Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман [1]

Жалбоподателят твърди, че провеждането на търгове за възлагане на обществени поръчки за медицински консумативи в гръцките болници е в нарушение на правото на ЕС. Жалбата, подадена от гръцка фирма, занимаваща се с болнични доставки, е, че Европейската комисия не е гарантирала, че Гърция спазва правото на ЕС. Жалбоподателят отхвърли позицията на Комисията, че след решение на Съда на ЕС Гърция е предприела необходимите стъпки, за да гарантира спазването на правото на ЕС.

По-специално случаят се отнася до отхвърлянето от гръцки болници на медицинските изделия на жалбоподателя, въпреки че те носят маркировката „СЕ“.

Омбудсманът предложи, като решение на жалбата, Комисията да преразгледа своята жалба за нарушение срещу Гърция. Отговорът на Комисията беше, че тя вече е разгледала внимателно всички повдигнати въпроси и че не вижда причина да се съмнява в заключението си, че Гърция вече разполага с адекватни мерки, за да гарантира както спазването на правото на ЕС, така и правната защита за засегнатите оференти.

Констатацията на омбудсмана е, че всъщност Комисията не е разгледала надлежно твърденията на жалбоподателя. В съответствие с това омбудсманът препоръча на Комисията да извърши надлежна проверка на информацията, предоставена от жалбоподателя в подкрепа на неговото твърдение.

Контекстът

1. Жалбоподателят е гръцко дружество, което внася и разпространява медицински изделия. Тя се оплаква от начина, по който Комисията е разгледала жалбата за нарушение, която е подала до нея, и по който е изразила становището, че процедурите, следвани от гръцките болници за възлагане на обществени поръчки за доставки, не са в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) по дело C-489/06 Комисия/Гърция [2]. В това решение Съдът на ЕС постанови, че като е отхвърлила офертите за медицински изделия със сертификационна маркировка „СЕ“[3], Гърция не е изпълнила задълженията си по Директивата за обществените поръчки [4] и Директивата за медицинските изделия [5].

2. Жалбата за нарушение се отнася до гръцкия пазар за доставка на конци и жалбоподателят твърди, че няколко болници многократно са отхвърляли тръжни процедури за медицински изделия, включително конците на жалбоподателя, като негодни и опасни за общественото здраве, въпреки че съответните продукти носят маркировката „СЕ“. Докато въпросът не бъде отнесен до Съда на ЕС [6], националните съдилища не са защитили оферентите, тъй като са счели, че отхвърлянето на медицински изделия по причини, свързани с общественото здраве, е съвместимо с Директивата за медицинските изделия.

3. Жалбоподателят твърди, че въпреки решението на Съда на ЕС, с което се установява нарушението, гръцките болници не са променили практиките си. Освен това според жалбоподателя гръцките болници са разработили други практики, например, включително „специални спецификации“ в поканите за представяне на оферти, за да заобиколят решенията на Съда на ЕС за поставяне в по-благоприятно положение на предпочитания от тях доставчик, многонационален („многонационален“), който се е ползвал с фактически монопол върху доставките за гръцките болници. Жалбоподателят твърди, че многократно е подавал успешно иск за преустановяване на процедури за възлагане на обществени поръчки, съдържащи тези „специални спецификации“. На свой ред гръцкото правителство продължи да увеличава таксите за подаване на иск за преустановяване на нарушение.

4. Жалбоподателят посочи, че въпреки факта, че гръцкият Върховен административен съд е създал ясен прецедент по отношение на незаконосъобразността на тези „специални спецификации“ както съгласно правото на ЕС, така и съгласно гръцкото право, практиката на болниците не се е променила. Ако засегнатият оферент не е готов да поеме съдебните такси (до 5 000 EUR за съдебно разпореждане), неправомерната тръжна процедура ще продължи по план. Дори ако даден оферент спечели в съда, гръцките болници след това отменят тръжната процедура и продължават да купуват от своя „предпочитан доставчик“. Поради това, въпреки че жалбоподателят трябва да плати неподлежаща на възстановяване такса в размер на 5 000 EUR за съдебно разпореждане, болниците продължават да защитават незаконни покани за участие в търгове в съда, като използват публични средства.

