- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Проектопрепоръка до Европейската инвестиционна банка по жалба 244/2006/(BM)JMA
Препоръка
Случай 244/2006/(BM)(JMA)MHZ - Открит на Вторник | 04 април 2006 - Препоръка за Вторник | 08 юли 2008 - Решение от Понеделник | 04 май 2009
(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))
РЕЗЮМЕ
Предметът на жалбата се отнася до новия високоскоростен железопътен проект от Мадрид до френската граница през Барселона, по-специално до участъка, който ще минава през центъра на Барселона между гарите Sants и Sagrera.
В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че споразумението на Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“) за финансиране на проекта е погрешно с оглед на факта, че предложеният маршрут за сегмента през Барселона може да има отрицателни последици за жителите на града. Жалбоподателят оспори законността на процедурата за одобрение на проекта, тъй като според него той не е бил предмет на подходяща оценка на въздействието върху околната среда ("ОВОС"), както се изисква от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2).
ЕИБ твърди, че споразумението за отпускане на заем за проекта е било одобрено в съответствие със стандартния процес на оценка на ЕИБ. Тя подчерта, че след задълбочен преглед на документа за ОВОС, отнасящ се до тази част от проекта, ЕИБ е стигнала до заключението, че ОВОС е извършена правилно. Фактът, че отговорните национални органи са разгледали алтернативни маршрути, е част от тази оценка.
В контекста на проверката на досието в помещенията на ЕИБ омбудсманът изрично поиска да бъдат разгледани всички подкрепящи доказателства, които показват, че ЕИБ действително е извършила преглед на ОВОС, представена от испанските органи. До момента обаче ЕИБ не е предоставила на омбудсмана никакъв документ във връзка с този преглед. При липсата на каквито и да било подкрепящи доказателства, които биха могли да установят, че ЕИБ действително е извършила проверка на ОВОС, представена от испанските органи, въз основа на която е могла да заключи, че ОВОС на въпросния сегмент отговаря на екологичните изисквания на ЕИБ, омбудсманът не разполага със средства да провери дали ЕИБ е спазила или не задължението за надлежна проверка по отношение на правните задължения, които са ѝ възложени. Поради това омбудсманът отправя проектопрепоръка, че преди да отпусне каквато и да е финансова помощ за високоскоростния железопътен сегмент, преминаващ през Барселона, ЕИБ следва официално и адекватно да запише в съответното досие своя преглед на ОВОС, изготвен от испанските органи, като по този начин позволи на омбудсмана да прецени дали действително е спазила своите правни задължения за надлежна проверка.
Жалбата
Предишна жалба: 2230/2005/BM
На 19 юни 2005 г. жалбоподателят подаде жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“), която беше регистрирана под номер 2230/2005/BM. Жалбата се отнася до липсата на отговор от страна на ЕИБ на електронното писмо на жалбоподателя от 21 май 2005 г., в което той е поискал информация относно условията, на които трябва да отговарят проектите, финансирани от ЕИБ. От наличната информация изглежда, че ЕИБ е решила да отпусне заем на испанските органи за развитието на високоскоростна железопътна връзка между Мадрид и френската граница (Мадрид—Барселона—Фигерес). Жалбоподателят се противопоставя на предложения маршрут за участъка от този проект, преминаващ през центъра на Барселона, тъй като този маршрут би изисквал изграждането на тунели и би довел до съпътстващи рискове за частните и жилищните сгради. Според жалбоподателя би било за предпочитане да се разработи алтернативен маршрут по-близо до бреговата линия.
При липсата на отговор на електронното му писмо от 21 май 2005 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана, в която твърди, че ЕИБ не е отговорила на искането му за информация.
На 11 юли 2005 г. омбудсманът неофициално се обърна към службите на ЕИБ и поиска да бъде изпратен отговор на жалбоподателя. На 15 юли 2005 г. ЕИБ изпраща на жалбоподателя обратна разписка, копие от която е изпратено на омбудсмана. В този отговор ЕИБ обясни, че поради неизвестни причини не е получила искането за информация на жалбоподателя, за което е научила едва чрез искането на омбудсмана. Освен това тя отбеляза, че на запитването, отправено от жалбоподателя, ще бъде отговорено в скоро време.
