Случаят се отнася до адекватността на годишния преглед на Европейската комисия на агенциите за експортно кредитиране — национални органи, които предоставят финансова подкрепа на дружества, извършващи дейност на рискови пазари — по-специално по отношение на защитата на правата на човека и околната среда.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че методологията и процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени. По-специално омбудсманът препоръча на Комисията да започне диалог с държавите членки и други заинтересовани страни с цел подобряване на образеца, използван от държавите членки за съставяне на докладите относно агенциите за експортно кредитиране, които те трябва да представят на Комисията всяка година. Омбудсманът също така препоръча на Комисията от своя страна да подобри съдържанието на анализа и оценката на годишните прегледи на агенциите за експортно кредитиране, които представя на Европейския парламент.

Комисията информира Омбудсмана, че ще се консултира със Съвета, Парламента и Европейската служба за външна дейност и ще работи с гражданското общество с цел изпълнение на препоръките на Омбудсмана. По-специално Комисията ще предложи на работната група на Съвета „Експортно кредитиране“ преработен образец на контролен списък, който да се използва от държавите членки за техните годишни доклади. Комисията също така ще обмисли изготвянето на съответни насоки за докладване от страна на държавите членки.

Тъй като обявените от Комисията мерки отговарят по подходящ начин на препоръките на омбудсмана, омбудсманът приключи своята проверка, но поиска от Комисията да докладва в срок от една година.

Случаят се отнася до адекватността на годишния преглед на Европейската комисия на агенциите за експортно кредитиране — национални органи, които предоставят финансова подкрепа на дружества, извършващи дейност на „рискови“ пазари — по-специално по отношение на защитата на правата на човека и околната среда.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че методологията и процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени. По-специално тя предложи Комисията да започне диалог с държавите членки и други заинтересовани страни с цел подобряване на образеца, използван от държавите членки при съставянето на докладите относно агенциите за експортно кредитиране, които те трябва да представят на Комисията всяка година. Омбудсманът предложи също така Комисията от своя страна да подобри съдържанието на анализа и оценката на годишните прегледи на агенциите за експортно кредитиране, които представя на Европейския парламент.

Комисията отхвърли предложенията на омбудсмана главно защото счита, че тяхното прилагане ще изисква изменение на съществуващото законодателство. Омбудсманът изрази несъгласие с позицията на Комисията и сега отправи препоръки към Комисията по същия начин, както в предишните си предложения.  Омбудсманът счита, че годишният преглед на Комисията, който тя изпраща на Парламента, следва да представлява нещо повече от обобщение на съдържанието на годишните доклади, получени от държавите членки, и че той следва да съдържа информирана и подробна оценка на резултатите от дейността на агенциите за експортно кредитиране, по-специално по отношение на зачитането на правата на човека и околната среда.

Случаят се отнася до финансирания от ЕС научноизследователски проект за оценка на риска от ГМО (известен като GRACE). Жалбоподателят, изследователски институт със седалище в Германия, твърди, че редица учени, участващи в проекта GRACE, са били в положение на конфликт на интереси поради предполагаемите си отношения с биотехнологичната промишленост. Тя твърди, че Европейската комисия не е отговорила на опасенията на жалбоподателя´s относно научната обоснованост на резултатите от проекта и независимостта на съответната научна публикация. Жалбоподателят също така заяви, че Комисията не е успяла да гарантира обективността и независимостта на проекта, по-специално пълна прозрачност по отношение на експертите, участващи в неговия подбор.

Омбудсманът разследва случая. Тя изрази съгласие с Комисията, че тя не следва да се намесва в научното тълкуване или в процеса на публикуване на научните изследвания, които финансира. Омбудсманът също така заключи, че самият факт, че съществуват връзки между учените, участващи в проекта, и промишлеността, не доказва конфликт на интереси. Омбудсманът посочи, че Комисията често финансира проекти, осъществявани от промишлеността или от групи, тясно свързани с промишлеността. Въпреки това омбудсманът предложи Комисията да обмисли изпращането на жалбоподателя на по-пълно и по-подробно обяснение защо счита, че връзките между промишлеността и учените от GRACE не създават ситуация на конфликт на интереси.

Омбудсманът установи също така, че Комисията е спазила всички правни разпоредби относно публикуването на имената на експертите оценители, участващи в подбора на проектите, финансирани по Седмата рамкова програма. С оглед на по-нататъшното повишаване на прозрачността и улесняването на обществения контрол Омбудсманът предложи в бъдеще Комисията да публикува имената на експертите оценители по разбивки, които да съответстват на темите и/или категориите области на Седмата рамкова програма. Омбудсманът предложи също така декларациите за интереси на оценителите да бъдат публикувани.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на IMI на предполагаем конфликт на интереси в тръжната процедура за изследователски проект относно рисковете и ползите от схема за ваксиниране в Европа.

Жалбоподателят, член на консорциум, участвал в процедурата, твърди, че IMI не е разгледала въпроса дали всички членове на комисията за оценка са безпристрастни. Жалбоподателят твърди, че двама членове са имали връзки със спечелилия консорциум, което е довело до конфликт на интереси.

