Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. На 9 септември 2009 г. жалбоподателят, адвокат със седалище в Брюксел, поиска от Европейската комисия достъп до вътрешния процедурен наръчник („Antitrust ManProc“) на своята генерална дирекция „Конкуренция“ („ГД „Конкуренция“) по дела съгласно Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора [1] („Регламент 1/2003“), и по-специално онези части от наръчника, които се отнасят до организацията на преписките на Комисията по такива дела. Искането се основаваше на Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията [2] ("Регламент 1049/2001").

2. На 5 октомври 2009 г. ГД „Конкуренция“ отхвърли това искане. Той посочи, че Antitrust ManProc съдържа насоки за своите служители относно начина на разглеждане на делата в областта на конкуренцията. Различните глави на Antitrust ManProc се състоят от модули, контролни списъци, образци, приложения, диаграми и полезни връзки. Според ГД „Конкуренция“ Antitrust ManProc е работен документ, изготвен за чисто вътрешни цели. Поради това той представлява подготвителен документ по отношение на процеса на вземане на решения на институцията по бъдещи отделни антитръстови дела. ГД „Конкуренция“ заяви, че оповестяването на този документ би било изключително вредно за процеса на вземане на решения на институцията в областта на прилагането на членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) и би засегнало способността на Комисията да извършва независима оценка на фактите, с които е сезирана. Освен това той заяви, че както всяка друга публична администрация, Комисията се нуждае от определено „пространство за размисъл“, за да защити вътрешните си работни процедури и процеса на вземане на решения. Следователно според ГД „Конкуренция“ изключението, посочено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент No 1049/2001, е било приложимо.

3. ГД „Конкуренция“ заяви, че оповестяването би засегнало и целта на проверките и разследванията на Комисията по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001. Тя обясни, че Antitrust ManProc съдържа чувствителна вътрешна информация и насоки относно процедурата и техниките за разследване при антитръстови разследвания, включително по отношение на внезапни проверки съгласно членове 20 и 21 от Регламент (ЕО) No 1/2003. ГД „Конкуренция“ изрази становището, че оповестяването на антитръстовия ManProc би направило обществено достояние неговата стратегия за разследване, което сериозно би засегнало бъдещото успешно провеждане на разследвания и проверки в областта на прилагането на антитръстовите правила.

4. ГД „Конкуренция“ заяви, че не може да се установи по-висш обществен интерес от оповестяването.

5. ГД „Конкуренция“ заяви, че не е възможен и частичен достъп, като се има предвид, че антитръстовият ManProc е обхванат от горепосочените изключения в своята цялост.

6. На 9 октомври 2009 г. жалбоподателят подаде потвърдително заявление за достъп. Той твърди, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001 може да се прилага само за конкретен случай, в който все още не е взето решение. Следователно антитръстовият ManProc, който се прилага общо, не би могъл да попадне в обхвата на тази разпоредба. Освен това жалбоподателят твърди, че оповестяването на общите методи и процедури, използвани от длъжностните лица на Комисията, не би могло да засегне процеса на вземане на решения във всеки конкретен случай или неговата „стратегия“ във всеки конкретен случай. Според жалбоподателя това е особено очевидно по отношение на разпоредбите на Antitrust ManProc относно начина, по който преписката следва да бъде подготвена за проверка от засегнатите страни. Жалбоподателят заяви, че позоваването от страна на ГД „Конкуренция“ на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 също е напълно неубедително. Той твърди, че антитръстовият ManProc не може да съдържа "чувствителна вътрешна информация", тъй като по дефиниция не се занимава с конкретни случаи.

7. Що се отнася до въпроса за по-висш интерес от оповестяването, жалбоподателят посочи, че много големите глоби, които понастоящем се налагат от Комисията съгласно Регламент 1/2003, означават, че общественият интерес по този въпрос сега е по-голям от всякога и че загрижеността относно процедурите на Комисията съответно се е увеличила. Фактът, че по същество едни и същи лица в рамките на Комисията на практика отговарят за изготвянето както на изложението на възраженията, така и на решението по дадено дело, означава, че е налице много голям обществен интерес от разбирането на практиките и процедурите, с които работи ГД „Конкуренция“. Това беше още по-очевидно, когато се считаше, че решенията на Комисията съгласно Регламент (ЕО) No 1/2003 обикновено се приемат от членовете на Комисията, никой от които не присъства на изслушванията на ГД „Конкуренция“, по съвет и въз основа на проекти, изготвени от длъжностни лица, чиято дейност се регулира от антитръстовия ManProc. Според жалбоподателя при тези обстоятелства е налице ясен и преобладаващ обществен интерес да се знае точно как служителите на ГД „Конкуренция“ са инструктирани да изпълняват задълженията си.

8. Жалбоподателят добави, че според него е трудно да се разбере защо следва да е невъзможно да се предостави поне частичен достъп.

9. В отговора си от 29 октомври 2009 г. генералният секретариат на Комисията посочи, че антитръстовият ManProc, за разлика от миналото, вече не представлява единен документ, а е бил реорганизиран и „сега е систематизиран изключително като интранет структура. Понастоящем той включва документи от много различно естество, които отговарят на вътрешни и чисто административни нужди, но също така препратки и връзки към публично достъпни документи, като например регламенти, известия, публикувани окончателни решения и съдебни решения, както и други документи от други генерални дирекции и служби, които не са пряко свързани с инструктажа по дела по смисъла на членове 81 и 82 от Договора за ЕО. Освен това тази структура се актуализира ежедневно.“ Въз основа на член 6, параграф 2 от Регламент 1049/2001 Комисията поиска от жалбоподателя да изясни дали искането му е ограничено „до антитръстовия ManProc strictu sensu или включва и горепосочените документи, към които главите на ManProc съдържат връзки. Освен това Комисията поиска от жалбоподателя да обясни какво има предвид под „... по-специално частите от наръчника, които се отнасят до организацията на досиетата на Комисията в такива случаи“. Тя посочва, че срокът за разглеждане на потвърдителното заявление започва да тече едва от датата на получаване на тази допълнителна информация.

