Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящото дело се отнася до спор между Европейската комисия и неин служител във връзка с решението на Комисията i) да разглежда основната надбавка на френското обезщетение за ранно детство като „подобна надбавка, изплащана от други източници“ съгласно член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица (наричан по-нататък „ПП“) и ii) да събере съответните суми от месечната заплата на жалбоподателя.

2. Жалбоподателят е служител на Комисията с две деца. Първото дете е родено през април 2009 г., а второто в края на 2011 г.

3. На 7 юли 2009 г. жалбоподателката изпраща писмо до Комисията, за да поиска надбавка за дете на издръжка за първото си дете съгласно член 2 от приложение VII към ПП. По този повод жалбоподателката заявява, че съпругът ѝ получава обезщетение от „подобен характер“ от френската система за социална сигурност. По-специално съпругът ѝ е получавал основна надбавка, която е част от френската надбавка за ранно детско развитие ("prestation d'accueil du jeune enfant", наричана по-нататък "PAJE" или "PAJE"). PAJE се състои от различни елементи: помощите при раждане ("prime à la naissance ou à l'adoption"), основната помощ ("allocation de base") и някои допълнителни суми ("complément de libre choix d'activité"и "complément de libre choix du mode de garde")[1].

4. На 14 септември 2009 г. жалбоподателката изпрати писмо до Службата на Комисията за управление и плащане по индивидуални права (наричана по-долу „PMO“) във връзка с предишната си декларация, че PAJE ще бъде от подобно естество като надбавката за дете на издръжка, предоставяна съгласно ПП. Тя посочи, че в случая на един от нейните колеги Комисията не счита PAJE за семейна надбавка. По това време Комисията не възрази срещу изявлението на жалбоподателя. Жалбоподателят е започнал да получава надбавката за дете на издръжка, предвидена в член 2 от приложение VII към ПП, считано от май 2009 г.

5. В края на 2011 г., когато е родено второто дете на жалбоподателката, тя декларира раждането на PMO, за да получи съответната надбавка. На 28 ноември 2011 г. PMO информира жалбоподателя, че е допуснал грешка при разглеждането на естеството на надбавката PAJE, която съпругът на жалбоподателя получава. В това отношение PMO заяви, че тъй като основната надбавка PAJE и детските надбавки съгласно Правилника за длъжностните лица са от подобно естество, те не могат да се натрупват съгласно член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, който предвижда, че „[о]фициалните лица, получаващи семейни надбавки, посочени в настоящия член, декларират надбавки от подобно естество, изплащани от други източници; тези надбавки се приспадат от надбавките, изплащани съгласно членове 1, 2 и 3 от приложение VII.“ Поради това PMO уведоми жалбоподателя, че съгласно член 85 от Правилника за длъжностните лица [2] възнамерява да приспадне от бъдещите си заплати сума, съответстваща на основната надбавка на PAJE, която съпругът ѝ е получил.

6. На 10 януари 2012 г. PMO уведомява жалбоподателката за общата сума, която възнамерява да приспадне от заплатите ѝ. Това възлиза на 4 829,99 EUR. Тя ѝ е съобщила и съответния график за възстановяване на разходите. В този случай месечната сума, която следва да се приспадне, е определена на 161 EUR.

7. На 6 февруари 2012 г. жалбоподателката подава жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, с която оспорва решението на Комисията да разглежда надбавката за PAJE като семейна надбавка и да приспадне съответните суми от заплатата си.

8. На 15 март 2012 г. жалбоподателката забеляза, че от заплатата ѝ е приспадната сума в размер на 350 EUR, и поиска разяснения от PMO. Същия ден PMO обяснява на жалбоподателката, че сумата от 161 EUR е била изчислена по времето, когато тя все още е била в родителски отпуск. Като се има предвид, че към 4 февруари 2012 г. тя е работила на пълно работно време, сумата се е променила. Още същия ден жалбоподателката е изпратила писмо до Комисията, в което обяснява, че i) не работи на пълно работно време, а само 80 % от нормалното работно време; ii) грешката е допусната от самата Комисия и iii) приспадането на повече от 200 EUR от заплатата ѝ я поставя в затруднено финансово положение. На 16 март 2012 г. PMO я уведомява, че считано от април 2012 г. подлежащата на приспадане сума е 290 EUR месечно. Той добави, че такава сума "отговаря на метода, прилаган за всички агенти, и се прилага възможно най-благоприятната ставка (10 процента) ha"вместо 15 процента, която обикновено се използва.

