ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. На 31 януари 2008 г. жалбоподателят, германски гражданин, пребиваващ в Берлин, подава жалба до Европейската комисия, в която твърди, че Германия е извършила следните нарушения на правото на ЕС:

• неправилно транспониране на Директива 2003/35/ЕО [1] в германското право, по-специално по отношение на процесуалните права на физическите лица и сдруженията ("първият аспект");
• нарушение на Директива 2001/42/ЕО [2], тъй като регулационният план на Berlin Steglitz-Zehlendorf от 1958/1960 г. (наричан по-нататък „регулационният план“) не е бил подложен на оценка на въздействието върху околната среда; и
• нарушение на Директива 85/337/ЕО [3], тъй като не е извършена оценка на въздействието върху околната среда, преди да бъде разрешен проект за жилищно строителство въз основа на регулационния план на Берлин Стеглиц-Целендорф (последните две точки заедно, наричани по-нататък „вторият аспект“).

2. На 16 февруари 2009 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман (жалба 493/2009/VL), в която твърди, че Комисията не е разгледала правилно втория аспект на неговата жалба за нарушение. След като разгледаха тази жалба, службите на омбудсмана се свързаха с Комисията, за да проучат възможността за намиране на бързо и неформално решение. Комисията предостави на омбудсмана копия от писмата, които е изпратила на жалбоподателя на 29 януари 2008 г. и 12 декември 2008 г. Тя обясни, че жалбоподателят ѝ е писал на 12 и 21 януари 2008 г. Отговорът на Комисията от 29 януари 2008 г. се отнася до тази кореспонденция. В писмото си от 29 януари 2008 г. Комисията обясни, че е възложила проучване относно транспонирането на Директива 2003/35/ЕО в държавите-членки и че очаква резултатите от това проучване. В друго писмо от 11 март 2008 г. тя повтори тази позиция. Комисията изрази становището, че жалбоподателят вероятно е подал своята жалба за нарушение от 31 януари 2008 г., преди да получи писмото си от 29 януари 2008 г.

3. След като разгледаха тези писма, службите на омбудсмана насочиха вниманието на Комисията към факта, че жалбата за нарушение на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. съдържа два въпроса. Писмата на Комисията от 29 януари 2008 г. и 11 март 2008 г. изглежда не разглеждат втория от тези въпроси, по който е подадена жалба 493/2009/VL.

4. След това Комисията изпрати на омбудсмана копие от писмо, изпратено до жалбоподателя на 17 март 2009 г. В това писмо Комисията изрично се позова на писмото на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. и му обясни, че с оглед на резултатите от проучването относно транспонирането на Директива 2003/35/ЕО в държавите-членки, тя не счита жалбата му за нарушение за основателна.

5. Като се има предвид, че Комисията беше на мнение, че по този начин е разгледала жалбата за нарушение на жалбоподателя от 31 януари 2008 г., омбудсманът приключи случая на 7 април 2009 г. След това обаче той информира жалбоподателя, че това решение се отнася само до липсата на разглеждане на въпроса от страна на Комисията и не представлява оценка по същество на отговорите на Комисията на въпросите на жалбоподателя.

6. В писмо от 2 април 2009 г., получено от омбудсмана на 8 април 2009 г., жалбоподателят посочи, че писмото на Комисията от 17 март 2009 г. не разглежда адекватно втория аспект на неговата жалба за нарушение от 31 януари 2008 г. С оглед на факта, че жалбоподателят очевидно не е удовлетворен от отговора на Комисията, омбудсманът реши да регистрира писмото на жалбоподателя от 2 април като нова жалба (жалба 1009/2009/(VL)KM) и да започне разследване.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

7. Жалбоподателят твърди, че в нарушение на своето Съобщение относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността [4] ("Съобщението"), Комисията не е i) потвърдила получаването на втория аспект от неговата жалба за нарушение от 31 януари 2008 г.; ii) да му предостави регистрационен номер за жалбата за нарушение и iii) да го информира за резултата от оценката си в срок от една година.

8. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да разгледа неговата жалба за нарушение в съответствие със съобщението.

9. Следва да се отбележи, че това твърдение и твърдение за нарушение се отнасят само до начина, по който Комисията е разгледала втория аспект на оплакването за нарушение. Що се отнася до първия аспект, жалбоподателят първоначално заяви, че приема, че Комисията не споделя неговото мнение. По-късно обаче той подава жалба 2680/2009/(BEH)(VL)KM, която се отнася до регистрирането на първия аспект на неговата жалба за нарушение.

Задачата

10. На 28 май 2009 г. омбудсманът започна проверка и поиска от Комисията становище по жалбата.