10. В отговора си от 30 октомври 2009 г. жалбоподателят посочи, че неговото искане следва да се разбира като ограничено до антитръстовия ManProc strictu sensu. Ако обаче за Комисията би било по-удобно да му предостави достъп до Antitrust ManProc по електронен път, включително до връзките, той би се радвал да го получи под тази форма. Що се отнася до допълнителния въпрос на Комисията, жалбоподателят обясни, че за него не е лесно да бъде много точен. Той обаче посочи, че предполага, че Antitrust ManProc съдържа указания за длъжностните лица, например относно начина, по който те следва да организират и организират досието на Комисията по всеки отделен случай, относно номерирането на получените документи, дали досието следва да се съхранява в хронологичен ред или по някакъв друг начин, как следва да се третират множество копия на един и същ документ, как следва да се третират документите, получени от различни дружества, и как копия на обемисти публикувани документи или книги следва да бъдат включени в досието по всеки случай. Жалбоподателят добави, че под „досието“ той има предвид досието, което своевременно може да се наложи да бъде предоставено на някои или на всички засегнати дружества, но също и на онези документи, с които те не са разполагали. Той отбеляза, че ще бъде благодарен, ако Комисията потвърди разбирането му по този въпрос.

11. С писмо от 19 ноември 2009 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че срокът за отговор на потвърдителното му заявление трябва да бъде удължен с 15 работни дни до 14 декември 2009 г.

12. На 14 декември 2009 г. Комисията информира жалбоподателя, че неговото заявление е довело до вътрешно обсъждане на информация, която би могла да бъде от интерес за обществеността като цяло и за правната общност в частност. В резултат на това ГД „Конкуренция“ понастоящем подбира и адаптира откъси от документацията относно своите производства по антитръстови дела с оглед на публикуването им на своя уебсайт под формата на „Най-добри практики“. Комисията добави, че тази работа изисква задълбочена оценка от около петстотин страници от изключително техническо естество и се очаква да приключи до края на януари 2010 г. Информацията, която ще бъде публикувана в интернет, ще съответства на вида частичен достъп, който може да бъде предоставен на антитръстовия ManProc. Поради това Комисията предложи, като „справедливо“ решение съгласно член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1049/2001, обработката на потвърдителното заявление на жалбоподателя да бъде преустановена до публикуването на „най-добрите практики“.

13. На 15 декември 2009 г. жалбоподателят се съгласи да изчака да види какво ще публикува Комисията, при условие че то бъде публикувано до края на януари 2010 г. Жалбоподателят си запазва правото да „продължи процедурата“, ако публикуваното не отговаря на изискванията на Регламент 1049/2001.

14. На 16 декември 2009 г. жалбоподателят предложи Комисията най-малкото да му предостави съдържанието или индекса на Antitrust ManProc, които според него не могат да бъдат обхванати от никое от изключенията в Регламент 1049/2001.

15. С писмо, изпратено на 21 януари 2010 г., Комисията уведоми жалбоподателя, че "най-добрите практики" вече са публикувани.[3] Тя също така приложи индексната таблица на антитръстовия ManProc.

16. На 26 януари 2010 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана. В писмото си той посочва, че с изключение на съдържанието на Antitrust ManProc, Комисията не му е предоставила нито един от поисканите от него документи. Жалбоподателят заяви, че единствената причина, която е била предложена, за да не бъдат разкрити (т.е. че те са свързани с отделни случаи), е очевидно неправилна. Поради това той поиска от омбудсмана да гарантира спазването на задълженията на Комисията съгласно Регламент 1049/2001.

Предмет на разследването

17. В жалбата си жалбоподателят по същество представи следното твърдение и следното твърдение:

Твърдение:

Комисията не е разгледала правилно искането на жалбоподателя за достъп до антитръстовия ManProc.

Твърдение:

Комисията следва да предостави достъп до Antitrust ManProc.

Проучването

18. Настоящата жалба е подадена до омбудсмана на 26 януари 2010 г.

19. На 8 март 2010 г. омбудсманът поиска становище от Комисията, което беше представено на 4 юни 2010 г. Омбудсманът препрати становището на Комисията на жалбоподателя за неговите забележки, които той изпрати на 8 юни 2010 г.

20. В становището си Комисията твърди, че жалбата е преждевременна. Поради това на 15 юни 2010 г. омбудсманът поиска от Комисията да представи становище по съществото на настоящата жалба. Комисията изпрати отговора си на 26 юли 2010 г. Този отговор беше изпратен на жалбоподателя, който представи своите забележки на 28 юли 2010 г.

21. На 19 август 2010 г. омбудсманът реши, че е необходимо да се извърши проверка на Antitrust ManProc. Тази проверка беше извършена на 4 октомври 2010 г. Копие от доклада от проверката беше изпратено на жалбоподателя, който представи становището си на 12 октомври 2010 г.

22. На 28 февруари 2011 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение. Комисията изпрати отговора си на 6 май 2011 г. Този отговор беше препратен на жалбоподателя за становище, което той изпрати на 12 май 2011 г.

23. На 20 май 2011 г. омбудсманът поиска от Комисията допълнителна информация относно своя отговор. Комисията предостави тази информация на 2 август 2011 г. Отговорът на Комисията беше препратен на жалбоподателя за становище, което той изпрати на 4 август 2011 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

24. В първото си становище Комисията приема, че жалбата е преждевременна, тъй като все още не е взела окончателно становище по заявлението за достъп. Според Комисията е било договорено жалбоподателят да реши дали да продължи потвърдителното си заявление, след като е публикувал "най-добрите практики". Поради това Комисията е очаквала жалбоподателят да се обърне отново към нея и, ако желае да продължи с потвърдителното си заявление, да посочи каква допълнителна информация желае да получи. Тя добави, че поради това е изненадана, че вместо това жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана. Комисията предложи жалбоподателят да уточни коя информация не е обхваната от „най-добрите практики“, които би искал да получи.

25. В коментарите си по това първо становище жалбоподателят подчерта, че „най-добрите практики“ не са достатъчни и че желае да му бъде предоставен достъп до антитръстовия ManProc в неговата цялост.

