Делото се отнася до упражняването от адвокатите на правото на свободно движение в рамките на ЕС. Европейската комисия отхвърли жалба, подадена от лице, което е придобило адвокатска правоспособност в Кипър и което счита, че Обединеното кралство и/или кипърските органи са нарушили правилата за свободно движение. Европейският омбудсман направи запитване по въпроса и установи, че Комисията не е извършила никакъв акт на лошо управление. Що се отнася до Обединеното кралство, Комисията правилно заключи, че органите на Обединеното кралство са спазили приложимите правила. По същия начин, що се отнася до кипърските органи, Комисията правилно е счела, че жалбоподателят не е представил доказателства, че те са създали пречка за упражняването на правото на свободно движение на жалбоподателя.

Случаят се отнася до отказа на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) да предостави достъп до документи (а именно i) плановете за наблюдение на ЕААБ и ii) докладите с препоръки за одобрение на ЕААБ) по отношение на четирима доставчици на услуги по техническо обслужване на въздухоплавателни средства, установени в Азия. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че позоваването от страна на ЕААБ на защитата на търговските интереси и защитата на целите на инспекциите, разследванията и одитите не е убедително. След проектопрепоръка от омбудсмана ЕААБ реши да предостави исканите документи.

Жалбоподателят е германски инженер, който е отговарял за надзора на изграждането на Съда за тежки престъпления в Тирана, Албания. Строителният проект е бил предмет на договор за строителни работи, сключен между албанското Министерство на правосъдието („възлагащия орган“) и частно строително дружество („изпълнителя“), и е бил финансиран от общия бюджет на Европейската комисия. Договорът на жалбоподателя като надзорен орган изтече в края на ноември 2007 г.

През 2008 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана и заяви, че делегацията на Комисията в Албания не го е подкрепила по подходящ начин i) в усилията му да гарантира, че работите по проекта са извършени в съответствие с договора, и ii) в свързаните с него конфликти с други страни, участващи в проекта. В подкрепа на първия аспект на твърдението си жалбоподателят по същество твърди, че изпълнителят и възлагащият орган са се съгласили да използват по-евтини и по-некачествени материали от предвидените в договора за строителство. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е призовала за разследване на произшествие с фатален край на строителната площадка.

В становището си Комисията по същество отхвърли становището на жалбоподателя и заяви, че е предоставила значителна подкрепа на договарящите се страни и на жалбоподателя. След проверка на досието на Комисията относно проекта омбудсманът отбеляза, че жалбоподателят, който носи ключова отговорност за проекта, е докладвал на Комисията за случаи на заплахи и сплашвания срещу него. Комисията призна сериозността на тези събития, които бяха повдигнати на две срещи. Омбудсманът обаче не счита, че това е съизмеримо с признатата сериозност, пред която очевидно би се очаквало решителни действия от страна на Комисията с цел предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще. Поради това омбудсманът заключи, че Комисията не е подкрепила в достатъчна степен жалбоподателя, и направи критична забележка в това отношение. Освен това той счита, че Комисията не е използвала правомощията, с които е разполагала, за да поиска разследване с цел надеждно установяване на фактите по фаталното произшествие, при което един работник е загубил живота си. Например тя не е поискала разяснения от албанските органи. В съответствие с това омбудсманът направи допълнителна критична забележка.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията не го е подкрепила в усилията му да гарантира спазването на договора за строителни работи, разследването на омбудсмана не е разкрило лошо администриране. В същото време омбудсманът осъзна, че някои аспекти, които не са обхванати от неговата проверка, например одобрението, след изтичането на договора на жалбоподателя, на климатична система с очевидно по-ниско качество без намаляване на цената или удължаване на гаранционния срок, биха могли да бъдат повод за загриженост от гледна точка на доброто управление на средствата на ЕС. Поради това Омбудсманът прикани Европейската сметна палата, с оглед на нейния специален експертен опит и отговорност при одита на разходването на средства на ЕС, да разгледа тези аспекти.

Директивата за ТПТ изисква от държавите членки да представят на Европейската комисия проекти на технически регламенти. Жалбоподателят е гръцко дружество за интернет услуги, което се оплаква от отказа на Комисията да предостави достъп до преработен проект на технически регламент относно развлекателните игри, който Гърция му е съобщила. Европейският омбудсман извърши проверка на твърденията на жалбоподателя, че Комисията е нарушила процедурните и материалноправните правила на Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи, както и на твърдението, че Комисията следва да предостави достъп до искания документ.

