Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), относно условията за непридружени ненавършили пълнолетие лица във финансирани от ЕС центрове за бежанци в Гърция. EUAA определи 53 документа като попадащи в обхвата на искането и предостави частичен достъп до всички тях. При отказа на пълен достъп EUAA се позова на няколко изключения от правото на публичен достъп до документи въз основа на защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, процеса на вземане на решения и обществения интерес по отношение на обществената сигурност. По-специално EUAA заяви, че исканите документи съдържат чувствителна информация за лица, пребиваващи в специални съоръжения, и предварителна информация за положението в тези съоръжения, предоставена от националните органи на поверителна основа. Разкриването на последната информация би могло да подкопае доверието на тези органи към EUAA и следователно към процесите на вземане на решения и обществената сигурност на EUAA.

Недоволен от този отговор и приложените редакции, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Екипът за проверка на Омбудсмана провери нередактираните версии на поисканите документи и обсъди приложените редакции с представители на EUAA. Въз основа на това Омбудсманът прие аргументите на EUAA относно необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на особено уязвими лица, пребиваващи в специални съоръжения. Тя също така призна широката свобода на преценка на EUAA при прилагането на изключението, свързано с обществената сигурност, което би могло да бъде неблагоприятно засегнато, ако EUAA разкрие поверителна информация, споделена от националните органи, като по този начин ги възпира от тясно сътрудничество с EUAA и нейния разгърнат персонал. Освен това, с оглед на чувствителните условия на труд на персонала на EUAA, разположен да подпомага националните органи, омбудсманът счете, че EUAA може разумно да се стреми да защити коментарите на своя персонал, свързани с конкретни съоръжения, въз основа на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения на EUAA.

Въпреки това омбудсманът не беше напълно убеден от всички обосновки на EUAA по отношение на приложените редакции и тяхната последователност. Въпреки това, като се има предвид широкият частичен достъп, който EUAA вече е предоставила до исканите документи, омбудсманът установи, че не са обосновани допълнителни проверки по тази жалба. Поради това тя приключи случая, като направи едно предложение за подобрение.

 

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до „моделни карти“, свързани с инструментите за изкуствен интелект (ИИ) на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Образците на карти съдържат информация за предназначението на инструментите с ИИ и техните оценки. Европол установи, че четири документа попадат в обхвата на искането. Той отказва достъп до три документа в тяхната цялост и предоставя частичен достъп до останалия документ. По този начин Европол се позовава на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност.

Проверяващият екип на Омбудсмана разгледа въпросните документи и се срещна с представители на Европол. Въз основа на това и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите и агенциите на ЕС, когато считат, че обществената сигурност е изложена на риск, омбудсманът установи, че решението на Европол да откаже (пълен) публичен достъп не е явно погрешно. Като се има предвид, че въпросният обществен интерес не може да бъде заменен от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо администриране.

Омбудсманът обаче счете, че обясненията на Европол, предоставени на жалбоподателя, относно това защо е трябвало да бъде отказан (пълен) достъп до тези документи, биха могли да бъдат по-конкретни, и се позова на предишно предложение за подобрение, което е направила в това отношение. 

 

Жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи относно обмена на информация с унгарското правителство относно независимостта на съдебната власт в контекста на оценката на Комисията на допустимостта на Унгария за кохезионните фондове. След консултация с унгарските органи Комисията отказа достъп до някои от документите, като се позова на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. По-конкретно Комисията твърди, че оповестяването би засегнало целта на нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за кохезионните фондове и нейния процес на вземане на решения. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). Когато Комисията не отговори в рамките на приложимите срокове, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. По време на проверката на омбудсмана Комисията прие своето потвърдително решение. Тя потвърди решението си да откаже достъп, но се позова на допълнително изключение, като заяви, че междувременно Европейският парламент е започнал съдебно производство по въпроса и оповестяването би могло да подкопае тези текущи производства.

Проверката на омбудсмана показа, че исканите документи съдържат самооценката на Унгария, официалните въпросници, изпратени от Комисията на унгарските органи, и официалните отговори на съответните унгарски органи на тези въпроси. Следователно исканите документи са в основата на решението на Комисията, срещу което Парламентът е образувал съдебно производство. Те нито са изготвени за целите на конкретното съдебно производство, нито съдържат вътрешни правни позиции по спорни въпроси навсякъде.

Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала в достатъчна степен как оповестяването на документите би могло да подкопае въпросното съдебно производство. Омбудсманът също така не е убеден в довода на Комисията, че оповестяването би могло да подкопае нейното разследване. Освен това омбудсманът подчерта, че е важно обществеността да бъде информирана за действията на Комисията и унгарските органи за защита на финансовите интереси на ЕС и за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава. Поради това Омбудсманът счете, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до исканите документи представлява лошо администриране, и препоръча на Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп.

В отговор Комисията потвърждава позицията си, че оповестяването на исканите документи би засегнало спокойствието на съдебните производства, образувани от Парламента, и неговото разследване относно допустимостта на Унгария до кохезионните фондове. Омбудсманът обаче установи, че Комисията не е предоставила убедителни обяснения защо не може да бъде предоставен по-широк достъп до тези документи. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си за лошо администриране и приключи случая.