9. На 19 март 2012 г. жалбоподателката отново е изпратила писмо до PMO и е заявила, че не може да си позволи възстановяване на повече от 200 EUR на месец. Тя повтори мнението си, че се е опитала да си сътрудничи с PMO, като ѝ е предоставила правилна информация от самото начало, и че проблемите са започнали поради грешка на PMO.

10. На 29 март 2012 г. жалбоподателката пише на длъжностното лице, отговарящо за нейната жалба по член 90, параграф 2, като твърди, че семейните надбавки на PAJE се изплащат едва от второто дете. Освен това тя счита, че PAJE е помощ, различна от семейните помощи, и следователно може да се комбинира с френските семейни помощи.

11. На 4 май 2012 г. Комисията отхвърли жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 на основание, че надбавката PAJE и надбавките, определени в приложение VII към ПП, са от подобно естество съгласно член 67 от ПП. Комисията заяви, че тъй като жалбоподателят е знаел, че няма основателна причина за плащането, решението ѝ да приспадне пари от заплатата на жалбоподателя е било в съответствие с член 85 от Правилника за длъжностните лица [3].

12. На 7 май 2012 г. жалбоподателката отговори на Комисията, като отново обясни, че е действала добросъвестно, когато е декларирала PAJE пред Комисията. Тя заявява, че е знаела за плащането на PAJE в полза на съпруга си, но не и за каквато и да било нередност. Тя също така посочи, че Комисията не е оспорвала първоначалното ѝ изявление в продължение на много години и други лица в подобно положение просто не са декларирали PAJE.

13. На 14 май 2012 г. Комисията отговори на жалбоподателката, като я информира за възможността да подаде жалба пред Съда на публичната служба.

14. На 15 май 2012 г. жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

15. На 7 юни 2012 г. омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения:

Твърдения

(1) Комисията неправилно решила да квалифицира френското обезщетение за ранно детство като „подобно обезщетение, изплащано от други източници“ по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

(2) Комисията неправилно е решила да пристъпи към възстановяване на съответните суми от жалбоподателката, като е приспаднала определени суми от месечната ѝ заплата.

Твърдения

(1) Комисията следва да преразгледа решението си да класифицира френското обезщетение за ранно детство като „подобно обезщетение, изплащано от други източници“ по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

(2) Комисията следва да преразгледа решението си за възстановяване на съответните суми от жалбоподателя.

16. При започването на настоящата проверка омбудсманът прикани Комисията да обясни подробно, в контекста на своето становище, i) как е стигнала до заключението, че условията за възстановяване съгласно член 85 от Правилника за длъжностните лица са изпълнени в разглеждания случай, като се имат предвид фактическите елементи, на които се позовава жалбоподателката в жалбата си; ii) защо и на каква основа е променена сумата, която трябва да се приспадне от заплатата на жалбоподателя; и iii) дали Комисията е предприела някакви действия по отношение на аргумента на жалбоподателя, че много от неговите длъжностни лица получават същото предимство, но не го декларират.

17. При започването на тази проверка омбудсманът също така информира Комисията, че би бил много благодарен, ако тя преустанови месечните удръжки от заплатата на жалбоподателя или ги намали до сумата, която жалбоподателят счита за поносима, докато приключи разследването си по този случай.

Проучването

18. На 7 юни 2012 г. омбудсманът започна проверка на твърденията и твърденията на жалбоподателя и поиска от Комисията да представи становище. На 25 юли 2012 г. Комисията изпрати становището си, което след това беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Жалбоподателката изпрати своите забележки на 6 септември 2012 г.

19. В края на юни 2013 г. жалбоподателката информира омбудсмана, че сумата, която все още трябва да възстанови на Комисията, възлиза на 300 EUR. Поради това тя счита, че искането ѝ за намаляване на месечната сума на 200 EUR е станало безпредметно.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Предварителни бележки

20. Омбудсманът отбелязва, че в своите забележки жалбоподателката е предложила Комисията да публикува на своя уебсайт и/или в приложение II към ПДЛ специфичните надбавки от подобно естество за всяка държава членка. Омбудсманът счита за полезно да насочи вниманието на Комисията към това общо предложение, като същевременно подчертава, че то не е част от жалбата, нито от настоящото решение по жалбата.

