Жалбоподателят е поискал публичен достъп до кореспонденцията, която комисарят по въпросите на селското стопанство е разменил с полското правителство и с полската партия „Prawo i Sprawiedliwość“. Комисията установи, че 57 документа с 33 приложения попадат в обхвата на искането на жалбоподателя. Тя предостави широк частичен достъп до 55 документа и всички 33 приложения, като редактира само лични данни. Той обаче отказва достъп до два документа в тяхната цялост. По този начин Комисията се позова на изключение съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че полските органи, авторът на документа, са възразили срещу оповестяването, тъй като това би засегнало текущия процес на вземане на решения. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си за един от въпросните документи.

Омбудсманът отбеляза със съжаление, че Комисията се е опитала да се консултира с полските органи относно искането само пет месеца след като жалбоподателят е поискал от Комисията да преразгледа първоначалното си решение за отказ на достъп. Разследването показа също, че спорният документ вече е бил оповестен по невнимание от Комисията в отговор на първоначалното искане на жалбоподателя. Освен това омбудсманът не бил убеден, че възраженията на полските органи обосновават отказа за оповестяване на спорния документ.

Поради това омбудсманът предложи решение на Комисията, като поиска от нея да преразгледа първоначалната си позиция по искането на жалбоподателя за публичен достъп с оглед на предоставянето на възможно най-широк достъп до документа.

Комисията не прие това предложение. Омбудсманът приключи случая, като поддържа становището си, че е трябвало да бъде предоставен по-широк достъп до документа. Тя обаче изрази съжаление относно начина, по който Комисията е разгледала случая, включително забавянията, неубедителните аргументи, използвани за отказ на достъп, и непреднамереното оповестяване на документа.