1. Контекст

На 10 май 2016 г. Европейският омбудсман започна стратегическа проверка (OI/4/2016/EA) относно това дали третирането на хората с увреждания по общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) за служителите на ЕС и техните семейства е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН).

Проучването е съсредоточено по-специално върху критериите за признаване на „тежко заболяване“, които определят дали медицинските разходи могат да бъдат напълно възстановени, както е посочено в Общите разпоредби за прилагане (ОРИ) на Европейската комисия [1]. Непризнаването на дадено заболяване като „тежко заболяване“ засяга процента на разходите, възстановявани от ОЗОС. Омбудсманът изразява загриженост, че тези критерии, по-специално критерият за „съкратена продължителност на живота“, може да не са непременно подходящи за специфичното положение на хората с увреждания. Много увреждания, въпреки че могат да окажат много значително въздействие върху благосъстоянието на засегнатото лице, не оказват непременно отрицателно въздействие върху очакваната продължителност на живота. Те обаче могат да доведат до високи разходи по отношение на лечение, медикаменти или специални изделия/оборудване, които са от съществено значение за пълноценното и ефективно участие на лицето в обществото наравно с останалите.

Като първа стъпка в проверката Омбудсманът постави конкретни въпроси на Комисията, на които Комисията отговори. Проверяващият екип на Омбудсмана също се срещна с представители на Комисията, за да обсъди случая [2].

Въз основа на отговорите на Комисията на нейните въпроси Омбудсманът установи редица въпроси, по които очаква да отправи предложения към Комисията. Тя започна целева консултация, като поиска мнението на адресатите по съответните предложения. Консултацията беше насочена към Групата на Европейския парламент за подкрепа на хората с увреждания (ГПРУ на ЕП), Групата на Европейската комисия за подкрепа на хората с увреждания (ГПРУ на ЕК), Асоциацията на служителите с увреждания в Европейската комисия (АСДЕК), както и към Европейския форум на хората с увреждания (ЕФУ).

Омбудсманът получи мнения и от четиримата адресати. Тя също така получи два спонтанни приноса от физически лица.[3]

2. Преглед на отговорите на предложенията

Прилагане на четирите критерия за признаване на тежко заболяване (предложение 1)

Комисията заявява, че при прилагането на четирите критерия на ОРП, свързани с признаването на „тежко заболяване“, тя не възприема подхода „отбележете всички клетки“. По-скоро се прилага гъвкав подход. Това означава, че ако дадено лице отговаря на един критерий в много голяма степен, това може да компенсира факта, че лицето не отговаря на друг критерий в значителна степен.

Омбудсманът предложи фактът, че този вид преценка може да се упражнява на практика при прилагането на четирите критерия за признаване на „тежко заболяване“, да бъде изяснен от Комисията в ОРП.

Що се отнася до приложимата рамка, респондентите се позоваха на КПХУ на ООН, както и на Хартата на основните права. По-специално ответникът се позовава на забраната за дискриминация, основана на увреждане, предвидена в член 21, параграф 1 от Хартата, като твърди, че като използва едни и същи критерии за оценка на тежестта на „болестта“ и „увреждането“, Комисията дискриминира хората с увреждания, като третира по един и същ начин различни положения.

Респондентите изразиха загриженост, че предложението на Омбудсмана няма да бъде достатъчно, за да се избегне дискриминация срещу членове на персонала с увреждания или членове на семейството с увреждания. Става въпрос не само за свободата на преценка при прилагането на четирите критерия, но и за четирите критерия като такива. Те заявиха, че вместо това следва да се въведат допълнителни критерии и/или специални разпоредби за хората с увреждания.

Във връзка с това респондентите поставиха под въпрос значението на понятието „тежко заболяване“ в случая на хората с увреждания. Беше посочено, че макар в някои случаи да могат да се припокриват, понятията „болест“ и „увреждане“ са отделни понятия, както е признато в съдебната практика на Съда [4].  Следователно критериите за оценка на сериозността на дадено заболяване не са непременно подходящи по отношение на увреждането.

