Страсбург, 22 януари 2008 г.

Уважаема г-жо J.,

На 16 март 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с поканата за представяне на предложения с референтен номер „FP6-2002 - Mobility-6“, публикувана в рамките на програмата за стипендии „Мария Кюри“ в категорията „Изходящи международни стипендии“.

На 29 април 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 31 август 2005 г. Същия ден Ви го препратих с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 9 септември 2005 г.

На 23 януари 2007 г. поисках от Комисията допълнителна информация във връзка с Вашата жалба и определих 28 февруари 2007 г. за краен срок за изпращането ѝ до мен.

На 2 март 2007 г. Комисията поиска удължаване на крайния срок за представяне на нейното становище до 31 март 2007 г. На 12 март 2007 г. уведомих службите на Комисията, че уважавам искането. С писмо от същия ден Ви уведомихме за това.

На 23 април 2007 г., предвид липсата на отговор от службите на Комисията, Ви уведомих, че съм поискал от службите на Комисията да изпратят отговора на моето искане за допълнителна информация възможно най-скоро и най-късно до 30 април 2007 г. Комисията ми изпрати отговора си на 21 май 2007 г.

На 23 май 2007 г. Ви препратих отговора на Комисията с покана да направите коментари до 30 юни 2007 г. До определената за тази цел дата не бяха получени коментари от Вас.

По повод на телефонен разговор от 8 ноември 2007 г. с поверените ми служби Вие ги информирахте, че нямате допълнителни забележки относно становището на Комисията и че не желаете да продължите разглеждането на въпросите, повдигнати във Вашата жалба.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са, както следва:

Жалбоподателят е френски изследовател, работещ в CNRS (1).

На 17 декември 2002 г. Европейската комисия отправи покана за представяне на предложения с референтен номер FP6-2002- Mobility-6 (наричана по-долу „поканата за представяне на предложения“) за международните стипендии „Мария Кюри“ (OIF). Крайният срок за подаване на кандидатури беше 12 февруари 2004 г.

На 12 февруари 2004 г. жалбоподателката подава заявление за стипендия „Мария Кюри“ в рамките на посочената покана за представяне на предложения.

С писмо от 7 септември 2004 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че нейното предложение е оценено положително от нейните служби и че тя желае да пристъпи към преговори за сключване на договор във връзка с нейното предложение. Според жалбоподателя е имало забавяне в процедурата на Комисията.

На 21 февруари 2005 г.(2) жалбоподателката е уведомена, че не отговаря на условията за стипендията на основание, че не отговаря на условията за допустимост, определени в новата работна програма, публикувана от Комисията на 29 януари 2004 г. Жалбоподателят подчерта, че тази нова работна програма е била публикувана само две седмици преди крайния срок за кандидатстване за изходящи международни стипендии.

Новите условия за допустимост гласят следното:

„За индивидуални действия изследователите трябва да имат най-малко четири години изследователски опит към датата на съответния краен срок за подаване на предложения (…)“.

Освен това жалбоподателката посочи, че към момента на подаване на кандидатурата си лицето, отговарящо на национално равнище за обработката на исканията за информация от кандидатите, е уверило, че кандидатурата ѝ отговаря на условията за допустимост, тъй като тя ще има четири години изследователски опит, считано от септември 2004 г.

Жалбоподателката неколкократно е обжалвала пред Комисията решението за отхвърляне на заявлението ѝ за OIF. Усилията й не бяха успешни.

На 8 март 2005 г. беше организирана среща между член на отдел „Човешки ресурси“ на CNRS и служител на службата „Индивидуални стипендии“ на Комисията. След тази среща с електронно писмо от 16 март 2005 г. Комисията информира жалбоподателя, че трябва да потвърди решението си за отхвърляне на заявлението му, тъй като не отговаря на условието за допустимост, посочено в точка 2.5.3 от новата версия на работната програма за индивидуални действия. В това електронно писмо Комисията информира жалбоподателя, че ще получи „официално писмо, в което тази позиция ще бъде вписана своевременно“.

На 16 март 2005 г. жалбоподателката отново изпраща писмо до Комисията, в което иска от нея да преразгледа решението си за отхвърляне на кандидатурата ѝ за стипендия „Outgoing International Fellowship“.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че: и) Комисията не я е информирала надлежно за промяната на условията за допустимост, предвидени в новата работна програма, публикувана на 29 януари 2004 г., т.е. само две седмици преди крайния срок за кандидатстване. Освен това тя твърди, че ii) е имало забавяне при разглеждането на молбата ѝ от Комисията.

Жалбоподателката твърди, че нейното заявление за OIF в рамките на поканата за представяне на предложения следва да се счита за допустимо. Освен това тя твърди, че в случай че кандидатурата ѝ бъде счетена за недопустима, следва да ѝ бъде присъдено обезщетение за вреди.

Задачата

Становище на Комисията

В обобщение становището на Комисията по жалбата беше следното:

Що се отнася до фактическата обстановка

Жалбоподателят кандидатства за OIF „Мария Кюри“ в рамките на поканата за представяне на предложения, публикувана в контекста на Шестата рамкова програма. Крайният срок за посочената покана е 12 февруари 2004 г.

OIF „Мария Кюри“ е схема, която има за цел да подпомага опитни изследователи. Съгласно правилата, определени в работната програма, публикувана през януари 2004 г., кандидатите трябва да бъдат:

„изследователи, които имат най-малко четири години изследователски опит (приравнен към пълен работен ден) от получаването на университетска диплома, даваща им достъп до докторантура (степента трябва да дава право на титуляря да започне докторантура, без да е необходимо да придобива допълнителна квалификация) в държавата, в която е придобита степента/дипломата, или изследователи, които вече притежават докторска степен, независимо от времето, необходимо за придобиването ѝ.

За индивидуални действия изследователите трябва да имат най-малко 4 години изследователски опит към датата на съответния краен срок за подаване на предложения или да са получили докторска степен най-късно осем месеца след съответния краен срок за подаване на предложения.“

Към момента на крайния срок за подаване на предложения жалбоподателката все още не е притежавала докторска степен (която според предоставената от нея информация се очаква да бъде присъдена на 15 септември 2004 г.), нито е имала четиригодишен изследователски опит (който според нея ще бъде придобит до септември 2004 г.).

В заявлението си жалбоподателката се позовава на правилата за допустимост, установени в изданието на работната програма от юли 2003 г., където съгласно определенията в раздел 2.5.3 опитните изследователи са определени като:

„изследователи, които имат най-малко 4 години изследователски опит (приравнен към пълен работен ден) от получаването на университетска диплома, даваща им достъп до докторантура (степента трябва да дава право на титуляря да започне докторантура, без да е необходимо да придобива допълнителна квалификация) в държавата, в която е придобита степента/дипломата, или изследователи, които вече притежават докторска степен, независимо от времето, необходимо за придобиването ѝ.

