Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. На 9 септември 2009 г. жалбоподателят, адвокат със седалище в Брюксел, поиска от Европейската комисия достъп до вътрешния процедурен наръчник („Antitrust ManProc„) на своята Генерална дирекция „Конкуренция„(ГД „Конкуренция„) за дела съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора[1] („Регламент 1/2003“), и по-специално онези части от наръчника, които се отнасят до организацията на преписките на Комисията в такива случаи. Това искане се основава на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията[2] („Регламент 1049/2001“).

2. На 5 октомври 2009 г. ГД „Конкуренция“ отхвърли това искане. Тя посочи, че антитръстовият ManProc съдържа насоки за своите служители относно начина на разглеждане на делата в областта на конкуренцията. Различните глави на антитръстовия ManProc се състоят от модули, контролни списъци, образци, приложения, диаграми и полезни връзки. Според ГД „Конкуренция“ антитръстовият ManProc е работен документ, изготвен за чисто вътрешни цели. Следователно тя представлява подготвителен документ по отношение на процеса на вземане на решения на институцията по бъдещи индивидуални антитръстови дела. ГД „Конкуренция„заяви, че оповестяването на този документ би навредило в голяма степен на процеса на вземане на решения от страна на институцията в областта на прилагането на членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) и би засегнало способността на Комисията да извършва независима оценка на фактите пред нея. Освен това той посочва, че както всяка друга публична администрация, Комисията се нуждае от определено „пространство за размисъл“, за да защити вътрешните си работни процедури и процеса на вземане на решения. Според ГД „Конкуренция“ изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001, е било приложимо.

3. ГД „Конкуренция“ заяви, че оповестяването би засегнало и целта на проверките и разследванията на Комисията по смисъла на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001. Тя обясни, че антитръстовият ManProc съдържа чувствителна вътрешна информация и насоки относно процедурата по разследване и техниките при антитръстовите разследвания, включително по отношение на внезапните проверки съгласно членове 20 и 21 от Регламент 1/2003. ГД „Конкуренция“ е на мнение, че оповестяването на антитръстовия ManProc би поставило в публичното пространство своята стратегия за разследване, което сериозно би засегнало бъдещото успешно провеждане на разследвания и инспекции в областта на прилагането на антитръстовите правила.

4. ГД „Конкуренция“ заяви, че не е установен по-висш обществен интерес от оповестяването.

5. ГД „Конкуренция“ заяви, че не е възможен и частичен достъп, като се има предвид, че антитръстовият ManProc е обхванат от посочените по-горе изключения в неговата цялост.

6. На 9 октомври 2009 г. жалбоподателят подаде потвърдително заявление за достъп. Той твърди, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001 може да се прилага само в конкретен случай, когато все още не е взето решение. Следователно антитръстовият ManProc, който се прилага общо, не би могъл да попадне в приложното поле на тази разпоредба. Освен това жалбоподателят твърди, че оповестяването на общите методи и процедури, използвани от длъжностните лица на Комисията, не може да засегне процеса на вземане на решения във всеки конкретен случай или неговата „стратегия“ във всеки конкретен случай. Според жалбоподателя това е било особено очевидно по отношение на разпоредбите на антитръстовия ManProc, които се отнасят до начина, по който досието следва да бъде подготвено за проверка от заинтересованите страни. Жалбоподателят твърди, че позоваването на ГД „Конкуренция“ на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 също е напълно неубедително. Той твърди, че антитръстовият ManProc не може да съдържа „чувствителна вътрешна информация“, тъй като по дефиниция не се занимава с конкретни случаи.

7. Що се отнася до въпроса за по-висш интерес от оповестяването, жалбоподателят посочи, че много големите глоби, които понастоящем се налагат от Комисията съгласно Регламент 1/2003, означават, че общественият интерес по този въпрос сега е по-голям от всякога и че загрижеността относно процедурите на Комисията съответно се е увеличила. Фактът, че по същество едни и същи лица в рамките на Комисията на практика са отговорни за изготвянето както на изложението на възраженията, така и на решението по дадено дело, означава, че е налице много голям обществен интерес от разбиране на практиките и процедурите, по които е действала ГД „Конкуренция“. Това е още по-очевидно, когато се приема, че решенията на Комисията съгласно Регламент 1/2003 обикновено се приемат от членовете на Комисията, като нито едно от тях не присъства на изслушванията на ГД „Конкуренция“, въз основа на съвети и въз основа на проекти, изготвени от длъжностни лица, чиято дейност е регламентирана от антитръстовия ManProc. Според жалбоподателя следователно е имало явен и преобладаващ обществен интерес при тези обстоятелства да се знае точно как служителите на ГД „Конкуренция“ са инструктирани да изпълняват задълженията си.

8. Жалбоподателят добави, че за него е трудно да разбере защо следва да е невъзможно да се предостави поне частичен достъп.

9. В отговора си от 29 октомври 2009 г. генералният секретариат на Комисията посочи, че антитръстовият ManProc, за разлика от миналото, вече не представлява нито един документ, а е реорганизиран и „сега е систематизиран изключително като интранет структура. Понастоящем то включва документи от много различно естество, които отговарят на вътрешни и чисто административни нужди, но също и препратки и връзки към публично достъпни документи, като регламенти, известия, публикувани окончателни решения и съдебни решения, както и други документи от други генерални дирекции и служби, които не са пряко свързани с посочването на случаи по смисъла на членове 81 и 82 от Договора за ЕО. Освен това актуализирането на тази структура се извършва ежедневно.„Въз основа на член 6, параграф 2 от Регламент 1049/2001 Комисията поиска от жалбоподателя да изясни дали искането му е ограничено до антитръстовото ManProc strictu sensu или включва и горепосочените документи, към които главите на ManProc съдържат връзки. Освен това Комисията поиска от жалбоподателя да обясни какво има предвид под „... по-специално частите от наръчника, които се занимават с организацията на досиетата на Комисията в такива случаи“. Тя посочи, че срокът за разглеждане на потвърдителното заявление ще тече едва от датата на получаване на тази допълнителна информация.

