Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MIK), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за по-добро регулиране. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е оценила съгласуваността на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила въпросните законодателни предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление. За да се преодолеят тези недостатъци, Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от техните изисквания, както и като запише и обясни причините за всички предоставени дерогации. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи и четири предложения за подобрение, които включваха: изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения; гарантиране, че аналитичните документи, заместващи оценките на въздействието и очертаващи доказателствата в подкрепа на нейните предложения, се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството; издаване на насоки за извършване на оценки на съгласуваността в областта на климата; предоставяне и записване на обосновки при съкращаване на периодите на междуведомствени консултации под установените прагове.

В отговора си до омбудсмана Комисията се съгласи да обмисли определянето на „спешни“ ситуации по време на предстоящото преразглеждане на правилата за по-добро регулиране, както и да регистрира и публикува причините за прилагане на дерогации от техните изисквания. Комисията също така се ангажира да осигури целеви консултации по своите „спешни“ предложения, да публикува аналитичните документи с доказателства в подкрепа на своите предложения в срок от три месеца от приемането им, да включи оценки на съгласуваността в областта на климата както в аналитичните документи, така и в обяснителните меморандуми за бъдещи предложения, и да предостави обосновка за съкратените междуведомствени консултации.

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателите считат, че ангажиментите на Комисията не са нито ясни, нито достатъчно конкретни, за да гарантират прозрачен, приобщаващ и основан на доказателства законодателен процес.

Омбудсманът приветства цялостния конструктивен отговор на Комисията на нейните препоръки и предложения за подобрения. Въпреки това отговорът на Комисията все още не дава достатъчно яснота относно конкретните стъпки, които възнамерява да предприеме за изпълнение на препоръките и предложенията на Омбудсмана за подобрения.

Поради това омбудсманът ще наблюдава този въпрос въз основа на бъдещи жалби и след като Комисията приключи преразглеждането на правилата за по-добро регулиране. На този етап не са оправдани допълнителни проверки и омбудсманът е приключил трите случая.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани с програми за развитие на кафето в Етиопия. Жалбоподателят подаде искането си до Комисията през август 2024 г.

Комисията отговори за първи път през декември 2024 г. Тя е предоставила пълен достъп до два документа, отказала е достъп до три документа в тяхната цялост и е предоставила частичен достъп до останалите 31 документа. По този начин Комисията заяви, че (пълното) оповестяване би могло да засегне защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит, защитата на личните данни и търговските интереси, както и защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.

Жалбоподателят оспори решението на Комисията, като подаде „потвърдително заявление“ през януари 2025 г. При липсата на отговор жалбоподателят се обърна към омбудсмана през май 2025 г.

През юни 2025 г. омбудсманът започна проверка и поиска от Комисията да отговори на жалбоподателя възможно най-скоро.

След неколкократен обмен на мнения с Комисията по този въпрос, на 20 април 2026 г. Омбудсманът изпрати окончателно напомняне на Комисията, като я призова настоятелно да приеме потвърдително решение най-късно до 12 май 2026 г. Комисията не е направила това.

Тъй като Комисията все още не беше отговорила на потвърдителното заявление на жалбоподателя повече от 15 месеца след изтичането на законоустановения срок, установен с Регламент 1049/2001, омбудсманът приключи проверката с констатация за лошо администриране.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MAS), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за „по-добро регулиране“. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е проверила съответствието на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.   

Омбудсманът започна проверки по трите случая. Тя е получила писмения отговор на Комисията и по трите случая, проверила е съответните досиета на Комисията и нейните разследващи екипи са се срещнали с представители на Комисията в контекста на две разследвания.

Комисията отговори, че правилата за „по-добро регулиране“ не са обвързващо законодателство, а набор от инструменти за създаване на политики за събиране на съответната информация, които следва да се прилагат по пропорционален начин. Тя също така заяви, че е събрала всички съответни доказателства преди приемането на въпросните законодателни предложения, консултирала се е със заинтересованите страни и е провела оценките на съгласуваността в областта на климата и междуведомствената консултация в съответствие с приложимите правила.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи редица процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила законодателните предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление.

