Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящото дело се отнася до предполагаема забрана за достъп до библиотеката на Европейския парламент (наричан по-долу „Парламента“) и други помещения, която последният е наложил на жалбоподателя.

2. Жалбоподателят е италиански гражданин, който се описва като „независим създател на политики“[1]. Той следи работата на Парламента в продължение на много години.

3. На 25 януари 2008 г. Парламентът реши да забрани на жалбоподателя достъп до своята библиотека „до второ нареждане“. Парламентът основава решението си на i) предполагаемото неподходящо поведение на жалбоподателя спрямо библиотечния персонал и ii) предполагаемото неспазване от негова страна на библиотечните правила, одобрени от Бюрото на Парламента на 3 май 2004 г.[2] (наричани по-долу "Библиотечните правила от 2004 г."), включително правилата за авторското право.

4. На 26 февруари 2008 г. при опит за влизане в библиотеката на Парламента на жалбоподателя, който е постоянен посетител [3], беше отказан достъп. Парламентът отново изтъкна горепосочените причини за решението си да му откаже достъп.

5. Един ден по-рано, а именно на 25 февруари 2008 г., жалбоподателят е внесъл в Парламента искане за подновяване на годишното му разрешение за посещение. На 4 април 2008 г. Парламентът отхвърли искането му на основание, че жалбоподателят неколкократно е нарушавал правилата на библиотеката от 2004 г. Парламентът също така го информира, че неговата служба за сигурност е решила напълно да му забрани да влиза в помещенията на Парламента.

6. Жалбоподателят се обърна към Парламента на 3 март 2008 г., а впоследствие и на 12 април и 15 май 2008 г., като заяви, че библиотечните правила от 2004 г. са неясни и дискриминационни. Той също така се оплака от поведението на персонала на библиотеката на Парламента и изрази критики относно горепосоченото решение на Парламента от 4 април 2008 г.

7. След предполагаема покана от страна на г-жа L, която по това време е била италиански член на Парламента (наричан по-долу „член на ЕП“), жалбоподателят е пътувал до Брюксел и се е опитал да влезе в помещенията на Парламента там на 28 май 2008 г. На него обаче му е отказан достъп.

8. На 12 септември 2008 г. жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

9. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения.

Твърдения:

1. Парламентът не е предоставил на жалбоподателя задоволителен отговор на кореспонденцията му от 3 март, 12 април и 15 май 2008 г., в която той i) твърди, че библиотечните правила от 2004 г. са неясни и дискриминационни, и ii) се оплаква от поведението на персонала на Библиотеката.

2. Парламентът неправомерно разшири забраната, наложена на жалбоподателя да влиза в библиотеката на Парламента, за да обхване всички сгради на Парламента.

3. Решението за отказ на достъп на жалбоподателя до сградите на Парламента не е било ограничено във времето.

4. Парламентът не е взел предвид факта, че жалбоподателят е бил поканен в сградите на Парламента от члена на ЕП L, когато му е отказал достъп до сградата на Парламента на 28 май 2008 г.

Претенции:

1. На жалбоподателя следва да бъдат възстановени разходите, които е направил от 28 до 30 май 2008 г., когато е отишъл в Брюксел по покана на члена на ЕП L.

2. Името на жалбоподателя следва да бъде заличено от „черния списък“ на лицата, които нямат достъп до сградите на Парламента, и той следва да бъде обезщетен за това, че е бил включен в този списък.

Проучването

10. На 24 ноември 2008 г. омбудсманът поиска от Парламента становище по жалбата. Становището на Парламента беше изпратено на жалбоподателя с покана за представяне на забележки, която той изпрати на 5 май 2009 г. На 6 юли 2010 г. службите на омбудсмана поискаха от жалбоподателя допълнителна информация относно неговата жалба. На 24 септември 2010 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че междувременно е изпратил допълнителна информация на Парламента относно професионалното си положение и причините, поради които е заинтересован от получаването на дългосрочен пропуск за посещение. На 22 ноември 2010 г. службите на омбудсмана отново се свързаха с жалбоподателя и го попитаха дали е получил отговор от Парламента. Жалбоподателят отговори, че все още не се е свързал с Парламента, но ще обмисли да го направи в близко бъдеще.