10. В отговора си от 30 октомври 2009 г. жалбоподателят посочи, че искането му следва да се разбира като ограничено до антитръстовия ManProc strictu sensu. Ако обаче за Комисията би било по-удобно да му предостави по електронен път достъп до антитръстовия ManProc, включително до връзките, той би се радвал да го получи в тази форма. Що се отнася до допълнителния въпрос на Комисията, жалбоподателят обясни, че за него не е лесно да бъде много точен. Той обаче посочва, че презумира, че антитръстовият ManProc съдържа указания за длъжностните лица например относно начина, по който те следва да организират и организират преписката на Комисията по всеки отделен случай, относно номерирането на получените документи, дали досието следва да се съхранява в хронологичен ред или по някакъв друг начин, как следва да се третират множество копия на един и същ документ, как следва да се третират документите, получени от различни дружества, и как копия на обемисти публикувани документи или книги следва да бъдат включени в преписката по всяко дело. Жалбоподателят добави, че под „преписка“ той е имал предвид досието, което може да се наложи своевременно да бъде предоставено на някои или на всички засегнати дружества, както и на документите, които не са били на тяхно разположение. Той отбеляза, че ще бъде благодарен, ако Комисията потвърди разбирането си по този въпрос.

11. С писмо от 19 ноември 2009 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че срокът за отговор на потвърдителното му заявление трябва да бъде удължен с 15 работни дни до 14 декември 2009 г.

12. На 14 декември 2009 г. Комисията информира жалбоподателя, че заявлението му е довело до вътрешно обсъждане на информация, която би могла да представлява интерес за обществеността като цяло и по-специално за правната общност. В резултат на това ГД „Конкуренция„понастоящем подбира и адаптира откъси от документацията относно своите производства по антитръстови дела, за да ги публикува на своя уебсайт под формата на „Най-добри практики“. Комисията добави, че тази работа изисква задълбочена оценка на приблизително петстотин страници с високо техническо естество и се очаква да приключи до края на януари 2010 г. Информацията, която ще бъде публикувана в интернет, ще съответства на вида на частичен достъп, който може да бъде предоставен на антитръстовия ManProc. Поради това Комисията предложи, като „справедливо„решение съгласно член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001, разглеждането на потвърдителното заявление на жалбоподателя да бъде спряно до публикуването на „най-добрите практики“.

13. На 15 декември 2009 г. жалбоподателят се съгласи да изчака да види какво ще публикува Комисията, при условие че то бъде публикувано до края на януари 2010 г. Жалбоподателят си запазва правото да „продължава процедурата“, ако публикуваното не отговаря на изискванията на Регламент 1049/2001.

14. На 16 декември 2009 г. жалбоподателят предлага Комисията да му предостави поне съдържанието или индекса на антитръстовия ManProc, които според него не могат да бъдат обхванати от нито едно от изключенията, предвидени в Регламент 1049/2001.

15. С писмо, изпратено на 21 януари 2010 г., Комисията уведоми жалбоподателя, че „най-добрите практики“ вече са публикувани.[3] Тя също така приложи таблицата с индексите на антитръстовия ManProc.

16. На 26 януари 2010 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана. В писмото си той посочва, че с изключение на съдържанието на антитръстовия ManProc, Комисията не му е предоставила нито един от документите, които той е поискал. Жалбоподателят заяви, че единствената причина, която е била предложена, за да не бъдат оповестени (т.е. че те са свързани с отделни случаи), е очевидно неточна. Поради това той поиска от Омбудсмана да гарантира спазването на задълженията на Комисията съгласно Регламент 1049/2001.

Предмет на разследването

17. В жалбата си жалбоподателят по същество е подал следното твърдение и следното твърдение:

Твърдение:

Комисията не е изпълнила надлежно искането на жалбоподателя за достъп до антитръстовия ManProc.

Претенция:

Комисията следва да предостави достъп до антитръстовия ManProc.

Запитването

18. Настоящата жалба е подадена до омбудсмана на 26 януари 2010 г.

19. На 8 март 2010 г. омбудсманът поиска от Комисията становище, което беше представено на 4 юни 2010 г. Омбудсманът предаде становището на Комисията на жалбоподателя за неговите забележки, което той изпрати на 8 юни 2010 г.

20. В становището си Комисията твърди, че жалбата е преждевременна. Поради това на 15 юни 2010 г. омбудсманът поиска от Комисията да представи становище по същество на настоящата жалба. Комисията изпрати отговора си на 26 юли 2010 г. Този отговор беше изпратен на жалбоподателя, който представи становището си на 28 юли 2010 г.

21. На 19 август 2010 г. омбудсманът реши, че е необходимо да се провери антитръстовия ManProc. Тази проверка е извършена на 4 октомври 2010 г. Копие от доклада за проверката беше препратено на жалбоподателя, който представи становището си на 12 октомври 2010 г.

22. На 28 февруари 2011 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение. Комисията изпрати отговора си на 6 май 2011 г. Този отговор беше препратен на жалбоподателя за неговото становище, което той изпрати на 12 май 2011 г.

23. На 20 май 2011 г. омбудсманът поиска от Комисията допълнителна информация относно отговора ѝ. Комисията предостави тази информация на 2 август 2011 г. Отговорът на Комисията беше препратен на жалбоподателя за неговото становище, което той изпрати на 4 август 2011 г.

Анализ и заключения на Омбудсмана

Предварителни бележки

24. В първото си становище Комисията приема, че жалбата е преждевременна, тъй като все още не е взела окончателно становище по искането за достъп. Според Комисията е било договорено жалбоподателят да реши дали да продължи потвърдителното си заявление, след като публикува „най-добрите практики“. Поради това Комисията е очаквала жалбоподателят да се върне при него и, ако желае да продължи потвърдителното си заявление, да посочи каква допълнителна информация желае да получи. Тя добави, че поради това е изненадана, че вместо това жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана. Комисията предложи жалбоподателят да уточни коя информация не е обхваната от „най-добрите практики“, които би искал да получи.

25. В становището си по това първо становище жалбоподателят подчертава, че „най-добрите практики“ не са достатъчни и че желае да му бъде предоставен достъп до антитръстовия ManProc в неговата цялост.

