Жалбоподателят, консорциум от производители на маслиново масло от Италия, подаде жалба до омбудсмана във връзка с решението на Комисията да съфинансира при различни условия две едновременни програми за насърчаване на продажбата на маслиново масло извън ЕС. Според жалбоподателя несъответствията между условията на тези програми са довели до конкурентно предимство за испанските производители на маслиново масло.

В хода на своята проверка омбудсманът установи, че законодателят на ЕС е приел нови регламенти с разпоредби за по-добра координация на двете програми за финансиране, което означава, че случаи като настоящия няма да възникнат в бъдеще. Поради това Омбудсманът счита, че системният аспект на жалбата е разрешен. Омбудсманът обаче установи, че тя не е в състояние да разгледа индивидуалното положение на жалбоподателя. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската комисия на жалба за нарушение във връзка с използването на кохезионните фондове на ЕС в Полша в областта на инфраструктурата и околната среда. Жалбоподателят, екоземеделец, изразява загриженост относно опазването на местната околна среда и подходящото използване на средствата на ЕС. Той е подал жалба за нарушение до Комисията, като твърди, че процесът на обществени консултации в Полша не е бил проведен по задоволителен начин. Той се оплаква, че Комисията е приключила преписката по жалбата му, без да разгледа надлежно неговото становище.

Омбудсманът проучи жалбата и предложи Комисията да преразгледа подхода си, за да провери дали държавите членки спазват изцяло изискванията за обществени консултации в случай на проекти, подпомагани със средства на ЕС. Тя също така предложи подкрепящите доказателства на жалбоподателя, приложени към неговата конкретна жалба до омбудсмана, да бъдат разгледани от гледна точка на околната среда и Представителството на Комисията в Полша да организира среща с жалбоподателя, за да му помогне да разбере по-пълно становището на Комисията, като същевременно позволи на Комисията да разбере по-добре опасенията на жалбоподателя. Омбудсманът беше удовлетворен от отговора на Комисията на първите две предложения. По отношение на третото предложение (среща с жалбоподателя) омбудсманът прие становището на Комисията, че такава среща може да не представлява ефективно използване на ресурсите във връзка с вече приключени жалби; но тя насърчи Комисията да запази тази възможност отворена, в случай че жалбоподателят повдигне нови въпроси в бъдеще. Омбудсманът приключи случая на това основание.  

Проверката на омбудсмана произтича от две свързани жалби, подадени от ирландски член на Европейския парламент и ирландски земеделски стопанин, относно одобрението от страна на Европейската комисия на промяна, направена от ирландските органи, в критериите за допустимост за отпускане на помощ на животновъди, намиращи се в необлагодетелствани райони. Жалбоподателите твърдят, че като е одобрила промените, Комисията не е признала, че ирландските органи са били задължени да спазват принципите на оправданите правни очаквания и правната сигурност.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Случаят се отнася до метода за изчисляване на индекса за качество на твърдата пшеница, въз основа на който се изплаща премия на земеделските стопани в ЕС до 2009 г. в рамките на общата селскостопанска политика. Премията се изплаща само в случай на твърда пшеница, подходяща за използване при производството на грис и макаронени изделия. Жалбоподателят изпрати писмо до Комисията и заяви, че оспорваният метод е погрешен и има нарушаващ ефект, но Комисията не го е променила. Той се оплака на Европейския омбудсман, че Комисията не му е предоставила адекватен отговор. Омбудсманът проучи въпроса и не установи лошо управление от страна на Комисията.

Делото се отнася до осемнадесет заявления за достъп до документи, подадени в съответствие с Регламент 1049/2001. Търсените документи са свързани с процедурата, следвана при изменението на Регламент No 540/2011. Като цяло заявленията се отнасяха до почти 300 документа. Заявленията са подадени от многонационална група, която работи, наред с другото, в областта на решенията за растителна защита. Тъй като счита, че обработването на заявленията създава значителна административна тежест и би ѝ попречило да изпълнява другите си задачи, Комисията предлага, въз основа на член 6, параграф 3 от Регламента, исканите документи да бъдат оповестявани за определен период от време. Жалбоподателят счита предложения график за неразумен. Омбудсманът отправи запитване по въпроса и установи, че при липсата на споразумение относно поетапното оповестяване жалбоподателят е имал право да счита, че Комисията е отказала да предостави достъп. Въпреки че Комисията не е разгледала исканията в съответните срокове, омбудсманът е на мнение, че обстоятелствата по случая оправдават времето, необходимо на Комисията за обработване на исканията. Поради това Омбудсманът заключи, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Като допълнителна забележка омбудсманът отбеляза, че някои от исканите документи изглежда са били изготвени в хода на законодателен процес и като такива е трябвало да бъдат пряко достъпни. Ако това беше направено, нямаше да е необходимо жалбоподателят да подава специални заявления за достъп до тези документи съгласно Регламент 1049/2001.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до документ относно запасите от маслиново масло в Италия за пазарната 2013—2014 година.

Омбудсманът извърши проверка на въпросния документ във вида, в който е държан от Комисията. Тя установи, че документът съдържа чувствителни търговски данни и следователно Комисията правилно е отказала оповестяването му. Поради това тя приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Делото се отнася до решението на Европейската комисия да приключи две жалби за нарушение срещу Италия във връзка с правилното прилагане на законодателството на ЕС относно общия каталог на сортовете земеделски растителни видове. Основният въпрос е дали от лице, което е поискало със закъснение подновяване на одобрението на определен сорт в каталога, следва да се изисква да подаде нова заявка или да бъде прието заявление за подновяване със закъснение. Подаването на ново заявление, за разлика от заявлението за подновяване, би изисквало значителни усилия и разходи; по-специално, това ще изисква подлагане на нов тест за биологични и стопански стойности (VCU). Жалбоподателят, заинтересована страна в италианско земеделско предприятие, твърди, че аргументите, изтъкнати от Комисията в подкрепа на нейното решение, не са убедителни.

След задълбочено разследване Европейският омбудсман заключи, че аргументите, на които се позовава Комисията, са убедителни. Основният му довод е, че не би било пропорционално да се иска нов тест за БСК в случай на закъснели искания за подновяване на признаването на сорт растения в националния каталог. Омбудсманът също така отбеляза, че предполагаемото нарушение се отнася до много специфичния случай на два сорта твърда пшеница и че правният въпрос, който стои зад жалбата, е силно спорен. При всички обстоятелства и като се има предвид свободата на преценка, с която разполага Комисията в случай на жалби за нарушения, омбудсманът е убеден от позицията, приета от Комисията. Поради това тя приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.