Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Вътрешните правила на Съвместния комитет по повишаване относно повишаването на длъжностните лица на Европейския икономически и социален комитет ("ЕИСК") от 3 октомври 2008 г. ("Вътрешните правила на ЕИСК за повишаване"[1])определят три възможни дати за повишаване на длъжностните лица на ЕИСК със задна дата:

- Считано от 1 януари 2008 г., за длъжностни лица, предложени единодушно от Съвместния комитет по повишаване, които са достигнали референтния праг за допустимост за повишаване;

- Считано от 1 април 2008 г., за длъжностните лица, предложени единодушно от Съвместния комитет по повишаване, които не са достигнали референтния праг за допустимост за повишаване, или за длъжностните лица, предложени с мнозинство от членовете на Съвместния комитет по повишаване, които са достигнали референтния праг за допустимост за повишаване;

- Считано от 1 юли 2008 г.: за длъжностни лица, предложени с мнозинство от членовете на Съвместния комитет по повишаване, които не са достигнали референтния праг за допустимост за повишаване.

2. Понастоящем жалбоподателят е бивш служител на ЕИСК. Тя е предложена за повишение единодушно от Съвместния комитет по повишенията, но все още не е достигнала референтния праг за допустимост за повишение[2].

3. С решение от 23 юли 2008 г., получено на 15 септември 2008 г., жалбоподателят е повишен от степен AST 8 в степен AST 9 със задна дата, считано от 1 април 2008 г., в съответствие с вътрешните правила на ЕИСК за повишаване.

4. На 3 октомври 2008 г. органът по назначаването публикува на определеното място в сградата на ЕИСК списъка на всички повишени през 2008 г. длъжностни лица, както и конкретната дата на тяхното повишаване (наричан по-нататък „първият списък“). След това този списък беше публикуван на интранет страницата на ЕИСК на 2 декември 2008 г.

5. Г-жа A., един от колегите на жалбоподателя, чието име фигурира в първия списък, беше повишена, считано от 1 юли 2008 г.[3]. Г-жа А. беше командирована в една от политическите групи на ЕИСК.

6. Впоследствие на 10 февруари 2009 г. органът по назначаването публикува на същото определено място в сградата на ЕИСК преразгледан списък на повишените през 2008 г. длъжностни лица (наричан по-нататък „преразгледаният списък“). Преразгледаният списък променя датата на влизане в сила на повишението на г-жа А. Органът по назначаването е включил името ѝ в списъка на повишените длъжностни лица, считано от 1 януари 2008 г. Що се отнася до повишенията на други длъжностни лица, съдържанието на втория списък е същото като това на първия списък.

7. На 10 февруари 2009 г. жалбоподателят изпрати писмо до органа по назначаването на ЕИСК. Копие от писмото беше изпратено и на председателя на Комитета по персонала и на ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ на ЕИСК. Жалбоподателят посочва, че г-жа A. е била повишена, считано от 1 януари 2008 г., въпреки че нито е била предложена единодушно от Съвместния комитет по повишенията, нито е достигнала референтния праг за допустимост за повишение. В писмото си жалбоподателят посочва следното:

„Възоснова на член 90 от Правилника за длъжностните лица отправям искане към органа по назначаването да преразгледа датата на повишението ми със задна дата.

Всъщност, за да бъде повишен, считано от 1 януари 2008 г., един от тях трябваше да бъде предложен единодушно от Съвместния комитет по повишенията. Такъв не би бил случаят с един от моите колеги, за който беше публикуван преразгледан списък. Напомням ви, че бях предложен единодушно и следователно повишен със задна дата, считано от 1 април 2008 г. Поради това, на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица, отправям искане за равно третиране и искам да се ползвам от същото обратно действие, считано от 1 януари 2008 г."[4]

8. На 4 юни 2009 г. тя изпраща последващо електронно писмо до органа по назначаването и иска отговор на писмото си.

9. На 31 юли 2009 г. органът по назначаването отговори на жалбоподателя. Тя твърди, че нейното „исканепо член 90, параграф 1 е недопустимо“,тъй като е било подадено твърде късно. Органът по назначаването посочва, че тя е трябвало да подаде искането си в срок от три месеца, след като е била уведомена за повишението си, т.е. че е трябвало да подаде искането си не по-късно от 15 декември 2008 г. Освен това органът по назначаването заяви, че преразгледаният списък от 10 февруари 2009 г. е само потвърдителен списък по отношение на датата на повишаване на жалбоподателя. Органът по назначаването информира жалбоподателя, че този списък не може да се разглежда като нов елемент, който би позволил преразглеждане на законоустановения срок за подаване на жалби. В него също така се посочва, че „акописмото на жалбоподателя бъде счетено за жалба по член 90, параграф 2“,жалбоподателят няма пряк и индивидуален интерес да оспори решението по отношение на друго длъжностно лице.

10. В писмо до ЕИСК от 4 август 2009 г. жалбоподателката посочва, че в писмото си от 10 февруари 2009 г.е подала „жалба, която според нея се основава на член 90 от Правилника за длъжностните лица“.По-нататък тя посочва, че за нея би било невъзможно да подаде жалба преди тази дата, тъй като едва на тази дата самата тя е узнала за повишаването със задна дата на своя колега, чието положение тя сравнява с нейното. Тя твърди също, че i) г-жа A. е повишена, считано от 1 януари 2008 г., по политически причини, и ii) тя, жалбоподателката, е подложена на дискриминация с оглед на факта, че г-жа A. е повишена, считано от 1 януари 2008 г., въпреки че не отговаря на съответните критерии за повишаване.

11. На 16 октомври 2009 г. ЕИСК отговори на писмото на жалбоподателя от 4 август 2009 г., като повтори аргумента си, че „няманов елемент в досието на жалбоподателя, който би могъл да оправдае възобновяването на сроковете, предвидени в член 90 от Правилника за длъжностните лица“. В него също така се посочва, че жалбоподателката„няма личен интерес да оспорва решението на органа по назначаването да повиши един от своите колеги“.

12. Жалбоподателят не е удовлетворен от отговора на ЕИСК. На 20 октомври 2009 г. тя подава настоящата жалба до Европейския омбудсман[5].

Предмет на разследването

13. В първоначалната си жалба жалбоподателката направи следното твърдение и претенция, като и двете бяха включени в разследването.

14. Тя твърди, че ЕИСК не е отговорил на довода, изложен в нейната жалба от 10 февруари 2009 г., подадена на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица, и повтаря в писмото си от 4 август 2009 г., че колегата ѝ е повишен по политически причини. Според жалбоподателя по този начин ЕИСК не е изпълнил задължението си за прозрачност.

15. Тя твърди, че следва да ѝ бъде даден задоволителен отговор на аргумента ѝ, че колегата ѝ е повишен по политически причини.

16. В своите забележки по становището на ЕИСК жалбоподателката представи ново твърдение, че всички нейни колеги, повишени през 2008 г. или през следващите години, следва да бъдат повишени, считано от 1 януари 2008 г. или, когато е целесъобразно, от 1 януари на следващите години.

17. Освен това в становището си жалбоподателката твърди също, че ЕИСК е нарушил принципа на равно третиране, като не я е повишил заедно с г-жа A., считано от януари 2008 г. Тя припомни, че въпреки че разполага с административна свобода на преценка при оценяването на заслугите на длъжностните лица, когато решава дали те заслужават повишение, органът по назначаването е ограничен от „необходимосттаот сравнително разглеждане на кандидатите с грижа и безпристрастност“[6]. Освен това принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, т.е. не се основава на обективни критерии[7]. Според нея в нейния случай е имало случай на дискриминация.

18. Омбудсманът обаче не намира основания да разгледа горепосоченото ново твърдение и аргумент в рамките на настоящия случай поради следната причина. Ако омбудсманът заключи, че повишаването на г-жа А. от 1 януари 2008 г. представлява случай на лошо управление, тъй като противоречи на вътрешните правила на ЕИСК за повишаване, омбудсманът очевидно не би могъл да предложи на ЕИСК да повиши жалбоподателя или другите си колеги, считано от 1 януари 2008 г. (или, според случая, от 1 януари на следващите години), тъй като подобно действие от страна на ЕИСК също би било в противоречие със специфичните разпоредби на посочените правила.

Проучването

19. На 18 ноември 2009 г. омбудсманът започна проверка на твърденията и исканията на жалбоподателя. ЕИСК изпрати становището си на 15 март 2010 г.

20. Омбудсманът препрати становището на ЕИСК на жалбоподателката с покана за представяне на забележки, която тя изпрати на 4 май 2010 г.

21. На 10 декември 2010 г. в съответствие с член 3, параграф 2 от Устава на омбудсмана[8], службите на омбудсмана извършиха проверка на документите в досието ("първата проверка")[9]. Докладът от първата проверка беше изпратен както на жалбоподателя, така и на ЕИСК на 15 декември 2010 г.

22. След подробен анализ на документите, събрани по време на първата проверка, и внимателно разглеждане както на становището на ЕИСК, така и на забележките на жалбоподателя, омбудсманът не беше удовлетворен, че ЕИСК е отговорил адекватно на жалбата. Поради това на 4 февруари 2011 г. той отправи проектопрепоръка до ЕИСК в съответствие с член 3, параграф 6 от своя устав. Копие от проектопрепоръката беше изпратено на жалбоподателя за сведение.

23. На 15 април 2011 г. ЕИСК отговори на проектопрепоръката на омбудсмана. Омбудсманът препрати отговора на ЕИСК на жалбоподателя с покана за представяне на забележки. Жалбоподателката изпрати своите забележки на 25 май 2011 г.