5. В заключение жалбоподателят твърди, че гръцките болници нарушават Директивата за обществените поръчки, Директивата за медицинските изделия и решението на Съда на ЕС. Към жалбата си жалбоподателят е приложил извадка от покани за участие в търг със „специални спецификации“, решения на гръцките съдилища и становището на EOF (Гръцката агенция по лекарствата) относно „специалните спецификации“.

6. В отговор на жалбата за нарушение на жалбоподателя Комисията заяви, че след решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция е получила информация, че гръцките болници продължават да отправят повиквания по начин, който не съответства на решението на Съда на ЕС. В отговор на тази информация Комисията започна процедурата, предвидена в член 260 от ДФЕС (наричана по-долу „процедурата за налагане на санкции“), срещу Гърция. В контекста на това производство беше установено, че Гърция не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда на ЕС, и следователно на 24 ноември 2010 г. Комисията реши да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Въпреки това, с оглед на последващото развитие, по-специално приемането на ново гръцко законодателство в тази област (член 21 от Закон 3897/2010 [7]), Комисията реши да прекрати преписката за нарушение.

7. Жалбоподателят се обърна отново към Комисията, но не успя да я убеди да разгледа отново този въпрос. В резултат на това на 31 декември 2012 г. тя подаде тази жалба до Европейския омбудсман.

8. Омбудсманът започна проверка по жалбата и установи следните твърдения и твърдения:

1) Комисията не е гарантирала, че Гърция спазва законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки по отношение на обществените поръчки за медицински изделия, както и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция.

2) Комисията следва да предприеме подходящи действия, за да гарантира, че Гърция спазва законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки по отношение на обществените поръчки за медицински изделия, както и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция.

Твърдение, че Комисията не е гарантирала, че Гърция спазва законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки по отношение на обществените поръчки за медицински изделия, както и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция и свързаното с него твърдение

Предложение на омбудсмана за приятелско решение

9. На 14 юли 2014 г. омбудсманът предложи приятелско решение с оглед на разрешаването на проблемите в настоящата жалба. При това омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните [8].

10. В своя анализ омбудсманът посочва, че съгласно правилата, уреждащи обществените поръчки за медицински изделия, възлагащият орган не може да отхвърли оферта за медицински изделия с маркировка „СЕ“ на основание обществено здраве, освен ако не следва специална процедура. Омбудсманът отбеляза, че в решението си по дело Комисия/Гърция Съдът на ЕС е установил, че гръцките болници са развили повтаряща се и постоянна практика, която противоречи на правото на ЕС, и че неправомерното поведение на гръцките болници не е било разгледано и санкционирано в достатъчна степен от компетентните гръцки органи [9].

11. За да анализира твърдението на жалбоподателя, омбудсманът провери дали Комисията е действала надлежно при разглеждането на разглежданата тук жалба за нарушение.

12. В мотивите си омбудсманът взе предвид аргументите на жалбоподателя, че гръцките болници последователно отправят незаконни покани за участие в търгове за медицински изделия и че както мониторингът на болничните практики, така и средствата за правна защита, с които разполагат засегнатите оференти, са недостатъчни, като се има предвид по-специално въздействието на таксата за подаване на иск за преустановяване на нарушение. От друга страна, основният аргумент на Комисията беше, че правната и институционалната рамка, уреждаща поканите на гръцките болници за участие в търгове за медицински изделия, е била укрепена, както и механизмите за мониторинг и гарантиране на съответствието.

13. Омбудсманът счита, че Комисията не е оценила въздействието, което промените, направени от гръцките органи, може да са оказали върху оференти като жалбоподателя. Всъщност аргументите на жалбоподателя, че 84 % от поканите за участие в търг продължават да бъдат незаконосъобразни и че член 21 от Закон 3897/2010 никога не е бил прилаган, които на пръв поглед изглеждат добре обосновани и обосновани, не бяха разгледани от Комисията. Омбудсманът също така счете, че аргументът на Комисията, че тя не разполага с достатъчно информация и доказателства, не изглежда убедителен при тези обстоятелства.

