Страсбург, 10.5.2016 г.

Проучване по собствена инициатива OI/4/2016/EA: относно съответствието на лечението на хора с увреждания в рамките на общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) с Конвенцията на ООН

Уважаеми г-н председател,

Наскоро разгледах две жалби във връзка с общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), подадени от двама служители на ЕС, чиито деца имат увреждания. Тъй като делата повдигат системен проблем, реших да започна настоящото разследване по собствена инициатива и засега да преустановя разглеждането на двете жалби.

Правя това в следния контекст: през октомври 2015 г., след първия си преглед на спазването от страна на ЕС на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), експертната комисия на ООН направи следните коментари по отношение на член 25 от КПХУ на ООН [1] относно здравеопазването:

„86. Комитетът изразява загриженост, че служителите на Европейския съюз с увреждания или членовете на техните семейства с увреждания са дискриминирани от здравноосигурителните схеми на Европейския съюз.

87. Комитетът препоръчва Европейският съюз да преразгледа своята обща здравноосигурителна схема, за да покрие изцяло здравните нужди, свързани с уврежданията, по начин, който е в съответствие с Конвенцията“.

В член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица се предвижда, че в изключителни случаи (например туберкулоза, полиомиелит, рак, психично заболяване или „друго тежко заболяване“) ставката за възстановяване на медицински разноски може да бъде увеличена до 100 % въз основа на решение на органа по назначаването за признаване на тежко заболяване. Практическите договорености и процедури са изложени в дял III, глава 5 от Общите разпоредби за прилагане (ОРП) на Комисията [2] Съгласно тези разпоредби, за да бъде признато дадено заболяване за "сериозно", трябва да бъдат изпълнени четири критерия; трябва да има: i) съкратена продължителност на живота, ii) заболяване, което е вероятно да се развие, iii) необходимост от агресивни диагностични и/или терапевтични процедури и iv) наличие или риск от сериозен недъг. В съдебната практика на Съда на публичната служба [3] се постановява, че тези критерии са кумулативни. Понастоящем няма специфични правила за възстановяване на разходите за медицинско обслужване в размер на 100 % за хората с увреждания, освен ако въздействието на увреждането върху здравето не отговаря на четирите критерия, установени за признаване на „тежко заболяване“.

Според мен има потенциално четири трудности при този подход:

Първо, този чисто медицински подход към уврежданията не е приведен в съответствие с подхода на социалния модел, насърчаван от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания [4], потвърден от практиката на Съда ^[5] и одобрен в новия член 1, буква г), точка 4 от изменения Правилник за длъжностните лица, в който увреждането се определя като трайно физическо, умствено, интелектуално или сетивно увреждане, което при взаимодействие с различни пречки може да възпрепятства пълноценното и ефективно участие на лицето в обществото наравно с останалите.

Второ, горните критерии третират понятията "болест" и "увреждане" като идентични, въпреки че съдебната практика на Съда, в контекста на тълкуването на Директивата за равно третиране в областта на заетостта, потвърждава техния отличителен характер.^[6] Групите за подкрепа на хората с увреждания в институциите на ЕС твърдят, че много видове увреждания сами по себе си не представляват "тежко заболяване" [7].

Трето, тези критерии, и по-специално критерият за съкращаване на продължителността на живота, невинаги са подходящи за специфичното положение на хората с увреждания, нито са винаги подходящи за оценка на тежестта на увреждането. Много увреждания, въпреки че оказват значително въздействие върху благосъстоянието на засегнатото лице, не оказват непременно отрицателно въздействие върху очакваната продължителност на живота. Те могат да доведат до високи разходи по отношение на лечение, лекарства или специални устройства/оборудване, които са от съществено значение за пълноценното и ефективно участие на лицето в обществото наравно с останалите. Ако такова лечение, медикаменти или специални устройства/оборудване не могат да бъдат осигурени, последствията могат да бъдат тежки. Такъв е по-специално случаят с децата с увреждания, при които интензивното ранно лечение може да има много значими положителни и трайни ползи за тяхното благосъстояние.

Четвърто, член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС предвижда, че „[в]сяка форма на дискриминация, основана по-специално на [...] увреждане [...], е забранена“. Съгласно установената съдебна практика принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения [8] Може да се твърди, че оценките на тежестта на уврежданията и оценките на заболяванията следва да се основават на различни критерии. По-специално, когато се преценява дали дадено увреждане е „тежко“, въпросът за очакваната продължителност на живота не е непременно релевантен критерий. Може да се твърди, че третирането на двете понятия като едно и също и липсата на конкретни разпоредби за оценка на сериозността на увреждането не е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и съдебната практика. Поради това може да са необходими отделни критерии и/или специални разпоредби по отношение на възстановяването на медицински разходи за лица с увреждания съгласно ОЗОС.