По-специално критерият за съкратена продължителност на живота беше определен като проблематичен по отношение на хората с увреждания, тъй като сериозно увреждане може да окаже значително въздействие върху благосъстоянието на дадено лице, без непременно да съкращава продължителността на живота. В това отношение ответникът се позовава на използването на алтернативни мерки, които са чувствителни към качеството на живот, като например съобразените с уврежданията години живот („DALY“).

Един респондент предложи удостоверенията или удостоверенията за „тежко увреждане“, издадени от националните здравни системи, да се приемат за целите на определянето дали въпросното лице има тежко заболяване и по този начин да отговарят на условията за максимално възстановяване на направените разходи.

Независимо от горното беше отбелязано, че след някои сериозни проблеми през периода 2013—2015 г. практиките по отношение на прилагането на четирите критерия за признаване на тежко заболяване напоследък са се подобрили, особено в здравноосигурителната служба на ОЗОС в Брюксел.

Определяне на разпоредбите на ОРП, които трябва да бъдат преразгледани с оглед на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (предложение 2)

След промените в Правилника за длъжностните лица от януари 2014 г., насочени към гарантиране на пълното спазване от тяхна страна на КПХУ на ООН, Комисията не вижда необходимост от допълнителни значителни законодателни или регулаторни промени във връзка с ОЗОС.

Омбудсманът предложи Комисията да извърши оценка, за да установи дали някои разпоредби на ОРП и/или свързаните с тях формуляри [5] трябва да бъдат преразгледани с оглед на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през 2015 г.[6]

Респондентите се съгласиха, че следва да се извърши оценка, за да се оцени съответствието на ОРП и свързаните с тях формуляри с КПХУ на ООН, като някои добавиха, че тази оценка следва да обхване Правилника за длъжностните лица от 2014 г. и съвместните правила на ОЗОС.[7] Трима респонденти предложиха оценката да се извършва от външни независими експерти.

Въвеждане на списък на подлежащите на възстановяване помощни средства (предложение 3)

Според Комисията липсата на подробен списък на подлежащите на възстановяване помощни средства по ОЗОС позволява по-голяма гъвкавост, която е необходима за посрещане на здравните нужди, свързани с уврежданията. Омбудсманът обаче счита, че публикуването на (неизчерпателен) списък би осигурило известна яснота за хората с увреждания относно вида на устройствата, за които могат да бъдат възстановени разходите.

Омбудсманът предложи Комисията да публикува неизчерпателен списък на подлежащите на възстановяване помощни средства в рамките на ОРП.

Респондентите подкрепиха предложението на омбудсмана. Един респондент предложи като отправна точка да се използва списъкът на Световната здравна организация (СЗО) с приоритетни помощни продукти (APL). Друг респондент предложи списъкът да бъде леснодостъпен и достъпен, както и да подлежи на редовен преглед.

Преглед на медицинските досиета (предложение 4)

При разглеждането на жалба по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица [8] срещу решение на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) на Комисията да не признае „тежко заболяване“, PMO подава жалбата до лекар консултант, който извършва повторен анализ на досието и издава мотивирано становище. Ако е необходимо, конкретният случай може да бъде представен на Медицинския съвет [9], например когато отделният случай е особено труден или когато може (потенциално) да се отнася до по-голям брой случаи.

Омбудсманът предлага PMO да гарантира, че всяко преразглеждане на медицинско досие вследствие на жалба по член 90, параграф 2 от Правилника се извършва от лекар, различен от този, който е представил становище в контекста на обжалваното решение.

Двама респонденти признаха това за проблемен въпрос, а друг приветства предложението. Един от респондентите счита, че като цяло от медицинските служители следва да се изисква да обосновават становищата си в началния етап, и ги критикува, че често са кратки и трудни за разбиране.

