- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение относно начина, по който Европейската комисия възнамерява да гарантира зачитането на правата на човека в контекста на Меморандума за разбирателство между ЕС и Тунис (OI/2/2024/MHZ)
Решение
Случай OI/2/2024/MHZ - Открит на Петък | 12 април 2024 - Решение от Понеделник | 21 октомври 2024 - Засегната институция Европейска комисия ( Няма основания за допълнителни проверки ) - Държава Франция
Открито е разследване
12/04/2024Разследването е в ход
12/04/2024Резултат от проучването
11/10/2024
В рамките на това проучване по собствена инициатива беше оценено как Европейската комисия възнамерява да гарантира зачитането на правата на човека в контекста на Меморандума за разбирателство (МР) между ЕС и Тунис. Бяха изразени опасения относно естеството на меморандума за разбирателство като цяло и по-специално относно подкрепата за инициативи за граничен контрол, особено в светлината на дълбоко обезпокоителните доклади относно начина, по който тунизийските власти се справят с мигрантите.
Омбудсманът изрази особена загриженост относно липсата на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека (ОВПЧ), по-специално във връзка със стълба „Миграция и мобилност“ на МР и проектите, които ще бъдат включени в този стълб. Тъй като този стълб на МР очевидно има за цел да ограничи и възпре незаконната миграция към ЕС чрез по-добър контрол на миграцията от страна на тунизийските власти, изпълнението на проекти, които прилагат тази цел на практика, очевидно има измерение, свързано с правата на човека. Омбудсманът поиска от Комисията да отговори на редица въпроси относно начина, по който възнамерява да наблюдава въздействието върху правата на човека на действията по МР и какви мерки е предвидила и планирала, включително по отношение на евентуалното спиране на финансирането от ЕС, ако бъдат установени нарушения на правата на човека.
Омбудсманът установи, че въпреки многократните твърдения на Комисията, че не е имало нужда от предварителна оценка на въздействието върху правата на човека, тя всъщност е приключила процедура за управление на риска за Тунис преди подписването на меморандума за разбирателство.
При този процес, който Комисията заяви, че провежда с всички държави партньори на ЕС, които биха могли да получат бюджетна подкрепа от ЕС, са взети предвид критерии, подобни на използваните в стандартните предходни оценки на въздействието върху правата на човека. Те оценяват, наред с други въпроси, състоянието на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, сигурността и конфликтите в съответната държава партньор. Комисията обаче не е споделила проактивно тази информация, включително в отговора си на стратегическата инициатива на Омбудсмана по този въпрос.
Омбудсманът направи предложения относно начините за справяне с този проблем. Тя също така, като се има предвид степента на установените рискове, предложи Комисията да разработи конкретни критерии за евентуално спиране на финансирани от ЕС договори, свързани с управлението на миграцията, когато открие доказателства за нарушения на правата на човека при изпълнението на проектите. В този контекст омбудсманът предложи Комисията да насърчи своите партньори по изпълнението да създадат механизми за подаване на жалби, чрез които физическите лица да докладват за предполагаеми нарушения на техните човешки права при изпълнението на финансирани от ЕС проекти/програми в Тунис. Като се имат предвид неотдавнашните доклади за значителни проблеми на място, това придоби още по-голямо значение.
Контекст
1. ЕС има дълга история на сътрудничество с Тунис, включително в областта на миграцията.[1] Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между ЕС и Тунис, което е основната правна рамка за двустранните отношения между ЕС и Тунис, беше сключено през 1998 г.[2]
2. Броят на незаконните мигранти и лицата, търсещи убежище, които пътуват от и през Тунис към Европа (предимно към Малта и Италия), се е увеличил драстично от 2020 г. нататък. В този контекст на 11 юни 2023 г. председателят на Европейската комисия, министър-председателите на Италия и Нидерландия съвместно с президента на Тунис обявиха „всеобхватен пакет за партньорство“[3] („съвместна декларация“).
3. На 16 юли 2023 г. Комисията и тунизийските органи подписаха меморандум за разбирателство относно всеобхватен („стратегически и глобален“) пакет за партньорство между ЕС и Тунис (МР)[4], който включва раздел „Миграция и мобилност“. В преамбюла на меморандума за разбирателство се прави позоваване на съвместната декларация.