Що се отнася до процедурното твърдение, омбудсманът отправи проектопрепоръка към Комисията да признае неоправданото забавяне, настъпило при разглеждането на потвърдителното заявление на жалбоподателя, и да гарантира, че такова забавяне няма да настъпи в бъдеще. Комисията прие проектопрепоръката на омбудсмана.

Що се отнася до твърдението по същество и свързаното с него твърдение, Комисията защити отказа си да предостави достъп с мотива, че трябва да защити диалога, който е започнала с гръцките органи, за да приведе в съответствие с правото на ЕС гръцкото законодателство относно игрите с развлекателна цел, за което Съдът е установил, че нарушава това право.

В предварителната си оценка омбудсманът установи, че тъй като разглежданият случай се отнася до приключено производство за установяване на нарушение, позоваването от страна на Комисията на съответното изключение в Регламент 1049/2001 в контекста на процедурата за уведомяване съгласно Директивата за ТПТ не е убедително. Омбудсманът предложи като приятелско решение Комисията да обмисли предоставянето на достъп до преразгледания проект на технически регламент.

Впоследствие Комисията предостави достъп до документа и по този начин разреши иска на жалбоподателя, но не се съгласи с мотивите на омбудсмана. Поради това омбудсманът отправи проектопрепоръка, че по принцип Комисията следва да предоставя публичен достъп до преразгледаните проекти на технически регламенти, съобщени съгласно Директивата за ТПТ, освен ако дадена държава членка изрично не поиска поверителност и не подкрепи такова искане с причини, които биха могли да оборят презумпцията за достъпност.

Комисията не прие проектопрепоръката на омбудсмана. Като се има предвид обаче, че Комисията публикува както първоначалния проект на технически регламент, представен от Гърция, така и последния проект, омбудсманът установи, че поведението на Комисията не представлява обща практика. Поради това той приключи случая с критична забележка.

Жалбоподателят Vluchtelingenwerk Vlaanderen, фламандска неправителствена организация, която предоставя помощ на бежанци, е получил безвъзмездни средства от Европейската комисия за изпълнение на проект в Демократична република Конго. През септември 2004 г. жалбоподателят изпрати електронно писмо и писмо до Комисията, в което поиска одобрението на Комисията за алтернативен опростен метод за отчитане на разходите по проекта, включително разходите, направени от местните предприемачи, участващи в проекта. Лицето за контакт на Комисията отговори по електронната поща, както следва: "С настоящото, ..., ви давам нашето съгласие ...". След последващ одит обаче Комисията реши да събере от жалбоподателя сума в размер на 150 000 EUR, като заяви, че съответните разходи не са били докладвани в съответствие с разпоредбите на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Въпреки това според жалбоподателя тези разходи са били отчетени въз основа на алтернативния метод за отчитане на разходите, одобрен от Комисията. По този начин жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман, в която твърди, че Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания, като не е спазила методологията за отчитане на разходите, която е била договорена с нея.

В становището си Комисията твърди, че електронното писмо, изпратено от нейното лице за контакт, не представлява изменение на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Омбудсманът обаче установи, че съответното електронно писмо представлява одобрение на алтернативния метод за отчитане на разходите, предложен от жалбоподателя, и че най-малкото може да се твърди, че Комисията се е съгласила да отмени съответните части от споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, за да се даде възможност на жалбоподателя да използва алтернативната система за отчитане на разходите. Поради това той прави предложение за приятелско решение до Комисията, като иска от нея да провери, по отношение на разходите, направени от местните предприемачи по проекта, дали и до каква степен жалбоподателят е спазил алтернативните средства за обосноваване на разходите и въз основа на това да обмисли изплащането на съответната сума на жалбоподателя. Комисията прие предложението за приятелско решение и заяви, че за проектите, при които алтернативният метод за отчитане на разходите е бил спазен от жалбоподателя, тя ще счита съответните разходи за допустими и ще извърши допълнително плащане.

През май 2012 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че е получил плащане в размер на 104 842 EUR от Комисията, и му благодари за неговата намеса.