26. Като се има предвид, че жалбоподателят е приел предложението на Комисията, направено в писмото ѝ от 14 декември 2009 г., за спиране на обработката на потвърдителното му заявление до публикуването на „Най-добрите практики“, действително може да се твърди, че би било полезно той да се обърне отново към Комисията, за да я уведоми, че не счита, че посоченото публикуване е достатъчно, за да удовлетвори искането му за достъп, преди да подаде жалба до омбудсмана. В писмото си от 14 декември 2009 г. обаче Комисията пояснява, че „най-добрите практики“ съответстват на вида на частичен достъп, който може да бъде предоставен на антитръстовия ManProc. Освен това в писмото на Комисията от 21 януари 2010 г. се посочва потвърдителното заявление на жалбоподателя от 9 октомври 2009 г. и се изразява надежда, че публикуването на „Най-добрите практики“ и предоставянето на индексната таблица на антитръстовия ManProc ще удовлетвори искането на жалбоподателя. Като се има предвид, че това писмо не е приканило жалбоподателя да представи коментари, жалбоподателят е имал право да счита, че то представлява отговор на институцията на неговото потвърдително заявление.

27. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателят не е длъжен да се обръща отново към Комисията, преди да подаде жалба до него. Следователно предположението, че настоящото оплакване е преждевременно, е неоснователно.

28. Във второто си становище Комисията поддържа позицията си. Тя твърди, че няма основания писмото му от 21 януари 2010 г. да се счита за решение по потвърдителното заявление, тъй като не е отказало достъп до никакъв документ. Комисията заяви, че не е продължила разглеждането на потвърдителното заявление на жалбоподателя, тъй като жалбоподателят не е отговорил на писмото си от 21 януари 2010 г.

29. Омбудсманът не е убеден в тези аргументи. С оглед на предходната кореспонденция е очевидно, че писмото от 21 януари 2010 г. имплицитно потвърждава позицията на Комисията, че на антитръстовия ManProc не може да бъде предоставен достъп като такъв. Ако целта на това писмо беше просто да представлява стъпка в текущо обсъждане с жалбоподателя, щеше да се очаква Комисията да прикани жалбоподателя да представи становище по него и да обясни дали искането му за достъп е било удовлетворено. Както обаче вече беше споменато, писмото от 21 януари 2010 г. не съдържаше такава покана. Освен това позицията на Комисията би била неубедителна, дори ако се приеме, че жалбоподателят трябва да отговори на писмото от 21 януари 2010 г., преди Комисията да може да продължи с обработването на потвърдителното му заявление. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят пояснява, че не е удовлетворен от писмото на Комисията от 21 януари 2010 г. Тази жалба е препратена на Комисията на 8 март 2010 г. За да бъде последователна, Комисията, въз основа на позицията, която твърди, че е приела, е трябвало най-късно на този етап да вземе решение по потвърдителното заявление или да се свърже с жалбоподателя, за да продължи усилията си за намиране на справедливо решение съгласно член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001. Такива стъпки обаче не са предприети. Вярно е, че до този момент омбудсманът е започнал разследване по този случай. Това обстоятелство обаче не освобождава институцията от задължението ѝ да изпълнява задълженията си по Регламент 1049/2001, ако според нея разглеждането на заявление за достъп все още не е приключило.

А. Обявяване за неадекватно обработване на искането на жалбоподателя за достъп и съответното искане

Аргументи, представени на омбудсмана

30. В първоначалното си становище Комисията посочва, че междувременно е публикувала „Най-добрите практики“. Комисията заяви, че този документ представлява конкретно усилие от страна на ГД „Конкуренция“ за повишаване на прозрачността и предвидимостта на нейните антитръстови процедури. Основната му цел беше да предостави насоки на заинтересованите страни и на другите заинтересовани страни относно ежедневното провеждане на антитръстовите производства пред Комисията. Според Комисията жалбоподателят следва да уточни коя информация, която не е обхваната от „най-добрите практики“, все още би искал да види.

31. В становището си жалбоподателят обяснява, че като се има предвид, че не е виждал антитръстовия ManProc, за него е невъзможно да посочи точно каква информация съдържа последният, която не е в „най-добрите практики“. Жалбоподателят обаче предположи, че трябва да има голяма част от тази информация. Това става ясно от сравнението на „най-добрите практики“ и съдържанието на антитръстовия ManProc. Това стана ясно и от сравнението между „най-добрите практики„и цялата практика на ГД „Конкуренция“. Жалбоподателят твърди, че понастоящем Комисията не е изтъкнала, че в Регламент 1049/2001 няма основание за отказ да му бъде оповестен антитръстовият ManProc. Той добави, че когато на Комисията се иска достъп до даден документ съгласно Регламент 1049/2001, очевидно не е достатъчно тя да представи друг напълно различен документ, написан с различна цел, и да твърди, че е предоставила част от информацията под друга форма.

32. Като пример и без да ограничава искането си за достъп, жалбоподателят отбелязва, че антитръстовият ManProc трябва да се занимава със следните въпроси:

указания относно критериите за определяне на информацията, която дружествата могат да поискат да се третира като поверителна или търговска тайна;

— инструкции за провеждане на срещи с представители на дружеството и водене на документация за телефонни разговори с такива представители;

— инструкции за социални контакти с представители на дружеството;

— инструкции относно исканията за информация към дружествата и решения, изискващи от дружествата да предоставят информация;

указания за предоставяне на документи, представени от едно дружество на дружество с противоположни мнения или интереси;

— указания за това кога следва да се издават прессъобщения за отделни дружества;

— инструкции за използването и провеждането на процедурите за поемане на задължения и уреждане на спорове от страна на дружествата;

— инструкции за разглеждане на искания от дружества за имунитет и освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, за да се гарантира, че дружествата се третират безпристрастно;

— указания относно графика за приемане на решения от Комисията, за да се гарантира, че те няма да станат публични, когато съответните фондови борси са отворени (случаи, чувствителни към пазара);

— критерии за вземане на решение кои документи са достатъчно важни, за да бъдат изпратени на националните органи за защита на конкуренцията;

— инструкции за създаване на „Peer review Panel“ и за консултиране с главния икономист;

— указания за това кога следва да се обмислят временни мерки;

— указания за това кога Комисията следва да представи забележки пред националните съдилища;

— указания, с които да се гарантира, че предложенията относно размера на предложените глоби не се оповестяват извън Комисията;

— указания за изчисляване на глобите;

— инструкции относно получаването на подписи от членовете на Комисията и мандатите за делегиране на подписи;

— инструкции, с които да се гарантира, че всички изявления, направени до членовете на Комисията, различни от комисаря по конкуренцията, и до генералните дирекции, различни от ГД „Конкуренция„, са включени в досието на ГД „Конкуренция“;

— указания, с които да се гарантира, че изявленията, получени след като служителят по изслушванията е удостоверил в окончателния си доклад, че са спазени правата на защита, и преди Комисията официално да приеме решението, се представят на вниманието на служителя по изслушванията, така че неговият сертификат да може да бъде променен, ако е необходимо.

