Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), относно условията за непридружени ненавършили пълнолетие лица във финансирани от ЕС центрове за бежанци в Гърция. EUAA определи 53 документа като попадащи в обхвата на искането и предостави частичен достъп до всички тях. При отказа на пълен достъп EUAA се позова на няколко изключения от правото на публичен достъп до документи въз основа на защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, процеса на вземане на решения и обществения интерес по отношение на обществената сигурност. По-специално EUAA заяви, че исканите документи съдържат чувствителна информация за лица, пребиваващи в специални съоръжения, и предварителна информация за положението в тези съоръжения, предоставена от националните органи на поверителна основа. Разкриването на последната информация би могло да подкопае доверието на тези органи към EUAA и следователно към процесите на вземане на решения и обществената сигурност на EUAA.

Недоволен от този отговор и приложените редакции, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Екипът за проверка на Омбудсмана провери нередактираните версии на поисканите документи и обсъди приложените редакции с представители на EUAA. Въз основа на това Омбудсманът прие аргументите на EUAA относно необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на особено уязвими лица, пребиваващи в специални съоръжения. Тя също така призна широката свобода на преценка на EUAA при прилагането на изключението, свързано с обществената сигурност, което би могло да бъде неблагоприятно засегнато, ако EUAA разкрие поверителна информация, споделена от националните органи, като по този начин ги възпира от тясно сътрудничество с EUAA и нейния разгърнат персонал. Освен това, с оглед на чувствителните условия на труд на персонала на EUAA, разположен да подпомага националните органи, омбудсманът счете, че EUAA може разумно да се стреми да защити коментарите на своя персонал, свързани с конкретни съоръжения, въз основа на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения на EUAA.

Въпреки това омбудсманът не беше напълно убеден от всички обосновки на EUAA по отношение на приложените редакции и тяхната последователност. Въпреки това, като се има предвид широкият частичен достъп, който EUAA вече е предоставила до исканите документи, омбудсманът установи, че не са обосновани допълнителни проверки по тази жалба. Поради това тя приключи случая, като направи едно предложение за подобрение.

 

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до „моделни карти“, свързани с инструментите за изкуствен интелект (ИИ) на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Образците на карти съдържат информация за предназначението на инструментите с ИИ и техните оценки. Европол установи, че четири документа попадат в обхвата на искането. Той отказва достъп до три документа в тяхната цялост и предоставя частичен достъп до останалия документ. По този начин Европол се позовава на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност.

Проверяващият екип на Омбудсмана разгледа въпросните документи и се срещна с представители на Европол. Въз основа на това и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите и агенциите на ЕС, когато считат, че обществената сигурност е изложена на риск, омбудсманът установи, че решението на Европол да откаже (пълен) публичен достъп не е явно погрешно. Като се има предвид, че въпросният обществен интерес не може да бъде заменен от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо администриране.

Омбудсманът обаче счете, че обясненията на Европол, предоставени на жалбоподателя, относно това защо е трябвало да бъде отказан (пълен) достъп до тези документи, биха могли да бъдат по-конкретни, и се позова на предишно предложение за подобрение, което е направила в това отношение. 

 

Жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи относно обмена на информация с унгарското правителство относно независимостта на съдебната власт в контекста на оценката на Комисията на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове. След консултация с унгарските органи Комисията отказа достъп до някои от документите, като се позова на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. По-конкретно Комисията твърди, че оповестяването би засегнало целта на нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове и нейния процес на вземане на решения. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). Когато Комисията не е отговорила в рамките на приложимите срокове, жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. По време на проверката на омбудсмана Комисията прие своето потвърдително решение. Тя запази решението си да откаже достъп, но се позова на допълнително изключение, като заяви, че междувременно Европейският парламент е започнал съдебно производство по въпроса и оповестяването би могло да засегне тези текущи производства.

Проверката на омбудсмана показа, че исканите документи съдържат самооценката на Унгария, официалните въпросници, изпратени от Комисията на унгарските органи, и официалните отговори на съответните унгарски органи на тези въпроси. Следователно исканите документи са в основата на решението на Комисията, срещу което Парламентът е образувал съдебно производство. Те не са изготвени за целите на конкретното съдебно производство, нито съдържат вътрешни правни позиции по спорни въпроси през цялото време.

Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала в достатъчна степен как оповестяването на документите би могло да засегне въпросното съдебно производство. Омбудсманът също така не е убеден в довода на Комисията, че оповестяването би могло да засегне разследването ѝ. Освен това омбудсманът подчерта, че е важно обществеността да бъде информирана за действията на Комисията и унгарските органи за защита на финансовите интереси на ЕС и за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава. Поради това омбудсманът счете, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до исканите документи представлява лошо управление, и препоръча на Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп.

В отговор Комисията потвърждава позицията си, че оповестяването на исканите документи би накърнило спокойствието на съдебното производство, образувано от Парламента, и нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове. Омбудсманът обаче установи, че Комисията не е предоставила убедителни обяснения защо не може да се предостави по-широк достъп до тези документи. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си за лошо управление и приключи случая.

Делото се отнася до искане за публичен достъп до мотивираното становище, което Европейската комисия е изпратила на Белгия в контекста на производство за установяване на нарушение във връзка с транспонирането от нейна страна на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности.

Комисията отказва достъп до документа, който е част от преписката по висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения. За тази цел Комисията се основава на обща презумпция за неоповестяване, основана на необходимостта да се защити целта на текущо разследване. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Макар омбудсманът да счита, че адекватната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение, въз основа на проверката на спорния документ тя приема, че Комисията основателно се е основала на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже достъп до документа. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнася до отказа на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) да предостави публичен достъп до документи, свързани с разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за неправомерно поведение на един от нейните служители. При отказа на достъп ENISA се позовава на изключение съгласно законодателството на Съюза относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването би засегнало необходимостта от защита на личния живот и неприкосновеността на лицата, посочени в документите, включително на лицето, засегнато от разследването на OLAF.

Омбудсманът установи, че жалбоподателят не е установил необходимост от разкриване на личните данни в обществен интерес, както се изисква от законодателството на ЕС относно защитата на данните. Следователно ENISA основателно е отказала да разкрие каквито и да било лични данни, съдържащи се в спорните документи. Въз основа на изтъкнатите от ENISA доводи обаче омбудсманът не е убеден, че спорните документи представляват лични данни в тяхната цялост. Поради това тя предложи ENISA да преразгледа позицията си, че достъпът до документите трябва да бъде отказан изцяло.

В отговор ENISA извършва нова оценка на спорните документи. Въз основа на това тя поддържа позицията си, че документите съдържат лични данни навсякъде и следователно не може да бъде предоставен публичен достъп. С оглед на допълнителната информация, предоставена от ENISA на този етап, омбудсманът прие, че документите могат основателно да се считат за лични данни в тяхната цялост. Поради това тя приключи разследването си, като установи, че ENISA е приела предложението за решение. Омбудсманът обаче предложи ENISA, като въпрос на добра администрация, да предостави на заявителя списък на документите, които идентифицира, когато разглежда искане за публичен достъп до документи.