изготвено в съответствие с член 4, параграф 1 от Устава на Европейския омбудсман ^[1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През май 2022 г. Европейската комисия публикува законодателно предложение [2] за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца (т.нар. „предложение за CSAM“). Наред с другото, предложените правила включват задължение за доставчиците (като уеб поща и услуги за съобщения) проактивно да откриват, докладват и премахват материали, съдържащи сексуално насилие над деца (CSAM), в своите услуги.

2. При изготвянето на настоящото предложение Комисията се консултира с различни заинтересовани страни, включително в контекста на обществените консултации и прекия обмен със своите служители. По този начин Комисията събра информация от организации на гражданското общество, технологични дружества и публични органи.

3. Предложението на Комисията предизвика някои критики, включително от страна на експертни органи като Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), които поставиха под въпрос ефективността, необходимостта и пропорционалността на предложените правила. Например бяха изразени опасения относно възможното общо и безразборно сканиране на съдържанието на електронните съобщения и последиците за основните права, до които това би довело [3].

4. Понастоящем предложението за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, се разглежда от съзаконодателите на ЕС, Съвета на ЕС и Европейския парламент. За тази цел Комисията събира допълнителна обратна информация от обществеността [4].

5. През март 2023 г. жалбоподателят, журналист, отправи искане [5] за публичен достъп до документи до Комисията с искане за оповестяване на „всички документи (...), свързани с предложения [Регламент относно CSAM] и свързания с него процес на вземане на законодателни решения“.

6. Когато жалбоподателят не е получил отговор в определения срок, той е поискал от Комисията да преразгледа този мълчалив отказ на публичен достъп до исканите документи (той е подал „потвърдително заявление“). В потвърдителното си заявление жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

7. След това Комисията също така не отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя. Това накара жалбоподателя да се обърне към омбудсмана през юли 2023 г.[6]

8. След намесата на омбудсмана Комисията издаде решение през декември 2023 г. По-конкретно Комисията установи, че 121 документа попадат в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя. Тя предостави широк публичен достъп до 88 документа, в които бяха редактирани само лични данни. Що се отнася до останалите 33 документа, Комисията отказа да предостави достъп до 28 документа в тяхната цялост и до пет документа частично. При отказа на достъп Комисията се позова на редица изключения, предвидени в Регламент 1049/2001, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност, необходимостта от защита на личните данни, необходимостта от защита на търговските интереси, необходимостта от защита на правните становища и необходимостта от защита на процеса на вземане на решения.[7] Освен това Комисията редактира части от три документа, за които счита, че попадат извън обхвата на заявлението за достъп на жалбоподателя.

9. Недоволен от решението на Комисията да откаже достъп до части от пет документа [8] и до 28 документа [9] в тяхната цялост, жалбоподателят отново се обърна към омбудсмана. Жалбоподателят не е оспорил заличаването на лични данни.

Проучването  

10. Омбудсманът започва проверка относно отказа на Комисията да предостави публичен достъп до (части от) 33-те документа, разглеждани в жалбата. Документите са от 2021 г. и могат да бъдат разделени в четири категории:

обмен с представители на интереси от технологичната промишленост (документи 9, 11, 13, 14 и 106),

обмен на информация с публични органи от Германия (документи 48—50),

· проекти на оценката на въздействието [10], извършена от Комисията при изготвянето на нейното законодателно предложение, и свързаните с тях документи (документи 61—69), и

· коментари по проекта на предложение за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, от различни отдели на Комисията, включително Правната служба на Комисията (документи 56, 89—92 и 110—119).

11. В хода на проверката разследващият екип на Омбудсмана провери спорните документи, както и ограничена допълнителна информация, предоставена от Комисията.

Представени аргументи

12. В потвърдителното си заявление жалбоподателят твърди, че спорните документи се отнасят до процес на вземане на законодателни решения и че поради това е от изключително значение да им бъде предоставен широк публичен достъп.

13. Жалбоподателят също така отбеляза обществения дебат и обширната критика, която предложението за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, е привлякло, включително от страна на гражданското общество, правни експерти, Европейския парламент и ЕНОЗД. Той изрази становището, че въз основа на сериозните и достоверни опасения, изразени по отношение на очакваните последици за основните права на гражданите, е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

14. Както беше посочено по-горе, при отказа на достъп Комисията се позова на редица изключения съгласно Регламент 1049/2001.