24. На 6 юли 2011 г. ЕИСК приключи своя отговор на проектопрепоръката на омбудсмана. Омбудсманът препрати допълнителния отговор на ЕИСК на жалбоподателя с покана да направи коментари. Жалбоподателката изпрати коментарите си по този допълнителен отговор на 27 юли 2011 г.

25. Междувременно, след внимателно разглеждане на горепосочените отговори на ЕИСК, на 26 юли 2011 г. омбудсманът реши, че е необходима втора проверка на документите в досието на ЕИСК („втората проверка“). Службите на омбудсмана извършиха втората проверка на 13 септември 2011 г.[10]. Докладът за втората проверка беше изпратен както на жалбоподателя, така и на ЕИСК на 19 септември 2011 г.

26. След задълбочен анализ на документите и информацията, получена по време на втората проверка, омбудсманът реши, че са необходими допълнителни проверки на жалбата. На 26 октомври 2011 г. той отправи редица въпроси към ЕИСК и поиска от него да преразгледа отговорите си на проектопрепоръката си. Жалбоподателят беше съответно информиран.

27. На 29 ноември 2011 г. ЕИСК отговори на допълнителните проверки на омбудсмана. Неговият отговор беше препратен на жалбоподателя с покана за представяне на коментари, която тя изпрати на 16 и 31 януари 2012 г.

28. Междувременно председателят на ЕИСК поиска от Омбудсмана да преустанови разследването си, докато генералният секретар на ЕИСК („генералният секретар“) не получи възможност да предостави допълнителни разяснения лично на среща със службите на Омбудсмана.

29. На 13 януари 2012 г. омбудсманът прие искането на председателя на ЕИСК и го информира за това как ще се проведе заседанието и какви последващи действия ще бъдат предприети във връзка с него. Жалбоподателят беше съответно информиран.

30. Службите на омбудсмана се срещнаха с генералния секретар на 20 януари 2012 г. Докладът и протоколът от заседанието, както и всички документи, представени от генералния секретар по време на това заседание, бяха изпратени на жалбоподателката за нейните забележки.

31. Междувременно на 3 февруари и 6 март 2012 г. ЕИСК изпрати допълнителна информация на омбудсмана, която беше препратена и на жалбоподателката за нейните забележки.

32. На 27 април 2012 г. жалбоподателката представи своите забележки относно последните изявления на ЕИСК пред омбудсмана.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Предполагаема липса на отговор на аргумента на жалбоподателя и предполагаема липса на прозрачност

Аргументи, представени на омбудсмана

33. Жалбоподателката счита, че писмото ѝ от 10 февруари 2010 г. представлява жалба, подадена в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Тя счита, че има интерес да оспори решението на органа по назначаването от 10 февруари 2010 г. за повишаване на г-жа A., считано от 1 януари 2008 г., доколкото тя се намира в подобно положение, но е повишена едва от 1 април 2008 г. Ако е била повишена на същата дата като г‐жа A., тя е можела да се пенсионира по-рано, както и г‐жа A.

34. В подкрепа на твърдението си тя твърди, че по-ранната дата на повишаване на г-жа A. е политически мотивирана. В обобщение, жалбоподателката счита, че принципът на прозрачност е застрашен и че следователно липсата на отговор от страна на ЕИСК на нейния аргумент е особено сериозна.

35. В краткото си становище по жалбата ЕИСК направи само следното изявление.

„Вдопълнение към писмото от 18 ноември 2009 г., адресирано до председателя на Европейския икономически и социален комитет, досието беше преразгледано и по отношение на жалбата на жалбоподателя могат да бъдат направени следните коментари и забележки:

С мотивирано решение от 31 юли 2009 г. искането/жалбата на жалбоподателя, подадено(а) на основание член 90 от Правилника за длъжностните лица, беше отхвърлено(а) като недопустимо(а). След писмото на жалбоподателя от 4 август 2009 г. тази позиция беше потвърдена с решение от 16 октомври 2009 г., което вече е окончателно.

Тъй като досъдебната кореспонденция на жалбоподателката е била недопустима, не е имало основание за доброволното уреждане на спора, търсено от жалбоподателката, и следователно не е имало причина за разглеждане по същество на нейните писма.

Що се отнася до мнението на жалбоподателя относно предполагаемия политически характер на повишението на един от нейните колеги, аргументът на жалбоподателя може да се счита за неубедителен и дори противоречив. От една страна, жалбоподателят поставя под въпрос законосъобразността на посоченото повишаване, а от друга страна, иска да бъде третиран по същия или подобен начин.

Накрая, считам, че принципът на прозрачност, на който се позовава жалбоподателката, не отменя, нито по друг начин отменя посочените по-горе основания за недопустимост и липса на основателност на нейната жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Статута.

В този контекст нямаше място за разглеждане на въпроса за популяризирането на колегата на жалбоподателя.“

36. В становището си жалбоподателката посочва, че именно преразгледаният списък е оказал неблагоприятно въздействие върху нейното положение.  С други думи, преразгледаният списък изменя решението на органа по назначаването от 23 юли 2008 г., получено на 15 септември 2008 г., с което тя е повишена в степен AST 9. След това тя се позова на решението на Общия съд на ЕС по делото Christos Michaël срещу Комисията[11], според което „процедурата поповишаване завършва с официалното решение за списъка на повишените длъжностни лица. В това окончателно решение се посочват длъжностните лица, повишени в резултат на разглежданата процедура по повишаване. Следователно именно при публикуването на този списък длъжностните лица, които са се считали за отговарящи на условията за повишаване, се запознават окончателно и без съмнение с преценката на съответните им заслуги и могат да установят дали правното им положение е засегнато“. Тя заяви, че вече е представила този аргумент в писмото си от 4 август 2009 г., но че органът по назначаването не е отговорил на него.

37. Освен това жалбоподателят се позова на друг пример, взет от съдебната практика, който илюстрира наложеното на органа по назначаването задължение да мотивира решението си за отхвърляне на жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица[12]. Жалбоподателката посочва, че в нейния случай органът по назначаването никога не е мотивирал решението си да повиши г-жа A. със задна дата, считано от 1 януари 2008 г., а жалбоподателя — от 1 април 2008 г.

38. Жалбоподателката също така твърди, че органът по назначаването не е отговорил на жалбата ѝ от 10 февруари 2009 г. в законоустановените срокове, и се позовава на съответната съдебна практика[13].

39. Жалбоподателят заключи, че органът по назначаването е нарушил вътрешните правила на ЕИСК за повишаване, тъй като г-жа А. е била повишена със задна дата, считано от 1 януари 2008 г., въпреки неоспоримия факт, че тя не е била предложена единодушно от Съвместния комитет по повишаване и не е достигнала референтния праг за допустимост за повишаване. Жалбоподателят отново се позовава на съдебната практика на Съда на ЕС, съгласно която „когатос решение от вътрешен характер органът по назначаването доброволно въведе задължителна консултативна процедура, която не е предвидена в Правилника за длъжностните лица, той е длъжен да спазва тази процедура, която не може да се счита за лишена от правно значение“[14].

Оценка на омбудсмана, водеща до проектопрепоръка

40. В писмата си до жалбоподателката от 31 юли и 16 октомври 2009 г. ЕИСК не отговори на опасенията на жалбоподателката относно датите, на които тя и г-жа А. са били повишени. Омбудсманът изрази съжаление, че ЕИСК не е използвал неговата проверка като възможност за отстраняване на този пропуск и че становището му също така не е предоставило на жалбоподателката отговор на нейните опасения. ЕИСК счита, че не е необходимо да прави това, тъй като жалбоподателят е пропуснал крайния срок за подаване на жалба съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица. ЕИСК стига до това заключение, като счита, че тъй като първоначалният и преразгледаният списък по това дело са едни и същи, решаващият фактор в това отношение е решението за повишаване на жалбоподателя, което, както е видно от първоначалния списък, публикуван през октомври 2008 г., е взето през септември 2008 г., а не преразгледаният списък, публикуван през февруари 2009 г.

41. Омбудсманът не може да се съгласи с горепосочените възгледи на ЕИСК.

42. Първо, дори публикуваният през февруари 2009 г. списък да е изменил списъка от октомври 2008 г. само по отношение на датата на повишаване на г-жа A, списъците очевидно не биха могли да бъдат едни и същи. Беше разумно да се предположи, че преразгледаният списък заменя първоначалния списък.

43. От друга страна, съгласно Решение по дело Christos Michaël/Комисия, посочено по-горе, на което жалбоподателката основателно се позовава в становището си (вж. точка 36 по-горе), приложено по аналогия към настоящия случай, публикуването на списъка с повишенията представлява актът, който може да засегне неблагоприятно длъжностните лица, които не са посочени в този списък[15].

44. Трето, беше абсолютно ясно, че писмото на жалбоподателя от 10 февруари 2009 г. отговаря на формалностите за обжалване по член 90, параграф 2 на решението на органа по назначаването от същата дата, с което се установява списъкът с повишенията, тъй като i) то е изпратено на органа по назначаването чрез йерархичните канали; ii) самата жалбоподателка е посочила това писмо като такава жалба в писмото си от 4 август 2009 г. и iii) в първия си отговор от 31 юли 2009 г. ЕИСК не изключва разглеждането на това писмо като жалба съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица (макар и при условия, които изглежда не са от значение с оглед на решението по дело Michaël/Комисия). В това отношение омбудсманът припомня установената съдебна практика, съгласно която писмо от длъжностно лице, в което не се отправя изрично искане за оттегляне на въпросното решение, очевидно представлява опит за постигане на приятелско уреждане на неговата жалба. Обратно, писмо, в което ясно се изразява намерението на длъжностното лице да оспори решение, което го засяга неблагоприятно, представлява жалбапо административен ред [16].