11. На 16 юли 2012 г. службите на омбудсмана разгледаха досието на Парламента относно случая на жалбоподателя. Копие от доклада от проверката беше изпратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят представи своите забележки по доклада на 5 септември 2012 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

12. Омбудсманът посочва, че обхватът на настоящата проверка се определя от твърденията и твърденията, посочени в писмото му до жалбоподателя от 24 ноември 2008 г. и възпроизведени в точка 9 по-горе. В своите забележки по становището на Парламента жалбоподателят повдигна някои допълнителни въпроси. Първо, той посочи, че трябва да се премахнат дискриминационните практики между това, което той нарича потребителски групи „А“ и „Б“ на библиотеката. Второ, според него Парламентът следва да изпрати решенията си на заинтересованите лица на разбираем за тях език. Трето, книгите, съхранявани в библиотеката на Парламента, следва да бъдат предоставени на разположение на всички граждани. Четвърто, следва да има право на изслушване и право на обжалване на решенията, взети от Парламента. Пето, според жалбоподателя омбудсманът следва да гарантира, че Парламентът организира редовни и независими проучвания на общественото мнение относно степента на удовлетвореност на всички, които използват услугите на Парламента. Омбудсманът подчертава, че съгласно член 2, параграф 4 от неговия статут жалбите до него трябва да бъдат предшествани от подходящи административни постъпки пред съответната институция. Поради това жалбоподателят трябва първо да се обърне към Парламента, преди омбудсманът евентуално да може да разгледа тези въпроси. Изглежда обаче, че жалбоподателят не е направил това.

13. Като втора предварителна забележка омбудсманът отбелязва, че второто и третото твърдение на жалбоподателя са тясно свързани. Следователно в анализа, който следва, те ще бъдат разгледани заедно.

А. Твърдение, че Парламентът не е предоставил на жалбоподателя задоволителен отговор на неговата кореспонденция

Аргументи, представени на омбудсмана

14. Жалбоподателят твърди, че Парламентът не му е предоставил задоволителен отговор на съобщенията му от 3 март, 12 април и 15 май 2008 г., в които той i) твърди, че библиотечните правила от 2004 г. са неясни и дискриминационни, и ii) се оплаква от поведението на персонала на библиотеката.

15. В становището си Парламентът заявява, че съгласно вътрешните му правила само малки откъси от книги могат да бъдат фотокопирани. Тази информация се съобщава в библиотеката чрез съобщение на английски и френски език, изписано на видно място над всяка фотокопирна машина. В това отношение Парламентът се позова и на Правилника за библиотеката от 2004 г., от който става ясно, че мисията на библиотеката е преди всичко да обслужва членовете на ЕП, техния персонал, длъжностните лица на Парламента и други лица, които работят в Парламента, като например персонала на политическите групи. Посетителите и лобистите нямат право да използват библиотеката и тези правила се излагат на входа на читалнята на библиотеката.

16. Освен това Парламентът изрично се позова на член 3 от Правилника за библиотеката от 2004 г., който предвижда възможността да се иска от неупълномощени потребители да напуснат библиотеката. Освен това член 6 от Правилата за библиотеката от 2004 г. предвижда задължение за спазване на правилата за авторското право и на инструкциите или указанията, получени от библиотечния персонал. Съгласно член 7 на всяко лице, което нарушава правилата, може да бъде отказан достъп до библиотеката.

17. Що се отнася до коментарите на жалбоподателя относно поведението на библиотечния персонал, Парламентът заяви, че жалбоподателят е този, който се е държал неправомерно спрямо библиотечния персонал. На 26 февруари 2008 г. самият жалбоподател признава, че е бил груб с персонала на библиотеката и се опитва да оправдае поведението си, като обяснява, че е груб с всички.

