Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман [1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящата жалба се отнася до процедурите и практиките, прилагани от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) във връзка с потенциалния конфликт на интереси, който възниква, когато напускащ член на персонала се премести в биотехнологично дружество. Ситуацията, която поражда този вид конфликт на интереси, често се нарича "кадрова въртележка между държавния и частния сектор"[2].

2. Жалбоподателят, германска организация с нестопанска цел, се оплака от начина, по който ЕОБХ се е отнесъл към преместването на научния координатор и ръководител на отдела на ЕОБХ за генетично модифицирани организми (ГМО) (наричан по-долу „бивш член на персонала“) в биотехнологично дружество със седалище в Швейцария, за да заеме поста ръководител на отдела за регулиране на биотехнологиите за Европа, Африка и Близкия изток. По-конкретно, жалбоподателката изрази загриженост относно факта, че бившият служител е поел новата си длъжност през май 2008 г., т.е. по-малко от два месеца след заминаването си, и че ЕОБХ не е наложил „период на прекъсване“ или каквито и да било условия за преместване, както е оправомощен от Правилника за длъжностните лица [3].

3. Жалбоподателят е предприел следните действия, преди да се обърне към Европейския омбудсман. Първо, с писмо от 8 ноември 2009 г. той иска информация от ЕОБХ относно въпросното преместване. Второ, на 10 ноември 2009 г. той публикува прессъобщение, в което критикува ЕОБХ за липсата на прозрачност по този въпрос. Трето, на 24 ноември 2009 г. тя иска достъп до всички документи, свързани с решението на ЕОБХ да разреши на бившия служител да се премести на новата си длъжност.

4. На 9 декември 2009 г. ЕОБХ се свързва с бившия си служител и го информира за конкретните въпроси, зададени от жалбоподателя. ЕОБХ подчерта задължението на длъжностните лица, които възнамеряват да упражняват каквато и да е професия в срок от две години след прекратяване на служебното правоотношение, да уведомят за това своята институция. Освен това в него се посочва, че „към момента на Вашето заминаване не сте посочили конкретна работа. Ще бъдете ли така любезен да ни информирате за този аспект, така че да разполагаме с цялата необходима информация?“

5. В отговора си от 11 декември 2009 г. бившият служител посочва, че договорът ѝ с ЕОБХ е изтекъл на 31 март 2008 г. и че впоследствие е била в отпуск по лични причини от белгийското Министерство на общественото здраве. На 15 май 2008 г. тя заема новата си длъжност и с електронно писмо от 19 май 2008 г. информира „бившите си колеги от ЕОБХ и членовете на експертната група по ГМО“за новата си работа. След това бившият служител заяви, че „от този момент насам съм се срещал няколко пъти с ЕОБХ като представител на Syngenta в делегацията EuropaBio и съм участвал в тристранната среща с ЕОБХ и Европейската комисия на 5 март 2009 г.“

6. С електронно писмо от 21 декември 2009 г. ЕОБХ благодари на бившия си служител за предоставеното разяснение и ѝ напомни за задълженията ѝ след прекратяване на служебното правоотношение съгласно член 16 от Правилника за длъжностните лица.

7. На 11 януари 2010 г. ЕОБХ отговори на исканията на жалбоподателя от 8 и 24 ноември 2009 г. В писмото си ЕОБХ първо подчерта задълженията си по отношение на обработването на лични данни и достъпа до документи. От друга страна, той потвърждава, че от 1 април 2003 г. до 31 март 2008 г. бившият му служител е бил началник на отдела за ГМО и е описал накратко задачите ѝ. След това ЕОБХ подчерта строгата си политика по отношение на декларациите за интереси, която се прилага за целия му персонал. Той потвърди, че не е повдигнал възражения срещу този ход. Трето, ЕОБХ приложи исканите документи, които включваха горепосочената електронна кореспонденция между бившия служител и ЕОБХ.

8. На 14 януари 2010 г. жалбоподателят публикува прессъобщение, в което критикува позицията на ЕОБХ по този въпрос. В прессъобщението се прави позоваване на електронното писмо на бившия служител до ЕОБХ от 19 май 2008 г., в което тя заявява, че „... ще бъде сред тези, които питат за напредъка по конкретни досиета.“Според прессъобщението на жалбоподателя „на предишната си длъжност в ЕОБХ тя е отговаряла именно за тази група експерти, занимаващи се с такива заявления“.

9. На 24 март 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана.

Предмет на разследването

10. Омбудсманът започна проверка във връзка с твърдението, че ЕОБХ не е разгледал по подходящ начин въпроса за потенциален конфликт на интереси при преместването на бившия си служител в биотехнологично дружество. Омбудсманът съобщи на ЕОБХ аргумента на жалбоподателя в подкрепа на твърдението си, че в съответствие с член 16 от Правилника за длъжностните лица ЕОБХ е трябвало или да забрани преместването, или да му наложи условия.

11. Омбудсманът включи в своето разследване твърденията на жалбоподателя, че ЕОБХ следва:

(1) Да признае, че не е предприел действия за предотвратяване на потенциален конфликт на интереси в този случай.

(2) Ангажира се да възприеме по-проактивен и критичен подход в бъдеще по отношение на процедурите си за напускащите служители.

12. Омбудсманът също така отбеляза, че мотивите, поради които ЕОБХ е решил, че работата, извършена от бившия му служител, не е свързана с неговата работа, не са очевидни от наличната информация, по-специално не е ясно дали ЕОБХ е знаел за задачите, които бившият служител ще изпълнява на новата си работа. Поради това омбудсманът иска от ЕОБХ да включи в становището си пълно изясняване на мотивите, на които се основава решението му да не повдига възражения. Освен това омбудсманът поиска списък на цялата кореспонденция и вътрешни бележки/интервюта, свързани с този случай, както и подробности за срещите, които бившият служител е провел с ЕОБХ през двете години след заминаването си.

13. Омбудсманът подчерта пред ЕОБХ, че неговата проверка се отнася само до твърденията и претенциите на жалбоподателя срещу ЕОБХ. Жалбоподателят е поискал жалбата му да бъде разгледана публично. Въпреки че омбудсманът има правомощието да обяви жалбата за поверителна по своя собствена инициатива, за да защити интересите на трета страна [4], в настоящия случай той реши да не упражнява това правомощие, тъй като е в обществен интерес жалбата да бъде разгледана по прозрачен начин. Във всеки случай следва да се отбележи, че жалбоподателят вече е дал публичност на жалбата. В тази връзка омбудсманът информира ЕОБХ, че няма да има възражения, ако ЕОБХ счете за целесъобразно да информира бившия си служител за жалбата и за становището си по нея.

