(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

Жалбата

Жалбоподателят е брюкселският кореспондент на германския седмичник „Stern“. В две статии, публикувани на 28 февруари и 7 март 2002 г., вестникът отразява редица обвинения относно предполагаеми нередности, повдигнати от длъжностно лице на ЕС, г-н Paul van Buitenen, и разследванията, извършени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) във връзка с тези обвинения. Статиите се основават на доклада на г-н van Buitenen и на поверителни документи на OLAF, които вестникът е получил. Според жалбоподателя до този момент нито един друг вестник не е получил копия от тези документи.

На 27 март 2002 г. OLAF публикува прессъобщение, в което посочва, че „журналист“ е получил редица документи, свързани с разследването му по повдигнатите от г-н van Buitenen въпроси, и че поради това OLAF е решила да започне вътрешно разследване в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1073/1999 (2) относно предполагаемото разкриване на поверителни данни. Според съобщението за медиите това вътрешно разследване ще обхване и твърдението, че съответните документи са били получени „чрез плащане на държавен служител“.(3) В изданието си от 4 април 2002 г. вестник „European Voice“ цитира говорител на OLAF, който е заявил, че OLAF „е получила prima facie доказателства, че може да е извършено плащане“.

Жалбоподателят и неговият вестник считат, че макар в прессъобщението на OLAF да не се споменава име, съдържащото се в него обвинение в подкуп трябва да се разбира като насочено срещу тях. Според жалбоподателя OLAF се е отклонила от обичайната си практика, като е оповестила факта, че е започнало вътрешно разследване, и като е публикувала твърдения, които се основават на слухове и за които не съществуват фактически доказателства. За сравнение жалбоподателят се позовава на твърдения, отправени срещу говорителя на председателя на Европейската комисия, по отношение на които според него OLAF е реагирала по различен начин. Освен това той представя извадки от протокола от заседанието на надзорния комитет на OLAF, проведено на 9 и 10 април 2002 г., според които членовете на комитета са се обявили за „изненадани“ от факта, че в прессъобщението на OLAF се споменава за плащане, за което се твърди, че е извършено. Жалбоподателят подозира, че поведението на OLAF може да се дължи на натиск, упражняван от Комисията. В този контекст той се позова на протокола от заседанието на Комисията от 6 март 2002 г.

Жалбоподателят представя и копие от вътрешно електронно писмо, разпространено в OLAF от г-н Butticé (говорител на OLAF) на 11 април 2002 г. В това електронно писмо г-н Butticé посочи, че единствените факти, които са били сигурни по това време, са, че в пресата е изтекъл поверителен документ на OLAF и че има слухове, според които този документ дори е бил платен, с дори индикация за платената цена: „qu’il y avait des „rumeurs“ qui circulaient autour de l’OLAF et autour de la Commission européenne selon lesquelles ces documents auraient même été „payés“ (avec même l’indication d’un montant…)“.

Жалбоподателят и неговият вестник твърдят, че никога не са извършвали плащания към служители на ЕС или други лица, за да получат съответните документи. На 28 март 2002 г. „Stern“ публикува прессъобщение в този смисъл. Жалбоподателят запита дали като е започнала съответното разследване, OLAF не е превишила правомощията си, които се състоят изключително в действия за защита на финансовите интереси на Общността. Тези финансови интереси не са били застрашени от публикуването на статия в „Stern“. На 3 април 2002 г. вестникът изпраща писмо до председателя на надзорния комитет на OLAF. В отговора си от 11 април 2002 г. председателят на този орган посочи, че информацията, предоставена от вестника, е била взета под внимание. Той също така счита, че протоколът от срещата на Комисията от 6 март 2002 г. не показва, че Комисията е упражнила какъвто и да било натиск върху OLAF.

С писмо от 29 юли 2002 г. жалбоподателят се обръща към генералния директор на OLAF, за да се оплаче от прессъобщението от 27 март 2002 г. Жалбоподателят поиска от OLAF да оттегли това съобщение за медиите или да информира обществеността, че няма основания за подозрения срещу него и вестника. Освен това жалбоподателят посочи, че от отговора, даден от Комисията в отговор на писмен въпрос от член на Европейския парламент, изглежда възможно OLAF да е наблюдавала или да е позволила да бъдат наблюдавани електронните писма и телефонните обаждания на служителите на OLAF, за да се установят възможните източници, използвани от вестника. Поради това той иска от OLAF да потвърди, че в нито един момент не е наблюдавала неговите телефонни или електронни комуникации със служителите на OLAF. В случай че е трябвало да се извърши такова наблюдение, жалбоподателят е поискал от OLAF да уточни правното основание за такава намеса в личната му сфера и кога и как такава намеса е била разрешена от съдия. Накрая жалбоподателят попита какви лични данни, свързани със самия него, OLAF е получила по този начин.