Омбудсманът счита, че тъй като ЕИБ е отговорила на електронното писмо на жалбоподателя от 21 май 2005 г., случаят е бил уреден и той е пристъпил към неговото приключване с писмо от 25 юли 2005 г. В писмото си до жалбоподателя омбудсманът отбеляза, че неговата констатация се отнася само до твърдението за липса на отговор и не включва оценка по същество на отговора, изпратен от ЕИБ. Жалбоподателят също така е бил информиран, че ако ЕИБ не изпълни в разумен срок ангажимента си да му изпрати отговор по същество или ако изпратената до него информация се окаже недостатъчна, той може да обмисли подаването на нова жалба до омбудсмана.
На 3 август 2005 г. ЕИБ изпрати на омбудсмана копие от отговора си на запитването на жалбоподателя от 20 юли 2005 г., в който обяснява, че всички проекти, финансирани от ЕИБ, трябва да са в съответствие с политиките на ЕС, включително принципите, установени от националните и общностните правила. Според ЕИБ проектите са били строго анализирани от финансова, техническа и икономическа гледна точка. Освен това ЕИБ оцени тяхното съответствие със законодателството на ЕС в областта на околната среда и обществените поръчки. Освен това за окончателното решение на ЕИБ за финансиране е било необходимо положително становище както от Европейската комисия, така и от държавата членка, засегната от конкретния проект.
Настояща жалба: 244/2006/(BM)JMA
На 22 януари 2006 г. жалбоподателят подава нова жалба до омбудсмана относно финансовата помощ, предоставена от ЕИБ за проекта. Тъй като писмото му се отнася както до ЕИБ, така и до „други институции на ЕС“, омбудсманът регистрира твърденията му като две различни жалби с отделни референтни номера: i) твърдението му срещу ЕИБ е заведено под номер 244/2006/BM, и ii) това срещу „други институции на ЕС“, които всъщност се позовават на Комисията, е заведено под номер 798/2006/BM. Омбудсманът е разгледал тези жалби отделно.
Що се отнася до жалбата срещу ЕИБ (референтен номер 244/2006/BM), накратко фактите по делото са следните:
В жалбата си жалбоподателят постави под въпрос решението на ЕИБ да съдейства за финансирането на проекта за високоскоростен влак между Мадрид и френската граница, по-специално по отношение на частта от проекта, преминаваща през центъра на Барселона. По-конкретно той твърди, че горепосоченият сегмент от проекта, преминаващ през Барселона, би могъл да причини сериозни социални и екологични щети, включително шум и вибрации, които биха могли да застрашат близките сгради и да бъдат неудобство за техните жители. Жалбоподателят обясни, че ще бъде един от гражданите, чийто дом ще бъде засегнат от проекта.
Жалбоподателят твърди, че съществуват редица жизнеспособни алтернативи на този маршрут. Според него всяка от алтернативите би била по-безопасна за съседните държави и дори по-икономична. Жалбоподателят посочи, че въпреки това отговорните органи са отказали да разгледат допълнителни мерки за безопасност. Жалбоподателят обясни, че редица независими специалисти са класифицирали публично маршрута, избран за високоскоростния влак през Барселона, като най-лошия възможен вариант. С оглед на тези съображения жалбоподателят е на мнение, че ЕИБ не следва да предоставя финансова помощ за проекта, и е поискал от омбудсмана да го спре.
В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди накратко, че споразумението на ЕИБ за финансиране на високоскоростната железопътна връзка между Мадрид и френската граница (Мадрид—Барселона—Фигерес) е погрешно с оглед на факта, че предложеният маршрут за проекта би могъл да има отрицателни последици за жителите на района на Барселона, включително щети на частни сгради и замърсяване на околната среда, по-специално шумово замърсяване, които са в нарушение на правилата на ЕС.
Допълнителна информация
Жалбоподателят изпрати допълнителна информация на омбудсмана на 23 април, 11 май и 12 юни 2006 г., която включваше медийни клипове относно състоянието на въпросния проект. В писмата си жалбоподателят информира омбудсмана, че на 10 май 2006 г. испанските органи са извършили оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“) за частта от проекта, преминаваща през центъра на Барселона (секция между Sants и Sagrera). Проектът е бил предмет на обществена консултация, в хода на която жалбоподателят е защитил използването на алтернативен маршрут, а именно този в близост до бреговата линия. Тази възможност обаче не е била запазена от испанските органи.
Жалбоподателят подчерта опасенията си, че проектът ще има отрицателно въздействие върху гражданите на Барселона и ще създаде ненужни рискове за намиращите се в близост сгради. Той поиска от омбудсмана да вземе предвид предложените алтернативи.
