Делото се отнася до искане на журналист за публичен достъп до декларациите за конфликт на интереси, подадени от съдии и генерални адвокати в Съда и Общия съд от 1 януари 2018 г. насам. Декларациите на действащите членове на Палатата се публикуват на нейния уебсайт, но се заличават след изтичането на мандата им. Съдът отказва достъп до исканите декларации на бивши членове, като посочва, че те представляват „съдебни документи“, които не попадат в обхвата на решението му относно публичния достъп до административните документи на Съда.

Омбудсманът започна проверка по тази жалба и поиска разяснения относно начина, по който Съдът разграничава съдебните и административните документи от документите, с които разполага. Малко след започването на проверката обаче Палатата информира омбудсмана, че е променила практиката си и че сега предоставя достъп при поискване до декларациите за интереси, с изключение на поверителните приложения към тези декларации. Съдът също така заяви, че при поискване ще предостави всички предходни декларации на своите членове, чийто мандат е приключил.

Омбудсманът приветства навременното решение на Палатата за повишаване на прозрачността в тази област. Тя счита жалбата за уредена и приключва случая. В същото време тя сподели с Палатата някои констатации относно нейния мандат във връзка с административната дейност на Палатата по обработване на искания за публичен достъп.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската централна банка (ЕЦБ) разглежда процедурните аспекти, свързани с подадения през 2022 г. от жалбоподателя [1] сигнал за лице, сигнализиращо за нередности. Докладът на лицето, сигнализиращо за нередности, се отнася до предполагаема семейна връзка между служител по наемането и лицето, което е било наето.

Жалбоподателят е имал поведение от страна на предполагаемите нарушители, което според него представлява неподходящо поведение (включително тормоз). Жалбоподателят е поискал свързано административно разследване.

ЕЦБ реши да оцени доклада на лицата, сигнализиращи за нередности, заедно с въпроса за предполагаемото неподходящо поведение. Тя също така информира жалбоподателя, че представените доказателства не дават основание за започване на административно разследване. Жалбоподателят оспорва и двете точки чрез административна жалба, която ЕЦБ обявява за недопустима поради липса на личен интерес (съвместно разглеждане на двата въпроса) или поради липса на подлежащо на обжалване решение (незапочване на административно разследване).

Жалбоподателят се обръща към омбудсмана, като оспорва решението на ЕЦБ за недопустимост. В хода на проверката на Омбудсмана жалбоподателят също така поиска от Омбудсмана да разгледа по-внимателно разглеждането на сигналите за нередности и жалбите в ЕЦБ.

Омбудсманът установи, че причините, посочени от ЕЦБ за обявяване на административната жалба на жалбоподателя за недопустима, не са убедителни.

Омбудсманът също така отбеляза, че по време на проверката е настъпило значително развитие по въпроса и че свързаните с него вътрешни разследвания на високо равнище все още са в ход. Освен това ЕЦБ финализира преглед по собствена инициатива на своята отчетна, разследваща и дисциплинарна рамка. При тези обстоятелства омбудсманът заключи, че към този момент не са били оправдани допълнителни проверки, и приключи проверката.

 

[1] От съображения за анонимност, включително по отношение на пола на жалбоподателя, в текста жалбоподателят се нарича „те“/„техните“/„техните“.

 

Агенциите на ЕС играят централна роля, като прилагат политиките на ЕС и предоставят технически, научен и правен експертен опит в ключови сектори. Всяко схващане, че техните държавни служители преследват частни интереси, които противоречат на техните задължения, може да подкопае общественото доверие в тяхната работа. Европейският омбудсман последователно подчертава рисковете от явлението „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“, при което служителите се преместват на външни длъжности, особено в частния сектор. Дори малък брой знакови случаи могат да предизвикат обществено безпокойство и накърняване на репутацията, както е отразено в последните разследвания.

