Случаят се отнася до начина, по който Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) е разгледала твърденията за нарушения на основните права в своите дейности на гръцкия остров Самос. Жалбоподателите изразиха загриженост, че начинът, по който служителите, работещи по случаи, разположени в екипите на EUAA за подкрепа в областта на убежището, провеждат интервюта с уязвими лица, търсещи убежище, противоречи на правото на ЕС и че EUAA не е успяла да се справи с този проблем. Освен това жалбоподателите са загрижени за начина, по който EUAA се е справила със съобщенията на търсещите убежище лица за отблъскване.

Омбудсманът установи, че към момента на подаване на жалбата EUAA не е успяла да гарантира, че служителите, работещи по случаи, разположени в нейните екипи за подкрепа в областта на убежището, са подготвени да провеждат правилно интервюта с уязвими лица, търсещи убежище, включително по отношение на това как да се вземат предвид показателите за уязвимост, когато те се появят за първи път по време на интервюто за предоставяне на убежище. Освен това омбудсманът установи, че EUAA не е предоставила на уязвимите лица, търсещи убежище, подходяща процедура за докладване на грешки, допуснати по време на събеседванията, и за преглед на тези доклади от EUAA. Омбудсманът установи, че това представлява лошо администриране, и отправи четири препоръки към EUAA за отстраняване на недостатъците.

Омбудсманът също така изпрати тези препоръки до своите колеги от Европейската мрежа на омбудсманите (ЕМО), като поиска техните мнения относно начина, по който се гарантира спазването на основните права в сътрудничеството между служителите на EUAA, работещи по случаи, и националните служители в областта на убежището.

Освен това Омбудсманът установи важни недостатъци във връзка с начина, по който Агенцията на ЕС в областта на убежището се е справила с разкриването от страна на търсещите убежище лица на опит от отблъсквания по време на интервюта. Тъй като EUAA е започнала да прилага мерки за отстраняване на тези недостатъци по време на проверката на омбудсмана, тя не е установила лошо управление, а вместо това е направила две предложения за подобрение.

Жалбата се отнася до отказа на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предостави родителски отпуск на служител, нает по договор за временно командироване (ЕСЦБ/IO), използван за обмен с националните централни банки, за максимален срок от три години. Жалбоподателят твърди, че изключването на служителите по такива договори от родителски отпуск нарушава принципа на равно третиране и правото на родителски отпуск съгласно член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

ЕЦБ поддържа становището, че нейните правила са обосновани от специфичния и временен характер на договорите на ЕСЦБ/МО, от необходимостта да се осигури непрекъснатост на дейността и от факта, че служителите запазват достъп до родителски отпуск в рамките на своите национални системи за заетост. Тя твърди, че член 33, параграф 2 от Хартата не предоставя безусловно право на родителски отпуск и че запазва правото си на преценка при определянето на приложимите условия.

Омбудсманът установи, че ЕЦБ не е успяла да докаже, че отказът на основното право на родителски отпуск за служителите на ЕСЦБ/МО е обоснован и пропорционален или че не могат да бъдат приети по-малко ограничителни мерки. Омбудсманът също така счита, че възможността за ползване на родителски отпуск на по-късен етап съгласно националното право не е подходящ заместител на упражняването на това право, когато то е от най-голямо значение за грижите за малко дете.

Омбудсманът заключи, че това представлява лошо управление и препоръча на ЕЦБ да преразгледа своите правила относно краткосрочната заетост, за да осигури пропорционален достъп до родителски отпуск, особено за договорите на ЕСЦБ/МО, подновени след първоначален период.

Случаят се отнася до непредоставянето от страна на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) на отговор по същество на административна жалба, свързана с твърдения за тормоз и нередности, отправени от служител на постоянния корпус от категория 2.

Жалбоподателят е подал административната жалба до Frontex през март 2023 г. Frontex отговори, че противно на предишната информация, която е предоставила на жалбоподателя, последният няма право да подаде такава жалба. Следователно той няма да получи отговор по същество. В хода на проверката на омбудсмана обаче Frontex заяви, че ще предостави общ отговор по същество на жалбоподателя до ноември 2024 г. Frontex предостави този отговор на жалбоподателя едва през декември 2025 г. Омбудсманът установи, че непоследователната информация, предоставена на жалбоподателя, и огромното забавяне на отговора на жалбата представляват лошо управление. Омбудсманът обаче не счете за необходимо да отправи препоръка, като се има предвид, че Frontex вече е предоставила отговор по същество на жалбоподателя.

Освен това проверката на Омбудсмана разкри липсата на ефективен механизъм за подаване на жалби и правна защита за служителите от категория 2, например в ситуации на тормоз във Frontex. Омбудсманът заключи, че това е системен проблем, който също представлява лошо управление.