Задачата
Становище на ЕИБ
В становището си ЕИБ първо описва фактите по случая. Тя обясни, че въпросният проект включва проектиране, придобиване на земя, изграждане и въвеждане в експлоатация на нова 744-километрова високоскоростна железопътна линия, свързваща Мадрид и Барселона и продължаваща по-нататък до френската граница. Тя е част от трансевропейската железопътна мрежа и като такава оста Мадрид-Барселона-Перпинян-Монпелие е един от 14-те приоритетни проекта за трансевропейска мрежа, определени от Европейския съвет в Есен през 1994 г.(3). Освен това проектът беше препотвърден като европейски приоритет в новите насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, приети с решение на Съвета и на Европейския парламент през 2004 г.(4). ЕИБ е отпуснала 2 500 милиона евро на испанското публично предприятие „Gestor de Infrastructuras Ferroviarias“ за финансиране на 27 % от общите разходи по проекта. Тя подчерта, че другите разходи трябва да бъдат финансирани от Кохезионния фонд на ЕО и от Испания. От 1 януари 2005 г. организаторът на проекта е новосъздаден публичен орган, т.нар. „Administrador de Infraestructuras Ferroviarias“.
ЕИБ твърди, че след като е следвала стандартния процес на оценка на ЕИБ, е одобрила операцията по отпускане на заеми. По-нататък тя обяснява, че предмет на жалбата до омбудсмана е частта от проекта, която минава през центъра на Барселона, между станциите Sants и Sagrera. Все още не е извършена ОВОС по отношение на тази част от работата. ЕИБ подчерта обаче, че все още не е взето официално решение от испанските органи по отношение на маршрута на проекта, минаващ през центъра на Барселона.
ЕИБ прави разграничение между собствената си отговорност и тази на испанските органи. Съответно, докато испанските органи са били длъжни да изберат маршрута на проекта и да гарантират спазването на политиките на ЕС и правото на Общността, както и на националното право, задължение на ЕИБ е било да гарантира, че ОВОС на проекта е била извършена с дължимата грижа. ЕИБ заяви, че нейната политика не е да финансира проекти, които са в противоречие със законодателството на ЕС в областта на околната среда.
Що се отнася до конкретния сегмент на въпросния проект, ЕИБ отбеляза, че все още не е изплатила финансовата си вноска, тъй като съгласно условията на договора за заем на Банката и нейните стандартни екологични процедури изплащането зависи от извършването на подходяща ОВОС, включително информиране и консултации с обществеността. ЕИБ посочва, че към датата на представяне на становището сегментът Sants-Sagrera е бил подложен на процес на обществено допитване в Испания, който е започнал на 10 май 2006 г. и е трябвало да продължи 30 работни дни (5).
Забележки на жалбоподателя
В становището си от 29 юни 2006 г. жалбоподателят подчерта, че развитието на работата би представлявало неудобство за съседите и настоя, че, както се вижда от няколко независими проучвания, съществуват алтернативи на предложения маршрут.
Жалбоподателят твърди, че процесът на обществени консултации, проведен за въпросния сегмент от проекта, е лишен от легитимност, тъй като не е разгледал нито една от потенциалните алтернативи, както се изисква от националното законодателство и законодателството на Общността, по-специално Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (6). Освен това той се позова на липсата на прозрачност по отношение на начина, по който е извършена ОВОС за този сегмент от проекта.
Жалбоподателят отбеляза, че много граждански организации, включително представители на църквата „Саграда Фамилия“на Гауди, са представили отрицателни оценки на настоящия маршрут и са заявили, че той представлява ненужен риск. Той е на мнение, че испанските органи нито са оценили правилно въздействието на проекта върху околните сгради, нито са предвидили правилно алтернативи. Жалбоподателят е на мнение, че с оглед на предоставената информация ЕИБ следва да преразгледа проекта и да преразгледа финансирането му.
Жалбоподателят прилага към своите наблюдения няколко статии в пресата относно потенциалните последици от проекта за близките сгради в центъра на Барселона. Той също така изпраща копие от конкретните твърдения, които е представил на 13 юни 2006 г. в контекста на процеса на обществено допитване за ОВОС.
Жалбоподателят изпрати допълнителна информация на омбудсмана относно текущата работа по проекта на 14 и 19 юли, 22 август, 25 септември, 23 октомври, 8 и 17 ноември и 10 и 11 декември 2006 г. Той изпраща и допълнителни материали на 3, 5 и 15 януари, 11 и 21 февруари, 9 и 13 март и 16 април 2007 г.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ
С оглед на наличната информация, на 19 юли 2007 г. омбудсманът изпрати писмо до ЕИБ с искане за допълнителна информация по следните въпроси:
- ЕИБ получила ли е информация от испанските органи във връзка с окончателното одобрение на сегмента чрез центъра на Барселона?