15. В обобщение, що се отнася до защитата на обществената сигурност, Комисията заяви, че документи 11 и 94 „съдържат известна информация относно сътрудничеството между правоприлагащите органи и промишлеността в борбата със сексуалното насилие над деца“ и че документи 9 и 94 „съдържат информация за злоупотреба с онлайн инфраструктура за целите на сексуалното насилие над деца“. Следователно оповестяването би могло „да бъде в полза на лоши участници“ и „би могло да послужи за информиране на потенциалните извършители на насилие над деца за начините, по които се провеждат разследванията“.

16. Комисията също така твърди, че документи 14 и 94 съдържат „чувствителна търговска информация“ за дружествата, с които се е срещнала. Оповестяването на тази информация би засегнало конкурентната позиция на тези трети страни на пазара и по този начин би засегнало техните търговски интереси.

17. По отношение на необходимостта да защити текущото си вземане на решения Комисията заяви, че всички документи с изключение на един (документ 94) съдържат предварителни становища и варианти на политиката, които понастоящем се разглеждат. Тя счита, че оповестяването на съответните части от тези документи би засегнало способността на нейните служби да изготвят решение без външен натиск.

18. По отношение на правните становища Комисията заяви, че документи 106 и 110—119 съдържат информация и мнения по правни въпроси, които са били събрани, за да се гарантира, че i) всички съответни служби на Комисията имат думата при изготвянето на въпросното законодателство и че ii) Комисията може да извърши широкообхватна оценка на въздействието на всички налични варианти на политиката. Оповестяването би навредило на интереса му да търси откровена и обективна информация и правни съвети.

19. Комисията също така заяви, че жалбоподателят не е представил никакви аргументи по отношение на евентуален по-висш обществен интерес от оповестяването, и стигна до заключението, че няма такива.

20. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят счита, че направените от Комисията редакции са прекомерни и че тя не е обяснила по какъв начин оповестяването би могло да засегне посочените интереси.

21. Той оспорва например, че оповестяването на коментарите по проектопредложението, направени от различните засегнати служби на Комисията, би могло да засегне интереса на Комисията да потърси правен съвет, като се има предвид, че тогава те вече са били на повече от 18 месеца.

22. Жалбоподателят също така постави под въпрос използването от страна на Комисията на необходимостта от защита на текущия процес на вземане на решения. Той твърди, че спорните документи вече нямат пряко отношение към текущите междуинституционални преговори по съответното законодателно предложение. 

23. Жалбоподателят също така беше недоволен, че Комисията не е разгледала доводите, които той е изложил в потвърдителното си заявление относно наличието на по-висш обществен интерес. Той твърди, че общественият интерес от разкриване междувременно се е увеличил, като се има предвид, че е имало опасения за възможни конфликти на интереси и нередности.

Оценка на омбудсмана, водеща до препоръка

По естеството на разглежданите в настоящото разследване документи

24. Всички разглеждани по настоящото дело документи са изготвени или получени при изготвянето на законодателното предложение за регламент относно материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Някои от тези документи съдържат позиции или мнения на представители на интереси от технологичната промишленост или публични органи, които вероятно са били споделени с Комисията с цел информиране и/или оказване на влияние върху изготвянето на предложението за материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Други документи съдържат коментари по проекта на предложение за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, от различни отдели на Комисията, включително Правната служба на Комисията, или представляват проекти на оценката на въздействието и свързани с нея документи, като например протоколи от заседания на междуведомствени групи относно проекта на оценка на въздействието и становища на Комитета за регулаторен контрол.

