ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Настоящото дело се отнася до два въпроса. Първо, заявление за достъп до документи, подадено до Европейската комисия съгласно Регламент 1049/2001 [1]. Второ, разглеждането от страна на Комисията на заявление за изменение на спецификациите за производство на италианско сирене, подадено от италианското министерство на земеделието (наричано по-нататък "италианското министерство") през юни 2003 г.

2. На 4 юни 2003 г. италианското министерство изпрати на Комисията заявление за изменение на производствените спецификации за сиренето Provolone Valpadana [2]. С постановление от 19 септември 2003 г., публикувано в италианския Официален вестник No 234 от 8 октомври 2003 г., италианското министерство разрешава преходни мерки за изменение на спецификациите на национално равнище.

3. На 15 септември 2004 г. жалбоподателят [3] изпрати писмо до Комисията. Той представя становище по заявлението, подадено от италианското министерство, и иска от Комисията i) да отхвърли заявлението на министерството от 4 юни 2003 г. и ii) да поиска от министерството да отмени постановлението от 19 септември 2003 г. На 12 ноември 2004 г. Комисията отговори на писмото му, като заяви, че ще разгледа заявлението в съответствие с Регламент 2081/92 [4].

4. На 26 февруари 2007 г. жалбоподателят поиска от Комисията да му предостави достъп до всички документи, с които разполага, относно процедурата, която провежда във връзка с горепосоченото заявление на италианското министерство. Той също така повтори искането си Комисията да отхвърли заявлението за изменение на производствените спецификации и поиска да бъде информиран за актуалното състояние на процедурата.

5. На 3 април 2007 г. Комисията изпрати писмо до жалбоподателя, в което заяви, че италианските органи разглеждат досието относно въпросната процедура и че службите на Комисията впоследствие ще го оценят в съответствие с Регламент (ЕО) No 1898/2006 [5]. Комисията добави, че заявлението за достъп до документи следва да бъде подадено до италианските органи, които разполагат със съответното досие.

6. Жалбоподателят се свърза с италианското министерство, за да попита дали съответното досие, което според него от горепосоченото писмо на Комисията се разглежда от националните органи, е било предадено на Комисията и ако това е така, на коя дата. В отговора си от 20 септември 2007 г. италианското министерство посочва, че е подало заявлението до Комисията през юни 2003 г., но последната все още не е отговорила. На 30 януари 2008 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

7. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят направи следните твърдения и твърдения, по които омбудсманът започна проверка.

Твърдения:

1. Отказът на Комисията да предостави на жалбоподателя достъп до исканите документи е погрешен и незаконен, тъй като изглежда, че италианското министерство е представило съответното досие на институцията в надлежна форма.
2. Комисията отказва достъп до исканите документи с погрешното основание, че не разполага със съответната преписка.
3. Комисията не е взела решение относно искането за изменение на правилата, уреждащи производството на Provolone Valpadana, като по този начин е допринесла за удължаването на преходна мярка sine die.

Вземания:

1. Комисията следва да намери съответното досие, предадено ѝ от италианското министерство на земеделието.
2. Комисията следва i) да предостави на жалбоподателя достъп до исканите документи и ii) да го информира за актуалното състояние на съответната процедура.

Задачата

8. Жалбата беше препратена на Комисията за становище. На 3 септември 2008 г. Комисията изпраща становището си, което след това е препратено на жалбоподателя за становище. На 23 септември 2008 г. омбудсманът получи забележките на жалбоподателя.

9. На 17 юни 2009 г. службите на омбудсмана попитаха съответната служба на Комисията дали междувременно Комисията е взела окончателно решение по заявлението на италианското министерство. В отговор Комисията заяви, че все още не е приела позиция и не е предоставила информация относно евентуален краен срок за това.

