Обстоятелства, предхождащи разследването

1. Случаят се отнася до отхвърлянето на заявление за работа като ИТ мениджър за полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (EUPOL COPPS).

2. EUPOL COPPS беше създадена със Съвместно действие 2005/797/ОВППС относно полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии. Това съвместно действие беше прието от Съвета на Европейския съюз („Съвета“) на 14 ноември 2005 г. и изменено с Решение 2010/784/ОВППС на Съвета от 17 декември 2010 г. Мисията EUPOL COPPS има за цел да предостави подкрепа на Палестинската власт за установяване на устойчиви и ефективни полицейски мерки. Първоначално EUPOL COPPS беше създадена за период от три години. Впоследствие обаче Съветът реши да удължи мандата си най-малко до 31 декември 2011 г.

3. Съгласно посочените по-горе правила Съветът взема решение относно целите и продължителността на мисията. Комитетът по политика и сигурност (КПС) на Съвета осигурява политически контрол и стратегическо ръководство на EUPOL COPPS под отговорността на Съвета и на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-нататък „върховният представител“). Под политическия контрол и стратегическото ръководство на КПС и под общото ръководство на върховния представител командващ гражданските операции осъществява командването и контрола на EUPOL COPPS на стратегическо равнище. По предложение на върховния представител КПС назначава ръководител на мисията. Ръководителят на мисията поема отговорност и осъществява командването на оперативно равнище. Съветът изготвя бюджета на EUPOL COPPS, който се управлява в съответствие с правилата и процедурите, приложими за общия бюджет на ЕС.

4. Членовете на персонала на EUPOL COPPS могат да бъдат командировани от държавите — членки на ЕС, или от институциите на ЕС, като в този случай съответната държава членка или институция поема разходите, свързани с командирования персонал. Освен това EUPOL COPPS може да наема международен и местен персонал на договорна основа, ако е необходимо.

5. Държавите, които не са държави — членки на ЕС, могат да бъдат поканени да участват в EUPOL COPPS, при условие че поемат разходите за командирования от тях персонал. Върховният представител може да договаря от името на ЕС споразумения, с които се установяват подробни договорености относно участието на такива трети държави. Норвегия е сред допринасящите трети държави.

6. През април 2009 г. норвежки гражданин [1] кандидатства за длъжността ИТ мениджър в EUPOL COPPS. Той беше включен в кратък списък и проведе телефонно интервю с трима членове на персонала на EUPOL COPPS.

7. На 24 юни 2009 г. EUPOL COPPS уведомява жалбоподателя, че молбата му е отхвърлена.

8. На същата дата жалбоподателят изпраща електронно писмо до началника на отдел "Човешки ресурси" на EUPOL COPPS, в което изпраща най-добри пожелания на EUPOL COPPS по отношение на избрания кандидат. Освен това той попита за статута на своите „административни въпроси“като кандидат от Норвегия, тъй като е намерил друго потенциално интересно свободно работно място в ЕС.

9. На 25 юни 2009 г. началникът на отдел „Човешки ресурси“ уведомява жалбоподателя, че EUPOL COPPS не е успяла да избере нито един кандидат. Тя добавя, че макар жалбоподателят да е отличен кандидат, той не е избран поради факта, че няма разрешение за достъп до класифицирана информация на ЕС.

10. На 17 септември 2009 г. жалбоподателката подава жалба до омбудсмана, в която твърди, че Съветът не се е съобразил с обявлението за свободна длъжност за въпросната длъжност. По-специално жалбоподателят твърди, че на уебсайта на EUPOL COPPS е посочено следното: „Тези длъжности изискват разрешение за достъп до класифицирана информация, което позволява достъп до класифицирани документи (ниво SECRET EU). Вече притежаването на такова разрешение би било предимство. В противен случай кандидатите за длъжността ще се считат за готови да преминат проверка за сигурност съгласно Решение No 264/01 на Съвета от 19 март 2001 г.“ Жалбоподателят добавя, че във формуляра за кандидатстване е посочил, че няма такова разрешение. Освен това според жалбоподателя по време на интервюто му е било казано, че не би трябвало да бъде проблем за него да получи разрешение за достъп до класифицирана информация с оглед на предишния си професионален опит. Поради това според жалбоподателя отказът да му бъде предложена длъжност на основание, че не е получил разрешение за достъп до класифицирана информация на ЕС, без дори да започне проверка за сигурност по отношение на него, е погрешен.

11. На 21 септември 2009 г. по искане на службите на омбудсмана жалбоподателят предостави копие от някои електронни писма, разменени между EUPOL COPPS и самия него. На 22 септември 2009 г. жалбоподателят изясни един аспект от жалбата си.