18. В становището си жалбоподателят поддържа становището си, че библиотечните правила от 2004 г. са неясни и имат общ характер. Освен това жалбоподателят се позовава на предполагаемото непристойно поведение на г-н Б., изпълняващ длъжността директор на библиотеката, и заявява, че не той е действал неправомерно спрямо персонала на библиотеката. Освен това той заяви, че като цяло персоналът на Парламента следва да бъде по-учтив към посетителите на неговите помещения. Персоналът следва също така да бъде надлежно информиран и обучен, за да се гарантира, че е на разположение в максимална степен за диалог с гражданите. По отношение на позоваването от страна на Парламента на правилата за авторското право жалбоподателят счита, че персоналът на библиотеката не следва да нарушава неприкосновеността на личния живот на потребителите, като следи кои книги преглежда, отпечатва или копира. В становището си по доклада от проверката жалбоподателят освен това счита, че правилата за авторското право не са били определени и оповестени публично през 2008 г., когато са се случили разглежданите тук събития.

Оценка на омбудсмана

19. Що се отнася до въпроса за предполагаемия неясен характер на библиотечните правила от 2004 г., омбудсманът отбелязва, че в отговорите си на електронните му писма от 3 март, 12 април и 15 май 2008 г. Парламентът не е разгледал конкретно въпроса, повдигнат от жалбоподателя. В своето становище обаче Парламентът обясни съответните части от Правилника за библиотеката от 2004 г., и по-специално правилата относно посетителите и техните права и задължения.

20. Омбудсманът отбелязва също така, че член 6 от Правилата за библиотеката от 2004 г. гласи следното:

„Съоръженията за копиране, отпечатване и предаване са на разположение изключително за разумна употреба за парламентарни цели и при спазване на разпоредбите за авторското право.

Достъпът до тези съоръжения е по преценка на Библиотеката и потребителите трябва да спазват всички оперативни инструкции или указания от персонала на Библиотеката.“

21. В член 3 от Правилата за библиотеката от 2004 г. са изброени лицата, които имат право да използват библиотеката. Той гласи следното:

„Следните лица имат достъп до услугите на Библиотеката на място и онлайн:

а) членове на Европейския парламент и техните официално регистрирани сътрудници и стажанти;

б) длъжностни лица и срочно наети служители на Секретариата на Европейския парламент;

в) служители на политическите групи;

г) официално регистрирани стажанти, стипендианти и помощници в Европейския парламент;

д) членове и длъжностни лица на други институции на Европейския съюз;

е) други лица, които могат да получат предварително разрешение от отговорното длъжностно лице.

Всяко друго лице може да бъде помолено да напусне помещенията незабавно и да предаде всички копия и разпечатки, направени в Библиотеката. ...“

22. Що се отнася до задълженията на ползвателите на библиотеката, съответните части на член 7 от Правилата за библиотеката от 2004 г. предвиждат следното:

„От съображения за другите, потребителите се приканват:

да уважава всяко искане, отправено от персонала на Библиотеката; [и]

- да използват библиотечните услуги само за целите на работата си в Парламента; ...

Библиотеката си запазва правото да ограничи или забрани достъпа на всяко лице, което нарушава някое от настоящите правила.

23. Жалбоподателят не оспори твърдението на Парламента, че тези правила са изложени на входа на читалнята на библиотеката. С оглед на обясненията, предоставени от Парламента в неговото становище, и формулировката на горепосочените разпоредби Омбудсманът заключава, че Парламентът е предоставил достатъчно ясно описание на приложимите правила, чието съдържание изглежда лесно разбираемо. Що се отнася до становището на жалбоподателя, че тези правила са дискриминационни, омбудсманът отбелязва, че в своята кореспонденция жалбоподателят просто е твърдял, че не му е била дадена възможност да се защити, но не е обосновал защо счита тези правила за дискриминационни. Във всеки случай изглежда разумно Парламентът да приеме, че използването на неговата библиотека по принцип следва да бъде запазено за категориите лица, посочени в член 3 от Правилата за библиотеката от 2004 г. Що се отнася до становището на жалбоподателя, че правилата за авторското право не са били определени и оповестени публично през 2008 г., проверката на досието показа, че жалбоподателят е бил информиран за тези правила на няколко пъти в библиотеката и също така му е било предоставено копие от тях на майчиния му език. Поради това омбудсманът счита, че в хода на проверката Парламентът е отговорил задоволително на коментарите на жалбоподателя, направени в писмата му от 3 март, 12 април и 15 май 2008 г., според които правилата на библиотеката от 2004 г. са неясни и дискриминационни.