Двама респонденти повдигнаха допълнителен въпрос, който считат за проблематичен. Те твърдят, че Комисията (в качеството си на орган по назначаването) е злоупотребила с процедурата по член 90, параграф 2 от Правилника, като е поискала второ мотивирано медицинско становище. Ответникът подчертава, че съгласно член 35, параграф 2 от Общите правила за ОЗОС само Управителният комитет на ОЗОС [10] (наричан по-нататък „Управителният комитет“) има право да потърси експертен медицински съвет, преди да даде становището си. Поради това ролята на органа по назначаването при разглеждането на такава жалба следва да бъде ограничена до проверка дали при издаването на първото медицинско становище лекарят консултант е спазил изискванията, определени в ОРП и съгласно тълкуването им в съдебната практика.  

Същите респонденти отбелязаха също така, че съгласно действащите правила от органа по назначаването не се изисква да следва становището на управителния комитет. Те обаче предлагат Комисията винаги да следва становището на Управителния комитет, когато отговаря на жалби съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Рамка и ресурси по отношение на немедицинските нужди на хората с увреждания (предложение 5)

Комисията отбелязва, че ОЗОС покрива само медицински разходи, свързани с увреждания. Съществуват обаче и други видове подкрепа, които са насочени към социалните аспекти на уврежданията. Съществуват три вида обезщетения извън ОЗОС за хора с увреждания: i) схемата за социална помощ, ii) удвояването на надбавката за дете на издръжка, iii) „разумни улеснения“ за служители с увреждания. Изглежда обаче, че тези схеми покриват немедицинските нужди на хората с увреждания по ограничен начин и изглежда съществуват определени ограничения; има ограничен институционален бюджет за схемата за социална помощ, правото на възстановяване по схемата за социална помощ е свързано със специфични прагове по отношение на семейния доход, обезщетенията се отпускат след оценка на определена степен на увреждане и т.н.

Омбудсманът предложи Комисията да извърши оценка, за да установи по неизчерпателен начин немедицинските нужди, свързани с уврежданията. Тя следва да започне процедура, за да гарантира, че немедицинските нужди на държавните служители на ЕС - и техните семейства - с увреждания се удовлетворяват по задоволителен начин чрез отпускане на достатъчно средства и в подходяща рамка в рамките на социалните схеми на институциите на ЕС.[11] Що се отнася до разумните улеснения, предоставяни на собствените ѝ служители, Комисията следва да преразгледа настоящите си правила [12], приети през 2004 г., в светлината на разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, които се прилагат от 2011 г.

Респондентите подкрепиха предложението на омбудсмана.

Ответник посочва липсата на яснота относно това кои немедицински разходи ще бъдат покрити от схемите за социално подпомагане на Комисията и на други институции и кои от тях са покрити от ОЗОС, тъй като някои терапии, уреди или домашни грижи понякога са били покрити от първите, а други пъти от вторите.

Що се отнася до предложената оценка, един респондент предложи тя да бъде извършена от външни независими експерти. Беше подчертана необходимостта от консултации с членове на персонала с увреждания или с членове на семейството с увреждания в този процес. Респондент предложи по-специално да се създаде подходящ орган, включващ представители на тези служители, за да се проучи настоящото положение по отношение на ежедневното прилагане на социалните схеми на институцията на ЕС, включително прилагането на бюджетния ред за „социална помощ“ за хора с увреждания („допълнителна помощ за хора с увреждания“), и да се предложат идеи и средства за подобрение, ако е необходимо.  

Схемата за социална помощ, която зависи от институционален бюджетен ред за „увреждания“, беше критикувана за това, че е трудна за достъп поради рестриктивните прагове на семейните доходи, както и че не е добре позната на персонала и не разполага с фиксирано бюджетно разпределение.

Двама респонденти посочиха, че надбавката за дете на издръжка, посочена от Комисията, обхваща само онези служители, които имат допълнителни разходи, свързани с уврежданията на децата си, докато финансовата помощ за разходи, свързани с родителските задължения на служителите с увреждания (напр. транспорт, домакинска работа, определени дейности за грижи за деца), не е налична или е недостатъчна. 