Проучването

14. На 25 май 2010 г. омбудсманът прикани ЕОБХ да коментира твърденията на жалбоподателя. На 23 юли 2010 г. ЕОБХ изпраща становището си, което е препратено на жалбоподателя за становище. На 20 август 2010 г. жалбоподателят представи своето становище.

15. На 4 октомври 2010 г. омбудсманът реши да извърши допълнителни проверки и прикани ЕОБХ да доразвие информацията, съдържаща се в първоначалното му становище. На 30 ноември 2010 г. ЕОБХ изпрати своя отговор на допълнителните проверки на омбудсмана, който беше препратен на жалбоподателя за становище. На 20 декември 2010 г. ЕОБХ предостави допълнителна информация в допълнение към отговора си на допълнителните проверки на омбудсмана. Този допълнителен отговор беше препратен и на жалбоподателя за становище. На 24 февруари 2011 г. жалбоподателят представи своето становище.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение, че ЕОБХ не е разгледал по подходящ начин въпроса за потенциален конфликт на интереси при преместването на бившия си служител в биотехнологично дружество и свързаните с това твърдения

Аргументи, представени на омбудсмана

16. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че в съответствие с член 16 от Правилника за длъжностните лица ЕОБХ е трябвало или да забрани преместването, или да му наложи условия.

17. В отговора си до жалбоподателя от 11 януари 2010 г. ЕОБХ заяви, че не е повдигнал възражения срещу този ход. ЕОБХ изглежда е основал заключението си на съображението, че бившият му служител не е разполагал със съответен орган за вземане на решения в рамките на ЕОБХ, като се има предвид, че нейният отдел е предлагал само секретарска подкрепа на експертната група на ЕОБХ по ГМО.

18. Както бе посочено по-горе, в писмото си за започване на разследване по настоящата жалба омбудсманът е поискал от ЕОБХ да включи в становището си пълно изясняване на мотивите, на които се основава решението му да не повдига възражения. Освен това омбудсманът поиска списък на цялата кореспонденция и вътрешни бележки/интервюта, свързани с този случай, както и подробности за срещите, които бившият служител е провел с ЕОБХ през двете години след заминаването си.

19. В становището си ЕОБХ предостави фактически отчет за преместването на бившия служител в биотехнологично дружество. По-конкретно ЕОБХ посочи, че когато договорът ѝ е изтекъл през март 2008 г., тя е била началник на отдела за ГМО, предоставящ секретарска подкрепа на експертната група по ГМО. Отделът за ГМО се състои от служители на ЕОБХ, които осигуряват постоянен секретариат на независимите научни експерти, назначени като членове на експертната група по ГМО от управителния съвет на ЕОБХ.

20. ЕОБХ подчерта, че по закон [5] само членовете на експертната група по ГМО имат право да одобряват научните становища на ЕОБХ по заявленията, подадени в контекста на процедурите за разрешаване съгласно Регламента за генетично модифицираните храни и фуражи [6] или Директивата за съзнателното освобождаване [7]. Освен това ЕОБХ отбеляза, че неговите служители не могат да бъдат членове на групите от научни експерти на ЕОБХ, и предостави информация относно процедурата, следвана при подбора на членовете на групите от научни експерти [8].

21. ЕОБХ обясни, че по-голямата част от членовете на неговия персонал са наети на петгодишни договори като срочно наети или договорно наети служители с възможност за подновяване. Член 16 от Правилника за длъжностните лица изисква бившите служители да информират ЕОБХ за намерението си да упражняват професионална дейност за период от две години след напускането на ЕОБХ, така че органът по назначаването да може да прецени дали това може да доведе до конфликт на интереси.

22. В случая ЕОБХ посочва, че бившият му служител е започнал новата си работа през май 2008 г. и че на 19 май 2008 г. е уведомил ЕОБХ за това обстоятелство. В съответствие с член 16 от Правилника за длъжностните лица ЕОБХ направи оценка на предоставената информация и счете, че предишната ѝ работа е била да управлява секретариата, подпомагащ независимите научни експерти на ЕОБХ. Всъщност тя не е вземала решения във връзка с научните становища на ЕОБХ, тъй като това е изключителната роля на членовете на експертната група по ГМО. Тя също така не вземала решения относно каквото и да било разрешение или одобрение, тъй като по закон това била ролята на лицата, отговарящи за управлението на риска, а не на ЕОБХ. Поради това ЕОБХ не повдигна възражения.

23. През ноември 2009 г. ЕОБХ отново провери трудовия статус на бившия си служител и ѝ напомни за задълженията ѝ във връзка с поверителността. Освен това ЕОБХ отбеляза, че неговите служители са обвързани от задължението да се въздържат от неразрешено разкриване на информация, получена при изпълнение на служебните им задължения, освен ако информацията вече не е била направена публично достояние или е достъпна за обществеността, докато те вече нямат достъп до привилегирована информация след прекратяване на служебното си правоотношение. ЕОБХ подчерта, че в нито един момент не е узнал за каквито и да било доказателства, които да сочат, че бившият му служител е нарушил задълженията си, както е посочено по-горе. Той добави, че ако такива нарушения настъпят, ще бъдат предприети подходящи действия.

24. Що се отнася до информацията, поискана от омбудсмана, ЕОБХ препрати кореспонденцията си с жалбоподателя. ЕОБХ също така предостави датите на срещите между него и бившия му служител в новото му качество, които включват i) две срещи между генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ на Европейската комисия, ЕОБХ и EuropaBio (асоциация на биотехнологични дружества), проведени на 5 март 2009 г. и 3 март 2010 г., ii) семинар на ЕОБХ относно ГМО със заинтересовани страни и iii) две технически срещи на ЕОБХ със заинтересовани страни и заявители, проведени на 5 март 2009 г. и 29 април 2009 г.

25. В своите забележки жалбоподателят не е съгласен с твърдението на ЕОБХ, че бившият му служител „не взема преки решения относно заявленията за ГМО на пазара“. Жалбоподателят твърди, че като „водещ служител със сигурност би имала много начини да повлияе на работата на експертната група по ГМО (подготвяне на решения, изготвяне на насоки, провеждане на срещи със заинтересованите страни). Тъй като не е имало период на прекъсване след оставката ѝ, нейните конкретни контакти и знания са били изключително важни за новата ѝ работа. Недопустимо е ЕОБХ да омаловажава ролята [на бившия си служител], за да избегне критиката на управленските си решения.“

26. Освен това жалбоподателят твърди, че изявлението на ЕОБХ показва, че бившият му служител е информирал ЕОБХ за новата си длъжност едва на 19 май 2008 г., т.е. след като вече е започнал работа при новия си работодател. Това означава, че тя е започнала новата си работа, без да е получила одобрението на ЕОБХ. Едва през ноември 2009 г., след публичното съобщение на жалбоподателя, ЕОБХ реагира и се свърза с бившия си служител, за да ѝ напомни за нейните задължения. По отношение както на правните изисквания, така и на сроковете, поведението на ЕОБХ беше неуместно и недостатъчно. По-нататък жалбоподателят твърди, че отговорът на ЕОБХ е потвърдил, че той не е успял да разгледа по подходящ начин въпроса за потенциален конфликт на интереси.