- ЕИБ изплатила ли е частта от заема, свързана с разглеждания сегмент? Ако това е така, получила ли е ЕИБ и преразгледала ли е ОВОС, която трябва да е била извършена от организатора и испанските органи във връзка с разглеждания сегмент? В този контекст, моля, обяснете начина, по който ЕИБ е извършила „надлежна проверка“ на ОВОС, за да потвърди, че проектът е приемлив от екологична гледна точка. Например проверила ли е ЕИБ дали основните алтернативни маршрути за избрания сегмент са взети предвид в ОВОС? Във връзка с това ЕИБ се приканва да коментира аргументите, изтъкнати от жалбоподателя във връзка с алтернативните маршрути.
- Ако оценката на въздействието върху околната среда на сегмента все още не е получена, може ли ЕИБ да коментира как планира да извърши своя преглед на оценката на въздействието върху околната среда, след като тя бъде получена?
- Би ли могла ЕИБ да коментира начина, по който разглежда приноса на гражданите във връзка с ОВОС?
Второто становище на ЕИБ
Във второто си становище от 2 октомври 2007 г. ЕИБ разгледа всеки от въпросите, поставени от омбудсмана в неговото искане.
ЕИБ отбелязва, че на 2 август 2007 г. испанските власти са я уведомили, че сегментът през центъра на Барселона и ОВОС за този сегмент са били одобрени. И двата документа изглежда са достъпни за обществеността.
Що се отнася до финансирането на проекта от ЕИБ, Банката отбеляза, че все още не е изплатила частта от заема, свързана с въпросния сегмент, тъй като испанските органи не са предоставили така наречените сертификати „Натура 2000“. По-нататък ЕИБ обяснява, че в съответствие със своята екологична декларация от 2004 г. („декларацията“) от организатора на проекта се изисква да представи подходяща оценка на въздействието на даден проект върху биологичното разнообразие, включително подробна оценка на всяко вероятно значително въздействие върху защитената територия и/или защитените видове. Освен това тя отбеляза, че както е посочено във финансовия договор, подписан от ЕИБ и организатора на проекта, издаването на такива сертификати представлява договорно условие за изплащането на общия размер на заема.
По отношение на прегледа на ЕИБ на ОВОС, представен от испанските органи, ЕИБ обясни, че както е установено в нейната декларация, тя трябва да гарантира, че екологичните съображения се вземат предвид през целия цикъл на проекта — от първия скрининг на етапа на идентифициране до последващата оценка при приключването на проекта. Съответно, докато извършва „надлежна проверка“ на ОВОС, одобрена от компетентните национални органи, ЕИБ проверява дали последните са предприели всички необходими мерки, за да гарантират съответствието на оценката с i) екологичните стандарти на ЕИБ; както и ii) съответното общностно и национално законодателство, като например създаването и провеждането на обществена консултация с всички съответни заинтересовани страни и провеждането на проучвания относно алтернативните варианти.
ЕИБ подчерта, че след задълбочен преглед на документа за ОВОС е стигнала до заключението, че ОВОС за разглеждания сегмент е била извършена в съответствие с горепосочените изисквания. ЕИБ отбеляза, че от 2003 г. насам са проведени няколко кръга обществени консултации и че в контекста на тези консултации твърденията на обществеността, включително тези относно алтернативните маршрути, са били взети предвид при одобряването на окончателния вариант на ОВОС. Освен това ЕИБ посочва, че в миналото е отказвала да отпуска заеми, в случай че предприетите от националните органи мерки са недостатъчни и/или неподходящи, например когато проведената обществена консултация е била недостатъчна.
ЕИБ добави, че както е посочено в член Б.2.2 120 от нейния Наръчник за екологични и социални практики („Наръчника“), Банката отговаря за проверката дали организаторът е изпълнил следните изисквания: гарантиране на наличието на пълен процес на ОВОС, включително обществена консултация и одобрения/съгласие за планиране; определяне на въздействията и подходящите мерки, предназначени да ги избегнат, намалят или смекчат; обмисляне на алтернативи; предлагане на мерки за смекчаване и компенсиране, както и свързан с тях план за смекчаване; и предвиждане на публично оповестяване. ЕИБ посочи, че не е компетентна да извършва оценка на стойността по отношение на одобрението или отказа на алтернативни варианти, докато оценката на тяхната осъществимост попада единствено в сферата на компетентност на националните органи. По този начин, ако националните органи гарантират, че в ОВОС се вземат предвид такива алтернативни варианти и се предоставят подходящи мотиви в подкрепа на решението им да отхвърлят тези алтернативни варианти, ЕИБ не отправя запитвания по отношение на материалноправните основания.