24. Що се отнася до коментарите на жалбоподателя относно поведението на библиотечния персонал, изглежда, че в решението си от 25 януари 2008 г., с което на жалбоподателя е бил отказан достъп до библиотеката до второ нареждане, Парламентът се е основал на i) собственото поведение на жалбоподателя и ii) неспазването от негова страна на правилата на библиотеката от 2004 г., включително правилата за авторското право. Г-н S, служител на Парламента, също се позовава на тези причини в електронно писмо, което е изпратил на жалбоподателя на 28 май 2008 г. В своето становище Парламентът потвърди това становище. В становището си жалбоподателят счита, че всъщност г-н Б., изпълняващ длъжността директор, е бил груб.

25. Омбудсманът отбелязва, че проверката на досието е показала, че преди да му бъде отказан достъп до сградите на Парламента, няколко членове на библиотечния персонал на Парламента са счели поведението на жалбоподателя за неправилно или дори вербално агресивно. Във всеки случай омбудсманът счита, че отправянето на искане към неоторизирани посетители да напуснат библиотеката не представлява непрофесионално поведение, по-специално ако се установи, че такива посетители копират цели книги. Въпреки че продължават да съществуват някои разногласия между жалбоподателя и Парламента относно това кое поведение е било неуместно, позицията на Парламента изглежда се потвърждава от проверените документи. Жалбоподателят, от друга страна, не е обосновал становището си. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че становището на Парламента е убедително. Що се отнася до становището на жалбоподателя, че персоналът на библиотеката не следва да нарушава неприкосновеността на личния живот на потребителите, като следи кои книги преглежда, отпечатва или копира, омбудсманът счита, че Парламентът трябва да се счита за оправомощен да спазва правилата на библиотеката от 2004 г., включително член 6 [4] от тях. Следователно доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не са убедителни.

26. С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключава, че няма основания за по-нататъшни проверки по първото твърдение.

Б. Твърдения, че Парламентът неправомерно i) е разширил забраната за влизане в своята библиотека, така че да обхване всички нейни сгради, и ii) не е ограничил тази забрана във времето, както и второто твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

27. Жалбоподателят твърди, че Парламентът неправомерно е разширил наложената му забрана да влиза в библиотеката на Парламента, така че да обхване всички сгради на Парламента. Според него това решение не е обосновано, тъй като той не е създал никаква опасност за сигурността. Той също така попита как е възможно да се наложи такава широкообхватна забрана на европейски гражданин, който желае да следи публичните заседания на Парламента, и се запита дали името му е било включено в „черен списък“. Освен това жалбоподателят счита, че решението, което Парламентът е взел относно включването му в такъв „черен списък“, не е било ограничено във времето, както е трябвало да бъде.

28. В своето становище Парламентът заяви, като се позова на приложение IX към Правилника за дейността на Парламента, че жалбоподателят е бил временно отстранен само като постоянен посетител в своите помещения. Той отхвърли становището на жалбоподателя, че има „черен списък“. И накрая, Парламентът заяви, че жалбоподателят все още може да има достъп до своите помещения като дневен или седмичен гост, при условие че е поканен от лице или парламентарен орган, които трябва да го придружават „по всяко време през целия период на неговото посещение“в помещенията на Парламента.

29. В становището си жалбоподателят по същество поддържа жалбата си.

По-нататъшно развитие

30. С електронно писмо от 12 октомври 2009 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че Парламентът му е предоставил достъп до неговите сгради. С оглед на тези обстоятелства той счита, че „черният списък“ на Парламента трябва да е бил „актуализиран“.

31. В същото електронно писмо жалбоподателят също така информира омбудсмана, че възнамерява да кандидатства за подновяване на годишното си разрешение за посещение. Жалбоподателят подаде заявлението си за подновяване до Парламента на 13 октомври 2009 г.