11. На 7 септември 2009 г. Комисията представи становището си на английски език, а на 14 септември 2009 г. предостави превода на становището си на немски език. То беше препратено на жалбоподателя на 25 септември 2009 г. с искане жалбоподателят да представи своите съображения.

12. Жалбоподателят представи своите становища на 17 ноември 2009 г. и на 12 април 2010 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдение за липса на потвърждение за получаване, предоставяне на регистрационен номер и отговор на втория аспект на жалбата за нарушение на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. и свързаното с нея твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

13. Жалбоподателят твърди, че вторият аспект, повдигнат в писмото му от 31 януари 2008 г., е жалба за нарушение и че Комисията е трябвало да го регистрира като такава в съответствие със съобщението. Освен това тя е трябвало да го информира за резултата от своята оценка в срок от една година от регистрирането на жалбата.

14. В становището си Комисията отбелязва, че от юли 2006 г. жалбоподателят ѝ е изпратил редица писма относно въпросите, повдигнати в неговата жалба от 31 януари 2008 г. Следователно писмото от 31 януари 2008 г. не е ново оплакване за нарушение, а се отнася по-скоро до въпроси, на които Комисията вече неколкократно е отговаряла.

15. В пет писма, изпратени на жалбоподателя между 4 август 2006 г. и 25 октомври 2007 г., Комисията подчертава, че както твърдят германските власти, Директива 2001/42 се прилага само за планове или програми, чийто първи подготвителен акт е бил приет след транспонирането на директивата, т.е. след 21 юли 2004 г. Следователно директивата не се прилага за регулационния план от 1958/1960 г. Освен това тя обясни, че проектите за градско жилищно строителство попадат в обхвата на приложение II.10.б към Директива 85/337/ЕО и следователно изискват оценка на въздействието върху околната среда само в случаите, когато има вероятност да окажат значително въздействие върху околната среда. Поради това беше необходима допълнителна информация относно размера, естеството и местоположението на проекта, за да се определи дали проектът може да попадне в обхвата на директивата.

16. В писмото си от 4 август 2006 г. Комисията посочва, че въз основа на информацията, с която е разполагала по това време, не е могла да провери дали съществува задължение за консултиране с обществеността във връзка със строителния проект. Тя добави, че поради това към този момент не е могла да разгледа писмото на жалбоподателя като жалба.

17. На 20 декември 2006 г. Комисията потвърждава позицията си относно прилагането на Директива 2001/42 към регулационния план. Тя обаче добавя, че въз основа на предоставената от жалбоподателя информация изглежда, че вероятно ще бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда във връзка с разглеждания строителен проект. По това време Комисията счита, че няма основание да се счита, че правото на ЕС ще бъде нарушено. Ако обаче органите са разгледали случая по различен начин и ако жалбоподателят е счел, че проектът ще окаже значително въздействие върху околната среда, той е бил посъветван да обмисли възможността да се обърне отново към Комисията.

18. На 21 юни 2007 г. Комисията отговори на допълнителни писма от жалбоподателя, в които той информира Комисията, че наред с другото, разрешителното за строеж е било издадено и че изглежда не е извършена оценка на въздействието върху околната среда. Комисията посочи, че е информирала жалбоподателя, че той може да се обърне към Комисията, ако може да докаже, че е трябвало да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда. Тя заяви, че ще бъде благодарна, ако жалбоподателят предостави допълнителна информация в това отношение. Освен това тя посочи, че все още не е получила никакви ясни доказателства за нарушение на правото на ЕС, поради което до този момент не е образувано производство за установяване на нарушение и поради това посоченият от жалбоподателя едногодишен срок не се прилага. Тя добавя, че ако жалбоподателят може да предостави необходимата допълнителна информация, той няма да се поколебае да започне такова производство, при условие че може да бъде подкрепено с достатъчно доказателства, че е налице нарушение на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда.

19. На 1 август 2007 г. Комисията информира жалбоподателя, че допълнителните му писма не съдържат достатъчно подробности, за да обосноват явно нарушение на правото на ЕС. Той прикани жалбоподателя да използва формуляра за жалба, ако желае да уважи жалбата си, и да я обоснове с препратки към съответните експертни становища, планове, карти или други документи.