45. Въпреки това, дори да се предположи, че писмото на жалбоподателя от 10 февруари 2009 г. не може да се счита за обжалване по член 90, параграф 2, ЕИСК все пак би трябвало да му отговори по същество. Омбудсманът посочи, че принципите на добра администрация изискват институциите да представят ясни и точни мотиви за своите решения[17].

46. Накрая Омбудсманът посочи, че вътрешните правила на ЕИСК за повишаване предвиждат ясни критерии за определяне на датата на повишаване със задна дата на неговите длъжностни лица. С други думи, за да бъдат повишени на съответната дата (1 януари 2008 г.), длъжностните лица е трябвало i) да получат определен брой точки (референтен праг) и ii) да бъдат предложени единодушно от членовете на Съвместния комитет по повишенията. Жалбоподателят счита, че г-жа A. не отговаря на тези два критерия, за да бъде повишена, считано от 1 януари 2008 г., а по-скоро е била повишена по политически причини.

47. С оглед на краткото и неинформативно становище, представено от ЕИСК по време на проверката, и с цел да се установят причините, довели до промяната на датата на повишаване на г-жа A., така че тя да може да влезе в сила от 1 януари 2008 г., омбудсманът прецени дали ще е необходимо да поиска свидетелски показания от съответните длъжностни лица. Омбудсманът припомни, че член 3, параграф 2 от неговия статут постановява, че „полицейскитеслужители и другите служители на институциите и органите на Общността трябва да свидетелстват по искане на омбудсмана“. Омбудсманът обаче счете, че би било целесъобразно първо да се проверят документите в досието на институцията, свързани с повишенията за 2008 г.

48. В резултат на първата си проверка омбудсманът стигна до заключението, че жалбоподателят има основание да счита, че администрацията на ЕИСК е подложена на неправомерен натиск да се отклони от вътрешните правила на ЕИСК за повишаване и да повиши г-жа А., считано от 1 януари 2008 г., а не от 1 юли 2008 г. При първата проверка на всички документи по преписката се установява също, че г-жа A. е била напълно запозната с този факт. Тъй като информацията и доказателствата, получени по време на проверката на досието, бяха достатъчни за установяване на съответните факти, омбудсманът реши да не изисква свидетелски показания от участващите държавни служители.

49. С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че липсата на отговор от страна на ЕИСК на твърдението на жалбоподателя, че г-жа А. е била повишена по политически причини, представлява особено сериозен случай на лошо управление, който допълва неприемливия и неправомерен натиск, оказан върху администрацията на ЕИСК, за да се отклони от правилата на ЕИСК относно повишаването.

50. Уставът на омбудсмана изисква от него да търси приятелско решение на жалбите, доколкото това е възможно. Той обаче счита, че приятелско решение на настоящата жалба не би било подходящо.

51. Що се отнася до интересите на жалбоподателката, омбудсманът припомни, че нейното твърдение, което беше разгледано в настоящата проверка, е, че институцията следва да отговори на нейния аргумент относно прозрачността. Въпреки това, като се има предвид резултатът от първата проверка от страна на омбудсмана на документите, описани в точка 48 по-горе, отговорът на ЕИСК на този довод вече не би бил полезен. В това отношение омбудсманът припомни, че неговата проверка не включва твърдението, че жалбоподателят следва да бъде третиран по същия начин като г-жа А., тъй като, както правилно отбелязва ЕИСК, приемането на такова твърдение всъщност би изисквало ЕИСК да действа в противоречие със собствените си правила.

52. С оглед на констатациите от неговата проверка омбудсманът счита, че за него е в обществен интерес да продължи разглеждането на настоящия случай. Като първа стъпка в това отношение Омбудсманът отправи проектопрепоръка към ЕИСК, съгласно която:

„Институциятаследва

i) да признае, че е действал неправилно, когато е променил първоначалното си решение и е повишил едно от своите длъжностни лица, считано от 1 януари 2008 г., и по този начин е действал в нарушение на собствените си правила за повишаване;

ii) коригира неправомерното си поведение, като коригира датата на повишаване на съответното длъжностно лице в съответствие с приложимите правила;

iii) да обясни на омбудсмана какви мерки възнамерява да предприеме, за да предотврати в бъдеще ситуации, при които администрацията позволява неправомерна политическа намеса и натиск, за да повлияе на нейните процедури за вземане на решения.“

Аргументите, представени на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

Първи отговор на ЕИСК

53. На 15 април 2011 г. председателят на ЕИСК отговори, че ЕИСК е изцяло ангажиран с най-високите административни стандарти и че се отнася най-сериозно към констатацията на омбудсмана за лошо управление. Председателят заяви, че повишението на г-жа А., считано от 1 януари 2008 г., „есвързано с по-рано поет ангажимент въз основа на заслугите на това длъжностно лице, но не попада в нито една от категориите, изрично посочени в примерния списък на случаите, за които е предвидено повишение със задна дата, за което служителите вече са били уведомени, в съответствие с вътрешните му правила.„ЕИСК би „преразгледалкритично“вътрешните си процедури и практики по отношение на повишението, за да изясни дискреционните правомощия на органа по назначаването.

54. Що се отнася до препоръката на омбудсмана ЕИСК да коригира датата на повишаване на г-жа А., председателят на ЕИСК заяви, че подобна промяна няма да има отражение върху бюджета, тъй като въпросното длъжностно лице вече е заемало длъжност AD 12 в една от политическите групи на ЕИСК преди 1 януари 2008 г. От друга страна обаче, след като се запозна с проектопрепоръката на омбудсмана, самата г-жа А. уведоми писмено генералния секретар, че не вижда неудобство, ако датата на нейното повишение бъде възстановена на 1 юли 2008 г.

55. Освен това председателят на ЕИСК информира Омбудсмана, че незабавно ще информира председателите на групи за проектопрепоръката на Омбудсмана и подчертава, че ЕИСК трябва да бъде изцяло ангажиран с прилагането на правилата относно повишенията по възможно най-стриктен начин.

56. Накрая председателят на ЕИСК информира омбудсмана, че ЕИСК е приел решение относно делегирането от органа по назначаването на определени правомощия по въпроси, свързани с персонала, в което ясно се определят различните равнища на правомощията на органа по назначаването за вземане на решения.

Забележки на жалбоподателя относно първия отговор на ЕИСК

57. В становището си от 25 май 2011 г. жалбоподателката изрази становището, че отговорът на ЕИСК е „козметичен“отговор, който не предвижда реални мерки за избягване на подобно поведение в бъдеще. Според нея отговорните лица в ЕИСК са били напълно наясно, че действат в противоречие с приложимите правила. Тя, както и други нейни колеги, е претърпяла морални щети и заслужава извинение.

58. Жалбоподателят отбеляза, че противно на препоръката на омбудсмана, председателят на ЕИСК не е признал, че ЕИСК е действал неправилно. Във връзка с това тя подчерта, че в своя проект на препоръка Омбудсманът не е счел, че правилата на ЕИСК относно повишаването трябва да бъдат преразгледани. Вместо това той установи, че ЕИСК не спазва съществуващите правила на ЕИСК за насърчаване.

59. Освен това жалбоподателят подчертава, че промяната на датите за повишаване винаги оказва въздействие върху бюджета, а именно по отношение на прослуженото време и правата на ранно пенсиониране на длъжностните лица, които се ползват от тази промяна. Тя обясни също така, че решенията относно повишенията се вземат от генералния секретар, който се назначава от членовете на ЕИСК. В настоящия случай генералният секретар е бил подложен на натиск от високопоставен член на една от политическите групи на ЕИСК да повиши г-жа А. Жалбоподателят се позовава и на друг предполагаем случай на неправомерен натиск, упражняван върху правен служител в ЕИСК, който, след като се е противопоставил, е бил уволнен въпреки 20-годишния си трудов стаж. Жалбоподателят счита, че омбудсманът следва надлежно да разследва неприемливия и неправомерен натиск върху длъжностните лица, участващи във въпросното повишаване. Освен това тя информира омбудсмана, че Европейският парламент и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) разследват практиките на органа по назначаването на ЕИСК.

60. Накрая жалбоподателят заяви, че посоченото от председателя на ЕИСК решение относно упражняването на правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на органа по назначаването и от Условията за работа на другите служители на органа, оправомощен да сключва договори („Решение 077/11 A“), всъщност „еделегирало всички правомощия на лицето, пряко отговорно за незаконното решение, взето под политически натиск“. Според нея никога в историята на ЕИСК неговият генерален секретар не е разполагал с толкова много правомощия на орган по назначаването и следователно подобни ситуации биха могли да възникнат отново в бъдеще.

Допълнителен отговор на ЕИСК

61. На 6 юли 2011 г. председателят на ЕИСК допълни първия отговор, който изпрати на омбудсмана на 15 април 2011 г. Той посочва, че член 62 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „ПДЛ“) ограничава възможността органът по назначаването да отмени решение по искане на длъжностно лице, когато в резултат на това отмяната би лишила това длъжностно лице от ползите, произтичащи от ПДЛ[18]. Във всеки случай, г-жа А. "[h]не толкова поиска отмяна на решението, но нека да се знае, че тя няма да има нищо против такова обръщане. Според нашия правен съвет това не би представлявало защита за институцията, ако решението бъде отменено и въпросното длъжностно лице впоследствие заведе дело срещу комисията... Консултациите на Комитета с други институции изглежда също потвърждават, че отмяната на [решенията на органа по назначаването] е доста рядка и следва да се избягва, освен ако няма ясно и изрично правно задължение.„С оглед на всичко гореизложено председателят на ЕИСК реши, че „неби било разумно да се отменя решението на [неговия] предшественик и [той] би предпочел да се съсредоточи върху бъдещето, и по-специално върху преразглеждането на процедурата на Комитета за [тогавашните] повишения, за да се избегне всеки бъдещ възможен неволен дискриминационен ефект.“Накрая той отбеляза, че жалбоподателят е пенсиониран служител на ЕИСК и че нито един от 138-те служители на ЕИСК, повишени през 2008 г., не е подал подобна жалба до омбудсмана.