27. Що се отнася до списъка на срещите, предоставен от ЕОБХ в неговото становище, жалбоподателят изрази загриженост относно ролята на бившия служител в срещите между ЕОБХ и биотехнологичните дружества. Тя счита, че може да се приеме, че бившият служител е действал като лобист по време на тези срещи.

28. В своите допълнителни проверки омбудсманът поиска от ЕОБХ да предостави всяка налична информация, документираща оценката на ЕОБХ на предполагаемия потенциален конфликт на интереси, например обмен на електронни писма, бележки по досието или решение на компетентната служба в рамките на ЕОБХ.

29. Освен това омбудсманът поиска от ЕОБХ да предостави допълнителни документи и/или информация, за да може да получи по-добро разбиране на задачите на бившия служител, когато работи в ЕОБХ. По-конкретно омбудсманът поиска: (1) обявата за работа на длъжността началник на отдел "ГМО"; (2) молбата си, включително приложенията; 3) всички атестационни доклади; и 4) всички вътрешни правила и/или насоки, свързани с въпроса, и по-специално а) всяка информация/насоки, съобщени на персонала във връзка с конфликти на интереси, и б) всички правила за начина, по който самият ЕОБХ се справя с конфликтите на интереси, като например правилата за това кой ги оценява и как, както и дали е налице конфликт на интереси във връзка с дейностите на бивш служител след прекратяване на службата му в ЕОБХ.

30. В същото писмо омбудсманът признава информацията, която ЕОБХ му е предоставил във връзка със срещите, които бившият служител е провел с ЕОБХ през двете години след заминаването ѝ. От съображения за изчерпателност Омбудсманът поиска също така подробности за всички вътрешни срещи и срещи с външни заинтересовани страни (включително всички налични протоколи), в които бившият служител е участвал през последните 12 месеца от работата си в ЕОБХ.

31. На последно място, омбудсманът насочи вниманието на ЕОБХ към факта, че тази информация е поискана в изпълнение на член 3, параграф 2 от Устава на Европейския омбудсман [9] и членове 5.1 и 5.2 от Разпоредбите за прилагане на Европейския омбудсман [10]. Той обеща, че ако ЕОБХ уточни, че някой от исканите документи е поверителен, той ще ги третира като получени от неговите служби по време на инспекция. В съответствие с членове 13.3 и 14.2 от Разпоредбите за прилагане на Европейския омбудсман нито жалбоподателят, нито обществеността ще получат достъп до тях [11].

32. В отговора си на допълнителните проверки на омбудсмана ЕОБХ потвърди, че предоставената по-рано информация относно преместването на бившия му служител е пълна. В съответствие с разпоредбите на член 16 от Правилника за длъжностните лица ЕОБХ „не е уведомил изрично за съгласието си за новото назначение на работа“.

33. По-нататък ЕОБХ припомня, че бившият му служител е изпълнявал функциите на началник на отдела за ГМО, че отделът за ГМО се състои от служители на ЕОБХ и че осигурява постоянен секретариат и административна подкрепа на експертната група по ГМО. На свой ред заявленията за ГМО се одобряват само от членовете на експертната група по ГМО, докато членовете на персонала на ЕОБХ не могат да бъдат част от нито една от групите от научни експерти на ЕОБХ или от неговия научен комитет. Следователно бившият му служител не е взел решения във връзка с резултатите от научната дейност на ЕОБХ, тъй като това е изключителната роля на членовете на експертната група по ГМО. Тя също така не е вземала решения относно каквото и да било разрешение или одобрение, тъй като ролята на лицата, отговарящи за управлението на риска, се поема от Комисията и държавите — членки на ЕС, а не от ЕОБХ.

34. Що се отнася до искането на омбудсмана за допълнителна информация, ЕОБХ приложи към отговора си поисканите документи, посочени в точки 1—3 от точка 29 по-горе. Поради съображения за защита на данните ЕОБХ предостави документи 2 и 3 на поверителна основа.

35. Що се отнася до точка 4 от точка 29 по-горе, ЕОБХ представя редица документи, които са най-релевантни за целите на настоящото разследване, а именно: i) Кодексът за поведение на ЕОБХ относно декларациите за интереси, който беше в сила между март 2004 г. и септември 2007 г. и който беше заменен с; ii) Политика на ЕОБХ относно декларациите за интереси (съгласно решението на управителния съвет на ЕОБХ от 5 октомври 2007 г.); iii) документа с насоки относно декларациите за интереси (приложим от 8 септември 2007 г.); iv) процедурата за установяване и справяне с потенциални конфликти на интереси (приложима от 8 септември 2007 г.); и v) Решението на ЕОБХ относно външните дейности и задачи (приложимо от 28 април 2004 г.).

36. Накрая ЕОБХ представя протокол от срещите, в които бившият му служител е участвал през последната година от работата си в ЕОБХ.

37. В своите забележки по отговора на ЕОБХ жалбоподателят подчерта, че преместването на бившия служител от ЕОБХ в биотехнологично дружество без период на прекъсване не е приемливо от гледна точка на обществения интерес и противоречи на Правилника за длъжностните лица на ЕС. В съответствие с член 16 от Правилника за длъжностните лица конфликтите на интереси трябва да се избягват по време на работа, както и след прекратяване на служебното правоотношение.

38. Според жалбоподателя няма съмнение, че работата, извършвана от бившия служител на новата му работа „е свързана с работата, която е извършвала по време на работата си в ЕОБХ, и е в конфликт със законните интереси на институцията. Въпреки това ЕОБХ не е предприел никаква инициатива, за да попречи на [тя] да се премести на работа като лобист на Syngenta, която е един от най-големите производители на генетично модифицирани растения. Няма съмнение, че ръководството на ЕОБХ не е изпълнило своята надлежна проверка и специфичните си задължения съгласно Правилника за длъжностните лица на ЕС.“

39. След това жалбоподателят измества фокуса на своите наблюдения към своите разследвания относно председателя на експертната група по ГМО и неговите дейности в Международния институт за науките за живота (ILSI). Тя твърди, че е имало връзка между ръководителя на отдела за ГМО и председателя на експертната група по ГМО в период, когато "много важни решения са били взети от ЕОБХ". Тя поиска от омбудсмана да проучи допълнително тази връзка и по-специално потенциалния конфликт на интереси по отношение на председателя на експертната група по ГМО.

