Делото се отнасяше до начина, по който Европейската комисия гарантира, че Румъния изпълнява изцяло решение на Съда на Европейския съюз относно незаконния отказ за издаване на лични карти на румънски граждани с местоживеене в други държави членки.

Омбудсманът установи, че въпросът изглежда се развива на национално равнище и че Комисията наблюдава ситуацията активно и на разумни интервали от време.

Омбудсманът приключи случая със заключението, че на този етап не са оправдани допълнителни проверки. Омбудсманът обаче поиска от Комисията да я информира в срок от шест месеца за своята оценка на изпълнението на съдебното решение от страна на Румъния и за всички по-нататъшни действия, предприети от Комисията.

Жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи относно обмена на информация с унгарското правителство относно независимостта на съдебната власт в контекста на оценката на Комисията на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове. След консултация с унгарските органи Комисията отказа достъп до някои от документите, като се позова на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. По-конкретно Комисията твърди, че оповестяването би засегнало целта на нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове и нейния процес на вземане на решения. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). Когато Комисията не е отговорила в рамките на приложимите срокове, жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. По време на проверката на омбудсмана Комисията прие своето потвърдително решение. Тя запази решението си да откаже достъп, но се позова на допълнително изключение, като заяви, че междувременно Европейският парламент е започнал съдебно производство по въпроса и оповестяването би могло да засегне тези текущи производства.

Проверката на омбудсмана показа, че исканите документи съдържат самооценката на Унгария, официалните въпросници, изпратени от Комисията на унгарските органи, и официалните отговори на съответните унгарски органи на тези въпроси. Следователно исканите документи са в основата на решението на Комисията, срещу което Парламентът е образувал съдебно производство. Те не са изготвени за целите на конкретното съдебно производство, нито съдържат вътрешни правни позиции по спорни въпроси през цялото време.

Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала в достатъчна степен как оповестяването на документите би могло да засегне въпросното съдебно производство. Омбудсманът също така не е убеден в довода на Комисията, че оповестяването би могло да засегне разследването ѝ. Освен това омбудсманът подчерта, че е важно обществеността да бъде информирана за действията на Комисията и унгарските органи за защита на финансовите интереси на ЕС и за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава. Поради това омбудсманът счете, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до исканите документи представлява лошо управление, и препоръча на Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп.

В отговор Комисията потвърждава позицията си, че оповестяването на исканите документи би накърнило спокойствието на съдебното производство, образувано от Парламента, и нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за финансиране от кохезионните фондове. Омбудсманът обаче установи, че Комисията не е предоставила убедителни обяснения защо не може да се предостави по-широк достъп до тези документи. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си за лошо управление и приключи случая.

Делото се отнася до искане за публичен достъп до мотивираното становище, което Европейската комисия е изпратила на Белгия в контекста на производство за установяване на нарушение във връзка с транспонирането от нейна страна на Директивата за защита на лицата, сигнализиращи за нередности.

Комисията отказва достъп до документа, който е част от преписката по висящо производство за установяване на неизпълнение на задължения. За тази цел Комисията се основава на обща презумпция за неоповестяване, основана на необходимостта да се защити целта на текущо разследване. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Макар омбудсманът да счита, че адекватната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, е от съществено значение, въз основа на проверката на спорния документ тя приема, че Комисията основателно се е основала на общата презумпция за неоповестяване, за да откаже достъп до документа. Поради това тя приключи случая.