32. На 2 март 2010 г. жалбоподателят подаде нова жалба до омбудсмана, която беше регистрирана под референтен номер 538/2010/IP. В тази жалба той твърди, че Парламентът не е отговорил на искането му за получаване на годишно разрешение за посещение. Впоследствие службите на омбудсмана се свързаха с Парламента и бяха информирани, че Парламентът е отговорил на жалбоподателя на 19 март 2010 г. В своя отговор Парламентът изрази готовността си да предостави на жалбоподателя ново разрешение за посещение за срок от шест месеца, при условие че той представи необходимата информация на Парламента. Въз основа на отговора на Парламента омбудсманът приключи своята проверка по жалба 538/2010/IP на 30 март 2010 г.

33. С оглед на горепосочените обстоятелства и като се има предвид, че Парламентът е готов да предостави на жалбоподателя разрешение за посещение за срок от шест месеца, не е ясно дали жалбоподателят желае да поддържа настоящата си жалба. Поради това с писмо от 8 юли 2010 г. омбудсманът пита жалбоподателя дали желае да продължи разглеждането на настоящата жалба.

34. На 24 септември 2010 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че междувременно е предоставил допълнителна информация на Парламента относно професионалното си положение и причините, поради които желае да получи дългосрочно (годишно) разрешение за посещение. На 22 ноември 2010 г. службите на омбудсмана се свързаха с жалбоподателя по телефона и го попитаха дали е получил отговор от Парламента на искането си. Жалбоподателят беше приканен също така да обясни позицията си относно писмото на омбудсмана от 8 юли 2010 г.

35. Впоследствие жалбоподателят информира службите на омбудсмана, че не е получил отговор от Парламента, но все още не се е свързал с институцията. Той също така заяви, че ще обмисли да направи това през следващите дни и посочи, че това, което желае да получи, наистина е дългосрочно (годишно) разрешение за посещение.

36. Впоследствие службите на омбудсмана неколкократно се свързаха със службите на Парламента през декември 2010 г. и януари 2011 г. Изглежда, че жалбоподателят все още не е предоставил цялата поискана информация и документи на службите на Парламента. По този начин последният не е могъл да обработи молбата му. Парламентът обаче посочи, че жалбоподателят може да попълни заявлението си по всяко време.

37. На 18 април 2011 г. жалбоподателят информира службите на омбудсмана, че не бърза да отиде в Брюксел, но счита, че „може да е полезно да се приключи спорният административен въпрос“.

Резултатите от проверката на досието на Парламента

38. Жалбоподателят не е представил на службите на омбудсмана копие от обжалваното решение от 4 април 2008 г., с което Парламентът е решил да разшири забраната си за достъп до библиотеката до всички помещения на Парламента. Службите на омбудсмана обаче са получили достъп до този документ при проверката на преписката на 16 юли 2012 г. Обжалваното решение относно жалбоподателя разшири забраната за достъп до всички сгради на Парламента и беше издадено „до второ нареждане“.

39. По време на проверката Парламентът посочи, че не е технически възможно ефективно да се наложи забрана за достъп само до библиотеката, тъй като оправомощените посетители, които имат достъп до помещенията на Парламента, също могат да имат достъп до библиотеката. По този начин Парламентът няма да има предварителен контрол върху това кой може да има достъп до библиотеката.

40. Що се отнася до заявлението на жалбоподателя за нов акредитационен пропуск, проверката на досието показа, че жалбоподателят все още не е представил всички необходими документи.

41. Парламентът също така обясни по време на проверката, че към момента на възникване на разглежданите тук въпроси е разполагал с компютърна система, която е можела да покаже съобщение за отказан достъп. Междувременно обаче системата е променена и вече не показва съобщения за отказан достъп. Що се отнася до становището на жалбоподателя, че Парламентът поддържа „черен списък“, проверката потвърди изявлението на Парламента, че не разполага с такъв списък.

Оценка на омбудсмана

42. Омбудсманът първо ще очертае накратко последователността на събитията.