За индивидуални действия изследователите трябва да спазват това правило най-късно осем месеца след съответния краен срок за представяне на предложения.“

Към момента на представяне на предложенията Комисията не е поискала от заявителите никакви подкрепящи документи, свързани например с продължителността на изследователския опит, за да докаже, че са изпълнени изискванията за допустимост. С цел опростяване и ускоряване на процедурата за подбор е извършена предварителна административна проверка единствено въз основа на подадените от жалбоподателя декларации. След това предложенията, които успешно преминаха оценката, извършена от група външни експерти, бяха подложени на обстойна проверка във връзка с критериите за допустимост. На този етап информацията, предоставена от жалбоподателите в техните предложения, е внимателно проверена, като са разгледани подкрепящите документи.

Тъй като тази проверка на съответствието с критериите за допустимост и всички други приложими правила, свързани с предложението, се извършва в рамките на етапа на преговори, потенциалните изпълнители бяха информирани, че писмото за преговори „не следва при никакви обстоятелства да се разглежда като официален ангажимент от страна на Комисията за предоставяне на финансова подкрепа, тъй като това зависи от задоволителното приключване на преговорите по договора и вътрешното приключване на официалния процес на подбор.“

Предложението, представено от жалбоподателя, беше успешно оценено и на 7 септември 2004 г. беше изпратено писмо покана за започване на преговори за сключване на договор до приемащата институция „Centre d’Etudes Biologiques de Chizé“на CNRS.

В съответствие с изискванията на Комисията за договаряне на договори формулярът за изготвяне на договор (озаглавен „A3“) изискваше информация за изследователя от приемащата институция. Що се отнася до жалбоподателя, този формуляр е получен на 5 октомври 2004 г. и ясно посочва, че докторската степен все още не е присъдена, но се очаква до 15 септември 2004 г. Не е подадена допълнителна декларация относно докторската степен.

При тези обстоятелства и след решението на „ad hoc комитет за допустимост“, създаден на равнище генерална дирекция, за да разгледа този конкретен случай, службите на Комисията трябваше да уведомят приемащата институция, че тъй като условията за притежаване на докторска степен или четиригодишен изследователски опит не са изпълнени, договарянето на договора се счита за неуспешно.

Що се отнася до твърдението, че Комисията не е информирала надлежно жалбоподателя за промяната на условията за допустимост

Комисията заяви, че актуализираните версии на работната програма са били предоставени на изпълнителите (т.е. на приемащата институция) и на потенциално заинтересованите страни (изследователи, национални звена за контакт и др.) чрез публикуване на уебсайта на Информационната система на Общността за научноизследователска и развойна дейност (CORDIS). Приложимата към настоящата ситуация версия на работната програма „Човешки ресурси и мобилност“ беше приета на 19 януари 2004 г. и публикувана на уебсайта на CORDIS на 22 януари 2004 г. Критерият за допустимост, свързан с изследователския опит, беше преформулиран, за да се изясни правилото. Материалноправното съдържание на правилото остава непроменено.

Преформулирането на критерия за допустимост, свързан с професионалния опит, прието през януари 2004 г., било необходимо, тъй като формулировката в предходното издание на работната програма оставяла място за погрешно тълкуване, тъй като можело да доведе до погрешното заключение, че изследователи, които не притежават докторска степен, са допустими дори ако нямат четиригодишен изследователски опит. Би могло погрешно да се разбере, че условието по отношение на професионалния опит ще бъде изпълнено, при условие че те имат четиригодишен изследователски опит най-късно в рамките на осем месеца след съответния краен срок за представяне на предложения.

Изяснената версия на работната програма беше публикувана три седмици преди внасянето на предложението от жалбоподателя. Съгласно тази версия изискванията за допустимост по отношение на квалификацията за научни изследвания са или да притежават докторска степен (или да я получат най-късно в срок от осем месеца след съответния краен срок за подаване на предложения, т.е. не по-късно от 12 октомври 2004 г., или към момента на съответния краен срок за подаване на предложения вече да са придобили еквивалент на пълно работно време от четири години изследователски опит, считано от получаването на „университетска диплома, която им дава достъп до докторантура (степента трябва да дава право на притежателя да започне докторантура, без да е необходимо да придобива допълнителни квалификации) в държавата, в която е получена степента/дипломата“.

Кандидатурата на жалбоподателката очевидно е недопустима съгласно тези условия, тъй като поради вътрешни организационни проблеми на органа, който ѝ присъжда докторска степен, тя не е била в състояние да получи посочената степен до 12 октомври 2004 г.; към същата дата, т.е. 12 февруари 2004 г., която е крайният срок за представяне на предложенията, тя също не е имала еквивалент на пълно работно време от четири години изследователски опит.

Следва да се подчертае, че заявлението на жалбоподателя не би било допустимо дори при предишната формулировка на изискванията за допустимост, определени в работната програма от юли 2003 г., тъй като преформулирането не е довело до съществено изменение на приложимите правила.

Освен това, дори да се вземе предвид предишната формулировка на правилото относно изискването за изследователски опит и да се приеме (хипотетично) неправилното тълкуване на гореспоменатото правило (т.е. възможността кандидатът да завърши четиригодишния опит в рамките на осем месеца от съответния краен срок за представяне на предложението), жалбоподателят не би имал необходимия четиригодишен изследователски опит до октомври 2004 г. (т.е. осем месеца след крайния срок). Според Комисията жалбоподателката, очевидно след информацията, предоставена от френското национално звено за контакт, е включила продължителността на своя „Diplôme d'Etudes Approfondies“(„DEA“) в обема на изследователския опит, който трябва да бъде взет предвид за целите на допустимостта. Въпреки това правилата, определени в работната програма от юли 2003 г., предвиждат, че изследователският опит следва да се брои от последната университетска квалификация, даваща пряк достъп до докторантура. Според френската образователна система студентът трябва да притежава DEA, за да започне докторантура. Следователно в настоящия случай жалбоподателят би имал четиригодишен изследователски опит едва през септември 2005 г., т.е. след изтичането на крайния срок.

По отношение на предполагаемото забавяне при разглеждането на заявлението на жалбоподателя

Комисията заяви, че закъсненията са настъпили по време на етапа на преговори в резултат на предоставянето от приемащата институция на непълна информация относно банковите данни на жалбоподателя. След отправеното на 7 септември 2004 г. искане Комисията получи пълни и точни формуляри за изготвяне на договори, свързани с банкова информация. В резултат на това забавяне по-нататъшният напредък в преговорите по предложението не стана възможен преди декември 2004 г.

На този етап службите на Комисията установиха, че жалбоподателката все още не е получила докторска степен и че условието относно „четиригодишен изследователски опит“ също не е изпълнено. Поради това на 4 февруари 2005 г. беше поискано допълнително пояснение по този въпрос. Според Комисията обаче нито жалбоподателят, нито приемащата институция са представили доказателства по отношение на нейната докторска степен.

Междувременно както жалбоподателят, така и ученият, отговарящ за проекта в CNRS, се свързаха със службите на Комисията (а именно ръководителя на проекта и изпълняващия длъжността началник-отдел) по електронна поща и по телефона. Освен това ръководителят на проекта обсъди случая с „Посока на ресурсите Humaines du CNRS national“в рамките на специална среща с CNRS, проведена в Брюксел на 8 март 2005 г. След тази среща бяха осъществени допълнителни контакти във връзка със случая на жалбоподателя.

