Случаят се отнася до практиката на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не позволява на кандидатите да кандидатстват за повече от един конкурс за назначаване на държавни служители на ЕС, дори когато отговарят на критериите. EPSO е отказала да позволи на жалбоподателя да кандидатства в рамките на два паралелни конкурса за набиране на писмени преводачи за институциите на ЕС и не е обяснила убедително причините за прилагането на тази практика.

Омбудсманът установи, че тази практика може да доведе до възпрепятстване на наемането на най-квалифицираните лица и че съответно EPSO следва да бъде в състояние да представи убедителни мотиви защо разполага с тази практика. Омбудсманът установи, че непредставянето от EPSO´ на такива мотиви на жалбоподателя представлява лошо управление. Тя счита също така, че всяко продължаване на практиката, при липсата на солидни мотиви, непременно би представлявало и лошо администриране. Поради това омбудсманът препоръча на EPSO незабавно да преразгледа политиката си във връзка с тази практика.

В отговор на това EPSO създаде вътрешна група за размисъл, която да извърши подробна оценка на въздействието на всяка промяна в политиката в тази област. Оценката ще бъде представена на управителния съвет на EPSO до декември 2018 г. Съветът трябва да вземе окончателното решение. Тъй като EPSO действа по нейна препоръка, омбудсманът реши да приключи случая.

Делото се отнася до оценката на изпитателния срок на срочно нает служител в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Жалбоподателката, която е била уволнена в края на изпитателния си срок, твърди, че са налице редица процедурни недостатъци в нейната оценка. Освен това EASO не е отговорила на нейните жалби, подадени съгласно Правилника за длъжностните лица на ЕС.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска от EASO да отговори на жалбите. Тя установи, че EASO е предприела необходимите стъпки, за да гарантира безпристрастна оценка на изпитателния срок на жалбоподателката и е спазила правото на жалбоподателката да бъде изслушана, преди да вземе окончателното решение относно по-нататъшната ѝ работа. Омбудсманът приключи случая.

От длъжностните лица на ЕС се изисква да докажат способността си да работят на трети език преди първото си повишение. Когато жалбоподателят, който работи в агенция на ЕС, се е провалил на изпит за владеене на езика на третия си език, той е поискал от EPSO да му посочи причините за относително ниската оценка на писмения тест на изпита и също така да го информира за възможните механизми за преразглеждане. Според него обясненията на EPSO относно неговата степен изглеждат непоследователни, докато първоначалният ѝ отговор относно възможностите за преразглеждане е неправилен. По настояване на жалбоподателя EPSO се съгласява да направи повторна оценка на писмения му тест. Вторият оценител потвърди първоначалната оценка.

Омбудсманът повдигна въпроса. Тя разгледа теста на жалбоподателя, както и оценките на двамата оценители. Омбудсманът не откри явна грешка или признаци за пристрастност при оценката на писмения тест на жалбоподателя. Що се отнася до погрешната информация относно възможностите за преразглеждане, EPSO призна грешката си и се извини на жалбоподателя. Омбудсманът не счете, че са необходими допълнителни проверки, и приключи случая. Тя обаче направи предложение за подобрение по отношение на информацията, предоставяна на участниците в тестовете за езикови умения относно процедурата и техните права на преразглеждане/обжалване.

Делото се отнася до решението на ECDC да прекрати договора на срочно нает служител в края на изпитателния срок.

Омбудсманът извърши проверка по въпроса и счете, че като цяло обясненията, дадени от ECDC относно решението му да не задържи жалбоподателя на работа в края на изпитателния срок, са разумни.

Омбудсманът обаче счита, че ECDC не е изяснил своевременно на жалбоподателя: а) че проблемите, установени в диалога за оценка на новодошлите, са толкова сериозни, че оправдават прекратяването на договора на жалбоподателя; б) областите, в които той трябва да се подобри чрез конкретен и ясен план за действие. Неизпълнението на това задължение представлява лошо управление. Освен това омбудсманът счита, че при обстоятелства, при които орган на ЕС не разполага с достатъчно време, за да оцени правилно работата на срочно нает служител, или когато срочно наетият служител не е имал подходяща възможност да отстрани недостатъците в работата си, би било добра администрация да провери дали са налице „извънредни обстоятелства“, обосноваващи удължаването на изпитателния срок. Тъй като в досието няма доказателства, че ECDC е разгледал сериозно възможността за удължаване на изпитателния срок на жалбоподателя, омбудсманът направи съответно предложение за подобрение в бъдеще. И накрая, като се има предвид, че е добра администрация да се извинява за всяка лоша практика, омбудсманът счита, че ECDC следва да признае грешките си при разглеждането на този случай и да се извини на жалбоподателя за тези грешки.

Случаят се отнася до решението на Комисията да промени първоначалното си предложение относно прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя, придобити в пенсионната схема на Обединеното кралство, в пенсионната схема на ЕС.