21. Предвид фактическата връзка между първото твърдение на жалбоподателката и първото твърдение, от една страна, и между второто ѝ твърдение и второто твърдение, от друга страна, омбудсманът ще ги разгледа заедно по-долу.

Б. Твърдение, че Комисията неправилно е решила да квалифицира френското обезщетение за ранно детство като "помощ от подобно естество" и свързано с него искане

Аргументи, представени на омбудсмана

22. Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да разглежда PAJE като надбавка от подобно естество съгласно Правилника за длъжностните лица е погрешно. Жалбоподателката основава твърдението си на това, че а) е действала добросъвестно, когато е декларирала съответното обезщетение след раждането на първото си дете, и б) че Комисията не е реагирала на тази декларация за дълъг период от време. Освен това жалбоподателката заяви, че след като е приспаднала надбавката за PAJE от заплатата на един от нейните колеги, Комисията впоследствие е възстановила разходите на това лице. Жалбоподателят добави, че някои други колеги дори не декларират надбавката за PAJE, която получават, като считат, че PAJE няма да бъде семейна надбавка.

23. В становището си Комисията първо припомни, че съдебната практика на съдилищата на Съюза относно надбавките от подобно естество е добре установена, и се позова на решението си по жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2. В това решение Комисията припомни, че Общият съд [4] и Съдът [5] на Европейския съюз са установили, че само обезщетения, които са сравними и имат една и съща цел, могат да се считат за "сходни" в съответствие с член 67, параграф 2 от ПП. Освен това Съдът на публичната служба е счел, че целта на обезщетението е ключовият фактор, за да се определи дали две обезщетения имат сходно естество [6]. Въз основа на това Комисията посочва, че PAJE е сравнима с детските надбавки, предвидени в член 67, параграф 2 от ПП, тъй като двете надбавки имат една и съща цел.

24. В това отношение Комисията добави, че стриктно прилага принципа на недопълняемост, залегнал в член 67, параграф 2 от ПП, като по този начин приспада надбавки от подобен характер от семейните надбавки, изплащани съгласно членове 1, 2 и 3 от приложение VII към ПП. След това Комисията заяви, че това заявление подлежи на редовни проверки както от Службата за вътрешен одит на Комисията, така и от Сметната палата.

25. Що се отнася до "подобния характер" на разглежданите квоти, Комисията обяснява, че PAJE е била предмет на обсъждания в миналото, тъй като се състои от четири различни вида квоти. Тя обаче добавя, че според нея няма съмнение, че помощта за раждане („prime à la naissance ou à l'adoption“) и основната помощ („allocation de base“) са от същото естество като семейните помощи, отпускани съгласно ПП.

26. Що се отнася до основната надбавка PAJE, Комисията обясни, че тя е фиксирана надбавка, изплащана на дете, и има за цел да предостави финансова помощ на детето. Според Комисията по този начин тя служи на същата цел като обезщетенията по член 2 от приложение VII към ПП. Според Комисията фактът, че за основното национално обезщетение се прилага праг на дохода, не засяга това заключение и като такъв не се взема предвид при вземането на решение дали националното обезщетение да бъде приспаднато или не.

27. Комисията също така припомни, че помощта при раждане се изплаща съгласно член 74 от Правилника за длъжностните лица и принципът на приспадане на помощите от същото естество като помощта при раждане е включен в член 74, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица. Помощта при раждане на PAJE е фиксирана сума, предоставяна за предоставяне на финансова помощ на нови родители, и според Комисията тя е от същото естество като плащането съгласно член 74 от Правилника за длъжностните лица.

28. След това Комисията посочи, че допълнителните суми на PAJE („complément de libre choix d'activité“и „complément de libre choix du mode de garde“) се предоставят само при доказване, че родителят, който твърди, че се намира в определено положение във връзка с работата си. Тя следва да се разглежда като компенсация за загубата на доход и като такава не се счита за подобна. Следователно в дейността на Комисията тези допълнителни компоненти на PAJE не могат да бъдат приспаднати при прилагането на член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

29. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че много от длъжностните лица на Комисията, които получават надбавката PAJE, не я декларират, Комисията отговори, че съгласно член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица служителите са длъжни да декларират надбавки от подобно естество, които получават или на които имат право. Ако не са декларирани надбавки от подобно естество, администрацията е длъжна да провери дали са изпълнени условията за придобиване на право на национални надбавки. В случаите, когато служителите съзнателно не декларират такива надбавки, се уведомява дисциплинарната служба на Комисията IDOC. Според Комисията няколко случая са довели до дисциплинарни санкции. След това Комисията заяви, че понякога възникват проблеми с прилагането на член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Според него невинаги е лесно да се приложи принципът и да се вземе предвид голямото разнообразие от национални надбавки, на които членовете на персонала или техните съпрузи могат да имат право. Що се отнася до позоваванията на жалбоподателя на предполагаема промяна в практиката и на факта, че други случаи са били третирани по различен начин, Комисията заяви, че това почти сигурно може да се обясни с факта, че тези случаи трябва да са се отнасяли до допълнителните суми на PAJE, които, както е обяснено по-горе, не се приспадат.

30. В становището си жалбоподателката по същество поддържа твърдението си. В това отношение тя посочи, че i) изразът, който Комисията използва, за да опише сходството между целта и ползите от двете надбавки („assez similaires“), не означава, че те са от едно и също естество, и ii) според нея, въпреки че Комисията просто е предоставила надбавка за раждане, PAJE е била по-сложна надбавка, която включва четири различни обезщетения. В това отношение помощта за раждане на PAJE би била от същото естество като помощта за раждане на SR. Другите квоти, предвидени от PAJE, обаче няма да бъдат от същото естество като квотите за ПП. След това жалбоподателят уточнява, че основната надбавка на PAJE представлява финансова помощ за нови родители. За разлика обаче от обезщетението, предоставено от Комисията, първото се предоставя само докато детето навърши три години. След това тя посочва, че френската система предвижда надбавка, наречена "семейна надбавка", която според нея е от същото естество като надбавката съгласно член 2 от приложение VII към ПП.

31. Жалбоподателката подчерта, че в съобщенията си с нея Комисията е предоставила непълна информация относно прилагането на член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Тя също така припомни, че когато е декларирала надбавката, която съпругът ѝ е получавал към момента на раждането на първото ѝ дете, Комисията първоначално не се е позовала на принципа на недопълняемост. Жалбоподателката твърди, че поради това основателно е приела, че Комисията не е допуснала грешка при разглеждането на нейния случай. Напротив, тя счита, че тълкуването на Комисията по този въпрос се е променило в хода на спора.

Оценка на омбудсмана

32. На първо място следва да се има предвид, че PAJE се състои от четири различни части [7]. Настоящият случай обаче се отнася само до основната надбавка на PAJE, която съпругът на жалбоподателя е получавал. Поради това оценката на омбудсмана на позицията на Комисията, че надбавките за PAJE са от подобно естество на надбавките за SR, ще се отнася само до основната надбавка („разпределяне на база“).

33. Омбудсманът припомня, че от съдебната практика на съдилищата на Съюза [8] следва, че само обезщетения, които са сравними и имат една и съща цел, могат да се считат за обезщетения от "сходен характер". В това отношение, както посочва Комисията, Съдът на публичната служба допълнително е уточнил, че решаващият критерий за оценка на "сходството" на две обезщетения е преследваната от тях цел [9].

34. В разглеждания случай омбудсманът отбелязва, че общата цел на PAJE е да помогне на родителите да покрият разходите, свързани с раждането на едно или повече деца в семейството [10]. Що се отнася до основната надбавка PAJE, нейната цел е да помогне на родителите да покрият разходите, свързани с издръжката и образованието на техните деца [11]. Съгласно член 3 от приложение VII към ПП целта на надбавката, предвидена в член 2 от приложение VII към ПП, е да покрие разходите за образование, направени от държавния служител във връзка с неговите деца [12].

35. Съответно Омбудсманът счита, че решението на Комисията да счита надбавката за дете на издръжка, предвидена в Правилника за длъжностните лица, и основната надбавка на PAJE за „подобни“ и вследствие на това да приложи принципа на недопълняемост към случая на жалбоподателя, е разумно.

36. С оглед на гореизложените съображения Омбудсманът заключава, че не е имало лошо администриране в дейностите на Комисията по отношение на първото твърдение на жалбоподателя. Поради това съответното твърдение на жалбоподателя също не може да бъде уважено.