26. Като се има предвид, че жалбоподателят е приел предложението на Комисията, направено в писмото ѝ от 14 декември 2009 г., за спиране на обработката на потвърдителното му заявление до публикуването на "най-добрите практики", действително би могло да се твърди, че би било полезно той да се обърне отново към Комисията, за да я информира, че не счита тази публикация за достатъчна, за да удовлетвори искането му за достъп, преди да подаде жалба до омбудсмана. В писмото си от 14 декември 2009 г. обаче Комисията ясно посочи, че „най-добрите практики“ ще съответстват на вида частичен достъп, който може да бъде предоставен на антитръстовия ManProc. Освен това в писмото на Комисията от 21 януари 2010 г. се посочва потвърдителното заявление на жалбоподателя от 9 октомври 2009 г. и се изразява надежда, че публикуването на „Най-добри практики“ и предоставянето на индексната таблица на антитръстовия ManProc ще удовлетворят искането на жалбоподателя. Като се има предвид, че това писмо не е поканило жалбоподателя да представи коментари, жалбоподателят е имал право да счита, че то представлява отговор на институцията на неговото потвърдително заявление.

27. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателят не е длъжен да се обърне отново към Комисията, преди да подаде жалба до него. Следователно предположението, че настоящото твърдение за нарушение е преждевременно, е неоснователно.

28. Във второто си становище Комисията поддържа позицията си. Тя твърди, че няма основания писмото ѝ от 21 януари 2010 г. да се счита за решение по потвърдителното заявление, тъй като не е отказала достъп до никакъв документ. Комисията заяви, че не е продължила разглеждането на потвърдителното заявление на жалбоподателя, тъй като той не е отговорил на писмото ѝ от 21 януари 2010 г.

29. Омбудсманът не е убеден в тези аргументи. На фона на предходната кореспонденция е очевидно, че писмото от 21 януари 2010 г. имплицитно потвърждава позицията на Комисията, че не може да бъде предоставен достъп до антитръстовия ManProc като такъв. Ако това писмо имаше за цел само да представлява стъпка в текущо обсъждане с жалбоподателя, би се очаквало Комисията да прикани жалбоподателя да представи коментари по него и да обясни дали по този начин неговото заявление за достъп е било удовлетворено. Както вече беше посочено обаче, писмото от 21 януари 2010 г. не съдържа такава покана. Освен това позицията на Комисията би била неубедителна, дори ако се приеме, че жалбоподателят трябва да отговори на писмото от 21 януари 2010 г., преди Комисията да може да пристъпи към разглеждане на потвърдителното му заявление. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят ясно посочва, че не е удовлетворен от писмото на Комисията от 21 януари 2010 г. Тази жалба беше препратена на Комисията на 8 март 2010 г. За да бъде последователна, въз основа на позицията, която твърди, че е заела, Комисията е трябвало да вземе решение по потвърдителното заявление най-късно на този етап или да се свърже с жалбоподателя, за да продължи усилията си за намиране на справедливо решение съгласно член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001. Такива стъпки обаче не бяха предприети. Вярно е, че дотогава омбудсманът е започнал разследване по този случай. Този факт обаче не освобождава институцията от задълженията ѝ да изпълнява задълженията си по Регламент 1049/2001, ако според нея разглеждането на заявлението за достъп все още не е приключило.

А. Твърдение за неправилно разглеждане на искането на жалбоподателя за достъп и съответното искане

Аргументи, представени на омбудсмана

30. В първоначалното си становище Комисията посочи, че междувременно е публикувала „най-добрите практики“. Комисията заяви, че този документ представлява конкретно усилие от страна на ГД „Конкуренция“ за повишаване на прозрачността и предвидимостта на нейните антитръстови процедури. Основната му цел беше да предостави насоки на заинтересованите страни и други заинтересовани страни относно ежедневното провеждане на антитръстови производства пред Комисията. Според Комисията жалбоподателят следва да уточни коя информация, която не е обхваната от „най-добрите практики“, все пак би искал да види.

31. В становището си жалбоподателят обяснява, че като се има предвид, че не е виждал антитръстовия ManProc, за него е било невъзможно да посочи точно каква информация се съдържа в него, която не е била включена в „най-добрите практики“. Жалбоподателят обаче е предположил, че трябва да има много такава информация. Това става ясно от сравнението на "най-добрите практики" и съдържанието на антитръстовия ManProc. Това стана ясно и от сравнението на „най-добрите практики“ и цялата практика на ГД „Конкуренция“. Жалбоподателят заяви, че понастоящем Комисията не твърди, че в Регламент (ЕО) No 1049/2001 има основание за отказ да му бъде разкрит антитръстовият ManProc. Той добави, че когато от Комисията се иска достъп до даден документ съгласно Регламент 1049/2001, очевидно не е достатъчно тя да предостави друг напълно различен документ, написан с различна цел, и да твърди, че е предоставила част от информацията под друга форма.

32. Като илюстрация и без да ограничава искането си за достъп, жалбоподателят отбеляза, че Antitrust ManProc трябва да разгледа следните въпроси:

- указания относно критериите за определяне на информацията, която дружествата могат да поискат да бъде третирана като поверителна или търговска тайна;

- инструкции за провеждане на срещи с представители на дружеството и водене на записи на телефонни разговори с такива представители;

- инструкции за социални контакти с представители на фирмата;

инструкции относно исканията за информация до дружествата и решения, изискващи от дружествата да предоставят информация;

- указания за предоставяне на документи, представени от едно дружество на дружество с противоположни възгледи или интереси;

- инструкции за това кога следва да се издават съобщения за медиите за отделни дружества;

- инструкции за използването и провеждането на процедурите за поемане на задължения и уреждане на задължения от дружествата;

- инструкции за разглеждане на искания от дружества за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, за да се гарантира, че дружествата се третират безпристрастно;

- инструкции относно момента на приемане на решенията от Комисията, за да се гарантира, че те няма да станат публични, когато съответните фондови борси са отворени (чувствителни към пазара случаи);

- критерии за вземане на решение кои документи са достатъчно важни, за да бъдат изпратени на националните органи за защита на конкуренцията;

- инструкции за създаване на "комисии за партньорска проверка" и за консултиране с главния икономист;

- указания кога следва да се обмислят временни мерки;

- указания кога Комисията следва да представи становища пред националните съдилища;

- указания за гарантиране, че предложенията относно размера на предложените глоби не се оповестяват извън Комисията;

- указания за изчисляване на глобите;

- инструкции за получаване на подписи от членовете на Комисията и мандатите за делегиране на подписи;

- инструкции, с които да се гарантира, че всички изявления, подадени до членове на Комисията, различни от члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, и до генерални дирекции, различни от ГД „Конкуренция“, се включват в досието на ГД „Конкуренция“;

- инструкции, с които да се гарантира, че изявленията, получени след като служителят по изслушването е удостоверил в окончателния си доклад, че правата на защита са били спазени, и преди Комисията официално да приеме решението, се представят на вниманието на служителя по изслушването, така че неговото удостоверение да може да бъде изменено, ако е необходимо.