33. Жалбоподателят добави, че ако, противно на очакванията, антитръстовият ManProc не съдържа разпоредби по отношение на нито един от тези въпроси, този пропуск също би бил от голямо значение и интерес. Единствено оповестяването на целия антитръстов ManProc би могло да позволи на заинтересованите страни да установят такива пропуски.

34. Жалбоподателят заключи, че Регламент 1049/2001 вече трябва да се тълкува и прилага при спазване на първостепенните изисквания на член 15 от ДФЕС и членове 41 и 42 от Хартата на основните права на ЕС.

35. Във второто си становище Комисията отбеляза, че антитръстовият ManProc е вътрешен уебсайт на ГД „Конкуренция“ с връзки към редица документи, съдържащи насоки, обща информация, примери за случаи и т.н. Комисията потвърди позицията си, че антитръстовият ManProc не може да бъде оповестен като такъв. Предоставянето на тази документация би разкрило стратегията на Комисията за разследване в тази област на дейност. Това би могло да се използва от разследваните предприятия и от техния правен съветник за адаптиране на поведението им по начин, който може да затрудни възпирането на нарушенията на конкурентното право. Не е изключено обаче части от антитръстовия ManProc да могат да бъдат публично оповестени. Ето защо Комисията е решила да публикува „Най-добрите практики“.

36. Комисията отбеляза, че е убедена, че най-добрият начин за продължаване на диалога с жалбоподателя е да се намери „справедливо“ решение по смисъла на член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

37. В становището си жалбоподателят твърди, че индексът относно съдържанието на антитръстовия ManProc, който му е бил предоставен, очевидно не му позволява да прецени дали „най-добрите практики“ осигуряват задоволителен достъп до антитръстовия ManProc. „Най-добрите практики“ са по-малко от резюме или перифраза на малка част от антитръстовия ManProc. Такъв заместител не е този, който Регламент 1049/2001 задължи Комисията да оповести, т.е. самия документ.

38. Жалбоподателят заяви, че Комисията не е дала никакви обяснения за твърдението си, че предоставянето на достъп до антитръстовия ManProc ще разкрие неговата „стратегия за разследване“ и е трудно да се разбере как това може да бъде вярно по отношение на някоя от частите на антитръстовия ManProc. Във всеки случай изглежда, че този довод не попада в обхвата на никое от изключенията от задължението на Комисията да предостави документите си на разположение.

39. Освен това жалбоподателят заяви, че оповестяването на антитръстовия ManProc ще има следните последици, наред с другото:

— това би позволило на дружествата да видят дали се изпълняват указанията на Комисията;

— това би позволило на дружествата да проверят дали антитръстовият ManProc не гарантира справедлив процес и зачитане на правото на защита, или не предвижда никакви правила, или позволява на длъжностните лица да разполагат с неограничена свобода на преценка;

— това би позволило на дружествата да видят какви предпазни мерки има, за да се гарантира, например, че служителят по изслушванията ще научи за изявленията, направени пред други членове на Комисията, или след като подпише окончателния доклад и преди членовете на Комисията да вземат решение;

— това ще позволи на дружествата да видят докъде са разположени „панелите“ и главният икономист, така че да се предотвратят конфликти на интереси;

това би позволило на дружествата да видят до каква степен биха могли да разчитат на дадените им гаранции и да видят кой е отговорен за дадена стъпка от процедурата.

40. Жалбоподателят стигна до заключението, че накратко оповестяването на целия антитръстов ManProc ще позволи на дружествата да видят какви са задълженията на длъжностните лица и дали те ги изпълняват. Това не би могло да включва или да засяга „стратегията за разследване“ на Комисията, която по дефиниция трябва да се отнася до конкретни случаи или приоритети.

Проверка на досието

41. След като разгледа аргументите, представени от жалбоподателя и Комисията, омбудсманът стигна до заключението, че е необходимо да се провери антитръстовия ManProc.

42. По време на тази проверка представителите на ГД „Конкуренция“ обясниха, че антитръстовият ManProc понастоящем се състои от около 40 модула, 22 контролни листа, 2300 образеца (включително преводи и архивирани проектоверсии на образците) и 220 приложения (включително законодателство, известия и друга публична информация). При изследване се оказа, че „модулите“ са това, което може да се нарече повече или по-малко подробни статии по определени теми. Впоследствие представителите на ГД „Конкуренция„потвърдиха, че документът „Най-добри практики“ е изготвен въз основа на тези модули.

43. Освен това представителите на ГД „Конкуренция“ обясниха, че антитръстовият ManProc се актуализира постоянно, когато това е необходимо. Това би могло да означава, че последното преразглеждане на даден раздел е било извършено преди известно време, където междувременно не е възникнала необходимост от актуализации. Проверката на антитръстовия ManProc показа, че това наистина е така. Той също така показа, че антитръстовият ManProc съдържа връзки към определени документи, като например становища на Правната служба на Комисията по по-общи въпроси. Представителите на ГД „Конкуренция“ обясниха, че тези връзки ще бъдат премахнати, след като съответното съдържание на тези документи бъде включено в модулите.

44. Проучването на антитръстовия ManProc също така показа, че той съдържа връзки към информация, съхранявана другаде в интранет страницата на ГД „Конкуренция“, включително относно процедурите за сливане.