Омбудсманът установи, че IMI е приложила правилно съответните правила и не откри доказателства за несправедливо третиране на предложението от консорциума на жалбоподателя. Поради това омбудсманът установи, че не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата. Освен това Омбудсманът разгледа въпроса дали на експерти в ситуация на конфликт на интереси с едно предложение следва да бъде разрешено да оценяват конкурентно предложение. Омбудсманът установи, че тъй като правилата, следвани от IMI, са изготвени от Европейската комисия, не са оправдани допълнителни проверки по този въпрос в контекста на тази конкретна жалба.

Въпросът в тази жалба е предполагаемото неспазване от страна на Европейската комисия при назначаването на специален съветник на собствените ѝ правила за предотвратяване на конфликти на интереси.

През септември 2015 г. две НПО се оплакаха на омбудсмана, че Комисията не е спазила своите правила, когато е назначила специален съветник, който да подпомага председателя на Комисията. На 18 декември 2014 г. Комисията публикува съобщение за медиите, с което обяви назначаването на г-н Edmund Stoiber за специален съветник на председателя на Комисията. Това съобщение беше направено три месеца преди г-н Stoiber да бъде официално назначен на 4 март 2015 г., без да се прави отказ от отговорност относно висящите административни изисквания, които все още не са изпълнени. Жалбоподателите твърдят, че това преждевременно съобщение е компрометирало способността на Комисията да извърши безпристрастна и критична оценка на това дали въпросното лице е имало конфликт на интереси. Те се оплакаха също така, че в „декларацията за достоверност“ на Комисията, която е съществена част от процеса на назначаване, не се споменават длъжностите, които специалният съветник е заемал в Nürnberger, голяма застрахователна група.  

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че съобщението за медиите на Комисията е неправилно и подвеждащо. Омбудсманът също така установи, че преждевременното обявяване на назначаването, без отказ от отговорност, е породило основателни съмнения у заинтересованата общественост дали след обявяването е било извършено безпристрастно и критично разглеждане на въпроса за конфликта на интереси. Омбудсманът установи лошо администриране от страна на Комисията и в двата случая. Омбудсманът установи също така, че Комисията не е обяснила защо длъжностите на назначения специален съветник в застрахователната група са пропуснати в „декларацията за достоверност“. Тя установи, че това също е равнозначно на лошо управление.

Случаят се отнася до предполагаеми конфликти на интереси в научната работна група на Комисията, която изготвя становище относно безопасността и действието на денталната амалгама и нейните алтернативи. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че в разглеждания случай няма лошо администриране по отношение на оценката на Комисията за независимостта и пригодността на членовете на работната група.

Омбудсманът се възползва от възможността да коментира някои по-общи аспекти на случая. Омбудсманът подчерта, че е важно да се гарантира, че научните консултации, предоставяни от експерти, работещи с научните комитети на Комисията, са независими и обективни. Дори схващането, че такива научни съвети може да не са независими и обективни, може да бъде много вредно. Поради това Комисията трябва да гарантира не само, че тези научни становища са напълно независими и напълно обективни ,, но и че всички основателни съмнения по отношение на независимостта и обективността на тези становища са разсеяни.

Поради това омбудсманът счита, че е важно Комисията да въведе много строги процедури, които да гарантират, че експертите декларират всички свои интереси. Комисията следва внимателно да оцени всички тези интереси. Тя следва да извършва тези процедури по възможно най-прозрачен начин. Поради това Омбудсманът горещо приветства факта, че Комисията е в процес на изготвяне на „Насоки относно обработката на декларациите за интереси на членовете, външните експерти и ad hoc експертите, участващи в дейностите на научните комитети“, които имат за цел да обяснят по прозрачен начин как се извършва оценката на интересите на експертите. Омбудсманът поиска от Комисията да я информира редовно за напредъка по изготвянето и окончателните насоки.

Случаят се отнася до предполагаем конфликт на интереси от страна на бивш член на Комисията в решение на Комисията да не разследва антитръстова жалба, подадена до Комисията. В антитръстовата жалба до Комисията се твърди, че Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) е нарушил правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Жалбоподателят счита, че Правилникът на УЕФА за клубно лицензиране и финансов феърплей (наричан по-нататък „FFP“) е незаконосъобразен, доколкото изисква за период от три години съответните приходи на даден футболен клуб да съответстват най-малко на съответните му разходи. Комисията реши да не разследва жалбата с мотива, че въпросът не представлява приоритет за нея. Според жалбоподателя това решение е било повлияно от отговорния комисар, който е бил в конфликт на интереси, тъй като той е бил „асоцииран“ и силен поддръжник на един конкретен клуб, за който ФФП са изгодни. Жалбоподателят също така посочи факта, че комисарят е издал съвместна декларация с президента на УЕФА, изразяваща подкрепа за ФФП, повече от година преди подаването на жалбата му до Комисията.

Комисията твърди, че бившият член на Комисията не е имал правни, финансови, организационни или други форми на връзки с въпросния футболен клуб. Той добави, че съвместната декларация, направена от комисаря и президента на УЕФА, няма никаква връзка с жалбата на жалбоподателя, тъй като той не е изразил становище относно FFP от антитръстова гледна точка.

Омбудсманът проучи въпроса и не установи лошо управление от страна на Комисията. По този начин тя приключи случая.