Що се отнася до разумните улеснения, беше изтъкнато, че тяхната цел е да се даде възможност на служителите с увреждания да вършат работата си при възможно най-добрите условия и поради това не следва да се разглеждат като „специално третиране“. Беше добавено, че повечето „разумни улеснения“ са свързани с конкретната офис структура, работни практики и офис култура, в които лицето работи, и като такива не се нуждаят от медицинска помощ. Един респондент подчерта необходимостта от осигуряване на подходящи бюджети за различните необходими форми на подкрепа и посредници (напр. личен асистент, професионални преводачи на жестомимичен език, медиатори, партньорски консултации и др.). Друг респондент предложи прегледът на настоящите правила да започне с картографиране на съществуващите работни процеси, за да се определи кой какво прави, кога и защо, за да се подчертаят проблемите в процедурата. Беше предложено също така да се промени настоящата практика решенията за разумни улеснения да се вземат от началника на отдела на служителя с увреждане. Това е така, защото тази практика би могла да доведе до непоследователен подход и до приоритизиране на интересите на службата пред тези на съответния служител. Поради това се предлага тези решения да се вземат от трето лице, независимо както от службата, в която работи длъжностното лице, така и от Медицинската служба. Респондент се позова на идеята за съвет за „разумни улеснения“ с представителство на членовете на персонала с увреждания.

Преглед на медицинското свидетелство (предложение 6)

„Медицинското свидетелство“, общо за всички институции на ЕС, което се позовава на Европейския график за оценка на физическите и психичните увреждания (известен също като „Европейска скала за хората с увреждания“), не се използва за признаване на „тежко заболяване“. Той обаче се използва за предоставяне на удвояване на надбавката за дете на издръжка и обезщетенията за социална помощ, свързани с увреждания. Представителите на хората с увреждания твърдят, че тази скала е прекомерно медицински обоснована и не отчита индивидуалните обстоятелства, свързани с уврежданията. 

Омбудсманът предложи Комисията да започне преглед от страна на Междуинституционалния медицински съвет на съдържанието на медицинското свидетелство, по-специално по отношение на целесъобразността на Европейската скала за хората с увреждания при оценката на степента на увреждане на дадено лице.

Респондентите приветстваха предложението на омбудсмана.

Твърди се, че скалата е особено неподходяща за деца със специални образователни потребности. Беше отбелязано, че наскоро приетият преразгледан формуляр за оценка вече не включва позоваване на трудностите при ученето.

Един респондент предложи оценката да се основава на Международната класификация на функциониращите увреждания и здраве (ICF) на СЗО, както и на Списък 2.0 на СЗО за оценка на уврежданията, който е общ инструмент за оценка на здравето и уврежданията.

Обучение на персонала (предложение 7)

В контекста на своите схеми за социална закрила Комисията заявява, че всички служители на Комисията разполагат със специално обучение относно начините за справяне с уврежданията.

Омбудсманът предложи Комисията да гарантира, че специалното обучение относно начините за справяне с уврежданията е част от въвеждащата програма за нейните служители, работещи по свързани въпроси.

Респондентите приветстваха предложението на омбудсмана.

Беше предложено официалното обучение, организирано от Комисията, да възприеме по-целенасочен подход и да бъде допълнено с кратки информационни сесии относно различни аспекти на уврежданията. Във връзка с това друг респондент предложи обучението да обхваща Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, основания на правата на човека подход към уврежданията и концепцията за разумни улеснения.

Задължително участие в такова обучение беше предложено за целеви групи, като например нови ръководители, ръководители, за които понастоящем отговарят членове на персонала с увреждания, служители, работещи в контекста на схемите за социална закрила на Комисията и ОЗОС, и служители, работещи в областта на човешките ресурси. Освен това беше предложено хората с увреждания и съответните организации да участват пряко в разработването и прилагането на такова обучение.