45. Представителите на ГД „Конкуренция“ подчертаха, че антитръстовият ManProc е изготвен за вътрешно ползване и не е достъпен за трети страни. Те потвърдиха, че тя не е достъпна и за стажантите в ГД „Конкуренция“. Също така стана ясно, че някои части са достъпни само за определени длъжностни лица в рамките на ГД „Конкуренция“. Освен това от антитръстовия ManProc е видно, че някои допълнителни сведения (като „Наръчник за проверки“), които не са включени в него, ще бъдат предоставени на разположение на длъжностните лица само ако и когато е необходимо.

46. Представителят на Омбудсмана разгледа значителен брой подразделения на антитръстовия ManProc. Той отбеляза, че повечето от образците, които е проверил, всъщност са това, което подсказва името, т.е. просто структури без материално съдържание, които трябва да бъдат попълнени, когато възникне необходимост.

47. Представителят на Омбудсмана поиска и получи екранни снимки от второто ниво на антитръстовия ManProc, т.е. копия от тези страници, които се отварят при щракване върху заглавията, посочени в съдържанието, предоставено на жалбоподателя. Той също така поиска и получи копие от модула за „искания за информация“. Представителите на ГД „Конкуренция“ посочиха, че тези документи следва да се считат за поверителни.

48. В своите наблюдения по доклада за тази проверка жалбоподателят потвърди, че искането му се отнася до всички документи, обхванати от антитръстовия ManProc, включително всички документи, описани като контролни списъци и образци.

Предварителна оценка на Омбудсмана, водеща до приятелско предложение за решение

49. Омбудсманът отбеляза, че Комисията не оспорва, че Регламент 1049/2001 е приложим по отношение на антитръстовия ManProc. Изглежда полезно да се отбележи, че Регламент 1049/2001 се отнася до достъпа до документи, държани от институция на ЕС. Терминът „документ„е дефиниран в член 3, буква а) от Регламент 1049/2001 като „всяко съдържание, независимо от неговия носител (на хартиен носител или съхранявано в електронна форма или като звуков, визуален или аудио-визуален запис), отнасящо се до въпроси, свързани с политиките, дейностите и решенията, попадащи в сферата на компетентност на институцията“.

50. Антитръстовият ManProc съдържа значителен брой документи, т.е. модули, контролни списъци, шаблони, приложения, диаграми и връзки. Според информацията, предоставена от Комисията по време на проверката, е имало над 2500 такива съставни документа. Поради това е от съществено значение най-напред да се установи възможно най-точно кои от тези документи са обхванати от заявлението на жалбоподателя за достъп.

51. В писмото си до ГД „Конкуренция“ от 30 октомври 2009 г. жалбоподателят посочва, че искането му е ограничено до антитръстовия ManProc strictu sensu. Това означава, че искането на жалбоподателя за достъп не обхваща документите, които са описани в писмото на ГД „Конкуренция“ от 29 октомври 2009 г. като позовавания и връзки към публично достъпни документи, като регламенти, известия, публикувани окончателни решения и съдебни решения, както и документи от други генерални дирекции и служби и документи, които не са пряко свързани с посочването на случаи по смисъла на членове 101 и 102 от ДФЕС. По-специално документите относно начина, по който ГД „Конкуренция“ разглежда случаи на държавна помощ или сливания, следователно не са били обхванати от искането на жалбоподателя за достъп. Това искане не се отнася и до документи, които, макар да са от значение за подхода на ГД „Конкуренция„към делата в областта на конкуренцията, не са включени в антитръстовия ManProc, като например „Наръчника за проверки“.

52. С оглед на гореизложеното омбудсманът предположи, че по-голямата част от връзките, които фигурират в полетата на екранните снимки на второто ниво на антитръстовия ManProc, т.е. копия от тези страници, които се отварят при щракване върху заглавията, посочени в съдържанието, не попадат в обхвата на искането на жалбоподателя за достъп.

53. Според ГД „Конкуренция“ антитръстовият ManProc също така съдържа архивирани проекти на образците, които трябва да се използват при разглеждането на дела в областта на конкуренцията. Като се има предвид, че искането на жалбоподателя за достъп изглежда е мотивирано от желание да се запознае с начина, по който ГД „Конкуренция“ разглежда дела в областта на конкуренцията, омбудсманът предположи, че жалбоподателят също не се интересува от тези архивирани проекти.

54. Дори като се вземат предвид горните съображения, остава фактът, че искането на жалбоподателя за достъп се отнася до голям брой документи, поне някои от които са доста обемни. Според Комисията само модулите са съдържали около 500 страници.

55. В становището си по второто становище на Комисията жалбоподателят отбелязва, че Комисията не се е позовала на конкретно изключение от правото на достъп, когато твърди, че оповестяването на антитръстовия ManProc ще разкрие неговата стратегия за разследване. Това твърдение би могло да се разбира като внушаващо, че Комисията вече не желае да се позовава на такова изключение. Омбудсманът счита, че подобно предположение би било неоснователно. Ясно е, че Комисията продължава да счита, че отказът ѝ да предостави достъп до антитръстовия ManProc е обоснован от двете изключения, на които се позовава в писмото си от 5 октомври 2009 г., а именно член 4, параграф 2, трето тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001.

56. Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 предвижда, че достъпът до документ се отказва, когато оповестяването би засегнало защитата на „целта на инспекциите, разследванията и одитите, освен ако не съществува по-висш обществен интерес от оповестяването“.

57. Член 4, параграф 3, първа алинея гласи следното:

„Достъпът до документ, изготвен от институция за вътрешно ползване или получен от институция, който се отнася до въпрос, по който институцията не е взела решение, се отказва, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако не съществува по-висш обществен интерес от оповестяването.“

58. Жалбоподателят твърди, че член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001 може да се прилага само за конкретен случай, когато все още не е взето решение. Следователно антитръстовият ManProc, който се прилага общо, не би могъл да попадне в приложното поле на тази разпоредба. Освен това жалбоподателят твърди, че позоваването от страна на ГД „Конкуренция“ на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 също е напълно неубедително. Той твърди, че антитръстовият ManProc не може да съдържа „чувствителна вътрешна информация“, тъй като по дефиниция не се занимава с конкретни случаи. Що се отнася до довода на Комисията, че оповестяването на антитръстовия ManProc би разкрило неговата „стратегия за разследване“, жалбоподателят твърди, че това не е възможно, тъй като тази стратегия трябва по дефиниция да се отнася до конкретни случаи или приоритети.

