Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, който живее в Испания, проявява активен интерес към прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда. Поради това на 11 юни 2009 г. тя изпраща електронно писмо до Генерална дирекция „Околна среда“ (ГД „Околна среда“) на Европейската комисия с искане за статистически данни относно броя на жалбите, свързани с предполагаеми нарушения на правото на ЕС в областта на околната среда от страна на Испания, регистрирани годишно. Тя също така искаше да знае колко от тези жалби са били приети и колко са били отхвърлени.

2. С електронно писмо от същия ден ГД „Околна среда“ отговори, че тази информация не е налична. Тя обаче насочи жалбоподателя към статистически данни за нарушенията, свързани с околната среда, които бяха публикувани на нейния уебсайт. Тя също така посъветва жалбоподателя да се запознае с годишните доклади относно прилагането на правото на ЕС от държавите членки, които се публикуват от Генералния секретариат на Комисията. Статистическите данни на ГД „Околна среда“ предоставиха информация за броя на производствата за установяване на неизпълнение на задължения, образувани от ГД „Околна среда“ годишно, както и разбивка на броя на висящите производства за установяване на неизпълнение на задължения по държави членки. В годишния доклад се посочва общият брой на разгледаните случаи, както и процентът на случаите на нарушение, приключени преди първата официална стъпка. Статистическото приложение съдържаше информация за „новооткритите случаи“ по държави членки и, в различна таблица, по сектори на политиката.

3. Жалбоподателят не беше удовлетворен от този отговор и поради това се оплака на генералния директор на ГД „Околна среда“ по електронна поща от същия ден. Два дни по-късно тя повтори искането си до служител на ГД „Околна среда“ в представителството на Комисията в Мадрид. Последният отговаря на 14 юни 2009 г., като изразява съжаление, че не може да направи нищо друго, освен да предаде съобщението на Брюксел.

4. Тъй като не е получила отговор на жалбата си, на 12 октомври 2009 г. жалбоподателката отново се е свързала с Комисията, като е заявила, че получената информация не е това, което е поискала. Поради това тя повтори искането си.

5. На 12 ноември 2009 г. жалбоподателят все още не е получил отговор. Поради това тя подава настоящата жалба.

6. Службите на омбудсмана се свързаха с Комисията, за да установят дали случаят може да бъде разрешен неофициално. Впоследствие Комисията предостави на омбудсмана копие от писмо, адресирано до жалбоподателя на 2 декември 2009 г. В това писмо тя обясни, че не съществува документ, който да съдържа информацията, поискана от жалбоподателя. Следователно нейното искане не попада в обхвата на Регламент 1049/2001 [1], тъй като това се отнася само до достъпа до съществуващи документи и не изисква от дадена институция да изготви документ, за да изпълни искането. В това отношение исканата информация ще трябва да бъде извлечена от редица различни бази данни и това ще изисква големи инвестиции по отношение на персонала и работното време. Според Комисията това би било непропорционално. Тя обаче насочи жалбоподателя към редица публично достъпни източници на информация и статистически данни относно броя на получените и започнатите жалби за нарушения. Тя също така заяви, че скоро ще публикува доклад относно EU Pilot — нов механизъм, предназначен за разглеждане на жалби за нарушения. Този доклад ще съдържа данни за жалбите срещу участващите държави-членки, разглеждани от април 2008 г. нататък.

7. След като разгледа съдържанието на това писмо и след допълнителни контакти, осъществени от неговите служби, омбудсманът стигна до заключението, че не изглежда възможно да се намери неформално решение по този случай.

Предмет на разследването

8. Жалбоподателката твърди, че Комисията неправилно не е отговорила на въпроса ѝ относно броя на жалбите за нарушения срещу Испания, свързани с въпроси на околната среда, които са били регистрирани годишно, колко от тях са били отхвърлени и колко са били приети.

9. Тя заяви, че Комисията следва да предостави горепосочената статистическа информация.

Проучването

10. На 17 декември 2009 г. омбудсманът започна проверка и поиска становище от Комисията.

11. Комисията изпрати становището си на 26 март 2010 г. и предостави превода на немски език на 12 април 2010 г. На 16 април 2010 г. тези документи бяха изпратени на жалбоподателя за становище. Жалбоподателката представи становището си на 21 юни 2010 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за непредоставяне на исканата статистическа информация и свързаното с нея твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

12. Жалбоподателката твърди, че Комисията не е отговорила на въпроса ѝ, а именно къде да намери статистически данни относно жалбите за нарушения, подадени срещу Испания във връзка с околната среда, и колко от тях са били отхвърлени и приети.

13. Комисията посочи, че Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи се отнася само до достъпа до съществуващи документи. Информацията, поискана от жалбоподателя, обаче не се съдържа в нито един съществуващ документ. Освен това Директива 2003/4 относно обществения достъп до информация [2], която не се прилага за институциите на ЕС, изисква само органите на държавите членки да предоставят на гражданите "налична" информация.