Консултация със заинтересованите страни с оглед преразглеждане на ОЗОС (предложение 8)

Съгласно съобщението си относно многообразието от юли 2017 г. „Комисията ще създаде подходящ орган за проучване на настоящата ситуация и за предлагане на идеи и средства за облекчаване, доколкото е възможно, на тежестта за персонала с увреждания“.[13] В отговора си от октомври 2016 г. на писмото на омбудсмана Комисията заяви, че обмисля провеждането на консултации с хората с увреждания относно прилагането на ОЗОС във връзка със здравните нужди, свързани с уврежданията.

Омбудсманът предложи Комисията, както е посочено в писмото ѝ до Омбудсмана, да създаде подходящ орган, включващ представители на хората с увреждания, служителите с увреждания и/или сдруженията на хората с увреждания, който да проучи настоящото положение по отношение на ежедневното прилагане на ОЗОС във връзка със здравните нужди, свързани с уврежданията, и ако е необходимо, да предложи идеи и средства за подобрение. Комисията следва да определи подробен график за този процес. Тя следва да гарантира, че с представителите на хората с увреждания се провеждат структурирани и съдържателни консултации и че резултатите от тези консултации се прилагат на практика.

Респондентите са съгласни с предложението на омбудсмана. Един респондент обаче изрази мнение, че задачата, изпълнявана от този орган, не следва да се ограничава до проучване на ежедневното прилагане на ОЗОС, а да обхваща и разглеждането на рамката на ОЗОС (Съвместни правила и ОРП), с цел те да бъдат приведени в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. 

Установяване на редовни контакти със сдружения на хора с увреждания (предложение 9)

Комисията твърди, че е била в контакт с новосъздаденото сдружение на служители на Комисията с увреждания и с сдружението на служители на Комисията, които имат член на семейството с увреждане.

Омбудсманът предложи Комисията да установява редовни контакти със сдруженията на служителите на ЕС с увреждания (или на служителите на ЕС, които имат членове на семейството с увреждания), за да получава обратна информация относно ежедневното прилагане на ОЗОС и на социалните схеми за хора с увреждания. 

Респондентите се съгласиха с предложението на омбудсмана.

Беше подчертана необходимостта от консултации не само с членовете на персонала с увреждания, но и с членовете на персонала с лица на издръжка с увреждания. Двама респонденти са обезпокоени от липсата на структурирани консултации между Комисията и техните сдружения по въпроси, свързани с уврежданията, и по-специално при разработването и прилагането на съответното законодателство и политики, т.е. по време на подготовката на съобщението относно многообразието. Те казват, че такива консултации следва да се провеждат по съдържателен и навременен начин.

Един респондент предложи Правилникът за длъжностните лица да бъде променен така, че да изисква поне един член на всеки комитет по персонала да бъде колега с увреждане. Беше предложено също така подходящи консултации и представителство на длъжностните лица на Комисията с увреждания да бъдат постигнати най-добре чрез установяване на официална представителна роля или законоустановен орган, в който те да могат да бъдат членове. 

4. Други повдигнати въпроси

Подновяване на признаването на тежко заболяване

Респондентите в консултацията се позоваха на разпоредбата в ОРП, че признаването на „тежко заболяване“ трябва да се подновява на всеки 5 години. Респондент посочи, че хората с увреждания трябва да преминават през тази обременяваща процедура (изисква се медицински доклад) на всеки 5 години, въпреки факта, че увреждането им може да бъде постоянно и непроменено.