14. Освен това омбудсманът счита, че въпросът за таксата за предявяване на иск за преустановяване на нарушение е свързан с националните процедури за преразглеждане и средства за правна защита в националните съдилища и че тя продължава да бъде от значение за засегнатите оференти, когато упражняват правата си съгласно правото на ЕС в областта на обществените поръчки пред гръцките съдилища. В това отношение омбудсманът счита, че жалбоподателят е представил достатъчно убедителни аргументи, за да счита, че таксата може да подкопае ефективността на защитата на неговите права съгласно правото на ЕС.

15. С оглед на горепосочените съображения Омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение на Комисията:

„Като взема предвид горепосочените констатации, омбудсманът предлага Комисията да преразгледа преписката по жалбата за нарушение относно спазването от страна на Гърция на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки по отношение на обществените поръчки за медицински изделия и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция.

По този начин Комисията би могла да разгледа аргументите на жалбоподателя, че а) гръцките болници редовно публикуват незаконни покани за участие в търгове за медицински изделия и б) мониторингът на болничните практики и средствата за правна защита, с които разполагат засегнатите оференти, са недостатъчни.

Ако Комисията счете за основателни доводите на жалбоподателя, че Гърция все още не е предприела необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция, тя би могла да проучи дали би било целесъобразно да се възобнови производството за налагане на санкции срещу Гърция.“

16. В отговора си на предложението на омбудсмана Комисията установи следните две основни предварителни констатации в анализа на омбудсмана: i) Комисията не е разгледала надлежно жалбата на жалбоподателя за нарушение; и ii) задължителната такса за подаване на допустима молба за преустановяване на нарушение съгласно гръцкото право поражда опасения съгласно правото на ЕС.

17. Що се отнася до подточка i), Комисията изрази несъгласие с тази констатация и очерта своите действия и информацията, получена от гръцките органи, въз основа на която реши да приключи случая. Комисията твърди, че няма доказателства, че националната система за правна защита и гръцката администрация няма да могат да гарантират както адекватното прилагане на приложимите правила в Гърция, така и спазването на решението на Съда на ЕС в бъдеще.

18. Освен това Комисията твърди, че не може да контролира прилагането на правото на ЕС от националните органи във всеки отделен случай. Тя също така не може да поддържа делата по жалби за неопределен период от време, за да извършва непрекъсната оценка на работата на националните органи или да наблюдава спазването на правото на ЕС от страна на националните органи. С оглед на гореизложеното Комисията подчерта, че жалбата, подадена от жалбоподателя, „е и ще остане приключена“.

19. Въпреки това Комисията заяви, че при изпълнението на задължението си за бдителност „е готова да започне производство за установяване на нарушение въз основа на доказателства, че системите на държавата членка не функционират в съответствие с правото на ЕС. В действителност Комисията ще започне производство за установяване на нарушение, в случай че разполага с доказателства, показващи, че дадена държава членка не е спазила съдебната практика на Съда на ЕС в конкретна ситуация. Такива доказателства биха могли да бъдат доведени до знанието на Комисията чрез жалби или Комисията би узнала за това със свои собствени средства“. Комисията добави, че вече е изяснила в кореспонденцията си с омбудсмана, че ако стане ясно, че са необходими допълнителни последващи действия във връзка с мерките, предприети от гръцката държава, тя няма да се поколебае да предприеме съответните действия. Във връзка с това Комисията заяви, че „е готова да разследва допълнително спазването от страна на гръцките органи на решението на Съда на ЕС, като открие процедура по разследване по собствена инициатива“.