Забележки на жалбоподателя относно допълнителния отговор на ЕИСК

62. В становището си от 27 юли 2011 г. жалбоподателката подчертава, че към момента на подаване на жалбата си до омбудсмана все още работи в ЕИСК. Тя също така заяви, че нито едно друго длъжностно лице не е подало жалба до омбудсмана, тъй като се е страхувало за работата си.

Допълнителната информация, която омбудсманът е получил след проектопрепоръката

Втора проверка на досието на ЕИСК от страна на Омбудсмана и допълнителни проверки

63. Втората проверка на омбудсмана се съсредоточи върху документи в досието на ЕИСК, които бяха изготвени или издадени след неговата проектопрепоръка от 4 февруари 2011 г. и се отнасяха до потенциалните последици от промяната на датата на повишаване на г-жа А.[19]. Омбудсманът констатира, че два от тези документи изглежда сериозно поставят под въпрос допълнителния отговор на председателя на ЕИСК от 6 юли 2011 г. (посочен в точка 61 по-горе).

64. На 26 октомври 2011 г. омбудсманът информира председателя на ЕИСК за горепосочената констатация и насочи вниманието му към следните четири точки.

65. Първо, според разбирането на омбудсмана за съдържанието на писмото на г-жа A. от 24 март 2011 г. до генералния секретар, което той е проверил, г-жа A. недвусмислено е приела и дори изглежда е подкрепила коригирането на датата на нейното повишаване. За Омбудсмана също така не е ясно защо се приема, че съответният въпрос е дали г-жа А. е поискала отмяна на решението.

66. Второ, омбудсманът посочи по същество, че правното становище, посочено в „Меморандума за досието“ от 2 септември 2011 г. (който той също е проверил), е в съответствие с установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз относно оттеглянето на незаконосъобразни административни решения по дела, свързани с персонала, и е послужило като основа за проектопрепоръката му към ЕИСК.

67. Трето, омбудсманът отбеляза също така, че както беше потвърдено от отговорния директор на ЕИСК по време на проверката и както изрично е посочено във втория доклад от проверката, не са проведени официални консултации между ЕИСК и други институции относно оттеглянето със задна дата на административни решения. Всъщност изглежда, че са предприети само неофициални подходи.  Провереното досие на ЕИСК не съдържаше данни за такива подходи или данни, които биха могли да подкрепят заключение, което би било в противоречие с писменото правно становище, посочено в точка 66 по-горе.

68. Накрая Омбудсманът припомни, че в първоначалното си мотивирано становище от 15 април 2011 г. относно проектопрепоръката на Омбудсмана ЕИСК вече призна, че въпросната дата на повишаване действително е в нарушение на вътрешните разпоредби, приложими за ЕИСК.

69. С оглед на горепосочената допълнителна информация омбудсманът прикани председателя на ЕИСК да разгледа още веднъж възможността за коригиране на незаконосъобразното административно решение относно датата на повишаване на въпросното длъжностно лице. Освен това той му е изпратил последните забележки на жалбоподателя, за да ги коментира, ако желае. И накрая, омбудсманът информира жалбоподателя за горепосочените стъпки.

Отговор на ЕИСК на допълнителните проверки на Омбудсмана

70. В отговора си от 29 ноември 2011 г. председателят на ЕИСК първо коментира забележките на жалбоподателя. Според него тези съображения са „непоследователнии неточни в редица отношения“. Възможна причина за това според председателя е, че жалбоподателят е сгрешил по отношение на това кой е органът по назначаването. Той поясни, че „(бившият) председател, а не генералният секретар, е органът по назначаването за въпросното решение“.

71. След това председателят на ЕИСК обясни, че на 16 април 2007 г. г-жа A. е командирована в интерес на службата в една от политическите групи на ЕИСК и започва да заема длъжност със степен AD 12. През 2008 г. влиза в сила само повишението ѝ в тази степен AD 12. Следователно промяната на датата на повишаване на г-жа A. от 1 януари 2008 г. на 1 юли 2008 г. няма отражение върху бюджета.

72. Освен това според председателя на ЕИСК точната формулировка, използвана от г-жа A. в писмото ѝ от 24 март 2011 г., „непредставлява искане за отмяна на решението“.Във всеки случай, дори и да е имало ясно и изрично искане за отмяна на решението на органа по назначаването, според него това все пак би било недостатъчно.

73. Освен това председателят на ЕИСК заяви, че „сеосновавана становището на ЕИСК, че „внастоящия случай не е взето [...] незаконно решение“. Както вече беше заявил, повишениетона г-жа A.s от 1 януари 2008 г. „непопада в нито една от категориите, изрично посочени в примерния списък на случаите, за които е предвидено повишение със задна дата...“.

Забележки на жалбоподателя относно отговора на ЕИСК на допълнителните проверки на Омбудсмана

74. Омбудсманът препрати отговора на председателя на ЕИСК на жалбоподателката за нейните забележки. На 31 януари 2012 г. жалбоподателката представи своите забележки, които бяха много критични към позицията на ЕИСК и които, накратко, повториха аргументите, които беше изложила по-рано.

Срещата между службите на омбудсмана и генералния секретар и допълнителна информация от ЕИСК

75. Междувременно на 21 декември 2011 г. председателят на ЕИСК поиска от Омбудсмана да преустанови разследването на жалбата, докато генералният секретар не получи възможност да предостави допълнителна информация по случая на среща със службите на Омбудсмана. Омбудсманът се съгласи с горепосоченото искане, като подчерта, че цялата информация, която генералният секретар възнамерява да предостави, ще бъде включена в досието. Във връзка с това омбудсманът поясни, че на жалбоподателя ще бъде дадена възможност да коментира тази информация.

76. На 20 януари 2012 г. службите на омбудсмана се срещнаха с генералния секретар. Последният представи и прочете допълнителните коментари на ЕИСК относно забележките на жалбоподателя от 25 май 2011 г. Той също така представи копие от Решение No 077/11 A и от докладна записка на председателя на ЕИСК от 18 януари 2012 г. относно „съгласувана“среща относно промените в правилата за повишаване в ЕИСК („бележка от 18 януари 2012 г.“), включително консолидираните правила относно повишенията.

77. В своите коментари ЕИСК се позова на забележките на жалбоподателя от 25 май 2011 г. и на първо място изрази становището, че предишните му отговори до омбудсмана не са били „козметични“; ЕИСК предприе редица мерки, които обясни в предишните си отговори и също така изложи по-подробно в тези коментари. Второ, Европейският парламент и OLAF не са разследвали ЕИСК. Парламентът предостави освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и, както е обичайно за всички институции в този вид дейност, направи редица коментари пред ЕИСК. Освен това OLAF не е разследвала разглежданите по настоящото дело обстоятелства. Трето, повишението невинаги има отражение върху бюджета. Въпреки че отговаря на условията за повишаване, г-жа A. не е повишена отново. Ако тя бъде повишена, новата система за повишаване, която ЕИСК е въвел, за да се съобрази, наред с другото, с проектопрепоръката на омбудсмана, би неутрализирала потенциалното предимство от изтеглянето напред на действителната дата на последното ѝ повишение. Съгласно новата система всички повишения влизат в сила на една и съща дата в съответствие с практиката на други институции. Следователно г-жа A. ще бъде в същото положение като всички други длъжностни лица, повишени през 2008 г. Четвърто, генералният секретар не е приел решението за повишаване на г-жа А. Органът по назначаването за повишаването на г-жа А. беше (бившият) председател на ЕИСК, който понастоящем е починал. От март 2011 г. насам, след реформите, въведени в отговор на проектопрепоръката на омбудсмана, това вече не е така. Понастоящем генералният секретар е органът по назначаването за всички длъжностни лица със степен AD, а заместник генералният секретар на ЕИСК е органът по назначаването за всички длъжностни лица със степен AST. Пето, генералният секретар не се назначава от членовете на ЕИСК, а от Бюрото на ЕИСК. Шесто, правният съветник на ЕИСК не е бил подложен на натиск и той не е бил освободен от задълженията си. Всяко такова твърдение е неоснователно. Бившият началник на отдел „Правни въпроси“ на ЕИСК понастоящем е началник на отдел в дирекция „Логистика“ на съвместните служби на ЕИСК и Комитета на регионите и отговаря за поканите за участие в търгове, обявени от двете институции. Седмо, генералният секретар няма повече правомощия на орган по назначаването от всеки друг генерален секретар в историята на ЕИСК. Решение 077/11 А всъщност предвижда по-малко правомощия за генералния секретар. Много от предишните му правомощия вече са делегирани на заместник генералния секретар и на компетентните директори и/или началници на отдели. Осмо, ЕИСК отговори положително на проектопрепоръката на омбудсмана. Тя реформира радикално процедурата си за повишаване, а именно като изостави трите поетапни дати за повишаване и като прие една-единствена дата за повишаване. Тя допълнително рационализира и изясни упражняването на правомощията на органа по назначаването. Девето, рисковете не са се увеличили; въведените механизми предлагат възможно най-висока степен на рационалност, съгласуваност, прозрачност, надеждност и ефективност. Накрая генералният секретар предостави на службите на Омбудсмана копие от Решение 077/11 A, заедно с докладната записка от 18 януари 2012 г. относно реформата на системата за повишаване на ЕИСК, като по този начин информира изцяло Омбудсмана за съдържанието на тези два документа. С оглед на всичко изложено по-горе ЕИСК счита, че ясно е показал, че е предприел значителни действия в съответствие с препоръките на Омбудсмана, и се надява „дабъде намерено възможно най-скоро решение по взаимно съгласие“.

