ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят, бивш служител на Европейската комисия, получава пенсия за инвалидност след злополука. След злополуката той подава заявление за изплащане на обезщетения за обезщетение, на които има право на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица и „Общите правила относно осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете злополука и професионално заболяване“(наричани по-нататък „правилата относно злополуките“).

2. На 18 март 2006 г. жалбоподателят подава жалба до Комисията на основание член 90, параграф 2 от Правилника, в която по същество твърди, че Комисията неправомерно е забавила решението си по искането му за застраховка „Гражданска отговорност“. Комисията призна дългия период от време, необходим за разглеждане на случая на жалбоподателя, но отрече неправомерния характер на произтичащото от това забавяне и заяви, че сложността на досието оправдава времето, необходимо за неговото приключване.

3. На 28 август 2006 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана с жалба, регистрирана под номер 2782/2006/(MHZ)RT. След проверка омбудсманът установи два случая на лошо администриране при разглеждането на случая от страна на Комисията и направи две критични забележки по отношение на забавянето на изплащането на застрахователните обезщетения за обезщетение на жалбоподателя и нарушението на член 12 от Кодекса за добро административно поведение [1].

4. На 18 февруари 2008 г. жалбоподателят е подал нова жалба до Омбудсмана срещу Комисията (жалба 492/2008/RT), в която заявява, че не е удовлетворен от предложението на Комисията относно процента на инвалидност и размера на обезщетенията му за обезщетение. В съответствие с това той поиска да бъде свикана медицинската комисия. Той твърди, че Комисията е действала несправедливо и се е опитала да повлияе на работата на лекарската комисия в полза на частното застрахователно дружество на институцията. В отговора си от 4 март 2008 г. омбудсманът изрази становището, че въз основа на представените от жалбоподателя доказателства няма достатъчно основания за започване на разследване по неговата жалба.

5. На 23 юли 2009 г. Комисията информира жалбоподателя, че на 9 юни 2009 г. е получила окончателния доклад на лекарската комисия, установяващ процента на трайна инвалидност. Тя добавя, че на 17 юни 2009 г. е препратила доклада на застрахователното си дружество. Той посочва, че след като получи съгласието на застрахователното дружество, ще извърши окончателното плащане, съответстващо на процента на трайната му инвалидност.

6. На 27 юли 2009 г. Комисията информира жалбоподателя, че въз основа на доклада на лекарската комисия е взела решение процентът на трайната му инвалидност да бъде 64,5 %. Тя посочва, че в негова полза вече са извършени две предварителни плащания, а именно: i) на 1 ноември 2005 г., което съответства на степен на инвалидност от 40 %; и ii) на 2 ноември 2006 г., което съответства на степен на инвалидност от 23,5 %. Следователно Комисията щяла да извърши окончателното плащане, съответстващо на оставащия процент на инвалидност от 1 %, т.е. 9 545,31 EUR.

7. На 25 август и 3 септември 2009 г. адвокатът на жалбоподателя се обърна към службите на Комисията. Той посочи, че Комисията все още не е извършила окончателното плащане в размер на 9 545,31 EUR.

8. На 10 септември 2009 г. Комисията (PMO [2]) отговори на горепосочените две писма. Тя заяви, че нейното частно застрахователно дружество е извършило окончателното плащане по банковата сметка на жалбоподателя на 25 август 2009 г.

9. На 29 септември 2009 г. адвокатът на жалбоподателя отговори на писмото на Комисията от 10 септември 2009 г. Той заявява, че клиентът му все още не е получил окончателното плащане и иска от Комисията да обясни забавянето. Освен това той посочва, че клиентът му има право да поиска от Комисията да му плати лихва за забава.

10. На 15 октомври 2009 г. Комисията отговори на горепосоченото писмо. В него се посочва, че „има недоразумение по отношение на плащането на остатъка“. След като се консултира със застрахователното дружество, Комисията установи, че плащането е извършено на 30 септември 2009 г. вместо на 25 август 2009 г. Комисията изрази съжаление във връзка със ситуацията. Той обаче посочи, че двумесечното забавяне не може да се счита за „неразумно“, като се има предвид, че „обичайният срок за такива плащания е шест седмици“. Освен това няма правно основание, което да обосновава исканото плащане на лихви.

11. На 22 октомври 2009 г. адвокатът на жалбоподателя отново се обърна към службите на Комисията. Той посочи, че почти три месеца след като Комисията е приела решението си от 27 юли 2009 г., плащането на остатъка все още не е било извършено. Той поиска от Комисията: i) да извърши незабавно плащането на остатъка; и ii) да плати лихва за просрочено плащане.

12. На 3 ноември 2009 г. жалбоподателят се обръща отново към омбудсмана.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

13. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят представи следното твърдение и претенция.

Твърдение:

Комисията i) не му е изплатила остатъка, съответстващ на процента на трайна инвалидност, въпреки че го е уведомила за това; и ii) му е предоставила подвеждаща информация по отношение на горепосоченото плащане.

Твърдение:

Комисията следва да извърши окончателното плащане и да плати лихва за закъснението.

Задачата

14. На 3 декември 2009 г. омбудсманът започна проверка.

15. На 4 януари 2010 г. жалбоподателят изпраща нова кореспонденция във връзка с настоящата си жалба. На 2 март 2010 г. Комисията изпрати становището си по настоящата жалба, което беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари.