4. Въз основа на меморандума за разбирателство ЕС се ангажира да предостави допълнително финансиране на Тунис за обучение и техническа подкрепа за управление на границите с цел борба с операциите за борба с контрабандата и засилване на граничния контрол. ЕС вече предостави средства на Тунис за управление на миграцията в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и вътрешно сътрудничество (ИССРМС) — Глобална Европа и в рамките на фонд „Убежище, миграция и интеграция“, а от 2017—2020 г. — в рамките на компонента за Северна Африка на Извънредния доверителен фонд на ЕС [5].
5. Бяха изразени опасения относно меморандума за разбирателство като цяло и подкрепата за инициативите за граничен контрол в частност, по-специално в светлината на дълбоко обезпокоителните доклади за начина, по който тунизийските власти се справят с мигрантите.
6. На 13 септември 2023 г. Европейският омбудсман попита Комисията [6] как възнамерява да гарантира зачитането на правата на човека в контекста на средствата на ЕС, предвидени в МР, и как възнамерява да смекчи рисковете от нарушения на правата на човека. Комисията отговори на 16 февруари 2024 г.[7]
7. Тъй като омбудсманът счита, че отговорът на Комисията не е разгледал всички повдигнати от нея въпроси, тя започва проверка по собствена инициатива.
Проучването
8. Омбудсманът отправи въпроси към Комисията [8]. Нейният разследващ екип впоследствие разгледа досието на Комисията по този случай и се срещна с представители на Комисията, които отговориха на въпросите на омбудсмана [9].
Аргументи, представени на омбудсмана
9. В отговор на въпроса на омбудсмана дали Комисията е извършила оценка на въздействието върху правата на човека на МР преди подписването му, Комисията заяви, че няма изискване за извършване на оценка на въздействието върху правата на човека преди подписването на МР. Това е така, защото МР е необвързващо политическо споразумение, в което се определя разбиране за общите цели, включително в областта на миграцията.
10. Комисията заяви, че разполага с достатъчно информация, на която да разчита по време на преговорите, довели до подписването на меморандума за разбирателство. По-конкретно делегацията на ЕС в Тунис наблюдаваше положението с правата на човека в страната от дълго време преди меморандума за разбирателство. Тя прави това чрез установяване на фактите на място („командировки“) и срещи с всички съответни заинтересовани страни, въз основа на които предоставя редовни оценки на Комисията. Тези оценки формираха основата за преговорите по меморандума за разбирателство и направляваха изпълнението на всички действия в рамките на меморандума за разбирателство. Делегацията на ЕС редовно предоставя актуална информация за положението на място.
11. Друг източник на информация са „тристранните срещи“ между Комисията, тунизийските власти и тунизийското гражданско общество. Тези заседания се провеждат преди заседанието на всеки тематичен подкомитет по миграция, социални въпроси и заетост между ЕС и тунизийските власти в рамките на споразумението за асоцииране [10]. Последното заседание по миграция, социални въпроси и заетост се проведе на 25 януари 2023 г. Комисията също така се среща редовно с тунизийски организации на гражданското общество, за да обсъжда въпроси, свързани с правата на човека, и да им дава възможност да провеждат застъпничество и да поддържат дейността си.
12. Годишният доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света [11] включва глава относно Тунис, в която се предоставя информация и за положението в Тунис, включително за миграцията.
13. Както при всички държави партньори на ЕС, които получават или биха могли да получат бюджетна подкрепа от ЕС, Комисията проведе годишна процедура за управление на риска за Тунис, която включваше оценка на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, сигурността и конфликтите.
14. В отговор на въпроса на омбудсмана дали Комисията възнамерява да извършва периодични ОВПЧ на действията, предприети в хода на изпълнението на МР, Комисията заяви, че програмите и проектите, стартирани след подписването на МР и изпълнявани чрез договори, непрекъснато се наблюдават по отношение на спазването на задълженията в областта на правата на човека.
15. „Споразуменията за финансов принос“[12], подписани от Комисията с партньори, които изпълняват финансирани от ЕС проекти, включват клаузи за правата на човека, в които се посочва, че проектите трябва да се изпълняват в съответствие със задълженията в областта на правата на човека.