Покриване на таксите за алтернативни училища за деца с увреждания

Друг въпрос, повдигнат от респондентите, се отнася до използването на бюджетен ред „Социална помощ“, за да се възстановят разходите на родителите на деца със специални образователни потребности, чиито деца не са приети в Европейските училища. Според ответника, докато училищните такси в Европейските училища се плащат от институцията на ЕС, в която работи служителят, родителите, които не могат да доведат децата си в европейските училища, трябва да покрият значителна част от таксите за алтернативни училища или дори цялата сума, ако не им бъде отпусната финансова помощ от бюджетния ред за „социална помощ“. Освен това беше отбелязано, че изискването родителите да кандидатстват ежегодно за социална помощ за алтернативно образование отнема време и е източник на безпокойство поради забавянията в решенията и плащанията на безвъзмездни средства в сравнение с графиците за плащане на училищата. Ответникът предложи Комисията да прекрати дискриминационното третиране на служителите с деца със специални образователни потребности, които не могат да бъдат записани в Европейските училища, и да покрие изцяло таксите на алтернативните училища. Комисията следва също така да предостави достатъчно персонал за своевременно разглеждане на исканията за финансова помощ.

Приложими правила за Управителния комитет

Един респондент отбеляза, че при извършването на своята работа Управителният комитет никога не взема предвид КПХУ на ООН, Хартата на основните права, Кодекса за добро административно поведение и член 1г, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица. Ответникът е поискал от омбудсмана разяснения относно това дали случаят следва да бъде такъв или не.

Равнопоставеност на процесуалните възможности между ищците и PMO

Ответник се позовава на липсата на „равни процесуални възможности“ между ищците и PMO. Въпреки че Управителният комитет не може да се свърже с ищеца, Службата за управление и плащане по индивидуални права поддържа тесни контакти с ищеца. Представители на централното бюро и на бюрата за разплащания присъстват на всички пленарни заседания, на които активно се намесват, за да защитават своите становища. Становището на лекаря консултант се счита за окончателно и той може да обезсили заключенията на лекарите специалисти, които са прегледали директно пациента, без самият той да го е направил. PMO може да изтъкне допълнителни доводи, за да отхвърли иск, който ищецът няма възможност да разгледа.

Ролята на медицинските служители

Респондент предлага да се направи известна проверка дали всички медицински служители са регистрирани в медицинска асоциация и прилагат деонтологичните правила, приложими в тяхната държава на установяване.

Трябва да се гарантира и независимостта на медицинските служители, която зависи от продължителността и стабилността на техните договори, начина им на възнаграждение и разнообразието на източниците им на доходи. В това отношение ответникът подчертава необходимостта договорите за медицински служители да станат „по-привлекателни“, за да се увеличи броят на заявленията и наемането на специалисти, които биха били в по-добра позиция да оценяват исканията на ищците. 

Фактът, че ищците не могат да бъдат разглеждани от лекаря консултант, се изтъква като проблематичен. Ответникът предлага медицинското лице да бъде задължено да извърши преглед на ищеца, когато възнамерява да се отклони от заключенията на лекуващия си лекар. В случай че това не е възможно поради географското разстояние, лекарят консултант може да упълномощи друг практикуващ лекар да прегледа ищеца.

Възстановяване на такси за практикуващи специалисти, установени в друга държава членка

Ответник поиска пояснение дали практикуващите лекари, установени в държава членка, различна от тази, в която се предоставят услугите, се считат за „професионално квалифицирани и законно признати практикуващи лекари“за целите на възстановяването на разходите за лечение (дял II, глава 8, точка 1.4 от ОРП).  Ответникът отбелязва, че това е от особено значение за децата с увреждания, които понякога се нуждаят от логопедична терапия, и не следва да се изисква да следват това на език, с който не са запознати, или да пътуват за всяка сесия.

Подобряване на достъпа до здравеопазване

Респондент предложи PMO да определи конкретни събеседници за хората с увреждания. С тях следва да се осъществява връзка по телефона и да се изпълняват исканията на лицата, свързани както с медицинските, така и със социалните аспекти на тяхното увреждане.

Ответникът призовава Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) и социалните служби да предоставят подробна информация относно помощта, предоставяна на лица с увреждания или лица с „тежко заболяване“ на национално равнище. Ответникът също така призовава членовете на персонала да бъдат информирани за предимствата на запазването на пенсионните права в национална система, за да могат да получат покритие чрез национална здравноосигурителна схема и европейска здравноосигурителна карта след пенсиониране.

