Делото се отнася до предполагаемо несправедливо уволнение и тормоз от страна на бивш служител в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Проверката на омбудсмана се съсредоточи върху въпроса, че според твърденията ЕИБ неправилно е отказала на жалбоподателя да се възползва от т.нар. „помирителна процедура“, предвидена в член 41 от Правилника за длъжностните лица на ЕИБ (в който се предвижда, че служителите могат да сезират Съда на ЕС, когато възникне спор с ЕИБ, и че преди това те следва да потърсят уреждане на спора по взаимно съгласие чрез помирителната процедура). Омбудсманът направи предварителната констатация, че като е приела, че помирителната процедура не може да се приложи по отношение на бивш служител, който не получава пенсия от ЕИБ, ЕИБ е допуснала лошо управление. Поради това Омбудсманът предложи ЕИБ незабавно да започне помирителна процедура както по отношение на въпросите, свързани с уволнението, така и по отношение на въпросите, свързани с тормоза. Банката се е съгласила да започне помирителна процедура по отношение на въпроса за уволнението и е насочила жалбоподателя към друга процедура по отношение на въпроса за тормоза.

Омбудсманът заключи, че след нейната намеса е намерено решение. Поради това тя приключи случая.

Делото се отнася до оценката на изпитателния срок на срочно нает служител в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Жалбоподателката, която е била уволнена в края на изпитателния си срок, твърди, че са налице редица процедурни недостатъци в нейната оценка. Освен това EASO не е отговорила на нейните жалби, подадени съгласно Правилника за длъжностните лица на ЕС.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска от EASO да отговори на жалбите. Тя установи, че EASO е предприела необходимите стъпки, за да гарантира безпристрастна оценка на изпитателния срок на жалбоподателката и е спазила правото на жалбоподателката да бъде изслушана, преди да вземе окончателното решение относно по-нататъшната ѝ работа. Омбудсманът приключи случая.

От длъжностните лица на ЕС се изисква да докажат способността си да работят на трети език преди първото си повишение. Когато жалбоподателят, който работи в агенция на ЕС, се е провалил на изпит за владеене на езика на третия си език, той е поискал от EPSO да му посочи причините за относително ниската оценка на писмения тест на изпита и също така да го информира за възможните механизми за преразглеждане. Според него обясненията на EPSO относно неговата степен изглеждат непоследователни, докато първоначалният ѝ отговор относно възможностите за преразглеждане е неправилен. По настояване на жалбоподателя EPSO се съгласява да направи повторна оценка на писмения му тест. Вторият оценител потвърди първоначалната оценка.

Омбудсманът повдигна въпроса. Тя разгледа теста на жалбоподателя, както и оценките на двамата оценители. Омбудсманът не откри явна грешка или признаци за пристрастност при оценката на писмения тест на жалбоподателя. Що се отнася до погрешната информация относно възможностите за преразглеждане, EPSO призна грешката си и се извини на жалбоподателя. Омбудсманът не счете, че са необходими допълнителни проверки, и приключи случая. Тя обаче направи предложение за подобрение по отношение на информацията, предоставяна на участниците в тестовете за езикови умения относно процедурата и техните права на преразглеждане/обжалване.

Жалбоподателят, който работи за Съда на Европейския съюз на срочен договор, кандидатства за конкурс на EPSO за наемане на конферентни преводачи. В обявлението за конкурса се посочва, че попълнените заявления трябва да бъдат подадени до обяд на 6 август 2013 г. Жалбоподателят е пропуснал крайния срок. На 7 август 2013 г. тя уведомява EPSO, че е хоспитализирана от 5 до 6 август 2013 г. и поради това не е успяла да попълни кандидатурата си навреме. На 7 август 2013 г. тя иска от EPSO да удължи крайния срок. EPSO отказва. Основната причина за отказа му била, че трябва да третира еднакво всички кандидати.