16. Комисията наблюдава изпълнението на тези проекти чрез доклади от своите партньори по изпълнението. От тези партньори се изисква да представят редовни описателни и финансови доклади, както и декларация за достоверност, че средствата на ЕС са изразходвани в съответствие със споразумението за финансов принос. Тези доклади са един от инструментите в рамките на стандартния процес на мониторинг.
17. Комисията също така разчита на външни експерти за извършването на специфични „ориентирани към резултатите мониторингови дейности“ (ОРМ). ОРМ се инициират от делегациите на ЕС и могат да обхващат, наред с другото, въпроси, свързани с околната среда и правата на човека. През 2023 г. делегацията на ЕС в Тунис инициира редица ОРМ. Планирани са и ОРМ за Тунис през 2024 г., които обхващат програмите в областта на миграцията в рамките на ИССРМС.
18. Освен това Комисията заяви, че в областта на миграцията няма пряко финансиране за тунизийските органи. Международната организация по миграция (МОМ), Международният център за развитие на миграционната политика (ICMPD), Върховният комисар на ООН по правата на човека (ВКБООН) и неправителствените организации са „партньори по изпълнението“ на Комисията. Те получават средства от ЕС, предназначени за подпомагане на действията в областта на миграцията в Тунис.
19. Всички партньори по изпълнението в областта на миграцията в Тунис имат доказани резултати и високоспециализиран технически експертен опит, включително в мониторинга и оценката. Те предоставят изчерпателни и чести анализи на променящия се контекст, в който действат в Тунис, и на положението с правата на човека.
20. Клаузите за правата на човека във всички споразумения за финансов принос с партньорите по изпълнението позволяват на Комисията да предприема мерки в случай на неспазване и при необходимост да коригира изпълнението.
21. Общите условия за споразуменията за финансиране предвиждат възможността за спиране на цялостното споразумение и/или спиране на плащанията в случай на нарушения на основните права.
22. В отговор на въпроса на Омбудсмана въз основа на какви критерии взема решения за спиране на финансирането, Комисията заяви, че общите условия на споразуменията за финансов принос предвиждат, че такива решения могат да се вземат при изключителни обстоятелства.
23. Комисията заяви, че разполага със система за наблюдение от трета страна на програмите, свързани с миграцията, изпълнявани в Либия. Той възнамерява също така да укрепи системата за наблюдение на програмите, свързани с миграцията в Тунис, включително по отношение на принципа за ненанасяне на вреда и спазването на правата на човека.
24. В отговор на въпроса на омбудсмана дали Комисията възнамерява да публикува повече подробности относно изпълнението на МР, включително проектите и партньорите по проектите, и как се наблюдава изпълнението, Комисията заяви, че публичната информация относно общата рамка за сътрудничество между ЕС и Тунис е достъпна на нейните уебстраници за Тунис.[13] Те бяха актуализирани наскоро. На уебсайта на делегацията на ЕС в Тунис има и специална уебстраница [14].
25. Комисията съзнава значението на прозрачната комуникация относно сътрудничеството на ЕС с Тунис и работи за подобряване на наличността на информация.
Оценка на омбудсмана
26. Проверката на Омбудсмана имаше за цел да оцени какви административни стъпки е предприела Комисията, за да оцени потенциалното въздействие на МР върху правата на човека и на текуща основа рисковете за правата на човека, свързани с финансираните от ЕС проекти, предвидени в МР. Ролята на омбудсмана не е да оценява достойнствата на самия МР или политическия процес, довел до сключването на МР от Комисията [15].
27. Фондовете на ЕС не следва да подкрепят действия, които са в противоречие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС [16] и международното право в областта на правата на човека. В Регламент (ЕС) 2021/947 за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и вътрешно сътрудничество (ИССРМС), от който се предоставя финансирането за Тунис, се посочва, че средствата следва да се използват за справяне с въпросите на правата на човека и демократизацията на всички равнища и че демокрацията и правата на човека следва да бъдат отразени и интегрирани в целия процес на изпълнение на ИССРМС [17].