20. На 25 октомври 2007 г. Комисията поясни, че не е задача на Комисията да подпомага жалбоподателите при разработването на техните жалби в достатъчна степен. Всъщност, ако направи това, тя би нарушила задължението си за лоялно сътрудничество с държавите членки. Във всеки случай, в случаите, когато жалбоподателят е представляван от адвокат, съдействието на Комисията не следва да бъде необходимо. Що се отнася до съдържанието на писмата на жалбоподателя от 18 юли, 13 август и 10 октомври 2007 г.[5], Комисията заяви, че жалбоподателят не е уточнил точно i) коя разпоредба на Директива 85/337 е била нарушена от факта, че не е била извършена оценка на въздействието върху околната среда и ii) защо Директивата за оценка на въздействието върху околната среда от 1985 г. следва изобщо да се прилага, като се има предвид, че регулационният план е от 1958/1960 г. Освен това тя отхвърли редица други аргументи и документи, на които се позовава жалбоподателят, тъй като счете, че те не предоставят достатъчно доказателства за нарушение на правото на ЕС. В случай че жалбоподателят желае да поддържа жалбата си, Комисията го насърчава да използва формуляра за жалба и да подкрепи изявленията си с достатъчно доказателства.

21. В становището си Комисията се позова на тези писма и заяви, че въпреки обширната си кореспонденция с жалбоподателя, тя не е била в състояние да установи нарушение на правото на ЕС. Писмото на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. не съдържаше никаква нова информация, така че Комисията не го регистрира като жалба. Всъщност тя счита, че с оглед на кореспонденцията, която преди това е била разменена, твърденията на жалбоподателя в това писмо са безсмислени и повтарящи се.

22. Комисията посочи, че въпреки това е изпратила допълнителен отговор на жалбоподателя, в който е обобщила анализа си на основателността на неговите аргументи. Тя също така уведомява жалбоподателя, че не счита Директива 2001/42 за приложима към регулационния план от 1958/60 г., и го уведомява, че не е представил достатъчно доказателства, че Директива 85/337 следва да се прилага. Комисията обясни, че поради това не може да продължи разглеждането на жалбата му и се извини за късното изясняване.

23. В своето становище жалбоподателят твърди, че Комисията е объркала два отделни аспекта, повдигнати в писмото му от 31 януари 2008 г. Освен това тя не е разгледала надлежно втория аспект, тъй като някои от писмата, разменени преди 31 януари 2008 г., на които се позовава Комисията, всъщност са свързани с първия аспект. Освен това той твърди, че Комисията просто е отхвърлила жалбата му, без да се позовава на съответната съдебна практика, като по този начин е присвоила компетентността на Съда на Европейския съюз да тълкува правото на ЕС.

24. Що се отнася по-специално до регистрацията, жалбоподателят счита, че Комисията неправилно е приела, че неговата жалба „очевидно е извън обхвата на правото на Общността“ по смисъла на точка 3 от съобщението, и не е приел, че има други основателни причини да не регистрира писмото си като жалба. Всъщност Комисията дори не е била в състояние да разгледа жалбата му като очевидно „лишена от основание или без значение“ и по този начин да я приключи по опростената процедура, посочена в точка 11 от съобщението. Поради това жалбоподателят поддържа твърдението си, че Комисията следва да регистрира жалбата му и да му предостави мотивиран отговор.

Оценка на омбудсмана

25. Както жалбоподателят правилно е посочил, Комисията се е ангажирала да спазва редица процедурни изисквания, когато получи жалба за нарушение от гражданин. Тези изисквания са изложени в съобщението. Едно от тези изисквания е Комисията да изпрати потвърждение за получаване и регистрационен номер за подадената жалба.

26. В съответствие с точка 3 от съобщението Комисията не регистрира жалба, която е малко вероятно да разследва, т.е. когато попада в една от следните категории:

„— той е анонимен, не показва адреса на подателя или показва непълен адрес;

– не се позовава изрично или имплицитно на държава-членка, на която могат да бъдат приписани мерките или практиката, противоречащи на общностното право;

– осъжда действията или бездействията на частно лице или орган, освен ако мярката или жалбата разкрива участието на публични органи или твърди, че те не са предприели действия в отговор на тези действия или бездействия. Във всички случаи Комисията проверява дали кореспонденцията разкрива поведение, което противоречи на правилата за конкуренция (членове 81 и 82 от Договора за ЕО);

– не е посочено оплакване;

– излага оплакване, по отношение на което Комисията е приела ясна, публична и последователна позиция, която се съобщава на жалбоподателя;

– в него се посочва оплакване, което очевидно попада извън приложното поле на правото на Общността.“

27. Комисията не регистрира втория аспект, повдигнат в писмото на жалбоподателя от 31 януари 2008 г., въпреки че жалбоподателят е използвал формуляра за жалба, предвиден за тази цел, и е отбелязал писмото си като жалба за нарушение. Той също така не потвърди получаването на тази жалба за нарушение. Това е още по-изненадващо с оглед на факта, че в предишната кореспонденция самата Комисия привлече вниманието на жалбоподателя към възможността за подаване на допълнителна жалба за нарушение и предложи формулярът за жалба да се използва за тази цел. Писмото от 31 януари 2008 г. беше предшествано от доста обширна кореспонденция между Комисията и жалбоподателя по въпросите, повдигнати в това писмо. Омбудсманът обаче счита, че Комисията не може да се позовава на тази предишна размяна на кореспонденция, за да обоснове решението си да не регистрира втория аспект на писмото от 31 януари 2008 г. като жалба за нарушение. Фактът, че жалба за нарушение е подадена след размяна на кореспонденция с Комисията, не е една от причините, изброени в точка 3 от съобщението, която дава право на Комисията да не я регистрира. Във всеки случай за омбудсмана е ясно, че нито едно от предишните писма на жалбоподателя относно втория аспект на писмото му от 31 януари 2008 г. не е било регистрирано като жалба за нарушение.

28. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че като не е регистрирала втория аспект на писмото на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. като жалба за нарушение и като не е потвърдила получаването на тази жалба за нарушение, Комисията не е спазила ангажиментите, посочени в нейното съобщение. Това е случай на лошо управление.

29. Както от кореспонденцията между Комисията и жалбоподателя, така и от представеното от Комисията становище обаче е пределно ясно, че последният е разгледал по същество съответното твърдение за нарушение. Както беше посочено по-горе, Комисията реши, че твърденията на жалбоподателя не ѝ позволяват да заключи, че правото на ЕС е било нарушено.

30. Омбудсманът счита, че мотивите, на които се основава този извод, са разумни както по отношение на Директива 2001/42, така и по отношение на Директива 85/337.

31. Що се отнася до Директива 2001/42, член 13, параграф 1 предвижда, че държавите членки трябва да я транспонират преди 21 юли 2004 г. Съгласно член 13, параграф 3 задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда се прилага за „плановете и програмите, чийто първи официален подготвителен акт е след датата, посочена в параграф 1“, т.е. 21 юли 2004 г., и за плановете и програмите, чийто първи официален акт е бил приет преди датата на транспониране, но които са били окончателно приети едва две години след този първи официален акт. Изглежда, че нито едно от тези условия не се прилага за регулационния план от 1958/60 г.

32. Що се отнася до Директива 85/337, Комисията посочва, че задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда зависи от размера, естеството и вероятното въздействие на проекта върху околната среда, но че жалбоподателят не е предоставил достатъчно информация, за да може Комисията да оцени този въпрос. Омбудсманът счита, че тази оценка е обоснована.

33. Жалбоподателят твърди, че анализът на Комисията на неговата жалба за нарушение е погрешен. Критиките му се основават главно на факта, че когато обяснява защо не счита, че е налице нарушение на правото на Съюза, Комисията не цитира релевантна съдебна практика. Според жалбоподателя, дори ако становището на Комисията е вярно по същество, тя не би могла валидно да тълкува правото на ЕС, без да се позове на съдебната практика на Съда на ЕС в подкрепа на своята гледна точка.

34. Омбудсманът не намира този аргумент за убедителен. Що се отнася до Директива 2001/42, Комисията се позовава на разпоредбата, която счита за релевантна в този контекст. Що се отнася до Съда, той безспорно е най-висшият орган по отношение на тълкуването на правото на ЕС, но омбудсманът счита, че това не може да означава, че на разпоредба от директива или на нейно тълкуване може да се направи позоваване едва след като бъде разгледана от Съда. Като се има предвид, че досега е регистрирана малка съдебна практика относно Директива 2001/42, аргументът на жалбоподателя на практика би застрашил полезния ефект на тази директива. Що се отнася до Директива 85/337, Комисията счита, че не е предоставена достатъчно информация, за да се установи, че в настоящия случай е налице задължение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, както е предвидено в Директивата. Трудно е да се разбере коя съдебна практика би могла да бъде релевантна при тези обстоятелства.

35. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не би било полезно да се иска от Комисията да поправи допуснатата от нея процедурна грешка, като не регистрира втория аспект на писмото на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. като жалба за нарушение и като не го разглежда по съответния начин. Всъщност Комисията вече е изяснила, че не счита това твърдение за нарушение за основателно.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следната критична забележка:

В съобщението на Комисията се предвижда, че жалбите за нарушения следва да се регистрират, освен ако не се прилага една от причините, посочени в точка 3 от съобщението, и че на жалбоподателя следва да се изпрати потвърждение за получаване. В настоящия случай Комисията не е регистрирала втория аспект на писмото на жалбоподателя от 31 януари 2008 г. като жалба за нарушение и също така не е потвърдила получаването на жалбата за нарушение, без да установи, че се прилага една от причините, посочени в точка 3 от съобщението. Това е случай на лошо управление.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 31 май 2010 година.

[1] Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 2003 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 35).

[2] Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

[3] Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

[4] COM(2002) 141 окончателен.

[5] Тези писма не бяха предадени на Европейския омбудсман.