Оценка на омбудсмана

40. Омбудсманът желае да изясни обхвата на своя анализ в настоящата жалба и да обясни кои въпроси ще разгледа и кои не. В това отношение е необходимо да се направят две предварителни бележки. На първо място, в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) мандатът на омбудсмана е да разследва жалби относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите на Съюза. Омбудсманът съзнава, че макар настоящото разследване да се отнася до твърдение срещу ЕОБХ, поведението на ЕОБХ е неразривно свързано с фактическите обстоятелства около напускането на член на неговия персонал. Както бе посочено в точка 13 по-горе, омбудсманът уведомява ЕОБХ, че няма да възрази, ако счете за уместно да уведоми бившия си служител за жалбата и за становището си по нея. В същото време обаче омбудсманът желае да подчертае, че предметът на неговата проверка не е основателността на действията на бившия член на персонала на ЕОБХ, а твърдението и претенциите, предявени срещу ЕОБХ.

41. Преминавайки към втората предварителна забележка, омбудсманът отбелязва, че в своите забележки жалбоподателят за първи път в настоящото разследване е изложил оплакване относно ролята на председателя на експертната група по ГМО. Счита се, че споменаването на председателя на експертната група по ГМО служи за две цели. От една страна, за да се противопостави на аргумента на ЕОБХ, че бившият му служител не е взел никакви преки решения, жалбоподателката твърди, че е била в състояние да повлияе на взетите решения чрез контакта си с председателя на експертната група по ГМО. От друга страна обаче жалбоподателят също така прикани омбудсмана да проучи връзката между председателя на експертната група по ГМО и неговите дейности в ILSI и да разследва потенциалния конфликт на интереси, произтичащ от тази връзка.

42. Омбудсманът желае да подчертае, че настоящата проверка беше започната с цел да се проучи въпросът дали ЕОБХ е разгледал правилно потенциалния конфликт на интереси, произтичащ от преместването на член на неговия персонал в биотехнологично дружество, който беше повдигнат от жалбоподателя в първоначалната му жалба. Омбудсманът разполага с достатъчно информация, за да направи оценка на горепосочения въпрос. Поради това той не счита за уместно да включи допълнителния въпрос, повдигнат от жалбоподателя в становището му, в настоящото разследване, тъй като това неизбежно би забавило решението му по настоящото дело. Жалбоподателят обаче остава свободен да подаде нова жалба по този допълнителен въпрос, след като е предприел подходящи подходи към ЕОБХ в това отношение.

43. Преминавайки към анализа на първоначално повдигнатия от жалбоподателя въпрос, омбудсманът счита, че твърдението включва два аспекта, а именно процедурен аспект и аспект по същество. Процесуалният аспект на твърдението се съсредоточава върху въпроса дали ЕОБХ е следвал приложимите процедури по отношение на бившия си служител. Същественият аспект на твърдението се отнася до извършената от ЕОБХ оценка по същество. Процесуалният аспект е разгледан в точки 52—64, а материалноправният аспект — в точки 64—67 по-долу. Параграфи 44—51 разглеждат рамката от правила и принципи, които се прилагат и за двата аспекта.

44. Правилникът за длъжностните лица съдържа правила и принципи, които ЕОБХ трябва да прилага при изпълнението на своите процедурни и материалноправни отговорности. Тези правила и принципи имат за цел да защитят интересите на Европейския съюз, като гарантират лоялността, независимостта и почтеността на неговите служители. След влизането в сила на Договора от Лисабон специфичните разпоредби следва да се разглеждат през призмата на член 298 от ДФЕС, който предвижда, че „при изпълнението на своите задачи институциите, органите, службите и агенциите на Съюза се ползват с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация.“

45. В това отношение е полезно да се припомнят по-специално следните разпоредби от Правилника за длъжностните лица:

Член 11а

1. При изпълнение на служебните си задължения и освен при условията, предвидени по-долу, длъжностното лице не може да се занимава с въпроси, от които има пряк или непряк личен интерес, който може да накърни неговата независимост, и по-специално семейните и финансовите му интереси.

2. Всяко длъжностно лице, на което при изпълнение на служебните му задължения е възложено да се занимава с въпрос, посочен по-горе, незабавно уведомява органа по назначаването. Органът по назначаването взема всички подходящи мерки и може по-специално да освободи длъжностното лице от отговорност по този въпрос.

3. Длъжностното лице не може нито да запазва, нито да придобива, пряко или непряко, в предприятия, които са подчинени на институцията, към която принадлежи, или които имат отношения с тази институция, каквито и да било интереси от такова естество или мащаб, които биха могли да накърнят неговата независимост при изпълнението на служебните му задължения.

Член 12

Длъжностното лице се въздържа от всякакви действия или поведение, които биха могли да се отразят неблагоприятно на неговата длъжност.

Член 16

След прекратяване на служебното правоотношение длъжностното лице продължава да бъде обвързано със задължението да действа почтено и дискретно по отношение на приемането на определени назначения или облаги.

Длъжностните лица, които възнамеряват да упражняват професионална дейност, независимо дали срещу възнаграждение или не, в срок от две години след прекратяване на служебното правоотношение, уведомяват институцията си за това. Ако тази дейност е свързана с работата, извършвана от длъжностното лице през последните три години служба, и може да доведе до конфликт със законните интереси на институцията, органът по назначаването може, като вземе предвид интересите на службата, да му забрани да я извършва или да даде одобрението си при условия, които счита за подходящи. Институцията, след консултация със Съвместния комитет, уведомява за решението си в срок от 30 работни дни, след като е била уведомена за това. Ако до края на този срок не е направено такова уведомление, това се счита за мълчаливо приемане.

46. Освен това член 18 от Решението на ЕОБХ относно външните дейности и задачи [12], което е било в сила към съответния момент и е било „предназначено да предотврати възникването на конфликти на интереси, без да налага необосновани ограничения върху външните дейности на длъжностните лица“, предвижда следното:

„1. Длъжностно лице, което напуска Комисията [13], подписва декларация въз основа на формуляр, предоставен от органа по назначаването, за да потвърди, че е запознато с продължаващите си задължения към Комисията, по-специално съгласно членове 16, 17б и 19 от Правилника за длъжностните лица.