В същото време администрацията на ЕС трябва да привлече квалифицирани специалисти, за да се справи с приоритети като устойчивост, цифровизация и сигурност. Мерки като периоди на прекъсване и ограничения на работата могат да засегнат гъвкавостта на кариерата, особено в области като правото, финансите или технологиите.

В този контекст тази проверка разгледа от системна гледна точка начина, по който агенциите на ЕС разглеждат случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор. Целта беше да се установят добрите практики и възможните недостатъци в прилаганите политики и практики. За тази цел омбудсманът извърши подробен преглед на политиките, въведени от 15 агенции на ЕС, и провери 54 досиета по отделни случаи, разгледани от девет агенции на ЕС. Екипът за проверка на Омбудсмана се срещна с представители на пет агенции на ЕС, за да изясни нерешените въпроси.

Почти всички агенции на ЕС, които представиха документация на Омбудсмана, заявиха, че са възприели подхода на Европейската комисия за изпълнение на правните задължения на служителите, които преминават към роли в частния сектор, независимо дали при заминаване или по време на неплатен отпуск. Омбудсманът обаче установи, че някои агенции на ЕС разполагат с по-подробни и изчерпателни насоки относно изпълнението на тези правни задължения от други. Разликите, установени от Омбудсмана, се отнасят до начина, по който агенциите разглеждат закъснели или непълни уведомления за дейности след приключване на службата, начина, по който агенциите оценяват тези уведомления, естеството на наложените смекчаващи мерки, прозрачността на решенията относно дейностите след приключване на службата, за които е постъпило уведомление, и начина, по който се наблюдават произтичащите от тях задължения, както и начина, по който агенциите обучават персонала относно своите етични задължения.

Освен това Омбудсманът установи, че правилата и политиките, уреждащи дейностите след изтичането на мандата на лицата, които не са служители, т.е. членовете на управителните или надзорните съвети на агенциите, се различават значително. Членовете на управителния съвет на повечето агенции се назначават от националните органи и представляват съответните им държави членки, което означава, че за тях продължават да се прилагат националните етични правила, които се различават в отделните държави членки. За да се справят с потенциални конфликти на интереси и накърняване на репутацията, произтичащи от кадрова въртележка между държавния и частния сектор, само няколко от управителните органи на агенциите на ЕС, разгледани в настоящото проучване, са приели политики, уреждащи дейностите след изтичането на мандата на (бивши) членове на съвета.

За да подпомогне агенциите на ЕС при по-нататъшното укрепване на техните правила относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор, Омбудсманът определи редица насоки за добри практики:

• Силната рамка за почтеност започва с превенция: от съществено значение е персоналът и членовете на Съвета да бъдат снабдени с ясни насоки, редовно обучение и текущи инициативи за повишаване на осведомеността, за да се гарантира пълно разбиране на етичните задължения.
• Това се подсилва от стабилни стандартни оперативни процедури за справяне със ситуации на кадрова въртележка между държавния и частния сектор, които осигуряват ясен, поетапен подход към уведомленията, оценките и съответствието.
• Трябва предварително да се установят прозрачни критерии за ограничаване на ролите след службата или след мандата, така че лицата да са напълно наясно с ограниченията, преди да се присъединят.
• Когато се сигнализира за преминаване към частния сектор, агенциите следва да действат бързо — чрез извършване на задълбочени оценки на риска, установяване на потенциални конфликти на интереси и предприемане на незабавни предпазни мерки, като например отнемане на права на достъп или преразпределяне на отговорности, когато е необходимо.
• Вземането на решения следва да бъде справедливо, прозрачно и добре документирано, като позволява на физическите лица да коментират предложените ограничения, като същевременно се гарантира, че рисковете се управляват ефективно чрез пропорционални мерки, като например периоди на прекъсване, забрани за лобиране или, когато е необходимо, окончателни забрани.
• Своевременните мотивирани решения трябва ясно да очертават правото на обжалване.
• Отвъд задълбоченото вземане на решения отчетността зависи от стриктното прилагане. Това включва публикуване на резюмета на разрешените дейности, активно наблюдение на спазването на наложените условия и спазване на задълженията за поверителност.
• Когато има подозрения за нарушения, агенциите трябва да реагират бързо - като установят фактите и предприемат дисциплинарни действия в сериозни случаи - за да поддържат доверието и да защитят институционалната почтеност.