Службите на Комисията се консултираха не само със службата за правни консултации в рамките на дирекцията, но също така създадоха „ad hoc комитет за допустимост“ на равнище генерална дирекция на 11 март 2005 г., за да обсъдят случая на жалбоподателя. След продължителни обсъждания обаче беше потвърдена недопустимостта на предложението на жалбоподателя.

Комисията проучи всички възможни решения на проблема, свързан с предложението на жалбоподателя. За да се гарантира справедливо третиране на всички кандидати обаче, не беше възможно предложението да бъде обявено за допустимо. Всъщност четири други подобни случая е трябвало да бъдат обявени за недопустими и преговорите е трябвало да бъдат прекратени.

Също така стана ясно, че неточната информация и неточните документи, предоставени от изпълнителя по време на етапа на преговори, са изиграли решаваща роля за генерирането на закъсненията, настъпили по време на оценката на предложението. Според Комисията няма основания за предоставяне на икономическа компенсация на жалбоподателя, тъй като са положени всички възможни усилия, за да се помогне на жалбоподателя, като същевременно се гарантира правилното прилагане на правилата.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката поддържа жалбата си и накратко прави следните допълнителни коментари:

При подготовката на кандидатурата си за OIF „Мария Кюри“ тя се свърза с лицето, отговарящо на национално равнище за предоставянето на информация относно тези стипендии, и с лицето, отговарящо за международните отношения в Университета в Париж VI. Жалбоподателката е била информирана, че за целите на допустимостта продължителността на нейната DEA може да бъде включена като част от нейния изследователски опит. Според жалбоподателката решението да не се вземе предвид нейният едногодишен DEA в обема на изследователския опит е взето по време на среща през март 2005 г., т.е. почти една година след крайния срок за подаване на кандидатурите. Освен това на уебсайта на CORDIS не е предоставена информация по този въпрос. Жалбоподателката не е защитила докторската си степен преди крайния срок 12 октомври 2004 г., тъй като въз основа на информацията, предоставена от лицето, отговарящо за предоставянето на информация на национално равнище относно стипендиите „Мария Кюри“, и въз основа на информацията, предоставена от лицето, отговарящо за международните отношения в Университета в Париж VI, тя е счела, че кандидатурата ѝ е допустима.

Жалбоподателят заяви, че актуализирането на версията на работната програма за 2003 г. не представлява пояснение, а по-скоро изменение на правилата, уреждащи допустимостта на кандидатурите на кандидатите. Тази промяна е настъпила три седмици преди крайния срок за кандидатстване — период, през който кандидатите са били заети с изготвянето на своите научни проекти.

Според жалбоподателя Комисията не е проверила внимателно допустимостта на кандидатурите на кандидатите по време на преговорния период. Съгласно Наръчника за стипендиите „Мария Кюри“ периодът на преговори е трябвало да започне около три месеца след крайния срок за кандидатстване, т.е. около 12 май 2004 г. Писмото с покана за започване на преговори за сключване на договор обаче е изпратено на приемащата институция на 7 септември 2004 г. Следователно вече е имало четиримесечно забавяне от страна на Комисията в процедурата, свързана с поканата за представяне на предложения от 2004 г. Според жалбоподателката тя не е могла да кандидатства за поканата за представяне на предложения от 2005 г. (за която кандидатурата ѝ очевидно е отговаряла на условията, като се има предвид, че е получила докторската си степен на 15 декември 2004 г.) поради забавянето на Комисията да я информира за недопустимостта на кандидатурата ѝ за поканата за представяне на предложения от 2004 г.

Жалбоподателката посочи, че забавянията по време на периода на преговори се дължат не само на непълна информация относно банковите данни на жалбоподателката, но и на факта, че тя е срещнала трудности при свързването със служителя на Комисията, отговарящ за нейното заявление, който е бил в отпуск по болест.

Допълнителни запитвания
Искането за информация, отправено до Комисията

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания. Поради това омбудсманът поиска от Комисията да му предостави информация по следните въпроси:

1. Може ли Комисията да обясни защо счита, че няма промяна по отношение на условията за допустимост и че жалбоподателят е бил надлежно информиран за тези условия?
2. В становището си Комисията заяви, че нейните служби са установили, че жалбоподателят не е отговарял на условията за допустимост, когато е получил информацията, предоставена от приемащата институция на 5 октомври 2004 г. Жалбоподателката обаче е била уведомена, че не отговаря на условията едва на 21 февруари 2005 г., т.е. повече от четири месеца и половина по-късно. В раздел 4 от Наръчника се посочва, че „след научната оценка могат да се извършват и проверки за гъвкавост, които могат да доведат до отхвърляне на по-късен етап. Тези критерии за допустимост ще бъдат проверени въз основа на информацията, предоставена от кандидата в предложението. Ако на по-късен етап се установи, че даден критерий за допустимост не е изпълнен (например поради неточна или подвеждаща информация, съдържаща се в предложението), това незабавно ще доведе до отхвърляне на предложението“(подчертаването е добавено от омбудсмана). Може ли Комисията да обясни защо е отнело толкова много време, за да информира жалбоподателя, че не отговаря на условията за допустимост?
3. Съответните правила предвиждат, че докторска степен също може да отвори пътя за стипендия и че докторска степен, получена най-късно осем месеца след крайния срок, е достатъчна. Жалбоподателката получава докторска степен през декември 2004 г. В становището си тя посочва, че не е изтеглила тази дата напред, тъй като е приела, че кандидатурата ѝ така или иначе отговаря на условията за допустимост. Следователно не може да се изключи, че жалбоподателката е можела да получи докторската си степен най-късно осем месеца след изтичането на срока и по този начин да стане допустима, ако Комисията я беше уведомила своевременно, че не отговаря на другото условие за допустимост, а именно изискването за четири години професионален опит. Може ли Комисията да коментира този въпрос?
4. В жалбата си и в становището си жалбоподателката посочва, че забавянето на Комисията да я информира за недопустимостта на нейната кандидатура за поканата(ите) за представяне на предложения за 2004 г. е причинно-следствена връзка с факта, че тя не е кандидатствала за поканата(ите) за представяне на предложения за 2005 г. Изглежда, че Комисията не е коментирала този въпрос в становището си. Може ли Комисията да коментира този въпрос?

Отговор на Комисията

В писмената си реплика Комисията излага накратко следните твърдения:

Що се отнася до първия въпрос, свързан с предполагаемата промяна на условията за допустимост и предполагаемата липса на надлежно информиране на жалбоподателя за това

Комисията посочва, че версията на работната програма, публикувана на 22 януари 2004 г., включва леко преформулиране на критерия за допустимост, свързан с изследователския опит. Това преформулиране не промени съдържанието и значението на съответния критерий и беше прието в контекста на усилията, насочени към осигуряване на постоянно подобряване на работната програма. Преформулирането обаче не е оказало никакво въздействие върху приложимото правило за допустимост, което е останало непроменено.

Комисията отбеляза, че подвеждаща информация не е била предоставена от службите на Комисията, а от национални субекти. В този контекст Комисията се позова на електронното писмо, изпратено от жалбоподателя на 9 февруари 2005 г.