25. Един от основните принципи на ЕС е откритостта при вземането на решения.^[12] Откритостта улеснява участието на обществеността и осигурява по-голяма отчетност на вземащите решения.[13] Това е още по-важно, когато вземането на решения води до ново законодателство.[14] Откритостта в това отношение допринася за укрепване на демокрацията, като позволява на гражданите да контролират цялата информация, която е в основата на даден законодателен акт.^[15]

26. Комисията е „ключов участник в законодателния процес“[16], тъй като законодателните актове се приемат въз основа на предложение на Комисията, освен когато в Договорите е предвидено друго. Въпреки че в съдебната практика на ЕС се посочва, че законодателният процес официално започва с предаването на законодателното предложение на съзаконодателите [17], в същата съдебна практика се признава, че документите, които са част от основата на законодателното действие, предвид тяхната цел, също попадат в обхвата на определението за „законодателни документи“в Регламент 1049/2001 [18]. Въпреки че цитираната съдебна практика се отнася конкретно до (проектите на) доклади за оценка на въздействието и придружаващите ги становища на Комитета за регулаторен контрол, омбудсманът счита, че същата обосновка може да се приложи и за други документи, съдържащи информация, която представлява важен елемент от законодателния процес на ЕС, по-специално информацията, която се съдържа в законодателното предложение. Омбудсманът счита, че по думите на Съда оповестяването на такава информация „може да увеличи прозрачността и откритостта на законодателния процес като цяло, по-специално подготвителните етапи на този процес, и по този начин да засили демократичния характер на Европейския съюз, като даде възможност на неговите граждани да контролират тази информация и да се опитат да повлияят на този процес“.

Прилагане на изключенията за публичен достъп в Регламент 1049/2001

27. Регламент 1049/2001 има за цел да гарантира, че на обществеността се предоставя възможно най-широк достъп до документи на ЕС.[19] Това означава като цяло, че институциите на ЕС трябва да предоставят достъп до документи при поискване, освен ако оповестяването би засегнало някой от интересите, които законодателят счита за заслужаващи защита.[20] Следователно, ако дадена институция счита, че достъпът трябва да бъде отказан, тя трябва да обясни как „конкретно и действително“ оповестяването би могло да засегне някой от защитените интереси. Освен това рискът от засягане на съответния интерес трябва да бъде „разумно предвидим, а не чисто хипотетичен“ [21].

Обществен интерес по отношение на обществената сигурност

28. Институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, за да определят дали оповестяването на даден документ би засегнало обществения интерес в областта на обществената сигурност [22]. В това си качество проверката на Омбудсмана има за цел преди всичко да установи дали е налице явна грешка в преценката на Комисията, на която тя основава решението си да откаже достъп до съответните спорни документи (документи 9, 11 и 94).

29. Омбудсманът счита, че информацията относно злоупотребата с онлайн инфраструктура за целите на сексуалното насилие над деца, съдържаща се в документ 9 („Принос на Snap след срещата на интернет форума на ЕС „Безопасност по дизайн“ на 20 юли 2023 г.“), е доста обща по своя характер. Освен това изглежда, че тази информация вече е до голяма степен обществено достояние. Следователно не е ясно по отношение на кои части от документа Комисията се е позовала на необходимостта от защита на обществената сигурност. Това може да се отнася само до много ограничена информация, ако има такава.

30. Що се отнася до документ 11 („Доклад на интернет форума на ЕС Safety-by-Design за предотвратяване на сексуално насилие над деца онлайн, 21 октомври 2021 г.“), Комисията заяви, че той съдържа известна информация относно сътрудничеството между правоприлагащите органи и промишлеността в борбата със сексуалното насилие над деца, разкриването на която може да бъде в полза на „лошите участници“. Въз основа на проверката омбудсманът счита, че като цяло заличаването на информацията, обменена със засегнатите дружества въз основа на необходимостта от защита на обществената сигурност, не изглежда явно неоснователно. Комисията обаче поясни, че тези заличавания обхващат и наименованията на засегнатите дружества. Не е ясно как оповестяването на имената на засегнатите дружества би могло евентуално да засегне обществената сигурност, ако обменената между дружествата и правоприлагащите органи информация бъде заличена.

31. Омбудсманът не оспорва заличаването на чувствителна информация, съдържаща се в документ 94.

32. С оглед на гореизложеното омбудсманът не е убеден, че цялата информация, която не е предоставена в документи 9 и 11, попада в обхвата на изключението за защита на обществената сигурност. Следователно прилагането от страна на Комисията на изключението по отношение на тази информация е явно погрешно.

