Страсбург, 12 декември 2003 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 12 декември 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Proper Foods Ltd. Жалбата е срещу Комисията и се отнася до начина, по който тя е разгледала исканията за разяснения на Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията от 4 юни 2002 г.

На 23 януари 2003 г. Вашата жалба беше препратена до председателя на Комисията. На 28 януари 2003 г. Вие изпратихте допълнителна информация, която беше препратена на Комисията на 11 февруари 2003 г. Комисията изпрати становището си на 15 април 2003 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 10 юни 2003 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През декември 2002 г. е подадена жалба до омбудсмана от името на ирландско дружество относно начина, по който Комисията е разгледала исканията за пояснение на Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията (1) (наричан по-долу "регламентът").

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

Непосредствено след публикуването на регламента няколко държави членки се обърнаха към Комисията с искане за пояснение на член 9, параграф 1. Този член съдържа краен срок за подаване на заявления за лицензии за внос на замразено говеждо месо, а именно „преди 14 юни 2002 г.“. Държавите членки обаче са приели различни срокове за приемането на такива заявления: 13 или 14 юни 2002 г. Ирландия, в която е установено дружеството жалбоподател, е определила 13 юни 2002 г. като краен срок.

Беше поискано и пояснение на член 9, параграф 4 от регламента. В тази разпоредба се обяснява при какви обстоятелства и по какъв начин държавите членки проверяват дали кандидатите не са свързани помежду си. В него също така се посочва, че когато са идентифицирани свързани заявители, всички съответни заявления се отхвърлят.

Въпреки постоянните напомняния от страна на държавите-членки, Комисията даде разясненията си едва на 14 юни 2002 г., т.е. след изтичането на крайния срок за подаване на заявления в някои държави-членки, включително Ирландия.

На среща, проведена едва на 12 юни 2002 г., ирландските органи посъветваха дружеството жалбоподател да не подава заявление при липса на пояснение на член 9, параграф 4. Причината е, че ирландските органи считат, че Комисията ще тълкува член 9, параграф 4 по начин, който означава, че все още ще има връзка между дружеството жалбоподател и друго дружество, от което то е било закупено. Това би довело до отхвърляне не само на заявлението на дружеството жалбоподател, но и на заявлението на дружеството, което преди това е продало дружеството жалбоподател. Това разубеди дружеството жалбоподател да подаде заявление на 13 юни 2002 г.

Когато Комисията публикува обяснителната си бележка на 14 юни 2002 г., стана ясно, че дружеството жалбоподател отговаря на условията за получаване на лиценз за внос. Поради това дружеството жалбоподател подаде заявление същия ден. Ирландските органи отхвърлиха това заявление, тъй като то не беше подадено преди 14 юни 2002 г. в съответствие с тълкуването на ирландските органи на крайния срок по член 9, параграф 1 от регламента.

Следователно политиката на ирландската администрация по отношение на допустимостта на заявленията е била силно повлияна от обяснителната бележка на Комисията. Ако бележката е била на разположение по-рано, ирландските власти не биха приели позицията, която са възприели по време на срещата на 12 юни 2002 г.

По същество жалбоподателят прави следните твърдения:

и) Комисията не е представила своевременно пояснения по Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията.

ii) Жалбоподателят е бил дискриминиран в сравнение с кандидатите в други части на Европейския съюз.

Жалбоподателят претендира за издаване на лиценз или за изплащане на обезщетение.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Въпросният регламент открива годишна квота за внос на замразено говеждо месо, както се изисква от Общността по схемата на СТО CXL. В миналото тази квота се характеризираше с нарастващо ниво на спекулация. Поради това беше решено да се предвидят по-строги критерии за участие, за да се избегне по-специално регистрацията на фиктивни оператори. В шестото съображение от регламента се посочва, че когато са налице очевидни причини да се подозира, че фиктивни оператори са подали заявление за регистрация, държавите членки следва да пристъпят към по-подробно разглеждане на заявленията.

За да се отрази тази цел, в член 9, параграф 4 от регламента се посочва, че когато двама или повече заявители имат или са регистрирани за целите на ДДС на един и същ пощенски адрес или когато държавите членки имат други сериозни основания да подозират, че операторите са свързани, държавите членки проверяват дали тези заявители не са свързани помежду си по смисъла на член 143 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията (2).