20. Що се отнася до подточка ii), Комисията заяви, че съответното гръцко законодателство (член 5, параграф 1 от Закон 3886/2010) предвижда плащането на задължителна такса като предварително условие за подаване на допустимо искане за преустановяване на нарушение пред гръцките съдилища във връзка с евентуално нарушение на правото в областта на обществените поръчки от страна на възлагащия орган. Комисията счита, че тази такса е в съответствие с гръцката конституция от страна на гръцките съдилища и с правото на ЕС от страна на Комисията. В контекста на разследванията Комисията счете, че правото на ЕС не възпрепятства националното законодателство да налага задължителна такса и всъщност такива такси могат да бъдат намерени в много държави членки. По-специално Комисията счита, че таксата, предвидена в гръцкото право (т.е. 1 % от стойността на поръчката до 50 000 EUR), е съвместима с принципа на пропорционалност, тъй като нейният размер и процедурата за плащане не правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на икономическите оператори от правото на ЕС. Комисията е счела таксата за разумна с оглед на факта, че нейната цел е да се избегнат неправомерни процедури за преустановяване на нарушения, които могат да натоварят прекомерно съдилищата и да доведат до спиране без солидни правни основания на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Освен това Комисията твърди, че съгласно гръцкото право (вж. член 5, параграф 5 от Закон 3886/2010) изглежда, че общата сума на таксите трябва да бъде възстановена на ищеца, ако молбата бъде изцяло или частично уважена от съдилищата. Накрая Комисията посочи, че тъй като сроковете за изслушване и постановяване на решенията на съдилищата в рамките на производство за преустановяване на нарушение са кратки съгласно гръцкото право, в случай на уважаване на молбата таксата се възстановява на ищеца в кратък срок. С оглед на тези аргументи Комисията стигна до заключението, че въпросната такса не нарушава правилата на ЕС за обществените поръчки и че следователно на този етап Комисията не възнамерява да започне процедура по разследване по този въпрос, освен ако жалбоподателят не ѝ предостави съществени доказателства, показващи нарушение на правото на ЕС.

21. В своите забележки по отговора на Комисията жалбоподателят настоя за ролята на гореспоменатото многонационално дружество при изготвянето на всяка покана за участие в търг за доставка на хирургически конци в Гърция. Според жалбоподателя това многонационално дружество е причината за двете дела, довели до решенията на Съда на ЕС, поради участието му в решенията на болничните комитети и тръжните спецификации. Жалбоподателят обаче подчерта факта, че в САЩ, за разлика от ЕС, въпросната мултинационална компания е била осъдена да плати тежка глоба за своите практики.

22. След това жалбоподателят изрази недоволството си от отговора на Комисията, който се съсредоточава върху адекватността на действащата законодателна рамка и възхвалява положителния ефект от гръцкия Закон 3897/2010. Жалбоподателят обаче твърди, че никой никога не се е оплаквал, че има недостиг на закони, директиви и съдебни решения. За всеки публичен служител Директивата за медицинските изделия е повече от подходяща, за да се гарантира свободното движение на медицински изделия, носещи маркировката „СЕ“, между държавите — членки на ЕС. Освен това Съдът на ЕС е отстранил всяка потенциална вратичка, като е постановил в решение Комисия/Гърция, че когато се твърди, че продукт с маркировка „СЕ“ застрашава общественото здраве, описаната в директивата процедура трябва да бъде следвана, преди този продукт да бъде отхвърлен. Поради това жалбоподателят заяви, че не е необходимо допълнително законодателство или правила.

23. Според жалбоподателя обаче остава въпросът кой прилага закона. В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията се е позовала на мерките, предприети от гръцките органи, и на предоставената от тях информация, без да разкрива нищо конкретно. Освен това жалбоподателят твърди, че член 21 от Закон 3897/2010, на който Комисията придава голямо значение, е бил в сила в продължение на почти пет години и че през този период той е бил нарушаван стотици пъти от гръцки болници и лекари (по този въпрос жалбоподателят твърди, че ако болниците си сътрудничат с него, това може да докаже, че директивата е била нарушавана хиляди пъти от болници). Жалбоподателят обаче твърди, че член 21 от Закон 3897/2010 никога не е бил прилаган. Това е така, защото законът е приет единствено с цел да се спре разследването на Комисията след жалбата за нарушение. Според жалбоподателя изискването двама министри от правителството да се споразумеят, преди да бъде наложена глоба, прави тази мярка фиктивна. С оглед на това жалбоподателят оспори позицията на Комисията, че този закон представлява подходяща мярка.