Новата версия на работната програма беше приета на 19 януари 2004 г. и публикувана на уебсайта на CORDIS на 22 януари 2004 г., като по този начин беше предоставена на изпълнителите, т.е. на приемащите институции) и на потенциално заинтересованите страни (изследователи, НЗК, три седмици преди крайния срок за представяне на предложенията. Според Комисията това е станало достатъчно рано, за да стане известно на потенциалните заявители, особено като се има предвид, че преформулирането не предполага необходимост от изменение на дадено предложение.

Според Комисията, h owever, аспектите, свързани с тълкуването на правилото за допустимост, изглежда са от ограничено значение за случая на жалбоподателя.

В предложението си жалбоподателката заявява, че очаква да получи докторска степен на 15 септември 2004 г., т.е. в срок от осем месеца, считано от 12 февруари 2004 г. Тя обаче не получава докторска степен в рамките на този 8-месечен период (3).

Освен това тя не е имала необходимия 4-годишен опит към 12 февруари 2004 г. . В това отношение жалбоподателката погрешно е взела предвид периода, прекаран в придобиване на „Diplôme d'Etudes Approfondies“(DEA), за да изчисли своя опит. Въпреки това, в съответствие с правилата, определени в работната програма от юли 2003 г., изследователският опит следва да се брои от последната университетска квалификация, даваща достъп до докторантура. Следователно тя е трябвало да вземе предвид само опита, придобит след получаването на DEA.

Що се отнася до втория въпрос, а именно твърдяното забавяне на уведомяването на жалбоподателката за недопустимостта на нейната молба

Що се отнася до продължителността на процедурата, Комисията пожела да потвърди позицията, вече изразена в предходното ѝ становище. Освен това Комисията подчерта, че са положени всички възможни усилия за проучване на алтернативни решения, насочени към преразглеждане на допустимостта на заявлението на жалбоподателя в рамките на правната рамка. Самата жалбоподателка признава това в електронното си писмо, изпратено на 18 март 2005 г.

Що се отнася до третия въпрос, а именно дали жалбоподателката е можела да получи докторска степен най-късно осем месеца след изтичането на срока, ако Комисията я беше уведомила своевременно, че не отговаря на другото условие за допустимост

Комисията заяви, че не споделя позицията на жалбоподателката, т.е. че тя е можела да получи докторска степен в срок от осем месеца след изтичането на срока, ако е била своевременно информирана за приложимите правила. Комисията посочва, че не може да се счита за отговорна за отлагането на датата за обсъждане на окончателната дисертация и за забавянето при присъждането на докторската ѝ степен. Освен това, както е посочено в съобщението, изпратено от жалбоподателката на 9 февруари 2005 г., нейната докторска дисертация е отложена поради липсата на членове на журито. Това обстоятелство изглежда изключва всякаква възможност жалбоподателят да представи дисертацията и присъждането на докторската степен, за да спази крайния срок.

Що се отнася до четвъртия въпрос, а именно дали твърдяното забавяне от страна на Комисията при информирането на жалбоподателката за недопустимостта на нейната кандидатура за поканата(ите) за представяне на предложения за 2004 г. е било причинно-следствена връзка с факта, че тя не е кандидатствала за поканата(ите) за представяне на предложения за 2005 г.

Комисията заяви, че разпоредбите, приложими за действията „Мария Кюри“, не възпрепятстват потенциалните кандидати да представят предложение за последващата покана, дори ако друга е в процес на оценяване или е в процес на договаряне. Напротив, било обичайно кандидатите да представят предложение в последващи покани за представяне на предложения, за да се увеличи възможността за успех.

В настоящия случай жалбоподателката е имала възможност да подаде отново кандидатурата си преди изтичането на крайния срок за поканата за представяне на предложения за 2005 г., тъй като, считано от 4 февруари 2004 г., е била информирана от службите на Комисията за проблемите с допустимостта, свързани с кандидатурата ѝ по поканата за представяне на предложения за 2004 г. Въпреки че тази информация беше изпратена няколко дни преди крайния срок на последващата покана (12 февруари 2005 г.), трябва да се има предвид, че повторното представяне не изискваше изменение на първоначалното предложение, тъй като повдигнатият от Комисията въпрос се отнасяше само до критерия за допустимост по отношение на предходния краен срок. С други думи, по това време не е била необходима допълнителна дейност по предложението, за да се подаде отново кандидатурата преди изтичането на крайния срок за последващата покана.

Комисията стигна до заключението, че няма основания за присъждане на обезщетение на жалбоподателя, тъй като са положени всички възможни усилия, за да му се помогне, като същевременно се гарантира правилното прилагане на правилата за водене на преговори и спазването на принципа на равно третиране на жалбоподателите.

Накрая, Комисията също така се възползва от възможността да информира Европейския омбудсман, че жалбоподателят е представил същото предложение (същото заглавие и съдържание) в рамките на поканата за представяне на предложения FP6-2005-Mobility-6 - OIF схема, с краен срок 19 януари 2006 г. Това предложение беше прието и жалбоподателката започна стажа си на 1 април 2007 г.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В определения за целта срок не бяха получени коментари от жалбоподателя.

Допълнителни контакти между службите на омбудсмана и жалбоподателя

По повод на телефонен разговор със службите на Омбудсмана на 8 ноември 2007 г. жалбоподателката информира службите на Омбудсмана, че няма допълнителни забележки във връзка със становището на Комисията и че не желае да продължи разглеждането на въпросите, повдигнати в нейната жалба. Тя посочва по-специално, че тъй като е получила стипендията „Мария Кюри“ за 2006/2007 г., не желае да продължи да предявява иска си за обезщетение за вреди.

Жалбоподателката признава, че Комисията е предприела стъпки, за да се опита да поправи положението ѝ. Тя обаче повтори, че е била погрешно информирана от френското национално звено за контакт, че може да включи продължителността на своята DEA, за да изчисли изследователския опит.

Жалбоподателят благодари на службите на омбудсмана за тяхната намеса.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдението, че Комисията не е информирала жалбоподателя за промяната на условията за допустимост

1.1 На 12 февруари 2004 г. жалбоподателят, френски изследовател, кандидатства за международна стипендия „Мария Кюри“ (OIF) в рамките на поканата за представяне на предложения FP6-2002- Mobility-6, отправена от Европейската комисия на 17 декември 2002 г. Крайният срок за посочената покана е 12 февруари 2004 г. На 7 септември 2004 г. Комисията уведомява жалбоподателката, че нейното предложение е оценено положително и че желае да пристъпи към преговори за сключване на договор относно нейното предложение. На 21 февруари 2005 г.(4) жалбоподателката е уведомена, че не отговаря на условията за OIF. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че Комисията не я е информирала надлежно за промяна в условията за допустимост, определени в новата работна програма, публикувана на 29 януари 2004 г., т.е. само две седмици преди крайния срок за подаване на заявления.

1.2 В становището си Комисията посочва, че актуализираната версия на работната програма е приета на 19 януари 2004 г. и публикувана на уебсайта на CORDIS на 22 януари 2004 г. Критерият за допустимост, свързан с научноизследователския опит, беше преформулиран в актуализираната версия на работната програма с оглед изясняване на правилото. Комисията твърди, че материалноправното съдържание на правилото остава непроменено. Преформулирането на критерия за допустимост, свързан с професионалния опит, прието през януари 2004 г., било необходимо, тъй като формулировката в предходното издание на работната програма оставяла място за погрешно тълкуване, тъй като можело да доведе до погрешен извод, че изследователи, които не притежават докторска степен, са допустими, дори и да нямат четиригодишен изследователски опит.