43. На 4 април 2008 г. Парламентът информира жалбоподателя за пълната забрана за влизане, която е издал срещу него. На 28 май 2008 г. при опит за достъп до помещенията на Парламента в Брюксел на жалбоподателя е отказан достъп. В становището си Парламентът твърди, че няма пълна забрана, тъй като жалбоподателят все пак би могъл да влезе в помещенията, ако е получил покана от член на ЕП. В хода на проверката на омбудсмана Парламентът не оспори факта, че член на ЕП е отправил покана до жалбоподателя. По време на проверката Парламентът заяви, че частична забрана за достъп не е осъществима, тъй като не е възможно ефективно да се наложи забрана за влизане само в неговата библиотека. Парламентът също така призна, че във всеки случай на жалбоподателя е можело да бъде отказано влизане.

44. Съгласно член 3 от Правилата за библиотеката от 2004 г., цитиран в точка 21 по-горе, всяко лице, което не попада в категориите от а) до е), изброени в този член, може да бъде помолено незабавно да напусне библиотеката. Освен това от член 7 от Правилата за библиотеката от 2004 г. (цитиран в точка 22 по-горе) следва, че ползвателите на библиотеката имат по-специално задължението да уважават всички искания, отправени от библиотечния персонал, както и задължението да използват библиотечните услуги само за целите на работата си в Парламента. Съгласно същия член на всяко лице, което наруши тези задължения, може да бъде отказан достъп до библиотеката. Омбудсманът отбелязва, че въз основа на тези правила и с оглед на фактите по случая решението на Парламента да забрани на жалбоподателя да влезе в библиотеката изглежда разумно.

45. Същевременно омбудсманът отбелязва, че принципът на пропорционалност, като общ принцип на правото на ЕС, който намира израз и в член 6 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията [5], изисква мерките, приети от институциите на Съюза, да не надхвърлят това, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваната цел. Това предполага, наред с другото, че административните решения, които имат отрицателни последици за физическите лица, не следва ненужно да накърняват други права, с които те се ползват. От практиката на Съда на ЕС следва също, че същността на принципа на пропорционалност е, че санкцията не може да бъде прекомерна по отношение на целта на мярката: необходимо е да се установи дали използваните от мярката средства са подходящи и необходими за постигане на преследваната цел [6]. Съответно решенията за отказ на достъп до помещенията на Парламента следва да бъдат пропорционални и по-специално да отчитат централната роля на Парламента в демократичния процес на вземане на решения.

46. В своето становище Парламентът изрази становището, че срещу жалбоподателя не е издадена пълна забрана за достъп, тъй като ако жалбоподателят беше получил покана от член на ЕП, влизането му в сградите на Парламента би било възможно.

47. Омбудсманът обаче счита, че решението на Парламента от 4 април 2008 г. ясно налага на жалбоподателя цялостна забрана за достъп до помещенията на Парламента до второ нареждане.

48. По време на проверката на досието на Парламента Парламентът обясни, че не е възможно ефективно да се наложи забрана за достъп само до библиотеката, тъй като упълномощените посетители, които имат достъп до помещенията на Парламента, също имат достъп до библиотеката. Освен това Парламентът призна, че във всички случаи на жалбоподателя е можело да бъде отказано влизане.

49. Омбудсманът счита, че горепосочените изявления на Парламента потвърждават, че действително срещу жалбоподателя е била издадена обща забрана за достъп. Следователно аргументите на Парламента, че не е имало такава обща забрана, не са убедителни. Такава обща забрана за достъп не би била непропорционална, ако Парламентът имаше основателни причини да разшири забраната за достъп до библиотеката до всички помещения на Парламента. Самият факт обаче, че Парламентът твърди в своето становище, че няма пълна забрана, тъй като жалбоподателят все още би могъл да влезе в неговите помещения, ако имаше покана от член на ЕП, показва, че Парламентът не вижда необходимост от налагане на пълна забрана за достъп до неговите помещения поради поведението на жалбоподателя. Поради това не е необходимо омбудсманът да проучва допълнително дали поведението на жалбоподателя би могло да обоснове обща забрана за достъп. Аргументът на Парламента, че не е възможно да се наложи частична забрана за достъп, също не е убедителен, като се има предвид, че самият Парламент първоначално заяви, че няма обща забрана. Омбудсманът счита, че във всеки случай налагането на забрана за достъп до всички помещения на Парламента за неограничен период от време вследствие на нарушение на библиотечните правила от 2004 г. и на предполагаемо недобросъвестно поведение спрямо библиотечния персонал е очевидно непропорционално. Това представлява случай на лошо управление.