33. Жалбоподателят добави, че ако, противно на очакванията, антитръстовият ManProc не съдържа разпоредби по отношение на нито един от тези въпроси, този пропуск също би бил от голямо значение и интерес. Единствено оповестяването на целия антитръстов ManProc би могло да позволи на заинтересованите страни да установят такива пропуски.

34. В заключение жалбоподателят припомни, че Регламент 1049/2001 сега трябва да се тълкува и прилага при спазване на императивните изисквания на член 15 от ДФЕС и членове 41 и 42 от Хартата на основните права на ЕС.

35. Във второто си становище Комисията отбеляза, че Antitrust ManProc е вътрешен уебсайт на ГД „Конкуренция“ с връзки към редица документи, съдържащи насоки, обща информация, примери за случаи и т.н. Комисията повтори позицията си, че Antitrust ManProc не може да бъде оповестен като такъв. Предоставянето на тази документация би разкрило стратегията на Комисията за разследване в тази област на дейност. Това би могло да се използва от разследваните предприятия и от техните правни съветници за адаптиране на поведението им по начин, който може да затрудни възпирането на нарушенията на конкурентното право. Не беше изключено обаче части от антитръстовия ManProc да бъдат оповестени публично. Ето защо Комисията реши да публикува „най-добрите практики“.

36. Комисията отбеляза, че е убедена, че най-добрият начин за постигане на напредък е да се продължи диалогът с жалбоподателя с оглед на намирането на „справедливо“ решение по смисъла на член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

37. В становището си жалбоподателят твърди, че индексът относно съдържанието на антитръстовия ManProc, който му е бил предоставен, очевидно не му е позволил да прецени дали „най-добрите практики“ са осигурили задоволителен достъп до антитръстовия ManProc. "Най-добрите практики" бяха по-малко от резюме или перифраза на малка част от антитръстовия ManProc. Такъв заместител не е това, което Регламент 1049/2001 задължава Комисията да оповести, т.е. самият документ.

38. Жалбоподателят заяви, че Комисията не е дала никакви обяснения за твърдението си, че предоставянето на достъп до антитръстовия ManProc би разкрило неговата „стратегия за разследване“ и е трудно да се разбере как това може да е вярно по отношение на която и да е част от антитръстовия ManProc. Във всеки случай този довод изглежда не попада в обхвата на нито едно от изключенията от задължението на Комисията да предоставя своите документи.

39. Освен това жалбоподателят заяви, че оповестяването на антитръстовия ManProc би имало следните последици, наред с другото:

- това ще даде възможност на дружествата да видят дали инструкциите на Комисията се изпълняват;

- това ще даде възможност на дружествата да видят дали антитръстовият ManProc не гарантира справедлив процес и зачитане на правото на защита, или не предвижда никакви правила, или позволява на длъжностните лица неограничена свобода на преценка;

- това ще даде възможност на дружествата да видят какви предпазни мерки са необходими, за да се гарантира например, че служителят по изслушванията научава за изявленията, направени пред други членове на Комисията, или след като подпише окончателния доклад и преди членовете на Комисията да вземат своето решение;

- това би позволило на дружествата да видят до каква степен са подредени „панели“ и главният икономист, така че да се предотвратят конфликти на интереси;

- това ще даде възможност на дружествата да видят до каква степен могат да разчитат на дадените им гаранции и да видят кой е отговорен за всяка стъпка в процедурата.

40. Жалбоподателят стигна до заключението, че накратко оповестяването на целия антитръстов ManProc ще даде възможност на дружествата да видят какви са задълженията на длъжностните лица и дали те ги изпълняват. Това не би могло да включва или да засегне „стратегията за разследване“ на Комисията, която по дефиниция трябва да се отнася до конкретни случаи или приоритети.

Проверка на досието

41. След като разгледа аргументите, представени от жалбоподателя и Комисията, омбудсманът стигна до заключението, че е необходимо да се извърши проверка на Antitrust ManProc.

42. По повод на тази проверка представителите на ГД „Конкуренция“ обясниха, че Antitrust ManProc понастоящем се състои от около 40 модула, 22 контролни списъка, 2 300 образеца (включително преводи и архивирани проектоверсии на образците) и 220 приложения (включително законодателство, обявления и друга публична информация). След проучване се оказа, че "модулите" са това, което може да се нарече повече или по-малко подробни документи по определени теми. Впоследствие представителите на ГД „Конкуренция“ потвърдиха, че документът „Най-добри практики“ е изготвен въз основа на тези модули.

43. Представителите на ГД „Конкуренция“ обясниха също така, че Antitrust ManProc се актуализира постоянно, когато това е необходимо. Това би могло да означава, че последното преразглеждане на даден раздел е било извършено преди известно време, когато междувременно не е възникнала необходимост от актуализации. Проверката на Antitrust ManProc показа, че това наистина е така. Той показа също така, че Antitrust ManProc съдържа връзки към определени документи, като например становища на Правната служба на Комисията по по-общи въпроси. Представителите на ГД „Конкуренция“ обясниха, че тези връзки ще бъдат премахнати, след като съответното съдържание на тези документи бъде включено в модулите.

44. Проверката на Antitrust ManProc показа също така, че той съдържа връзки към информация, съхранявана на друго място на интранет страницата на ГД „Конкуренция“, включително относно процедурите за сливане.