1.3 В своите забележки жалбоподателката заявява, че актуализирането на версията на работната програма не е пояснение, а по-скоро изменение на правилата за допустимост. Промяната е направена три седмици преди крайния срок за кандидатстване — период, през който кандидатите са били заети с изготвянето на проектите си.

1.4 С оглед на забележките на жалбоподателя и становището на Комисията омбудсманът счете за целесъобразно да поиска допълнителна информация от Комисията. Омбудсманът поиска от Комисията да обясни защо счита, че преформулирането не представлява промяна по отношение на условията за допустимост, и да обясни дали жалбоподателят е бил надлежно информиран за тези условия. Омбудсманът също така поиска от Комисията да коментира въпроса, че не може да се изключи, че жалбоподателката е могла да получи докторска степен най-късно осем месеца след изтичането на срока и по този начин да стане допустима, ако Комисията я е информирала своевременно, че не отговаря на другото условие за допустимост, а именно изискването за четири години професионален опит.

1.5 В допълнителния си отговор Комисията посочва, че версията на работната програма, публикувана на 22 януари 2004 г., включва леко преформулиране на критерия за допустимост, свързан с изследователския опит, но не променя съдържанието и значението на критерия. Това преформулиране беше направено достатъчно рано, за да стане известно на потенциалните кандидати, особено като се има предвид, че преформулирането не предполага необходимост от изменение на предложението. В случая на жалбоподателката обаче аспектите, свързани с тълкуването на правилото за допустимост, изглежда са от ограничено значение, тъй като тя заявява в предложението си, че очаква да получи докторска степен на 15 септември 2004 г., т.е. в рамките на изисквания осеммесечен срок след съответния краен срок. Освен това Комисията посочва, че не може да се счита за отговорна за отлагането на датата за защита на окончателната теза и за присъждането на докторската степен. Това забавяне се дължи на липсата на членове на журито.

1.6 Омбудсманът отбелязва, че първата версия на работната програма за OIF "Мария Кюри" е публикувана от Комисията през юли 2003 г. На 22 януари 2004 г. актуализирана версия на работната програма беше публикувана на уебсайта на CORDIS. Освен това омбудсманът отбелязва, че жалбоподателката е подала заявлението си за OIF на 12 февруари 2004 г., т.е. на крайната дата за представяне на предложенията, и три (5) седмици след публикуването на актуализираната версия на работната програма на уебсайта на CORDIS.

1.7 Омбудсманът отбелязва, че в раздел 2.5.3 от изданието на работната програма от юли 2003 г. опитните изследователи са определени по следния начин:

„Изследователи, които имат най-малко 4 години изследователски опит (приравнен към пълен работен ден) от получаването на университетска диплома, даваща им достъп до докторантура (степента трябва да дава право на притежателя си да започне докторантура, без да е необходимо да придобива допълнителна квалификация) в държавата, в която е придобита степента/дипломата, или изследователи, които вече притежават докторска степен, независимо от времето, необходимо за придобиването ѝ.

За индивидуални действия изследователите трябва да спазват това правило най-късно осем месеца след съответния краен срок за представяне на предложения.“(Подчертаването е добавено от омбудсмана).

1.8 Омбудсманът счита, че от тази версия на работната програма не става напълно ясно дали позоваването на "това правило"във втория параграф, цитиран по-горе, се отнася до изискването за изследователски опит или до изискването за докторска степен, или и до двете изисквания (6). Следователно от тази версия на работната програма не става напълно ясно дали четиригодишният изследователски опит трябва да бъде придобит към датата на представяне на предложението (т.е. на 12 февруари 2004 г.) или най-късно осем месеца след тази дата, т.е. на 12 октомври 2004 г. Поради това омбудсманът е съгласен с Комисията, че версията на работната програма от юли 2003 г. действително оставя място за погрешно тълкуване.

Омбудсманът счита, че поради това е било целесъобразно Комисията да изясни този въпрос в актуализирана версия, което Комисията направи, когато публикува нова версия на работната програма през януари 2004 г.

1.9 Омбудсманът отбелязва, че съответната част от тази актуализирана версия е преформулирана по следния начин.

„За индивидуални действия изследователите трябва да имат най-малко 4 години изследователски опит към датата на съответния краен срок за подаване на предложения или да са получили докторска степен най-късно осем месеца след съответния краен срок за подаване на предложения.“

В преработената версия ясно се посочва, че четиригодишният изследователски опит трябва да бъде придобит до датата на представяне на предложението (т.е. до 12 февруари 2004 г.). Докторската степен може да бъде получена най-късно осем месеца след съответния краен срок за подаване на предложения (т.е. 12 октомври 2004 г.).

1.10 Омбудсманът отбелязва, че раздел 6.1 от Наръчника на OIF "Мария Кюри" от май 2003 г. ("Наръчника") гласи следното:

„Важно е да се отбележи, че поканите могат да бъдат изменяни и че могат да бъдат публикувани допълнителни покани. Винаги трябва да се консултирате с последния краен срок на уебстраницата „Мария Кюри“.“ (Подчертаването е добавено от омбудсмана)

1.11 Омбудсманът отбелязва от този откъс от Наръчника, че поканите за представяне на предложения могат да бъдат изменяни и че кандидатите следва да направят справка с последната версия на поканата на уебстраницата "Мария Кюри". Ако Комисията имаше право да стигне дотам, че да „промени“ покана за представяне на предложения преди представянето на предложения, от това следва, че тя би могла да „изясни“ съществуваща покана за представяне на предложения. В този контекст не е необходимо допълнително да се поставя въпросът дали преформулирането, посочено във версията на работната програма от януари 2004 г., представлява „изменение“ или „изясняване“ на правилата за допустимост.

1.12 Омбудсманът обаче е на мнение, че е в интерес на добрата администрация всички изменения или разяснения на покана за представяне на предложения да се правят по начин, който отчита законните интереси на гражданите. По-специално, в интерес на добрата администрация е да се положат всички разумни усилия за своевременно извършване на необходимите изменения или разяснения. По-специално, всички необходими разяснения следва да бъдат направени навреме, за да се даде време на заинтересованите страни да предприемат необходимите стъпки, за да вземат предвид тези изменения или разяснения.

1.13 Ако дадено изменение или пояснение изисква от кандидатите да изменят предложенията си по същество, със сигурност би било необходимо изменението или пояснението да бъде оповестено публично значително преди крайния срок за поканата за представяне на предложения.

1.14 Омбудсманът отбелязва обаче, че въпросното конкретно преформулиране не е изисквало от кандидатите да правят съществени промени в своите предложения преди представянето им. Следователно фактът, че преформулирането е направено само три седмици преди крайния срок за представяне на предложения, в конкретния случай не е засегнал кандидатите, включително жалбоподателя.

