ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят е работил за европейските институции в продължение на повече от 35 години като конферентен преводач на свободна практика („ACI“), като е превеждал на френски език от нидерландски, английски, немски, италиански и испански език. Устните преводачи на свободна практика се наемат за конкретни конференции и заседания. Периодът на всяка конкретна задача е кратък и обикновено продължава не повече от няколко дни.

2. На 13 юли 1999 г. Бюрото на Европейския парламент приема правилник за наемане на работа на АУП (наричан по-нататък "Правилникът от 1999 г."). На 28 юли 1999 г. Комисията и Парламентът подписаха Конвенция относно условията на труд и финансовите условия за АУП (наричана по-нататък „Конвенцията от 1999 г.“). Впоследствие Регламент No 628/2000 на Съвета (1) предвижда назначаването на ACI като „помощни служители“.

3. В този контекст Европейската комисия и Европейският парламент решиха да преустановят наемането на ACI на възраст над 65 години. Те основават съответните си решения на член 74 от Условията за работа на другите служители на Общностите (наричани по-нататък "УРДС")(2). Впоследствие някои ACI (3) започнаха съдебно производство пред Първоинстанционния съд срещу Комисията и Парламента (съединени дела T-153/01 и T-323/01 (4), дело T-275/01 (5) и дело T-276/01 (6)), като поискаха отмяна на писмата на институциите, в които се посочва, че те вече не могат да наемат ACI, които са на възраст над 65 години.

4. Първоинстанционният съд констатира, че в резултат на тези писма институциите са отказали да наемат на работа жалбоподателите поради тяхната възраст и че тези решения не са законосъобразни. Общият съд приема също, че институциите неправилно са приели, че член 74, параграф 1 от УРДС се прилага по отношение на жалбоподателите.

5. На 27 август 2004 г. Комисията подаде жалба пред Съда на Европейските общности (дело C-373/2004 P (7)) срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд по съединени дела T-153/01 и T-323/01.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

6. Жалбоподателят заяви, че дори след решението на Първоинстанционния съд Комисията е отказала да го наеме като ACI. В този контекст той твърди, че Комисията не е спазила член 21 от Хартата на основните права (8) и член 5, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (9), като и двете забраняват, наред с другото, дискриминацията въз основа на възраст.

7. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да сложи край на дискриминацията, на която е бил подложен, откакто е навършил 65 години. Освен това той иска от Комисията обезщетение в размер на 14 619 EUR (10 932 EUR, съответстващи на пропуснати ползи, и 3 687 EUR, съответстващи на вноски в Caisse de prévoyance des interprètes de conférence) и оценява претърпените от него неимуществени вреди на 20 000 EUR.

8. Освен това той твърди, че Комисията не е спазила член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, който се отнася до необходимостта институциите да предоставят информация относно възможностите за обжалване.

Задачата

9. Жалбоподателят подава жалбата си на 16 януари 2005 г. На 8 юни 2005 г. Комисията изпраща становището си, което е препратено на жалбоподателя за становище. На 13 юли 2005 г. жалбоподателят изпраща своето становище.

10. На 13 декември 2005 г. омбудсманът поиска допълнителна информация от Комисията. На 20 март 2006 г. Комисията отговаря на искането му. На 2 април 2006 г. и на 19 май 2006 г. жалбоподателят изпраща своите забележки.

11. На 1 декември 2006 г. омбудсманът изпрати писмо до председателя на Комисията с искане за приятелско решение на жалбата. Комисията изпрати отговора си на 16 март 2007 г., а жалбоподателят изпрати становището си на 25 май 2007 г.