Комисията заяви, че е била длъжна да промени първоначалното си предложение, тъй като то се е основавало на общи разпоредби за прилагане, които вече са били остарели към момента на изготвяне на предложението ѝ. Преразгледаното предложение на Комисията, което беше по-малко благоприятно за жалбоподателя, се основаваше на преразгледаните общи разпоредби за прилагане, които действително бяха в сила към датата на първоначалното предложение. Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да уважи първото му предложение, което той вече е приел.

Омбудсманът отправи запитване по този въпрос и установи, че Общият съд е постановил, че Комисията не е била правно задължена да прави предложения относно прехвърлянето на пенсионни права, придобити извън пенсионната схема на Съюза, и че действителното определяне на стойността на такива прехвърлени пенсионни права може да се извърши едва след прехвърлянето. Всъщност това е практика, установена от Комисията, просто за да информира по-добре своите длъжностни лица за това какво могат да очакват, след като действително решат да поискат прехвърляне на пенсионните си права към пенсионната схема на ЕС.

Поради това омбудсманът приключи разглеждането на жалбата със заключението, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Случаят се отнасяше до действията на OLAF след получаването на доклад за подаване на сигнали за нередности, свързващ Европейския орган за авиационна безопасност (ЕААБ) с предполагаемо манипулиране на доклад от инспекция на сигурността на въздухоплаването. След предварителна оценка омбудсманът изрази загриженост относно решението на OLAF да прекрати случая и да върне случая на ЕААБ въпреки факта, че лицето, сигнализиращо за нередности, съзнателно е избрало да докладва на OLAF, а не на ЕААБ. Омбудсманът изрази предварителното становище, че такова решение може да окаже отрицателно въздействие върху ефективността на разпоредбите относно подаването на сигнали за нередности като цяло. Поради това тя реши да се осведоми по въпроса.

След проверка на досиетата на OLAF омбудсманът установи, че OLAF е обмислила по подходящ начин дали да започне разследване. Оказа се също така, че OLAF всъщност не е приключила случая, а е поискала от ЕААБ да разгледа въпроса и да докладва за резултатите от своето разследване. Освен това OLAF си е запазила правото да започне официално разследване на по-късен етап. В този контекст омбудсманът установи, че OLAF е разгледала по подходящ начин доклада на жалбоподателя относно подаването на сигнали за нередности. Омбудсманът отбеляза, че OLAF е трябвало да информира жалбоподателя по-изрично, че отнасянето на въпроса до ЕААБ не означава, че OLAF няма да предприема по-нататъшни действия по въпроса. Тя направи допълнителна забележка в това отношение.

Случаят се отнася до уволнението на жалбоподателя като член на персонала на полицейска мисия на Европейския съюз и последващото му искане за достъп до документите, съдържащи се в личното му досие.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че уволнението на жалбоподателя е законно. Тя обаче също така установи, че мисията е трябвало да изчака приключването на процеса на вътрешно преразглеждане, който действително е разгледал положението на жалбоподателя, преди да го уволни. Поради това омбудсманът счете за целесъобразно да поиска от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в предложение за решение да предложи на жалбоподателя плащане ex gratia като признание за грешките, допуснати от мисията. ЕСВД прие предложението и предложи да извърши безвъзмездно плащане в размер на 2000 EUR. Жалбоподателят не прие предложението. Омбудсманът счита, че сумата, предложена от ЕСВД, е подходяща и че следователно няма основания за допълнителни проверки по този аспект на случая.

Що се отнася до достъпа на жалбоподателя до личното му досие, омбудсманът установи, че не е имало лошо администриране от страна на ЕСВД.

От 1 януари 2014 г. институциите на ЕС са задължени да въведат вътрешни правила за подаване на сигнали за нередности, които обхващат защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, предоставянето на информация за тях и процедурата за разглеждане на жалби, подадени от лица, сигнализиращи за нередности, относно начина, по който те са били третирани. За да се гарантира, че администрацията на ЕС прави всичко възможно, за да насърчи лицата, които са узнали за тежко нарушение или закононарушение, да се изкажат, омбудсманът започна проверка по собствена инициатива, адресирана до Европейския парламент, Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейската служба за външна дейност, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейския надзорен орган по защита на данните.

Омбудсманът е разочарован да научи от своите проверки, че досега само две от въпросните девет институции са приели правила от необходимия вид. Отговорите на институциите показват, че е необходимо да се направи много повече, за да се покаже на обществеността и на потенциалните лица, сигнализиращи за нередности, че институциите на ЕС приветстват подаването на сигнали за нередности и насърчават лицата, сигнализиращи за нередности, да пристъпят напред, че лицата, сигнализиращи за нередности, ще бъдат защитени срещу отрицателни действия от страна на институцията, за която работят, и че докладването им ще доведе до подходящо разследване. Поради това Омбудсманът приключва случая с насоки за по-нататъшно подобряване, като насърчава институциите да се стремят да приключат обсъжданията си на междуинституционално равнище възможно най-скоро и в този процес да използват примера на собствените вътрешни правила на Омбудсмана относно подаването на сигнали за нередности. Омбудсманът също така поздравява Комисията и Сметната палата за постигнатия досега напредък по този въпрос.