12. На 6 октомври 2009 г. омбудсманът информира жалбоподателя, че член 195 от Договора за създаване на Европейската общност („Договора за ЕО“; понастоящем член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) го оправомощава да разглежда жалби от граждани на ЕС и от граждани на трети държави, пребиваващи в ЕС. Омбудсманът отбеляза, че жалбоподателят изглежда не попада в нито една от тези категории, тъй като е норвежки гражданин и не пребивава в ЕС. Поради това той не е бил в състояние да разгледа жалбата на жалбоподателя.

13. Омбудсманът обаче добави, че Договорът за ЕО го оправомощава да провежда разследвания по собствена инициатива, за които намира основания. Що се отнася до настоящия случай, омбудсманът посочи, че изглежда, че досега жалбоподателят се е свързал само със Службата за обществена информация на Съвета. Поради това омбудсманът го посъветва да се обърне към самия Съвет и да поиска неговата официална позиция, преди в крайна сметка да се обърне отново към омбудсмана. В такъв случай омбудсманът ще реши, с оглед на официалната позиция на Съвета, дали са налице достатъчно основания за провеждане на проверка по собствена инициатива във връзка с този случай.

14. Също на 6 октомври 2009 г. жалбоподателят информира службите на омбудсмана, че на 24 септември е получил електронно писмо от Службата за обществена информация на Съвета с искане да се свърже с ръководителя на мисията EUPOL COPPS във връзка с този въпрос. Той добави, че на 25 септември се е свързал с ръководителя на мисията EUPOL COPPS и няколко дни по-късно е получил незадоволителен отговор.

15. На 10 октомври 2009 г. жалбоподателят изпрати на омбудсмана копие от писмото си до ръководителя на мисията EUPOL COPPS от 25 септември 2009 г. и копие от отговора на ръководителя на мисията от 30 септември 2009 г. В този отговор ръководителят на мисията посочи, че тъй като ръководителят на ИТ ще има достъп до чувствителна информация, разрешението за достъп до класифицирана информация е от съществено значение за тази длъжност. Той добави, че получаването на такова разрешение за граждани на държави, които не са членки на ЕС, се предприема само в случаи на оперативна необходимост. С оглед на това ръководителят на мисията заключи, че жалбоподателят не е трябвало да бъде поканен на интервю и да се извини за неудобството.

16. На 28 октомври 2009 г. омбудсманът отново посъветва жалбоподателя да се свърже със самия Съвет чрез своя Генерален секретариат.

17. На 23 ноември 2009 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че е публикувано ново обявление за свободна длъжност за длъжността, за която той е кандидатствал безуспешно. Жалбоподателят отбеляза, че условията са били изменени, така че гражданите на трети държави, участващи в EUPOL COPPS, не могат да кандидатстват. Освен това жалбоподателят е предоставил на омбудсмана копие от писмо, което Съветът му е изпратил на 11 ноември 2009 г. В това писмо Съветът посочи, че отговорността за набирането на персонал се носи от ръководителя на мисията EUPOL COPPS. Поради това Съветът прикани жалбоподателя да отнесе жалбата си до ръководителя на мисията EUPOL COPPS.

Предмет на разследването

18. Изглежда, че жалбоподателят е възнамерявал да представи следните твърдения и искания, които са били включени в проверката по собствена инициатива на омбудсмана:

Твърдение

Като отхвърля кандидатурата му за длъжността ИТ мениджър на основание, че не притежава разрешение за достъп до класифицирана информация на ЕС и/или не е гражданин на държава — членка на ЕС, EUPOL COPPS: i) не е спазил съответните правила, публикувани на неговия уебсайт; и ii) дискриминира жалбоподателя въз основа на неговата националност.

Твърдение

EUPOL COPPS следва да започне процедура за проучване за надеждност по отношение на жалбоподателя и да разгледа заявлението му за свободната длъжност.

Проучването

19. На 12 януари 2010 г. омбудсманът започна проверка по собствена инициатива относно EUPOL COPPS. Като се има предвид, че последният е установен от Съвета, копие от писмото за започване на разследването е изпратено на Съвета.

20. На 15 април 2010 г. EUPOL COPPS изпрати становището си на омбудсмана.

21. На 14 юни 2010 г. жалбоподателят представи своите забележки по становището на EUPOL COPPS.

22. На 24 ноември 2010 г. омбудсманът поиска от EUPOL COPPS да отговори на допълнителни въпроси и информира жалбоподателя за тези допълнителни проверки.