2. За срок от две години след напускане на Комисията бивше длъжностно лице, което желае да поеме задание или външна дейност, информира органа по назначаването. Бившето длъжностно лице предоставя по-специално:

- описание на дейността му през последните три години активна служба в комисията;

- описание на дейността, която желае да поеме, включително информация за длъжността, която ще заема, и очакваната продължителност на дейността;

името, адреса и телефонния номер на потенциалния работодател;

- сферите на дейност на работодателя;

- връзките с предишните му функции в Комисията, ако има такива.

За тази цел бившето длъжностно лице попълва и подава до Комисията формуляра за кандидатстване, предоставен от органа по назначаването.

3. Всяко разрешение, дадено в съответствие с настоящия формуляр за заявление по параграф 2 от настоящия член, се ограничава до наемане на работа при посочения работодател и до всяко лице, с което работодателят слива или прехвърля предприятието, от което длъжностното лице е наето...“

47. Цитираните по-горе разпоредби до голяма степен са отразени и доразвити в по-скорошното решение на ЕОБХ относно прилагането на член 16 от Правилника за длъжностните лица [14], което беше предоставено на омбудсмана в хода на неговата проверка.

48. Ясно е, че комбинираната правна рамка, установена с посочените по-горе правила, налага следните процедурни задължения на длъжностните лица, а оттам и на срочно и договорно наетите служители [15]. Служителят трябва, от една страна, да информира своята институция за намерението си да започне професионална дейност на друго място, независимо дали срещу възнаграждение или не, и да предостави достатъчно информация, като описаната в член 18, параграф 2 от Решението на ЕОБХ относно посочените по-горе външни дейности и задачи (или, съгласно действащите правила, в член 3, параграф 3 от Решението на ЕОБХ за прилагане на член 16, член 17, параграф 2 и член 19 от Правилника за длъжностните лица и членове 11 и 91 от Условията за работа на другите служители на Съюза [16]), и от друга страна, да поиска разрешение от институцията, ако възнамерява да упражнява дейност, която е свързана с работата, извършвана от него през последните три години, и която би могла да доведе до конфликт на интереси.

49. Съответните процедурни задължения на ЕОБХ са: първо, да получи достатъчно информация от напускащ член на персонала относно планираната от него професионална дейност, независимо дали срещу възнаграждение или не; второ, да направи оценка на получената информация, за да определи дали новата професионална дейност на неговия служител би могла да доведе до конфликт със „законните интереси“на ЕОБХ; и трето, ако случаят е такъв, или да му се забрани да извършва новата дейност, или да му се даде одобрение при спазване на условията, които счита за подходящи да наложи при тези обстоятелства.

50. От формулировката на правилата („длъжностно лице, което възнамерява“,„забрана за поемане на ангажимент“,„желае да поеме задача“) става ясно, че съответната информация следва да бъде предоставена на съответната институция своевременно, преди напускащото длъжностно лице да започне новото си назначение. Като се има предвид, че целта на съответните правила е да се предотврати евентуален конфликт на интереси, решението дали би могъл да възникне конфликт на интереси следва при всички случаи да се вземе преди наемането на новата работа. Ясно е, че институцията следва да предприеме всички необходими мерки, за да се опита да гарантира, че всички нейни служители спазват посочените по-горе правила. В случай че служител заеме нова длъжност, без да е предоставил предварителна информация, съответната институция трябва веднага след като установи положението, да предприеме подходящи последващи действия.

51. В разглеждания случай договорът на бившия служител е изтекъл на 31 март 2008 г. На 15 май 2008 г. започва работа в биотехнологична компания. На 19 май 2008 г. тя уведомява ЕОБХ за новата си работа. На 8 и 24 ноември 2009 г. жалбоподателят се свърза с ЕОБХ във връзка с този въпрос. На 9 декември 2009 г. ЕОБХ се свързва с бившия си служител, като иска информация и ѝ напомня за задълженията ѝ по член 16 от Правилника за длъжностните лица. На 11 декември 2009 г. бившият служител отговори и предостави разяснения. В крайна сметка ЕОБХ реши да не повдига възражения срещу новата работа на бившия си служител.

Процесуален аспект

52. Спазването от страна на ЕОБХ на процедурните му задължения ще бъде разгледано в светлината на неговите действия на различните хронологични обозначения, посочени по-горе. Първият знак е този от 31 март 2008 г., когато изтича договорът на бившия служител. Тази дата е от решаващо значение, тъй като представлява първият момент, в който служител би могъл, без да информира своята институция, законно да започне преговори с потенциален бъдещ работодател за работа, която може да доведе до конфликт на интереси.

53. Това означава, че ЕОБХ е длъжен да гарантира, че към този момент напускащият го служител е изпълнил задълженията си по член 16 от Правилника. За да се постигне тази цел съгласно съответните процедурни правила, приложими към момента на напускане, членовете на персонала следва да подпишат декларация, с която потвърждават продължаващите си задължения към ЕОБХ, включително произтичащите от член 16 от Правилника за длъжностните лица. Въз основа на предоставените от ЕОБХ обяснения не може да се установи дали бившият служител на ЕОБХ е подписал такава декларация.

54. Като допълнително общо обяснение на горепосоченото и без да се позовава на конкретния случай, омбудсманът счита за полезно да поясни, че според него член 16, втора алинея от Правилника за длъжностните лица [17] може да се прилага и в случаите, в които длъжностно лице на ЕС договаря или приема предложение за бъдеща работа, докато все още работи за институция на ЕС. Във всеки случай омбудсманът счита, че преговорите на действащ служител относно бъдеща работа, която би могла да представлява „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“, сами по себе си биха представлявали конфликт на интереси, който би попаднал в приложното поле на Правилника, и по-специално на членове 11а и 12, цитирани в точка 45 по-горе.

55. В контекста на регулаторна агенция и за да изпълни задълженията си, ЕОБХ би искал да гарантира, че е информиран всеки път, когато обслужващи членове на неговия персонал договарят предложение за работа от потенциален работодател. ЕОБХ също така би искал да знае кога член на персонала е приел такава оферта преди края на договора си с ЕОБХ.

56. Съществуващите процедурни правила, а именно решението на ЕОБХ за прилагане на член 16, член 17, параграф 2 и член 19 от Правилника за длъжностните лица и членове 11 и 91 от Условията за работа на другите служители на Съюза, не разглеждат конкретно този въпрос, освен да определят в член 1 от него обхвата на решението, така че да включва „всички служители и бивши членове“.