28. Омбудсманът вече е подчертавал значението на извършването на предварителни оценки на въздействието върху правата на човека, преди ЕС да предприеме действия в държави извън ЕС, особено когато съществува риск от въздействие върху правата на човека на тези, които са пряко засегнати от действията [18]. В решението в своята проверка относно липсата на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека в контекста на Изявлението на ЕС и Турция [19] Омбудсманът подчерта, че за всички политики и действия на ЕС, които оказват въздействие върху хората, всяка оценка следва да съдържа изрично разглеждане на въздействието на тези политики и действия върху правата на човека. Тази оценка следва да се извърши в идеалния случай преди началото на тези действия и приемането на политиките и под формата на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека.
29. Предварителните оценки на въздействието върху правата на човека са важни инструменти за идентифициране на потенциални проблеми с правата на човека, произтичащи от споразумения с държави извън ЕС, и за приемане на смекчаващи мерки [20]. Извършването на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека също така спомага за преодоляване на опасенията на обществеността относно естеството на ангажимента на ЕС с трети държави, тъй като оценките на въздействието върху правата на човека следва да бъдат публикувани.
30. Фактът, че даден меморандум за разбирателство може да не създава правно обвързващи задължения съгласно международното или националното право, не означава, че не е необходимо или препоръчително да се извършва предварителна оценка на въздействието върху правата на човека. В случая с Тунис например меморандумът за разбирателство съдържа политически ангажименти, които ще доведат до значително финансиране на действия, свързани с миграцията, за които отговаря Комисията. Комисията признава, че финансираните от ЕС програми и проекти са стартирани след подписването на меморандума за разбирателство.
31. Освен това стълбът „Миграция и мобилност“ на МР (един от петте стълба) очевидно има за цел да ограничи и възпре незаконната миграция към ЕС чрез по-добър контрол на миграцията от страна на тунизийските власти. Изпълнението на проекти, които прилагат тази цел на практика, по своята същност предполага въздействие върху правата на човека на хората.
32. Комисията заяви, че не е имало нужда от предварителна оценка на въздействието върху правата на човека, тъй като е била наясно с положението с правата на човека в Тунис преди подписването на меморандума за разбирателство. Тази осведоменост произтича от докладите на делегацията и двустранните контакти с тунизийските власти в рамките на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране, както и от контактите ѝ с тунизийското гражданско общество.
33. Както самата Комисия е посочила в своите насоки за по-добро регулиране [21], всички варианти на политиката, които тя следва, следва да бъдат подложени на скрининг, за да се провери въздействието им върху основните права. Това би означавало, че необвързващите споразумения също следва да бъдат оценявани предварително. В документите, свързани със стандартната оперативна процедура относно „необвързващите инструменти“, договорени между Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Съвета на ЕС, които бяха проверени от разследващия екип на Омбудсмана [22], не се посочва, че необвързващите споразумения не следва да съдържат предварителна оценка на правата на човека.
34. В този контекст е ясно, че преди сключването на меморандума за разбирателство с Тунис е било от съществено значение да се извърши предварителна оценка на въздействието върху правата на човека или равностойна дейност, за да се определят мерки за смекчаване на възможните нарушения на правата на човека.
35. Въпреки че Комисията многократно е заявявала, че не е необходима предварителна оценка на въздействието върху правата на човека, тя е приключила процедура за управление на риска за Тунис [23] преди подписването на меморандума за разбирателство. При тази оценка бяха взети предвид критерии, подобни на използваните в стандартните предходни ОВПЧ [24].
36. Въпреки това меморандумът за разбирателство се отнася само най-общо до зачитането на правата на човека, достойнството и международното право [25] и не съдържа разпоредби относно гаранциите за правата на човека, като например създаването на механизъм за наблюдение или разпоредби относно спирането/прекратяването на финансирането в случай на нарушения на правата на човека. Като такава, въпреки че омбудсманът счита за успокояващо, че Комисията действително е проучила внимателно и старателно въздействието върху правата на човека преди подписването на меморандума за разбирателство, тя остава убедена, че предварителна оценка на въздействието върху правата на човека е за предпочитане, особено – както е посочено по-горе – тя обикновено се предоставя за обществен контрол. Липсата на публично достъпна информация в този случай, включително чрез отговора на Комисията на стратегическата инициатива на Омбудсмана по този въпрос, очевидно е причина за безпокойство. В този контекст е невъзможно да се пренебрегнат и дълбоко обезпокоителните доклади, които продължават да се появяват относно положението с правата на човека в Тунис, особено що се отнася до третирането на мигрантите. Следователно поддържането на бдителност от страна на Комисията е от съществено значение.