На 22 август 2002 г. OLAF отговаря на писмото на жалбоподателя. OLAF посочи, че не е споменала нито жалбоподателя, нито неговия вестник в своето съобщение за медиите и че към настоящия момент не е предвидено друго съобщение за медиите по този въпрос. Освен това той подчерта, че OLAF винаги е гарантирала, че нейните методи на разследване са в съответствие със закона, и добави, че OLAF не притежава никакви лични данни, свързани с жалбоподателя, освен неговия служебен адрес, телефонен номер и т.н.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят по същество отправя следните твърдения:

(1) OLAF е действала неправилно, като е публикувала в прессъобщението си от 27 март 2002 г. и в коментарите си към „European Voice“ твърдения за подкупи, които трябва да се разбират като насочени към жалбоподателя и неговия вестник.

(2) OLAF не е отговорила на всички въпроси, поставени в писмото на жалбоподателя от 29 юли 2002 г.

Жалбоподателят твърди, че OLAF следва да оттегли твърденията за подкуп, за предпочитане по същия начин, по който са били повдигнати, т.е. чрез съобщение за медиите и отделно съобщение до „European Voice“. Освен това той твърди, че OLAF следва да предостави пълен отговор на въпросите в писмото си от 29 юли 2002 г.

Задачата

Становище на OLAF

В становището си OLAF прави следните коментари:

В прессъобщението на OLAF от 27 март 2002 г. се посочва, че а) Службата е започнала вътрешно разследване съгласно Регламент (ЕО) No 1073/1999 във връзка с очевидно изтичане на поверителна информация, включена в доклад, изготвен в рамките на OLAF, и б) че според получената от Службата информация журналист е получил редица документи, свързани с т.нар. афера „Van Buitenen“, и че не е изключено за тези документи да е извършено плащане на някого в рамките на OLAF (или евентуално на друга институция на ЕС).

Решението да се обяви, че е започнато вътрешно разследване, е взето след внимателно обмисляне. Причините за обявяването бяха:

(1) Поверителната информация, която след това е била публикувана в медиите, е навредила на ефективността на OLAF и следователно на борбата с измамите, като е навредила на текущите разследвания;

(2) Изтичането на информация, ако може да бъде приписано на длъжностно лице на OLAF, би представлявало нарушение на правните задължения на OLAF, по-специално на член 8 от Регламент (ЕО) No 1073/1999, член 287 от Договора за ЕО и член 17 от Правилника за длъжностните лица относно професионалната тайна, както и на член 286 от Договора за ЕО и Регламент (ЕО) No 45/2001 относно защитата на личните данни.

(3) Член 8, параграф 3 от Регламент 1073/1999 изисква директорът на OLAF да „гарантира, че служителите на Службата и другите лица, действащи под негово ръководство, спазват разпоредбите на Общността и националните разпоредби относно защитата на личните данни.“ Член 8, параграф 4 изисква директорът на OLAF да „гарантира, че се прилага този член [относно поверителността на информацията, събрана по време на разследване] и членове 286 и 287 от Договора.“ Следователно действията, предприети в отговор на изтичането на информация, са в изпълнение на правните задължения на директора да предприеме действия в случай на такива събития.

Важно беше също така да се защити доверието на обществеността в OLAF, като се оповести, че се предприемат действия срещу тези нарушения. Предвид сериозните последици от възможността длъжностно лице на OLAF да е отговорно за незаконното разкриване на поверителна информация и лични данни, директорът на OLAF реши да обяви публично и по възможно най-прозрачен начин, че OLAF разследва тези нарушения, за да идентифицира отговорните лица и да предотврати всякакви подобни по-нататъшни нарушения.