59. Омбудсманът не намира аргументите на жалбоподателя за убедителни.

60. В член 15, параграф 3 от ДФЕС се предвижда, че „[в]секи гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от техния носител, при спазване на принципите и условията, които се определят в съответствие с настоящия параграф.„Също така член 42 от Хартата на основните права на ЕС гласи, че „[в]секи гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, независимо от техния носител.“[4]

61. Посочените по-горе разпоредби са транспонирани с Регламент 1049/2001, който, както следва от четвърто съображение и от член 1 от него, има за цел да осигури възможно най-пълно действие на правото на публичен достъп до документи, държани от институциите на Съюза.

62. Това право на достъп обаче подлежи на някои ограничения, посочени в член 4 от Регламент 1049/2001. Тъй като те дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документи, изключенията в член 4 от Регламент 1049/2001 трябва да се тълкуват и прилагат стриктно.[5] Поради това оповестяването може да бъде отказано само ако институцията може да докаже, че то би могло конкретно и ефективно да засегне интересите, защитени от съответното изключение.[6] Освен това рискът от засягане на защитен интерес трябва да бъде разумно предвидим, а не чисто хипотетичен.[7]

63. Въпреки че по този начин е ясно, че е необходимо да се прилага строг стандарт, когато се проверява дали оповестяването на документ засяга целите на инспекциите, разследванията и одитите (член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001) или сериозно засяга процеса на вземане на решения на институцията (член 4, параграф 3, първа алинея), омбудсманът счита, че нищо не показва, че този риск може да бъде релевантен само ако се отнася до конкретни случаи. Вярно е, че по всяка вероятност ще бъде по-лесно да се оцени този риск по отношение на документи, отнасящи се до конкретни случаи. Това обаче не означава, че такъв риск не може да съществува, ако даден документ се отнася до повече от един случай или дори до множество случаи. Напротив, ако оповестяването на документ би имало посочените отрицателни последици не само по отношение на един конкретен случай, но и за множество случаи, пренебрегването на тези последици само поради това, че те не се ограничават до един конкретен случай, според омбудсмана би лишило съответните изключения от полезното им действие именно там, където това въздействие е най-необходимо.

64. Разглеждането на искане за достъп до процедурен наръчник като разглежданото в настоящия случай е класически пример за това положение. Необходимо е обаче да се вземе предвид фактът, че такъв документ не се отнася до конкретен случай, а е предназначен да бъде използван във всички такива случаи, разглеждани от институция. Поради това е особено важно да се провери дали оповестяването на такъв документ би засегнало конкретно и ефективно интереса, защитен от съответното изключение, дали този риск е разумно предвидим и дали не е чисто хипотетичен.

65. Комисията твърди, че оповестяването на антитръстовия ManProc би навредило в голяма степен на процеса на вземане на решения на институцията в областта на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и би засегнало способността ѝ да извършва независима оценка на фактите, с които е сезирана. Освен това той посочва, че както всяка друга публична администрация, Комисията се нуждае от определено „пространство за размисъл“, за да защити вътрешните си работни процедури и процеса на вземане на решения. Тези изявления очевидно са твърде общи, за да се установи, че изключенията, на които се позовава Комисията, са приложими в настоящия случай.

66. Комисията обаче твърди също така, че антитръстовият ManProc съдържа чувствителна вътрешна информация и насоки относно процедурата по разследване и техниките при антитръстовите разследвания, включително по отношение на внезапните проверки, и че оповестяването му ще постави в публичното пространство стратегията му за разследване и по този начин сериозно ще подкопае успешното провеждане на бъдещи разследвания и инспекции в областта на прилагането на антитръстовите правила.

67. Омбудсманът счита този аргумент за убедителен по принцип. Макар изявлението на Комисията да остава общо, то дава достатъчно точна представа за вида информация, която Комисията е имала предвид. Ако оповестяването на антитръстовия ManProc действително разкрие стратегията за разследване на ГД „Конкуренция“, това би могло сериозно да подкопае успеха на мисията ѝ да прилага, заедно с националните органи за защита на конкуренцията и съдилищата, правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Противно на твърденията на жалбоподателя, омбудсманът счита, че терминът „стратегия за разследване„не се съсредоточава непременно върху даден случай, но би могъл да обхване и подхода на ГД „Конкуренция“ към делата в областта на конкуренцията като цяло.

68. Като се има предвид, че Комисията се е ограничила да опише най-общо опасенията, въз основа на които счита, че има право да откаже оповестяването на антитръстовия ManProc, омбудсманът не счита за полезно да разгледа цялото съдържание на този документ на този етап от разследването. При все това разглеждането на тези части от антитръстовия ManProc, които той е разгледал подробно, го е накарало да заключи, че изключенията, на които се позовава Комисията, действително могат да бъдат приложими в настоящия случай.

69. На този етап омбудсманът не счете за необходимо допълнително да проверява дали оповестяването може да бъде отказано въз основа на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, на член 4, параграф 3, първа алинея или на двете разпоредби. Всъщност и каквато и разпоредба да е била приложена, било ясно, че достъпът до Antitrust ManProc в неговата цялост не можел да бъде отказан.

70. По-специално загрижеността на Комисията, че оповестяването на антитръстовия ManProc ще оповести публично стратегията си за разследване, очевидно е релевантна по отношение на частите от Antitrust ManProc, които се отнасят до събирането на информация. Не е възможно обаче веднага да се разбере как посоченото опасение би могло да бъде от значение по отношение на онези части от антитръстовия ManProc, които се занимават с въпроси, свързани със съхраняването на досиетата и достъпа до преписката, от които жалбоподателят е особено заинтересован.

71. От гореизложеното следва, че на антитръстовия ManProc е можело и е трябвало да бъде предоставен поне частичен достъп. Становището на Комисията, че антитръстовият ManProc е обхванат от посочените по-горе изключения в неговата цялост, е очевидно неоснователно.

72. Преди да се разгледа въпросът за частичния достъп, следва да се провери дали е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на антитръстовия ManProc. Ако такъв интерес съществуваше, Комисията, разбира се, щеше да трябва да предостави достъп до антитръстовия ManProc в неговата цялост и въпросът за частичния достъп вече не би бил релевантен.

