Контекстът

1. През 1995 г. ЕС въведе антидъмпингови мита върху вноса на амониев нитрат от Русия, чийто срок на действие трябваше да изтече на 13 юли 2013 г.[1]. Беше необходимо искане за преразглеждане, за да се спре изтичането на срока на действие на мерките. На 28 март 2013 г. Комисията получи такова искане („искане за преглед“) от името на редица производители на амониево-нитратни торове от Съюза. В резултат на това през юли 2013 г. Комисията започна процедура по преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките чрез публикуване на известие за започване в Официален вестник [2].

2. Жалбоподателят, заинтересована страна в процедурата, поиска достъп до искането за преглед съгласно член 6, параграф 7 от антидъмпинговия регламент [3] ("основния регламент"). Тази разпоредба гласи, че заинтересованите страни могат да се запознаят с цялата информация, предоставена от всяка страна по разследването, която е от значение за представянето на техните случаи, не е поверителна и се използва в разследването.

3. Комисията отказа достъп с аргумента, че всъщност процедурата за преразглеждане не се основава на искането за преразглеждане, а на последваща консолидирана версия на искането („консолидираното искане“), което заявителят подаде след искането на Комисията за допълнителни разяснения. Поради това искането за преразглеждане не е било „използвано“ в разследването и Комисията „не е видяла как достъпът до писмо относно версия на жалбата, която не е била окончателна и не е представлявала основанието за решението на Комисията, би позволил на [жалбоподателя] да упражни по-добре правото си на защита“.

4. Жалбоподателят се свърза с омбудсмана, който започна разследване на твърденията на жалбоподателя, че Комисията i) не е действала в съответствие с член 6, параграф 7 от основния регламент, когато е отказала да предостави достъп до искането за преглед, и следователно ii) е накърнила правото на защита на жалбоподателя като заинтересована страна в разследването в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките. Разследването включваше и твърдението на жалбоподателя, че Комисията следва да предостави достъп до неповерителна версия на искането за преразглеждане [4].

5. Освен това в писмото, с което започна проверката, Омбудсманът постави три въпроса на Комисията, а именно i) защо известието за започване се отнася само до искането за преглед, ако разследването действително е било започнато от консолидираното искане; ii) дали искането за преглед, посочено в известието за започване, съдържа „достатъчно доказателства, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинга и вредата“, както се изисква от основния регламент, и iii) ако това не е така, към кой момент заявителят е представил такива доказателства.

6. В хода на проверката омбудсманът получи становището на Комисията по жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателя в отговор на становището на Комисията. Омбудсманът също така извърши проверка на досието на Комисията по този случай. Жалбоподателят представи коментари относно доклада от проверката и съдържанието на досието на Комисията. На 26 юни 2015 г. омбудсманът отправи препоръка към Комисията, на която Комисията отговори на 15 октомври 2015 г. Жалбоподателят изпрати своите забележки по подробното становище на Комисията на 30 ноември 2015 г.[5].

Предполагаем неправомерен отказ на достъп до искането за преглед, водещ до нарушение на правото на защита, и свързаната с това претенция

Препоръка на Омбудсмана

7. При отправянето на препоръката до Комисията омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните.

8. Комисията заяви, че искането за преглед е задействало процеса на преглед. Комисията счете, че искането за преглед съдържа документирани твърдения относно вероятността от дъмпинг и повторно възникване на вредата. Комисията обаче не беше удовлетворена от наличието на достатъчно доказателства в досието, които да обосноват започването на разследване в рамките на преразглеждането. В резултат на това Комисията проведе процедура за изясняване. Той също така посочи, че е необходим тримесечен срок в интерес на административното удобство, за да може Комисията да прецени дали следва да започне преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, след като поиска необходимите разяснения. Комисията заяви, че искането за преглед „заедно с последващите разяснения, представени като консолидирана версия ..., формира основата“за започване на разследването.

9. Комисията заяви, че във връзка с правото на защита на жалбоподателя, жалбоподателят като заинтересована страна е получил достъп до консолидираното искане. Комисията обясни, че консолидираното искане е документът, въз основа на който Комисията е взела решението си. По този начин според Комисията само консолидираното искане е станало част от документацията, която трябва да бъде споделена с други заинтересовани страни, и то едва след започването на разследването. В резултат на това Комисията заяви, че жалбоподателят не може да има достъп до кореспонденцията между заявителите и Комисията преди започването на разследването. Освен това Комисията счете, че служителят по изслушванията е отговорил на опасенията на жалбоподателя, като е потвърдил, че искането за преглед е получило необходимата подкрепа от промишлеността на Съюза, като по този начин е изяснил опасенията на жалбоподателя относно наличието на достатъчно доказателства.

10. Жалбоподателят оспори това и заяви, че искането за преразглеждане е използвано в разследването, тъй като в известието за започване то ясно се споменава. Жалбоподателят добави, че ако искането за преразглеждане не е било използвано, процедурата за преразглеждане е била незаконосъобразна, тъй като консолидираната версия е била подадена извън законоустановения срок, наложен от основния регламент.

11. По отношение на правата на защита на жалбоподателя той заяви, че без да види искането за преглед, жалбоподателят не може i) да провери дали искането за преглед е подадено в законоустановения срок, ii) да прецени дали искането съдържа достатъчно доказателства, както се изисква от основния регламент за започване на искането за преглед, iii) да сравни искането за преглед с последващите версии и iv) да прецени дали Комисията е извършила надлежна проверка на достатъчността на доказателствата, съдържащи се в искането за преглед, въз основа на което е започнато разследването в рамките на прегледа.