33. Изключението за защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност не може да бъде пренебрегнато от друг обществен интерес, който се счита за по-важен.

Процес на вземане на решения на институцията

34. Институциите на ЕС могат да откажат публичен достъп до документ, свързан с въпрос, по който все още не е взето решение, ако оповестяването би засегнало сериозно процеса на вземане на решения, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.

35. Комисията се позовава на необходимостта да защити текущия си процес на вземане на решения по отношение на всички спорни документи с изключение на един (документ 94). По този начин Комисията заяви, че документите се отнасят до решение, което не е взето, като се позовават както на нейната „оценка на въздействието за нова инициатива“, така и на „текущата (...) подготовка на ново предложение за регламент“. Тя заяви, че при изготвянето на оценка на въздействието/законодателно предложение нейните служители трябва да могат да събират данни от широк кръг заинтересовани страни и да проучват предварителни варианти, които може да не са отразени в окончателното предложение. Той добави, че трябва да защити персонала си от външен натиск.

36. Омбудсманът отбелязва, че когато жалбоподателят е подал искането си за публичен достъп до документи, и двата процеса на вземане на решения, посочени от Комисията в нейното потвърдително решение, отдавна са приключили. Освен това резултатите от тези процеси, а именно законодателното предложение относно материали, съдържащи сексуално насилие над деца, както и свързаната с него оценка на въздействието (и становището на Комитета за регулаторен контрол по него), бяха публикувани на уебсайта на Комисията [23].

37. Въпреки това, дори ако законодателното предложение все още не беше прието, това само по себе си не би трябвало да възпрепятства оповестяването на документите. Както съдилищата на ЕС многократно са постановявали, обществеността е напълно способна да разбере, че някои документи имат временен характер и следователно могат да бъдат променени.[24] От решаващо значение е Съдът да припомни, че изразяването от обществеността или заинтересованите страни на техните мнения относно вариантите на политиката, предвидени от Комисията, преди обявяването на конкретни законодателни предложения „е неразделна част от упражняването от гражданите на ЕС на техните демократични права“[25].

38. Съгласно съдебната практика на ЕС рискът от външен натиск може да представлява легитимно основание за ограничаване на достъпа до документи, свързани с процеса на вземане на решения. Реалността на този външен натиск обаче трябва да бъде установена със сигурност и трябва да бъдат представени „материални доказателства“, за да се покаже, че съществува разумно предвидим риск решението да бъде съществено засегнато поради този външен натиск [26]. Комисията трябва да докаже, че този натиск и влияние биха засегнали сериозно, удължили или усложнили правилното провеждане на процеса на вземане на решения от Комисията.

39. Омбудсманът разбира, че администрацията на ЕС може да не е склонна да сподели предварителните си становища, които могат да бъдат обект на обществена критика и натиск. Както обаче е постановил Съдът, Комисията е тази, която трябва да предотврати всяко неблагоприятно въздействие в процеса на вземане на решения, произтичащо от такъв външен натиск. Отказът на публичен достъп до законодателни документи не може да се използва като гаранция от институциите на ЕС, когато са изправени пред външен натиск [27].

40. Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала, че външният натиск, на който може да бъде подложена в случай на оповестяване на въпросните документи, би могъл да възпрепятства способността ѝ да действа напълно независимо и изключително в общ интерес. Комисията също така не е доказала, че оповестяването би засегнало сериозно, удължило или усложнило правилното протичане на процеса на вземане на решения, което, както разбира омбудсманът, се отнася до текущата законодателна процедура, а не до приемането на законодателното предложение и приключването на оценката на въздействието (и двете вече са били извършени към момента на приемане на потвърдителното решение).

41. По-специално, що се отнася до информацията, която Комисията е получила от представители на интереси, омбудсманът отбелязва, че Комисията е отказала да предостави достъп до част от информацията, която е обменила с технологичната промишленост. Тя обаче разкри други мнения, които технологичната промишленост е споделила с нея, както и приноса, който е получила от други участници от гражданското общество. От много общите причини за неоповестяване, посочени от Комисията в нейното потвърдително решение, не става ясно защо тя е счела отказаните „предварителни варианти“ за по-чувствителни от тези, които е решила да оповести на жалбоподателя.