Освен това ответникът предлага на свързаните лица да бъде оказана помощ във връзка с проблема с прекомерно високите сметки и дискриминацията по отношение на таксите при предоставянето на здравно обслужване. Предлага се например да се изготвят и публикуват списъци на заведенията, предлагащи добро съотношение между цена и качество, и списъци на лекарите, които следват основните тарифи.

5. Обобщение на отговорите

Трима респонденти предложиха Омбудсманът да отправя препоръки към Комисията вместо предложения. Респондентите като цяло подкрепиха предложенията на омбудсмана, с изключение на предложение 1 относно прилагането на четирите критерия за признаване на тежко заболяване. Те подчертаха, че „болест“ и „увреждане“ са отделни понятия и че би било за предпочитане да има отделни критерии за хората с увреждания. Що се отнася до останалите предложения, респондентите предоставиха обратна информация по допълнителни въпроси, които трябва да бъдат разгледани.

Страсбург, 16.7.2018 г.

[1] Решение на Комисията за определяне на общи разпоредби за прилагане относно възстановяването на медицински разноски, което влезе в сила на 1 юли 2007 г.

[2] Всички документи, свързани със запитването, са достъпни тук:  https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/caseopened.faces/en/65814/html.bookmark 

[3] Един от спонтанните коментари беше поверителен.

[4] Дело C-13/05, Chacon Navas срещу Eurest Colectividades SA, ECLI:EU:C:2006:456, точка 44.

[5] Например двата формуляра, приложени към дял II, глава 3 от ОРП, които са специфични за оценката на евентуалното възстановяване на разходите за постоянно или дългосрочно пребиваване в парамедицинско заведение. Формулярите са озаглавени: I. Оценка на функционалната независимост; II. Оценка на пространственото и времевото съзнание.

[6] Заключителни бележки относно прилагането от страна на ЕС на Конвенцията за правата на хората с увреждания, направени от съответния комитет на ООН, 2 октомври 2015 г.

[7] Общи правила относно здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности, приети с общо съгласие от всички институции на Общността и влезли в сила на 1 декември 2005 г., http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9645-2004-INIT/en/pdf

[8] Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица всяко лице, за което се прилага Правилникът за длъжностните лица, може да подаде до органа по назначаването жалба срещу увреждащ го акт, когато този орган е взел решение или не е приел мярка, предвидена в Правилника за длъжностните лица.

[9] Медицинският съвет на ОЗОС се състои от по един медицински служител от всяка институция и медицинските служители от всяка здравноосигурителна служба. С него се консултират органите, предвидени в Общите правила на ОЗОС, по всички медицински въпроси, възникнали във връзка с администрирането на ОЗОС.

[10] Управителният комитет на ОЗОС (Comité de Gestion d' Assurance Maladie, наричан по-нататък „CGAM“) се състои от представители на различните институции и агенции на ЕС, както и от служители.

[11] Омбудсманът разбира, че подробните разпоредби за предоставяне на тези обезщетения са изложени в:

i) Временни насоки за изпълнение на бюджетен ред „Допълнителна помощ за хора с увреждания“ относно бюджетните кредити за социално подпомагане на хора с увреждания, приети на 19 февруари 2004 г. от Колегията на административните ръководители.

ii) Заключение 177/87 на Колегията на административните ръководители относно двойната надбавка за дете на издръжка за дете, чиято издръжка е свързана с големи разходи поради увреждане или продължително заболяване (член 67, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица). Второто преразгледано заключение беше одобрено от административните ръководители на 26 март 2014 г.

[12] Решение на Комисията от 7 април 2004 г. за прилагане на член 1г, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица .

[13] Съобщение на Комисията „По-добро работно място за всички: от равни възможности към многообразие и приобщаване“, C(2017) 5300 final, 19.7.2017 г.