Случаят се отнася до непредоставянето от страна на Европейската комисия на надлежни отговори на жалбоподател, който се е оплакал от проблем с държавна помощ в Германия. Жалбоподателят е на мнение, че Германия нарушава правилата на ЕС за държавна помощ поради новата си схема за финансиране на публичното радио- и телевизионно разпространение. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че тъй като Комисията в крайна сметка е предоставила адекватен отговор, не е налице лошо управление.  

Делото се отнася до практиката на Комисията да отказва, в контекста на официална процедура по разследване на държавна помощ, да предостави на получателите на държавна помощ и на други заинтересовани страни достъп до своето досие за държавна помощ.

Жалбоподателят твърди, че след влизането в сила на Хартата на основните права на Европейския съюз практиката на Комисията е в нарушение на член 41 (право на добра администрация) и член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес) от Хартата.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че практиката на Комисията е в съответствие със съответните процедурни регламенти за държавна помощ и съдебната практика на съдилищата на ЕС по отношение на процесуалните права на заинтересованите страни. Фактът, че получателите и другите заинтересовани страни нямат достъп до преписката на Комисията относно държавната помощ, отразява ограничената им роля в разследване на държавна помощ и факта, че разследване на държавна помощ е започнато срещу държава членка, а не срещу получател. Поради това омбудсманът установи, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави на жалбоподателя, който е заинтересована страна, достъп до първоначалното искане на промишлеността на Съюза за разширяване на обхвата на антидъмпинговите мита върху амониеви продукти от Русия. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че отказът на Комисията не е обоснован с оглед на приложимите разпоредби на антидъмпинговия регламент и може да е нарушил правото на защита на жалбоподателя в тази процедура. Поради това тя препоръча на Комисията да оповести съответното искане.

Въпреки че Комисията не е съгласна с констатацията на омбудсмана за лошо управление, тя приема нейната препоръка да оповести съответното искане. Поради това омбудсманът приключи случая.

Този случай се отнася до обработката от страна на Европейската комисия на информация, предоставена от жалбоподателя, в която се твърди, че са налице три случая на неправомерна държавна помощ, предоставена на испански футболни клубове. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела решение в разумен срок дали да започне официално разследване на предполагаемата неправомерна държавна помощ. Тъй като според жалбоподателя Комисията не е предприела действия, жалбоподателят е подал искане за достъп до някои документи, свързани с два от тези случаи. Комисията отказва да предостави достъп по съображения за защита на целите на разследванията.

Случаят се отнася до предполагаем конфликт на интереси от страна на бивш член на Комисията в решение на Комисията да не разследва антитръстова жалба, подадена до Комисията. В антитръстовата жалба до Комисията се твърди, че Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА) е нарушил правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Жалбоподателят счита, че Правилникът на УЕФА за клубно лицензиране и финансов феърплей (наричан по-нататък „FFP“) е незаконосъобразен, доколкото изисква за период от три години съответните приходи на даден футболен клуб да съответстват най-малко на съответните му разходи. Комисията реши да не разследва жалбата с мотива, че въпросът не представлява приоритет за нея. Според жалбоподателя това решение е било повлияно от отговорния комисар, който е бил в конфликт на интереси, тъй като той е бил „асоцииран“ и силен поддръжник на един конкретен клуб, за който ФФП са изгодни. Жалбоподателят също така посочи факта, че комисарят е издал съвместна декларация с президента на УЕФА, изразяваща подкрепа за ФФП, повече от година преди подаването на жалбата му до Комисията.

През 2012 г. и 2014 г. тогавашният европейски комисар, отговарящ за конкуренцията, направи публични изявления относно текущо разследване на евентуален картел. Едно от разследваните дружества се оплака на омбудсмана, че изявленията са в нарушение на принципа на безпристрастност, тъй като изявленията създават впечатлението, че членът на Комисията вече е решил какъв ще бъде окончателният резултат от текущото разследване.

Омбудсманът счита, че някои от публичните изявления, направени от члена на Комисията, могат основателно да се възприемат като внушаващи, че Комисията или членът на Комисията вече са взели решение относно резултата от текущото разследване и че това представлява лошо администриране. Омбудсманът отправи препоръка, която в по-голямата си част беше призната от Комисията. По този начин омбудсманът приключи случая с констатация за лошо управление, произтичаща от публичните изявления на бившия член на Комисията от 2012 г. и 2014 г.

Случаят се отнася до твърдението, че Европейската комисия не е информирала жалбоподателя относно приоритетния характер на неговата жалба за държавна помощ.

Омбудсманът повдигна въпроса. В хода на своето разследване Комисията информира жалбоподателя, че неговата жалба не се разглежда като приоритетен случай. Комисията обаче не е обяснила причините за решението си. Поради това омбудсманът приключи жалбата с критична забележка относно факта, че Комисията не е информирала жалбоподателя за причините, поради които е дала нисък приоритет на неговата жалба за държавна помощ.

Делото се отнася до предполагаема липса на решение от страна на Европейската комисия в разумен срок относно държавната помощ, за която се твърди, че е предоставена от Нидерландия на корабостроителния сектор. Омбудсманът започна разследване по случая, след което Комисията приключи предварителната си оценка, като заключи, че въпросните мерки не представляват държавна помощ. Омбудсманът установи, че не е имало лошо управление и приключи случая.

The Ombudsman's inquiry concerned an alleged delay by the Commission in providing Infineon, a German IT company, which the Commission suspected to be a member of the Smart Card Chips cartel, with access to key evidence that the Commission intended to use against that company.

The Ombudsman inquired into the issue and found that the Commission had, without any good reason, delayed in providing access to that evidence, despite the fact that it was fully aware of the importance and relevance of that evidence. By incurring that delay, the Commission risked compromising its investigation.

The Ombudsman therefore criticised the Commission for the delay in giving Infineon access to that evidence.