78. Освен че направи горепосочените коментари, генералният секретар отговори и на редица въпроси с искане за устен отговор, зададени му от службите на омбудсмана. Тези въпроси и съответните отговори (които всъщност повтарят съдържанието на горепосочените коментари на ЕИСК) бяха регистрирани, преписани и изпратени както на ЕИСК, така и на жалбоподателя.

79. На 3 февруари 2012 г. генералният секретар, действайки по собствена инициатива, изпрати допълнителна информация на омбудсмана. В писмото си генералният секретар отново подчерта, че от март 2011 г. органът по назначаването е той, а не председателят на ЕИСК. Освен това той посочи, че от 2012 г. ЕИСК разполага с нова система за повишения с една-единствена дата на повишение. Това означава, че във всеки случай г-жа А. няма да има голяма полза от решението, взето през 2008 г. Той добави, че „съдебнатапрактика относно правомощията на [органа по назначаването] е доста строга и по въпроса за оправданите правни очаквания е неясна.“Генералният секретар трябва да бъде предпазлив по отношение на излагането на ЕИСК на „по-нататъшни“правни действия. Въпреки това, във всеки случай, "законнитеочаквания на г-жа А. сега биха могли да бъдат повече или по-малко същите като тези на всеки друг колега, повишен през 2008 г."

80. Освен това генералният секретар подчерта, че [т]еЕИСК винаги оказва пълно съдействие на Европейския омбудсман и се стреми да се съобрази с препоръките на омбудсмана.“Поради това той реши да отмени решението на покойния председател на ЕИСК, което представлява „погрешно тълкуване на набор от правила, които в някои отношения (по-специално йерархията на актовете) изглеждат неточни и неясни.“Според генералния секретар покойният председател на ЕИСК е получил „устностановище“в съответния момент, че правомощията на неговия орган по назначаването, произтичащи от Правилника за длъжностните лица, са йерархично по-висши от вътрешните правила на ЕИСК. ЕИСК „признава“,че обжалваното решение е взето въз основа на неправилно предположение относно обхвата и обхвата на правомощията на органа по назначаването по отношение на прилагането на вътрешните правила. Генералният секретар добави, че резултатът от горепосоченото предположение вече е коригиран и изрази надежда, че неговото решение и информацията, която той предостави по време на срещата със службите на Омбудсмана, са достатъчни, за да докажат, че ЕИСК е спазил изцяло препоръките на Омбудсмана. Според него „[п]орадитова, че правомощията [на органа поназначаването] са делегирани на генералния секретар и системата за повишаване е променена на една-единствена дата, не е възможно подобна ситуация да възникне отново“.

81. В писмо до омбудсмана от 6 март 2012 г. председателят на ЕИСК потвърди изявленията на генералния секретар. Освен това той заяви, че винаги е готов да сътрудничи изцяло на Омбудсмана и желае да се избегне всяка поява на неправомерна политическа намеса и натиск, които могат да повлияят на процедурите за вземане на решения на ЕИСК.

Окончателни бележки на жалбоподателя

82. Цялата горепосочена информация, събрана по време на заседанието от 20 януари и предоставена в писмата на ЕИСК от 3 февруари и 6 март 2012 г., беше препратена на жалбоподателката за нейните забележки. В заключителните си бележки от 27 април 2012 г. жалбоподателката отново изрази много критично отношение към позицията на ЕИСК и основно повтори аргументите, които беше изложила преди това.

Окончателна оценка на омбудсмана

Предварителна забележка

83. Омбудсманът отбелязва позоваванията на жалбоподателя и на ЕИСК на въпроси, свързани с друго длъжностно лице на ЕИСК. В това отношение омбудсманът отбелязва, че въпросното длъжностно лице е завело дело срещу ЕИСК пред Съда на публичната служба. Информацията, с която разполага, обаче показва, че макар и свързан, въпросът, с който е сезиран Съдът на публичната служба, не е идентичен с предмета на настоящото разследване.

Оценка на омбудсмана

84. Омбудсманът припомня тройния обхват на своята проектопрепоръка към ЕИСК:

„и)[ЕИСК следва] да признае, че е действал неправилно, когато е променил първоначалното си решение и е повишил едно от своите длъжностни лица, считано от 1 януари 2008 г., и по този начин е действал в противоречие със собствените си правила за повишаване;

ii) [ЕИСК следва] да коригира неправомерното си поведение, като коригира датата на повишаване на съответното длъжностно лице в съответствие с приложимите правила; [и]

iii) [ЕИСК следва] да обясни на омбудсмана какви мерки възнамерява да предприеме, за да предотврати в бъдеще ситуации, в които администрацията позволява неправомерна политическа намеса и натиск за оказване на влияние върху нейните процедури за вземане на решения.“

Като вземе предвид информацията, получена след проектопрепоръката, омбудсманът ще анализира отговорите на ЕИСК от 15 април, 6 юли и 29 ноември 2011 г. и от 20 януари, 3 февруари и 6 март 2012 г. на всяка от горепосочените препоръки и ще реши дали ЕИСК е спазил тези препоръки.

Признаване на неправомерно поведение и действия в нарушение на правилата на ЕИСК

85. В първия си отговор от 15 април 2011 г. председателят на ЕИСК заяви, че повишението на г-жа А., считано от 1 януари 2008 г., „непопада в нито една от категориите, изрично посочени в примерния списък на случаите, за които е предвидено повишение със задна дата, за което служителите вече са били уведомени, в съответствие с вътрешните правила на ЕИСК.“Това изглежда наистина представлява признание от името на ЕИСК, че той е действал неправилно и в противоречие със собствените си правила за повишаване, които са били в сила към съответния момент.

86. В отговора си от 29 ноември 2011 г. на искането на омбудсмана за допълнителна информация обаче председателят на ЕИСК ясно оттегли гореспоменатото признание, като заяви, че в обобщение ЕИСК винаги е бил на мнение, че „внастоящия случай не е взето незаконно решение“.

87. Накрая, в последния отговор на ЕИСК до Омбудсмана от 3 февруари 2012 г. генералният секретар заяви, че „Комитетътвинаги е признавал, че въпросното решение ... не попада в нито една от категориите, изрично посочени в примерния списък на случаите, за които е предвидено повишение със задна дата, както беше отбелязано по-рано на служителите, в съответствие с неговите вътрешни правила“.

88. Омбудсманът отбелязва, че ЕИСК е възприел най-непоследователен подход по отношение на този аспект на своята проектопрепоръка. Въпреки че според него не е полезно да се разследват причините за това несъответствие, той изразява становището, че в една добре управлявана институция отговорите до омбудсмана или до всяка друга инстанция за външна проверка следва да бъдат координирани и първо да бъдат договорени вътрешно, преди да бъдат изпратени. Това би представлявало добра администрация.

89. Въпреки това последната дума на ЕИСК беше, че е взел решение, което не е в съответствие с приложимите вътрешни правила за повишаване. Поради това тя признава, че е извършила нарушение. Въпреки че приветства окончателната позиция на ЕИСК по този въпрос, омбудсманът все пак ще направи някои забележки относно тази позиция по-долу.

90. В отговора си от 3 февруари 2012 г. до омбудсмана генералният секретар заяви, че:

„[...] би класифицираловъпросното решение като погрешно тълкуване на набор от правила, които в някои отношения (по-специално йерархията на актовете) изглеждат неточни и неясни. Разследване, основано на досие, може да установи само част от елементите, които са послужили за основа на решението на [закъснелия] председател по това време. По-специално покойният [председател на ЕИСК] получи и устно становище, че неговите правомощия [на органа по назначаването], произтичащи от Правилника за длъжностните лица, са в по-висша йерархична позиция спрямо вътрешните правила на Комитета. Комитетът признава, че обжалваното решение е взето въз основа на неправилно предположение относно обхвата и обхвата на правомощията на [органа по назначаването] по отношение на прилагането на вътрешните правила.“

91. От горното обяснение омбудсманът заключава, че според генералния секретар въпросната грешка е, че покойният председател е счел, че може да упражни правото си на преценка като орган по назначаването и да промени, според него най-добре, датата на повишаване на г-жа А., определена предварително и в съответствие с приложимите вътрешни правила за повишаване. Омбудсманът отбелязва по-специално от отговора на генералния секретар, цитиран по-горе, че покойният председател изглежда е получил „устнисъвети“,че може да направи това.

92. В самото начало омбудсманът счита за неуместно ЕИСК да основава всички свои извинения на действията, предприети от покойния председател. Това важи в още по-голяма степен, когато ЕИСК се позовава на „устнисъвети“,дадени на покойния председател, без да посочва от кого и кога са били дадени тези съвети. От друга страна, подобни позовавания изобщо не са полезни за оценката на омбудсмана, тъй като, разбира се, за него е невъзможно да установи с минимална степен на сигурност истинността на съществуването на такива „устнисъвети“.