73. Жалбоподателят изтъкна редица съображения в подкрепа на становището си, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на антитръстовия ManProc. Омбудсманът се съгласи, че тези съображения показват, че обществеността действително може да има интерес от достъп до антитръстовия ManProc. Те обаче не установиха, че този интерес има предимство пред интересите, защитени от посочените по-горе изключения в Регламент 1049/2001. Например е вярно, че понастоящем Комисията налага много големи глоби съгласно Регламент 1/2003. Необходимо е обаче да се вземе предвид фактът, че Комисията е публикувала Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани съгласно член 23, параграф 2, буква а) от Регламент 1/2003.[8] Комисията също така е публикувала Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по дела за картели.[9] Следователно следва да се отбележи, че съдилищата на ЕС разполагат с неограничена компетентност да преразглеждат решенията за налагане на глоби[10] Поради това не е ясно защо размерът на наложените от Комисията глоби следва да доведе до по-висш обществен интерес от оповестяването на антитръстовия ManProc.

74. Комисията твърди, че публикуването на „най-добрите практики“ съответства на вида на частичния достъп, който може да бъде предоставен на антитръстовия ManProc. Жалбоподателят счита, че за разглеждането на заявление за достъп до даден документ съгласно Регламент 1049/2001 не е достатъчно да се предостави друг напълно различен документ, написан с различна цел, и да се твърди, че е предоставил част от информацията под друга форма. Омбудсманът счита, че публикуването на „най-добрите практики“ би могло да бъде релевантно в настоящия контекст само ако този документ действително обхваща всички части от антитръстовия ManProc, до които може да се предостави достъп съгласно Регламент 1049/2001. Очевидно случаят не е такъв. Например сравнението на модула за „искания за информация„и съответните части на „Най-добри практики“ показа, че първият съдържа значително количество информация, която изглежда не е обхваната от двете горепосочени изключения, но която не е обхваната от второто. Всъщност съответният модул обхваща около десет пъти повече страници от съответните части на „Най-добрите практики“. В този контекст следва да се отбележи, че Комисията е посочила, че подготовката на „Най-добрите практики“, които се състоят от по-малко от 30 страници, изисква задълбочена оценка на около 500 страници.

75. С оглед на гореизложеното Омбудсманът направи предварителната констатация, че Комисията не е разгледала правилно искането на жалбоподателя за достъп до антитръстовия ManProc и че този пропуск представлява случай на лошо администриране. Поради това той направи съответно предложение за приятелско решение в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман.

76. Омбудсманът счете за полезно да предложи някои насоки относно това какво може да направи Комисията, за да приведе подхода си в съответствие с изискванията на Регламент 1049/2001. В този контекст изглежда полезно да се направи разграничение между модулите, от една страна, и другите части на антитръстовия ManProc, от друга страна.

77. Що се отнася до модулите, омбудсманът беше наясно с факта, че разглеждането на около 500 страници документи с цел да се установи кои части могат да бъдат достъпни би изисквало значително количество работа. Омбудсманът ясно съзнава необходимостта да се избегне непропорционалната тежест на работата. Трябва обаче да се отбележи, че модулите са били намерени на вътрешен уебсайт на ГД „Конкуренция“, т.е. че са били достъпни в електронен формат. Следователно подготовката на тези модули за публичен достъп не би изисквала ръчно заличаване на текст върху отпечатано копие, което би изисквало особено време.

78. Що се отнася до другите документи, по-специално по отношение на множеството образци, омбудсманът изрази съгласие със становището на Комисията, че член 6, параграф 3 от Регламент 1049/2001 е приложим. Тази разпоредба има следното съдържание: „В случай на заявление, свързано с много дълъг документ или с много голям брой документи, съответната институция може да се консултира неофициално със заявителя с оглед намирането на справедливо решение.“

79. За да се даде възможност на жалбоподателя да помогне за намирането на такова решение, той обаче първо трябва да бъде информиран по-точно за това какви документи (различни от модулите) действително се състои от антитръстовия ManProc. Според омбудсмана само въз основа на такава информация жалбоподателят може да реши дали искането му за достъп може да бъде ограничено до определени документи. Според Омбудсмана предоставянето на достъп на жалбоподателя до екранните снимки от второ ниво на антитръстовия ManProc, т.е. копия от тези страници, които се отварят при щракване върху заглавията, посочени в съдържанието, може да бъде полезна отправна точка, ако е необходимо, след като са заличили някои пасажи, които са обхванати от горепосочените изключения съгласно Регламент 1049/2001.

80. Накрая, трябва да се вземе предвид фактът, че, както обяснява Комисията, антитръстовият ManProc е бил постоянно актуализиран, когато това е било необходимо. Съответното искане за достъп е подадено през 2009 г. Омбудсманът счита, че въпреки това би било в интерес и на двете страни, ако при вземането на решение за това до каква степен може да бъде предоставен достъп Комисията може да се основе на версията на антитръстовия ManProc, налична към този момент.

81. Въз основа на горепосочените съображения омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение:

„Като се вземат предвид констатациите на Омбудсмана, Комисията би могла да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до антитръстовия ManProc с оглед предоставяне на частичен достъп. По-специално тя би могла да разгледа възможността i) да предостави частичен достъп до модулите и ii) да предостави на жалбоподателя неофициално, за да намери справедливо решение по отношение на достъпа до другите документи, които са част от антитръстовия ManProc и които са обхванати от искането на жалбоподателя за достъп.“

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото приятелско предложение за решение

82. В отговора си Комисията заяви, че приветства предложението на Омбудсмана. Той потвърди становището си, че това, което счита за много широкообхватно искане, отправено от жалбоподателя, може да бъде разгледано само чрез диалог с цел намиране на справедливо решение. Той добавя, че антитръстовият ManProc, като „жив“ инструмент, който постоянно се актуализира и подобрява, е претърпял значителни изменения след подаването на искането за достъп. Поради това диалогът с жалбоподателя би могъл да му даде възможност да обсъди дали би предпочел да има достъп до дискусионните части на настоящата версия, а не до версията от 2009 г. на Антитръстовия човек.

