Случаят се отнася до искане за публичен достъп до „моделни карти“, свързани с инструментите за изкуствен интелект (ИИ) на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Образците на карти съдържат информация за предназначението на инструментите с ИИ и техните оценки. Европол установи, че четири документа попадат в обхвата на искането. Той отказва достъп до три документа в тяхната цялост и предоставя частичен достъп до останалия документ. По този начин Европол се позовава на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност.

Проверяващият екип на Омбудсмана разгледа въпросните документи и се срещна с представители на Европол. Въз основа на това и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите и агенциите на ЕС, когато считат, че обществената сигурност е изложена на риск, омбудсманът установи, че решението на Европол да откаже (пълен) публичен достъп не е явно погрешно. Като се има предвид, че въпросният обществен интерес не може да бъде заменен от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо администриране.

Омбудсманът обаче счете, че обясненията на Европол, предоставени на жалбоподателя, относно това защо е трябвало да бъде отказан (пълен) достъп до тези документи, биха могли да бъдат по-конкретни, и се позова на предишно предложение за подобрение, което е направила в това отношение. 

 

Жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи относно обмена на информация с унгарското правителство относно независимостта на съдебната власт в контекста на оценката на Комисията на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове. След консултация с унгарските органи Комисията отказа достъп до някои от документите, като се позова на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. По-конкретно Комисията твърди, че оповестяването би засегнало целта на нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове и нейния процес на вземане на решения. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). Когато Комисията не е отговорила в рамките на приложимите срокове, жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. По време на проверката на омбудсмана Комисията прие своето потвърдително решение. Тя запази решението си да откаже достъп, но се позова на допълнително изключение, като заяви, че междувременно Европейският парламент е започнал съдебно производство по въпроса и оповестяването би могло да засегне тези текущи производства.

Проверката на омбудсмана показа, че исканите документи съдържат самооценката на Унгария, официалните въпросници, изпратени от Комисията на унгарските органи, и официалните отговори на съответните унгарски органи на тези въпроси. Следователно исканите документи са в основата на решението на Комисията, срещу което Парламентът е образувал съдебно производство. Те не са изготвени за целите на конкретното съдебно производство, нито съдържат вътрешни правни позиции по спорни въпроси през цялото време.

Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала в достатъчна степен как оповестяването на документите би могло да засегне въпросното съдебно производство. Омбудсманът също така не е убеден в довода на Комисията, че оповестяването би могло да засегне разследването ѝ. Освен това омбудсманът подчерта, че е важно обществеността да бъде информирана за действията на Комисията и унгарските органи за защита на финансовите интереси на ЕС и за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава. Поради това омбудсманът счете, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до исканите документи представлява лошо управление, и препоръча на Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп.

В отговор Комисията потвърждава позицията си, че оповестяването на исканите документи би накърнило спокойствието на съдебното производство, образувано от Парламента, и нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове. Омбудсманът обаче установи, че Комисията не е предоставила убедителни обяснения защо не може да се предостави по-широк достъп до тези документи. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си за лошо управление и приключи случая.

Делото се отнася до искане за публичен достъп до мотивираното становище, което Европейската комисия е изпратила на Белгия в контекста на производство за установяване на нарушение във връзка с транспонирането от нейна страна на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности.

Комисията отказва достъп до документа, който е част от преписката по висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения. За тази цел Комисията се основава на обща презумпция за неоповестяване, основана на необходимостта да се защити целта на текущо разследване. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Макар омбудсманът да счита, че адекватната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение, въз основа на проверката на спорния документ тя приема, че Комисията основателно се е основала на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже достъп до документа. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнася до непредоставянето от страна на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) на отговор по същество на административна жалба, свързана с твърдения за тормоз и нередности, отправени от служител на постоянния корпус от категория 2.

Жалбоподателят е подал административната жалба до Frontex през март 2023 г. Frontex отговори, че противно на предишната информация, която е предоставила на жалбоподателя, последният няма право да подаде такава жалба. Следователно той няма да получи отговор по същество. В хода на проверката на омбудсмана обаче Frontex заяви, че ще предостави общ отговор по същество на жалбоподателя до ноември 2024 г. Frontex предостави този отговор на жалбоподателя едва през декември 2025 г. Омбудсманът установи, че непоследователната информация, предоставена на жалбоподателя, и огромното забавяне на отговора на жалбата представляват лошо управление. Омбудсманът обаче не счете за необходимо да отправи препоръка, като се има предвид, че Frontex вече е предоставила отговор по същество на жалбоподателя.

Освен това проверката на Омбудсмана разкри липсата на ефективен механизъм за подаване на жалби и правна защита за служителите от категория 2, например в ситуации на тормоз във Frontex. Омбудсманът заключи, че това е системен проблем, който също представлява лошо управление.