Омбудсманът проучи въпроса и направи предварителната констатация, че EPSO не е разгледала дали обстоятелствата на жалбоподателя представляват ситуация на непреодолима сила. Поради това тя препоръча на EPSO i) да признае, че има ситуации, при които поради форсмажорни обстоятелства е справедливо и уместно на кандидатите да бъде даден нов краен срок; ii) да изясни обстоятелствата, при които следва да бъде определен такъв нов краен срок; и iii) да информира кандидатите за това. EPSO първоначално отхвърли препоръките на омбудсмана и заяви, че би било трудно да се направи разграничение между различните обосновки, представени от кандидатите, и да се посочи как кандидатите ще докажат, че е настъпила непреодолима сила. Тя добавя, че да се позволи на кандидатите да се позовават на непреодолима сила би застрашило както гладкото протичане на конкурсите на общо основание, така и равното третиране на кандидатите. Тя се позовава и на статистически данни, които доказвали, че разглеждането на всички искания за удължаване на срока след изтичането му би представлявало административна тежест за EPSO.

След срещи между омбудсмана и служителите на EPSO обаче EPSO най-накрая прие препоръките на омбудсмана по принцип. Що се отнася до конкретния случай на жалбоподателя обаче, омбудсманът отбеляза, че въпросният конкурс е приключил. Тя също така отбеляза, че жалбоподателката е избрала да не коментира отговора на EPSO на нейните препоръки. С оглед на това омбудсманът счита, че няма основания за допълнителни проверки дали случаят на жалбоподателя отговаря на изискванията за непреодолима сила, които EPSO понастоящем по принцип е съгласна да прилага.

Бивш стажант в Съвета на Европейския съюз се оплака, че надбавката, изплащана от институциите на ЕС на неговите стажанти, е неподходяща, тъй като е под минималната работна заплата и следователно не гарантира на стажантите достоен стандарт на живот.

Омбудсманът започна разследване по въпроса. Тя установи, че Съветът е обяснил достатъчно подробно как се определя размерът на надбавката за стаж. Омбудсманът установи, че решението за изплащане на надбавка, равняваща се на 25 % от заплатата на длъжностно лице със степен AD5.1, е основателно. Съветът взе това решение в рамките на своята свобода на преценка въз основа на административните си нужди и наличния бюджет.

Омбудсманът отбеляза, че Съветът прави разграничение между стажове и заетост. Следователно стажантът получава надбавка, а не заплата, тъй като правата и задълженията на стажанта не са сравними с тези на член на персонала. Омбудсманът счете обяснението на Съвета за разумно.

Поради това тя приключва случая с констатацията, че практиката на Съвета не представлява лошо администриране.

Делото се отнася до решението на ECDC да прекрати договора на срочно нает служител в края на изпитателния срок.

Омбудсманът извърши проверка по въпроса и счете, че като цяло обясненията, дадени от ECDC относно решението му да не задържи жалбоподателя на работа в края на изпитателния срок, са разумни.

Омбудсманът обаче счита, че ECDC не е изяснил своевременно на жалбоподателя: а) че проблемите, установени в диалога за оценка на новодошлите, са толкова сериозни, че оправдават прекратяването на договора на жалбоподателя; б) областите, в които той трябва да се подобри чрез конкретен и ясен план за действие. Неизпълнението на това задължение представлява лошо управление. Освен това омбудсманът счита, че при обстоятелства, при които орган на ЕС не разполага с достатъчно време, за да оцени правилно работата на срочно нает служител, или когато срочно наетият служител не е имал подходяща възможност да отстрани недостатъците в работата си, би било добра администрация да провери дали са налице „извънредни обстоятелства“, обосноваващи удължаването на изпитателния срок. Тъй като в досието няма доказателства, че ECDC е разгледал сериозно възможността за удължаване на изпитателния срок на жалбоподателя, омбудсманът направи съответно предложение за подобрение в бъдеще. И накрая, като се има предвид, че е добра администрация да се извинява за всяка лоша практика, омбудсманът счита, че ECDC следва да признае грешките си при разглеждането на този случай и да се извини на жалбоподателя за тези грешки.

Въпросът в тази жалба е предполагаемото неспазване от страна на Европейската комисия при назначаването на специален съветник на собствените ѝ правила за предотвратяване на конфликти на интереси.

През септември 2015 г. две НПО се оплакаха на омбудсмана, че Комисията не е спазила своите правила, когато е назначила специален съветник, който да подпомага председателя на Комисията. На 18 декември 2014 г. Комисията публикува съобщение за медиите, с което обяви назначаването на г-н Edmund Stoiber за специален съветник на председателя на Комисията. Това съобщение беше направено три месеца преди г-н Stoiber да бъде официално назначен на 4 март 2015 г., без да се прави отказ от отговорност относно висящите административни изисквания, които все още не са изпълнени. Жалбоподателите твърдят, че това преждевременно съобщение е компрометирало способността на Комисията да извърши безпристрастна и критична оценка на това дали въпросното лице е имало конфликт на интереси. Те се оплакаха също така, че в „декларацията за достоверност“ на Комисията, която е съществена част от процеса на назначаване, не се споменават длъжностите, които специалният съветник е заемал в Nürnberger, голяма застрахователна група.  