Освен това въз основа на конкретна информация, която OLAF е получила, тя е имала основание да счита, че поне веднъж е извършено плащане на длъжностно лице на OLAF или на друго длъжностно лице на Съюза за предоставянето на поверителни документи. Ако това наистина се беше случило, тогава длъжностното лице щеше да бъде виновно за корупция, престъпление и щеше да наруши различни членове от Правилника за длъжностните лица. Запитванията дали това действително се е случило все още не са приключили.

OLAF никога не е спекулирала кой(кои) журналист(и) или коя(и) медийна(и) организация(и) може да е(са) платила(и) на OLAF или на други длъжностни лица на ЕС за поверителни документи. Жалбоподателят не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че само той в медиите е притежавал въпросните документи към момента на започване на разследването на OLAF. Напротив, съществуват доказателства, че други медии са получили същите документи. OLAF отхвърля твърдението на жалбоподателя, че предложенията за евентуално плащане трябва да се разбират като насочени срещу него и неговите работодатели.

Писмото на жалбоподателя от 29 юли 2002 г. е поставило редица подробни въпроси относно оперативните методи на OLAF, по-специално относно възможното използване на техники за наблюдение, свързани с електронната поща и телефонните комуникации. Имаше обстоятелства, при които OLAF или органите на държавите членки, с които OLAF си сътрудничи при разследвания, можеха законно да получат информация чрез методи, които попадат в тази обща позиция. Такава възможност е разгледана например в неотдавнашното известие на Комисията до нейните служители относно правилното използване на системата за електронна поща от длъжностните лица. OLAF обаче не е имала свободата да обсъжда методите на разследване, използвани по отношение на текущо разследване. OLAF не е разполагала нито с технически, нито с правни средства за подслушване на телефонни линии.

OLAF изрази становището, че с оглед на горепосоченото тя е разгледала този въпрос по напълно подходящ начин.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на OLAF жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари:

Правото на OLAF да предприема действия срещу евентуални „изтичания“ в Службата не беше оспорено. Жалбата се отнасяше изключително до методите, използвани от OLAF при преследването на тази цел. OLAF е посочила целта да се действа „по възможно най-прозрачния начин“. Прозрачността обаче се отнася до факти, докато настоящото дело се отнася до „слухове“. Беше много безотговорно да се работи със слухове, които не бяха доказани.

Въпреки че този случай на лошо управление потенциално е засегнал редица журналисти, жалбоподателят е бил основната жертва на слуховете, разпространявани от OLAF. Жалбоподателят представи редица изрезки от вестници и информационни агенции, за да покаже, че само „Stern“ е посочен като източник на историята за разкритията на г-н van Buitenen. Дори и други журналисти също да са притежавали съответните документи (без да цитират от тях), подозрението за подкуп, разпространявано от OLAF, би попаднало предимно върху жалбоподателя, тъй като той е цитирал първо и най-широко от тези документи.

Що се отнася до писмото от 29 юли 2002 г., OLAF все още отказва да разкрие какви разпоредби се прилагат в случая. Недопустимо е да не се информираме за правното основание на такава евентуална сериозна намеса в частната сфера.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

След внимателно разглеждане на становището на OLAF и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни разследвания.

Искане за допълнителна информация

Поради това омбудсманът поиска от OLAF (1) да обясни, по-специално с оглед на доказателствата, представени от жалбоподателя в неговото становище, защо счита, че други лица са имали или биха могли да имат предвид позоваването на журналист „а“ в прессъобщението си от 27 март 2002 г., (2) да коментира факта, че съгласно вътрешното електронно писмо на г-н Butticé от 11 април 2002 г. единствените факти („faits“), които са били сигурни, са били, че е имало изтичане на информация и че са се разпространявали слухове („qu’il y avait des „rumeurs“ qui circulaient“) и (3) да уточни на какво основание могат да бъдат приети мерки като наблюдение на телефонната или електронната кореспонденция.