По-специално омбудсманът установи, че Комисията е възприела широко тълкуване на понятието „неотложност“ и не е обосновала в достатъчна степен „неотложността“ на законодателните предложения спрямо обществеността и не е документирала своите дерогации от приложимите правила за по-добро регулиране. Омбудсманът също така установи, че Комисията не е въвела процедура, която да гарантира, както се изисква от Договорите и съдебната практика, прозрачна, основана на доказателства и приобщаваща подготовка на „спешни“ законодателни предложения. Освен това Омбудсманът установи, че като не е водила подходяща документация за задължителните проверки за съответствие на своите предложения с целите на ЕС в областта на климата, Комисията не е действала по отговорен начин.

За да се справи с тези недостатъци, Омбудсманът отправи две препоръки. Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от изискванията, определени в правилата. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи четири предложения, които включват изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения и гарантиране, че доказателствата в подкрепа на неговите предложения се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството.

Случаят се отнася до предполагаем конфликт на интереси с участието на члена на Комисията, отговарящ за селското стопанство. Жалбоподателят, организация, представляваща полските земеделски стопани, е подал жалба за нарушение във връзка с полското законодателство в областта на селското стопанство. Впоследствие жалбоподателят уведомява Европейската комисия, че братът на комисаря по земеделието е сред членовете на полския парламент, които са предложили въпросното законодателство.   

Омбудсманът установи, че начинът, по който Комисията е оценила конфликта на интереси, е погрешен. По-конкретно, тя не е взела предвид факта, че отношенията на члена на Комисията с един от авторите на законодателните предложения са могли да повлияят или да се възприемат като повлияли отрицателно на независимостта на Комисията при преценката на въпросното твърдение за нарушение.  

Омбудсманът направи предложение за подобрение, за да се справи с този проблем, и настойчиво прикани Комисията да преразгледа своя процес на вземане на решения по жалбата за нарушение под надзора на друг член на Комисията. Тъй като омбудсманът също така установи процедурни недостатъци по случая, тя направи второ предложение за подобрение, за да се предотврати възникването на подобни ситуации в бъдеще.

Омбудсманът приключи проверката, като поиска от Комисията да докладва за действията, които е предприела в отговор на нейните предложения.

Случаят се отнася до начина, по който при оценката на пестицидите Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) взема предвид рисковете за биологичното разнообразие и екосистемите, породени от непреките последици от пестицидите. Жалбоподателят твърди, че вече съществуват методики за оценка на непреките въздействия и че фактът, че ЕОБХ не прави това, е в противоречие с приложимата правна рамка.

В хода на разследването ЕОБХ дава по-подробни обяснения защо в ролята си на „оценител на риска“ понастоящем не може систематично да оценява непреките последици от пестицидите. По-специално ЕОБХ обясни, че Европейската комисия, в качеството си на „ръководител на риска“, понастоящем все още преразглежда критериите за оценка на рисковете за околната среда, свързани с пестицидите, т.нар. „специфични цели за защита“. Докато не бъдат разработени и одобрени такива специфични цели за защита, ЕОБХ не може систематично да оценява рисковете от непряко въздействие върху околната среда за всеки пестицид.

Омбудсманът установи, че ЕОБХ ясно е обяснил защо, докато не бъдат определени съответните специфични цели за защита, не взема систематично предвид непреките последици в своите оценки на рисковете от пестицидите за околната среда. Тя обаче отбеляза забавянето при финализирането на конкретните цели за защита, които възнамерява да повдигне пред Комисията.

Въпреки че Омбудсманът приветства ангажираността на ЕОБХ с опасенията на жалбоподателя, тя разбира разочарованието на жалбоподателя, че ЕОБХ е започнал такъв диалог едва след намесата си. Омбудсманът изрази съжаление във връзка с това. Въпреки това, тъй като ЕОБХ вече е отговорил изчерпателно на жалбоподателя, не са оправдани допълнителни разследвания по въпроса. Въпреки това тя направи предложение за подобряване на начина, по който в бъдеще ЕОБХ следва да се справя с подобни опасения.