В. Твърдение, че Комисията неправилно е решила да пристъпи към събиране и свързано с него искане

37. Жалбоподателката твърди, че решението на Комисията да приспадне определени суми от месечната ѝ заплата съгласно член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица е незаконосъобразно. В подкрепа на твърдението си жалбоподателката твърди, че Комисията а) не е взела предвид финансовото ѝ положение, когато е взела решение да приспадне съответните суми от месечната ѝ заплата, и б) ѝ е предоставила непоследователна информация относно месечните удръжки, без да представи основателни причини за позицията си.

38. В становището си Комисията заяви, че при извършването на удръжки от заплатата на жалбоподателя е приложила член 85 от Правилника за длъжностните лица последователно и в съответствие със съответната съдебна практика, на която се е позовала в решението си по жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 [13]. Комисията припомни по-специално, че по дело F [14] Съдът на публичната служба е установил, че прилагането на член 85 от Правилника за длъжностните лица изисква съответната институция на ЕС да е допуснала грешка при извършване на недължимо плащане. В разглеждания случай Комисията твърди, че грешката е, че сумите, които Комисията е изплатила на жалбоподателя от май 2009 г. насам, не са били дължими, тъй като Комисията не е счела, че надбавката PAJE, получена от съпруга на жалбоподателя, е от подобно естество като надбавките, предвидени в Правилника за длъжностните лица.

39. В решението си по жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 Комисията също така припомни, че Съдът на публичната служба е заявил, че за да възстанови законосъобразно недължимо платена сума, институцията трябва да докаже или че бенефициерът действително е знаел за неправомерния характер на плащането, или че нередовността на плащането е била толкова очевидна, че бенефициерът не е могъл да не знае за нея [15]. Освен това според Комисията съответната съдебна практика е установила, че изразът „патентно такова“, използван в член 85, параграф 2 от ПП, означава, че възстановяването е дължимо, „когато грешката е грешка, която не остава незабелязана от длъжностно лице, полагащо обичайна грижа“. Според Комисията жалбоподателят не може да не е знаел за неправомерния характер на плащанията, които е получил. Поради това Комисията счете, че е приложила законосъобразно член 85 от Правилника за длъжностните лица.

40. След това в становището си Комисията посочва, че след като реши да извърши възстановяване, то обикновено се извършва чрез приспадане от заплатата на служителя за определен период от време, като се взема предвид равнището на доходите му. По този начин служителите с по-ниски доходи автоматично се възползват от по-дълъг график за възстановяване на разходите. Що се отнася до сумата за приспадане, Комисията обяснява, че взема предвид принципа на равно третиране. Следователно практиката да се разрешават възстановявания за по-дълъг период от време не би съответствала на задължението на Комисията за полагане на грижа и администрацията би приложила по последователен начин ограниченията, които е определила по отношение на тези възстановявания, при които не се заплаща лихва.

41. Комисията изрази съжаление, че е допусната грешка при обработката на досието на жалбоподателя, което след това е трябвало да бъде коригирано със задна дата, като по този начин е довело до възстановяване.

42. Що се отнася до искането на жалбоподателя Комисията да намали месечната удръжка на 200 EUR, Комисията заяви, че с оглед на сумата, която жалбоподателят е получил като заплата, „съответните правила за прилагане“не са ѝ позволили да направи такова голямо намаление.

43. В становището си жалбоподателката твърди, че съдебната практика, на която се позовава Комисията, не е приложима за PAJE, тъй като а) тя е създадена едва през 2004 г. и б) цитираната съдебна практика предшества тази надбавка. След това жалбоподателката повтори аргумента си, че Комисията не е спазила принципа на равенство, тъй като някои държавни служители биха се възползвали от две надбавки, докато други не.

Оценка на омбудсмана

44. В отговор на твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправомерно е приспаднала пари от заплатата му, омбудсманът се основава на констатацията си във връзка с първото твърдение на жалбоподателя, а именно, че счита за разумна позицията на Комисията, че принципът на недопълняемост, залегнал в член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, е приложим в настоящия случай.

45. Омбудсманът отбелязва също така, че член 85, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица постановява, че „[в]сяка надплатена сума се възстановява, ако получателят е знаел, че няма основателна причина за плащането, или ако фактът на надплащането очевидно е бил такъв, че той не би могъл да не знае за него“. В настоящия случай жалбоподателката първоначално обявява основната надбавка на PAJE, която съпругът ѝ получава, за подобна на надбавката за дете на издръжка на SR. Тя също така изрично потвърждава, че е знаела за плащането на PAJE в полза на съпруга си. Въпреки че първоначално Комисията не е счела, че основната надбавка на PAJE е от подобно естество като надбавката за дете на издръжка, предвидена в ПП, впоследствие тя е открила грешката си и е уведомила жалбоподателя за това в рамките на 5-годишния срок, предвиден в член 85, параграф 2 от ПП.