93. Въпреки това омбудсманът успя да получи съответната информация от проверените от него документи. От тези доказателства следва, че i) високопоставен член на една от политическите групи на ЕИСК настоятелно се е свързал с бившия генерален секретар на ЕИСК във връзка с повишението със задна дата на г-жа А. и че г-жа А. е била напълно наясно с този факт; ii) същият високопоставен член на една от политическите групи на ЕИСК по-късно се свърза и с настоящия генерален секретар на ЕИСК във връзка с повишението със задна дата на г-жа А.; iii) администрацията на ЕИСК се съгласи да промени датата на повишаване на г-жа А. на 1 януари 2008 г., както беше поискано от въпросния високопоставен член; iv) след това генералният секретар информира високопоставения член, че ще предложи на покойния председател на ЕИСК (който е органът по назначаването на високопоставени длъжностни лица) да промени датата на повишаване на г-жа А. на 1 януари 2008 г.; и v) накрая, преди покойният председател да приеме решението за промяна на датата на повишение на г-жа А., администрацията на ЕИСК, макар да признава, че определянето на датата на повишението зависи от органа по назначаването, изрази опасения, че промяна на датата на повишението, без да се вземат предвид становището на съвместния комитет по повишаване и установените от него критерии, би могла да наруши принципа на равно третиране.

94. От гореизложеното следва, че покойният председател на ЕИСК е действал по предложение на генералния секретар (както ясно е посочено в самото решение за промяна на датата на повишаване на г-жа А.), който от своя страна е изпълнил искане на високопоставен член на една от политическите групи на ЕИСК, и всичко това при пълно съзнаване на факта, че промяната на датата на повишаване на г-жа А. е била неоправдана от собствените вътрешни правила на ЕИСК и общия принцип на равно третиране[20].

95. Омбудсманът отбелязва, че вътрешните правила на ЕИСК за повишаване предвиждат, че единствено длъжностните лица (i) са били предложени единодушно от Съвместния комитет по повишаване и (ii) са достигнали референтния праг за допустимост за повишаване, които могат да бъдат повишени, считано от 1 януари 2008 г. Г-жа A. не отговаря на нито едно от горепосочените условия. Считано от тази дата обаче, тя е повишена с ново решение за отмяна и замяна на предходно решение, което правилно я е повишило, считано от 1 юли 2008 г. Както Омбудсманът заключи в параграфи 48 и 49 по-горе, това решение беше прието поради неприемливия и неправомерен натиск, който беше оказан върху администрацията на ЕИСК, за да се отклони от вътрешните правила на ЕИСК относно повишаването.

96. От проверените по време на проверката документи става ясно, че този неприемлив и неправомерен натиск от страна на високопоставен член на една от политическите групи на ЕИСК е бил упражняван върху последователни генерални секретари на ЕИСК. Бившият председател на ЕИСК действа по предложение на настоящия генерален секретар и промени датата на повишението на г-жа А. В това отношение омбудсманът отбелязва, че в нито един момент от своето разследване генералният секретар не е твърдял, че е посъветвал покойния председател, че решението, което ще бъде подписано от него, може да бъде незаконно. Напротив, доказателствата, с които разполага Омбудсманът, показват, че генералният секретар е изпълнил искането на високопоставения член на една от политическите групи на ЕИСК, въпреки собствените резерви на администрацията на ЕИСК. Тези резерви се отнасят до евентуалното нарушение на принципа на равно третиране, до което би могло да доведе всяко такова решение, взето без консултация със Съвместния комитет по повишенията. Те бяха изразени преди покойният председател на ЕИСК действително да приеме това решение въз основа на предложението на генералния секретар.

97. С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключава, че покойният председател на ЕИСК е основал решението си на погрешния съвет на генералния секретар[21]. Въпреки че изразява съжаление, че ЕИСК не е признал ясно този факт по време на своята проверка, Омбудсманът отбелязва, че макар и със закъснение и само след много колебание, ЕИСК най-накрая призна, че е действал неправилно и в разрез със собствените си правила. Ето защо ЕИСК отговори положително на този аспект от проектопрепоръката на Омбудсмана.

По поправянето на неправомерното поведение чрез коригиране на датата на повишаване на длъжностното лице

98. В различните си отговори ЕИСК първо застъпи становището, че промяната на датата на повишение на г-жа А. няма да има отражение върху бюджета. Тя посочва също, че г‐жа A. не вижда неудобство в промяната на датата на повишението ѝ в тази на първоначалното ѝ повишение, а именно 1 юли 2008 г. В това отношение обаче ЕИСК подчерта, че в обобщение член 62 от Правилника за длъжностните лица ограничава правомощията на органа по назначаването за отмяна на решение, когато такава отмяна лишава длъжностното лице от облаги. Освен това ЕИСК заяви, че i) г-жа A. не е поискала промяна на датата на повишение, а по-скоро е заявила, че няма да има нищо против подобна промяна; ii) е получил правен съвет, че не следва да поема никакви рискове при такива обстоятелства; и iii) други институции, с които бяха проведени консултации, потвърдиха, че обратите са редки и следва да се избягват.

99. В самото начало омбудсманът подчертава, че целта на неговата препоръка за коригиране на датата на повишаване на г-жа А. е по този начин ЕИСК да коригира неправомерното си поведение. Това очакват гражданите от администрацията на ЕС, след като допусне грешки. Следователно доводът на ЕИСК, свързан с липсата на положително въздействие върху бюджета, е ирелевантен.

100. Освен това доказателствата, с които разполага омбудсманът, а именно писмото от 24 март 2011 г. от г-жа A. до генералния секретар, ясно показват, че г-жа A. недвусмислено е приела и дори изглежда е подкрепила коригирането на датата на нейното повишаване.

101. Освен това по време на проверката стана ясно, че противно на позицията на ЕИСК, всички вътрешни и външни правни становища, поискани и изпратени на генералния секретар и разгледани от омбудсмана при прегледа на досието на ЕИСК, потвърждават, че решението за промяна на датата на повишаване на г-жа А. в крайна сметка противоречи на вътрешните правила на ЕИСК и следователно може да бъде отменено.

102. Във връзка с това не бяха открити доказателства за официални консултации между ЕИСК и други институции. По време на проверка на досиетата на ЕИСК един директор на ЕИСК информира устно службите на Омбудсмана, че е имало само неформални подходи с други институции, за които не е имало запис. Ако тези подходи наистина бяха „неформални“,те не би трябвало да бъдат взети предвид от ЕИСК, за да противоречат на писмените правни становища, с които той разполага в досието и в които е направено обратното заключение. Освен това те не следва да служат като аргумент пред омбудсмана при дадените обстоятелства, когато всъщност става въпрос за тълкуване на правото на ЕС.

103. И накрая, Омбудсманът отбелязва формулировката на член 62 от Правилника за длъжностните лица: „Надлежно назначеното длъжностно лице има право на възнаграждението, получавано от неговата степен и стъпка. Длъжностното лице не може да се откаже от правото си на възнаграждение [...]“(курсивът е мой). Във връзка с това той подчертава, че от разследването става достатъчно ясно, че променената дата на повишаване на г-жа А. не е довела до „надлежноназначаване“и следователно нито тя, нито ЕИСК, който е самият орган, отговорен за „неправомерното“ назначаване, не могат да разчитат на горепосочения член.

104. Освен това, с оглед на абсолютната незаконосъобразност на въпросното решение, както и на факта, че г-жа A. е знаела за тази незаконосъобразност и не се е противопоставила на оттеглянето на това решение, ЕИСК е можел да го оттегли през цялото време в съответствие с установената съдебна практика на Съда на ЕС[22]. С оглед на това, както и на съдържанието на външните правни становища, поискани и получени от генералния секретар, омбудсманът е изненадан от изявленията на генералния секретар от 3 февруари 2012 г., че „съдебнатапрактика относно правомощията на [органа по назначаването] е доста строга и неясна по въпроса за оправданите правни очаквания.“Накрая, с оглед на многократния аргумент на ЕИСК, че промяната на датата на повишаване на г-жа А. не е оказала никакво въздействие върху бюджета, омбудсманът не вижда какво е попречило на ЕИСК действително да промени тази дата веднага след като е узнал за препоръката му да направи това.

105. Въпреки това препоръчаното оттегляне в крайна сметка се състоя на 6 февруари 2012 г., когато генералният секретар, в новото си качество на орган по назначаването, издаде решение за отмяна и замяна на решението на покойния председател на ЕИСК за промяна на датата на повишаване на г-жа А. Това ново решение възстановява тази дата до 1 юли 2008 г. Освен това тя предвижда коефициент, равен на посочения в решението за правилно повишаване на г‐жа A., считано от 1 юли 2008 г. Омбудсманът вярва, че ЕИСК допълнително е спазил всички изисквания, свързани с публикуването на решенията, и е направил решението надлежно достъпно за служителите и видимо в помещенията на ЕИСК.

106. С горепосоченото действие ЕИСК се съобрази със съответния аспект от проектопрепоръката на Омбудсмана. Поради това Омбудсманът заключава, че този аспект на проектопрепоръката вече, макар и със закъснение, е спазен. Освен това той разбира оттеглянето на решението от страна на ЕИСК като още едно признание за неговата грешка и за факта, че той е действал в противоречие със собствените си правила, както беше посочено по-горе по отношение на отговорите на ЕИСК на първия аспект на неговия проект на препоръка. Омбудсманът обаче трябва да подчертае особеното си недоволство от факта, че по време на различните размени на кореспонденция с Омбудсмана, след като е издал проектопрепоръката си, председателят на ЕИСК се е противопоставил на коригирането на допуснатата грешка, като е заявил, че е получил правен съвет да не прави това. Омбудсманът изразява съжаление, че трябва да признае, че неговите проверки на досието показаха, че всички официални правни становища, както вътрешни, така и външни, дадени в писмен вид на институцията, съдържат същото заключение като това, до което е стигнал омбудсманът, и че се твърди, че различно правно становище е било изразено само неформално и устно. Омбудсманът не счита, че председателят на ЕИСК съзнателно е представил неверни твърдения в отговорите си до омбудсмана. Омбудсманът по-скоро счита, че неточните отговори, които са били подготвени за неговия подпис, са били следствие от други сериозни и достойни за съжаление пропуски на неговите административни служби. Службите на ЕИСК, на всички равнища на отговорност, следва действително да бъдат по-внимателни, по-строги и по-професионални в начина, по който подготвят отговорите на проверките на Европейския омбудсман, които представят на председателя на ЕИСК за подпис. Тези злополучни събития, разкрити от разследването, обаче представляват много сериозен случай на лошо управление, което оправдава отправянето на критична забележка.