83. Поради това Комисията предложи i) да проучи възможността за предоставяне на частичен достъп до модулите и ii) да продължи диалога с жалбоподателя по отношение на определянето на точния обхват на неговото заявление и да постигне съгласие по график за обработка на заявлението му за достъп до документите, попадащи в неговото искане.

84. В становището си по този отговор жалбоподателят заяви, че Комисията вече е разполагала с достатъчно време да „разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп“, но не е направила никакво конкретно или съдържателно предложение. Той добави, че докато Комисията е предложила да „продължи диалога“, не е имало никакъв диалог. Що се отнася до предложението на Комисията за „съгласие по график“, жалбоподателят отбеляза, че не е направил предложения за такъв график. Жалбоподателят заяви, че според него Комисията просто се стреми да забави всяко решение. Поради това той поиска от Омбудсмана да гарантира, че Комисията изпълнява задълженията си съгласно Регламент 1049/2001, без да позволява по-нататъшно забавяне.

85. С оглед на гореизложеното Омбудсманът поиска от Комисията да уточни i) кога конкретно е предложила да се разгледа възможността за предоставяне на частичен достъп до модулите и ii) кога ще се свърже с жалбоподателя, за да обсъди въпроса за достъпа до части от антитръстовия ManProc, различни от модулите.

86. В отговора си Комисията посочи, че след предложението на Омбудсмана за приятелско решение тя е започнала работа по изготвянето на публично оповестена версия на модулите на антитръстовия ManProc. Този процес вече е в ход. Комисията добави, че се е свързала с жалбоподателя на 7 юни 2011 г. и че на 14 юни 2011 г. е била проведена среща. Жалбоподателят е заявил, че не се интересува само от технически инструкции (като контролни списъци), а от части от антитръстовия ManProc, които са от общ интерес за по-широка аудитория. На тази среща той също така ясно е посочил, че интересът му е от публикуването на антитръстовия ManProc от самата Комисия.

87. Комисията обаче отбелязва, че действителното оповестяване на антитръстовия ManProc трябва да се разглежда и с оглед на публикуването на окончателния вариант на „Най-добрите практики“, който в момента се изготвя и се предвижда да бъде приет като известие на Комисията. Това известие вероятно ще бъде прието през октомври 2011 г. Антитръстовият ManProc ще трябва да бъде допълнително актуализиран по-късно тази година, за да отрази промените, направени в „Най-добрите практики“.

88. Поради това Комисията посочва, че би предпочела да пристъпи към обща публикация едва когато антитръстовият ManProc е бил приведен в съответствие с окончателния вариант на „най-добрите практики“. Тя добави, че се е свързала с жалбоподателя на 27 юни 2011 г. и че последният е потвърдил, че той се е съгласил да изчака публикуването на модулите на антитръстовия ManProc.

89. В заключение Комисията заяви, че предлага да продължи работата си по създаването на видима версия на антитръстовия ManProc, напълно синхронизирана с окончателната версия на „Най-добрите практики„, с оглед публикуването ѝ по същото време или скоро след публикуването на „Най-добрите практики“, понастоящем предвидено за октомври 2011 г. Жалбоподателят ще бъде незабавно информиран при публикуването на антитръстовия ManProc.

90. В становището си жалбоподателят потвърди, че отговорът на Комисията правилно е обобщил това, което е било обсъдено на заседанието от 14 юни 2011 г.

91. Жалбоподателят обаче отбеляза, че би желал да направи две коментари. Първо, не му е било казано кои части от антитръстовия ManProc ще бъдат разкрити и кои от тях няма да бъдат разкрити, нито какви причини могат да бъдат предложени, за да не се разкрият тези части. Жалбоподателят подчерта, че следователно не може да каже дали оповестяването, което Комисията ще направи, би било достатъчно, за да удовлетвори жалбата му. От друга страна, ако само тези части от антитръстовия ManProc трябва да бъдат оповестени, които са релевантни за въпросите, обсъждани в „Най-добрите практики“, Комисията очевидно не би изпълнила задълженията си по Регламент 1049/2001.

Оценка на Омбудсмана след неговото приятелско предложение за решение

92. Омбудсманът отбелязва, че Комисията е приветствала предложението му за приятелско решение и е предприела стъпки за неговото прилагане. От предоставената от Комисията информация става ясно, че последната е в процес на изготвяне на версия на антитръстовия ManProc, която ще бъде оповестена публично, и че се предвижда този документ да бъде на разположение през октомври 2011 г. или скоро след това. Освен това се оказва, че жалбоподателят е съгласен с предложения подход.

93. Както правилно отбелязва жалбоподателят, едва след като публично достъпната версия на антитръстовия ManProc е била завършена и оповестена, ще бъде възможно да се установи дали Комисията е изпълнила задълженията си съгласно Регламент 1049/2001 и по този начин е удовлетворила жалбата.

94. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че няма основания за продължаване на настоящата проверка. Жалбоподателят очевидно остава свободен да подаде нова жалба, ако стигне до заключението, че версията на антитръстовия ManProc, която ще бъде публично достъпна от Комисията, не е задоволителна.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Понастоящем няма основания за по-нататъшни разследвания по този случай.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат информирани за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 26 септември 2011 година.

---

[1] ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том

[2] ОВ L 145, 2001 г., стр. 43;

[3] Най-добри практики за водене на производства във връзка с членове 101 и 102 от ДФЕС, достъпни на уебсайта на ГД „Конкуренция“.

[4] Жалбоподателят се позовава и на член 41 от Хартата. Тази разпоредба обаче се отнася до правото на дадено лице на достъп до досието му, а не до въпроса за публичния достъп до документи. Следователно в настоящия контекст то не е релевантно.

[5] Вж. например Дело C-266/05 P Sison/Съвет [2007] ECR I-1233, параграф 63 и съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P Швеция и Turco/Съвет [2008] ECR I-4723, параграф 36.

[6] Вж. съединени дела C-39/05 P и C-52/05 P, Швеция и Turco/Съвет, Сборник 2008 г., стр. I-4723, точка 49 и Решение от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C-139/07 P, точка 53.

[7] Дело T-36/04 API срещу Комисията [2007] ECR II-3201, параграф 54.

[8] ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр

[9] ОВ C 298, 2006 г., стр. 17.

[10] Вж. член 30 от Регламент 1/2003.