1. Жалбоподателят е ръководител на нидерландската делегация на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. На 3 октомври 2016 г. жалбоподателят изпрати писмо до Европейската комисия, подписано от 46 членове на ЕП от неговата група, за да изрази загриженост относно начина, по който Комисията се справя със ситуации на конфликт на интереси на настоящи и бивши членове на Комисията.

2. В придружителното си електронно писмо до председателя на Комисията жалбоподателят се позова конкретно на разглеждането на случая на бившия член на Комисията, отговарящ за конкуренцията, 2004—2010 г., и на Програмата в областта на цифровите технологии, 2010—2014 г., като причина за жалбата си.[1] В писмото си жалбоподателят също така призова Комисията да предприеме редица стъпки за свеждане до минимум на риска от ситуации на конфликт на интереси сред настоящите и бившите членове на Комисията.

3. Тъй като жалбоподателят не е получил отговор на писмото си до 14 ноември 2016 г., той се е обърнал към омбудсмана. Той отново заяви, че причината за жалбата му е конкретният случай на бившия член на Комисията. Той твърди, че Комисията е отказала да бъде проактивна при разследването на въпроси, свързани с етиката и почтеността, и въпреки многократните случаи не е предприела надеждни стъпки за свеждане до минимум на ситуациите на конфликт на интереси.

4. Омбудсманът изпрати писмо до Комисията на 6 декември 2016 г. В това писмо омбудсманът се позовава на изявление на Комисията, че нейната специална комисия по етика разглежда случая на бившия член на Комисията. Омбудсманът изрази своето разбиране, че специалната комисия по етика все още не е финализирала становището си. Поради това омбудсманът поиска от Комисията да информира жалбоподателя за актуалното състояние и да отговори на жалбоподателя възможно най-скоро след като специалната комисия по етика е приела становището си по случая на бившия член на Комисията.

5. На 16 ноември 2016 г. ad hoc комитетът по етика даде становището си.

6. Въз основа на това становище на 21 декември 2016 г. Комисията прие решение. Според решението на Комисията бившият член на Комисията е нарушил Кодекса за поведение на членовете на Комисията, като не е включил в декларацията си за интереси от 2004 г. факта, че е заемала длъжността директор на дружество. В решението също така се посочва, че бившият комисар е нарушил приложимите правила, когато, въпреки че е приел „преходното обезщетение“, не е декларирал доходите си за 2015 г.[2]. Комисията обаче стига до заключението, че тъй като е възстановила въпросните средства, тя не разполага с достатъчно фактически или правни основания, за да сезира Съда с искане да наложи финансова санкция на бившия комисар. Въпреки това тя стига до заключението, че „липсата на дължима грижа“, показана от бившия член на Комисията, като не е декларирала доходите си за 2015 г., е оправдала издаването на „привилегия“ за нея. С решение от 21 декември 2016 г. тя издава това „повторно разпореждане“.

7. На 2 февруари 2017 г. Комисията отговори на жалбоподателя. Комисията препрати този отговор на омбудсмана на следващия ден. В отговора си Комисията информира жалбоподателя за решението си от 21 декември 2016 г. относно бившия член на Комисията. Тя също така отговори на предложенията на жалбоподателя, които имаха за цел да сведат до минимум риска от ситуации на конфликт на интереси сред настоящите и бившите членове на Комисията.

8. Омбудсманът подчертава, че настоящата проверка се отнася само до административния въпрос за липсата на отговор от страна на Комисията на жалбоподателя [3]. Разследването не се отнася до основателността на позицията на Комисията. Тъй като въпросът с липсата на отговор на жалбоподателя вече е уреден, омбудсманът приключва тази проверка [4].

Емили О'Райли

Страсбург, 22.5.2017 г.

[1] Делото се отнася до декларацията за интереси, направена от бившия комисар през 2004 г., и до пропуск във връзка с временното ѝ обезщетение.

[2] Временното обезщетение, което се предоставя на бившите членове на Комисията при прекратяване на мандата им, трябва да бъде намалено, ако бивш член на Комисията започне платена работа през периода, през който той/тя се ползва от правото на временно обезщетение.

[3] Понастоящем омбудсманът разследва две жалби (194/2017/EA и 334/2017/EA), в които се твърди, че Европейската комисия не е реагирала адекватно на решението на бившия председател на Комисията да започне работа в голяма международна банка.

[4] Информация относно процедурата за преразглеждане може да бъде намерена на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/otherdocument.faces/en/70669/html.bookmark / в приложението.