Мерките за предотвратяване на бъдеща политическа намеса и натиск върху процедурите за вземане на решения на администрацията на ЕИСК

107. ЕИСК информира омбудсмана за трите мерки, които според него ще го предпазят от бъдеща намеса в неговите процедури за вземане на решения. Съветът i) прие Решение 077/11 A, ii) издаде докладната записка от 18 януари 2012 г. относно новите правила за повишаване и iii) информира председателите на своите групи за проектопрепоръката на омбудсмана.

108. Омбудсманът разгледа Решение 077/11 A. В това решение се предвижда, че понастоящем генералният секретар е органът по назначаването на длъжностни лица със степен AD[23]. С това решение ЕИСК прехвърли тези правомощия на орган по назначаването от своя председател на своя генерален секретар.

109. Що се отнася до тази мярка, спомената в отговор на третия аспект на неговия проект на препоръка, омбудсманът счита, че прехвърлянето на правомощия на орган по назначаването от председателя на ЕИСК на неговия генерален секретар и по този начин превръщането на последния в единственото лице, отговарящо за назначаването, прехвърлянето и повишаването на служителите AD, не може само по себе си да представлява достатъчна мярка за предотвратяване на политическа намеса и натиск, които оказват влияние върху процедурите за вземане на решения на администрацията на ЕИСК, както се случи в настоящия случай.

110. Доказателствата, събрани по време на проверката на омбудсмана, ясно показват, че покойният председател на ЕИСК, въпреки че е подписал решението за промяна на датата на повишаване на г-жа А., не е имал важна роля в процеса, довел до това решение. Председателят на ЕИСК действа по предложение на генералния секретар.

111. Следователно предоставянето на правомощия на органа по назначаването на генералния секретар, а именно тези, свързани с повишаването на служителите със степен AD, може разумно да се възприеме като просто признаване на роля, която генералният секретар вече е имал на практика. Омбудсманът подчертава в това отношение, че настоящият случай е пример за ситуация, при която тази роля е била подложена на неправомерен политически натиск, който в крайна сметка е повлиял на процеса на вземане на решения на институцията относно повишаването на член на нейния персонал. Следователно Решение 077/11 A е мярка, която очевидно не е достатъчна, за да предотврати възникването на подобни ситуации в бъдеще.

112. Освен това, що се отнася до друга мярка, представена в отговор на съответния аспект на неговата проектопрепоръка, а именно решението на ЕИСК да промени системата за повишаване, така че да се предвиди единна дата за повишаване, омбудсманът е съгласен, че тази мярка би могла да спомогне за прекратяване на някои от проблемите, произтичащи от системата за повишаване с „три дати“. Той обаче не вижда как тази мярка е достатъчна, за да предотврати упражняването на политически натиск върху администрацията на ЕИСК по въпроси, свързани с нейния персонал. Като се използват фактите по настоящото дело като прост пример, би могло да се помисли за ситуация, при която вместо да бъде подложена на натиск за незаконна промяна на датата на повишаване на длъжностно лице в рамките на процедура за повишаване на няколко дати, институцията е повлияна да повиши незаслужило или по-малко заслужило длъжностно лице в рамките на конкретна процедура за повишаване. Следователно определянето на единна дата за повишаване на всички длъжностни лица само по себе си не е достатъчна мярка, която може да увеличи вероятността администрацията на ЕИСК да не бъде уязвима на политическа намеса.

113. Омбудсманът обаче признава, че третата мярка, на която се прави позоваване в отговор на съответния аспект на неговата проектопрепоръка, действително може да има такъв превантивен ефект. Той приветства инициативата на председателя на ЕИСК да информира председателите на политическите групи на ЕИСК за своя проект на препоръка и да подчертае, че ЕИСК трябва да бъде изцяло ангажиран с най-строгото прилагане на правилата, уреждащи повишенията. Омбудсманът счита, че е изключително важно всички ръководители на политически групи в ЕИСК да бъдат чувствителни към необходимостта от спазване на принципите на законност, етика и добра администрация. Омбудсманът вярва, че ЕИСК ще информира своите политически групи и за заключенията от своята проверка и че те заедно ще обмислят начина, по който администрацията на ЕИСК и политическите групи изпълняват съответните си роли в рамките на ЕИСК.

114. С оглед на гореизложеното и предвид ангажиментите, поети от председателя и генералния секретар на ЕИСК към Омбудсмана, за пълно спазване на действащите административни правила на ЕИСК, Омбудсманът заключава, че ЕИСК е предприел подходящи мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще. Той вярва, че бъдещото поведение на ЕИСК ще потвърди това заключение.

115. Въпреки това омбудсманът трябва да подчертае, че настоящата проверка разкри един много сериозен случай на лошо управление в поведението на ЕИСК. Поради това, въпреки че отбелязва факта, че ЕИСК е признал, че е действал в противоречие със собствените си правила, че е коригирал датата на повишаване на съответното длъжностно лице и че е поел ангажимент да гарантира, че подобни нарушения няма да се повторят в бъдеще, той ще приключи случая с една критична забележка към ЕИСК.

116. Омбудсманът е на мнение, че неговата проверка е разкрила поведение, което според него е довело до особено сериозни нередности, засягащи неблагоприятно прозрачността и обществения имидж на институциите на ЕС. С оглед на гореизложеното омбудсманът ще препрати решението си на председателя на Европейския парламент, за да може той евентуално да обмисли възлагането му на съответната комисия на Парламента, която се занимава с ЕИСК.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения:

Макар и със закъснение и след силна съпротива, ЕИСК се съобрази с проектопрепоръката на Омбудсмана и призна, че е действал неправилно и в разрез със собствените си правила. Освен това ЕИСК коригира неправомерното си поведение, като коригира датата на повишаване на съответното длъжностно лице. Накрая, ЕИСК пое ангажимент и предприе мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще.

Омбудсманът счита за необходимо да отправи следната критична забележка към ЕИСК:

ЕИСК не е отговорил правилно на проектопрепоръката на Омбудсмана, когато е представил изявления, които явно противоречат на фактите, документирани в досието. Това представлява много сериозен случай на лошо управление.

Жалбоподателят и председателят на ЕИСК ще бъдат информирани за това решение. С оглед на разкритото поведение, което според него е довело до особено сериозни нередности, които засягат неблагоприятно прозрачността и обществения имидж на институциите на ЕС, Омбудсманът реши да изпрати копие от настоящото решение на председателя на Европейския парламент, който може би би би могъл да обмисли възлагането му на съответната комисия на Парламента, която се занимава с ЕИСК.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 6 декември 2012 година.

---

[1] Директорът на дирекция „Финансови и човешки ресурси“ съобщи тези правила на служителите на ЕИСК с електронно писмо от 3 октомври 2008 г.

[2] В досието на жалбоподателя не се посочва референтният праг за допустимост за повишение.

[3] Проектопрепоръката на Омбудсмана, отправена към ЕИСК на 4 февруари 2011 г., погрешно посочва съответната дата като „1април 2008 г.“.

[4] Превод от службите на омбудсмана от оригиналната версия на френски език.

[5] На 18 юни 2009 г. жалбоподателят подаде жалба 1584/2009/MF до омбудсмана. Жалбата беше приключена като недопустима в съответствие с член 2, параграф 8 от Устава на омбудсмана, тъй като към онзи момент жалбоподателката не е изяснила естеството на писмото от 10 февруари 2009 г., което е изпратила до органа по назначаването на ЕИСК.

[6] Дело T-76/92 Tsirimokos срещу Парламента [1993] ECR II-1281-параграф 21: „За всички длъжностни лица, принадлежащи към една и съща категория или служба, се прилагатеднакви условия за назначаване и професионално развитие. Следователно на практика съпоставянето на заслугите на кандидатите трябва да се извършва въз основа на равнопоставеност, като се използват сравними източници на информация.“

[7] Дело T-262/94 Jean Baiwir срещу Комисията [1996] ECR SC I-A-257; II-739.

[8] Член 3, параграф 2 от Устава на омбудсмана гласи следното: „институциите и органите наОбщността са длъжни да предоставят на омбудсмана всяка информация, която той е поискал от тях, и да му предоставят достъп до съответните досиета. Достъпът до класифицирана информация или документи, по-специално до чувствителни документи по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) No 1049/2001, зависи от спазването на правилата за сигурност на съответната институция или орган на Общността.“

[9] ЕИСК счита, че проверените документи са поверителни. Това означава, че обществеността и жалбоподателят не могат да имат достъп до тях.

[10] ЕИСК счита, че проверените документи са поверителни. Това означава, че обществеността и жалбоподателят не могат да имат достъп до тях.

[11] Дело T-144/95 Christos Michaël срещу Комисията [1996] ECR SC I-A-529 и II-01429, параграф 30.