10. На 12 октомври 2009 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията. На 9 март 2010 г. Комисията представи подробното си становище. Омбудсманът го препрати на жалбоподателя с покана да направи коментари до края на април 2010 г. Омбудсманът не получи никакви забележки от жалбоподателя.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдения относно неправилното разглеждане от страна на Комисията на заявлението за достъп до документи и съответните искания

Аргументи, представени на омбудсмана

11. Жалбоподателят твърди, че отказът на Комисията да предостави на неговия клиент достъп до исканите документи е погрешен и незаконен. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че в писмото си от 20 септември 2007 г. италианското министерство е заявило, че документите относно заявлението са били представени на Комисията през юни 2003 г. Ако това е така, институцията отказва достъп до исканите документи с погрешното основание, че те не са нейно притежание.

12. В становището си Комисията подчерта, че никога не е заявявала, че не е получила или не е получила досието по заявлението за изменение на спецификациите за производството на Provolone Valpadana. По-скоро тя е заявила, че заявлението на италианските органи ще бъде оценено от нейните служби, след като досието бъде пълно. Съответно не беше необходимо „да се намери“досието, както твърди жалбоподателят.

13. Според Комисията писмото на жалбоподателя от 15 септември 2004 г. не е съдържало заявление за достъп до документи. Писмото му от 26 февруари 2007 г. е възприето от институцията като искане за информация относно хода на въпросната процедура. Службите на Комисията отговориха на 3 април и на 12 юни 2007 г. Жалбоподателят не се е възползвал от процедурата, предвидена в Регламент 1049/2001, за да оспори отговора на Комисията. Предвид тези обстоятелства отговорите на Комисията не могат да се считат за отказ на достъп до документи по смисъла на Регламент 1049/2001. Едва в жалбата до омбудсмана жалбоподателят пояснява, че Комисията "е трябвало да изпрати на неговия клиент копие от документите и да подаде искане за тази цел."[6]

14. Освен това Комисията подчертава, че италианското министерство притежава копия от цялата документация, представена в рамките на процедурата по неговото заявление. Съответно тази документация беше на разположение за консултация на национално равнище.

15. В становището си жалбоподателят посочва, че дори да приеме, че Комисията разбира писмото от 26 февруари 2007 г. само като искане за информация, тя все пак пропуска да спомене допълнително писмо от 10 май 2007 г. В това писмо, изпратено с препоръчана поща, той поясни възможното недоразумение при тълкуването на писмото си от 26 февруари 2007 г. и повтори искането си за достъп до документи. По-конкретно той поиска от Комисията да му изпрати копие от документацията, свързана с действията, които е предприела в рамките на процедурата относно заявлението, подадено от италианското министерство [7].

16. Обстоятелството, че както посочва Комисията, заявлението за достъп до документи е могло да бъде адресирано до италианското министерство на земеделието, не освобождава Комисията от разглеждането на заявление за достъп до документи. Всъщност Регламент No 1049/2001 не съдържа разпоредба, която да позволява на съответната институция да се въздържа от разглеждане на заявления за достъп до документи, когато те могат да бъдат адресирани до националните органи. Освен това жалбоподателят подчерта, че заявлението му за достъп до документи обхваща документацията, свързана с действията, предприети от Комисията в рамките на процедурата след заявлението на италианското министерство. Следователно тази документация би могла разумно да включва вътрешни документи на Комисията, като например бележки или технически доклади. Следователно не е било очевидно, че те ще бъдат притежание на националните органи.

Оценка на омбудсмана, водеща до проектопрепоръка

17. Омбудсманът отбеляза, че Регламент 1049/2001 определя правилата относно публичния достъп до документи, съхранявани от институциите на Общността.

18. В член 7 се посочва, че:

„В рамките на 15 работни дни от регистрирането на заявлението институцията предоставя достъп до исканите документи … или, в писмен отговор, посочва причините за пълния или частичния отказ и информира заявителя за правото му да подаде потвърдително заявление …

… В случай на пълен или частичен отказ заявителят може в срок от 15 работни дни от получаване на отговора на институцията да подаде потвърдително заявление, с което да поиска от институцията да преразгледа позицията си.“

19. В член 8 се определя как да се процедира с потвърдително заявление:

„Потвърдителното заявление се обработва незабавно. В срок от 15 работни дни от регистрирането на такова заявление институцията или предоставя достъп до искания документ и предоставя достъп в съответствие с член 10 в рамките на този срок, или в писмен отговор посочва причините за пълния или частичния отказ …“.