50. Когато омбудсманът установи случай на лошо администриране, той отправя, когато е целесъобразно, предложение за приятелско решение или проект на препоръка до съответната институция. В настоящия случай обаче следва да се отбележи, че в хода на проверката на омбудсмана Парламентът възприе конструктивен подход по отношение на възможността за предоставяне на достъп на жалбоподателя до неговите сгради. Това се потвърждава и от i) по-нататъшното развитие на случая, както е посочено в точки 30—37 по-горе, и ii) факта, че както е посочено в точка 41 по-горе, компютърната система на Парламента във всеки случай вече не показва съобщения за отказан достъп. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не би било полезно да се направи предложение за приятелско решение или проектопрепоръка по отношение на решението на Парламента от 2008 г. да откаже на жалбоподателя достъп до всички свои помещения за неограничен период от време. Това не засяга заключението, направено по-горе, че решението на Парламента е непропорционално. Съответно омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.

51. Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, Парламентът изрично заяви в становището си, че няма „черен списък“. Омбудсманът няма причина да поставя под въпрос фактическата истинност на изявлението на Парламента, което беше потвърдено от резултатите от проверката на досието. Въз основа на това омбудсманът заключава, че няма основания за допълнителни проверки на този аспект на жалбата.

В. Твърдение, че Парламентът не е взел предвид факта, че жалбоподателят е бил поканен от член на ЕП, и първото твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

52. В своето електронно писмо от 15 май 2008 г. до г-н S, длъжностно лице на Парламента, жалбоподателят се позовава на решението на Парламента от 4 април 2008 г. и заявява, че липсата на достъп до сградите на Парламента на 28 май 2008 г. би му причинила „сериозни икономически и морални щети“. Освен това той иска да бъде обезщетен за икономическите и моралните щети, които би претърпял. Г-н S отговаря на жалбоподателя в същия ден, като предлага той да отмени плановете си да отиде в Брюксел на 28 май 2008 г., ако желае да избегне всякакви рискове. В жалбата си жалбоподателят твърди, че Парламентът не е взел предвид факта, че когато му е отказал достъп до сградата на 28 май 2008 г., той вече е бил поканен в Парламента от члена на ЕП L. Освен това той твърди, че следва да му бъдат възстановени напразно направените от него разходи за пътуване до Брюксел.

53. В своето становище Парламентът посочи, че решението, взето от неговите служби за сигурност, да откажат на жалбоподателя достъп до сградите на Парламента, му е било съобщено на 4 април 2008 г. Жалбоподателят оспори това решение с писмо до компетентния генерален директор от 12 април 2008 г. На 15 май 2008 г., в съответствие с правилата за сигурност на Парламента, жалбоподателят беше информиран, че няма да има достъп до сградите на Парламента по време на престоя си в Брюксел между 28 и 30 май 2008 г.

54. Парламентът обаче също така заяви в своето становище, че въз основа на своя Правилник за дейността жалбоподателят все още може да има достъп до помещенията на Парламента като дневен или седмичен гост, при условие че е поканен от лице или парламентарен орган, които трябва да го придружават „по всяко време през целия период на неговото посещение“ в помещенията на Парламента.

55. В своите забележки жалбоподателят твърди, че писмото, изпратено му от службите за сигурност на Парламента на 4 април 2008 г., е написано на език, който "не е много ясен"[7]. Той потвърждава, че неподновяването на годишния му пропуск за посетители му е било съобщено в това писмо, но заключението, че ще му бъде отказан достъп до сградите на Парламента, не може да бъде изведено от формулировката на писмото. Жалбоподателят и г-жа М, парламентарен сътрудник на члена на ЕП L, за когото се твърди, че жалбоподателят е бил поканен в Парламента, е трябвало да прекарат около час и половина на опашката за посетители „в очакване на искания пропуск за посетители“.