23. На 3 януари 2011 г. омбудсманът получи второто становище на EUPOL COPPS, което беше препратено на жалбоподателя за становище.

24. На 16 февруари 2011 г. жалбоподателят представи своите забележки относно второто становище на EUPOL COPPS.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

25. Като предварителен въпрос EUPOL COPPS изрази някои опасения относно допустимостта на проверката по собствена инициатива на омбудсмана. В това отношение EUPOL COPPS представи следните аргументи. Първо, тъй като жалбоподателят не е нито гражданин на ЕС, нито пребиваващ в ЕС, той не може да подаде жалба до омбудсмана. Второ, EUPOL COPPS е оперативна дейност на ЕС без юридическа правосубектност. Трето, EUPOL COPPS не е сред субектите, по отношение на които омбудсманът е компетентен да започне разследване съгласно ДФЕС. Четвърто, решенията на EUPOL COPPS, свързани с назначаването на договорно нает персонал, попадат в обхвата на дискреционните правомощия, които държавите — членки на ЕС, са поверили на ръководителя на мисията. Пето, започването на разследване по собствена инициатива при тези обстоятелства би означавало заобикаляне на принципа на предоставената компетентност, установен в Договора за ЕС. Въпреки това, като знак за добра воля и прозрачност, EUPOL COPPS представи становището си по съществото на случая.

26. Омбудсманът счита за целесъобразно да поздрави EUPOL COPPS за конструктивния подход, който е възприела в настоящия случай, като предостави становище по съществото на случая, независимо от съмненията си по отношение на легитимността на това разследване.

27. По отношение на съмненията, изразени от EUPOL COPPS, ще бъдат полезни следните обяснения.

28. В член 228, параграф 1 от ДФЕС се предвижда, че омбудсманът „е оправомощен да получава жалби от всеки гражданин на Съюза или от всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции. Той разглежда тези жалби и докладва за тях. В съответствие със своите функции омбудсманът провежда разследвания, за които счита, че са основателни, по своя собствена инициатива или въз основа на подадени до него жалби [...]“.

29. Що се отнася до първия довод, изтъкнат от EUPOL COPPS, следва да се отбележи, че член 228, параграф 1 ДФЕС не ограничава правомощието на омбудсмана да започва разследвания по собствена инициатива до случаи, засягащи оправомощени жалбоподатели, т.е. граждани на ЕС и физически и юридически лица, които пребивават или имат седалище според устройствения акт в държава членка. Омбудсманът може да започне такава проверка, когато счита, че би могло да има лошо администриране в дейностите на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Това означава, че той може да започва разследвания по собствена инициатива и във връзка със случаи, отнесени до него от неоправомощени жалбоподатели (т.е. лица, които не попадат в горепосочената категория оправомощени жалбоподатели). Омбудсманът вече е извършил редица проверки във връзка с оплаквания, повдигнати от граждани на трети държави, които не живеят в ЕС. В такива случаи омбудсманът отхвърля подадената до него жалба, като същевременно започва проверка по собствена инициатива. Точно това е направил в настоящия случай. Следователно първият довод, изтъкнат от EUPOL COPPS, не е валиден.

30. Що се отнася до втория довод на EUPOL COPPS, според който последната няма правосубектност, достатъчно е да се отбележи, че омбудсманът е оправомощен да разследва случаи на лошо администриране, извършени от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, без да е необходимо тези субекти да имат правосубектност.

31. Що се отнася до третия аргумент относно предполагаемата липса на компетентност на омбудсмана да започне разследване, насочено към EUPOL COPPS, омбудсманът прави следните констатации.

32. Първо, член 28, параграф 1 от Договора за ЕС отпреди Договора от Лисабон действително предвижда, че мандатът на Европейския омбудсман не следва да обхваща т.нар. „втори стълб“ (т.е. областта на общата външна политика и политика на сигурност). Въпреки това, докато член 28 от Договора за ЕС отпреди Договора от Лисабон стана член 41 от Договора за ЕС, изменен с Договора от Лисабон, член 28, параграф 1 не беше запазен. Освен това няма други разпоредби на Договора, ограничаващи прегледа на омбудсмана по отношение на органи като EUPOL COPPS, създадени в рамките на предишния втори стълб.

33. Второ, EUPOL COPPS беше създадена със съвместно действие, прието от Съвета; т.е. институция на ЕС. Като се има предвид, че самият Съвет попада в обхвата на мандата на омбудсмана, логично е да се приеме, че същото трябва да важи и за всички субекти, създадени от Съвета.