В този контекст би било полезно да се получат отговори на следните въпроси:

1. Как възнамерява Комисията да предприеме последващи действия във връзка със забележката на експертната комисия на ООН, в която се предлага „Европейският съюз да преразгледа своята обща здравноосигурителна схема, така че да покрива изцяло здравните нужди, свързани с уврежданията, по начин, който е в съответствие с Конвенцията“? Моля, представете списък на вече предприетите и/или предвидените мерки.
2. По-конкретно, възнамерява ли Комисията да въведе отделни критерии в рамките на ОРП и/или специални разпоредби за възстановяване на медицинските разходи на хората с увреждания в рамките на ОЗОС? Ако отговорът е „не“, моля, обяснете защо не, като разгледате четирите точки, посочени по-горе.

1. Моля, представете, ако са налични, анонимизирани данни за броя на заявленията за признаване на тежко заболяване, подадени от хора с увреждания или от тяхно име след влизането в сила на КПХУ на ООН за ЕС (януари 2011 г.). Колко от тези заявления са били отхвърлени? Колко лица впоследствие са подали жалба съгласно член 90, параграф 2? Колко от тези жалби са били отхвърлени?

Ще знаете, че това е третият път, в който пиша на Комисията, за да предприема последващи действия във връзка със заключителните бележки на експертната комисия на ООН. Отговорите на предишните ми две писма (относно Европейските училища и достъпността на уебсайтовете) показват, че Комисията е на мнение, че има само незначителни възможности за подобрение. Що се отнася до ОЗОС, предварителното ми становище е, че е необходим много по-амбициозен подход. В този контекст със задоволство получих положителен отговор от Комисията на неотдавнашна допълнителна забележка по случай, свързан с ОЗОС, в който PMO се съгласи да включи във всички свои решения информация за това как да се подаде жалба.

Ще Ви бъда благодарен да получа Вашето мнение по това запитване до 30 септември 2016 г. Ако Вашите служби се нуждаят от допълнителна информация, те могат да се свържат с г-жа Elpida Apostolidou в Отдела за стратегически разследвания на омбудсмана (тел.: +32 (02) 284 18 76).

Искрено ваш,

Емили О'Райли

[1] Член 25 — Здравеопазване

„Държавите — страни по настоящата конвенция, признават, че хората с увреждания имат право да се ползват от най-високия достижим стандарт на здравеопазване без дискриминация въз основа на увреждане... По-специално, държавите - страни по конвенцията,:… e) Забраняват дискриминацията срещу хора с увреждания при предоставянето на здравно осигуряване и животозастраховане, когато такова застраховане е разрешено от националното законодателство, което се предоставя по справедлив и разумен начин…"

[2] Решение на Комисията за определяне на общи разпоредби за прилагане относно възстановяването на медицински разноски, влязло в сила на 1 юли 2007 г., http://ec.europa.eu/pmo/tender/06_annexe6_dge_en.pdf

[3] Решение от 18 септември 2007 г. по дело F-10/07, Botos/Комисия, точки 41—44.

[4] В преамбюла на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания увреждането се признава за „променящо се понятие“, което е резултат от взаимодействието между лицата с увреждания и бариерите, свързани с нагласите и околната среда, които възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото наравно с останалите. В член 1 се посочва, че „лица с увреждания са лицата с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с различни пречки може да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“.

[5] Решение от 11 април 2013 г. по съединени дела C-335/11 и C-337/11, HK Danmark, точка 38.

[6] Решение от 11 юли 2006 г. по дело C-13/05, Chacon Navas срещу Eurest Colectividades SA, параграф 44.

[7] задълбочен анализ на EPRS, The obligations of the EU public administration under the UN Convention on the Rights of Persons with Disabilities – European Implementation Assessment (Задълженията на публичната администрация на ЕС съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания — оценка на прилагането на европейско равнище), март 2016 г., http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2016/579325/EPRS_IDA(2016)579325_EN.pdf

[8] Такова третиране може да бъде обосновано само ако се основава на обективни съображения и е пропорционално на легитимно преследваната цел. Вж. по аналогия с дискриминацията, основана на гражданството, Решение от 11 март 2011 г. по дело Комисия/Гърция (C-155/09, Сборник, стр. I-65, точка 68 и цитираната съдебна практика).