12. На 31 март 2008 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията. На 26 юни 2008 г. Комисията изпрати своето подробно становище относно този проект на препоръка. Жалбоподателят представи своите забележки по становището на Комисията на 31 юли 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. По твърдението за обща политика на дискриминация на АУП над 65-годишна възраст и свързаното с това твърдение

13. Омбудсманът счита, че настоящият случай повдига важен принципен въпрос. Той счита, че Комисията нарушава принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст, като налага абсолютна забрана за наемане на помощни конферентни преводачи на свободна практика на възраст над 65 години. Това представлява случай на лошо управление, чието значение оправдава представянето на специален доклад пред Парламента. Анализът на омбудсмана по отношение на това твърдение е представен в специалния доклад, представен на Парламента, който е приложен към настоящото решение. Уставът на омбудсмана предвижда, че представянето на доклад пред Европейския парламент представлява последната стъпка от разследването на омбудсмана.

Б. Твърдение за неспазване на член 19 от Европейския кодекс за добро административно поведение Аргументи,

представени на омбудсмана

14. Жалбоподателят заяви, че омбудсманът следва да провери дали при вземането на решение да не го назначи Комисията е спазила член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, който гласи следното:

„В решение на институцията, което може да засегне неблагоприятно правата или интересите на частно лице, се посочват наличните възможности за обжалване на решението. В него по-специално се посочват естеството на средствата за правна защита, органите, пред които те могат да бъдат упражнени, както и сроковете за упражняването им.

Решенията се отнасят по-специално до възможността за съдебно производство и подаване на жалби до омбудсмана при условията, определени съответно в членове 230 и 195 от Договора за създаване на Европейската общност.“

15. В становището си от 10 март 2006 г. Комисията посочи, че Европейският кодекс за добро поведение на администрацията не е правно обвързващ за нея. Член 3 от Кодекса обаче е обвързващ и гласи следното: „Когато това е предвидено в правото на Общността, в мерките, за които е уведомена заинтересованата страна, следва ясно да се посочва, че е възможно обжалване, и да се описва начинът за подаването му“. В настоящия случай Комисията не е взела решение по отношение на жалбоподателя. Поради това Комисията счете, че горепосоченият член не е приложим.

16. В становището си жалбоподателят признава, че не е взето решение, и припомня, че това е един от проблемите, с които се сблъскват жалбоподателите в хода на съдебното производство.

Оценка на омбудсмана

17. Като се има предвид, че жалбоподателят е признал, че не е взето решение, омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

В. Заключения

Омбудсманът се позовава на своя специален доклад относно твърдението за обща политика на дискриминация. Той не намира лошо администриране по отношение на предполагаемото неспазване на член 19 от Кодекса за добро административно поведение.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 4 декември 2008 година.

(1) Регламент No 628/2000 на Съвета от 20 март 2000 година за изменение на Регламент No 259/68 за установяване на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите (ОВ L 76, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 143). Член 1 от настоящия регламент гласи следното:

„(...) (2) Следователно всички конферентни преводачи следва да бъдат назначавани като помощен персонал, попадащ в обхвата на дял III от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (...)

Към член 78 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности се добавя следният параграф:

Същите условия за наемане и възнаграждение, които се прилагат за конферентните преводачи, наети от Европейския парламент, се прилагат за служителите със спомагателни функции, наети от Комисията като конферентни преводачи от името на институциите и органите на Общността.“

(2) Член 74 от УРДС (в редакцията му, приложима към този момент) предвижда следното: „Освен при смърт, работата на служителите със спомагателни функции се прекратява: 1. когато договорът е за определен срок: (...) б) в края на месеца, в който служителят навършва 65 години (...)“

(3) Жалбоподателят не е страна в това съдебно производство.

(4) Съединени дела T-153/01 и T-323/01 Alvarez Moreno срещу Комисията [2004] ECR FP I-A-161 и II-719.

(5) Дело T-275/01 Alvarez Moreno срещу Парламента [2004] ECR-SC I-A-171 и II-765.

(6) Дело T-276/01 Garroni срещу Парламента [2004] ECR FP I-A-177 и II-795.

(7) Дело C-373/04 P Комисията срещу Alvarez Moreno [2006] ECR I-1.

(8) Член 21 от Хартата на основните права гласи: „Забранява се всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“

(9) Член 5, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията гласи следното: „По-специално длъжностното лице избягва всякаква неоправдана дискриминация между членовете на обществеността въз основа на националност, пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“