Отговор на OLAF

В отговора си OLAF прави следните коментари:

Причината, поради която позоваването на „а“ журналист е неутрално и не засяга конкретно лице, е, че всъщност други журналисти са публикували статии преди прессъобщението на OLAF от 27 март 2002 г. въз основа на същия вътрешен документ, на който се позовава жалбоподателят в статията си от 28 февруари 2002 г. Например на 3 март 2002 г. Le Monde публикува статия, в която се позовава на въпросния документ. На 22 март 2002 г. информационната агенция Belga съобщава за разследванията на OLAF, като се позовава на въпросния документ. На 26 март 2002 г. същата агенция докладва, че председателят на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, г-жа Theato, се е оплакала, че не е „приемливо членове на пресата да имат поверителен доклад на OLAF относно последните разкрития на Paul Van Buitenen, а ние нямаме“. Съответно позоваването на журналист „а“ би могло да означава или жалбоподателя, журналистите, които са написали горепосочените статии, или други журналисти, посочени от г-жа Theato.

Всъщност позоваването би могло да се отнася и до всеки друг журналист, тъй като OLAF не е посочила, че разследването е свързано с конкретен материал, който вече е бил публикуван.

OLAF е получила информация от надеждни източници, включително членове на Европейския парламент, че може да е извършено плащане за документите. Нито един журналист или лице не е обвинено, че е извършило такова плащане.

OLAF не е имала правомощия да предприема мерки за наблюдение по телефона или електронната поща на частно лице и никога не е предприемала такива мерки по отношение на жалбоподателя. В отговор на хипотетичния въпрос за правното основание, на което могат да бъдат приети такива мерки, само компетентните органи на държавите членки разполагат с такива правомощия. Упражняването на тези правомощия се подчинява на принципите, посочени в член 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки жалбоподателят направи следните коментари:

Остава фактът, че „Stern“ е първата публикация, цитирана от документите. Следователно формулировката „журналист“ е трябвало да създаде впечатлението, че се има предвид жалбоподателят.

OLAF не е обяснила защо слуховете, разпространявани от членове на Европейския парламент, следва да имат по-висока доказателствена стойност от слуховете, разпространявани от други лица.

Въпросът относно наблюдението на телефонната или електронната кореспонденция не се отнася до собствените (частни или професионални) телекомуникационни връзки на жалбоподателя, а до възможността OLAF да е получила информация за жалбоподателя, като е упражнявала надзор върху собствените си служители. Следователно въпросът за правното основание за наблюдението на телекомуникационния трафик между служители на OLAF и трети лица (като жалбоподателя) и за съхраняването на такива данни остава без отговор.

РЕШЕНИЕТО

1 Публикуване на твърдения за подкупи

1.1 Жалбоподателят е брюкселският кореспондент на германския седмичник „Stern“. В две статии, публикувани на 28 февруари и 7 март 2002 г., вестникът отразява редица обвинения относно предполагаеми нередности, повдигнати от длъжностно лице на ЕС, г-н Paul van Buitenen, и разследванията, извършени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) във връзка с тези обвинения. Статиите се основават на доклада на г-н van Buitenen и на поверителни документи на OLAF, които вестникът е получил. На 27 март 2002 г. OLAF публикува прессъобщение, в което посочва, че „журналист“ е получил редица документи, свързани с разследването ѝ по повдигнатите от г‐н Van Buitenen въпроси, и че поради това OLAF е решила да започне вътрешно разследване относно предполагаемото разкриване на поверителни данни. Според съобщението за медиите това вътрешно разследване ще обхване и твърдението, че съответните документи са били получени „чрез плащане на държавен служител“.(4) В изданието си от 4 април 2002 г. вестник „European Voice“ цитира говорител на OLAF, който е заявил, че OLAF „е получила prima facie доказателства, че може да е извършено плащане“.

1.2 Жалбоподателят счита, че OLAF е действала неправилно, като е публикувала в прессъобщението си от 27 март 2002 г. и в коментарите си към „European Voice“ твърдения за подкупи, които трябва да се разбират като насочени към него и неговия вестник.

1.3 OLAF е на мнение, че споменаването на „журналист“ в нейното съобщение за медиите е неутрално и не засяга конкретно лице. Освен това тя твърди, че въз основа на конкретна информация, която е получила, е имала основание да счита, че поне веднъж е извършено плащане на длъжностно лице на OLAF или на друго длъжностно лице на Съюза за предоставянето на поверителни документи.