37. За да се преодолеят тези недостатъци по отношение на прозрачността, Комисията следва да публикува на своя уебсайт обобщение на дейността си по управление на риска за Тунис. Омбудсманът ще направи предложение за подобрение, за да се справи с това по-долу.
38. Въз основа на проверените документи [26] омбудсманът разбира, че изпълнението на програмите по ИССРМС представлява смекчаваща мярка.[27] Освен това извадката от проверените доклади показва, че докладването относно изпълнението на проектите е добро. В „Общите условия“ на споразуменията за финансов принос с партньорите по изпълнението на Комисията обаче са изброени само две ситуации, при които договорът може да бъде спрян поради нарушения на правата на човека [28]. Омбудсманът е съгласен с Комисията, че преди да се вземе решение за спиране на изпълнението на договор, всички фактори следва да бъдат преценени. От съображения за административна яснота обаче Комисията следва да приеме подробни критерии, определящи „изключителните“ обстоятелства, които могат да доведат до спиране на изпълнението на договори. Тя ще направи предложение за подобрение, за да се справи с това по-долу.
39. Въз основа на годишното управление на риска изглежда, че следва да има периодични оценки на въздействието върху правата на човека на проектите по МР, след като те започнат да се изпълняват.[29] Това би могло да помогне да се установи дългосрочното въздействие върху правата на човека на всеки проект.
40. Проверката, извършена от разследващия екип на Омбудсмана, показа, че делегацията на ЕС в Тунис предоставя на Комисията редовни и подробни доклади относно изпълнението на МР чрез своите „мисии за проверка“, които обхващат положението с правата на човека в Тунис. Самата Комисия извършва известен мониторинг чрез собствените си мисии в Тунис. Външните организации, изпълняващи договорите, обхванати от ИССРМС, също наблюдават въздействието върху правата на човека, в някои случаи заедно с националния орган на държава — членка на ЕС. Освен това делегацията на ЕС в Тунис провежда „ориентиран към резултатите мониторинг“ въз основа на външни оценки.
41. Въпреки че всички тези мерки за мониторинг са ценни, те не са достатъчни за официална самостоятелна периодична ОВПЧ. Голяма част от мониторинга се извършва от външни участници, като резултатите се представят под различни форми и в различни документи, които не са публични.[30] Поради това за публичните органи или органите за отчетност, като омбудсмана, е трудно да получат пълна картина. Комисията следва периодично да съставя и актуализира документ, в който се прави преглед на начина, по който се наблюдава въздействието върху правата на човека на всеки свързан с миграцията проект/програма в рамките на МР. Този документ също следва да бъде оповестен публично. Омбудсманът ще направи предложение за подобрение, за да се справи с това по-долу.
42. И накрая, наблюдението на спазването на правата на човека не може да бъде напълно ефективно, без да се включат лицата, засегнати от такива нарушения. Комисията следва да изисква от своите партньори по изпълнението, които в крайна сметка играят важна роля в развитието на капацитета на Тунис за управление на границите, да въведат механизми за подаване на жалби, позволяващи на физическите лица да докладват за предполагаеми нарушения на техните човешки права в контекста на финансирани от ЕС проекти/програми. Това би могло да помогне за наблюдение на въздействието на проектите върху правата на човека и да даде възможност на Комисията да предприеме последващи действия във връзка с нарушенията. Омбудсманът ще направи предложение за подобрение за тази цел по-долу.
Заключение
Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:
Европейската комисия не е приела самостоятелна оценка на въздействието върху правата на човека (ОВПЧ) преди подписването на меморандума за разбирателство с Тунис и не е извършвала самостоятелни периодични оценки на въздействието на действията, изпълнявани в рамките на меморандума за разбирателство. Въпреки това управлението на риска, извършено от Комисията преди подписването на меморандума за разбирателство, донякъде допринася за коригирането на този проблем. Различните мерки за мониторинг, описани от Комисията, следва да изготвят периодични оценки на въздействието на действията по МР върху правата на човека.