1.15 Омбудсманът обаче е наясно, че кандидат като жалбоподателя би могъл, с оглед на преформулирането, да предприеме стъпки, за да гарантира допустимостта на своята кандидатура, като получи докторска степен не по-късно от 12 октомври 2004 г. Всъщност жалбоподателката е трябвало да получи докторската си степен през септември 2004 г. Не може да се изключи, че жалбоподателката е можела да положи известни усилия, за да гарантира, че тази дата ще бъде запазена, ако е знаела, че в противен случай молбата ѝ би била отхвърлена.

В това отношение е важно кандидатите да бъдат своевременно информирани за преформулирането, за да се възползват от тази възможност.

1.16 Разумно е обаче да се приеме, че преформулиране, направено публично достояние през януари 2004 г., е направено в достатъчен срок, за да могат потенциално засегнатите от него кандидати да предприемат всички възможни мерки, с които разполагат, за да получат докторските си степени до октомври 2004 г. Фактът, че жалбоподателят всъщност може да не е узнал за промяната във формулировката на работната програма след публикуването на преработената версия през януари 2004 г. и следователно може да не е предприел стъпки, за да гарантира запазването на първоначалната дата за защита на своята теза (септември 2004 г.), не може конкретно да се разглежда като пропуск от страна на Комисията. Всъщност Комисията, освен че публикува съответния наръчник, работната програма и информацията на своите уебсайтове, няма конкретна роля по отношение на предоставянето на информация на конкретни кандидати, включително информация във връзка с условията за допустимост (7). Омбудсманът отбелязва, че приемащите институции и по-специално националните звена за контакт имат специфична роля за предоставяне на информация на отделните кандидати. Фактът, че те може да не са направили това в случая на жалбоподателя, след като са получили преразгледаната работна програма през януари 2004 г., според омбудсмана не е по вина на Комисията.

1.17 Въпреки това, за да се избегнат подобни проблеми в бъдеще, би било полезно Комисията, в случай на значително бъдещо преформулиране на работната програма, както по отношение на измененията, така и по отношение на разясненията, да изготви кратко описание на преформулирането на съответните уебсайтове. Освен това Комисията следва също така да изпрати версия на наръчника с „проследени промени“ на приемащите институции и националните звена за контакт, за да ги улесни при идентифицирането и разбирането на промените. В тази връзка омбудсманът ще направи допълнителна забележка по-долу.

1.18 Въз основа на гореизложените съображения Омбудсманът заключава, че изглежда не е имало лошо администриране от страна на Комисията по отношение на това твърдение.

2 По твърдяното забавяне при разглеждането на заявлението на жалбоподателя от страна на Комисията

2.1 Жалбоподателката твърди, че е имало забавяне при разглеждането на нейната кандидатура, тъй като тя е била информирана едва на 21 февруари 2005 г. за недопустимостта на нейната кандидатура за поканата за представяне на предложения от 2004 г. 2.2 В становището си Комисията посочва, че закъсненията са настъпили по време на етапа на преговорите в резултат на предоставянето на непълна информация относно банковите данни на организацията домакин. Освен това Комисията посочва, че след предварителна административна проверка, извършена единствено въз основа на представените от кандидатите документи, успешните предложения са били подложени на задълбочена проверка въз основа на критериите за допустимост. В случая на жалбоподателя, вследствие на искането на Комисията от 7 септември 2004 г., формулярът за изготвяне на договор (озаглавен „A3“), който изискваше информация за изследователя, беше получен на 5 октомври 2004 г. Формулярът ясно посочва, че докторската степен на жалбоподателя все още не е присъдена, но се очаква до 7 декември 2004 г. На този етап службите на Комисията установиха, че жалбоподателката все още не е получила докторска степен и няма четиригодишен изследователски опит. Освен това Комисията заяви, че неточната информация и неточните документи, предоставени от изпълнителя по време на етапа на преговори, са изиграли решаваща роля за причиняване на забавяния по време на оценката на предложението.

2.3 В становището си жалбоподателката твърди, че вече е имало четиримесечно забавяне от страна на Комисията в процедурата, свързана с поканата за представяне на предложения за 2004 г., като се има предвид, че поканата за започване на преговори за сключване на договор е била изпратена на приемащата институция едва на 7 септември 2004 г. Освен това тя твърди, че не е могла да кандидатства по поканата за представяне на предложения за 2005 г. поради забавянето при разглеждането на нейната кандидатура по поканата за представяне на предложения от 2004 г. от страна на Комисията.

2.4 С оглед на гореизложеното омбудсманът счете за целесъобразно да поиска допълнителна информация от Комисията. Поради това той поиска от Комисията да обясни защо е отнело толкова много време, за да информира жалбоподателката, че тя не отговаря на условията за допустимост. Омбудсманът също така поиска от Комисията да коментира факта, че в своята жалба и в своите забележки жалбоподателката е посочила, че забавянето на Комисията да я информира за недопустимостта на нейната кандидатура за поканата(ите) за представяне на предложения за 2004 г. е причинно-следствена връзка с факта, че тя не е кандидатствала за поканата(ите) за представяне на предложения за 2005 г.

2.5 В допълнителния си отговор Комисията подчерта, че по отношение на продължителността на процедурата са положени всички възможни усилия за проучване на алтернативни решения, насочени към преразглеждане на допустимостта на заявлението на жалбоподателя в правната рамка. Самата жалбоподателка признава това в електронното си писмо от 18 март 2005 г. Освен това Комисията заяви, че жалбоподателката е имала възможност да подаде отново кандидатурата си преди изтичането на крайния срок на поканата за представяне на предложения за 2005 г., тъй като на 4 февруари 2005 г. тя е била информирана от службите на Комисията за проблемите с допустимостта по отношение на поканата за представяне на предложения.

2.6 Омбудсманът на първо място счита за уместно да се позове на приложимите правила относно процедурата на стипендията "Мария Кюри". Съгласно раздел 1.3 („Как функционира?“) от Наръчника „Мария Кюри“ тази процедура е разделена на пет етапа: i) подготовката на предложението, извършена в тясно сътрудничество между изследователя и приемащата институция; ii) оценката на предложението; iii) етапа на преговори и подбора на предложенията; iv) изготвянето на проекта на договор от Комисията; и v) началото на работата.

На етап 2 („Оценка на предложението“) в наръчника се посочва, че „след крайния срок за подаване на заявленията се извършва поредица от проверки на предложението, за да се гарантира, че то отговаря на някои основни критерии, като пълнота, допустимост на заявителя и т.н.

Освен това омбудсманът отбелязва, че в раздел 4 от наръчника се посочва, че „за да може да се участва в действие „Мария Кюри“, трябва да бъдат изпълнени редица критерии за допустимост. (…) След крайния срок подадените предложения ще бъдат проверени за допустимост. Предложенията, които не отговарят на критериите, няма да бъдат подложени на научна оценка и ще бъдат отхвърлени. За да бъдат допустими, критериите трябва да бъдат изпълнени към момента на крайния срок за подаване.

Проверките за допустимост могат да се извършват и след научната оценка, което може да доведе до отхвърляне на по-късен етап. Тези критерии за допустимост ще бъдат проверени въз основа на информацията, предоставена от кандидата в предложението. Ако на по-късен етап се установи, че даден критерий за допустимост не е изпълнен (например поради неточна или подвеждаща информация, съдържаща се в предложението), това незабавно ще доведе до отхвърляне на предложението.“

2.7 Що се отнася до графика относно процедурата за подбор, Омбудсманът отбелязва, че в раздел 2.7 („Информация за поканите за представяне на предложения за OIF „Мария Кюри“ за 2003 г. и 2004 г.“) от работната програма действително се установява договорен график по отношение на предварителната оценка. Съгласно този график беше изчислено, че предварителната оценка ще бъде завършена в рамките на 4 месеца след крайната дата.