1.4 Омбудсманът счита, че не е в състояние да определи дали твърденията за подкуп, повдигнати от OLAF, са основателни. Този въпрос е обхванат от разследването на OLAF, което все още не е прекратено. Следователно анализът на омбудсмана по настоящото дело се съсредоточава изключително върху въпроса дали OLAF е действала правилно, като е предоставила на обществеността информация, свързана с нейното разследване, чрез прессъобщението си от 27 март 2002 г. и чрез информация, използвана в статия, публикувана във вестник „European Voice“ на 4 април 2002 г. Омбудсманът отбелязва, че OLAF не е оспорила аргумента на жалбоподателя, че този член се основава на информация, предоставена от OLAF.

1.5 Добра административна практика е при вземането на решения да се гарантира, че приетите мерки са пропорционални на преследваната цел. По-специално администрацията трябва да избягва ограничаването на правата на гражданите, когато тези ограничения не са в разумна връзка с целта, преследвана от действието(5). Тези стандарти трябва да се прилагат не само за решенията, но и за дейността на администрациите като цяло. Следователно те са от значение и за предоставянето на информация.

1.6 Омбудсманът счита, че OLAF има право да започне разследване в случаите, когато поверителни документи, които са изготвени от нея или които са нейно притежание, са изтекли към трети страни. Освен това той приема, че OLAF има право да информира обществеността за започването на такива разследвания по подходящ начин, при условие че се спазва принципът на пропорционалност. Всъщност тази информация допринася за прозрачността в област, която по-често е белязана от секретност и липса на информация.

1.7 Случаят на жалбоподателя се основава на две предположения, а именно 1) че съобщението за медиите на OLAF, макар и да не споменава никакво име, трябва да се разбира като отнасящо се до него, когато се говори за „журналист“, и 2) че OLAF няма право да намеква, че документът (6) е получен чрез подкуп.

1.8 Омбудсманът счита, че жалбоподателят е представил достатъчно доказателства, за да докаже, че той е бил първият, цитирал в статията си от 28 февруари 2002 г. съответните документи. Жалбоподателят също така е представил значителен брой статии, публикувани в други вестници, и доклади на информационни агенции, които посочват вестника на жалбоподателя като източник на информация за тези документи или в които се споменава, че „Stern“ е получил тези документи. Следователно информираната общественост е добре запозната с факта, че „Stern“ е първият вестник, който черпи информация от този източник. При тези обстоятелства и въпреки че не е споменато конкретно име, позоваването на „журналист“ в съобщението за медиите на OLAF вероятно е било разбрано от информираната общественост като отнасящо се до жалбоподателя. В отговора си на въпрос, зададен от омбудсмана, OLAF се позовава на три статии или доклади, за да установи, че авторите на тези статии или доклади или други журналисти биха могли да имат предвид позоваването на „журналист“ в своето съобщение за медиите. Омбудсманът обаче счита, че от значение са не теоретичните възможности за тълкуване на съобщението за медиите, а тълкуването, което то най-вероятно е получило. Освен това всички статии и доклади, на които се позовава OLAF, са публикувани след статията на жалбоподателя от 28 февруари 2002 г. (на 3, 22 и 26 март 2002 г.) и преди датата на прессъобщението на OLAF. Ако OLAF наистина е трябвало да приеме, че съответните документи са получени чрез изтичане на информация от OLAF или други институции на ЕС от повече от един журналист, би било много трудно да се разбере защо в съобщението за медиите се споменава „журналист“ в единствено число. Що се отнася до изявлението на г‐жа Theato, OLAF не е доказала защо то следва да бъде релевантно за тълкуването на нейното собствено прессъобщение, публикувано два дни по-късно. Омбудсманът заключава, че прессъобщението на OLAF от 27 март 2002 г. вероятно се разбира като отнасящо се до жалбоподателя и неговия вестник. Дори OLAF да не е възнамерявала да се обърне към жалбоподателя, тя трябва да е била наясно с впечатлението, което нейният текст е трябвало да създаде.

1.9 Европейският омбудсман счита, че по негово мнение OLAF е обяснила по задоволителен начин защо е счела за необходимо да информира обществеността за започването на разследване на очевидното изтичане на документи. Омбудсманът отбелязва обаче, че OLAF не само е предоставила тази информация, но също така е информирала обществеността в своето съобщение за медиите и в информацията, предоставена на вестник „European Voice“, че има основание да се подозира, че документите са получени чрез подкуп. Следователно остава да се провери дали OLAF правилно е публикувала това подозрение.