Поради това Омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки, но настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с предложенията по-долу.
Комисията ще бъде информирана за това решение.
Предложения за подобрение
1. Комисията следва да публикува на своя уебсайт обобщение на дейността по управление на риска, която е извършила за Тунис, преди да подпише меморандума за разбирателство.
2. Комисията следва да събере в единен документ информация за резултатите от мониторинга на правата на човека от страна на партньорите, които изпълняват проекти за управление на миграцията в рамките на ИССРМС — Глобална Европа в Тунис, започнати след меморандума за разбирателство. Този документ следва да се актуализира редовно и да бъде публично достъпен.
3. Комисията следва да определи критериите, на които ще се основава спирането на изпълнението на договори поради нарушения на правата на човека при изпълнението на финансирани от ЕС проекти в Тунис. Тези критерии следва да бъдат оповестени публично.
4. Комисията следва да насърчава своите партньори по изпълнението да създадат механизми за подаване на жалби, чрез които физическите лица да докладват за предполагаеми нарушения на техните човешки права при изпълнението на финансирани от ЕС проекти/програми в Тунис.
Емили О'Райли
Европейски омбудсман
Страсбург, 21.10.2024 г.
[1] https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/european-neighbourhood-policy/countries-region/tunisia_en
[2] https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/euro-mediterranean-association-agreement-between-the-eu-and-tunisia.html
[3] https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/news/european-union-and-tunisia-agreed-work-together-comprehensive-partnership-package-2023-06-11_en,
[4] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_23_3887
Меморандумът за разбирателство беше подписан от комисаря по въпросите на съседството и разширяването и министъра на външните работи, имиграцията и тунизийците в чужбина на Тунис.
[5] https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/european-neighbourhood-policy/countries-region/tunisia_en
[6] https://www.ombudsman.europa.eu/en/doc/correspondence/en/183009
[7] Отговорът е достъпен на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/doc/correspondence/en/183009
[8] На разположение на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/opening-summary/en/184858
[9] Комисията определи като поверителни доклада от срещата и приложението със списъка на проверените документи.
[10] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/MEMO_17_1263
[11] Последната публично достъпна версия обхваща 2022 г.: https://www.eeas.europa.eu/sites/default/files/documents/2023/2022%20EU%20Annual%20Human%20Rights%20and%20Democracy%20Country%20Reports_0.pdf
[12] https://international-partnerships.ec.europa.eu/funding-and-technical-assistance/guidelines/working-partner-organisations_en
[13] https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/european-neighbourhood-policy/countries-region/tunisia_en
[14] https://www.eeas.europa.eu/delegations/tunisia_en
[15] По-специално решението за сключване на меморандум за разбирателство, посочено в съвместната декларация, и естеството на процеса на вземане на решения за приемане на меморандума за разбирателство, включително ролята на другите институции.
[16] Харта на основните права на ЕС Член 51: https://fra.europa.eu/en/eu-charter/article/51-field-application
[17] Например съображения 28, 40 и 42 от преамбюла. Що се отнася до „Миграция, принудително разселване и мобилност“, в приложение II, точка 3, подточка i) от Регламента за ИСР — Глобална Европа се определя целта за: „гарантиране на защитата, зачитането и спазването на човешките права на всички мигранти, бежанци, принудително разселени лица и вътрешно разселени лица, включително разселените поради изменението на климата, като се обръща специално внимание на уязвимите групи“.
[18] Дело 1409/2014/MHZ https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/64308; дело 1026/2020/MAS https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/57236; случай 1904/2021/MHZ https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/60368
[19] https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/75160
[20] В препоръката си по дело 1409/2014/MHZ (вж. бележка под линия 18) омбудсманът заяви, че когато се извършва правилно, оценката на въздействието върху правата на човека е аналитичен инструмент, който гарантира, че всички необходими фактори и обстоятелства са взети предвид при изготвянето на дадена политика. Инструментът за оценка на въздействието върху правата на човека определя източниците на рискове и въздействието върху правата на човека на засегнатите заинтересовани страни на всеки етап от изпълнението на съответното споразумение. Неговата роля е на първо място превантивна, тъй като при установяване на отрицателни въздействия или договорените разпоредби трябва да бъдат изменени, или трябва да се вземе решение за смекчаващи мерки преди сключването на споразумението.