45. Представителите на ГД „Конкуренция“ подчертаха, че антитръстовият ManProc е изготвен за вътрешно ползване и не е достъпен за трети страни. Те потвърдиха, че тя не е достъпна и за стажантите в ГД „Конкуренция“. Също така стана ясно, че определени части са достъпни само за определени длъжностни лица в ГД „Конкуренция“. Освен това от Antitrust ManProc стана ясно, че определена допълнителна информация (като например „Наръчник за проверките“), която не е включена в него, ще бъде достъпна за длъжностните лица само ако и когато е необходимо.

46. Представителят на омбудсмана разгледа значителен брой подразделения на Antitrust ManProc. Той отбеляза, че повечето от образците, които е проверил, наистина са това, което подсказва името, т.е. обикновени структури без съществено съдържание, които трябва да бъдат попълнени, когато възникне необходимост.

47. Представителят на омбудсмана поиска и получи снимки на екрана на второто ниво на антитръстовия ManProc, т.е. копия на страниците, които се отварят, когато се щракне върху заглавията, посочени в съдържанието, предоставено на жалбоподателя. Той също така поиска и получи копие от модула за „искания за информация“. Представителите на ГД „Конкуренция“ посочиха, че тези документи следва да се считат за поверителни.

48. В становището си по доклада от тази проверка жалбоподателят потвърди, че искането му се отнася до всички документи, обхванати от Antitrust ManProc, включително всички, описани като контролни списъци и образци.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

49. Омбудсманът отбеляза, че Комисията не е оспорила, че Регламент 1049/2001 е приложим по отношение на Antitrust ManProc. Изглежда полезно да се отбележи, че Регламент 1049/2001 се отнася до достъпа до документи, съхранявани от институция на ЕС. Понятието „документ“ е определено в член 3, буква а) от Регламент 1049/2001 като „всяко съдържание, независимо от неговия носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис), което се отнася до въпрос, свързан с политиките, дейностите и решенията, попадащи в сферата на компетентност на институцията“.

50. Antitrust ManProc съдържа значителен брой документи, т.е. модули, контролни списъци, образци, приложения, диаграми и връзки. Според информацията, предоставена от Комисията по време на проверката, е имало повече от 2 500 такива съставни документа. Поради това беше от съществено значение преди всичко да се установи възможно най-точно кои от тези документи са обхванати от заявлението за достъп на жалбоподателя.

51. В писмото си до ГД „Конкуренция“ от 30 октомври 2009 г. жалбоподателят посочва, че искането му е ограничено до антитръстовия ManProc strictu sensu. Това означава, че искането на жалбоподателя за достъп не обхваща документите, описани в писмото на ГД „Конкуренция“ от 29 октомври 2009 г. като препратки и връзки към публично достъпни документи, като например регламенти, известия, публикувани окончателни решения и съдебни решения, както и документи от други генерални дирекции и служби и документи, които не са пряко свързани с инструктажа по делата по смисъла на членове 101 и 102 от ДФЕС. По-специално документите относно начина, по който ГД „Конкуренция“ разглежда случаи на държавна помощ или сливания, не са били обхванати от искането на жалбоподателя за достъп. Това искане не обхваща и документи, които, въпреки че са от значение за подхода на ГД "Конкуренция" към делата в областта на конкуренцията, не са включени в Antitrust ManProc, като например "Vademecum for inspection".

52. С оглед на гореизложеното омбудсманът предположи, че повечето от връзките, които фигурират в полетата на екранните снимки на второто ниво на антитръстовия ManProc, т.е. копия на тези страници, които се отварят, когато се кликне върху заглавията, посочени в съдържанието, няма да попаднат в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя.

53. Според ГД „Конкуренция“ Antitrust ManProc също така е съдържал архивирани проектоверсии на образците, които трябва да се използват при разглеждането на дела в областта на конкуренцията. Като се има предвид, че искането на жалбоподателя за достъп изглежда е мотивирано от желанието да се запознае с начина, по който ГД „Конкуренция“ разглежда делата в областта на конкуренцията, омбудсманът предположи, че жалбоподателят също не се интересува от тези архивирани проекти на версии.

54. Дори като се вземат предвид горните съображения, остава фактът, че заявлението на жалбоподателя за достъп се отнася до голям брой документи, поне някои от които са доста обемни. Според Комисията само модулите се състоят от около 500 страници.

55. В коментарите си по второто становище на Комисията жалбоподателят отбеляза, че Комисията не се е позовала на никакво конкретно изключение от правото на достъп, когато е твърдяла, че оповестяването на антитръстовия ManProc би разкрило нейната стратегия за разследване. Това изявление би могло да се разбира като внушаващо, че Комисията вече не желае да се позовава на подобно изключение. Омбудсманът счита, че такова предположение би било неоснователно. Ясно е, че Комисията продължава да счита, че отказът ѝ да предостави достъп до Antitrust ManProc е обоснован от двете изключения, на които се позовава в писмото си от 5 октомври 2009 г., а именно член 4, параграф 2, трето тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001.

56. В член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 се предвижда, че достъпът до документ се отказва, когато оповестяването би засегнало защитата на „целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването“.

57. Член 4, параграф 3, първа алинея гласи следното:

„Достъпът до документ, изготвен от институция за вътрешно ползване или получен от институция, който се отнася до въпрос, по който институцията все още не е взела решение, се отказва, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

58. Жалбоподателят твърди, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001 може да се прилага само за конкретен случай, в който все още не е взето решение. Следователно антитръстовият ManProc, който се прилага общо, не би могъл да попадне в обхвата на тази разпоредба. Освен това жалбоподателят твърди, че позоваването от страна на ГД „Конкуренция“ на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 също е напълно неубедително. Той твърди, че антитръстовият ManProc не може да съдържа "чувствителна вътрешна информация", тъй като по дефиниция не се занимава с конкретни случаи. Що се отнася до аргумента на Комисията, че оповестяването на антитръстовия ManProc би разкрило неговата „стратегия за разследване“, жалбоподателят заяви, че това не е възможно, тъй като тази стратегия по дефиниция трябва да се отнася до конкретни случаи или приоритети.

