Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, консорциум от производители на маслиново масло от Италия, насърчава продажбата на маслиново масло в държави извън ЕС, а именно Индия, Русия и Китай. Тя получи известно финансиране за тази дейност от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), управляван от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“). Съгласно съответните правила [1], за да получи финансиране, рекламната кампания трябва да има послание въз основа на специфичните качества и характеристики на продукта. Допускат се само позовавания на европейския, а не на националния произход на продуктите. Участието на Съюза в действията за популяризиране на жалбоподателя е покривало 50 % от разходите, докато Италия и жалбоподателят са покривали съответно 20 % и 30 %.

2. В хода на своята промоционална програма жалбоподателят установи, че Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), управляван от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (ГД „Регионална и селищна политика“) на Комисията, съфинансира подобна промоционална програма за европейски селскостопански продукти в същите трети държави като жалбоподателя, но при различни условия. Действията, финансирани по линия на ЕФРР, имаха възможност да популяризират държавата на произход на продукта.

3. През март 2012 г. жалбоподателят се свърза с Комисията, за да се оплаче от факта, че макар в рамките на ЕФГЗ от него да се изисква по договор да рекламира своето (италианско) маслиново масло като „европейско“ в Русия, Китай и Индия, неговите испански конкуренти биха могли, в рамките на ЕФРР, да рекламират своето маслиново масло като „испанско“ в същите тези държави.

4. В отговор Комисията обясни, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ прилага действащите регламенти. В съответствие с Регламент (ЕО) No 3/2008 дейностите, съфинансирани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ по линия на ЕФГЗ, не са ориентирани към марката и не насърчават потреблението на нито един продукт поради специфичния му географски произход. Комисията заяви обаче, че съществуват и други начини за получаване на финансиране, като например по линия на ЕФРР. Според Комисията член 7 от Регламент (ЕО) No 1080/2006 [2] относно ЕФРР не изключва финансирането на дейности за популяризиране на маслиновото масло в трети държави. Поради това Комисията стигна до заключението, че действията, финансирани от Испания чрез ЕФРР, са в съответствие с приложимите правила.

5. Жалбоподателят е отправил жалбата си до италианското министерство на земеделието, което е изпратило писмо до Комисията, в което посочва, че е „срамно“ да се разбере, че е съфинансирало промоционална кампания, която „уврежда“ интересите на собствените му производители на маслиново масло. Поради това тя поиска от Комисията i) да спре текущата промоционална програма в Китай и Русия с незабавно действие и ii) да компенсира жалбоподателя за направените от него разходи. Комисията отговори на министерството, че фактът, че съществуват програми, финансирани от ГД „Регионална и селищна политика“, за насърчаване на едни и същи селскостопански продукти на едни и същи пазари, не оправдава искането на жалбоподателя да му бъде разрешено да прекрати своята рекламна кампания за маслиново масло. Комисията се позовава на факта, че действащите договори трябва да бъдат спазвани. Недоволен от позицията на Комисията, жалбоподателят в крайна сметка се обърна към омбудсмана през март 2014 г.

Проучването

6. Омбудсманът започна проверка във връзка с твърдението, че като е съфинансирала едновременно две подобни програми за популяризиране на маслиновото масло на едни и същи международни пазари, но при различни условия, Комисията е действала в противоречие с принципите на добрата администрация [3].

7. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят изтъкна следните подкрепящи аргументи: i) Като позволи на испанските производители на маслиново масло да рекламират маслото си като "испанско", като същевременно изиска от италианските производители да наричат маслото си "европейско", Комисията предостави неоправдано конкурентно предимство на испанските производители в ущърб на италианските производители; ii) Комисията не се е опитала да отстрани това нарушение, а само е подчертала договорните задължения на жалбоподателя; и iii) Комисията не е координирала работата на своите служби, което е довело до приемането на две различни и непоследователни политики.

8. В хода на проверката омбудсманът получи становището на Комисията по жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателите в отговор на становището на Комисията. Нейният разследващ екип също така извърши проверка на досието на Комисията по този въпрос. Жалбоподателят изпрати коментари във връзка с доклада от инспекцията.

Твърдение за нарушение от страна на Комисията на принципите на добра администрация

Аргументите, представени на омбудсмана

9. Комисията отхвърли твърдението на жалбоподателя и заяви, че обхватът и основните цели на двете програми на ЕС са различни. Освен това поради различните правни рамки, приложими за програмите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“, условията за допустимост за финансиране по тях също са различни.