42. Във връзка с това Омбудсманът отбелязва също така, че Комисията е публикувала становищата, които е получила от заинтересованите страни в контекста на своите обществени консултации. Някои от документите, до които Комисията е отказала достъп, частично или изцяло, показват, че съдържащите се в тях становища следва да се считат за отговори на обществената консултация. Поради това не е ясно защо тези документи не са били оповестени.

43. Накрая, що се отнася до документи 48—50, омбудсманът счита, че обменът на информация между Комисията и различни германски органи не изглежда да съдържа особено чувствителна информация. Също така този обмен не може разумно да се счита за чувствителен сам по себе си.

44. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията не е имала основание да се позове на въпросното изключение.

45. Независимо от това омбудсманът счита, че би имало по-висш обществен интерес от оповестяването на въпросните документи, т.е. да се подпомогне общественият дебат относно самото предложение [28] и относно възможните конфликти на интереси [29].

46. Следователно оповестяването на спорните документи е необходимо по две причини. Първо, прозрачността ще позволи на обществеността да провери кой и какво е предоставило информация за въпросното законодателно предложение и, ако желае, да оспори тази информация. Като общ принцип заинтересованите страни, които активно допринасят за процеса на вземане на решения от публичен орган, не следва да имат право да правят това при закрити врата [30]. На второ място, с оглед на обществения дебат относно възможните конфликти на интереси, е необходим и достъп до документите, за да се провери дали Комисията е действала напълно независимо и изключително в общ интерес при изготвянето на предложението за материали, съдържащи сексуално насилие над деца.

47. Омбудсманът отбелязва в това отношение, че в своето потвърдително заявление жалбоподателят също така се е аргументирал в полза на по-висш обществен интерес. Като се има предвид обаче, че в съответствие със своята практика Комисията не е обработила потвърдителното заявление на жалбоподателя, тя не се е ангажирала с аргументите на жалбоподателя. В контекста на своята проверка по собствена инициатива относно закъсненията [31] Омбудсманът вече изрази своята загриженост във връзка с практиката на Комисията за анулиране на потвърдителни заявления. Този случай показва практическите отрицателни последици от това, а именно, че Комисията не е разгледала доводите на жалбоподателя във връзка с по-висш обществен интерес от оповестяването.

Правни съвети

48. В Регламент (ЕО) No 1049/2001 се предвижда възможността да не се предоставят документи, съдържащи правни становища, ако защитата им е оправдана. Комисията се позовава на това изключение във връзка с отказа на достъп до 11 документа в тяхната цялост (документи 106 и 110—119). По-конкретно Комисията обясни, че тези документи се отнасят до обмена и срещите между нейните служби, които имат за цел да гарантират, че всички нейни съответни служби, включително нейната Правна служба, могат да споделят мненията си по време на процеса на изготвяне на предложението за материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Тя заяви, че оповестяването би застрашило нейния „интерес да търси информация от гледна точка на различни цели на политиката и да получава откровени, обективни и всеобхватни правни съвети“.

49. Омбудсманът първо отбелязва, че документ 106 произхожда от технологично дружество и следователно от субект, който преследва частен интерес. С оглед на това и на информацията, предоставена от Комисията в нейното потвърдително решение (когато тя се позовава на обмен и срещи на нейните служби), Омбудсманът предполага, че Комисията не е имала намерение да прилага изключението за защита на правните становища към този документ и във всеки случай счита, че това не би било разумно.

50. Що се отнася до документи 110—119, омбудсманът отбелязва, че те съдържат становища на различни служби на Комисията относно проекта на предложение за материали, съдържащи сексуално насилие над деца, и изразява съгласие, че тази информация може да се счита за „правно становище“ по смисъла на Регламент 1049/2001.

51. Съгласно установената съдебна практика [32] обаче Регламент 1049/2001 „по принцип налага задължение за оповестяване на становищата на правната служба на дадена институция, свързани със законодателен процес“. Въпреки че тази констатация сама по себе си не изключва отказа на публичен достъп до правни становища, институцията трябва да докаже, че въпросните правни становища са особено чувствителни или имат особено широк обхват.[33] В този контекст не е достатъчно съответният законодателен контекст да се счита за особено чувствителен, тъй като се отнася до законодателна инициатива, която се е оказала спорна [34].