34. Трето, в писмото си от 11 ноември 2009 г. Съветът информира жалбоподателя, че отговорността за набирането на персонал се носи от ръководителя на мисията EUPOL COPPS и че поради това той следва да отнесе жалбата си до последния. Следователно изглежда, че Съветът не счита себе си за компетентен да разглежда въпроси като повдигнатия от жалбоподателя.

35. Четвърто, заслужава да се отбележи, че на 17 декември 2010 г. омбудсманът започна проверка по собствена инициатива (OI/12/2010/(BEH)MMN), за да изясни по принцип кой поема отговорност за евентуални случаи на лошо администриране в дейностите на мисиите под егидата на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО). Поради това на тази дата омбудсманът поиска от Съвета и Комисията да представят своето становище по този въпрос.

36. На 11 април 2011 г. Съветът информира омбудсмана, че е изпратил писмото си до върховния представител на ЕС г-жа Аштън, която е компетентна по въпросите, свързани с ОПСО.

37. На 10 май 2011 г. върховният представител на ЕС представи становището си от името на Съвета. Върховният представител изрази становището, че ръководителят на мисията е под надзора на Комисията и по отношение на въпросите, свързани с персонала. Освен това тя посочи, че според нея самите мисии не могат да бъдат подвеждани под отговорност за евентуални случаи на лошо администриране, тъй като те не попадат в категорията „органи, служби или агенции“, чиито актове подлежат на контрол от Съда на ЕС (член 263 от ДФЕС). От становището на върховния представител може да се заключи, че той не е счел своите служби за отговорни за разглеждането и, ако е необходимо, за отстраняването на евентуални случаи на лошо администриране, извършени от мисиите.

38. На 8 юни 2011 г. върховният представител на ЕС представи становище от името на Комисията, в което посочи, че надзорните отговорности на Комисията по отношение на ръководителите на мисии са ограничени до въпроси, свързани с управлението на бюджета.

39. С оглед на гореизложеното изглежда, че нито Съветът, нито Комисията, нито върховният представител считат, че са в състояние да разглеждат жалби относно лошо администриране от страна на мисиите. Омбудсманът счита, че това е много незадоволително състояние на нещата, и ще се стреми, в рамките на текущата си проверка по собствена инициатива OI/12/2010/(BEH)MMN, да намери решение, което е както подходящо, така и практично за бъдещи случаи, свързани с мисии. На този етап обаче може да е полезно да се посочи, че мандатът на омбудсмана се определя от ДФЕС, без да се вземат предвид правомощията на Съда. Фактът, че последните може да не са в състояние да се справят с действия срещу мисии, не означава, че административното поведение на последните не може да бъде предмет на проверки от страна на омбудсмана. Що се отнася до настоящата проверка по собствена инициатива, омбудсманът счита за целесъобразно да насочи заключенията си към EUPOL COPPS, без да се засягат резултатите и общите заключения в OI/12/2010/(BEH)MMN.

40. Що се отнася до четвъртия довод на EUPOL COPPS, според който на ръководителя на мисията са предоставени дискреционни правомощия, омбудсманът признава, че това действително е така. Обстоятелството обаче, че органът по назначаването разполага с широко право на преценка в тази област, не означава, че той не може да извършва лошо администриране, ако надхвърля пределите на тези дискреционни правомощия.

41. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че е компетентен да извърши проверка по собствена инициатива по настоящия случай. Следователно петият и последен довод на EUPOL COPPS, според който започването на разследване по собствена инициатива в настоящия случай би довело до заобикаляне на принципа на предоставената компетентност, установен в член 5, параграф 2 от Договора за ЕС, е явно неоснователен.

Твърдение за неспазване на съответните правила във вида, в който са публикувани, и дискриминация на основание гражданство и свързани с това твърдения

Аргументи, представени на омбудсмана

42. Жалбоподателят твърди, че EUPOL COPPS: i) не е спазил правилата, установени в обявлението за свободна длъжност относно длъжност на ИТ мениджър, което е публикувал на своя уебсайт; и ii) го дискриминира въз основа на норвежкото му гражданство.

43. По същество жалбоподателят твърди, първо, че в обявлението за свободна длъжност се посочва, че кандидатите следва да бъдат граждани на държава — членка на ЕС, или граждани на трета държава, която е допринесла за EUPOL COPPS. Жалбоподателят предостави копия от обявленията за свободна длъжност от февруари 2009 г., април 2009 г. (т.е. обявлението за свободна длъжност, което е от значение за кандидатурата на жалбоподателя) и ноември 2009 г. за въпросната длъжност. Той отбеляза, че в обявленията за свободни длъжности от февруари 2009 г. и април 2009 г. се предвижда, че всеки кандидат трябва да бъде „гражданин на държава — членка на Европейския съюз (ЕС), и да се ползва с пълни права като гражданин или гражданин на трета държава, поканен да участва в EUPOL COPPS.“ Жалбоподателят заяви, че отговаря на това условие, тъй като е норвежки гражданин, а Норвегия участва в EUPOL COPPS. За разлика от това жалбоподателят отбеляза, че в обявлението за свободна длъжност от ноември 2009 г. се установява следното във връзка с изискванията за гражданство: „Вакантно място, отворено само за граждани на държавите — членки на ЕС“.