24. Жалбоподателят оспори позицията на Комисията, че няма доказателства в подкрепа на заключението, че националната система за правна защита и гръцката администрация не са в състояние да гарантират както адекватното прилагане на приложимите правила в Гърция, така и спазването на решението на Съда на ЕС. Жалбоподателят посочи, че в писмото си от 5 юли 2013 г. и в допълнението към него е показал, че след влизането в сила на член 21 от Закон 3897/2010 84 % от всички покани за представяне на оферти за шевове съдържат незаконни спецификации, които нарушават Директивата за медицинските изделия и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция. Въз основа на проведено от него проучване жалбоподателят настоява, че за 2014 г. процентът на поканите за представяне на оферти, съдържащи незаконни спецификации, се е увеличил на 87,8 %. Сред тях има две покани за представяне на оферти на стойност над 8 милиона евро под формата на шевове. Той посочва, че списъкът на болниците и поканите за представяне на оферти могат да бъдат предоставени на Комисията. Жалбоподателят се пита дали Комисията изчаква, докато този процент достигне 100 %, за да предприеме действия, или счита, че гръцките органи спазват правото на ЕС, когато близо 88 % от поканите за участие в търгове за болници нарушават директивата и решението на Съда на ЕС.

25. В този контекст жалбоподателят твърди, че е предоставил конкретни доказателства за пълно незачитане на директивата и на решението на Съда на ЕС. За разлика от това Комисията основава заключението си на член 21 от Закон 3897/2010, който никога не е бил и никога няма да бъде прилаган. Въпреки факта, че гръцките съдилища прилагат закона, 88 % от поканите за участие в търгове за шевове са незаконни. Жалбоподателят настоя, че Комисията не следва да бъде удовлетворена от своята бдителност и старание. И накрая, жалбоподателят се пита от какво равнище на доказателства ще се нуждае Комисията, за да бъде убедена, че гръцките болници не спазват директивата и решението на Съда на ЕС. Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да уточни какво изисква, за да бъде убедена, че са налице нарушения; тя следва да посочи колко покани за представяне на оферти или незаконосъобразни решения изисква и да обясни какви конкретни доказателства счита за подходящи.

26. Що се отнася до таксата за преустановяване на нарушение, жалбоподателят обясни, че таксата, изисквана съгласно Закон 3886/2010 за предявяване на иск за преустановяване на нарушение, подлежи на възстановяване, в случай че съдебното решение е благоприятно за дружеството, което иска преустановяване на нарушение. Жалбоподателят обаче твърди, че таксата, от която се оплаква, е предвидена в член 15, параграф 6 от Президентски указ 118/2007. Жалбоподателят обясни, че за да подаде допустимо съдебно разпореждане, засегнатият оферент трябва първо да заплати неподлежаща на възстановяване такса в размер на 1 000 EUR, за да подаде административна жалба срещу болницата (възлагащия орган). Освен ако тази такса не бъде платена, съдебното разпореждане се отхвърля от съдилищата; жалбоподателят посочи, че това му се е случвало няколко пъти.

27. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят обобщи позицията си при тръжната процедура за доставка на конци, както следва: а) болниците отказват шевове с маркировка „СЕ“, б) жалбоподателят трябва да подаде административна жалба, след като заплати неподлежащата на възстановяване такса от 1 000 EUR, в) жалбоподателят трябва да подаде иск за преустановяване на нарушение, таксата за което подлежи на възстановяване, ако бъде уважена. Жалбоподателят посочи три покани за представяне на оферти, включващи една-единствена болница (Обща болница в Етолоакарнания), на които е отговорил през 2014 г. и в които шевовете му с маркировката „СЕ“ са били отхвърлени. Тя е трябвало да заплати 3 000 EUR такси за обжалването по административен ред, 2 000 EUR такси за исковете за преустановяване на нарушения и 6 000 EUR адвокатски хонорари. И трите дела са висящи пред Апелативния административен съд на Патра и междувременно болницата продължава да купува от своя предпочитан доставчик (същата мултинационална компания) на цена от три до тридесет и пет пъти по-висока от пазарната. Когато гръцките съдилища постановят решение, болницата просто ще отмени тръжната процедура, ще запази таксите от 3 000 EUR и ще публикува нова покана за участие в търг. Нищо няма да се случи на болницата и на тези, които вземат решения в нея. Жалбоподателят твърди, че поради неподлежащата на възстановяване такса крайният резултат е, че няма икономически смисъл малък доставчик да оспорва незаконните решения на болницата, с които се отхвърлят нейните оферти. Според жалбоподателя въпросната такса служи на интересите на многонационалното дружество.

28. Жалбоподателят твърди, че освен ако Комисията не установи нищо нередно „в цялата тази бъркотия“, тя следва да настоява гръцкото правителство 1) да възстанови въпросната такса в случай на благоприятно съдебно решение и 2) да предвиди автоматични санкции срещу лицата, участващи в нарушения на правото на ЕС. Последната разпоредба би довела до премахване на изискването за съвместно министерско постановление за налагане на санкция съгласно член 21 от Закон 3897/2010. Освен това гръцкото правителство следва да предвиди изплащането на обезщетение на дружеството, чиито стоки са незаконно отхвърлени. Жалбоподателят приключи своите изявления, като изрази готовността си да предостави допълнителни данни, които Комисията може да счете за необходими, за да докаже изявленията, направени в неговите коментари или в някое от предишните му изявления в рамките на настоящата жалба.

Оценка на омбудсмана след предложението за приятелско решение

29. Първият въпрос, който трябва да се разгледа, е дали в действителност недоволните оференти имат достъп до ефективни правни средства за защита по съдебен ред. Това включва разглеждане на въпроса за таксата за преустановяване на нарушение. След внимателен преглед на съответното законодателство и аргументите на страните става ясно, че фактическата и правна рамка, уреждаща обществените поръчки за медицински изделия в Гърция, е следната: оферент, чиято оферта за шевове с маркировка „СЕ“ е отхвърлена, трябва като първа стъпка да подаде административна жалба срещу решението на болницата, с което се отхвърля офертата, и да заплати неподлежаща на възстановяване такса („административна такса за обжалване“) в размер на 0,1 % от стойността на офертата при минимален размер от 1 000 EUR и максимален размер от 5 000 EUR (член 15, параграф 6 от Президентски указ 118/2007). В срок от 10 дни от отхвърлянето на административната жалба или от изтичането на 15-дневния срок за вземане на решение по тази жалба оферентът може да предяви иск за преустановяване на нарушение пред компетентен съд. Таксата („такса за преустановяване на нарушение“) за подаване на допустимо разпореждане е 1 % от стойността на офертата, с максимален размер от 50 000 EUR, и подлежи на възстановяване, ако разпореждането бъде постановено. Според Комисията таксата за преустановяване на нарушение е пропорционална.

30. По въпроса за таксата за преустановяване на нарушение Омбудсманът благодари на Комисията за положителния отговор на нейното предложение в предложението за приятелско решение тя да разгледа аргументите на жалбоподателя относно таксата за преустановяване на нарушение, въпреки че този аспект на случая не е бил доведен до нейното внимание, преди тази жалба да бъде подадена до Омбудсмана. Що се отнася до съществото на този отговор, омбудсманът счита, че Комисията е изложила основателни доводи в подкрепа на становището, че таксата за преустановяване на нарушение е в съответствие с принципа на пропорционалност и не затруднява прекомерно упражняването на правата, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално упражняването на ефективни правни средства за защита пред гръцките съдилища за засегнатите оференти.

