Случаят се отнася до решението на Комисията да обяви за недопустими някои разходи, декларирани от партньор по проект, финансиран от ЕС. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че основанията на Комисията да не приеме въпросните разходи са основателни. Поради това омбудсманът приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Тази жалба се отнася до твърдение за непровеждане от страна на Европейската комисия на подходяща обществена консултация преди изготвянето на нейното предложение за регламент относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги и континентална мрежа. Една от точките в предложението беше постепенното премахване на таксите за роуминг. Жалбата е подадена от Асоциацията за конкурентни далекосъобщения. Комисията представи предложението си на 11 септември 2013 г., малко повече от три месеца след като го обяви публично на 30 май 2013 г. Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно се е позовала на неотложността, произтичаща от пролетното заседание на Европейския съвет през 2013 г., като причина за бързане в процеса на консултации. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не е успяла i) да определи различните видове заинтересовани страни, които да бъдат консултирани, ii) да разгледа въпросите, повдигнати от Комитета за оценка на въздействието, iii) да проведе подходяща междуведомствена консултация и също така iv) умишлено се е опитала да прикрие липсата на обществена консултация.

Омбудсманът установи, че обществената консултация на Комисията не е в съответствие с общите принципи и минималните стандарти, определени в собствените правила на Комисията. Омбудсманът също така установи, че не е ясно дали неотложността, изтъкната от Комисията, произтича от изявлението на Съвета или отразява собствената оценка на Комисията за ситуацията. Омбудсманът обаче установи, че използването от страна на Комисията на собственото ѝ право да определя приоритетите на политиката и да взема политически решения е разумно в конкретния контекст на настоящото законодателно предложение. Съответно омбудсманът не установи лошо администриране от страна на Комисията, произтичащо от ограничената ѝ обществена консултация по този случай. Омбудсманът обаче предложи Комисията да изясни в собствените си правила точните и ограничени обстоятелства, при които може да ограничи обществената консултация поради приоритет на политиката.

Омбудсманът установи, че не е налице лошо администриране по отношение на нито един от другите повдигнати въпроси във връзка с жалбата.

Делото, заведено от Фондация PETA, се отнася до обхвата на правомощията и задълженията на Европейската агенция по химикали (ECHA) съгласно Регламента REACH. Жалбоподателят счита, че ECHA не прави достатъчно, за да гарантира, че регистрантите на химични вещества се въздържат от извършване на ненужни изпитвания върху животни, за да докажат безопасността на своите вещества.

Омбудсманът отправи запитване по въпроса и установи, че всъщност тълкуването на ECHA на нейните задължения е прекомерно ограничително. По този начин Омбудсманът отправи до ECHA предложение за приятелско решение относно собствената си роля, както и относно сътрудничеството, което следва да установи с органите на държавите членки. Омбудсманът беше удовлетворен от отговора на ECHA и приключи случая.

Жалбоподателят е координирал консорциум, на който са отпуснати безвъзмездни средства от Комисията за предприемане на действие в областта на екологосъобразното строителство. В хода на изпълнението на дейността консорциумът поиска възстановяване на допустимите разходи, направени през различните отчетни периоди, в съответствие с договора, подписан с Комисията. Комисията обаче се съгласява да заплати само 45,75 % от тези разходи. Жалбоподателят е счел, че Комисията неправилно е ограничила възстановяванията до горепосочената ставка, и е подал жалба до Европейския омбудсман.

Омбудсманът установи, че съгласно договора ставката за възстановяване на разходи от 45,75 % се прилага към общото участие на Съюза в дейността. В договора не се посочва ставка за междинните плащания. Освен това, преди консорциумът да поиска плащане на разходите, направени през първия отчетен период, служител на Комисията го информира, че междинните плащания могат да се извършват при различни ставки на възстановяване. Поради това Омбудсманът предложи приятелско решение на Комисията, като я прикани i) надлежно да обясни защо е приложила горепосочената ставка към междинните плащания за консорциума; и ii) да гарантира, че след приключване на дейността ще изплати остатъка на консорциума в съответствие с договора.

Комисията твърди, че систематично е прилагала ставката от 45,75 % към междинните плащания, за да се гарантира добро финансово управление на бюджета на ЕС и да се избегнат бъдещи сложни процедури за възстановяване. Омбудсманът не е удовлетворен от този отговор. Той посочва по-специално, че Комисията е можела да изготви насоки, които биха позволили на консорциума да тълкува правилно договора в това отношение. Въпреки това, тъй като всички споразумения за отпускане на безвъзмездни средства вече включват много ясна разпоредба, в която се посочва, че междинните възстановявания ще се извършват при ставката, приложима за общия принос на Съюза към дейността, омбудсманът стигна до заключението, че не са оправдани допълнителни проверки в това отношение. Накрая, в допълнителна забележка той приканва Комисията да го информира как спазва уверенията си, че ще изплати на консорциума всички неизплатени суми в края на дейността.