44. Второ, що се отнася до разрешението за достъп до класифицирана информация, в обявленията за свободни длъжности от февруари 2009 г. и април 2009 г. се посочва, че кандидатите трябва „да притежават или да получат национално разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „EU SECRET“или равностойно на него“. Освен това според жалбоподателя на уебсайта на EUPOL COPPS е посочено следното: „Тези длъжности изискват разрешение за достъп до класифицирана информация, което позволява достъп до класифицирани документи (ниво SECRET EU). Вече притежаването на такова разрешение би било предимство. В противен случай кандидатите за длъжността ще се считат за готови да преминат проверка за сигурност съгласно Решение No 264/01 на Съвета от 19 март 2001 г.“ В обявлението за свободна длъжност от ноември 2009 г. се посочва следното: „Избраният кандидат трябва да притежава необходимото ниво на разрешение за достъп до класифицирана информация (EU SECRET или еквивалентно) при разполагането си“.

45. Жалбоподателят посочи, че не разполага с такова разрешение за достъп до класифицирана информация и че това е било изяснено във формуляра за кандидатстване, както и по време на интервюто му с EUPOL COPPS. Жалбоподателят добави, че по време на интервюто му е било казано, че за него няма да бъде проблем да получи разрешение за достъп до класифицирана информация с оглед на професионалния си опит. Жалбоподателят обаче отбеляза, че началникът на отдел „Човешки ресурси“ го е информирал в електронно писмо от 25 юни 2009 г., че въпреки че е отличен кандидат, той не е избран поради факта, че не разполага с разрешение за достъп до класифицирана информация.

46. С оглед на гореизложеното жалбоподателят стигна до заключението, че като е отхвърлил заявлението му, EUPOL COPPS не е спазила съответните правила, които е публикувала.

47. В писмото си до жалбоподателя от 30 септември 2009 г. EUPOL COPPS посочи, че общото условие за наемане на работа в ЕС е членът на персонала да е гражданин на държава — членка на ЕС. Според EUPOL COPPS това изискване може да бъде отменено само при изключителни обстоятелства. Тя добави, че разрешението за достъп до класифицирана информация е от съществено значение за въпросната длъжност ИТ мениджър, тъй като лицето, заемащо тази длъжност, ще има достъп до чувствителна информация. Освен това EUPOL COPPS посочи, че процесът на проверка на разрешенията за достъп до класифицирана информация може да започне по отношение на граждани на трета държава само в случаи на „оперативна необходимост“. С оглед на това EUPOL COPPS стигна до заключението, че жалбоподателят не е трябвало да бъде поканен на събеседване.

48. В писмото си от 2 октомври 2009 г. до EUPOL COPPS жалбоподателят твърди, че е бил дискриминиран въз основа на норвежкото си гражданство.

49. В становището си относно проверката по собствена инициатива на омбудсмана EUPOL COPPS посочи, че персоналът на мисии като EUPOL COPPS се състои предимно от персонал, командирован от държавите — членки на ЕС, и само по изключение персоналът може да бъде нает на договорна основа. Според EUPOL COPPS, въпреки че трети държави, които допринасят за мисията, могат да командироват служители, назначаването на договорно наети служители от трети държави е допълнително изключение. EUPOL COPPS обаче призна, че гражданите на трети държави, които допринасят за мисията, могат да бъдат назначавани като договорно наети служители. Независимо от това EUPOL COPPS заяви, че всички ръководни длъжности в областта на информационните технологии в подобни мисии понастоящем са ограничени до граждани на ЕС. Освен това тя твърди, че е допуснала съществена грешка при публикуването на обявлението за свободна длъжност, което е отворило длъжността ИТ мениджър за кандидатури на граждани на трети държави.

50. Освен това EUPOL COPPS заяви, че макар съображенията за сигурност да са от решаващо значение за отхвърлянето на заявлението на жалбоподателя, той не отговаря на всички условия, необходими за длъжността. Освен това EUPOL COPPS посочи, че електронното писмо, изпратено до жалбоподателя от ръководителя на отдел „Човешки ресурси“ (в което се посочва, че единствената причина за отхвърлянето на заявлението е липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация), е било „неформално“съобщение, което не отразява позицията на EUPOL COPPS.