Що се отнася до начина, по който ЕИБ разглежда приноса на гражданите във връзка с ОВОС, ЕИБ обясни, че за всички договори, за които е поискано нейното финансиране, организаторът на проекта и компетентните национални органи отговарят за ОВОС и всички свързани с нея дейности, като например създаването и провеждането на обществена консултация и събирането на наблюдения от всички заинтересовани страни. Освен това ЕИБ отбеляза, че въпреки че оценката на въздействието върху околната среда е от компетентността на националните органи и ролята на ЕИБ е ограничена до проверка на спазването на нейните изисквания, както и на законодателството на Общността и националното законодателство, тя се стреми да вземе предвид всички данни, предоставени от гражданите, и когато е целесъобразно, ги прехвърля на организатора за коментари.
Забележки на жалбоподателя
В своето становище относно второто становище на ЕИБ от 25 октомври 2007 г. жалбоподателят повтори твърденията, изложени в неговата жалба. Той също така потвърждава, че отговорните органи са извършили редица нередности в начина, по който са извършили ОВОС за въпросния сегмент от проекта, по-специално що се отнася до прегледа на алтернативните маршрути, предложени от обществеността.
Проверка на досието
След като разгледа внимателно наличната информация, омбудсманът стигна до заключението, че е целесъобразно да се извърши проверка на досието. Поради това на 24 април 2008 г. омбудсманът изпрати писмо до ЕИБ, в което заяви, че в съответствие с член 3, параграф 2, първо тире от своя устав счита за необходимо службите му да се запознаят с преписката. В писмото си омбудсманът отбеляза, че по-специално желае да види документите, въз основа на които службите на ЕИБ са стигнали до заключението, че ОВОС, извършена от испанските органи за финансирането от ЕИБ на развитието на високоскоростна железопътна връзка между Мадрид и френската граница, е била извършена в съответствие с екологичните критерии на Банката.
Проверката се проведе в помещенията на ЕИБ в Люксембург на 23 май 2008 г. Досието на ЕИБ относно проекта, което съдържаше множество документи, беше предоставено за проверка.
След преглед на документите се оказа, че няма изготвен от службите на ЕИБ документ, който да потвърждава твърдението на Банката, че след задълбочен преглед на документа за ОВОС тя е стигнала до заключението, че ОВОС за разглеждания сегмент е била извършена в съответствие с екологичните изисквания на ЕИБ.
Службите на омбудсмана изготвиха доклад до омбудсмана относно проверката на досието, копие от който беше изпратено на ЕИБ и на жалбоподателя на 10 юни 2008 г.
РЕШЕНИЕТО
1 Предварителна забележка
1.1 За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че Договорът за ЕО оправомощава Европейския омбудсман да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на Европейския омбудсман изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.
1.2 Следователно проверките на омбудсмана по тази жалба са насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Европейската инвестиционна банка ("ЕИБ"). Омбудсманът няма правомощия да разследва твърденията на жалбоподателя срещу испанските органи и дали действията на тези национални органи, по-специално по отношение на начина, по който те са извършили съответната оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“), са в съответствие с приложимите разпоредби на Общността. Омбудсманът посочва, че жалбоподателят може да отправи своите твърдения срещу националните органи до испанския омбудсман, който има правомощия да започне разследване по този аспект на случая.
2 Финансиране от ЕИБ на проекта за високоскоростен железопътен транспорт Мадрид—Франция
2.1 Предметът на жалбата е свързан с новия високоскоростен железопътен проект, който ще свързва Мадрид и Барселона и ще продължи по-нататък към френската граница, по-специално частта от тези работи, която ще минава през центъра на Барселона, между гарите Сантс и Сагрера. Тази инициатива е един от проектите, включени в програмата за трансевропейска мрежа, и трябваше да бъде частично финансирана от ЕИБ, която се съгласи да отпусне заем в размер на 2 500 милиона евро на испанските органи.