59. Омбудсманът не намира аргументите на жалбоподателя за убедителни.

60. Член 15, параграф 3 от ДФЕС предвижда, че „[в]секи гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител, при спазване на принципите и условията, които следва да бъдат определени в съответствие с настоящия параграф.“ По същия начин член 42 от Хартата на основните права на ЕС предвижда, че „[в]секи гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от вида на техния носител“[4].

61. Горепосочените разпоредби са въведени с Регламент 1049/2001, който, както е видно от четвъртото съображение и от член 1 от него, има за цел да даде възможно най-пълно действие на правото на публичен достъп до документите, съхранявани от институциите на Съюза.

62. Това право на достъп обаче подлежи на някои ограничения, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) No 1049/2001. Тъй като те представляват дерогация от принципа за възможно най-широк публичен достъп до документи, изключенията в член 4 от Регламент 1049/2001 трябва да се тълкуват и прилагат стриктно.[5] Следователно оповестяването може да бъде отказано само ако институцията може да докаже, че то би могло конкретно и ефективно да засегне интереса, защитен от съответното изключение.[6] Освен това рискът от засягане на защитен интерес трябва да бъде разумно предвидим, а не чисто хипотетичен [7].

63. Въпреки че по този начин беше ясно, че трябва да се прилага строг стандарт, когато се проверява дали оповестяването на даден документ засяга целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001) или сериозно засяга процеса на вземане на решения на институцията (член 4, параграф 3, първа алинея), омбудсманът счете, че нищо не показва, че този риск може да бъде от значение само ако се отнася до конкретни случаи. Вярно е, че по всяка вероятност ще бъде по-лесно да се оцени този риск във връзка с документи, отнасящи се до конкретни случаи. Това обаче не означава, че такъв риск не може да съществува, ако даден документ се отнася до повече от един случай или дори до множество случаи. Напротив, ако оповестяването на даден документ би имало посочените отрицателни последици не само по отношение на един конкретен случай, но и за множество случаи, пренебрегването на тези последици само поради това, че не са ограничени до един конкретен случай, според омбудсмана би лишило съответните изключения от полезното им действие именно там, където това въздействие е най-необходимо.

64. Разглеждането на заявление за достъп до процедурен наръчник като разглеждания в настоящия случай е класически пример за това положение. Необходимо е обаче да се вземе предвид фактът, че такъв документ не се отнася до конкретен случай, а е предназначен да се използва във всички такива случаи, разглеждани от дадена институция. Ето защо е особено важно да се провери дали оповестяването на такъв документ би засегнало конкретно и ефективно интереса, защитен от съответното изключение, дали този риск е разумно предвидим и дали не е чисто хипотетичен.

65. Комисията твърди, че оповестяването на антитръстовия ManProc би било много вредно за процеса на вземане на решения на институцията в областта на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и би засегнало способността ѝ да извършва независима оценка на фактите, с които е сезирана. Освен това той заяви, че както всяка друга публична администрация, Комисията се нуждае от определено „пространство за размисъл“, за да защити вътрешните си работни процедури и процеса на вземане на решения. Тези твърдения очевидно са твърде общи, за да се установи, че изключенията, на които се позовава Комисията, се прилагат в настоящия случай.

66. Комисията обаче също така заяви, че антитръстовият ManProc съдържа чувствителна вътрешна информация и насоки относно процедурата и техниките за разследване при антитръстови разследвания, включително по отношение на внезапни проверки, и че оповестяването му ще направи стратегията му за разследване обществено достояние и по този начин сериозно ще подкопае успешното провеждане на бъдещи разследвания и проверки в областта на прилагането на антитръстовите правила.

67. Омбудсманът счита този аргумент за принципно убедителен. Въпреки че изявлението на Комисията остава общо по своя характер, то дава достатъчно точна представа за вида информация, която Комисията има предвид. Ако оповестяването на Antitrust ManProc действително трябваше да разкрие стратегията за разследване на ГД „Конкуренция“, това всъщност би могло сериозно да подкопае успеха на нейната мисия да прилага, заедно с националните органи за защита на конкуренцията и съдилища, правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Противно на твърденията на жалбоподателя, омбудсманът счита, че терминът „стратегия за разследване“ не е непременно съсредоточен върху даден случай, но би могъл да обхваща и подхода на ГД „Конкуренция“ към делата в областта на конкуренцията като цяло.

68. Като се има предвид, че Комисията се ограничи до общо описание на опасенията, въз основа на които счете, че има право да откаже оповестяването на антитръстовия ManProc, омбудсманът не счете за полезно да разгледа цялото съдържание на този документ на този етап от разследването. Разглеждането на тези части от Antitrust ManProc обаче, които той е разгледал подробно, го е довело до заключението, че изключенията, на които се позовава Комисията, действително могат да бъдат приложими в настоящия случай.

69. На този етап омбудсманът не счете за необходимо да проучи допълнително дали оповестяването може да бъде отказано въз основа на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001), на член 4, параграф 3, първа алинея или и на двете разпоредби. Всъщност и каквато и разпоредба да е била приложена, е било ясно, че достъпът до Antitrust ManProc в неговата цялост не може да бъде отказан.

70. По-специално загрижеността на Комисията, че оповестяването на Antitrust ManProc ще направи публично достояние стратегията ѝ за разследване, очевидно е от значение по отношение на онези части от Antitrust ManProc, които се отнасят до събирането на информация. Не е ясно обаче как това опасение би могло да бъде от значение по отношение на онези части от антитръстовия ManProc, които разглеждат въпроси, свързани със съхраняването на преписката и достъпа до нея, от които жалбоподателят е особено заинтересован.

71. От гореизложеното следва, че на Antitrust ManProc е можело и е трябвало да бъде предоставен поне частичен достъп. Становището на Комисията, че антитръстовият ManProc попада в обхвата на горепосочените изключения в своята цялост, е очевидно неоснователно.

72. Преди да се разгледа въпросът за частичния достъп, следва да се провери дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на антитръстовия ManProc. Ако такъв интерес съществуваше, Комисията, разбира се, щеше да трябва да предостави достъп до Antitrust ManProc в неговата цялост и въпросът за частичния достъп вече нямаше да бъде релевантен.