57. Поради това е необходимо, отново като общ въпрос и без позоваване на конкретния случай, да се насочи ЕОБХ към укрепване и подобряване на неговите правила, за да се гарантира, че той ще бъде в по-добра позиция да се справи с потенциален конфликт на интереси от вида „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“ в случаите, свързани с договарянето или приемането на предложения от членове на персонала по време на работа в ЕОБХ. Във връзка с това ЕОБХ следва да изисква от обслужващите служители да оповестяват своевременно договарянето на предложения за работа или приемането на предложения за работа, които биха могли да представляват конфликт на интереси. Тази политическа инициатива ще бъде в съответствие с документа на ОИСР „Постпублична заетост: Добри практики за предотвратяване на конфликт на интереси [18]. За тази цел омбудсманът ще изготви проектопрепоръка.

58. Вторият знак е този от 19 май 2008 г., когато бившият служител е информирал нейните „бивши колеги от ЕОБХ и членовете на експертната група по ГМО“, както тя впоследствие го е изразила, за новата си работа. В становището си ЕОБХ твърди, че по този начин бившият му служител го е уведомил за работата си. Член 18 от Решението на ЕОБХ относно външните дейности и задачи, което е било в сила към съответния момент, предвижда, че такова уведомление трябва да обхваща определени елементи от информацията и трябва да бъде направено чрез специален формуляр за заявление. Изглежда, че електронното писмо на бившия служител от 19 май 2008 г. не отговаря на нито едно от тези изисквания. Във всеки случай процедурните задължения на ЕОБХ на този етап го задължават да направи оценка на получената от него информация, да поиска всякаква допълнителна информация, от която може да се нуждае, и да прецени дали работата на бившия му служител на друго място е довела до конфликт на интереси. Въпреки че доказателствата по досието сочат, че електронното писмо на бившия служител от 19 май 2008 г. никога не е било получено от отдел „Човешки ресурси“ на ЕОБХ, в становището си ЕОБХ посочва, че е извършена оценка и че е направено заключението, че няма причина за противопоставяне на преместването на напускащия служител. На омбудсмана обаче не бяха представени доказателства за тази оценка, въпреки че от ЕОБХ изрично беше поискано да предостави всякаква налична информация, документираща оценката на ЕОБХ на предполагаемия потенциален конфликт на интереси, например обмен на електронни писма, бележки по досието или решение на компетентната служба в рамките на ЕОБХ. Във всеки случай, ако такава оценка е била извършена на този етап, би било трудно да се разбере защо ЕОБХ е счел за необходимо да се обърне към бившия си служител по този въпрос на 9 декември 2009 г.

59. Третият знак е този от 8 ноември 2009 г., когато жалбоподателят се е свързал с ЕОБХ по този въпрос. Най-късно към този момент ЕОБХ е трябвало да изпълни процедурните си задължения, описани в точка 58 по-горе. ЕОБХ обаче се свързва с бившия си служител едва на 9 декември 2009 г., т.е. един месец по-късно, за да ѝ напомни за задълженията ѝ съгласно Правилника за длъжностните лица. Освен това ЕОБХ не е поискал от бившия си служител информация за текущата си професионална дейност, от която може да се е нуждаел, за да реши как да продължи по-нататък в този случай. Тя не е поискала и информация, която би могла да ѝ позволи да определи дали преди изтичането на договора в ЕОБХ бившият ѝ служител вече е имал контакти с новия работодател относно възможни (бъдещи) възможности за работа.

60. В становището си и в допълнителните си изявления, изпратени в хода на настоящото разследване, ЕОБХ твърди, че е оценил информацията, която е получил относно преместването на бившия си служител, и е стигнал до заключението, че не е налице конфликт на интереси.

61. В този случай обаче на омбудсмана не са представени данни за оценката на ЕОБХ, довела до горното заключение, въпреки че, както вече беше споменато по-горе, омбудсманът изрично е поискал такива документални доказателства. Това е изненадващо. Въпреки факта, че е вярно, както посочва ЕОБХ, че член 16 от Правилника за длъжностните лица предвижда, че пропускът на дадена институция да адресира отрицателно решение до бивш служител в срок от 30 дни, след като последният е уведомил институцията, „се счита за мълчаливо приемане“, спорно е дали това правило е било приложимо в настоящия случай. Всъщност член 16 от Правилника предвижда съответната институция да бъде информирана за намеренията на служителя (или на бивш служител), преди той да започне нова работа, като гореспоменатото правило очевидно има за цел да защити интересите на съответното лице в такова положение. Настоящият случай не е такъв, тъй като бившият служител на ЕОБХ е уведомил ЕОБХ едва след като вече е започнал работа за новия си работодател.

62. Във всеки случай от първостепенно значение е да се води регистър на анализа за липсата на конфликт на интереси. Това е така, защото институциите трябва да бъдат възприемани като действащи правилно и да бъдат в състояние да защитават решенията си по отношение на гражданите на ЕС, когато бъдат помолени да направят това. Този подход е от основно значение за изграждането на обществено доверие в дейностите на институциите на ЕС [19]. Необходимостта от водене на подходящ регистър на оценките по въпроси, които водят до евентуален конфликт на интереси, е особено важна в случай на институция или орган като ЕОБХ, чийто мандат е от специален интерес за гражданите на ЕС като цяло. В това отношение следва да се отбележи, че според неговия уебсайт ЕОБХ „не гарантира безопасността на храните в Европа“[20]. Изпълнението на тази мисия е застрашено не само в случаите, когато се толерират действителни конфликти на интереси, но и когато подходът на ЕОБХ създава впечатлението, че не е оценил правилно евентуален конфликт на интереси.

63. Следователно ЕОБХ е трябвало най-малкото да изготви вътрешна бележка, за да отбележи факта, че е оценил повдигнатия от жалбоподателя въпрос, и да изложи причините, въз основа на които е стигнал до заключението, че не е налице конфликт на интереси.

По материалноправния аспект

64. Що се отнася до материалноправните аспекти на настоящия случай, омбудсманът отбелязва, че в хода на настоящото разследване ЕОБХ последователно е приемал, че не е налице конфликт на интереси, тъй като задачите на бившия му служител са били ограничени до предоставяне на секретарска подкрепа на експертната група по ГМО и тъй като тя не е имала никакъв принос в процеса на вземане на решения.