Омбудсманът заключава, че агенциите на ЕС могат да научат много от практиките на другата страна. Омбудсманът възнамерява да прилага тези насоки за добри практики към случаи, които могат да бъдат доведени до нейното внимание в бъдеще.

Случаят се отнасяше до начина, по който Европейската комисия (делегацията на ЕС в Африканския съюз) е разгледала заявление за безвъзмездни средства, и до опасения относно потенциален конфликт на интереси.

Жалбоподателят е участвал в покана за представяне на предложения за проект в подкрепа на пан-африканския изборен капацитет. Делегацията отхвърли заявлението на жалбоподателя, тъй като е поискала финансиране от ЕС над максималния процент, разрешен в рамките на поканата. Жалбоподателят заяви, че това е печатна грешка и че делегацията е трябвало да поиска разяснения, вместо да отхвърли заявлението му. Жалбоподателят също така заяви, че експерт, който е участвал в разработването на проекта, финансиран по настоящата покана, работи за субект, който е подал заявление по поканата.

Омбудсманът установи, че въз основа на собствените си вътрешни насоки Комисията е трябвало да счита грешката на жалбоподателя за „очевидна техническа грешка“ и поиска от жалбоподателя разяснения и/или поправи грешката на жалбоподателя. Тя също така установи, че Комисията не е оценила адекватно твърденията на жалбоподателя за потенциален конфликт на интереси. Тези два недостатъка представляват лошо управление. И за двете констатации омбудсманът счете, че не би било целесъобразно да се отправят съответни препоръки, тъй като междувременно безвъзмездните средства вече са били отпуснати. Въпреки това тя направи три предложения, насочени към предотвратяване на подобни проблеми в бъдещи подобни случаи.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е смекчила рисковете от конфликт на интереси, свързани с работа в частния сектор, поета от бивш ръководител. Служителят, който в миналото е работил в отдел „Конкуренция“ на Комисията, се премества в транснационално [редактирано] дружество като висш ръководител, отговарящ за конкуренцията и регулаторните въпроси, включително за Европа. Преди да заеме длъжността в [редактираното] дружество, бившият служител е напуснал Комисията и се е присъединил към международна адвокатска кантора. Комисията е разрешила преместването в адвокатската кантора, след като бившият служител я е уведомил за намерението си да заеме тази длъжност.

Омбудсманът установи, че в контекста на разрешаването на преместването в адвокатската кантора Комисията е приела мерки за намаляване на риска, породен от бившия служител, работещ по досиета или случаи, които биха били от значение за работата в адвокатската кантора. Решението на Комисията да разреши преместването в адвокатската кантора също включва няколко ограничения. Например на бившия служител е забранено да работи, пряко или непряко, по случаи, които попадат под отговорността на бившия служител, докато е на служба, или по случаи, пряко свързани с него. За да помогне на бившия служител да установи случаите, които биха могли да породят проблеми, свързани с конфликт на интереси, по всяко време след прекратяване на служебното правоотношение, Комисията включи списък на случаите, който актуализира, след като служителят действително е напуснал.

Проверката на омбудсмана потвърди, че Комисията е възприела стабилен подход за оценка, в контекста на последващата роля на бившия служител в [редактираното] дружество, дали делата в областта на конкуренцията, които не са включени в горепосочения списък, все пак биха могли да доведат до конфликт на интереси, тъй като са свързани със случаи, за които бившият служител е отговорен. Омбудсманът приветства този подход.

Омбудсманът приключи проверката, като заключи, че няма лошо управление в начина, по който Комисията се е справила с рисковете от конфликт на интереси, свързани с въпросната работа.