Жалбоподателят твърди, че споразумението на ЕИБ за финансиране на високоскоростната железопътна връзка между Мадрид и френската граница (Мадрид—Барселона—Фигерес) е било погрешно с оглед на факта, че предложеният маршрут за проекта би могъл да има отрицателни последици за жителите на района на Барселона, включително щети на частни сгради и замърсяване на околната среда, по-специално шумово замърсяване, които са били в нарушение на правилата на ЕС.
Жалбоподателят твърди, че избраният маршрут за тази част от проекта, която преминава през центъра на Барселона чрез няколко тунела между гарите Sants и Sagrera, би причинил сериозни социални и екологични щети и би имал отрицателни последици за жителите на района. Освен това според него съществуват редица по-безопасни и по-икономични алтернативи, които отговорните органи са отказали да разгледат. Поради това той поставя под въпрос решението на ЕИБ да предостави финансова помощ за проекта и твърди, че финансовата помощ на ЕИБ следва да бъде спряна.
2.2 В становището си ЕИБ твърди, че споразумението за отпускане на заем за проекта за високоскоростен железопътен транспорт между Мадрид и Барселона и след това до френската граница е било одобрено, след като е следвал стандартния процес на оценяване на ЕИБ. Що се отнася до въпросния проект, а именно железопътния участък, преминаващ през Барселона, между гарите Sants и Sagrera, ЕИБ първо отбелязва, че той е бил предмет на ОВОС, чийто процес на обществено допитване е започнал на 10 май 2006 г. Следователно по това време испанските органи не са приели официално решение относно точния маршрут.
ЕИБ посочва, че все още не е изплатила своя принос, тъй като изплащането, както съгласно условията на договора за заем, така и съгласно стандартните екологични процедури на Банката, зависи от приключването на съответната ОВОС, процес, който трябва да включва информиране и консултации с обществеността. ЕИБ отбелязва, че на 10 май 2006 г. испанските органи са започнали процедура за обществено допитване за сегмента Sants-Sagrera от работата.
ЕИБ подчертава, че е отговорна за извършването с дължимата грижа на ОВОС и че като част от своята политика тя не финансира проекти, които са в противоречие със законодателството на ЕС в областта на околната среда.
2.3 В становището си жалбоподателят оспорва законосъобразността на процедурата, открита за обществена консултация по проекта, тъй като отговорните органи не са разгледали алтернативни проучвания. Съответно той твърди, че проектът не е бил предмет на подходяща ОВОС, както се изисква от приложимото общностно законодателство.
2.4 Във второто си становище ЕИБ обяснява, че на 2 август 2007 г. е била уведомена от испанските власти за окончателното одобрение както на въпросния сегмент, така и за приключването на ОВОС, съответстваща на тази част от работата. Що се отнася до прегледа на Банката на ОВОС, издаден от испанските органи, ЕИБ подчертава, че той е бил извършен в съответствие както с първата ѝ екологична декларация от 2004 г.(7) ("декларацията"), така и с нейния наръчник. В съответствие със своето изявление ЕИБ извършва „надлежна проверка“ на всички ОВОС и проверява дали отговорните органи са предприели всички необходими мерки, за да гарантират съответствието на ОВОС с екологичните стандарти на ЕЛБ, както и със съответното общностно и национално законодателство. Освен това съгласно член Б.2.2 от своя Наръчник ЕИБ отговаря за проверката дали организаторът е изпълнил следните изисквания: гарантиране на наличието на пълен процес на ОВОС, включително обществена консултация и одобрения/съгласие за планиране; определяне на въздействията и подходящите мерки, предназначени да ги избегнат, намалят или смекчат; обмисляне на алтернативи; предлагане на мерки за смекчаване и компенсиране, както и свързан с тях план за смекчаване; и предвиждане на публично оповестяване. Що се отнася до алтернативните варианти, ЕИБ твърди, че не е компетентна да извършва каквато и да било ценностна преценка по отношение на одобрението или отказа на алтернативни варианти, като се има предвид, че това попада в сферата на компетентност на националните органи.
ЕИБ подчертава, че след задълбочен преглед на представения ѝ документ за ОВОС е стигнала до заключението, че ОВОС за разглеждания сегмент е била извършена в съответствие с горепосочените изисквания. По-нататък тя посочва, че в миналото е отказвала да отпуска заеми, в случай че предприетите от националните органи мерки са недостатъчни и/или неподходящи, например когато проведената обществена консултация е била недостатъчна. В настоящия случай обаче ЕИБ твърди, че от 2003 г. насам са проведени няколко кръга обществени консултации и че в рамките на тези консултации твърденията на обществеността, включително тези относно алтернативните маршрути, са били взети предвид от испанските органи при одобряването на окончателния вариант на ОВОС.