65. Омбудсманът счита, че е възможно становището на ЕОБХ, че не е имало конфликт на интереси, да е правилно. Въпреки това оценката, която трябва да се извърши в такива случаи, следва да бъде задълбочена. Според Омбудсмана ЕОБХ е възприел неоправдано тесен подход, като се е съсредоточил изключително върху въпроса дали бившият му служител е бил в състояние да вземе или да участва в решенията по заявленията, подадени до ЕОБХ. Омбудсманът счита, че задълбочената оценка изисква задачите на бившия служител в ЕОБХ да бъдат сравнявани с тези, изпълнявани на новата му длъжност. Освен това следва да се припомни, че заинтересованото лице е било началник на отдела за ГМО на ЕОБХ в продължение на пет години и следователно може да се очаква, че е придобило ценна представа за функционирането на ЕОБХ като цяло и по-специално на неговите експертни групи. Следва също така да се отбележи, че според електронното писмо на бившия служител от 19 май 2008 г. новата ѝ работа изглежда предполага близък контакт с ЕОБХ. Тези обстоятелства очевидно е трябвало да бъдат взети предвид от ЕОБХ при вземането на решение дали е налице потенциален конфликт на интереси.

66. Несъмнено, както отбелязва ЕОБХ в становището си, неговите служители са обвързани от задължението да се въздържат от всяко неразрешено разкриване на информация, получена при изпълнение на служебните им задължения, дори след като напуснат службата на ЕОБХ. Омбудсманът също така изразява задоволство от факта, че ЕОБХ ясно е заявил, че ако има признаци, че бившият му служител е нарушил това задължение, той ще предприеме подходящи действия. Следва обаче също така да се припомни, че информирането на дадена институция за всяка предложена нова работа, преди да започне такава работа, също е задължение на членовете на администрацията на ЕС. Фактът, че това задължение не е било спазено в достатъчна степен в настоящия случай, е трябвало да накара ЕОБХ да обърне още по-голямо внимание на въпроса за евентуален конфликт на интереси.

67. В същото време ЕОБХ очевидно следва да има предвид задължението си за полагане на грижа към своите служители и необходимостта да се гарантира, че не се хвърля сянка върху почтеността и дискретността на бивш служител. Въпреки че в съответствие с член 16 от Правилника за длъжностните лица ЕОБХ може да има право да се въздържи да адресира решение до бивш служител, тъй като липсата на решение по подразбиране би се считала за мълчаливо приемане, гореспоменатото задължение на ЕОБХ би било най-добре да се документира по подходящ начин анализът, въз основа на който е стигнал до заключението, че в този случай не е налице потенциален конфликт на интереси.

68. С оглед на изложените по-горе съображения омбудсманът стига до заключението, че ЕОБХ не е изпълнил процедурните задължения, произтичащи от приложимите правила. Освен това ЕОБХ не е извършил толкова задълбочена оценка на предполагаемия потенциален конфликт на интереси на бившия си служител, колкото е можел и е трябвало да извърши. Това представлява лошо управление.

69. Омбудсманът отбелязва, че като общо правило, когато възникне лошо управление, съответната институция следва надлежно да го признае и да предприеме подходящи коригиращи действия [21]. В настоящия случай ЕОБХ нито е приел, че е допуснал грешка, нито е представил мерки, които възнамерява да предприеме, за да предотврати повторното възникване на подобни недостатъци в бъдеще. Поради това омбудсманът ще изготви подходящи проектопрепоръки.

70. Що се отнася до коригиращите действия, които трябва да бъдат предприети, омбудсманът счита за целесъобразно да предложи следните насоки.

71. Омбудсманът счита, че без да се засяга проектопрепоръката на Омбудсмана, посочена в параграф 57 по-горе, правилата и процедурите на ЕОБХ са достатъчно надеждни, за да му позволят да извърши проверка за потенциален конфликт на интереси в случаи на „кадрова въртележка между държавния и частния сектор“. Решението за прилагане на член 16, член 17, параграф 2 и член 19 от Правилника за длъжностните лица и членове 11 и 91 от Условията за работа на другите служители на Съюза доразвива приложимите преди това правила и предвижда а) декларация, направена от напускащия член на персонала, в която той/тя се задължава да спазва член 16 от Правилника за длъжностните лица, и б) процедура, съгласно която за срок от две години след прекратяване на служебното правоотношение от членовете на персонала се изисква да подадат заявление за разрешение за извършване на външни дейности, да предоставят съответната информация и да декларират всички промени в обстоятелствата след получаване на разрешение [22].

72. Въпросната декларация има за цел да гарантира, че служителите на ЕОБХ са запознати със задълженията си при заминаването си. В същото време съответният формуляр за разрешение дава възможност на ЕОБХ да получи достатъчно информация, както е посочено по-горе, за да може да извърши пълна оценка на потенциален конфликт със законните си интереси.

73. Това, което очевидно трябва да бъде подобрено обаче, е начинът, по който съответните правила се прилагат на практика, и омбудсманът съответно ще изготви допълнителен проект на препоръка. Следва да се има предвид, че оценката на потенциален конфликт на интереси в контекста на конфликт от типа "кадрова въртележка между държавния и частния сектор" е сложна задача, която изисква внимателна проверка на задачите на служителя [23] и на предвидените дейности в планираната заетост. За да извърши такъв анализ, i) институцията трябва да разполага с достатъчно подробна информация и в случаите, когато такава необходима информация не е предоставена или е непълна, тя следва да предприеме стъпки за получаване на липсващата информация [24]. Като минимум тази информация следва да включва надлежно описание на задачите, изпълнявани в ЕОБХ, точно описание на предложената нова заетост и възможни връзки между новата и предишната заетост. След като събере необходимата информация, ii) ЕОБХ следва да пристъпи към възможно най-задълбочена оценка. И накрая, iii) ЕОБХ следва надлежно да документира резултатите от своята оценка.

74. Като следва горепосочената процедура, ЕОБХ следва да се стреми да постигне най-високо равнище на контрол, съизмеримо със значението на неговата мисия и очакванията на гражданите.

Б. Проектопрепоръките

Въз основа на своите проверки по тази жалба омбудсманът отправя следните проектопрепоръки към ЕОБХ. Първата проектопрепоръка е направена като общ въпрос и без позоваване на конкретния случай, довел до настоящото разследване.

1) ЕОБХ следва да укрепи своите правила и процедури по отношение на преговорите, като обслужва членове на персонала относно бъдещи работни места от типа "кадрова въртележка между държавния и частния сектор". Във връзка с това ЕОБХ следва ясно да посочи, че тези преговори сами по себе си могат да представляват конфликт на интереси. От това следва, че ЕОБХ следва да изисква от действащите служители да ги оповестяват своевременно в съответствие с политиката на ЕОБХ за деклариране на интереси.

ЕОБХ следва да признае, че не е спазил съответните процедурни правила и не е извършил достатъчно задълбочена оценка на потенциалния конфликт на интереси, произтичащ от преместването на бивш член на неговия персонал в биотехнологично дружество.

