Уважаема г-жо S.,
на 27 ноември 1998 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман относно предполагаема езикова дискриминация и липса на прозрачност при провеждането на конкурс на общо основание EUR/A/123, в който сте участвали.
На 15 декември 1998 г. Ви информирах, че Вашата жалба трябва да бъде обявена за недопустима, тъй като, както се изисква от член 2, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман, не сте предприели никакви предварителни административни действия спрямо съответната институция или орган. С писмо от 10 януари 1999 г. Вие ме информирахте, че оттогава сте писали два пъти до Комисията на 1 и 13 декември 1998 г., но без да получите отговор. Считате, че тези подходи следва да отговарят на предишните критерии.
С оглед на новите елементи обявих жалбата за допустима и я препратих на председателя на Европейската комисия на 3 февруари 1999 г. с искане за коментари до 31 май 1999 г. Комисията изпрати становището си на 21 април 1999 г., което Ви препратих с покана за представяне на коментари, ако желаете. Получих Вашето становище на 31 май 1999 г.
Тъй като част от информацията, приложена към становището на Комисията, беше обозначена като поверителна, на 30 юни 1999 г. поисках допълнителна информация от Комисията относно естеството на тази информация и причините тя да се счита за поверителна. Получих становището на Комисията от 2 август 1999 г.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Жалбоподателят е участвал в открит конкурс EUR/A/123 в областта на финансовото управление (1). На 19 ноември 1998 г. жалбоподателката е уведомена от Комисията за нейните резултати. Въпреки че е издържала всички изпити, окончателната ѝ оценка не е била достатъчно висока, за да бъде включена сред 80-те най-добри кандидати, посочени в точка VIII от обявлението за конкурса, и следователно името ѝ не е било включено в списъка с резерви за конкурса.
Жалбоподателят счита, че темата, избрана за един от писмените тестове (тест Д) за публичните финанси по отношение на бюджетните принципи и изключения на ЕС, е неясна и твърде обща. Тъй като конкурсната комисия не е предложила ясни критерии за коригиране на тестовете на всеки един от различните езици, жалбоподателят е стигнал до заключението, че няма гаранции за справедливост при оценяването им. Освен това, след като е разговарял с други френски кандидати, жалбоподателят също така е посочил, че оценителите, които са отбелязали френските тестове, привидно са приложили по-строги критерии.
На 9 декември 1998 г. жалбоподателката изпраща на омбудсмана копие от писмото, което е изпратила до председателя на конкурсната комисия. С това ново писмо от 1 декември 1998 г. жалбоподателят поиска: i) копие от нейния белязан тест, ii) нова оценка на нейния тест, iii) разнообразна информация относно наличието на подобни оплаквания от други кандидати, съдържанието на теста на английски и немски език, критериите за оценка на тестовете и дали е извършено аналитично сравнение на оценките, дадени въз основа на различните езици. Жалбоподателят поясни някои от тези искания в писмо до Комисията от 13 декември 1998 г.
На 26 февруари 1999 г. жалбоподателят изпрати допълнително писмо до омбудсмана, като приложи към него копие от отговора на Комисията от 27 януари 1999 г. С оглед на аргументите, представени от институцията, жалбоподателят твърди, че процедурата за оценяване на тестовете и подбор на кандидатите не е прозрачна. В отговора си институцията е посочила, че след като отново е проверила тестовете на жалбоподателката, получените оценки съответстват на тези, които са ѝ били съобщени. Институцията също така посочи, че различните въпроси на теста не са подвеждащи и че работата на оценителите е извършена въз основа на предварително определени критерии. Що се отнася до искането ѝ за достъп до копие от нейния успешно положен изпит, Комисията посочва, че работата на конкурсната комисия е поверителна, както се изисква от Правилника за длъжностните лица.
На 4 март 1999 г. жалбоподателката е изпратила на омбудсмана копие от писмото, изпратено до отговорните служби на Комисията на същата дата, в което подробно е изложила въпросите, които вече са били повдигнати пред институцията в предишните ѝ писма.
Накратко, твърденията на жалбоподателя се отнасяха до два основни въпроса:
1. Дискриминация спрямо кандидатите, използващи френски език, и съответно несправедлива оценка на техните тестове;
2. Липса на прозрачност в начина, по който Комисията е провела изпитванията и тяхната оценка.