73. Жалбоподателят изтъкна редица съображения в подкрепа на становището си, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на антитръстовия ManProc. Омбудсманът се съгласи, че тези съображения показват, че обществеността действително би могла да има интерес от достъп до антитръстовия ManProc. Те обаче не установиха, че този интерес има предимство пред интересите, защитени от горепосочените изключения в Регламент 1049/2001. Например, вярно е, че понастоящем Комисията налага много големи глоби съгласно Регламент (ЕО) No 1/2003. Трябва обаче да се има предвид фактът, че Комисията е публикувала Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент 1/2003.[8] Комисията също така е публикувала Известие относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по дела за картели.[9] Освен това следва да се отбележи, че съдилищата на ЕС разполагат с неограничена компетентност за контрол върху решенията за налагане на глоби.[10] Следователно не е ясно защо размерът на наложените от Комисията глоби следва да доведе до по-висш обществен интерес от оповестяването на антитръстовия ManProc.

74. Комисията твърди, че публикуването на „най-добрите практики“ съответства на вида частичен достъп, който може да бъде предоставен на антитръстовия ManProc. Жалбоподателят е на мнение, че за да се разгледа заявление за достъп до даден документ съгласно Регламент 1049/2001, не е достатъчно да се предостави на разположение друг напълно различен документ, написан с различна цел, и да се твърди, че той е предоставил част от информацията под друга форма. Омбудсманът счете, че публикуването на „най-добрите практики“ би могло да бъде от значение в настоящия контекст само ако този документ действително включва всички части от антитръстовия ManProc, до които може да бъде предоставен достъп съгласно Регламент 1049/2001. Случаят очевидно не е такъв. Например сравнението на модула „Искания за информация“ и съответните части от „Най-добри практики“ показа, че първият съдържа значително количество информация, която изглежда не е обхваната от двете горепосочени изключения, но не е обхваната от второто. Всъщност съответният модул обхваща около десет пъти повече страници от съответните части на „Най-добри практики“. В този контекст следва да се отбележи, че Комисията е посочила, че изготвянето на „най-добрите практики“, които се състоят от по-малко от 30 страници, изисква задълбочена оценка от около 500 страници.

75. С оглед на гореизложеното омбудсманът направи предварителната констатация, че Комисията не е разгледала правилно искането на жалбоподателя за достъп до антитръстовия ManProc и че този пропуск представлява случай на лошо администриране. Поради това той направи съответно предложение за приятелско решение в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман.

76. Омбудсманът счете за полезно да предложи някои насоки за това какво би могла да направи Комисията, за да приведе подхода си в съответствие с изискванията на Регламент 1049/2001. В този контекст беше полезно да се направи разграничение между модулите, от една страна, и другите части на антитръстовия ManProc, от друга страна.

77. Що се отнася до модулите, омбудсманът беше наясно с факта, че разглеждането на около 500 страници документи с цел да се установи кои части могат да бъдат направени достъпни, би изисквало значителна работа. Омбудсманът ясно е обърнал внимание на необходимостта да се избегне непропорционална тежест на работата. Трябва обаче да се отбележи, че модулите се намират на вътрешен уебсайт на ГД „Конкуренция“, т.е. те са достъпни в електронен формат. Следователно подготовката на тези модули за публичен достъп не би изисквала ръчно заличаване на текст върху печатно копие, което би отнело особено много време.

78. Що се отнася до другите документи, по-специално множеството образци, омбудсманът се съгласи със становището на Комисията, че член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001 е приложим. Тази разпоредба гласи следното: „В случай на заявление, отнасящо се до много голям документ или до много голям брой документи, съответната институция може да се консултира неофициално със заявителя с оглед намирането на справедливо решение.“

79. За да може жалбоподателят да помогне за намирането на такова решение, той обаче първо трябва да бъде информиран по-точно за това какви документи (различни от модулите) всъщност съдържа Antitrust ManProc. Омбудсманът счита, че само въз основа на такава информация жалбоподателят може да реши дали искането му за достъп може да бъде ограничено до определени документи. Според омбудсмана предоставянето на достъп на жалбоподателя до екранните снимки от второто ниво на Antitrust ManProc, т.е. копия на страниците, които се отварят, когато се кликне върху заглавията, посочени в съдържанието, би могло да бъде полезна отправна точка, ако е необходимо, след като се заличат някои пасажи, които са обхванати от горепосочените изключения съгласно Регламент 1049/2001.

80. Накрая, трябва да се вземе предвид фактът, че както обяснява Комисията, Antitrust ManProc е бил постоянно актуализиран, когато това е било необходимо. Съответното искане за достъп е подадено през 2009 г. Омбудсманът счита, че въпреки това би било в интерес и на двете страни, ако при вземането на решение относно това до каква степен може да бъде предоставен достъп Комисията може да се основе на версията на антитръстовия ManProc, налична към този момент.

81. Въз основа на горепосочените съображения омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение:

„Като вземе предвид констатациите на омбудсмана, Комисията би могла да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до антитръстовия ManProc с оглед на предоставянето на частичен достъп. По-специално тя би могла да обмисли i) предоставянето на частичен достъп до модулите и ii) неофициалното съгласуване с жалбоподателя, за да се намери справедливо решение по отношение на достъпа до другите документи, които са част от антитръстовия ManProc и които са обхванати от искането на жалбоподателя за достъп.“

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

82. В отговора си Комисията заяви, че приветства предложението на омбудсмана. Тя потвърди становището си, че това, което счита за много широко искане, отправено от жалбоподателя, може да бъде разгледано само чрез диалог с оглед на намирането на справедливо решение. Той добави, че антитръстовият ManProc, като "жив" инструмент, който непрекъснато се актуализира и подобрява, е претърпял значителни промени след подаването на искането за достъп. Следователно диалогът с жалбоподателя би могъл да даде възможност на последния да обсъди дали би предпочел да има достъп до частите от настоящата версия, които могат да бъдат оповестени, а не до версията на антитръстовия човек от 2009 г.

