Случаят се отнася до непредоставянето от страна на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) на отговор по същество на административна жалба, свързана с твърдения за тормоз и нередности, отправени от служител на постоянния корпус от категория 2.

Жалбоподателят е подал административната жалба до Frontex през март 2023 г. Frontex отговори, че противно на предишната информация, която е предоставила на жалбоподателя, последният няма право да подаде такава жалба. Следователно той няма да получи отговор по същество. В хода на проверката на омбудсмана обаче Frontex заяви, че ще предостави общ отговор по същество на жалбоподателя до ноември 2024 г. Frontex предостави този отговор на жалбоподателя едва през декември 2025 г. Омбудсманът установи, че непоследователната информация, предоставена на жалбоподателя, и огромното забавяне на отговора на жалбата представляват лошо управление. Омбудсманът обаче не счете за необходимо да отправи препоръка, като се има предвид, че Frontex вече е предоставила отговор по същество на жалбоподателя.

Освен това проверката на Омбудсмана разкри липсата на ефективен механизъм за подаване на жалби и правна защита за служителите от категория 2, например в ситуации на тормоз във Frontex. Омбудсманът заключи, че това е системен проблем, който също представлява лошо управление.

Омбудсманът препоръча управителният съвет на Frontex да въведе ефективен механизъм за подаване на жалби и правна защита при предстоящото преразглеждане на правната рамка за служителите от категория 2.

Случаят се отнася до факта, че служител на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) на Европейската комисия случайно е изпратил електронно писмо до жалбоподателя, което е сметнал за обидно.

Омбудсманът установи, че съдържанието на въпросното електронно писмо действително е неподходящо, но счете, че Комисията е предприела подходящи мерки за решаване на въпроса, по-специално като се е извинила на жалбоподателя и е предприела мерки за предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще, по-специално като е напомнила на служителите за тяхното задължение да общуват учтиво.

Омбудсманът приключи случая, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки.  

Случаят се отнася до начина, по който Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) е разгледала искане от кандидат, който наскоро е родил, за пренасрочване на устен тест (интервю) в рамките на процедура за подбор на експерти по техническа помощ. EPSO се е съгласила да пренасрочи едно събеседване, но го е пренасрочила за същия ден като друго събеседване, свързано с процедурата за подбор. Жалбоподателката е недоволна от начина, по който EPSO е разгледала административната ѝ жалба по този въпрос.

Омбудсманът счита, че не е разумно EPSO да насрочва два теста в един и същи ден, тъй като всички останали кандидати са имали възможност да се явят на тестовете в отделни дни. Това е особено трудно за жалбоподателката, тъй като тя наскоро е родила. Следователно начинът, по който EPSO е разгледала искането, представлява лошо управление. В отговор на това омбудсманът отправи предложение към EPSO да започне диалог с жалбоподателя с цел намиране на подходящо и справедливо решение.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала искането на журналист, работещ в информационна агенция, да бъде добавен към списък с адреси за съобщения за медиите с наложено ембарго, по-специално за „Европоказателите“ на Евростат, които предоставят редовна икономическа статистическа информация. Евростат, която е част от Комисията, отказва да включи журналиста в списъка, тъй като посочва, че само журналисти или агенции, които са получили медийна „акредитация“ от Комисията, могат да бъдат включени в такива списъци за разпространение. Журналистът или неговата информационна агенция не са могли да получат акредитация, тъй като не са отговаряли на едно от предварителните условия, а именно агенцията или журналист в агенцията да има местоживеене в Белгия. Жалбоподателят твърди, че тази практика е дискриминационна и означава, че само по-големи медийни организации с достатъчно финансови ресурси, които могат да си позволят журналисти в Белгия, могат да получават информация под ембарго.

Омбудсманът установи, че е разумно Комисията да включи местожителството в Белгия като предварително условие за акредитация, когато става въпрос за достъп до физическите сгради на институциите на ЕС в Брюксел. Тя обаче счита, че включването на изискване за местожителство в Белгия като предварително условие за включване в списъците за разпространение на членовете на медиите е непропорционално.

Омбудсманът приключи проверката с констатация за лошо управление и поиска от Комисията да докладва в срок от шест месеца, за да я информира за действията, които е предприела за справяне със ситуацията.