Задачата

Становище на Комисията В
становището си Европейската комисия първо обясни контекста на случая. Жалбоподателят е бил кандидат в открит конкурс EUR/A/123, организиран съвместно от Комисията и Сметната палата. Конкурсната комисия на конкурса е била одобрена от двете институции, въпреки че Комисията е действала като орган по назначаването. Както е посочено в точка VII от обявлението, конкурсът се състои от различни писмени и устни изпити, включително изпит Д, който изисква изготвянето на текст в област, свързана с конкурса. Жалбоподателката е била информирана от председателя на конкурсната комисия на 19 ноември 1998 г., че въпреки че е издържала всички тестове с общ резултат 138,70, името ѝ не може да бъде включено в списъка с резерви от конкурса, тъй като оценките ѝ не са сред най-добрите.
Комисията посочи, че едва тогава жалбоподателят се е свързал с нейните служби, както и с омбудсмана, като е заявил, че предметът на тест Д е подвеждащ. Институцията ѝ изпраща писмо на 27 януари 1999 г., в което потвърждава оценките, които са ѝ дадени, и обяснява, че съдържанието на изпит Е изглежда достатъчно точно на всички езици. Освен това институцията насочи вниманието на омбудсмана към факта, че бащата на жалбоподателя, бивш директор в Комисията, е писал до кабинета на г-н Liikanen, за да осъди неправилната система за оценяване на теста в конкурса EUR/A/123 и да предложи извършването на статистически корекции в окончателния списък с резерви с оглед включването на някои допълнителни кандидати.
Както Комисията е подчертала в контекста на собствено разследване 1004/97 на омбудсмана, жалбата се отнася до конкретната процедура, следвана от институцията за оценка на кандидат в открит конкурс. Комисията подчерта факта, че разликата между конкурсите и обикновените изпити се променя около заслугите на всеки отделен кандидат, който от своя страна се сравнява с всички останали кандидати и само най-добрите се запазват за списъка с резерви — максималният брой, който се определя от правилата на конкурса. В този случай жалбоподателката не е била успешна, тъй като нейните оценки не са сред най-добрите от тези, които са включени в списъка с резерви. То не се основава на дискриминация въз основа на националност или език, както твърди жалбоподателят.
Що се отнася до прозрачността на процедурата, Комисията се позова на член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, който постановява, че работата на конкурсните комисии е тайна. Комисията твърди, че тази разпоредба по никакъв начин не се отклонява от принципа на прозрачност. Неговата функция е да позволи на конкурсната комисия да оцени заслугите на кандидатите и да оцени техните резултати независимо и извън всякакви форми на натиск и влияние.
В отделен раздел от своя отговор Комисията приложи поверителна информация за Омбудсмана. Информацията се отнася до броя на кандидатите в конкурса, допуснати до изпитите, тези от тях, които са издържали писмените изпити, тези, които са участвали в устните събеседвания, и броя на кандидатите, окончателно включени в списъка на издържалите конкурса.
В своето
становище относно становището на Комисията жалбоподателят настоя за твърденията, които вече са направени в първоначалната жалба. Тя подчерта, че институцията не е отговорила напълно на конкретните въпроси, които е повдигнала в предишни писма, по-специално тези, свързани с достъпа до писмения ѝ изпит, критериите за оценка на тестовете, наличието на жалби от английски или немски кандидати или публикуването на списъка с издържалите конкурса кандидати.
Към писмото си жалбоподателката прилага копие от отговора на Комисията от 21 април 1999 г., в който отговорните служби се позовават на критериите, следвани от конкурсната комисия при оценяването на теста. Той посочи, че що се отнася до коригирането на тест Д, оценителите трябва да вземат предвид общите познания по предмета, както и развитието на някои конкретни аспекти, организацията, яснотата, стила, правописа, синтаксиса и общото представяне. Що се отнася до тест f (практически тест въз основа на досие, предоставено на кандидатите), оценителите, два отделни теста, са получили по-конкретни инструкции с елементи, които следва да бъдат включени в отговорите.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

За да изясни причините, поради които Комисията е счела част от становището си за поверително, омбудсманът е изпратил писмо до институцията на 30 юни 1999 г.
В отговора на институцията от 2 август 1999 г. се обяснява, че статистическата информация относно резултатите от конкурса, която е била оценена като поверителна, е била предадена на омбудсмана, за да му бъдат предоставени всички релевантни аспекти на делото, както е направено по подобни дела пред общностните съдилища.
Комисията добавя, че нито кандидатите, нито третите лица имат достъп до тази статистическа информация, тъй като тя е тясно свързана с процедурата за подбор, провеждана от конкурсната комисия, която трябва да бъде поверителна, за да се избегне всякакво външно влияние. Част от тази статистическа информация е включена в тригодишните доклади, които Комисията изпраща на Парламента и на Съвета съгласно изискванията на член 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица.