2.8 Омбудсманът обаче отбелязва, че "временната оценка", посочена в раздел 2.7 от работната програма, служи само като предвестник на научната оценка и не включва цялата "оценка на предложението", посочена в раздел 1.3 от наръчника. Следва също така да се отбележи, че предварителната оценка, която обикновено следва да бъде осъществена в рамките на четири месеца след крайния срок, не включва непременно цялата „оценка на допустимостта“, тъй като някои критерии за допустимост могат да бъдат оценени след приключване на научната оценка. Всъщност критерият за допустимост по отношение на получаването на докторска степен до 12 октомври 2004 г. не би могъл да бъде изпълнен в рамките на четиримесечния период на предварителната оценка.

2.9 Що се отнася до периода от време между датата на подаване на заявлението на жалбоподателя (а именно 12 февруари 2004 г.) и датата, на която приемащата институция е била информирана за желанието на Комисията да започне преговори за сключване на договори (а именно 7 септември 2004 г.), омбудсманът отбелязва, че като се има предвид, че предварителната оценка на предложенията е трябвало да бъде извършена до 12 юни 2004 г., може да се заключи, че научната оценка е отнела по-малко от три месеца (от 12 юни 2004 г. до 7 септември 2004 г.). Този период от време не е неразумен предвид очевидната сложност на научните предложения.

2.10 Що се отнася до периода от време между започването на преговорите за сключване на договор и момента, в който жалбоподателката е била информирана, че кандидатурата ѝ не отговаря на условията за допустимост, омбудсманът отбелязва, че Комисията е имала право да извърши задълбочена проверка на критериите за допустимост дори след започването на преговорите за сключване на договор. Всъщност, както бе отбелязано по-горе, за Комисията би било невъзможно да изрази окончателно становище по отношение на критерия за допустимост за докторанти до 12 октомври 2004 г.

2.11 Омбудсманът отбелязва, че в формуляра за подготовка за контакт А3, получен от Комисията на 5 октомври 2004 г., жалбоподателката е посочила, че очаква да получи докторска степен на 7 декември 2004 г. Освен това тя посочи, че има 4 години професионален опит. Тази информация относно професионалния опит, която жалбоподателят изглежда е предоставил въз основа на погрешното становище, получено от националното звено за контакт (8), вероятно е подвела Комисията да счита, че забавянето, свързано с дисертацията на жалбоподателя, няма да бъде решаващ фактор.

2.12 Омбудсманът отбелязва, че едва на 4 февруари 2004 г. Комисията е поискала допълнителна информация относно квалификацията на жалбоподателя. Омбудсманът отбелязва също така, че по време на етапа на преговори са възникнали забавяния в резултат на подаването на непълна информация относно банковите данни от приемащата институция. Всъщност след искане, отправено на 7 септември 2004 г., едва през декември 2004 г. Комисията получи пълна и точна банкова информация, което позволи да се постигне по-нататъшен напредък в преговорите по предложението. С оглед на факта, че приемащата институция е забавила предоставянето на тази информация до декември 2004 г., омбудсманът не счита за неразумно, че Комисията е поискала допълнителна информация относно квалификацията на жалбоподателя едва на 4 февруари 2005 г.

2.13 Въз основа на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията не може да бъде държана отговорна за закъсненията, настъпили при информирането на жалбоподателката за нейната недопустимост.

2.14 Що се отнася до факта, че жалбоподателката не е подала заявление за поканата за представяне на предложения за 2005 г., крайният срок за която е бил 12 февруари 2005 г., омбудсманът отбелязва, че Комисията е заявила, че жалбоподателката е била свободна да подаде отново заявлението си преди изтичането на крайния срок за поканата за представяне на предложения за 2005 г. Комисията също така заяви, че жалбоподателят е бил информиран от службите на Комисията на 4 февруари 2005 г. относно проблемите с допустимостта във връзка с поканата за представяне на предложения от 2004 г. Според Комисията, въпреки че тази информация е била изпратена няколко дни преди крайния срок на следващата покана (т.е. 12 февруари 2005 г.), не е била необходима допълнителна работа от страна на жалбоподателя, за да подаде отново заявлението преди изтичането на крайния срок за новата покана за представяне на предложения.

2.15 След внимателен преглед на приложенията към жалбата омбудсманът отбелязва, че в своето електронно писмо от 4 февруари 2005 г. отговорният за проектите служител на Комисията, отговарящ за стипендиите „Мария Кюри“, е заявил следното:

„Във връзка с договарянето на договора за горепосоченото предложение посочвате, че имате 48 месеца изследователски опит на пълно работно време между дипломирането и крайната дата за подаване на предложения за тази дейност (12.2.2004 г.)? Като се има предвид, че датата на дипломирането е точна, това не би могло да бъде така, бихте ли пояснили?

Ако нямате необходимия опит, бихте ли ми предоставили доказателства, че докторската Ви степен е присъдена (или официално определена от проверяващия орган) най-късно до 12.10.2004 г.? Веднага щом разполагам с тази информация, можем да продължим преговорите.“

2.16 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че това електронно писмо не е информирало изрично жалбоподателката, че нейната кандидатура във връзка с поканата за представяне на предложения от 2004 г. е недопустима, а само е породило известни съмнения по отношение на нейната кандидатура. Омбудсманът счита, че като се има предвид, че това електронно писмо е било само искане за разяснения относно предложението на жалбоподателката, тя все още е можела основателно да счита, че нейната кандидатура за поканата за представяне на предложения за 2004 г. е допустима. В обобщение, жалбоподателят може да не е кандидатствал по поканата за представяне на предложения за 2005 г., тъй като все още е имал основание да счита, че кандидатурата му за поканата за представяне на предложения за 2004 г. би била допустима.

2.17 Омбудсманът счита, че като е създала "ad hoc комисия за допустимост"на равнище генерална дирекция, за да разгледа случая на жалбоподателя, Комисията е предприела стъпки за проучване на алтернативни решения в рамките на приложимата правна рамка по отношение на допустимостта на заявлението на жалбоподателя. Омбудсманът отбелязва в тази връзка, че жалбоподателят е благодарил на Комисията за нейната помощ с електронно писмо от 18 март 2005 г.

Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателят, по повод на телефонен разговор със службите на Омбудсмана от 8 ноември 2007 г., е признал също така, че Комисията е направила всичко възможно, за да се опита да поправи положението. Освен това тя заяви, че не желае да продължи твърденията си срещу Комисията.