3) Ако в бъдеще възникне подобен случай, ЕОБХ следва: i) получават достатъчно информация, включително, като минимум, точно описание на задачите, изпълнявани в ЕОБХ, точно описание на предложената нова заетост и възможни връзки между новата и предишната заетост; ii) извършва оценка, която е възможно най-задълбочена; и iii) да записва правилно резултатите от своята оценка.

ЕОБХ и жалбоподателят ще бъдат информирани за тези проектопрепоръки. Европейската сметна палата, към която Европейският парламент отправи искане „да извърши цялостен анализ на подхода на агенциите към управлението на ситуации, при които са налице потенциални конфликти на интереси“[25], също ще бъде информирана.

В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман ЕОБХ изпраща подробно становище до 31 март 2012 г. Подробното становище би могло да се състои в приемането на проектопрепоръките и в описание на начина, по който те са били изпълнени.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 7 декември 2011 година.

---

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] Това описание е често срещано и е използвано и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Вж. Post-Public Employment: Good Practices for Preventing Conflict of Interest (Добри практики за предотвратяване на конфликт на интереси), ОИСР, 2010 г.

[3] По-конкретно член 16 от Правилника гласи:

„След прекратяване на служебното правоотношение длъжностното лице продължава да бъде обвързано със задължението да действа почтено и дискретно по отношение на приемането на определени назначения или облаги.

Длъжностните лица, които възнамеряват да упражняват професионална дейност, независимо дали срещу възнаграждение или не, в срок от две години след прекратяване на служебното правоотношение, уведомяват институцията си за това. Ако тази дейност е свързана с работата, извършвана от длъжностното лице през последните три години служба, и може да доведе до конфликт със законните интереси на институцията, органът по назначаването може, като вземе предвид интересите на службата, да му забрани да я извършва или да даде одобрението си при условия, които счита за подходящи. Институцията, след консултация със Съвместния комитет, уведомява за решението си в срок от 30 работни дни, след като е била уведомена за това. Ако до края на този срок не е направено такова уведомление, това се счита за мълчаливо приемане.“

Правилникът за длъжностните лица е достъпен на адрес http://ec.europa.eu/civil_service/docs/toc100_en.pdf

[4] Член 10.1 от Реда и условията за прилагане на Европейския омбудсман, достъпен на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/resources/provisions.faces

[5] Член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68), с последните му изменения.

[6] Регламент (ЕО) No 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 3).

[7] Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 година относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 183).

[8] Решение на изпълнителния директор относно подбора на членове на научния комитет, групите от научни експерти и външните експерти, които да подпомагат ЕОБХ в научната му работа, подписано на 19 юни 2009 г. и достъпно на http://www.efsa.europa.eu/en/keydocs/docs/expertselection.pdf

[9] http://www.ombudsman.europa.eu/resources/statute.faces#hl2

[10] http://www.ombudsman.europa.eu/resources/provisions.faces

[11] http://www.ombudsman.europa.eu/resources/provisions.faces

[12] Решение на ЕОБХ относно външните дейности и задачи, C(2004)1597 85-2004, Брюксел, 28.4.2004 г.

[13] Разпоредбите произхождат от Европейската комисия. За всички цели „Комисията“следва да се чете като „ЕОБХ“.

[14] Решение на ЕОБХ за прилагане на член 16, член 17, параграф 2 и член 19 от Правилника за длъжностните лица и членове 11 и 91 от Условията за работа на другите служители на Съюза, Парма, 7 декември 2010 г.

[15] Член 21 от Решението на ЕОБХ относно външните дейности и задачи, C(2004)1597 85-2004, Брюксел, 28.4.2004 г.

[16] Член 3, параграф 3 от Решението на ЕОБХ за прилагане на член 16, член 17, параграф 2 и член 19 от Правилника за длъжностните лица и членове 11 и 91 от Условията за работа на другите служители на Съюза, Парма, 7 декември 2010 г.

[17] Цитирано в точка 45 по-горе.

[18] Заетост след приключване на публичната служба: Добри практики за предотвратяване на конфликт на интереси, ОИСР 2010 г., стр. 38—39.

[19] В тази връзка омбудсманът припомня, че вече е заявил, че "почтеността, прозрачността и отчетността на публичните администрации са предпоставки и опора за общественото доверие като крайъгълен камък на доброто управление... Доверието зависи от вярата в почтеността на длъжностните лица, от които се очаква да се държат по начин, който ще бъде подложен на най-строг обществен контрол. Вж. P.N. Diamandouros, Насърчаване на етично поведение от страна на държавните служители на ЕС: ролята на Европейския омбудсман, лекция „Жан Моне“, Бристолски университет, 5 май 2011 г.

[20] http://www.efsa.europa.eu/

[21] Вж. в тази връзка неотдавнашната проектопрепоръка на омбудсмана в неговата проверка по жалба 882/2009/VL срещу Европейската комисия. Вж. също решението на Европейския омбудсман за приключване на неговата проверка по жалба 3800/2006/JF срещу Европейската комисия, точка 74.

[22] Член 5 от Решението за прилагане на член 16, член 17, параграф 2 и член 19 от Правилника за длъжностните лица и членове 11 и 91 от Условията за работа на другите служители на Съюза гласи:

„1. Бившият служител незабавно информира ЕОБХ, когато настъпи друга промяна в едно или повече от обстоятелствата, свързани с неговата/нейната нова или бъдеща длъжност, която вече е съобщена на ЕОБХ след получаване на разрешението.

2. ЕОБХ проучва дали да измени условията или, при изключителни обстоятелства, да оттегли разрешението си в светлината на такава промяна. Решението се взема от изпълнителния директор на ЕОБХ.

3. Независимо от решението, което трябва да бъде взето, в случая, описан в параграф 1 от настоящия член, на бившия служител се напомня от отдел „Човешки ресурси“ за неговите/нейните задължения към ЕОБХ и за факта, че ЕОБХ си запазва правото да предприеме всички необходими действия, за да гарантира изпълнението на горепосочените задължения.“

[23] Съгласно Правилника за длъжностните лица целта е да се определи дали дадена нова професионална дейност е "свързана с работата, извършвана от длъжностното лице".

[24] Вж. подобни съображения в Решението на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 476/2010/ANA срещу Европейската комисия, параграфи 95-104.

[25] Резолюция на Европейския парламент от 10 май 2011 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2009 година: резултати от дейността, финансово управление и контрол на агенциите на ЕС (2010/2271(DEC), достъпен на http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P7-TA-2011-0163&language=EN&ring=A7-2011-0149