Случаят се отнася до начина, по който Европейската централна банка (ЕЦБ) разглежда процедурните аспекти, свързани с подадения през 2022 г. от жалбоподателя [1] сигнал за лице, сигнализиращо за нередности. Докладът на лицето, сигнализиращо за нередности, се отнася до предполагаема семейна връзка между служител по наемането и лицето, което е било наето.

Жалбоподателят е имал поведение от страна на предполагаемите нарушители, което според него представлява неподходящо поведение (включително тормоз). Жалбоподателят е поискал свързано административно разследване.

ЕЦБ реши да оцени доклада на лицата, сигнализиращи за нередности, заедно с въпроса за предполагаемото неподходящо поведение. Тя също така информира жалбоподателя, че представените доказателства не дават основание за започване на административно разследване. Жалбоподателят оспорва и двете точки чрез административна жалба, която ЕЦБ обявява за недопустима поради липса на личен интерес (съвместно разглеждане на двата въпроса) или поради липса на подлежащо на обжалване решение (незапочване на административно разследване).

Жалбоподателят се обръща към омбудсмана, като оспорва решението на ЕЦБ за недопустимост. В хода на проверката на Омбудсмана жалбоподателят също така поиска от Омбудсмана да разгледа по-внимателно разглеждането на сигналите за нередности и жалбите в ЕЦБ.

Омбудсманът установи, че причините, посочени от ЕЦБ за обявяване на административната жалба на жалбоподателя за недопустима, не са убедителни.

Омбудсманът също така отбеляза, че по време на проверката е настъпило значително развитие по въпроса и че свързаните с него вътрешни разследвания на високо равнище все още са в ход. Освен това ЕЦБ финализира преглед по собствена инициатива на своята отчетна, разследваща и дисциплинарна рамка. При тези обстоятелства омбудсманът заключи, че към този момент не са били оправдани допълнителни проверки, и приключи проверката.

 

[1] От съображения за анонимност, включително по отношение на пола на жалбоподателя, в текста жалбоподателят се нарича „те“/„техните“/„техните“.

 

Случаят се отнася до начина, по който Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) е разгледала искания за преразглеждане от кандидат, който е бил неуспешен в две процедури за подбор. Наред с другото жалбоподателят твърди, че EPSO не е отговорила адекватно на неговите опасения, и поставя под въпрос дали е извършила адекватен преглед на резултатите от работата му.

След като омбудсманът започна проверката, EPSO предостави допълнителни отговори на жалбоподателя. Омбудсманът установи, че има несъответствия между тях и отговорите, които първоначално е получил, и че не е ясно дали EPSO действително е преразгледала първоначалните си решения. В хода на проверката EPSO предостави допълнителни разяснения, за да обясни това.

Омбудсманът приключи случая с констатацията, че не са оправдани допълнителни проверки, тъй като EPSO в крайна сметка предостави разумни обяснения за начина, по който е обработила исканията на жалбоподателя за преразглеждане. Проучването обаче разкри проблеми със стандартните отговори на EPSO на исканията за преразглеждане. За да се справи с тях, омбудсманът отправи предложение за подобрение към EPSO, като поиска от нея да гарантира, че в бъдеще кандидатите, които са подали искане за преразглеждане, ще получат ясен, точен и пълен отговор, който да ги информира дали е извършено преразглеждане и за причините за решението на EPSO.

 

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MIK), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за по-добро регулиране. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е оценила съгласуваността на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила въпросните законодателни предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление. За да се преодолеят тези недостатъци, Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от техните изисквания, както и като запише и обясни причините за всички предоставени дерогации. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи и четири предложения за подобрение, които включваха: изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения; гарантиране, че аналитичните документи, заместващи оценките на въздействието и очертаващи доказателствата в подкрепа на нейните предложения, се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството; издаване на насоки за извършване на оценки на съгласуваността в областта на климата; предоставяне и записване на обосновки при съкращаване на периодите на междуведомствени консултации под установените прагове.

В отговора си до омбудсмана Комисията се съгласи да обмисли определянето на „спешни“ ситуации по време на предстоящото преразглеждане на правилата за по-добро регулиране, както и да регистрира и публикува причините за прилагане на дерогации от техните изисквания. Комисията също така се ангажира да осигури целеви консултации по своите „спешни“ предложения, да публикува аналитичните документи с доказателства в подкрепа на своите предложения в срок от три месеца от приемането им, да включи оценки на съгласуваността в областта на климата както в аналитичните документи, така и в обяснителните меморандуми за бъдещи предложения, и да предостави обосновка за съкратените междуведомствени консултации.

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателите считат, че ангажиментите на Комисията не са нито ясни, нито достатъчно конкретни, за да гарантират прозрачен, приобщаващ и основан на доказателства законодателен процес.

Омбудсманът приветства цялостния конструктивен отговор на Комисията на нейните препоръки и предложения за подобрения. Въпреки това отговорът на Комисията все още не дава достатъчно яснота относно конкретните стъпки, които възнамерява да предприеме за изпълнение на препоръките и предложенията на Омбудсмана за подобрения.

Поради това омбудсманът ще наблюдава този въпрос въз основа на бъдещи жалби и след като Комисията приключи преразглеждането на правилата за по-добро регулиране. На този етап не са оправдани допълнителни проверки и омбудсманът е приключил трите случая.