52. С оглед на това омбудсманът счита, че причините, посочени от Комисията в нейното потвърдително решение, не са достатъчни.

53. Омбудсманът счита, че съответното правно становище не може основателно да се счита за особено чувствително или с особено широк обхват, и със сигурност не навсякъде. Освен това, както беше посочено по-горе, омбудсманът счита, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на спорните документи.

54. Поради това Омбудсманът заключава, че решението на Комисията да откаже достъп до правните становища, съдържащи се в документите, е необосновано.

Търговски интереси на юридически лица

55. Друг интерес, който може да бъде защитен съгласно Регламент 1049/2001, е свързан с търговската информация, включително интелектуалната собственост [35]. Институциите на ЕС обаче не могат да се позовават на необходимостта от защита на търговските интереси само защото информацията се отнася до дадено дружество или неговите продукти. Съответното изключение служи за защита на чувствителната търговска информация, т.е. на информацията, която, ако бъде разкрита, би засегнала законните търговски интереси на съответния субект. Такъв може да бъде случаят, когато информацията е свързана с бизнес стратегията на предприятието или неговия експертен опит (например специфична методология, която е уникална за предприятието и не е известна на конкурентите).

56. В потвърдителното си решение Комисията посочва, че документи 14 и 94 съдържат чувствителна търговска информация, чието оповестяване би засегнало конкурентната позиция на засегнатите дружества на пазара.

57. Омбудсманът не е убеден, че аргументите на Комисията са такива, че да оправдаят неоповестяването на цялата скрита информация, съдържаща се в документ 14.

58. По-конкретно, спорно е дали спорната информация все още може да се счита за чувствителна от търговска гледна точка, като се има предвид, че вече е на почти четири години. Комисията е трябвало най-малкото да се консултира със съответното дружество, за да прецени дали и как оповестяването все още би могло да засегне неговата конкурентна пазарна позиция. Доколкото е известно на омбудсмана, такава консултация не е била проведена.

59. Освен това, както е посочено по-горе, омбудсманът счита, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. Комисията е трябвало да вземе това предвид и във връзка със защитата на търговските интереси.

Други елементи

60. Омбудсманът отбелязва, че Комисията е счела, че части от документи 11, 56 и 94 попадат извън обхвата на искането за достъп на жалбоподателя. Омбудсманът счита позицията на Комисията за разумна, с изключение на документ 94. Съответната информация в настоящия документ изглежда не само попада в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя. Той също така не може разумно да се счита за чувствителен.

61. И накрая, омбудсманът отбелязва, че някои документи, във връзка с които Комисията не се е позовала на необходимостта от защита на личните данни, съдържат лични данни, а именно имената на служители, които не са висши служители. Тази информация може разумно да бъде редактирана, като се има предвид, че жалбоподателят не е изтъкнал необходимостта да му бъдат предадени лични данни и като се има предвид, че жалбоподателят не е оспорил заличаването на лични данни в жалбата си до омбудсмана.

62. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до въпросните 33 документа представлява лошо управление. Поради това тя отправя съответна препоръка по-долу.

Препоръка

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът отправя следната препоръка към Комисията:

Европейската комисия следва да преразгледа позицията си по искането за достъп с оглед на предоставянето на значително по-голям достъп, като вземе предвид съображенията на омбудсмана, споделени в настоящата препоръка.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за тази препоръка. В съответствие с член 4, параграф 2 от Устава на Европейския омбудсман Комисията изпраща подробно становище до 26 юли 2024 г.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 29.4.2024 г.

 

[1] На разположение на адрес: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2021/1163/oj.

[2] Предложение за регламент за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=COM%3A2022%3A209%3AFIN.

[3] Вж. например ЕНОЗД, Информационна бележка относно предложението за материали, съдържащи сексуално насилие над деца: „The Point of No Return“, достъпна на адрес: https://edps.europa.eu/data-protection/our-work/publications/factsheets/2023-10-23-briefing-note-csam-point-no-return_en. Вж. също Допълнителна оценка на въздействието от Европейския парламент от април 2023 г.: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2023/740248/EPRS_STU(2023)740248_EN.pdf.