46. В това отношение жалбоподателят изглежда твърди, че съдебната практика, на която се позовава Комисията, не е приложима в настоящия случай, тъй като въвеждането на PAJE е след тази съдебна практика. Омбудсманът не е убеден в този аргумент, тъй като не вижда причина принципите, установени в съдебната практика, да не се прилагат в еднаква степен за надбавките, въведени на по-късен етап. Освен това някои от случаите, посочени от Комисията, очевидно са след въвеждането на PAJE.

47. Поради това омбудсманът заключава, че позицията на Комисията, съгласно която член 85 от Правилника за длъжностните лица е приложим към настоящия случай, е разумна и в съответствие със съответната съдебна практика.

48. Следва обаче да се отбележи, че твърдението и искането на жалбоподателката се отнасят и до действителната сума, която Комисията приспада от месечната ѝ заплата. Омбудсманът отбелязва, че на няколко пъти жалбоподателката е посочвала, че размерът на направените удръжки я поставя в затруднено финансово положение. Въпреки че удръжките, направени от Комисията от заплатата на жалбоподателя, изглежда са в съответствие с изискванията, посочени в член 85 от Правилника за длъжностните лица, по отношение на действително приспаднатите суми, омбудсманът отбелязва, че според него Комисията се е позовала по общ начин на принципа на равно третиране и на вътрешните си правила. В писмата си до жалбоподателката, предхождащи жалбата ѝ до омбудсмана, PMO заяви, че „разпределението [на сумите, които трябва да бъдат приспаднати] се установява въз основа на формализирана практика, която е вътрешна за Комисията. Промени са възможни само в рамките на тази практика [16]. Въз основа на това омбудсманът има съмнения дали в случая на жалбоподателя Комисията се е възползвала в пълна степен от безспорната си гъвкавост по тези въпроси. Освен това институциите на ЕС трябва да действат справедливо и разумно. Във връзка с това омбудсманът обръща внимание на следните елементи. Първо, на Комисията беше необходимо много дълго време, за да открие грешката в разглеждания случай. Това е още по-изненадващо с оглед на факта, че самата жалбоподателка, когато е подала заявление за надбавка за дете на издръжка за първото си дете през юли 2009 г. съгласно член 2 от приложение VII към ПП, е уведомила Комисията, че съпругът ѝ получава обезщетение от „подобно естество“ от френската система за социална сигурност. Второ, след като първо уведоми жалбоподателя, че ще трябва да възстановява 161 EUR на месец, Комисията промени тази сума на 350 EUR, без дори да информира жалбоподателя за тази промяна. Трето, така определената сума от 350 EUR изглежда неправилна, като се има предвид, че Комисията я е променила, след като жалбоподателката е посочила, че не работи на пълно работно време. Четвърто, въпреки че Комисията е поправила грешката, която е допуснала, тя изглежда не се е извинила на жалбоподателя за тази грешка. Според Омбудсмана това не е начинът, по който Комисията следва да се отнася с членовете на своя персонал.

49. От съображения за изчерпателност омбудсманът припомня, че при започването на своето разследване по настоящия случай той поиска от Комисията да спре месечните удръжки от заплатата на жалбоподателя или да ги намали до сумата, която жалбоподателят счита за поносима, докато приключи своето разследване. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията не е приела неговото предложение. Освен това той изразява съжаление, че Комисията дори не е разгледала този въпрос в становището си. Този пропуск потвърждава съмненията на омбудсмана дали в настоящия случай Комисията е взела предвид интереса на жалбоподателя по подходящ и справедлив начин.

50. С оглед на горепосочените съображения омбудсманът заключава, че в настоящия случай Комисията не е взела предвид интереса на жалбоподателя по справедлив и разумен начин. Това представлява случай на лошо управление.

51. Когато омбудсманът установи случай на лошо администриране, той отправя, когато е целесъобразно, предложение за приятелско решение или проект на препоръка до съответната институция. Въпреки това, с оглед на изявлението на жалбоподателя в края на юни 2013 г. (вж. точка 19 по-горе), омбудсманът счита, че не би било полезно да се направи предложение за приятелско решение или проектопрепоръка в това отношение. Съответно омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.