20. Освен това омбудсманът отбеляза, че в настоящия случай и в съответствие с член 7 от горепосочения регламент жалбоподателят е подал заявление за достъп до документи с писмо от 26 февруари 2007 г. В допълнително писмо от 10 май 2007 г. жалбоподателят поясни възможното погрешно тълкуване от страна на Комисията на предишното му писмо и изрично повтори искането си за достъп до документи.

21. От информацията, предоставена на омбудсмана в неговата жалба, обаче не става ясно, че жалбоподателят е подал потвърдително заявление, за да оспори отговорите на Комисията от 3 април и 12 юни 2007 г. С оглед на това омбудсманът заключи, че твърдението на Комисията, че жалбоподателят не се е възползвал от процедурата, предвидена в Регламент 1049/2001, за да оспори отговора на институцията, е правилно.

22. Преди да разгледа начина, по който Комисията е разгледала искането на жалбоподателя, и за да се избегнат евентуални недоразумения, омбудсманът счете за важно да направи следните разяснения.

23. Член 2, параграф 4 от неговия статут постановява, че „жалбата [до омбудсмана] трябва да бъде предшествана от подходящи административни подходи към съответните институции и органи.“Следователно при жалби относно достъпа до документи омбудсманът трябва да провери дали, преди да се обърне към него, жалбоподателят е действал в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент 1049/2001.

24. Това означава, че омбудсманът обикновено започва пълно разследване само в случаите, когато е ясно, че е подадено потвърдително заявление. Възможно е обаче конкретните факти по дадено дело да обосноват започването на разследване, без да е представено доказателство за такова потвърдително заявление.

25. В настоящия случай изглежда, че Комисията по същество е уведомила жалбоподателя, че не разполага с исканите от него документи. Очевидно би било неуместно омбудсманът да информира жалбоподателя, че следва да подаде потвърдително заявление за документи, с които Комисията твърди, че не разполага. С оглед на кореспонденцията, представена на омбудсмана по този случай, и в светлината на утвърдените практики на Комисията за обработване на искания за достъп, беше разумно първоначалният отговор на Комисията да се тълкува по горепосочения начин. Ето защо омбудсманът започна своята проверка, когато жалбоподателят твърдеше, че отказът на Комисията да предостави на неговия клиент достъп до исканите документи е погрешен и незаконен, тъй като изглежда, че съответното досие е било надлежно представено на институцията от италианското министерство.

26. Освен това изглежда безспорно, че италианското министерство е представило преписката по заявлението си през юни 2003 г. Следователно твърдението на Комисията, че жалбоподателят следва да подаде заявлението си за достъп до документи до италианските органи, е без значение. Фактът, че заявление за достъп до документи може да бъде подадено до други органи, не освобождава съответната институция от разглеждането на заявление, подадено в съответствие с Регламент 1049/2001.

27. С оглед на гореизложеното омбудсманът стигна до заключението, че твърдението на жалбоподателя е основателно. Поради това той отправи следната проектопрепоръка:

„Комисията следва да вземе решение по заявлението на жалбоподателя за достъп до документи, съответстващи на решението, което би взела в отговор на потвърдително заявление.

Като се има предвид, че исканите документи изглежда включват документи с произход от Италия, омбудсманът припомня, че по дело Швеция/Комисия [8] Съдът на Европейския съюз е определил точни правила за прилагането на член 4, параграф 5 от Регламент 1049/2001 [9].“

Б. Твърдение, че Комисията не е взела решение по заявлението, подадено от италианското министерство, и съответното твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

29. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела решение относно искането за изменение на правилата, уреждащи производството на Provolone Valpadana. Последицата от този пропуск е, че временна мярка, приета от италианските органи през октомври 2003 г., е била удължена sine die. Жалбоподателят заяви, че институцията следва да го информира за актуалното състояние на процедурата.