[12] Дело C-343/87 Annibale Culin срещу Комисията [1990] ECR I 225 параграф 13, който гласи: „Въввръзка с това следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда органът по назначаването не е длъжен да мотивира решение за повишаване, доколкото то се отнася до кандидати, които не са били повишени, а е длъжен да мотивира решението си за отхвърляне на жалба, подадена по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника от кандидат, който не е бил повишен.“

[13] Дело T-117/01 Marcos Roman Parra срещу Комисията [2002] ECR- SC I-A-27; II-121: „втакъв случай длъжностното лице следователно е лишено от достатъчно информация за предварителна оценка на основанията, обосноваващи решението му да обжалва решението“.

[14] Дело T-128/89 Christian Brumter срещу Съвета [1990] ECR II-545.

[15] Точка 31 от Дело T-144/95 Christos Michaël срещу Комисията: „[п]опринцип това решение [официалното приемане на списъка на повишените длъжностни лица] представлява акт с неблагоприятни последици за интересите на длъжностно лице, който може да бъде оспорен пред Съда от лицата, които считат, че техните интереси са увредени от това, тъй като не са били повишени“.

[16] Дело T-14/91 Weyrich срещу Комисията [1991] ECR II-235, параграф 39.

[17] Член 18 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (Задължение за мотивиране на решенията) гласи следното:

„1. Във всяко решение на институцията, което може да засегне неблагоприятно правата или интересите на частно лице, се посочват мотивите, на които то се основава, като ясно се посочват съответните факти и правното основание на решението.

2. Длъжностното лице избягва вземането на решения, които се основават на кратки или неясни мотиви или които не съдържат индивидуални мотиви.

3. Ако поради големия брой лица, засегнати от подобни решения, не е възможно да се съобщят подробно мотивите на решението и когато поради това се дават стандартни отговори, длъжностното лице гарантира, че впоследствие ще предостави на гражданина, който изрично поиска това, индивидуални мотиви.“

[18] Член 62 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че „[н]итодлъжностно лице, което е надлежно назначено, има право на възнаграждението, получавано от неговата степен и стъпка. Длъжностното лице не може да се откаже от правото си на възнаграждение [...]“.

[19] ЕИСК счита, че документите, получени по време на втората проверка, са поверителни. В съответствие с член 13, параграф 3 и член 14, параграф 2 от Разпоредбите за прилагане на Европейския омбудсман нито жалбоподателят, нито обществеността могат да имат достъп до поверителни документи, получени в резултат на проверка. Както жалбоподателят, така и ЕИСК получиха копие от доклада на службите на омбудсмана относно втората проверка.

[20] Вж. по-специално Решение от 12 декември 2008 г. по дело Centeno Mediavilla/Комисия (C‐443/07 P, Сборник, стр. I‐10945), точка 76: „отпостоянната практика на Съда следва, че нарушение на принципа на равно третиране, приложим към правото в областта на заетостта на длъжностните лица на Общността, е налице, когато две категории лица, чието фактическо и правно положение не разкрива съществена разлика, са третирани различно към момента на назначаването им и тази разлика в третирането не е обективно обоснована [...]“.

[21] В това отношение омбудсманът обръща внимание на своите принципи на публичната служба за служителите на ЕС, които са, както следва: i) ангажимент към Европейския съюз и неговите граждани; ii) интегритет; iii) обективност; iv) уважение към другите; и v) прозрачност, която той публикува на своя уебсайт и която следва да ръководи публичната служба на ЕС.

[22] Вж. например Решение на Съда на публичната служба от 11 септември 2008 г. по дело Philippe Bui Van/Комисия (F-51/07, все още непубликувано в Сборника):

„51. В самото начало следва да се напомни, че оттеглянето с обратна сила на благоприятен административен акт по принцип е подчинено на много строги условия (вж. Решение на Съда от 13 юли 1978 г. по дело Herpels/Комисия, 54/77, Recueil, стр. 585, точка 38 и Решение по дело De Compte/Парламент, посочено по-горе, точка 35). Следователно съгласно постоянната съдебна практика, макар да трябва да се признае, че всяка общностна институция, която установи незаконосъобразността на акт, който току-що е приела, има право да го оттегли в разумен срок с обратно действие, това право може да бъде ограничено от необходимостта да се отговори на оправданите правни очаквания на получателя на акта, който е бил подтикнат да се позове на неговата законосъобразност (Решение по дело Alpha Steel/Комисия, посочено по-горе, точки 10—12; Решение по дело Consorzio Cooperative d’Abruzzo/Комисия, посочено по-горе, точки 12—17; Решение по дело Cargill/Комисия, посочено по-горе, точка 20; Решение от 21 февруари 1991 г. по дело Cargill (C‐365/89, Recueil, стр. I‐3045, точка 18); Решение по дело De Compte/Парламент, посочено по-горе, точка 35; и Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело Kontouli/Съвет (T‐416/04, Recueil FP, стр. I‐A‐2‐181 и II‐A‐2‐897, точка 161).

52. Тази съдебна практика изисква следните уточнения.

– Оправдани правни очаквания [...]

55. Що се отнася по-специално до оттеглянето с обратна сила на акт, предоставящ субективни права или сходни предимства на длъжностно лице, изискването адресатът на въпросния акт да има оправдани правни очаквания не може да се счита за изпълнено, ако незаконосъобразността, обосноваваща оттеглянето, не може да бъде избегната от длъжностно лице, което полага нормална грижа и което с оглед на способността си да извърши необходимите проверки не може да бъде освободено от задължението да положи всички усилия, за да бъде внимателно и проверено.

56. В това отношение следва да се потърсят насоки в съдебната практика относно условията, обосноваващи възстановяването на недължимо платени суми от администрацията, посочени в член 85, първа алинея от Правилника, и по-специално относно условието плащането да е явно неправилно, така че получателят да не е могъл да не знае за него (Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 1994 г. по дело Stahlschmidt/Парламент, T‐38/93, Recueil FP, стр. I‐A‐65 и II‐227, точка 19; Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело Ronsse/Комисия (T‐205/01, Recueil FP, стр. I‐A‐211 и II‐1065, точка 47); Решение на Първоинстанционния съд от 29 април 2004 г. по дело Gouvras/Комисия (T‐180/02 и T‐113/03, Recueil FP, стр. I‐A‐225 и II‐987, точка 110); и Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2007 г. по дело F/Комисия (T‐324/04, все още непубликувано в Сборника, точка 142). Тези изисквания отразяват именно необходимостта да се отговори на оправданите правни очаквания на адресата на акта, доколкото той е могъл да има доверие в законосъобразността на този акт [...].

– Разумният срок

63. Трето, съгласно постоянната съдебна практика оттеглянето на незаконосъобразен административен акт трябва да се извърши в разумен срок (Решение по дело De Compte/Парламент, посочено по-горе, точка 35; Решение по дело Pascall/Комисия, посочено по-горе (точки 72 и 77); Решение по дело Gooch/Комисия, посочено по-горе, точка 53; и Решение по дело Kontouli/Съвет, посочено по-горе (точка 161) [...]

67. Що се отнася до оттеглянето на административен акт, съгласно постоянната съдебна практика разумният характер на срока за оттегляне трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността му и от поведението на заинтересованите страни (Решение по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, посочено по-горе, точка 187 и Решение по дело Eagle и др./Комисия, посочено по-горе, точка 66). Следва да се вземе предвид и дали разглежданата мярка предоставя субективни права, както и претеглянето на интересите (вж. в този смисъл Решение по дело Snupat/HighAuthority, посочено по-горе, стр. 87 и Решение по дело Hoogovens/Върховен орган, посочено по-горе, стр. 272), което в случая е между интереса на бенефициера от запазването на положение, на което той би могъл да разчита като стабилно, и интереса на администрацията да гарантира законосъобразността на индивидуалните мерки и да защити финансовите ресурси на институцията [...].

– Правото на защита

72. Накрая, съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита във всяко производство, образувано срещу лице, което може да завърши с увреждащ го акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба, уреждаща съответното производство (вж. по-специално Решение на Съда от 12 юли 1986 г. по дело Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 27; Решение от 12 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия (C‐288/96, Recueil, стр. I‐8237, точка 99); Решение от 12 декември 2006 г. по дело Комисия/De Bry (C‐344/05 P, Recueil, стр. I‐10915, точка 37); Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2005 г. по дело Vlachaki/Комисия (T‐277/03, Recueil FP, стр. I‐A‐57 и II‐243, точка 64).

73. Този принцип, който отразява изискванията на добрата администрация, изисква на заинтересованото лице да е била предоставена възможност да изложи надлежно становището си по всички въпроси, които биха могли да бъдат взети предвид в негова вреда при приемането на мярката (вж. в този смисъл Решение по дело Белгия/Комисия, посочено по-горе, точка 27; Решение от 12 септември 2000 г. по дело Industrie des poudres sphériques/Съвет (C‐458/98 P, Recueil, стр. I‐8147, точка 99); Решение по дело Комисия/De Bry, посочено по-горе, точка 38; Решение на Първоинстанционния съд от 15 март 2002 г. по дело Campolargo/Комисия (T‐372/00, Recueil FP, стр. I‐A‐49 и II‐223, точка 31); и Решение по дело Vlachaki/Комисия, посочено по-горе (точка 64) [...]“.

[23] В член 1 от Решение 077/11 Aсе предвижда, че „разпределението на правомощията на органа по назначаването ... се изяснява и/или изменя, както е посочено в таблицата, приложена към настоящото решение.“Тази таблица показва, че „генералниятсекретар“отговаря, наред с другото, за „[п]роцедуратаза попълванена свободно работно място“на нива AD 9 - AD 14 (началник-отдел и заместник-директор)“,за „[т]рансфера(без обявление за свободна длъжност)“на „ръководствотона AD“,както и за „[п]ромотациятана длъжностните лица и назначаването на други служители на длъжност с по-висока степен„служителAD“.