Г. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение и критична забележка:

Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, не е имало лошо администриране в дейностите на Комисията.

Що се отнася до второто твърдение, фактът, че Комисията не е разгледала възможността да определи месечната сума, която приспада от заплатата на жалбоподателя, в размер, който е справедлив и разумен при конкретните обстоятелства, представлява случай на лошо администриране.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 16 юли 2013 година.

---

[1] За повече информация вж. https://www.caf.fr/aides-et-services/s-informer-sur-les-aides/petite-enfance/la-prestation-d-accueil-du-jeune-enfant-paje-0

[2] "Всяка надплатена сума се възстановява, ако получателят е знаел, че няма основателна причина за плащането или ако фактът на надплащането очевидно е бил такъв, че той не би могъл да не знае за него. Искането за възстановяване трябва да бъде направено не по-късно от пет години от датата, на която сумата е изплатена [...]“.

(3) "(1) Надвнесената сума се възстановява, ако получателят е знаел, че няма основателна причина за плащането или ако фактът на надплащането е бил очевидно такъв, че той не би могъл да не знае за него. (2) Искането за възстановяване трябва да бъде направено не по-късно от пет години от датата, на която е изплатена сумата. Когато органът по назначаването е в състояние да установи, че получателят умишлено е подвел администрацията с цел получаване на съответната сума, искането за възстановяване не се обезсилва, дори ако този срок е изтекъл“.

[4] Дело T-147/95 Pavan/Парламент [1996] ECR-SC I‑A‑291 и II‑861, параграф 41; Дело T-33/04 Weißenfels срещу Парламента [2006] ECR-SC I-A-2-1, параграф 45.

[5] Дело C-106/76 Deboeck срещу Комисията [1977] ECR 1623, параграф 16; Дело C-14/77 Emer срещу Комисията [1977] ECR 1683, параграф 15; Дело C-135/06 Weißenfels срещу Европейския парламент [2007] ECR I-12041.

[6] Дело F-62/06 Guarneri срещу Комисията [2007] ECR FP 2007 стр. I-A-1-51, II-A-1-275, параграф 42.

[7] Вж. точка 3 по-горе.

[8] Дело C-106/76 Deboeck срещу Комисията [1977] ECR 1623, параграф 16; Дело C-14/77 Emer срещу Комисията [1977] ECR 1683, параграф 15; Дело C-135/06 Weißenfels срещу Европейския парламент [2007] ECR I-12041. Дело T-147/95 Pavan/Парламент [1996] ECR-SC I‑A‑291 и II‑861, параграф 41; Дело T-33/04 Weißenfels срещу Парламента [2006] ECR-SC I-A-2-1, параграф 45; Решение от 5 юни 2012 г. по дело Giannakouris/Европейска комисия, F-83/10, все още непубликувано, и Решение от 5 юни 2012 г. по дело Chatzidoukakis/Европейска комисия, F-84/10, все още непубликувано.

[9] Вж. бележка под линия 6 по-горе.

[10] "Elle est versée aux parents pour les aider à faire face aux dépenses liées à l’arrivée d’enfant(s) dans la famille", https://www.caf.fr/aides-et-services/s-informer-sur-les-aides/petite-enfance/la-prestation-d-accueil-du-jeune-enfant-paje-0

[11] "Elle vous aide àsurr les dépenses liées à l’entretien et à l’éducation de votre enfant", https://www.caf.fr/aides-et-services/s-informer-sur-les-aides/petite-enfance/l-allocation-de-base

[12] Вж. Решение по дело Giannakouris, точка 31 и Решение по дело Chatzidoukakis, точка 31, посочени в бележка под линия 8 по-горе.

[13] Напр. дело T-324/04 F срещу Комисията [2007] ECR I-A-2-127; Дело C-252/78 Broe срещу Комисията [1979] ECR-SC-II; Дело C-310/87 Stempels срещу Комисията [1989] ECR 43; Дело T-379/04 J срещу Комисията [2006] ECR I-A-2-00313; II-A-2-01575.

[14] Вж. предходната бележка под линия.

[15] Дело T-324/04 F срещу Комисията [2007] ECR I-A-2-127, параграф 137.

[16] "L'échelonnement est déterminé sur base d'une pratique formalisée au sein de la Commission. Des modification ne sont possibles que dans les limites de cette pratique“, писма от 10 януари и 16 март 2012 г.