16. Жалбоподателят изпрати своите коментари на 25 март 2010 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Предполагаемо неплащане на салдото и непредоставяне на точна информация и свързаната с това претенция

Аргументи, представени на омбудсмана

17. В писмото си от 4 януари 2010 г. жалбоподателят за първи път информира омбудсмана, че на 23 октомври 2009 г. (т.е. преди да подаде настоящата си жалба до омбудсмана) неговият адвокат е подал жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на Комисията от 27 юли 2009 г. Той посочи, че предметът на настоящата жалба обхваща и въпроса за това, че Комисията не е изплатила остатъка от обезщетенията му по застраховката „Обезщетение“.

18. Жалбоподателят посочи, че на 9 ноември 2009 г., след като е подал настоящата жалба до омбудсмана, Комисията е извършила окончателното плащане, съответстващо на обезщетенията му по застраховката „Обезщетение“. Освен това на 23 ноември 2009 г. Комисията му изплаща лихви за забава.

19. Според жалбоподателя окончателното плащане на неговите обезщетения по застраховката за обезщетение е било забавено, тъй като Комисията, а именно PMO, е извършила плащането по старата банкова сметка на жалбоподателя по погрешка.

20. Накрая жалбоподателят посочи, че въпреки двете критични забележки, направени от омбудсмана в рамките на неговата проверка 2782/2006/(MHZ)RT, Комисията не е успяла да подобри качеството на своите административни услуги. С оглед на новата информация, предоставена в писмото му от 4 януари 2010 г., жалбоподателят предложи омбудсманът да извърши проверка по собствена инициатива по въпроса, ако реши да приключи настоящия случай.

21. В становището си Комисията обяснява, че на 17 юни 2009 г. е изпратила доклада на лекарската комисия на застрахователното дружество, за да получи допълнителна разписка. Застрахователното дружество е предоставило въпросната разписка. Поради това на 27 юли 2009 г. Комисията изпрати на жалбоподателя окончателното си решение относно процента на трайна инвалидност и поиска от застрахователното дружество да извърши съответното плащане на остатъка.

22. Комисията посочва, че по принцип филиалите получават плащане в едномесечен срок. След писмото на адвоката на жалбоподателя от 25 август 2009 г. Комисията попита застрахователното дружество дали е извършило плащането. Застрахователната компания потвърди, че е направила това.

23. На 29 септември 2009 г., след като получи второто писмо от адвоката на жалбоподателя, Комисията се свърза със застрахователното дружество. След проверка застрахователното дружество установява, че по погрешка плащането е извършено по старата банкова сметка на жалбоподателя. Комисията поиска от застрахователното дружество да извърши плащането по друга банкова сметка и да плати на жалбоподателя лихва за забава. Застрахователната компания направи това. Комисията посочи, че не може да се очаква да знае, че междувременно жалбоподателят е сменил банковата си сметка.

24. В своите забележки жалбоподателят изрази недоволството си от позицията на Комисията. Той твърди, че Комисията е допуснала няколко грешки по отношение на изплащането на неговите обезщетения по застраховката „Обезщетение“, а именно i) тя е действала неправилно, когато е обвързала изплащането на неговите обезщетения по застраховката „Обезщетение“, с условието застрахователното дружество да одобри доклада на лекарската комисия; ii) жалбоподателят е изпратил на Комисията препоръчано писмо, с което го е информирал своевременно за промяната в данните на банковата му сметка; iii) застрахователното дружество не е предприело никакви мерки, след като е извършило плащането по грешна банкова сметка в два отделни случая; iv) Комисията не е предприела действия своевременно след получаване на писмото от 25 август 2009 г. от адвоката на жалбоподателя, в което е била уведомена, че плащането не е извършено; v) Комисията е действала неправилно, като е приложила само 5,50 % лихвен процент за изчисляване на лихвите за забава.

Оценка на омбудсмана

25. Омбудсманът счита, че като е извършила окончателното плащане на обезщетенията по застраховката „Обезщетение“ на жалбоподателя и като е платила лихва за настъпилото закъснение, Комисията е удовлетворила искането, подадено в първоначалната жалба на жалбоподателя.

26. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че плащането е било забавено, тъй като Комисията е извършила плащането на остатъка по друга банкова сметка по погрешка, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е получил дължимата сума, както и лихва за забава. Омбудсманът отбелязва също така, че горепосочените факти са потвърдени от Комисията в нейното становище. Поради това той счита, че не е полезно да продължава настоящото разследване.

27. Омбудсманът счита, че Комисията е предприела подходящи стъпки за уреждане на въпроса.

28. Накрая омбудсманът отбелязва предложението на жалбоподателя за започване на проверка по собствена инициатива относно начина, по който Службата за управление и плащане по индивидуални права разглежда неговия случай и подобни случаи, и ще го разгледа в контекста на други предложения за бъдещи проверки по собствена инициатива.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Комисията предприе стъпки за уреждане на въпроса.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 12 май 2010 година.

[1] Решение 2782/2007/(MHZ)RT, достъпно на уебсайта на омбудсмана http://www.ombudsman.europa.eu/cases/decision.faces/en/3225/html.bookmark.

[2] Служба за управление и плащане по индивидуални права.