Що се отнася до финансирането от ЕИБ, ЕИБ отбеляза, че все още не е изплатила частта от заема, свързана с разглеждания сегмент, тъй като испанските органи не са предоставили така наречените сертификати „Натура 2000“, които следва да оценят въздействието на проекта върху биологичното разнообразие.
2.5 За да провери дали ЕИБ е действала правилно при предоставянето на финансова помощ за проекта, омбудсманът счита за необходимо да определи отговорностите на ЕИБ по отношение на екологичните съображения при отпускането на заеми. Има определени правила, принципи и насоки, които трябва да се вземат предвид при опитите за определяне на тези отговорности.
Омбудсманът отбелязва на първо място, че както е посочено в член 12 от Регламент (ЕО) No 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 г. относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (8) ("Регламент 1260/1999"), операциите, получаващи помощ от ЕИБ, трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на Договора и с инструментите, приети съгласно него, както и с политиките и действията на Общността, включително правилата за опазване на околната среда. Един от най-важните законодателни инструменти на Общността в областта на околната среда е Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (9). Член 5, параграф 1 от директивата изисква от държавите членки да гарантират, че възложителят предоставя информацията, посочена в приложение III, която включва „очертаване на основните алтернативи“и „посочване на основните причини за неговия избор, като се вземат предвид въздействията върху околната среда“. Освен това в член 6, параграф 2 от Директивата се посочва, че:
„Държавите членки гарантират, че:
- всяко искане за разрешение за осъществяване и всяка информация, събрана съгласно член 5, се предоставят на разположение на обществеността,
- на заинтересованата общественост се дава възможност да изрази мнение преди стартирането на проекта.“
Омбудсманът отбелязва също така, че ЕИБ е издала два политически документа, в които се определят екологичните стандарти, които банката прилага по отношение на отпускането на заеми: i) изявлението и ii) наръчника (10).
Изявлението на ЕИБ е политическа бележка, обхващаща целите, операциите и подхода на банката в областта на околната среда, приета от нейния Съвет на директорите на 5 май 2005 г. Съгласно изявлението проектите, финансирани от ЕИБ, трябва да отговарят на принципите и стандартите, определени както от законодателството на ЕС, така и от националното законодателство в областта на околната среда (11). Сред тези принципи и стандарти необходимостта от ОВОС в някои проекти изглежда е от първостепенно значение. В декларацията се посочва, че
„ЕИБ изисква всички проекти, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) в съответствие с определенията и изискванията на Директива 85/337/ЕИО, изменена с Директива 97/11/ЕО (...). За ОВОС, която включва обществена консултация, отговарят организаторът на проекта и компетентните органи. Тя следва да бъде допълнена и нейните основни констатации и препоръки трябва да отговарят на изискванията на [. [ЕИБ] преди изплащането на средствата ЕИБ] може да поиска повече проучвания, ако е необходимо."(12) (Подчертаването е добавено).
Вътрешните процеси и практики на ЕИБ за справяне с проблемите на околната среда са описани подробно в нейния Наръчник, който посвещава цяла глава (глава Б.2) на процедурите, следвани от службите на Банката за преглед на ОВОС. В това отношение в точка 114 от Наръчника се посочва, че:
"[По принцип] ОВОС следва да бъде извършена по удовлетворителен за [ЕИБ] начин и следва да бъде условие за подписване или отпускане на заем."(13)
За да се прецени качеството на ОВОС за целите на ЕИБ, в точка 120 от Наръчника се изисква отговорните служби на ЕИБ, а именно дирекция „Проекти“ (PJ), да гарантират, че в ОВОС са обхванати по подходящ начин следните аспекти:
„1. Процесът на ОВОС, включително обществената консултация и одобренията/съгласието за планиране.
2. определяне на въздействията и подходящи мерки за избягване на тяхното намаляване или смекчаване; всички въздействия трябва да бъдат проучени и това може да включва елементи на проекта, които не са под контрола на организатора, например пътища за достъп/железопътен транспорт до летище.
3. Разглеждане на алтернативи.
4. Предложените мерки за смекчаване и компенсиране и свързаният с тях план за управление.