[4] Вж. (в раздел „Приемане от Комисията“ обратната информация може да бъде изпратена до 21 май 2024 г.): https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13073-Combating-child-sexual-abuse-review-of-EU-rules_en.

[5] Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: http://data.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj.

[6] Разследване по жалба 1251/2023/MIG: https://www.ombudsman.europa.eu/en/opening-summary/en/172317.

[7] В съответствие с член 4, параграф 1, буква а), параграф 1, буква б), параграф 2, първо и второ тире и параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001.

[8] Документи 11, 13, 14, 56 и 94.

[9] Документи 9, 48—50, 61—69, 89—92, 106 и 110—119.

[10] Окончателната оценка на въздействието е достъпна на адрес: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12726-Fighting-child-sexual-abuse-detection-removal-and-reporting-of-illegal-content-online_en.

[11] Вж. протокола от заседанието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент от 25 октомври 2023 г., точка 8 от дневния ред: https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/LIBE-PV-2023-10-25-1_EN.pdf.

[12] Член 15, параграф 1 от ДФЕС.

[13] Член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

[14] Член 12, параграф 2 и съображение 6 от Регламент 1049/2001.

[15] Решение на Съда от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C-39/05 P и C-52/05 P, точка 46: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62005CJ0039&qid=1711530564196.

[16] Решение на Съда от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C-57/16, т. 87 и сл.:

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62016CJ0057&qid=1712587747391.

[17] Пак там, точка 86.

[18] Пак там, точки 90-93.

[19] Член 1, буква а) от Регламент 1049/2001.

[20] В съответствие с член 4 от Регламент 1049/2001.

[21] Решение на Съда от 17 октомври 2013 г., Съвет/Access Info Europe, C-280/11 P, точка 31: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62011CJ0280&qid=1711530952210.

[22] Вж. например решение на Общия съд от 11 юли 2018 г., ClientEarth/Комисия, T-644/16: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=203913&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=46943.

[23] Вж.: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/12726-Fighting-child-sexual-abuse-detection-removal-and-reporting-of-illegal-content-online_en.

[24] Решение на Общия съд от 22 март 2018 г., De Capitani/Парламент, T-540/15, точка 120: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62015TJ0540&qid=1712587676840.

[25] Решение по дело ClientEarth/Комисия (вж. бележка под линия 16 по-горе), точка 108.

[26] Решение на Общия съд от 21 април 2021 г. по дело Pech/Съвет, T-252/19, точка 92, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=240171&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1916898.

[27] ClientEarth/Комисия (вж. бележка под линия 16 по-горе), точка 124.

[28] Вж. например позоваванията в бележка под линия 3 по-горе.

[29] Вж. например изслушването на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на 25 октомври 2023 г.: https://multimedia.europarl.europa.eu/en/webstreaming/committee-on-civil-liberties-justice-and-home-affairs_20231025-1430-COMMITTEE-LIBE.

[30] Това е отразено и в „Насоките за по-добро регулиране“ на Комисията, в които се посочва, че отношенията със заинтересованите страни се ръководят от четири принципа, включително принципа за „прозрачност на процеса на консултации и на начина, по който той е повлиял на изготвянето на политиките за участващите лица и за широката общественост“: https://commission.europa.eu/system/files/2021-11/swd2021_305_en.pdf (вж. глава II, точка 3.).

[31] Проверка по собствена инициатива относно времето, необходимо на Европейската комисия за разглеждане на заявления за публичен достъп до документи (OI/2/2022/OAM): https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/60766.

[32] Вж. например решение на Съда от 8 юни 2023 г., Съвет/Pech, C-408/21 P, точка 42: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62021CJ0408&qid=1711458671967 и решение на Общия съд от 13 март 2024 г., ClientEarth и Leino-Sandberg/Съвет, T-682/21 и T-683/21, точка 34: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=283785&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&ampcid=193878.

[33] Pech (вж. бележка под линия 32, точка 43).

[34] Pech (вж. бележка под линия 32), точки 67 и 85.

[35] В съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.