Текстът на член 9, параграф 4 от Регламента и на член 143 от Регламент 2454/93 е очевиден и може лесно да бъде тълкуван от потенциалните заявители. Обяснителната бележка към държавите членки не е от решаващо значение в този контекст. Що се отнася до член 9, параграф 4, бележката не би могла да отиде много по-далеч от това да обясни по очевиден начин, че „проверката „143“ не е систематична проверка /.../, тя се извършва само /.../, когато държавите членки имат сериозни основания да подозират, че заявителите са свързани, в смисъл че не са независими един от друг по отношение на управлението, персонала и операциите.“ Критериите, определени в член 143 от Регламент 2454/93, са задължителни, като се посочва, че „лица се считат за свързани само ако: /.../“.

Когато жалбоподателят е решил да не подава заявление, като се твърди, че е взел предвид възможните последици за дружеството, от което е закупено дружеството жалбоподател, той е направил това въз основа на строго субективни причини и лична оценка на търговския риск.

Що се отнася до крайния срок за подаване на заявления, няма значение дали той е бил 13 или 14 юни 2002 г. Този въпрос вече е разгледан в писмото до жалбоподателя от 30 август 2002 г.(3). Всички заинтересовани страни са разполагали с достатъчно време, за да подготвят заявленията си, независимо дали националните органи са определили крайния срок на 13 или 14 юни 2002 г.

С оглед на гореизложеното твърдението на жалбоподателя е неоснователно.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят повтаря по същество предходните си доводи. В обобщение той излага и следните нови елементи:

Комисията все още не е разгледала действителния въпрос, довел до жалбата относно дискриминацията, т.е. защо два различни крайни срока са били разрешени в различни държави членки и защо обяснителната бележка е била издадена едва на 14 юни 2002 г., въпреки постоянните напомняния от няколко държави членки.

Решението на жалбоподателя да не подаде заявление преди издаването на обяснителната бележка не се основаваше на собственото му тълкуване на член 9, параграф 4 от регламента, а на това, че Комисията не е разгледала навреме исканията за изясняване на положението на дружествата с нова собственост. Не е вярно, че член 9, параграф 4 от Регламента и член 143 от Регламент 2454/93 са очевидни. С издаването на обяснителната бележка самата Комисия признава, че са необходими допълнителни разяснения.

Освен това не е вярно, че обяснителната бележка не е била определяща в разглеждания случай. Безспорно е, че в информацията, която са предоставили на жалбоподателя, ирландските органи са разчитали изцяло на разяснение от страна на Комисията. Нито пък е вярно, че е без значение дали крайният срок е бил 13 или 14 юни 2002 г., тъй като кандидатите в държавите членки с по-късен краен срок са могли да се възползват от разясненията, направени в обяснителната бележка, преди да подадат заявленията си.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за липса на своевременно предоставяне на разяснения от страна на Комисията

1.1 Жалбата се отнася до начина, по който Комисията е разгледала исканията за пояснение на Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията (4) относно квотите за внос на замразено говеждо месо. Жалбоподателят твърди, че като е издала обяснителната бележка едва след изтичането на крайните срокове на някои държави членки за подаване на заявления за лицензии за внос, Комисията не е издала своевременно обяснителната бележка. Поради съветите, дадени от ирландските органи, чиято политика е била силно повлияна от обяснителната бележка на Комисията, жалбоподателят се е въздържал от подаване на заявлението на дружеството жалбоподател преди издаването на обяснителната бележка, което е било направено едва след ирландския краен срок за подаване на заявления.

1.2 Комисията посочва, че годишната квота за внос на замразено говеждо месо се характеризира с нарастваща степен на спекулация и че следователно регламентът предвижда по-строги критерии за участие. Съответно в член 9, параграф 4 от регламента се посочва кога държавите членки проверяват дали заявителите не са свързани помежду си по смисъла на член 143 от Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията.

1.3 Омбудсманът разбира от становищата на Комисията по две предишни жалби, отнасящи се до същите факти, че целта на обяснителната бележка е била да подпомогне националните органи при обработването на заявленията за лицензии за внос и че тя е била издадена навреме за изпълнението на тази цел (5).

1.4 В настоящия случай жалбоподателят твърди, че ирландските органи са го посъветвали да не подава заявлението на дружеството жалбоподател преди издаването на обяснителната бележка и че бележката е била издадена едва след изтичането на крайния срок за подаване на заявления в Ирландия. Омбудсманът счита, че Комисията не може да носи отговорност за националните органи, които разчитат на обяснителната бележка или се позовават на нея за цели, различни от обработването на подадените заявления.

1.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е била длъжна да издаде обяснителната бележка до държавите членки по-рано от него. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на жалбата.