51. В становището си жалбоподателят оспорва, че електронното писмо на началника на отдел „Човешки ресурси“ може да се разглежда като „неформално“съобщение. Освен това той изрази недоволството си от предложението на EUPOL COPPS, че „не би могъл да получи необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация“. Той смята, че това твърдение е чисто спекулативно. Жалбоподателят също така възрази срещу това, което счита за необосновани предположения, че не е достатъчно надежден или не отговаря на всички условия, необходими за длъжността. И накрая, жалбоподателят поиска да бъде започната проверка за разрешение за достъп във връзка с него, както беше обещано по време на интервюто, и поиска обезщетение за причинената му неимуществена вреда (а именно загубеното време и създаденото бедствие).

52. Във второто си становище след искането на омбудсмана за разяснения EUPOL COPPS посочи, че разпоредбите на Постоянното споразумение за сигурност, сключено между ЕС и Норвегия на 22 октомври 2004 г. („Споразумението за постоянна сигурност с Норвегия“), не налагат задължение на ЕС да предоставя достъп до информация, класифицирана като „ПОВЕРИТЕЛНА ЗА ЕС“, на граждани на трети държави. Освен това EUPOL COPPS предложи да отхвърли заявлението на жалбоподателя за въпросната длъжност ИТ мениджър, тъй като тази длъжност ще му предостави неограничен и безусловен достъп до информация, класифицирана като „EU SECRET“ (която е още по-чувствителна). EUPOL COPPS заяви, че достъпът до „EU SECRET“ информация не е обхванат от Постоянното споразумение за сигурност с Норвегия. Освен това EUPOL COPPS заяви, че изискването ръководните длъжности в областта на информационните технологии да се заемат от граждани на държавите — членки на ЕС, се установява във връзка с всички мисии, подобни на EUPOL COPPS.

53. Във връзка с въпроса на омбудсмана относно взетите предвид съображения за сигурност и точните условия, на които жалбоподателят не отговаря, EUPOL COPPS само заяви, че жалбоподателят все още може да кандидатства за други длъжности, които може да нямат описаните по-горе ограничения.

54. EUPOL COPPS потвърди, че длъжността „ръководител в областта на информационните технологии“ впоследствие е била заета от гражданин на държава — членка на ЕС.

55. В своите забележки относно второто становище на EUPOL COPPS жалбоподателят изрази недоволството си от предложенията на EUPOL COPPS, че неуточнени съображения за сигурност или предполагаемото му неспазване на определени неуточнени условия го правят неподходящ за длъжността. Жалбоподателят отбеляза, че началникът на отдел „Човешки ресурси“ е посочил в електронно писмо от 25 юни 2009 г., че е отличен кандидат. Той добавя, че е бил обвързан от ограничения за поверителност, подобни на тези, приложими за въпросната длъжност ИТ мениджър, когато е работил за норвежките служби за наказателно разследване. Освен това жалбоподателят счита за обидно, че EUPOL COPPS го е уверила, че може да кандидатства за други длъжности, които може да нямат посочените по-горе ограничения.

Оценка на омбудсмана

56. Омбудсманът отбелязва, че съгласно установената съдебна практика „широката свобода на действие, с която разполага органът по назначаването по отношение на назначаването, предполага, че той следва внимателно и безпристрастно да разглежда досиетата на кандидатите и да спазва стриктно изискванията, определени в обявлението за свободна длъжност, така че е длъжен да отхвърли всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Следователно обявлението за свободна длъжност представлява правна рамка, която органът по назначаването си налага и трябва да спазва стриктно".[2]

57. От тази съдебна практика следва, че ОН не може да се отклонява от условията на обявлението за свободна длъжност.

58. Именно в този контекст трябва да бъде оценено писмото на EUPOL COPPS от 30 септември, в което се посочват причините за отхвърлянето на заявлението на жалбоподателя. В това писмо се посочва следното: „Както знаете, общото условие за наемане на работа в ЕС е служителят да е гражданин на държава членка. За съжаление Норвегия не отговаря на това условие и само при изключителни условия това изискване може да бъде отменено. Освен това, като се има предвид достъпът, който ИТ мениджърът ще има до чувствителна информация, разрешението за достъп до класифицирана информация е съществена част от ролята. Уведомен съм, че получаването на такова разрешение за граждани на държави, които не са членки на ЕС, се предприема само в случаи на оперативна необходимост. С оглед на тези два фактора съжалявам, че не беше възможно да Ви предложа позицията.“

59. Следователно в това писмо ясно се посочва, че причините за отхвърлянето на заявлението на жалбоподателя са две. Първо, жалбоподателят бил гражданин на трета страна. Второ, той не е имал разрешение за достъп. Очевидно е обаче, че като е основала отхвърлянето си на кандидатурата на жалбоподателя на тези две основания, EUPOL COPPS не е спазила съответното обявление за свободна длъжност.