Жалбата е подадена от неправителствена организация и се отнася до разглеждането от страна на ЕОБХ на потенциален конфликт на интереси, произтичащ от ситуация, която се нарича „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“.

Омбудсманът започна проверка във връзка с твърдението, че ЕОБХ не е разгледал по подходящ начин въпроса за потенциален конфликт на интереси при преместването на бивш член на своя персонал в частния сектор и свързаните с това твърдения.

След проверката на жалбата омбудсманът отправи три проектопрепоръки към ЕОБХ. В подробното си становище ЕОБХ твърди, че е спазил проектопрепоръките на омбудсмана.

В решението си за приключване на случая омбудсманът констатира, че:

и) ЕОБХ е предприел действия за укрепване на своите правила и процедури по отношение на преговорите от страна на обслужващите членове на персонала относно бъдещи работни места от типа „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ и за изискване от обслужващите членове на персонала да ги оповестяват своевременно. Въпреки това, тъй като ЕОБХ неправомерно е ограничил обхвата на това, което би могло да представлява възможен конфликт на интереси при такива обстоятелства, Омбудсманът стигна до заключението, че ЕОБХ е приел само частично първата проектопрепоръка на Омбудсмана.

ii) ЕОБХ не е признал надлежно неспазването на съответните процедурни правила и не е извършил достатъчно задълбочена оценка на потенциалния конфликт на интереси, възникнал в настоящия случай, и следователно не е изпълнил втората проектопрепоръка на омбудсмана.

iii) ЕОБХ е предприел действия, за да гарантира, че ако в бъдеще възникне подобен случай, той: а) получава достатъчно информация, включително най-малко надлежно описание на задачите, изпълнявани от ЕОБХ, точно описание на предложената нова работа и информация относно възможните връзки между новата и предишната работа, б) извършва възможно най-задълбочена оценка и в) надлежно документира резултатите от своята оценка. Поради това ЕОБХ прие и изпълни третата проектопрепоръка на омбудсмана.

Освен това, за да подобри изпълнението на първия проект на препоръка, Омбудсманът направи четири допълнителни забележки, като поиска от ЕОБХ да обмисли извършването на допълнителни промени в своите процедури и формуляри.

През 2001 г. ръководителят на делегация на ЕС упълномощи трима местни служители да работят на непълно работно време. През 2009 г. тримата засегнати местни служители поискаха от ръководителя на делегацията удължаване на разрешението за работа на непълно работно време. Искането им беше отхвърлено. По изключение удължаване беше предоставено само до края на 2010 г. В жалбата си до Европейския омбудсман те твърдят главно, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) не е представила убедителни причини за решението си да им откаже разрешение да работят на непълно работно време.

Първоначално омбудсманът започна разследване срещу Европейската комисия. От 1 януари 2011 г., след прехвърляне на компетенции, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) стана компетентният орган, който се занимава с всички решения относно персонала в делегациите на ЕС. По този начин ЕСВД заменя Комисията за целите на настоящото разследване.

В становището си ЕСВД обясни, че не може да разшири обхвата на разрешението, което е предоставила на тримата местни служители за работа на непълно работно време, на следните основания: i) местното законодателство не предвижда обща практика за предоставяне на работа на непълно работно време и „няма обвързващи разпоредби“в това отношение; ii) специфичните правила на ЕС относно местните служители не включват разпоредби за предоставяне на работа на непълно работно време; и iii) няма „интерес на службата“, който да позволява работа на непълно работно време.

Омбудсманът счете за необоснован отказа на ЕСВД да разшири обхвата на разрешението за работа на непълно работно време за тримата местни служители. Според него работата на непълно работно време е най-малкото обичайна възможност, разрешена от местното законодателство. Дори и да няма общи „задължителни разпоредби“в местното законодателство, които да предвиждат, че работата на непълно работно време следва задължително да се предоставя при поискване, страните по трудови споразумения са свободни да преговарят и допускат такава възможност. Освен това, дори да се предположи, че специалните правила на Съюза относно местните служители запазват мълчание по отношение на работата на непълно работно време, те все пак не забраняват договарянето на такава договореност. И накрая, омбудсманът припомни съответните правила на Международната организация на труда, които признават работата на непълно работно време като подходяща форма на заетост за работниците със семейни отговорности.

Омбудсманът първоначално отправи предложение за приятелско решение до ЕСВД, а впоследствие и проект на препоръка. След неговия проект на препоръка ЕСВД обясни защо е в интерес на службата да отхвърли исканията на жалбоподателите. Освен това ЕСВД информира Омбудсмана, че е възобновила обсъжданията с Комисията относно възможността за предоставяне на разрешения за работа на непълно работно време на местни служители. Омбудсманът прие това обяснение и счете, че ЕСВД е предприела подходящи мерки за изпълнение на неговия проект на препоръка. Поради това той приключи случая.