31. В становището си жалбоподателят твърди, че основното му оплакване се отнася до административната такса за обжалване. Омбудсманът отбелязва, че Комисията не е разгледала този въпрос в отговора си. Това обаче е разбираемо, като се има предвид, че когато жалбоподателят повдига въпроса в кореспонденцията си с Комисията, той винаги го нарича такса за предявяване на иск за преустановяване на нарушение. Що се отнася до административната такса за обжалване, ясно е, че размерът на тази такса е много по-малък от размера на таксата за преустановяване на нарушение (0,1 % от стойността на офертата, с ограничение от 5 000 EUR). Жалбоподателят обаче правилно отбелязва, че въз основа на въпросното гръцко законодателство административната такса за обжалване не се възстановява, независимо дали жалбата е уважена или не. Освен това омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е посочил, че броят на случаите, в които гръцките болници нарушават правото на ЕС, е много висок. Поради това е необходимо да се разгледа въздействието на административната такса за обжалване в този контекст, а не само нейният ограничен размер в отделните случаи. При тези обстоятелства аргументът на жалбоподателя, че административната такса поставя под съмнение наличието на ефективни правни средства за защита за засегнатите оференти в гръцките болнични оферти, изглежда разумен на пръв поглед. Комисията все още не е разгледала този въпрос. Поради това омбудсманът счита, че е необходимо да призове Комисията да направи това в подробното си становище относно проекта на препоръка на омбудсмана по-долу.

32. Основният аспект на твърдението на жалбоподателя е, че без да прави никакви разходи, една гръцка болница може отново и отново да отхвърля предложения за шевове с маркировка „СЕ“ в нарушение на Директивата за медицинските изделия и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция. Всъщност според жалбоподателя, когато обжалването по съдебен ред е успешно, гръцката болница все още е в състояние да отмени тръжната процедура и да продължи да работи със своя привилегирован доставчик. Това води до разглеждане на въпроса дали е вярно, че въпреки приемането на член 21 от Закон 3897/2010 гръцките болници не са се отказали от постоянната си практика, критикувана от Съда в Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, да отхвърлят медицински изделия, носещи маркировката „СЕ“. С други думи, въпросът е дали Комисията е разгледала жалбата за нарушение на жалбоподателя в този смисъл с необходимия стандарт на дължима грижа. Както подчертава омбудсманът в предложението си за приятелско решение (точка 38), надлежното разглеждане на дадена жалба изисква от Комисията внимателно да анализира представените ѝ аргументи и доказателства. В жалбата за нарушение и последващите изявления до Комисията жалбоподателят изтъкна, че процентът на решенията за отхвърляне на предложения за шевове с маркировка „СЕ“ е изключително висок и че привидно драконовската разпоредба в член 21 от Закон 3897/2010 [10], която е приета с цел възпиране на гръцките болници от нарушаване на закона, никога не е била прилагана на практика.

33. Омбудсманът потвърждава становището, което е изразила в предложението си за приятелско решение (точка 44), че аргументите на жалбоподателя изглеждат добре обосновани и обосновани на пръв поглед. За да изпълни изискването за полагане на дължима грижа при разглеждането на въпросната жалба за нарушение, Комисията е трябвало надлежно да разгледа подробните и конкретни аргументи на жалбоподателя в подкрепа на оплакването си, че Гърция все още не е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция (по-специално, че а) 84 % от поканите за участие в търгове за шевове са незаконни и че б) член 21 от Закон 3897/2010 никога не е бил прилаган). Ако е счела, че не разполага с достатъчно доказателства, тя е можела да предприеме действия по предложението на жалбоподателя и да поиска разяснения и допълнителна информация. Комисията обаче изобщо не е разгледала горепосочените въпроси, като е приела, че самото приемане на член 21 от Закон 3897/2010 би било достатъчно, за да разубеди болниците да нарушават правото на ЕС, уреждащо обществените поръчки за медицински изделия. Това обаче не е убедително, поне докато Комисията не разгледа подробните изявления на жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, че съответната разпоредба не се прилага на практика.