14. В резултат на това Комисията предостави на жалбоподателя информацията, с която разполагаше и която беше възможно най-тясно свързана с нейното искане. В писмото си от 2 декември 2010 г. тя също така информира жалбоподателя, че усилията, необходими за събиране на поисканите от нея данни, биха били непропорционални на очакваната полза. Въпреки това част от съответната информация беше публично достъпна. В този контекст тя насочи жалбоподателя към доклада EU Pilot, който предстои да бъде публикуван.

15. На 15 февруари 2010 г. Комисията изпрати друго писмо до жалбоподателя, за да посочи, че току-що е актуализирала информацията относно прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда на своя уебсайт. Сайтът вече съдържаше информация до 2009 г. и посочваше броя на жалбите, регистрирани от ГД „Околна среда“ (срещу всички държави-членки) през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Комисията също така включи информация относно броя на неприключените производства за установяване на нарушение и други разследвания във връзка с Испания. Освен това през последните три години тя предостави статистически данни за броя на жалбите и разследванията, свързани с предполагаеми нарушения на правото на ЕС в областта на околната среда от страна на Испания, които са регистрирани в NIF (базата данни на Комисията за нарушения), EU Pilot (платформа за решаване на жалби, за която се изисква информация от съответната държава членка) и CHAP („Обработка на жалби — Accueil des Plaignants“ — нова база данни за регистриране на жалби и разследвания).

16. Комисията подчерта, че за да се съберат тези данни, информацията трябва да бъде подбрана и обработена ръчно от различни бази данни. Тя също така припомни, че още в първоначалния си отговор и в писмото от 2 декември 2009 г. е насочила жалбоподателя към годишните доклади относно прилагането на законодателството на ЕС. Те съдържаха информация, свързана с искането на жалбоподателя, като например нарушения по сектори или по държави членки. В заключение, въпреки че изрази съжаление за времето, което ѝ е било необходимо, за да отговори на искането на жалбоподателя от 12 октомври 2009 г., Комисията счете, че като е предоставила на жалбоподателя информацията, съдържаща се в нейното писмо, тя е направила повече, отколкото обикновено се изисква съгласно нейния Кодекс за добро поведение на администрацията.

17. В своите забележки жалбоподателката не коментира информацията, предоставена ѝ от Комисията, освен че съжалява, че Комисията е положила толкова усилия, за да отговори на нейното искане. Жалбоподателката отбеляза, че е подала същото искане до комисията по петиции на Европейския парламент, която ѝ е изпратила много информативен отговор. Според жалбоподателя това показва, че регистърът на Комисията може да бъде подобрен.

Оценка на омбудсмана

18. В становището си Комисията се позовава на Директива 2003/4, която се отнася до достъпа до информация за околната среда, съхранявана от органите на държавите членки. Както обаче самата Комисия отбелязва, адресати на тази директива са държавите членки и следователно тя няма пряко отношение към настоящия случай. Комисията се позова и на Регламент 1049/2001, който се отнася до достъпа до документи. Като се има предвид обаче, че жалбоподателят е подал искане за информация, настоящият регламент също не е от значение за настоящия случай.

19. Жалбоподателят поиска статистически данни относно броя на жалбите за нарушения, регистрирани годишно във връзка с въпроси на околната среда в Испания. Тя също така искаше да знае колко от тези жалби са били приети и колко са били отхвърлени.

20. Първоначално Комисията я насочи към публично достъпни източници на информация и предостави общи статистически данни относно броя на делата, приключени преди първата официална стъпка в производството. След опита на омбудсмана да уреди въпроса неофициално, Комисията обясни, че не съществува документ, който да съдържа информацията, поискана от жалбоподателя. Събирането на тази информация, за да се отговори напълно на искането на жалбоподателя, би довело до непропорционални усилия.

21. В писмото си от 15 февруари 2010 г., изпратено след започването на настоящото разследване, Комисията предостави допълнителна информация за броя на регистрираните жалби срещу Испания, свързани със законодателството в областта на околната среда. Тя също така даде на жалбоподателя информация за броя на отхвърлените жалби.

22. В своите забележки жалбоподателката не коментира информацията, предоставена ѝ от Комисията, освен че съжалява, че Комисията е положила толкова усилия, за да отговори на нейното искане.

23. Поради това омбудсманът счита, че няма основания за по-нататъшни проверки по този случай.

24. Омбудсманът отбелязва, че в своите забележки жалбоподателката е заявила, че регистърът на Комисията изглежда по-малко ефективен от този на комисията по петиции и че следователно има възможност за подобрение в това отношение. Омбудсманът разбира обаче, че жалбоподателят не е възнамерявал да повдигне ново твърдение при отправянето на тази забележка. Във всеки случай омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят изглежда не е повдигнал този въпрос пред Комисията досега. Поради това той не би могъл да се справи с този въпрос в момента. Жалбоподателят обаче, разбира се, е свободен да подаде нова жалба по въпроса, след като е предприел подходящи предварителни действия пред Комисията.

25. Поради това омбудсманът заключава, че няма основания да продължи разследването си по настоящата жалба.

В. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Няма основания за по-нататъшни разследвания.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 20 декември 2010 година.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).