1.10 Омбудсманът счита, че OLAF не е успяла да установи, че публикуването на това подозрение е било необходимо за целите на нейната работа и пропорционално на преследваната цел. Фактът, че OLAF е трябвало да реши да действа „по възможно най-прозрачния начин“ в настоящия случай, като предостави подробности относно обхвата на своето разследване на обществеността, със сигурност трябва да бъде приветстван по принцип, като се има предвид, че такъв подход е в съответствие със задължението, наложено на институциите и органите на ЕС, да вземат решения възможно най-открито (член 1 от Договора за Европейския съюз). Намекът за подкуп обаче е сериозно твърдение, което вероятно ще опетни репутацията на журналиста. Следователно подобни инсинуации не трябва да се правят публично без достатъчно сериозно основание, което да може да бъде проверено публично.

1.11 Омбудсманът отбелязва, че в прессъобщението на OLAF се споменава „информация“, получена от OLAF в подкрепа на становището ѝ, че „може“ да е извършено някакво плащане и че вестник „European Voice“ дори цитира OLAF като получила „доказателства prima facie, че може да е извършено плащане“. В хода на проверката, извършена от омбудсмана, OLAF не е представила никакви допълнителни уточнения, освен че е получила „информация от надеждни източници, включително членове на Европейския парламент, че може да е извършено плащане за документите“, а още по-малко е представила доказателствата, които твърди, че е получила. Омбудсманът счита, че доказателствената стойност на „информацията“, според която „може“ да е извършено плащане, трябва по необходимост да бъде много ограничена. Следователно въз основа на доказателствата, представени на омбудсмана, становището на жалбоподателя, че OLAF действително се е основала единствено на слухове, не изглежда необосновано. Това становище се потвърждава и от електронното писмо на г‐н Butticé от 11 април 2002 г. Омбудсманът не изключва възможността OLAF да има право да започне разследване въз основа на обикновени слухове, при условие че действията, за които се твърди, че са извършени, са достатъчно сериозни. Той също така приема, че OLAF може да не желае или да не е в състояние да коментира аспекти на текущо разследване. Ако обаче OLAF реши да предостави информация относно текущо разследване, тя трябва да вземе предвид отрицателните последици, които тази информация може да има за репутацията на лицата, засегнати от твърденията, които OLAF реши да оповести публично. Омбудсманът счита, че като е направила твърдения за подкуп без фактическа основа, която да е достатъчна и достъпна за обществен контрол, OLAF е надхвърлила това, което е пропорционално на целта, преследвана от нейните действия. Това представлява случай на лошо управление.

2 Непредоставяне на отговор на въпросите в писмото от 29 юли 2002 г.

2.1 Жалбоподателят твърди, че OLAF не е отговорила на всички въпроси, поставени му в писмото му от 29 юли 2002 г. В това писмо той е поискал от OLAF да потвърди, че в нито един момент не е наблюдавал неговите телефонни или електронни комуникации със служителите на OLAF. В случай че е трябвало да се извърши такова наблюдение, жалбоподателят е поискал от OLAF да уточни правното основание за такава намеса в личната му сфера и кога и как е била разрешена такава намеса.

2.2 OLAF счита, че е отговорила на тези въпроси.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че в отговора си от 22 август 2002 г. на горепосоченото писмо OLAF е обяснила, че винаги е гарантирала, че методите ѝ на разследване са в съответствие със закона, и е добавила, че не притежава лични данни, свързани с жалбоподателя, освен неговия служебен адрес, телефонен номер и т.н. Според нея OLAF е добавила, че има случаи, в които може да получи информация чрез техники за наблюдение, свързани с електронна поща и телефонни комуникации, но че самата OLAF не разполага нито с технически, нито с правни средства за подслушване на телефонни линии. Освен това OLAF посочи, че не е свободна да обсъжда методите на разследване, които се използват по отношение на текущо разследване. В отговора си на въпрос, поставен му от омбудсмана, OLAF твърди, че не разполага с правомощия да предприема мерки за наблюдение по телефона или електронната поща на частно лице и никога не е предприемала такива мерки по отношение на жалбоподателя.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че отговорите на OLAF оставят отворена възможността OLAF да е предприела мерки по отношение на наблюдението на кореспонденцията по електронната поща на собствените си служители или на служители на други институции на ЕС.(7) Въпреки това OLAF също така е информирала жалбоподателя, че не разполага с никакви лични данни, свързани с него, освен професионалния му адрес, телефонен номер и т.н. Омбудсманът счита обаче, че информацията, събрана от евентуално наблюдение на кореспонденцията по електронната поща между жалбоподателя и длъжностни лица на ЕС, все пак би представлявала „лични данни“ на жалбоподателя по смисъла на член 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (8).