34. С оглед на гореизложеното омбудсманът констатира лошо администриране от страна на Комисията, произтичащо от това, че тя не е разгледала с необходимата грижа твърдението на жалбоподателя, че Гърция все още не е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция. Омбудсманът счита, че за да бъде отстранен този случай на лошо администриране, Комисията следва да извърши надлежна проверка на информацията, предоставена от жалбоподателя в подкрепа на това твърдение. Ако счита, че не разполага с достатъчно доказателства, тя следва да предприеме действия по предложението на жалбоподателя, за да предостави разяснения и допълнителна информация. Ако въз основа на старателно разглеждане на наличната информация тя стигне до заключението, че нарушението на Директивата за медицинските изделия и решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция остават в сила, тя следва да проучи дали би било целесъобразно да се възобнови производството за налагане на санкции срещу Гърция. Поради това тя представя по-долу съответен проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман.

Проектопрепоръката

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка:

Комисията следва да извърши надлежна проверка на информацията, предоставена от жалбоподателя в подкрепа на твърдението му, че Гърция все още не е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело Комисия/Гърция. Ако счита, че не разполага с достатъчно доказателства, тя следва да предприеме действия по предложението на жалбоподателя, за да предостави разяснения и допълнителна информация. Ако въз основа на старателно разглеждане на наличната информация тя счита, че нарушението на Директивата за медицинските изделия и решението на Съда на ЕС остават в сила, тя следва да проучи дали би било целесъобразно да се възобнови производството за налагане на санкции срещу Гърция.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман Комисията изпраща подробно становище до 30 юни 2015 г. Подробното становище би могло да се състои от приемане на проекта на препоръка и описание на начина, по който той е бил изпълнен.

Страсбург, 26.3.2015 г.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] Дело C-489/06 Комисията срещу Република Гърция [2009] ECR I-1797. Вж. също дело C-6/05 Medipac-Kazantzidis AE срещу Venizelio-Pananio (PE.S.Y. KRITIS) [2007] ECR I-4557.

[3] Маркировката „СЕ“ е маркировка, която медицинските изделия следва като общо правило да носят, за да се укаже тяхното съответствие с разпоредбите на Директивата за медицинските изделия, да им се даде възможност да се движат свободно в рамките на Съюза и да бъдат пускани в действие в съответствие с тяхното предназначение.

[4] Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 242), заменена с Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).

[5] Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 242), изменена.

[6] В Решение по дело Medipac-Kazantzidis, посочено по-горе в бележка под линия 2, Съдът постановява, че „принципът на равно третиране и задължението за прозрачност не допускат възлагащ орган, който е обявил процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на медицински изделия и е уточнил, че тези изделия трябва да съответстват на Европейската фармакопея и да носят маркировката „СЕ“, да отхвърли пряко и без да следва предпазната процедура, предвидена в членове 8 и 18 от Директива 93/42, по съображения за защита на общественото здраве предложените материали, ако те отговарят на посоченото техническо изискване. Ако възлагащият орган счита, че тези материали могат да застрашат общественото здраве, той е длъжен да информира компетентния национален орган с оглед задействане на предпазната процедура“, параграф 55.

[7] Член 21 от Закон 3897/2010 налага строги санкции на болниците, членовете на управителните органи на болниците и членовете на комисиите за оценка, които отхвърлят предложения за продукти, носещи маркировката „СЕ“.

[8] За повече информация и подробности относно контекста на жалбата, аргументите на страните и предварителната оценка на Омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение, моля, вижте пълния текст на предложението за приятелско решение на Омбудсмана, което е на разположение на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/cases/correspondence.faces/en/59352/html.bookmark

[9] Дело C-489/06 Комисия/Република Гърция, цитирано по-горе в бележка под линия 2, параграфи 53—55.

[10] Следва да се припомни, че съгласно член 21 от Закон 3897/2010 се налагат строги санкции на болниците, членовете на управителните органи на болниците и членовете на комисиите за оценка, които отхвърлят предложения за продукти, носещи маркировката "СЕ".