5. Публично оповестяване, по-специално „как е направено това и кога“, Land „Как заинтересованите страни са били информирани за процеса на консултации“.“(14)
2.6 В този контекст Омбудсманът заключава, че при отпускането на заем ЕИБ изглежда е отговорна да провери дали за проекта е извършена подходяща ОВОС.
Омбудсманът отбелязва, че по отношение на частта от проекта, която е предмет на настоящата жалба, а именно високоскоростния железопътен сегмент, преминаващ през Барселона, между гарите Сантс и Сагрера, ЕИБ е подчертала, че след задълбочен преглед на документа за ОВОС, отнасящ се до тази част от проекта, тя е стигнала до заключението, че ОВОС е била извършена в съответствие със собствените изисквания на Банката, включително разглеждането на алтернативни маршрути от отговорните национални органи. Въпреки това, независимо от конкретното искане, отправено от омбудсмана в контекста на неговата проверка на досието в помещенията на ЕИБ, на 23 май 2008 г. Банката не е в състояние да предостави никакъв документ, като например подходяща бележка към досието, който може да подкрепи позицията ѝ, че е извършила задълбочен преглед.
2.7 Към днешна дата омбудсманът не е получил никакви подкрепящи доказателства, които биха могли да установят, че ЕИБ действително е извършила преглед на ОВОС, представена от испанските органи, въз основа на която да заключи, че ОВОС на въпросния сегмент отговаря на екологичните изисквания на ЕИБ, определени в член 12 от Регламент 1260/1999, нейното изявление и правилата, определени в параграфи 114 и 120 от нейния наръчник. При липсата на такива подкрепящи доказателства омбудсманът не разполага със средства да провери дали ЕИБ е спазила или не задължението си за надлежна проверка по отношение на правните задължения, които са ѝ възложени.
Поради това омбудсманът стигна до заключението, че неотчитането от страна на ЕИБ както на начина, по който е извършила своя преглед на ОВОС за въпросния сегмент, така и на причините, които са я накарали да счита, че ОВОС отговаря на екологичните стандарти на ЕИБ, представлява случай на лошо администриране. Във връзка с това Омбудсманът ще изготви проектопрепоръка.
3 Заключение
С оглед на гореизложеното омбудсманът отправя до ЕИБ следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.
Проектопрепоръката
Преди да отпусне каквато и да е финансова помощ за високоскоростния железопътен участък, преминаващ през Барселона, между гарите Сантс и Сагрера, ЕИБ следва да пристъпи към преглед на ОВОС, изготвена от испанските органи за този проект, за да провери дали въпросната ОВОС отговаря на екологичните изисквания, наложени на ЕИБ, както е предвидено в член 12 от Регламент 1260/1999, в нейната декларация и в правилата, посочени в точки 114 и 120 от нейния наръчник.
ЕИБ следва официално и по подходящ начин да запише в съответното досие своя преглед на ОВОС, изготвен от испанските органи, като по този начин позволи на омбудсмана да прецени дали действително е изпълнил своите правни задължения с дължимата грижа.
ЕИБ и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Банката изпраща подробно становище преди 30 септември 2008 г. Подробното становище би могло да се състои в приемането на проектопрепоръката на омбудсмана и в описание на начина, по който тя е била изпълнена.
Страсбург, 8 юли 2008 г.
П. Никифорос Диамандурос
(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).
(2) Вж. ОВ L 175, 1985 г., стр. 40, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 73, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) и Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 2003 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).
(3) Европейски съвет, 9—10 декември 1994 г., Есен.
(4) Решение 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за изменение на Решение 1692/96/ЕО относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (ОВ L 167, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 98).
(5) Процесът на консултации беше публикуван в Държавен вестник на Испания („Boletín Oficial del Estado“), No 111 от 10 май 2006 г., стр. 4767, референтен номер 25.874/06.
(6) Вж. ОВ L 175, 1985 г., стр. 40, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 73, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) и Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 2003 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).
(7) Екологичната декларация за 2004 г. е публикувана на уебсайта на ЕИБ: http://www.eib.org/about/publications/environmental-statement.htm
(8) Вж. ОВ L 161, 1999 г., стр. 1.
(9) Вж. бележка под линия 5.
(10) Наръчникът за екологични и социални практики е достъпен на уебсайта на ЕИБ: http://www.eib.org/about/publications/environmental-and-social-practices-handbook.htm
(11) Изявлението, цитирано по-горе, стр. 3.
(12) Изявлението, цитирано по-горе, стр. 4.
(13) Наръчникът, цитиран по-горе, стр. 38.
(14) Наръчникът, цитиран по-горе, стр. 39.