10. Политиката за насърчаване, прилагана от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (ЕФГЗ)[4], има за цел финансирането на дейности на вътрешния пазар или в трети държави, рекламирането на европейски селскостопански продукти и техния метод на производство, както и на хранителни продукти, произведени на базата на европейски селскостопански продукти. Целта е да се популяризира имиджът на продуктите на ЕС пред потребителите в Европейския съюз и в трети държави. Посочването на региона или държавата членка на произход върху рекламираните продукти не е разрешено, за да се спази принципът на свободно движение на стоки в рамките на вътрешния пазар и да се избегне всякаква дискриминация. Приложимите правила обаче позволяват използването на специални етикети за продукти, които идват от определени райони [5].

11. Освен това Комисията обясни, че регионалната политика, прилагана от ГД „Регионална и селищна политика“, от друга страна, има за цел да намали разликите в равнищата на развитие между различните европейски региони. Тази цел на регионалната политика се преследва чрез различни фондове, като например ЕФРР. Комисията добави, че не може да се намесва в подбора на проекти, тъй като това е от изключителната компетентност на националните органи за управление. Испания се е стремяла да насърчава действията на испанските производители на маслиново масло като част от испанските оперативни програми по ЕФРР и Регламентът за ЕФРР не изключва тази възможност. Италия, подобно на Испания, е можела да кандидатства за финансиране по линия на ЕФРР.

12. Комисията също така твърди, че жалбоподателят е подписал правно обвързващ договор с компетентния национален орган и че договорът трябва да бъде спазен.

13. Накрая, Комисията информира омбудсмана, че на 21 ноември 2013 г. е представила законодателно предложение относно политиката за насърчаване на европейските селскостопански продукти с оглед отваряне на нови пазари, повишаване на осведомеността на потребителите относно качеството на продуктите и насърчаване на по-голяма откритост при включването на указания за произход и търговски марки.

14. В становището си жалбоподателят посочва, че Комисията напълно не е разгледала същността на неговата жалба, а именно въпроса дали съществуването на две различни промоционални програми, рекламиращи един и същ селскостопански продукт при различни условия, би предоставило необосновано конкурентно предимство на испанските производители в ущърб на италианските. Жалбоподателят заяви, че е наясно, че ГД „Регионална и селищна политика“ е поискала от ГД „Конкуренция“ становище по този въпрос, но жалбоподателят не е знаел резултата. Жалбоподателят заяви, че е наясно също така, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е изпратила писмо до ГД „Регионална и селищна политика“, в което предлага по-добро сътрудничество между двете служби в бъдеще. Жалбоподателят постави под въпрос защо становището на Комисията не се позовава на тази кореспонденция.

15. Жалбоподателят признава, че е правно обвързан от договора с италианския национален орган. Той обаче добавя, че Комисията е била длъжна да го информира за съществуването на друга подобна програма, преди жалбоподателят да подпише договора. Ако жалбоподателят е знаел за другата програма, той никога не би подписал въпросния договор.

16. Накрая, жалбоподателят приветства законодателното предложение на Комисията, което обаче не компенсира причинените вреди. Според жалбоподателя наличието на две подобни промоционални програми означава, че италианските производители на маслиново масло са съфинансирали програмата на ЕС в подкрепа на испанските производители на маслиново масло. Поради това жалбоподателят стигна до заключението, че би било по-целесъобразно, ако Комисията беше финансирала действията на жалбоподателя със 100 %.

Проверка на документи

17. На 11 ноември 2014 г. разследващият екип на Омбудсмана разгледа преписката на Комисията по повдигнатия въпрос. Проверяващият екип установи три писма, разменени между ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ по този въпрос, но не и документи, разменени с ГД „Конкуренция“.

18. Служителите на Комисията, присъстващи на проверката, заявиха, че не е имало среща между ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална и селищна политика“ за обсъждане на въпроса. Те също така посочиха, че са приети нови регламенти [6], които подчертават значението на координацията между различните фондове на ЕС и осигуряват видимост на търговските марки и произхода на продуктите.

19. В коментарите си по доклада от проверката жалбоподателят твърди, че Комисията все още не е разгледала въпроса за двете програми, които водят до нарушаване на конкуренцията.

Оценка на омбудсмана

20. Омбудсманът признава, че целите на двата разглеждани фонда на ЕС - Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) - са различни. Следователно условията за финансиране също са различни. Основателността на съответните правни разпоредби, които са в сила към момента, в който жалбоподателят е сключил договор за финансиране, не може да представлява лошо администриране, като се има предвид, че те определят волята на законодателя на ЕС.