12. Омбудсманът основава своята оценка на въпроса на разпоредбите на основния регламент, и по-специално на член 11, параграф 2. Омбудсманът счете, че тази разпоредба определя две кумулативни условия за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките. Те са i) че искането трябва да бъде направено официално не по-късно от три месеца преди края на петгодишния период и ii) че искането трябва да съдържа достатъчно доказателства, че изтичането на срока на действие на мерките вероятно ще доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинга и вредата от него.

13. Омбудсманът се съгласи, че тримесечният срок е определен за административно удобство на Комисията, за да ѝ се даде време да оцени информацията, предоставена от заявителите, преди да реши дали да започне процедура за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките. Омбудсманът прие аргумента, че логично този процес може да изисква допълнителни разяснения, които да доведат до консолидирана версия на искането.

14. Оценката на омбудсмана обаче беше, че тези разяснения ще допълнят, а не ще заменят първоначалното искане. Това означава, че тя ще бъде част от информацията, „използвана“ от Комисията при вземането на решение за започване на разследване в рамките на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките. Омбудсманът заключи, че консолидираното искане не може да бъде самостоятелен документ, тъй като е подадено извън законоустановения срок.

15. Омбудсманът също така изрази несъгласие с позицията на Комисията, че член 5, параграф 5 от основния регламент гарантира поверителността на обмена между Комисията и заявителя по време на етапа, предхождащ започването на процедурата. Омбудсманът се съгласи с аргумента на жалбоподателя, че този член е приложим само ако и докато не е започнато разследване. Искането на жалбоподателя за достъп до искането за преглед беше направено след като Комисията взе решение да започне разследване в рамките на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и го публикува в Официален вестник.

16. С оглед на гореизложеното омбудсманът установи лошо администриране във връзка с отказа на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до искането за преразглеждане съгласно разпоредбите на основния регламент. Омбудсманът отправи следната препоръка:

„Комисията следва да предостави на жалбоподателя достъп до неповерителната версия на искането за преразглеждане.“

17. Освен това омбудсманът заяви, че този отказ е попречил на жалбоподателя да се запознае с материалите, които са от съществено значение за неговата собствена защита, и че в резултат на това правото на защита на жалбоподателя може да е било значително накърнено.  

18. В подробното си становище относно препоръката на омбудсмана Комисията заяви, че след като доказателствата са били изяснени, всички те са били представени на колегиума на членовете на Комисията за решение. Според Комисията фактът, че неповерителното резюме на искането за преразглеждане се основава изключително на окончателната версия на искането за поверително преразглеждане, не може да засегне правото на защита на жалбоподателя, „тъй като неповерителното резюме представлява адекватно резюме на консолидираното искане за поверително преразглеждане [...], на което Комисията е основала решението си“.

19. Комисията заяви, че тъй като консолидираното искане за преглед е резултат от разясненията и допълнителната информация, които „са добавени към първоначалната версия на „искането“, това означава, че консолидираната версия съдържа основните елементи на първоначалното искане, които обосновават започването на прегледа. Поради това Комисията стигна до заключението, че „достъпът до консолидираната версия на искането за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките означава, че е предоставен достъп и до цялата относима информация, която вече се съдържа в първоначалната версия на искането“. В крайна сметка Комисията изрази несъгласие с констатацията на омбудсмана за лошо управление, но реши, че въпреки това ще последва препоръката на омбудсмана и ще предостави достъп до неповерителната версия на първоначалното искане за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

20. След това жалбоподателят представи коментари по отговора на Комисията. Той посочи, че Комисията все още не е предоставила достъп до неповерителната версия на първоначалното искане за преглед повече от шест седмици след като Комисията е представила подробното си становище по препоръката. Жалбоподателят също така изрази общото си недоволство от начина, по който Комисията е обработила искането за достъп до първоначалното искане за преглед, както и от многократните искания на Комисията за удължаване на сроковете по време на разследването на омбудсмана.

Оценка на омбудсмана след препоръката

21. Омбудсманът изразява съжаление във връзка със забавянията от страна на Комисията по време на това разследване и несъгласието ѝ с констатацията на Омбудсмана за лошо управление. Омбудсманът обаче е удовлетворен от цялостния изход на случая, тъй като Комисията се съгласи да оповести неповерителната версия на искането за преглед. Освен това омбудсманът няма основание да счита, че Комисията няма да оповести документа, след като бъде издадено нейното решение. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е приела нейната препоръка.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Комисията прие препоръката на омбудсмана. Омбудсманът вярва, че Комисията ще оповести неповерителната версия на първоначалното искане за преглед без по-нататъшно забавяне.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Страсбург, 17.3.2016 г.

[1] Регламент (ЕО) No 2022/95 на Съвета от 16 август 1995 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на амониев нитрат с произход от Русия (ОВ L 198, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 223) е изменян неколкократно оттогава.

[2] ОВ C 2000, 2013 г., стр. 12.

[3] Регламент (ЕО) No 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51).

[4] Въпреки това омбудсманът информира жалбоподателя от самото начало, че нейната оценка няма да се отнася до достатъчността на доказателствата, предоставени от промишлеността на Съюза, за да се задейства процедурата за преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, нито до момента, в който е постигната такава достатъчност. Това би изисквало обширни и високоспециализирани познания за пазара на амоняк в ЕС и Русия, каквито омбудсманът не притежава.

[5] За допълнителна информация относно контекста на жалбата, аргументите на страните и проверката на Омбудсмана, моля, вижте пълния текст на препоръката на Омбудсмана на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/cases/draftrecommendation.faces/en/60393/html.bookmark