Резултатите от проверката на досието на Парламента

56. По време на проверката на досието от омбудсмана Парламентът обясни, че жалбоподателят по принцип е можел да влезе в помещенията на Парламента, ако е имал покана от член на ЕП. Въпреки това, дори ако жалбоподателят е получил покана от член на ЕП и се е опитал да влезе в помещенията на Парламента през периода, когато не му е бил разрешен достъп, компютърната система на Парламента е можела да покаже съобщение за отказан достъп („interdiction d'accès“). Поради това беше възможно на жалбоподателя да бъде отказан достъп до помещенията на Парламента на това основание. Въпреки това междувременно системата е променена и вече не показва никакви съобщения, отказващи достъп.

57. В провереното досие няма и следа от покана от член на ЕП.

Оценка на омбудсмана

58. С оглед на горепосочените заключения на омбудсмана, че i) действително срещу жалбоподателя е била издадена обща забрана за достъп и ii) забраната е била непропорционална [8], Парламентът също така изглежда не е взел предвид поканата, която член на ЕП изглежда е отправил към жалбоподателя, когато се е опитал да влезе в помещенията на Парламента на 28 май 2008 г. Този въпрос ще бъде разгледан в критичната забележка по-долу.

59. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, омбудсманът счита, че предвид заключението, че Парламентът изглежда не е взел предвид поканата, не може да се изключи, че що се отнася до пътните разноски на жалбоподателя, Парламентът би могъл да носи известна отговорност за това, което се оказа неуспешно пътуване до Брюксел от 28 до 30 май 2008 г. Жалбоподателят обаче не представи никакви доказателства в подкрепа на тези разходи.

60. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че няма основания за по-нататъшни проверки на четвъртото твърдение и първото твърдение. Жалбоподателят обаче остава свободен да се обърне отново към Парламента с конкретни доказателства в подкрепа на разходите, които твърди, че е направил. Това би позволило на Парламента да разгледа искането на жалбоподателя за възстановяване на тези пътни разноски. В рамките на тази проверка Парламентът ще може също така да прецени дали решението на жалбоподателя да пътува до Брюксел въпреки ясното предупреждение, отправено на 15 май 2008 г., че няма да му бъде разрешен достъп, може да представлява съпричиняване.

Г. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следната критична забележка:

От основното право на добра администрация, залегнало в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, следва, че институциите на Съюза следва да гарантират надлежното спазване на принципа на пропорционалност. В разглеждания случай решението на Парламента да откаже на жалбоподателя достъп до всички свои помещения за неограничен период от време вследствие на нарушение на библиотечните правила на Парламента и предполагаемо неподходящото му поведение спрямо библиотечния персонал не е пропорционално. Парламентът също така не е взел предвид поканата, която член на ЕП изглежда е отправил към жалбоподателя. Това представлява случай на лошо управление.

Що се отнася до останалата част от жалбата, няма основания за допълнителни проверки.

Жалбоподателят и председателят на Парламента ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 13 декември 2012 година.

---

[1] В становището си Европейският парламент заяви, че жалбоподателят е регистриран като лобист.

[2] Тези правила бяха заменени с нови след настъпването на съответните тук събития. Въведените промени обаче не засягат настоящия случай.

[3] Тази категория посетители се нарича още "дългосрочни посетители". Според интранет уебсайта на Парламента категорията обхваща всички лица, които по силата на своите задължения се нуждаят от чест или дългосрочен достъп до сградите на Парламента. Съответният пропуск е валиден за не повече от една година и дава достъп до сградите на Парламента в работно време в дните, в които се провежда парламентарната дейност.

[4] Цитирано в точка 20 по-горе.

[5] "1. Когато взема решения, длъжностното лице гарантира, че предприетите мерки са пропорционални на преследваната цел. Длъжностното лице по-специално избягва да ограничава правата на гражданите или да им налага такси, когато тези ограничения или такси не са в разумна връзка с целта на предприетото действие.

2. При вземането на решения длъжностното лице зачита справедливия баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес.“

[6] Вж. например дело 181/84 Man (Sugar) [1985] ECR 2889, параграф 20.

[7] По думите на жалбоподателя „in un linguaggio poco chiaro“.

[8] Вж. точки 42—49 по-горе.