Жалбоподателят поиска от Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи, свързани с нейното предложение за регламент за предотвратяване и борба с онлайн сексуалното насилие над деца. Комисията определи 121 документа като попадащи в обхвата на искането и предостави широк публичен достъп до 88 от тях. За останалите 33 документа Комисията е предоставила достъп само до части от пет документа. При отказа на достъп тя се позова на няколко изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, включително необходимостта от защита на текущото вземане на решения. Недоволен от ограничения достъп до тези 33 документа, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

След проверка на спорните документи омбудсманът не е убеден в доводите на Комисията и приема, че отказът да се предостави широк публичен достъп представлява лошо управление. Тя препоръча на Комисията да преразгледа позицията си.

В отговор Комисията предостави на жалбоподателя значително по-голям достъп до определени категории документи, но заяви, че не може да разкрива големи части от документите, свързани с нейните вътрешни обсъждания и обмен на мнения по проекта на законодателно предложение.

Омбудсманът счита, че Комисията не е предоставила разумни обяснения защо не може да бъде предоставен допълнителен достъп. Тя заключи, че Комисията не е предоставила възможно най-широк достъп до въпросните документи и следователно не е приложила ясната съдебна практика, която изисква от институциите на ЕС да прилагат особено висок стандарт на прозрачност по отношение на законодателните документи. Тя е приключила разследването, като е потвърдила констатацията си за лошо управление.