Делото се отнася до решението на Съвета на Европейския съюз да обяви за недопустима жалба, подадена от бивш служител срещу решението за образуване на дисциплинарно производство срещу него. Омбудсманът проучи въпроса и не установи лошо управление от страна на Съвета.

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, бивше длъжностно лице на Съвета на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съветът“), е освободен от длъжност вследствие на дисциплинарно производство, при което е установено, че е нарушил задълженията си по Правилника.

2. Преди да бъде отстранен от длъжност, жалбоподателят е подал жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица [1] срещу решението на органа по назначаването да започне дисциплинарно производство срещу него.

3. Съветът отхвърля като недопустима жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 от Правилника.

4. Недоволен от това решение, жалбоподателят се обръща към омбудсмана през януари 2017 г.

Проучването

5. Омбудсманът започна проверка по жалбата, че Съветът неправилно е обявил за недопустима жалбата по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя.

6. В хода на проверката разследващият екип на Омбудсмана надлежно разгледа предоставената в жалбата информация. По-специално разследващият екип извърши задълбочен анализ на кореспонденцията между Съвета и жалбоподателя, преди жалбоподателят да се обърне към омбудсмана.

Доводи на Съвета и на жалбоподателя

7. Съветът отбеляза, че в член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица се посочва, че „всяко лице, за което се прилага настоящият правилник, може да подаде до органа по назначаването жалба срещу акт, който го засяга неблагоприятно“. Съгласно установената съдебна практика ^[2] „увреждащ акт“ означава акт, който поражда задължителни правни последици, които могат да засегнат пряко и незабавно интереса на служителя, като променят съществено правното му положение.

8. Съветът приема жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица за недопустима, тъй като решението за образуване на дисциплинарно производство представлява само подготвителен процесуален етап и не предопределя окончателното решение на администрацията. Това решение не засяга непосредствено интереса на жалбоподателя, като променя правното му положение. По това време резултатът от дисциплинарното производство все още не е известен. 

9. В областта на публичната служба мерките, които имат за цел да подготвят решение, не са увреждащи актове по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, дори ако личното възприятие на служителя може да е, че той е засегнат неблагоприятно. По-конкретно, решението за образуване на дисциплинарно производство има за цел да прецени истинността и тежестта на фактите, вменени на съответния служител, и да го изслуша по този въпрос, за да вземе информирано решение дали да предприеме дисциплинарни мерки. Решението за образуване на дисциплинарно производство може да бъде обжалвано само инцидентно по жалба срещу окончателното дисциплинарно решение с неблагоприятни последици за съответния служител или по жалба срещу друг увреждащ акт, мотивиран от окончателното дисциплинарно решение. Следователно решението за образуване на дисциплинарно производство не може да се счита за увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника. Следователно жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя на основание член 90, параграф 2 от Правилника, е недопустима.

10.  Съветът уведомява жалбоподателя, че ако окончателно дисциплинарно решение го засегне неблагоприятно, той ще има право да подаде жалба срещу това решение, в рамките на която може да постави под въпрос законосъобразността на решението за образуване на дисциплинарно производство.

11.   В обобщение жалбоподателят твърди, че разследването на Съвета срещу него е непропорционално, че е започнато въз основа на „незначителна информация“ и слухове и че е с тормозен, клеветнически и дискриминационен характер.

12.  Жалбоподателят твърди, че производството пред Съвета е трябвало да бъде прекратено след решението на белгийските съдебни органи да не разглеждат въпроса. Той твърди, че решението за образуване на дисциплинарно производство срещу него го е засегнало неблагоприятно в ежедневния му професионален и личен живот.

Оценка на омбудсмана

13.  Съветът е дал на жалбоподателя подробно обяснение защо е счел жалбата му по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица за недопустима.

14.  Въз основа на подробното си обяснение Съветът правилно заключава, че решението за образуване на дисциплинарно производство не е увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.

15.  Нито един от доводите, изтъкнати от жалбоподателя в жалбата му до омбудсмана, не оспорва позицията на Съвета, че решението за образуване на дисциплинарно производство не е увреждащ акт поради промяна на правното положение на служителя.

16.  Жалбоподателят изглежда не е подал жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу окончателното дисциплинарно решение за отстраняването му от длъжност. Подобна жалба по административен ред би била подходящият начин за оспорване на процедурата на Съвета, довела до това решение.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение [3]:

Няма лошо управление от страна на Съвета на Европейския съюз.

Жалбоподателят и Съветът на Европейския съюз ще бъдат уведомени за това решение.

Страсбург, 14.2.2017 г.

Тина Нилсон

Началник на отдел 4 „Разследвания“

[1] Член 90, параграф 2 гласи следното:

„Всяко лице, за което се прилага настоящият правилник за длъжностните лица, може да подаде до органа по назначаването жалба срещу акт, който го засяга неблагоприятно, когато посоченият орган е взел решение или когато не е приел мярка, предвидена в Правилника за длъжностните лица. Жалбата трябва да бъде подадена в срок от три месеца. Периодът започва да тече:

– на датата на публикуване на акта, ако той е мярка от общ характер;

– на датата, на която заинтересованото лице е уведомено за решението, но в никакъв случай по-късно от датата, на която последното е получило такова уведомление, ако мярката засяга конкретно лице; ако обаче акт, засягащ конкретно лице, съдържа и жалба срещу друго лице, срокът започва да тече по отношение на това друго лице от датата, на която то получи уведомление за това, но в никакъв случай по-късно от датата на публикуване;

– към датата на изтичане на срока за отговор, когато жалбата по административен ред се отнася до мълчалив отказ по искане, както е предвидено в параграф 1.

Органът уведомява засегнатото лице за своето мотивирано решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата. Ако в края на този срок не е получен отговор на жалбата, това се счита за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван съгласно член 91.“

[2] Решение на Първоинстанционния съд от 15 юни 1994 г., Perez Jimenez/Комисия, T-6/93, ECLI:EU:T:1994:63, точка 34 ; Решение на Първоинстанционния съд от 22 март 1995 г., Kotzonis/Икономически и социален комитет, T-586/93, ECLI:EU:T:1995;54, точка 28 и Решение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 1995 г., Obst/Комисия, T-562/93, [1995] ECR-SC I-A-00247, II-00737, точка 23

[3] Информация относно процедурата за преразглеждане може да бъде намерена на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/otherdocument.faces/en/70669/html.bookmark