FOR PREVIEWING & TESTING PURPOSES ONLY.
This notification will disappear once the page will be published.
This link is available for less than 30 minutes.
  • Лесно за четене
  • Размер на шрифта

Искате да подадете жалба срещу институция или орган на ЕС?

Език на преглед в момента: 
  • Български
Език на оригинала: 
Налични езици: 
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.

Проект на препоръка до Европейската комисия в жалба 109/98/ME

(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.(1))

Жалбата


На 9 януари 1998 г. г‐н R., г‐н S. и г‐н Ö. подават до Европейския омбудсман обща жалба относно класирането им в Европейската комисия.
Жалбоподателите са били наети като инспектори по риболова от Европейската комисия през ноември 1996 г. въз основа на успешното им участие в конкуренция 25/T/XIV/95. Конкурсът е обявил, че длъжностите водят до заетост като срочно наети служители със степен B5/B4. След като са започнали работа, жалбоподателите са установили, че други инспектори по риболова със същата или по-ниска квалификация са били поставени в по-високи степени, а именно B3, B2 и B1. Тези по-високи степени са били предвидени в предишни конкурси, въз основа на които са били назначени тези други инспектори. По-късно жалбоподателите отбелязаха, че конкурс, който е последвал техния собствен, е бил за рекламиране на работа като инспектори по риболова от степен B3/B2.
Жалбоподателите не са разбрали защо само те са били наети на работа в по-ниски степени. Тъй като не са получили задоволителни причини за тези разлики, те са счели, че е налице необосновано неравно третиране и са започнали вътрешна процедура за подаване на жалби в Комисията.
Вътрешната процедура включваше длъжностни лица от Генерална дирекция XIV (рибарство), Генерална дирекция IX (персонал), Правната служба и финансовия контрол (ГД XX). По време на процедурата стана ясно, че обявяването на длъжностите със степен B4/B5 е следствие от административна грешка. Уставният отдел на генерална дирекция IX предлага, с подкрепата на генерална дирекция XIV, причиненото неравенство да бъде преодоляно чрез извънредно прекласифициране със задна дата.
В решението, взето в крайна сметка от висшите служители на генерална дирекция IX, обаче не се споменава дали класирането е било грешка или не, но се стига до заключението, че в конкурса ясно е посочено, че степените са B4/B5. Следователно не би могло да се осъществи никакво право на прекласифициране.
След това жалбоподателите са подали жалба до омбудсмана, в която твърдят, че са били жертва на неравно третиране.

Задачата


Становището на Комисията В
становището си Комисията заяви, че не може да става въпрос за дискриминация срещу жалбоподателите. Тя се позовава на факта, че процедурата по назначаване, довела до назначаването на жалбоподателите, не е била същата като тази за инспекторите, които са били назначени на по-висока степен. Комисията също така заяви:
„Тъй като в обявлението за конкурса (...) се посочва, че предвидената категория заплати е B4/B5, е очевидно, че съответните лица са кандидатствали за длъжности в Комисията на това равнище и че не могат да отрекат този факт, тъй като са кандидатствали за длъжностите доброволно.“ (преведено от секретариата на омбудсмана)

В коментарите
си жалбоподателите поддържат твърденията си. Те подчертаха по-специално, че за тях това е очевидна дискриминация, тъй като всички инспектори по риболова, назначени преди и след тях, са били поставени в по-високи степени, въпреки факта, че са извършвали точно една и съща работа. Те също така твърдят, че фактът, че в обявлението за конкурса са посочени степени B4/B5, не премахва задължението на Комисията да обясни обективните основания за различно третиране на лицата, които имат еднакви квалификации и опит и които извършват една и съща работа. Те считат, че непредоставянето от страна на Комисията на такива обективни основания е в подкрепа на по-ранното заключение, до което са достигнали собствените служители на Комисията, че класирането се дължи на административна грешка.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение


След внимателен преглед на досието омбудсманът счете, че е налице prima facie случай на лошо администриране. Той също така заключи, че все още е възможно да се отстрани лошото администриране и поради това изпрати писмо до Комисията в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на омбудсмана (2) с оглед на намирането на приятелско решение на жалбата.
Като се позова на забележките на жалбоподателите, омбудсманът посочи, че въз основа на доказателствата в досието Комисията не се е опитала да опровергае твърденията на жалбоподателя, нито се е опитала да обясни промените в степените. Омбудсманът не счита, че действията на Комисията по този въпрос отговарят на високите стандарти, които може да се очакват от институциите на Общността. Поради това омбудсманът предложи Комисията да преразгледа позицията си във връзка с жалбата.
В писмената си реплика Комисията се позовава на новата си политика за наемане на работа, приета през ноември 1996 г., която предвиждала, че конкурсите не трябва да бъдат отворени за всички степени в дадена категория, както е било в миналото, а че степените трябва да бъдат уточнени в обявлението за конкурса в зависимост от изразената нужда от съответната служба. В случай че службата не е посочила друго, конкурсът е бил предназначен за най-ниската степен. Въз основа на това беше организиран конкурс 25/T/XIV/95 за степени B5/B4 и съответно най-високата възможна степен за назначаване на жалбоподателите беше B4. Основен принцип за новата политика за набиране на персонал беше, че конкурсите следва да включват междинните степени, т.е. A5/A4 и B3/B2. Поради това бъдещият конкурс 7T/XIV/97 за инспектори по риболова беше организиран в съответствие с тези условия. Освен това Комисията посочи, че трябва да спазва степента, посочена в обявлението за конкурса, и че отклонението от нея не би било в съответствие с принципите на добро финансово управление. Той би бил критикуван от финансовия контрол и би могъл да бъде критикуван от Сметната палата. Поради това Комисията изрази съжаление, че не може да се съобрази с приятелското решение, предложено от омбудсмана.
Поради това се оказа, че не може да бъде постигнато приятелско решение на жалбата.

РЕШЕНИЕТО


1 Класирането на кандидатите в степен В5/В4
1.1 Добро административно поведение е да се гарантира спазването на принципа на равно третиране и избягването на дискриминация. Съдът многократно е постановявал, че принципът на равно третиране е от основно значение в областта на заетостта.(3) Въпреки че по-голямата част от практиката на Съда се основава на член 5, параграф 3 от Правилника, който не се прилага за срочно наетите служители, Съдът е постановил, че принципът на равно третиране се прилага и за срочно наетите служители.(4) Ако е налице разлика в третирането, общностните институции трябва да гарантират, че тя е обоснована от обективните релевантни характеристики на конкретния случай.
1.2 В настоящия случай жалбоподателите са назначени като инспектори по риболова от Европейската комисия и са класирани в степен B5/B4. Инспекторите в областта на рибарството, които вече са били наети от Комисията и които са били с еднаква или по-ниска квалификация, обаче са били класирани в по-високи степени, а именно B3, B2 и B1. След като жалбоподателите са били наети на работа, е проведен конкурс след тяхната собствена обявена работа като инспектори по риболова със степени B3/B2. Жалбоподателите твърдят, че назначаването им в по-ниските степени е било в резултат на административна грешка.
1.3 Комисията обяснява различното третиране с факта, че жалбоподателите са били наети на работа въз основа на успешното им участие в конкурс 25/T/XIV/95. Този конкурс е обявил, че длъжностите водят до заетост със степен B5/B4. Освен това Комисията обясни, че различното третиране е част от новата ѝ политика за набиране на персонал, която води до това, че бъдещите конкурси следва да включват междинните степени, т.е. B3/B2. В случай обаче, че службата не е посочила друго, както в настоящия случай, конкурсът е бил предназначен за най-ниската степен. Комисията също така заяви, че рискува да бъде критикувана от финансовия си контрольор и Сметната палата.
1.4 В този контекст омбудсманът стигна до следните заключения:
Принципът на равно третиране е от основно значение в областта на заетостта. Всяка разлика в третирането трябва да бъде обоснована със съответни обективни причини. В случая Комисията не оспорва, че длъжностите са били обявени в по-ниските степени поради административна грешка. Следователно причината за наемането на жалбоподателите в по-ниските степени изглежда е административна грешка от страна на Комисията. Тъй като това не е обективна причина, която би могла да обоснове различно третиране, е налице нарушение на принципа на равно третиране и следователно случай на лошо администриране.
1.5 В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка:
Комисията следва да предприеме необходимите стъпки, за да отстрани дискриминацията на жалбоподателите в предишното им положение по отношение на заетостта.

Комисията и жалбоподателите ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище преди 30 април 2000 г. Подробното становище би могло да се състои в приемането на проектопрепоръката на омбудсмана и в описание на начина, по който тя е била изпълнена.
Искрено твой,
Якоб Сьодерман.

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) "Доколкото е възможно, омбудсманът търси решение със съответната институция или орган, за да отстрани случая на лошо администриране и да удовлетвори жалбата."

(3) Вж. например: Дело 119/83, Appelbaum срещу Комисията, ECR [1985] 2423, съединени дела 129 и 274/82, Charles Lux срещу Сметната палата, ECR [1984] 4127 и дело 92/85, Hamai срещу Съда на Европейските общности, ECR [1986] 3157.

(4) Вж. например: T-207/95, Ibarra Gil срещу Комисията, ECR-SC [1997] 1A-0013, II-0031 и T-211/95, Petite-Laurent срещу Комисията, ECR-SC [1997] 1A-0021, II-0057.

Какво мислите за този автоматичен превод? Споделете мнението си с нас!