2 По твърдението за дискриминация

2.1 В първоначалната си жалба жалбоподателят твърди, че дружеството жалбоподател е било дискриминирано в сравнение със заявителите в други части на ЕС, тъй като Комисията е допуснала разлики в сроковете за подаване на заявления за лицензии за внос: 13 юни 2002 г. в Ирландия и 14 юни 2002 г. в няколко други държави членки.

2.2 Комисията твърди, че всички заинтересовани страни са разполагали с достатъчно време, за да подготвят заявленията си, независимо дали националните органи са определили крайния срок на 13 или 14 юни 2002 г. Комисията се позовава на писмо до жалбоподателя, в което го информира, че правното положение е ясно по отношение на случаите, в които възникват различия в езиковите версии: прилагат се разпоредбите на езиковата версия, официално призната в държавата-членка на подаване на заявлението. Омбудсманът също така отбелязва, въз основа на една от предишните жалби, посочени в точка 1.3 по-горе, че Комисията е счела, че тълкуването на ирландските органи на крайния срок в регламента е правилно. Комисията също така обясни, че не разполага с никакви елементи, които да обосноват предприемането на действия срещу онези държави членки, които са тълкували крайния срок по различен начин(6).

2.4 Омбудсманът счита, че аргументите на Комисията, че тя не разполага с никакъв елемент, който да оправдае предприемането на действия срещу различията в сроковете между държавите членки, и че всички заинтересовани страни са имали достатъчно време да подготвят заявленията си, независимо от крайния срок, изглеждат разумни. Следователно изглежда, че не е имало дискриминация от страна на Комисията в това отношение.

2.5 В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят доразвива твърдението си за дискриминация. Комисията не е публикувала обяснителната бележка преди изтичането на крайния срок за подаване на заявления в Ирландия, но е направила това преди изтичането на крайния срок в няколко други държави членки. Според жалбоподателя това е дало предимство на заявителите от другите държави членки, като им е позволило да се възползват от разясненията в бележката, преди да подадат заявленията си.

2.6 Омбудсманът отбелязва, че в този случай и в двата предишни случая, посочени в точка 1.3 по-горе, Комисията вече е изразила позицията си относно фактите по случая достатъчно ясно, за да не е необходимо да се иска допълнително становище от нея относно подробното твърдение.

2.7 Що се отнася до съществото на подробното твърдение, омбудсманът би искал да подчертае, че жалбата, а оттам и твърдението за дискриминация, са насочени срещу Комисията, която е издала обяснителната бележка единствено с цел да подпомогне националните органи при обработването на заявленията за лицензии за внос. С оглед на констатацията в 1.4 по-горе, т.е. че Комисията не може да бъде държана отговорна за използването на обяснителната бележка за цели, различни от обработването на заявленията, омбудсманът счита, че Комисията не е действала по дискриминационен начин.

2.8 В резултат на констатациите в точки 2.4 и 2.7 по-горе омбудсманът заключава, че не е налице лошо управление от страна на Комисията по отношение на този аспект на жалбата.

3 Претенции

С оглед на горепосочените констатации на омбудсмана твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията от 4 юни 2002 г. относно откриване и управление на тарифна квота за замразено месо от едър рогат добитък, включено в код по КН 0202, и продукти, включени в код по КН 02062991 (от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2003 г.), 2002 г. (ОВ L 147/8).

(2) Регламент (ЕИО) No 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1).

(3) Настоящото писмо се отнася до въпроса на жалбоподателя относно различните срокове в различните държави членки поради различията в официалните езикови версии на регламента. В писмото се посочва, че правното положение е ясно по отношение на случаите, в които възникват различия, т.е. прилагат се разпоредбите на езиковата версия, официално призната в държавата членка на подаване на заявлението. В този конкретен случай не е имало дискриминация. Процесът на кандидатстване е просто средство за включване в списък на одобрените оператори без никакво икономическо предимство, свързано с това одобрение.

(4) Регламент (ЕО) No 954/2002 на Комисията от 4 юни 2002 г. относно откриване и управление на тарифна квота за замразено месо от едър рогат добитък, включено в код по КН 0202, и продукти, включени в код по КН 02062991 (от 1 юли 2002 г. до 30 юни 2003 г.), 2002 г. (ОВ L 147/8).

(5) Дела 1712/2002/(SM)IJH и 1343/2002/(SM)IJH. В тези случаи не е установено лошо администриране. Решенията могат да бъдат намерени на уебсайта на Европейския омбудсман: http://www.ombudsman.europa.eu

(6) Дело 1343/2002/(SM)IJH. В този случай не е установено лошо администриране. Решението може да бъде намерено на уебсайта на Европейския омбудсман: http://www.ombudsman.europa.eu