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че съобщението за медиите на Комисията е неправилно и подвеждащо. Омбудсманът също така установи, че преждевременното обявяване на назначаването, без отказ от отговорност, е породило основателни съмнения у заинтересованата общественост дали след обявяването е било извършено безпристрастно и критично разглеждане на въпроса за конфликта на интереси. Омбудсманът установи лошо администриране от страна на Комисията и в двата случая. Омбудсманът установи също така, че Комисията не е обяснила защо длъжностите на назначения специален съветник в застрахователната група са пропуснати в „декларацията за достоверност“. Тя установи, че това също е равнозначно на лошо управление.

Случаят се отнася до решението на Комисията да промени първоначалното си предложение относно прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя, придобити в пенсионната схема на Обединеното кралство, в пенсионната схема на ЕС.

Комисията заяви, че е била длъжна да промени първоначалното си предложение, тъй като то се е основавало на общи разпоредби за прилагане, които вече са били остарели към момента на изготвяне на предложението ѝ. Преразгледаното предложение на Комисията, което беше по-малко благоприятно за жалбоподателя, се основаваше на преразгледаните общи разпоредби за прилагане, които действително бяха в сила към датата на първоначалното предложение. Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да уважи първото му предложение, което той вече е приел.

Омбудсманът отправи запитване по този въпрос и установи, че Общият съд е постановил, че Комисията не е била правно задължена да прави предложения относно прехвърлянето на пенсионни права, придобити извън пенсионната схема на Съюза, и че действителното определяне на стойността на такива прехвърлени пенсионни права може да се извърши едва след прехвърлянето. Всъщност това е практика, установена от Комисията, просто за да информира по-добре своите длъжностни лица за това какво могат да очакват, след като действително решат да поискат прехвърляне на пенсионните си права към пенсионната схема на ЕС.

Поради това омбудсманът приключи разглеждането на жалбата със заключението, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Жалбоподателят е длъжностно лице на Комисията (AST), което не е било повишено в следващата степен в хода на процедурата по повишаване за 2013 г. и е подало жалба във връзка с това до омбудсмана. Омбудсманът информира жалбоподателя, че няма основания за разследване. Жалбоподателят обаче твърди също така, че осем длъжностни лица от същата степен като неговата, които не са били обозначени с цел повишаване (въз основа на точките за повишаване, натрупани съгласно предишните правила), са били повишени. Поради това омбудсманът започна проверка във връзка с твърдението, че Комисията не е обяснила защо осем длъжностни лица, които не са били отбелязани, са били повишени в следващата степен AST.

В становището си Комисията обяснява, че въпросните осем длъжностни лица имат сравнително по-големи заслуги от жалбоподателя по отношение на трите критерия за оценка, определени в Общите разпоредби за прилагане, и че обозначаването има само второстепенна роля. Омбудсманът установи, че приложимите преходни разпоредби не са попречили на длъжностните лица, които не са под флага, да бъдат повишени. Поради това омбудсманът не установи лошо администриране от страна на Комисията и приключи случая.

Делото се отнася до искане до Комисията от едно от бившите ѝ длъжностни лица за подробна информация относно евентуално дисциплинарно производство срещу друго бившо длъжностно лице на Комисията.

Комисията отговори, че не може да разкрие исканата информация. Тя също така се опита да увери жалбоподателя, че се занимава с въпроса на бившето длъжностно лице, като предприема всички необходими мерки.

Разследването на омбудсмана по този въпрос включваше проверки на досиетата на Комисията, свързани с бившето длъжностно лице. Омбудсманът констатира, че макар институциите да са длъжни да поддържат високо равнище на прозрачност, в настоящия случай Комисията правилно е приела, че не може да разкрие подробности за действията си по отношение на бившето длъжностно лице, без да навреди на справедливото протичане на производството като цяло, както и на личния живот на съответното длъжностно лице.

По този начин делото беше приключено с констатация, че не е налице лошо управление.