Омбудсманът препоръча управителният съвет на Frontex да въведе ефективен механизъм за подаване на жалби и правна защита при предстоящото преразглеждане на правната рамка за служителите от категория 2.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия гарантира спазването на основните права в контекста на средствата от ЕС, предоставени на Гърция за управление на границите. Жалбоподателите, няколко неправителствени организации, изразиха опасения, че Комисията не е наблюдавала и оценила ефективно финансираните от ЕС дейности по управление на границите на фона на продължаващите твърдения за сериозни нарушения на правата на човека от страна на гръцките органи.

Проучването установи области, които Комисията следва да разгледа, за да подобри начина, по който наблюдава и гарантира спазването на основните права в тази област. Въпреки това, тъй като понастоящем Комисията очаква окончателен доклад от гръцките органи по един от отделните случаи на предполагаеми нарушения на основните права, повдигнати в настоящото разследване, и сега ще направи оценка на разходите на Гърция по съответната програма, омбудсманът приключи случая, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки. Въпреки това тя отправи някои предложения към Комисията за решаване на проблемите, установени в хода на разследването.

По-специално Омбудсманът настоятелно призова Комисията да въведе насоки за оценка на спазването на основните права в хода на изпълнението на програмата, по-специално по отношение на свързаното с това „благоприятстващо условие“ за достъп до средства. Като част от тези насоки Комисията следва да установи критерии за определяне на обстоятелствата, при които ще задържи или спре средства на ЕС за неспазване на основните права и свързаното с тях условие за финансиране, и да публикува тези критерии. В своята оценка на достоверните жалби относно нарушения на основните права и на цялостната гръцка програма Комисията следва да разгледа дали Гърция продължава да изпълнява условието за основните права, свързано с въпросните фондове. Омбудсманът също така направи предложения относно прозрачността на процеса на мониторинг и мерките за засилване на участието на гражданското общество.

 

В рамките на това проучване по собствена инициатива беше оценено как Европейската комисия възнамерява да гарантира зачитането на правата на човека в контекста на Меморандума за разбирателство (МР) между ЕС и Тунис. Бяха изразени опасения относно естеството на меморандума за разбирателство като цяло и по-специално относно подкрепата за инициативи за граничен контрол, особено в светлината на дълбоко обезпокоителните доклади относно начина, по който тунизийските власти се справят с мигрантите.

Омбудсманът изрази особена загриженост относно липсата на предварителна оценка на въздействието върху правата на човека (ОВПЧ), по-специално във връзка със стълба „Миграция и мобилност“ на МР и проектите, които ще бъдат включени в този стълб. Тъй като този стълб на МР очевидно има за цел да ограничи и възпре незаконната миграция към ЕС чрез по-добър контрол на миграцията от страна на тунизийските власти, изпълнението на проекти, които прилагат тази цел на практика, очевидно има измерение, свързано с правата на човека. Омбудсманът поиска от Комисията да отговори на редица въпроси относно начина, по който възнамерява да наблюдава въздействието върху правата на човека на действията по МР и какви мерки е предвидила и планирала, включително по отношение на евентуалното спиране на финансирането от ЕС, ако бъдат установени нарушения на правата на човека.

Омбудсманът установи, че въпреки многократните твърдения на Комисията, че не е имало нужда от предварителна оценка на въздействието върху правата на човека, тя всъщност е приключила процедура за управление на риска за Тунис преди подписването на меморандума за разбирателство.

При този процес, който Комисията заяви, че провежда с всички държави партньори на ЕС, които биха могли да получат бюджетна подкрепа от ЕС, са взети предвид критерии, подобни на използваните в стандартните предходни оценки на въздействието върху правата на човека. Те оценяват, наред с други въпроси, състоянието на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, сигурността и конфликтите в съответната държава партньор. Комисията обаче не е споделила проактивно тази информация, включително в отговора си на стратегическата инициатива на Омбудсмана по този въпрос.

Омбудсманът направи предложения относно начините за справяне с този проблем. Тя също така, като се има предвид степента на установените рискове, предложи Комисията да разработи конкретни критерии за евентуално спиране на финансирани от ЕС договори, свързани с управлението на миграцията, когато открие доказателства за нарушения на правата на човека при изпълнението на проектите. В този контекст омбудсманът предложи Комисията да насърчи своите партньори по изпълнението да създадат механизми за подаване на жалби, чрез които физическите лица да докладват за предполагаеми нарушения на техните човешки права при изпълнението на финансирани от ЕС проекти/програми в Тунис. Като се имат предвид неотдавнашните доклади за значителни проблеми на място, това придоби още по-голямо значение.