2.5 При тези обстоятелства и като се има предвид, че разследването на OLAF все още продължава, омбудсманът счита, че OLAF изглежда е отговорила на въпросите, които жалбоподателят ѝ е поставил в писмото си от 29 юли 2002 г.

2.6 Въз основа на горепосочените съображения изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на OLAF по отношение на второто твърдение.

3 Твърдения на жалбоподателя

3.1 Жалбоподателят твърди, че OLAF следва да оттегли твърденията за подкуп, за предпочитане по същия начин, по който са били повдигнати, т.е. чрез съобщение за медиите и отделно съобщение до „European Voice“. Освен това той твърди, че OLAF следва да предостави пълен отговор на въпросите в писмото си от 29 юли 2002 г.

3.2 OLAF не е коментирала тези твърдения.

3.3 Както е посочено по-горе, омбудсманът счита, че е налице лошо администриране от страна на OLAF по отношение на първото твърдение. Омбудсманът счита, че този случай на лошо администриране може и следва да бъде отстранен чрез оттегляне на твърденията за подкуп, които са били публикувани и които вероятно са били разбрани като насочени към жалбоподателя. Поради това омбудсманът ще изготви проектопрепоръка в този смисъл. OLAF може да пожелае да обмисли предложението на жалбоподателя за това как този проект на препоръка би могъл най-добре да бъде приложен на практика.

4 Заключение

С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че като е направила твърдения за подкуп без фактическа основа, която да е едновременно достатъчна и достъпна за обществен контрол, OLAF е надхвърлила това, което е пропорционално на целта, преследвана от нейните действия. Това представлява случай на лошо управление.

Поради това Омбудсманът отправя към OLAF следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

OLAF следва да разгледа възможността за оттегляне на твърденията за подкуп, които са били публикувани и които е вероятно да се разбират като насочени към жалбоподателя.

OLAF и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана OLAF изпраща подробно становище до 30 септември 2003 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Страсбург, 18 юни 2003 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

(2) Регламент (ЕО) No 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), ОВ L 136, 1999 г., стр. 1. Между другото, вътрешните разследвания изглежда попадат в обхвата на член 5, параграф 2, а не на член 5, параграф 1 от регламента.

(3) Текстът на английски език на това съобщение за медиите, който е достъпен на уебсайта на OLAF, съдържа малко по-различна формулировка: „Според получената от Службата информация журналист е получил редица документи, свързани с т.нар. афера „Van Buitenen“. Не е изключено да е извършено плащане към някого в рамките на OLAF (или евентуално друга институция на ЕС) за тези документи.“

(4) Текстът на английски език на това съобщение за медиите, който е достъпен на уебсайта на OLAF, съдържа малко по-различна формулировка: „Според получената от Службата информация журналист е получил редица документи, свързани с т.нар. афера „Van Buitenen“. Не е изключено да е извършено плащане към някого в рамките на OLAF (или евентуално друга институция на ЕС) за тези документи.“

(5) Вж. член 6 от Кодекса за добра административна практика, достъпен на уебсайта на Европейския омбудсман (http://www.ombudsman.europa.eu).

(6) В становището си OLAF се позовава на поверителни „документи“, които са били изтекли. В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация обаче OLAF говори за „същия вътрешен документ, на който жалбоподателят се позовава в статията си от 28 февруари 2002 г.“ (т.е. доклада на г-н van Buitenen). Като се има предвид, че жалбоподателят изглежда е получил допълнителни вътрешни документи на OLAF (поне някои от които са били приложени към жалбоподателя), настоящото решение обикновено се отнася до „документи“.

(7) В отговора си на въпрос, зададен му от Омбудсмана, OLAF посочи, че не разполага с правомощия да предприема такива мерки по отношение на „частни лица“.

(8) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 26. Член 2, буква а) предвижда, че за целите на регламента „лични данни“ означава „всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано“.