21. Всяка държава членка избира към коя(и) финансирана(и) от ЕС схема(и) желае да се присъедини. Следователно Италия е можела да кандидатства за финансиране по ЕФРР по същия начин като Испания. Всяко конкурентно предимство за испанските производители произтича от факта, че италианските органи не са съдействали на техните производители да кандидатстват за програмата по ЕФРР, за която те са били напълно свободни да кандидатстват (например като поне са ги уведомили за съществуването на тази програма по ЕФРР). Италианските органи обаче са избрали програмата по ЕФГЗ. В крайна сметка държавите членки трябва да носят отговорност за избора на схемите за финансиране, които считат за най-подходящи за специфичните си нужди. Жалбоподателят е сключил договор с италианските органи, напълно наясно с условията, при които е трябвало да спазва, като например, че посочването на произхода на продуктите следва да бъде второстепенно спрямо основното послание на кампанията. Комисията не носи отговорност за избора на схема(и) за финансиране от страна на националните органи, подробностите за която(които) са били определени и администрирани от съответната държава членка.

22. Въпреки че омбудсманът може да разбере изненадата на жалбоподателя и произтичащото от нея неудовлетворение от факта, че е съществувала друга, вероятно по-изгодна програма за финансиране, тя не споделя мнението на жалбоподателя, че Комисията е била длъжна да положи специални усилия, за да информира нито него, нито италианските органи за съществуването на програмата по ЕФРР. Напротив, всеки, който е подписал договор, трябва да събере цялата необходима информация, с която е разполагал свободно, преди да встъпи в договорни отношения. Освен това на равнището на държавите членки е нормално националните органи да имат интерес да гарантират, че цялата съответна информация относно схемите на ЕС ще бъде предоставена на заинтересованите страни.

23. Въпреки това, макар Комисията правилно да се е основала на две различни законодателни основания, за да обясни различните цели на ЕФГЗ и ЕФРР, самият факт, че две програми се уреждат от различни законодателни разпоредби, не означава автоматично, че Комисията не е могла да координира по-добре действията си, нито че тяхното конкретно изпълнение не би могло да доведе до доста странни, объркващи, нежелани и разточителни последици. Въпреки че средствата на ЕС може да са били използвани по два напълно законни начина, тези два начина са имали цели и последици, които не са били съгласувани помежду си. Поради това Омбудсманът счита, че по-добра координация и вътрешна комуникация биха били възможни и дори желателни при одобряването на исканията за финансиране.

24. Въпреки че лошата координация и лошата вътрешна комуникация могат да представляват лошо администриране, омбудсманът отбелязва, че законодателят на ЕС вече е приел нови регламенти [7] с разпоредби за подобрена координация, което означава, че случаи като настоящия не следва да възникват в бъдеще. Омбудсманът счита, че системният аспект на жалбата е разрешен. Поради това Омбудсманът счита, че понастоящем установяването на лошо управление срещу Комисията не би било от полза. По този начин тя приключва разследването си с констатацията, че по настоящото дело не са обосновани допълнителни разследвания.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следните заключения:

Системният аспект на проблема, от който се оплакват, е решен. Никакви допълнителни проучвания не са оправдани.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за това решение.

Страсбург, 11.4.2016 г.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

[1] Става въпрос за Регламент (ЕО) No 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на материалния пазар и в трети страни (ОВ L 3, 2008 г., стр. 1). и Регламент (ЕО) No 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на материалния пазар и в трети страни (ОВ L 147, 2008 г., стр. 3).

[2] Регламент (ЕО) No 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1783/1999 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 183).

[3] По отношение на твърдението на жалбоподателя, а именно, че Комисията следва да възстанови на жалбоподателя разходите, направени във връзка с действията му за популяризиране, омбудсманът счете, че няма достатъчно основания за включването му в разследването. Всъщност за Омбудсмана е било трудно да разбере как съществуването на допълнителна програма на Комисията, която потенциално би могла да бъде несъвместима с програмата, в която жалбоподателят е участвал и която е била определена от законодателя на Съюза, би могло да задължи Комисията да възстанови на жалбоподателя разходите, направени във връзка с неговите дейности за популяризиране. Освен това изглежда, че жалбоподателят е подписал съответните договори по своя инициатива и е понесъл само част от направените разходи.

[4] Това е в съответствие с Регламент (ЕО) No 3/2008 и Регламент (ЕО) No 501/2008.

[5] Например защитено наименование за произход, защитено географско указание и храна с традиционно специфичен характер (наричани по-нататък съответно ЗНП, ЗГУ и ХТСХ).

[6] Регламент (ЕС) No 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Съвета. ОВ L 347, 2013 г., стр. 320—469; и Регламент (ЕС) No 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 3/2008 на Съвета. ОВ L 317, 2014 г., стр. 56—70.

[7] Вж. точка 13, както и бележка под линия 6 по-горе.