83. Поради това Комисията предложи i) да разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп до модулите и ii) да продължи диалога с жалбоподателя по отношение на определянето на точния обхват на заявлението му и да постигне съгласие по график за обработване на заявлението му за достъп до документите, попадащи в обхвата на заявлението му.

84. В коментарите си по този отговор жалбоподателят заяви, че Комисията вече е разполагала с достатъчно време, за да „разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп“, но не е направила конкретно или съдържателно предложение. Той добави, че макар Комисията да е предложила "продължаване на диалога", не е имало никакъв диалог. Що се отнася до предложението на Комисията да „се споразумее за график“, жалбоподателят отбеляза, че не е направил предложения за такъв график. Жалбоподателят заяви, че му се струва, че Комисията просто се опитва да забави всяко решение. Поради това той поиска от омбудсмана да гарантира, че Комисията изпълнява задълженията си съгласно Регламент 1049/2001, без да допуска по-нататъшно забавяне.

85. С оглед на гореизложеното омбудсманът поиска от Комисията да уточни i) кога предлага конкретно да се разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп до модулите и ii) кога ще се свърже с жалбоподателя, за да обсъди въпроса за достъпа до части от антитръстовия ManProc, различни от модулите.

86. В отговора си Комисията посочи, че вследствие на предложението на омбудсмана за приятелско решение е започнала работа по изготвянето на публично достъпна версия на модулите на антитръстовия ManProc. Този процес вече беше в ход. Комисията добави, че се е свързала с жалбоподателя на 7 юни 2011 г. и че е била проведена среща на 14 юни 2011 г. Жалбоподателят е заявил, че не се интересува само от технически инструкции (като контролни списъци), а от онези части от антитръстовия ManProc, които са от общ интерес за по-широка аудитория. На тази среща той също така ясно е посочил, че има интерес от публикуването на Antitrust ManProc от самата Комисия.

87. Комисията отбеляза обаче, че действителното оповестяване на антитръстовия ManProc трябва да се разглежда и с оглед на публикуването на окончателната версия на „най-добрите практики“, която е в процес на изготвяне и която се предвижда да бъде приета като известие на Комисията. Това известие вероятно щеше да бъде прието през октомври 2011 г. Антитръстовият ManProc ще трябва да бъде допълнително актуализиран по-късно тази година, за да отрази промените, направени в "Най-добрите практики".

88. Комисията посочи, че поради това би предпочела да се пристъпи към обща публикация само когато антитръстовият ManProc е приведен в съответствие с окончателната версия на „най-добрите практики“. Тя добавя, че се е свързала с жалбоподателя на 27 юни 2011 г. и че последният е потвърдил, че се е съгласил да изчака публикуването на модулите на антитръстовия ManProc.

89. В заключение Комисията заяви, че предлага да продължи работата си по създаването на подлежаща на оповестяване версия на антитръстовия ManProc, напълно синхронизирана с окончателната версия на „най-добрите практики“, с оглед публикуването ѝ по същото време или скоро след публикуването на „най-добрите практики“, което понастоящем е предвидено за октомври 2011 г. Жалбоподателят ще бъде незабавно информиран при публикуването на Antitrust ManProc.

90. В своите коментари жалбоподателят потвърди, че отговорът на Комисията правилно обобщава това, което е било обсъдено на срещата на 14 юни 2011 г.

91. Жалбоподателят отбеляза обаче, че би желал да направи два коментара. Първо, той не е бил уведомен кои части от антитръстовия ManProc ще бъдат разкрити и кои няма да бъдат разкрити, нито какви причини могат да бъдат предложени, за да не бъдат разкрити тези части. Жалбоподателят подчерта, че поради това не може да каже дали оповестяването, което Комисията ще направи, би било достатъчно, за да удовлетвори жалбата му. Второ, ако трябваше да бъдат оповестени само онези части от антитръстовия ManProc, които са от значение за въпросите, обсъдени в "най-добрите практики", Комисията очевидно нямаше да изпълни задълженията си по Регламент 1049/2001.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

92. Омбудсманът отбелязва, че Комисията е приветствала неговото предложение за приятелско решение и е предприела стъпки за прилагането му. От предоставената от Комисията информация става ясно, че последната е в процес на изготвяне на версия на антитръстовия ManProc, която ще бъде оповестена публично, и че се предвижда този документ да бъде на разположение през октомври 2011 г. или скоро след това. Освен това се оказва, че жалбоподателят е съгласен с предложения подход.

93. Както жалбоподателят правилно отбелязва, едва след като публично достъпната версия на Antitrust ManProc бъде попълнена и оповестена, ще бъде възможно да се установи дали Комисията е изпълнила задълженията си съгласно Регламент 1049/2001 и по този начин е удовлетворила жалбата.

94. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че няма основания за продължаване на настоящата проверка. Жалбоподателят очевидно остава свободен да подаде нова жалба, ако стигне до заключението, че версията на антитръстовия ManProc, която ще бъде публично достъпна от Комисията, не е задоволителна.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Понастоящем няма основания за по-нататъшно разследване по този случай.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 26 септември 2011 година.

---

[1] ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том

[2] ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

[3] Най-добри практики за водене на производства във връзка с членове 101 и 102 от ДФЕС, достъпни на уебсайта на ГД „Конкуренция“.

[4] Жалбоподателят се позовава и на член 41 от Хартата. Тази разпоредба обаче се отнася до правото на дадено лице на достъп до неговото досие, а не до въпроса за публичния достъп до документи. Следователно тя не е релевантна в настоящия контекст.

[5] Вж. например дело C-266/05 P, Sison/Съвет, Сборник 2007 г., стр. I-1233, точка 63 и съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P, Швеция и Turco/Съвет, Сборник 2008 г., стр. I-4723, точка 36.

[6] Вж. съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P Швеция и Turco срещу Съвета [2008] ECR I-4723, параграф 49, и решението от 29 юни 2010 г. по дело C-139/07 P Комисията срещу Technische Glaswerke Ilmenau, параграф 53.

[7] Дело T-36/04 API срещу Комисията [2007] ECR II-3201, параграф 54.

[8] ОВ C 210, 2006 г., стр. 2.

[9] ОВ C 298, 2006 г., стр. 17.

[10] Вж. член 30 от Регламент 1/2003.