30. В становището си Комисията обясни, че е получила голям брой заявления за признаване на наименования за произход, географски указания и заявления за изменение на спецификации. Някои от тях все още не са били приключени към момента на влизане в сила на Регламент (ЕО) No 383/2004 [10] на 15 март 2004 г. Поради това Комисията поиска от държавите членки да изпратят съответните формуляри, включително формулярите за изменения на вече представените спецификации. Италия беше сред тези държави членки. Италианските органи не са предприели действия по искането и в резултат на това Комисията е била възпрепятствана да извърши първоначалния анализ на заявлението, подадено през юни 2003 г., и впоследствие да публикува съответния текст в съответствие с действащото законодателство.

31. На 14 март 2008 г. Комисията отново изпрати писмо до италианските органи и ги прикани да предоставят в срок от два месеца документите, поискани с писмо от 1 март 2004 г. Италианските органи отговориха на 6 май 2008 г.

32. Комисията посочи, че ще приеме окончателно решение относно заявлението на италианското министерство в съответствие със съответните приложими правила.

33. В становището си жалбоподателят поддържа твърдението си и съответното твърдение. Освен това той счита, че Комисията не може да разчита на натовареността си, за да оправдае забавянето при разглеждането на заявлението, подадено от италианското министерство през 2003 г. Жалбоподателят отбеляза, че Provolone Valpadana все още е в продажба въз основа на декрета, приет от италианските органи през октомври 2003 г., който предвижда само преходни мерки.

34. Омбудсманът отбеляза, че когато италианското министерство е подало заявление за изменение на спецификациите за производството на Provolone Valpadana, съответното действащо законодателство е било Регламент 2081/92 [11]. В него се определят правилата за закрила на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските продукти и храни. Този регламент беше заменен с Регламент 510/2006 [12], който влезе в сила на 31 март 2006 г.

35. Двата регламента определят сходни правила относно публикуването на заявленията за признаване на наименование за произход, тяхното разглеждане от Комисията и всички възражения, представени от трети страни срещу решението на Комисията в това отношение.

36. Член 4 от двата регламента определя съдържанието и изискванията, на които селскостопанският или хранителният продукт трябва да отговаря, за да отговаря на условията за защитено наименование за произход.

37. Комисията трябваше да провери по подходящ начин дали заявлението за регистрация е обосновано и дали отговаря на необходимите условия. В съответствие с член 6 от Регламент 2081/92 срокът за извършване на тази проверка беше шест месеца. Съгласно Регламент (ЕО) No 510/2006 проверката на Комисията не е трябвало да надвишава период от 12 месеца.

38. В член 9 от двата регламента се предвижда възможността да се кандидатства за одобрение на изменение на спецификациите за конкретен продукт. Както се посочва в двата регламента, процесуалните правила, които е трябвало да се прилагат в такъв случай, са същите като тези, приложими за признаването на наименованието за произход.

39. Във въпросния случай италианското министерство е подало заявлението си през юни 2003 г.

40. Омбудсманът заяви, че становището на Комисията показва, че на 15 март 2004 г. институцията е поискала информация от държавите членки, включително Италия. Омбудсманът разбира, че тази информация е поискана като част от процеса на проверка, който институцията трябва да извърши, когато получи заявление за изменение на спецификация.

41. При липсата на отговор Комисията изпрати второ писмо до италианските органи през март 2008 г., на което те отговориха на 6 май 2008 г.

42. Омбудсманът отбеляза, че в своето становище Комисията се е позовала общо на „неофициални искания“, отправени от нейните служби до италианските органи „на различни срещи“, които очевидно са се състояли между 2004 г. и 2008 г. Тя обаче не е представила конкретни и конкретни доводи, за да обясни пропуска си да приеме решение в посочения по-горе срок. По-специално той отбеляза, че Комисията не е предоставила информация или обяснение за това как подобен пропуск би могъл да бъде съвместим със сроковете, определени в горепосочените регламенти.