60. Що се отнася до първата причина, в условията на обявлението за свободна длъжност от април 2009 г. за длъжността „ръководител в областта на информационните технологии“ ясно се посочва, че могат да кандидатстват граждани на трети държави, като Норвегия, които допринасят за EUPOL COPPS.

61. Що се отнася до втората причина, омбудсманът отбелязва, че съгласно съответното обявление за свободна длъжност от април 2009 г. и информацията, достъпна на уебсайта на EUPOL COPPS, не е било необходимо кандидатът вече да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация към момента на подаване на заявлението. От тези документи става ясно, че кандидатите, които все още не са притежавали разрешение за достъп до класифицирана информация, ще трябва да преминат през процес на проверка, преди да заемат длъжността.

62. Омбудсманът отбелязва, че самият EUPOL COPPS първоначално изглежда е стигнал до същото заключение, като се има предвид, че е разпитал жалбоподателя. Вярно е, че по негово мнение EUPOL COPPS е представила някои допълнителни доводи, за да обоснове решението си да отхвърли заявлението на жалбоподателя. От писмото на EUPOL COPPS от 30 септември 2009 г. обаче става ясно, че съответното решение се основава само на двете горепосочени причини, а не на причините, изложени впоследствие от EUPOL COPPS. Въпреки че тези допълнителни аргументи са от значение за оценката на второто твърдение, те следователно не засягат заключението на омбудсмана по отношение на първото твърдение.

63. Във всеки случай омбудсманът отбелязва, че според него самата EUPOL COPPS е признала, че е допусната съществена грешка при публикуването на съответното обявление за свободна длъжност във форма, която е отворила длъжността за кандидатури от граждани на трети държави.

64. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не е необходимо да се проверява дали, както предлага EUPOL COPPS в становището си, съответната длъжност не е могла да бъде предоставена на жалбоподателя, норвежки гражданин, на основание, че съответната длъжност е включвала достъп до класифицирана информация на ниво, което не е било обхванато от Постоянното споразумение за сигурност с Норвегия.

65. В член 12, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията [3] се предвижда, че ако възникне грешка, която засяга неблагоприятно правата или интересите на член на обществеността, длъжностното лице се извинява за това и се стреми да коригира по най-целесъобразен начин отрицателните последици, произтичащи от неговата грешка. Омбудсманът отбелязва със задоволство, че в писмото си от 30 септември 2009 г. EUPOL COPPS е представила извинение на жалбоподателя, въпреки че това извинение се отнася до факта, че жалбоподателят е бил поканен на събеседване, а не до грешката относно съдържанието на обявлението за свободна длъжност, която EUPOL COPPS впоследствие е признала, че е направила.

66. Поради това Омбудсманът изразява съжаление, че в становището си до Омбудсмана в рамките на настоящата проверка EUPOL COPPS е посочила други причини, поради които съответната длъжност не е могла да бъде предоставена на жалбоподателя. Това предложение е явно несъвместимо с обясненията, предоставени в писмото на EUPOL COPPS до жалбоподателя от 30 септември 2009 г. Освен това, когато омбудсманът изрично е поискал от EUPOL COPPS да уточни кои други условия, необходими за назначаването му, според него жалбоподателят не е изпълнил, EUPOL COPPS не е дала отговор по същество.

67. В становището си EUPOL COPPS заявява, че „съображенията за сигурност са от основно значение за отхвърлянето на неговата кандидатура. Тези съображения обаче не се ограничават до въпроса за разрешението за достъп до класифицирана информация. [...] Ръководителят на мисията, като се консултира със Службата за сигурност, трябва да гарантира постигането на най-високо равнище на доверие по отношение на персонала на мисията, особено за чувствителни длъжности във враждебна среда. [...] Като факт [жалбоподателят] не отговаря на всички условия, необходими за длъжността." EUPOL COPPS също така заяви, че "не може да се твърди, че липсата на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация е единствената пречка кандидатурата му да бъде приета". Следователно изглежда, че отхвърлянето на заявлението на жалбоподателя е резултат от съображения, различни от обикновената липса на разрешение за достъп до класифицирана информация, а именно някои съображения за сигурност, свързани с доверието. Като се има предвид, че съответните забележки биха могли да се тълкуват по начин, който би засегнал неблагоприятно репутацията на жалбоподателя, омбудсманът прикани EUPOL COPPS да уточни тези съображения за сигурност или да изясни своите забележки.