[21] Насоки за по-добро регулиране: https://commission.europa.eu/document/download/de79fb8e-4cc1-45a0-ac34-72f73a5147ca_en?filename=BRT-2023-Chapter%203-Identifying%20impacts%20in%20evaluations%20fitness%20checks%20и%20impact%20assessments.pdf (страница 244-250)
[22] Комисията посочи, че тези документи са поверителни.
[23] Комисията посочи, че тези документи са поверителни.
[24] Параграф 25 от решението на Европейския омбудсман по дело 1409/2014/MHZ: https://www.ombudsman.europa.eu/nl/decision/en/64308
По отношение на методологията за оценка на въздействието върху правата на човека вж.: „Насоки на Европейската комисия относно анализа на въздействието върху правата на човека в оценките на въздействието на свързаните с търговията политически инициативи“ на адрес: https://circabc.europa.eu/ui/group/7fc51410-46a1-4871-8979-20cce8df0896/library/991d8e1d-dbaa-49d6-8582-bb3aab2cab48/подробности; работния документ на службите на Европейската комисия „Оперативни насоки за отчитане на основните права в оценките на въздействието на Комисията“ на адрес: https://commission.europa.eu/system/files/2017-09/opperational-guidance-fundamental-rights-in-impact-assessments_en.pdf
Политика за надлежна проверка в областта на правата на човека относно подкрепата на ООН за сили за сигурност, които не са част от силите на ООН — насоки на адрес: https://unsdg.un.org/sites/default/files/Inter-Agency-HRDDP-Guidance-Note-2015.pdf
[25] „Този подход се основава на зачитането на правата на човека и включва борба с престъпните мрежи на контрабандистите на мигранти и трафикантите на хора (...) Двете страни се споразумяват (...) в съответствие с международното право.“
[26] Екипът за проверка на омбудсмана провери голям обем документи на Комисията по време на тази проверка. Комисията посочи, че всички тези документи са поверителни. Проверката обхвана проекти по ИССРМС, които са били в процес на изпълнение към момента на подписване на меморандума за разбирателство. По време на проверката нямаше налични доклади за изпълнението на договорите, сключени след подписването на МР.
[27] Например проект за осигуряване на обучение за тунизийската брегова охрана, който включва компонент, свързан с правата на човека.
[28] Член 11 от Общите условия на споразуменията за финансов принос: „Възлагащият орган може също така да уведоми Организацията за спирането на изпълнението на споразумението, ако изключителни обстоятелства налагат това, и по-специално: а) когато е прието съответно решение на ЕС, установяващо нарушение на правата на човека; или б) в случаи като криза, водеща до промяна на политиката на ЕС.““ (подчертаването е добавено)
[29] В решението си относно съвместната проверка във връзка с жалби 506-509-674-784-927-1381/2016/MHZ омбудсманът подчерта, че оценките на въздействието върху основните права също играят важна роля, след като съответното действие вече е започнало. (https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/75160
Омбудсманът направи подобни заключения в решението си относно проверката по собствена инициатива OI/3/2022/MHZ (https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/170792 (параграф 51).
[30] Уебсайтът на Комисията относно Тунис съдържа само информационен документ относно подкрепата на ЕС за управлението на миграцията в Тунис, който не се отнася до подкрепата от ЕС, предоставена след сключването на МР. https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/document/download/5fd60eeb-7748-4f29-bda6-de875be53317_en0
В хранилището на документи на Генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ изглежда няма скорошни документи относно проекти в Тунис в рамките на програмата ИССРМС — Глобална Европа. https://neighbourhood-enlargement.ec.europa.eu/about-us/documents-repository_en
В главата относно Тунис в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света (вж. бележка под линия 11) не се споменават партньорите на Комисията, изпълняващи финансирани от ЕС програми/проекти.