Омбудсманът препоръча управителният съвет на Frontex да въведе ефективен механизъм за подаване на жалби и правна защита при предстоящото преразглеждане на правната рамка за служителите от категория 2.

Делото се отнася до искане за публичен достъп до официално уведомително писмо в рамките на производство за установяване на нарушение, свързано с последователни срочни трудови договори в испанския публичен сектор. Комисията отказва достъп до писмото, като твърди, че то е част от текущо производство за установяване на неизпълнение на задължения, за което съществува обща презумпция за неоповестяване. Комисията установи, че жалбоподателят не е доказал наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проверяващият екип на Омбудсмана провери спорния документ и потвърди, че той е част от административното досие в рамките на текущо производство за установяване на нарушение. Въз основа на това омбудсманът установи, че Комисията има основание да се позове на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже достъп до официалното уведомително писмо. Тя също така установи, че е разумно Комисията да счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно аргументи, за да докаже наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването. Поради това тя приключи случая, като не установи лошо управление.

През март 2024 г. жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи, свързани с нейната преоценка от 2023 г. на прилагането на „процедурата в областта на върховенството на закона“ в Унгария (въз основа на Регламента относно обвързаността с условия). Комисията установи, че четири тримесечни доклада и няколко обмена на информация между Унгария и Комисията попадат в обхвата на искането, но отказа достъп до всички документи. При отказа на достъп тя се позова на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че оповестяването би могло да засегне целта на дадено разследване и текущия процес на вземане на решения съгласно Регламента относно обвързаността с условия.

Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа позицията си (като подаде „потвърдително заявление“) през април 2024 г. Тъй като Комисията не отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя в рамките на приложимия срок, през юни 2024 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на липсата на отговор от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя и поиска от Комисията да отговори възможно най-скоро. Комисията отговори на жалбоподателя през декември 2025 г., т.е. повече от 19 месеца след подаването на потвърдителното заявление.

Тъй като Комисията отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя, омбудсманът приключи случая. Тя обаче недвусмислено разкритикува значителното забавяне на Комисията при отговора на искането на жалбоподателя и напомни на Комисията, че тя следва спешно да разгледа въпроса за забавянията при обработването на заявленията за публичен достъп до документи.

Случаят се отнася до отказа на Европейския парламент да предостави публичен достъп до документ, свързан със случаи на кражби и кражби с взлом, извършени в помещенията на Парламента през 2020 г. За да откаже достъп, Парламентът се позова на едно изключение, предвидено в законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че оповестяването на документа би засегнало обществения интерес по отношение на обществената сигурност.

Въз основа на проверката на документа и след среща на нейния разследващ екип с представители на Парламента Омбудсманът установи, че Парламентът не е доказал как оповестяването на части от документа би могло конкретно и действително да засегне посочения интерес. По този начин тя направи предложение за решение, което Парламентът обмисля да предостави поне частичен достъп до документа.

Парламентът прие предложението на омбудсмана за решение и предостави частичен достъп до документа. Омбудсманът приветства положителния отговор на Парламента на нейното предложение за решение и приключи проверката.

Двата случая се отнасят до отказа на Европол да предостави публичен достъп до документи относно своите цифрови инструменти за анализ на изображения и видеоматериали, текстови нагласи, информация с отворен код и разпознаване на лица. Спорните документи са „документ за започване на научноизследователски проект“, „оценки на въздействието върху защитата на данните“ и свързаните с тях становища на служителя по въпросите на основните права на Европол. При отказа на публичен достъп до тези документи Европол се позова на няколко изключения от публичния достъп, включително необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност. Тя счита, че оповестяването на исканите документи би предоставило информация на престъпниците относно нейните технически възможности, като по този начин би подкопало ефективността на нейните операции.

Въз основа на проверка на поисканите документи от нейния разследващ екип Омбудсманът направи предложение за решение по случай 1192/2024/MIK, като поиска от Европол да предостави частичен достъп. Европол прие това предложение и предостави частичен достъп до документа за започване на научноизследователски проекти. Освен това по случай 841/2025/MIK Европол приложи същия подход като предложения от омбудсмана в паралелния случай и предостави частичен достъп до няколко становища на своя служител по въпросите на основните права.

Въпреки че Европол не е предоставила достъп до оценките на въздействието върху защитата на данните и е редактирала информация относно функционалните възможности на инструментите, омбудсманът счита, че в тези случаи вече е предоставен значим публичен достъп. Поради това омбудсманът счита, че Европол е приел нейното решение. Въпреки това омбудсманът предложи в бъдещи случаи Европол да проучи по-задълбочено дали „оценките на въздействието върху защитата на данните“ и други документи относно подобни цифрови инструменти съдържат нечувствителна информация, която може да бъде разкрита на обществеността. Омбудсманът ще продължи да следи този въпрос в контекста на бъдещи жалби.