2.18 С оглед на гореизложеното омбудсманът поздравява Комисията за усилията ѝ да се опита да поправи положението на жалбоподателя и счита, че не са необходими допълнителни проверки по настоящото твърдение. Омбудсманът обаче е уверен, че в интерес на кандидатите, т.е. в интерес на гражданите, Комисията ще гарантира, че в бъдещите версии на наръчника ще бъде изрично посочено, че процесът на оценяване може при изключителни обстоятелства да отнеме повече от една година и че следователно кандидатите могат да счетат, че е в техен интерес да кандидатстват и за последващата покана за представяне на предложения. Освен това Омбудсманът е уверен, че Комисията ще гарантира, че за да се избегнат недоразумения, в Наръчника ще бъде уточнено, че всяко заявление от кандидатите за последващата покана за представяне на предложения няма да бъде в ущърб на разглежданото заявление.

3 Твърдения на жалбоподателя

3.1 Жалбоподателката твърди, че кандидатурата ѝ за поканата за представяне на предложения следва да се счита за допустима. Освен това тя твърди, че в случай че кандидатурата ѝ бъде счетена за недопустима, тя следва да получи обезщетение.

3.2 В становището си Комисията посочва, че съгласно условията, посочени в пояснената версия на поканата за представяне на предложения от януари 2004 г., кандидатурата на жалбоподателката очевидно е недопустима, тъй като тя не е могла да защити и получи докторската си степен през октомври 2004 г. Комисията подчерта, че дори да се вземе предвид предишната формулировка на правилото относно изискването за изследователски опит и да се приеме (хипотетично) неправилното тълкуване на посоченото правило, жалбоподателят не би имал изисквания четиригодишен изследователски опит до октомври 2004 г. Жалбоподателят би имал четиригодишен изследователски опит едва през септември 2005 г., очевидно след изтичането на съответния краен срок.

Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, Комисията заяви, че е проучила всички възможни решения на проблема, свързан с предложението на жалбоподателя, които са в съответствие с неговите правни задължения, и че няма основания за предоставяне на икономическа компенсация на жалбоподателя, тъй като са положени всички възможни усилия, за да му се помогне , и същевременно да се гарантира правилното прилагане на правилата за водене на преговори.

3.3 Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че нейната кандидатура трябва да се счита за допустима, омбудсманът отбелязва, че съгласно актуализираната версия на съответната работна програма, за да отговаря на условията, жалбоподателката трябва или i) да има най-малко четири години изследователски опит на 12 февруари 2004 г., след като е получила университетската си диплома, даваща ѝ достъп до докторантура, или ii) да е получила докторска степен най-късно осем месеца след 12 февруари 2004 г., т.е. най-късно преди 12 октомври 2004 г.

3.4 В случая омбудсманът отбелязва, че що се отнася до първото условие, от приложения от жалбоподателката документ е видно, че на 20 септември 2001 г. тя е получила своята диплома за висше образование DEA, която ѝ дава достъп до докторантура. От раздел 2.5.3 от работната програма става ясно, че като се има предвид, че жалбоподателката не може да включи своя едногодишен DEA в изчисляването на четиригодишния изследователски опит, тя би придобила този четиригодишен изследователски опит на 20 септември 2005 г., т.е. след крайния срок за представяне на предложения. Въпреки това, както е посочено по-горе, жалбоподателката е получила подвеждаща информация от френското национално звено за контакт и е включила годината, съответстваща на нейния DEA, в четирите проучвания. Поради това омбудсманът счита, че изглежда жалбоподателят не е изпълнил първото условие. Що се отнася до второто условие, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателката е получила докторската си степен след съответния краен срок. Поради това омбудсманът счита, че позицията на Комисията, съгласно която заявлението на жалбоподателя не е било допустимо, изглежда разумна.

3.5 Въз основа на горепосочените съображения омбудсманът заключава, че изглежда не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на първото твърдение на жалбоподателя.

3.6 Що се отнася до искането на жалбоподателя за обезщетение, с оглед на заключението му за липса на лошо администриране и на факта, че по повод на телефонния разговор от 8 ноември 2007 г. жалбоподателката е информирала службите на омбудсмана, че не желае да продължи разглеждането на жалбата си, омбудсманът заключава, че изглежда не е необходимо да се продължава разследването по този аспект на случая.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е налице лошо администриране по отношение на първото твърдение и първото твърдение на жалбоподателя. Що се отнася до второто твърдение и твърдение на жалбоподателя, изглежда, че няма основания за по-нататъшни разследвания. Омбудсманът приключва случая.

Омбудсманът обаче прави следната допълнителна забележка:

Омбудсманът е на мнение, че е в интерес на добрата администрация всички изменения или разяснения на покана за представяне на предложения да се правят по начин, който отчита законните интереси на гражданите. По-специално, в интерес на добрата администрация е да се положат всички разумни усилия за своевременно извършване на всички необходими изменения или разяснения. По-специално, всички необходими разяснения следва да бъдат направени навреме, за да се даде време на заинтересованите страни да предприемат необходимите стъпки, за да вземат предвид тези изменения или разяснения.

Ако дадено изменение или пояснение изисква от кандидатите да изменят предложенията си по същество, със сигурност ще бъде необходимо изменението или пояснението да бъде оповестено публично значително преди крайния срок за поканата за представяне на предложения.

Омбудсманът счита, че в случай на значително бъдещо преформулиране на работната програма, както по отношение на измененията, така и по отношение на разясненията, би било полезно Комисията да изготви кратко описание на преформулирането на съответните уебсайтове. Освен това Комисията следва също така да изпрати версия на работната програма с „проследени промени“ на приемащите институции и националните звена за контакт, за да ги улесни при идентифицирането и разбирането на промените и да им даде възможност да предоставят точна информация на кандидатите.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) „Centre national de la Recherche scientifique“ на френски език.

(2) Омбудсманът не откри никакъв документ, съдържащ тази дата, в досието по жалбата.

(3) Омбудсманът отбелязва, че в жалбата си жалбоподателката е заявила, че е получила докторска степен на 15 декември 2004 г.

(4) Вж. бележка под линия 2.

(5) В зависимост от датата, взета за референтна дата: 22 или 29 януари 2004 г.

(6) Омбудсманът отбелязва, че от трите възможни тълкувания третото възможно тълкуване, а именно, че позоваването на „това правило“ се прилага и за двете изисквания, е най-незначителното. Ако беше предвидено осеммесечният срок да се прилага и за двете изисквания, би било по-целесъобразно да се направи позоваване на „тези правила“, а не на „това правило“.

(7) Омбудсманът отбелязва, че досието на жалбоподателя съдържа обмен на електронни писма между жалбоподателя и френското национално звено за контакт, отговарящо за разглеждането на искания за информация във връзка със стипендиите „Мария Кюри“. Омбудсманът отбелязва, че от електронното писмо от 6 януари 2004 г. става ясно, че отговорното лице на национално равнище е информирало жалбоподателката, че има възможност да включи годината, прекарана в нейната DEA, в четиригодишния изследователски опит, изискван от поканата за представяне на предложения. Омбудсманът обаче припомня, че съгласно раздел 2.5.3 от работната програма четиригодишният период започва едва след като изследователят притежава университетска диплома, която му дава достъп до докторантура — степента трябва да дава право на притежателя да започне докторантура, без да е необходимо да придобива допълнителна квалификация. Тъй като завършването на ПЕД дава право на титуляря на ПЕД да започне докторантура, омбудсманът разбира забележките на жалбоподателя, че е получил грешна информация от националното звено за контакт.

(8) Вж. бележка под линия 5 по-горе.