43. С оглед на сроковете, предвидени в посочените по-горе регламенти, и при липсата на убедителни аргументи от страна на Комисията, омбудсманът заключи, че Комисията не е предоставила валидна и адекватна обосновка за това, че не е взела решение по заявлението, подадено от италианското министерство през юни 2003 г. Поради това той отправи следната проектопрепоръка:

„Комисията следва да приключи разглеждането на заявлението, подадено от италианското министерство през юни 2003 г., във възможно най-кратък срок и не по-късно от 31 януари 2010 г. Ако Комисията счита, че не може да спази този срок, тя следва да представи валидни и подходящи причини за това.“

В. Аргументите, представени на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

44. На 9 март 2010 г. Комисията представи подробното си становище относно проектопрепоръката на омбудсмана.

45. По отношение на аспекта на проектопрепоръката относно заявлението на жалбоподателя за достъп до документи Комисията заяви, че ще разгледа това заявление в съответствие с Регламент 1049/2001. Комисията обясни, че член 4, параграф 5 от Регламент 1049/2001 изисква от нея да се консултира с националните органи, от които произхождат някои от исканите документи.

46. По отношение на аспекта на проектопрепоръката относно разглеждането от страна на Комисията на заявлението, подадено от италианското министерство на земеделието през юни 2003 г., институцията посочи, че с писмо от 26 януари 2010 г. италианските органи са я уведомили за намерението си да оттеглят съответното заявление. Поради това Комисията приключи съответната преписка.

47. Омбудсманът препрати отговора на Комисията на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Тъй като не бяха получени коментари от него, службите на омбудсмана се свързаха с жалбоподателя на 17 август 2010 г., за да проверят дали междувременно той е получил решението на Комисията относно заявлението му за достъп до документи. Жалбоподателят потвърди, че Комисията му е предоставила достъп до исканите документи, и благодари на омбудсмана за неговата работа.

Оценка на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

48. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че Комисията е приела и изпълнила неговата препоръка за вземане на окончателно решение по заявлението на жалбоподателя за достъп до документи. Освен това жалбоподателят е удовлетворен от решението си.

49. Що се отнася до препоръката на омбудсмана Комисията да приключи разглеждането на заявлението, подадено от италианското министерство през юни 2003 г., омбудсманът отбелязва, че основанието за тази част от случая вече не съществува, тъй като междувременно италианските органи са решили да оттеглят въпросното заявление.

Г. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения:

Комисията прие проектопрепоръката на омбудсмана относно заявлението на жалбоподателя за достъп до документи.

Тъй като италианското министерство на земеделието вече е оттеглило искането си до Комисията за решение относно предложеното изменение на спецификациите, уреждащи производството на Provolone Valpadana, основанието за тази част от случая вече не съществува.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 16 септември 2010 година.

---

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] Въз основа на Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. на това сирене е предоставена защита на наименованията за произход и на географските указания.

[3] Жалбоподателят е италиански адвокат, който се е оплакал от името на своя клиент, директора на Istituto Bromatologico italiano.

[4] Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителните продукти, ОВ 1992, L 2008, стр. 1.

[5] Регламент (ЕО) No 1898/2006 на Комисията от 14 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 510/2006 на Съвета относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, 2006 г., стр. 1).

[6] Цитирано от становището на Комисията.

[7] "Confidando che l'equivoco sia chiarito sono con la presente a reiterare l'istanza di accesso agli atti già contenuta nella mia ultima del 26 febbraio 2007, chiedendo che la Spett.le Commissione europea voglia indicare quali atti ha adottato in relazione alla richiesta di modifica del disciplinare di produzione della denominazione di origine Provolone Valpadana che contempla l'impiego dell'additivo E239 nella nota DOP, trasmettendomi in copia la relativa documentazione".

[8] Дело C-64/05 P Швеция срещу Комисията [2007] ECR I-11389, параграфи 75-77.

[9] Член 4, параграф 5 предвижда, че „Държава членка може да поиска от институцията да не оповестява документ, издаден от тази държава членка, без предварителното ѝ съгласие.“

[10] Регламент (ЕО) No 383/2004 от 1 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2081/92 на Съвета по отношение на обобщението на основните точки от продуктовите спецификации (ОВ L 64, 2004 г., стр. 16-20).

[11] Посочено в бележка под линия 4 по-горе.

[12] Посочено в бележка 5 по-горе.