68. Омбудсманът отбелязва факта, че в отговора си EUPOL COPPS не е направила никакви допълнителни предложения, които биха могли да се тълкуват по начин, който би засегнал неблагоприятно репутацията на жалбоподателя. Той обаче изразява дълбоко съжаление, че EUPOL COPPS не е изяснила горепосочените забележки, които е направила в становището си. Както е посочено по-долу, омбудсманът не счита за целесъобразно искането на жалбоподателя за обезщетение да бъде включено в настоящата проверка. Омбудсманът счита, че въпреки това EUPOL COPPS би била добре посъветвана да се обърне писмено към жалбоподателя, за да потвърди, че не възнамерява да поставя под въпрос неговата надеждност.

69. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че първото твърдение на жалбоподателя е основателно и че следователно EUPOL COPPS е извършила случай на лошо администриране.

70. Що се отнася до второто твърдение, трябва да се прецени дали отхвърлянето на заявлението на жалбоподателя от EUPOL COPPS представлява дискриминация на основание гражданство.

71. Омбудсманът счита, че доказателствата в досието показват, че в определен момент след публикуването на съответното обявление за свободна длъжност EUPOL COPPS е решила да промени условията за наемане на работа за длъжността ръководител в областта на информационните технологии и да ограничи кандидатурите до граждани на държавите — членки на ЕС.

72. Поради това следва да се прецени дали EUPOL COPPS е имала право да пристъпи към такава промяна. В това отношение е уместно да се припомни, че институциите, органите, службите и агенциите на ЕС разполагат с широка свобода на преценка по отношение на условията, които желаят да определят за наемането на персонал. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика общият принцип на равно третиране и недискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако разграничаването не е обективно обосновано [4].

73. След внимателен преглед на правните разпоредби, залегнали в основата на работата на EUPOL COPPS, омбудсманът не е убеден, че последната е имала правно задължение да третира гражданите на трети държави по същия начин като гражданите на ЕС по отношение на възможността да кандидатстват за длъжности като международни договорно наети служители.

74. С оглед на гореизложеното омбудсманът стига до заключението, че EUPOL COPPS не е превишила свободата си на преценка, като е счела, че длъжността „ръководител в областта на информационните технологии“ е чувствителна длъжност, която следва да бъде ограничена до граждани на държавите — членки на ЕС.

75. Поради тази причина омбудсманът заключава, че второто твърдение на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

76. Жалбоподателят заяви, че EUPOL COPPS следва да започне процедура за проучване за надеждност във връзка с него и да разгледа кандидатурата му за свободната длъжност.

77. Омбудсманът разбира това твърдение като означаващо, че процедурата за проучване за надеждност следва да започне, за да се даде възможност за назначаването му на длъжността ИТ мениджър. Въпреки това, като се има предвид, че омбудсманът е стигнал до заключението, че EUPOL COPPS е имала право да ограничи длъжността „ръководител по ИТ“ до граждани на държавите — членки на ЕС, искът на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен.

78. Накрая следва да се отбележи, че в хода на настоящото разследване жалбоподателят е предявил искане за обезщетение. Омбудсманът счита, че не е необходимо това твърдение да се включва в настоящата му проверка по собствена инициатива, която, въпреки че произтича от случая на жалбоподателя, по същество се провежда в обществен интерес.

Заключение

Въз основа на своето разследване по този случай омбудсманът го приключва със следната критична забележка:

EUPOL COPPS е допуснала случай на лошо администриране, като не е спазила условията, определени в обявлението ѝ за свободна длъжност от април 2009 г. относно длъжността „ръководител в областта на информационните технологии“.

Жалбоподателят, EUPOL COPPS и Съветът ще бъдат информирани за това решение. С оглед на съображенията, изложени в точка 39 по-горе, омбудсманът счита за целесъобразно да информира и върховния представител.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 29 ноември 2011 година.

---

[1] За удобство това лице се нарича „жалбоподател“ в настоящото решение, въпреки че настоящата проверка е започнала по собствена инициатива на омбудсмана.

[2] Решение от 6 май 2009 г. по дело Campos Valls/Съвет, F-39/07, все още непубликувано в Сборника, точка 41.

[3] Кодексът е достъпен на уебсайта на Европейския омбудсман.

[4] Дело T-58/05 Centeno Mediavilla и други срещу Комисията [2007] ECR II-2523, параграф 75.