РЕШЕНИЕТО

1 Дискриминация срещу някои кандидати и несправедлива оценка на техните тестове
1.1 Жалбоподателят подчертава, че съдържанието на конкретен писмен тест (тест Д) е неясно и подвеждащо, по-специално неговата версия на френски език. Освен това тя посочи, че при липсата на ясни критерии за оценка изглежда, че френските кандидати биха могли да бъдат дискриминирани.
1.2 Що се отнася до съдържанието на конкретен въпрос, Комисията подчерта, че след като е разгледала въпроса, не е открила никакви елементи, които биха могли да поставят под съмнение яснотата на възможните отговори. Тя също така е предоставила на жалбоподателя редица критерии, които е трябвало да ръководят работата на нейните оценители при коригирането на теста. Жалбоподателката не е представила никакъв обективен елемент, който може да подкрепи твърденията ѝ, че съдържанието на този конкретен въпрос може да е било подвеждащо или че оценката му на определен език е била по-строга, отколкото на който и да е друг език.
1.3 Както е установено в общностната съдебна практика, конкурсните комисии разполагат със значителна свобода на преценка както при определянето на въпросите, свързани с даден конкурс, така и при оценяването на резултатите от него.
При определянето на подробното съдържание на даден изпит съдилищата на ЕО са предоставили широка свобода на действие на конкурсните комисии, при условие че това съдържание е ограничено в границите, определени в уведомлението за конкурса, или е в съответствие с целите на теста или конкурса (2). В настоящия случай на вниманието на омбудсмана не са представени никакви данни, които да го накарат да заключи, че при формулирането на конкретен въпрос конкурсната комисия е можела да превиши правото си на преценка. Поради това омбудсманът счита, че няма доказателства за лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
Конкурсните комисии разполагат също така с широка свобода на преценка при оценяването на резултатите от тестовете. Тази власт обаче не е безгранична. Може да се провери дали упражняването му, което трябва да се основава на обективни критерии, е опорочено от явна грешка, от злоупотреба с власт или конкурсната комисия явно е превишила пределите на правото си на преценка (3). В хода на това разследване жалбоподателят не е представил доказателства, които биха могли да поставят под въпрос решенията, взети от конкурсната комисия. Поради това омбудсманът стигна до заключението, че конкурсната комисия е действала в рамките на законовите си правомощия. Изглежда, че няма случай на лошо администриране по отношение на този аспект на делото.
2 Липса на прозрачност на откритата конкуренция EUR/A/123
2.1. Жалбоподателката твърди, че Комисията е провела открит конкурс EUR/A/123 без прозрачност на основание, че много от нейните конкретни искания (копие от нейните маркирани тестове, критерии за оценка, списък с резерви за публикуване) не са били изцяло изпълнени.
2.2. Тези съществени въпроси, както и някои други, свързани с откритостта и прозрачността на конкурсите на Общността, бяха предмет на проверка по собствена инициатива, започната от Европейския омбудсман във връзка с тайната, която е част от процедурите за набиране на персонал на Комисията (собствена инициатива 1004/97/(PD)GG)(4). В резултат на тази проверка омбудсманът изготви специален доклад по въпроса, който беше изпратен на Европейския парламент на 18 октомври 1999 г. и копие от който е приложено към настоящото решение.
Поради това омбудсманът счита, че не е необходимо да се продължава разследването по този аспект на случая. Омбудсманът ще информира жалбоподателя за резултата от тази процедура.
2 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Европейската комисия. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

След като оцени доказателствата, отбелязани като поверителни в становището на Комисията, омбудсманът стигна до заключението, че тези материали нямат пряка връзка с предмета на жалбата и следователно не са взети предвид в заключенията на настоящото решение.
С оглед на съдържанието на тези материали омбудсманът не може да разбере мотивите, довели Комисията до такава класификация. Омбудсманът не споделя мнението на Комисията, че публичното оповестяване на статистическа информация за броя на кандидатите, които са били допуснати до конкурса, за тези, които са издържали писмените и устните изпити, или за тези, които в крайна сметка са включени в списъка на издържалите конкурса, би могло по някакъв начин да засегне тайната на работата на конкурсната комисия или, от друга страна, да предотврати всякакво потенциално влияние върху нейния избор на кандидати.
Широкото тълкуване на Комисията на секретността в този случай изглежда доста неуместно, дори и само в сравнение с обявената от нея всеобхватна цел за ефективна, отговорна и отворена администрация, способна да предоставя качествените услуги, които европейските граждани с право очакват.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.

---

(1) ОВ C 288 A, 23.9.1997 г.

(2) Дело T-132/89, Vicenzo Gallone срещу Съвета, [1990] ECR II-0549; параграф 27 (вж. позоваването на съществуващата съдебна практика, посочена от Съда).

(3) Вж. дело T-46/93, Fotini Michäel-Chiou срещу Комисията [1994] ECR I-A-0297; параграф 48; дело 40/86, Georges Kolivas срещу Комисията [1987] ECR 2643; параграф 11.

(4) В резултат на тази проверка омбудсманът препоръча, наред с другото, Комисията да предостави на заявителите достъп до техните собствени маркирани документи при поискване.