президент

Европейска комисия

Уважаеми г-н Председател,

Пиша Ви във връзка с писмото си от 16 май 2025 г., в което Ви уведомих, че съм започнал разследване по горепосочената жалба [1].

Жалбата се отнася до предполагаемото неспазване от страна на Комисията на нейните Насоки за по-добро регулиране и инструментариум [2] при изготвянето на законодателното предложение за изменение на Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и Директивата относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта ^[3], което е едно от предложенията, съставляващи част от пакета за опростяване „Омнибус I“ ^[4].

По-конкретно жалбоподателите са загрижени, че Комисията се е отклонила от ключовите процедурни изисквания, предвидени в Насоките за по-добро регулиране, като не е извършила оценка на въздействието и обществена консултация без подходяща обосновка. Според тях Комисията е провела бърза междуведомствена консултация, която не е била в съответствие с нейния процедурен правилник. Жалбоподателите също така са загрижени, че Комисията не е извършила оценка на съгласуваността в областта на климата, както е предвидено в Европейския закон за климата [5].

На 16 юни 2025 г. моят екип за разследване проведе среща с Вашите служби. Приложено към настоящото писмо ще намерите доклада за заседанието. Бих искал също така да благодаря на Вас и на Вашите служби за това, че предоставихте на моята служба документацията, която поисках да проверя.

Вече стигнах до заключението, че е необходимо да получа писмен отговор от Комисията по основните въпроси, повдигнати по това дело, въз основа на събраните до момента материали.

1. Относно липсата на оценка на въздействието

Въпреки че въпросното законодателно предложение по принцип би изисквало цялостна оценка на въздействието [6], Комисията не е извършила такава, а вместо това е изготвила аналитичен документ под формата на работен документ на службите на Комисията.

В насоките и инструментариума за по-добро регулиране се предвижда възможността за дерогация от техните изисквания, включително изискването за извършване на оценка на въздействието. Тези дерогации обаче трябва да следват определени процедурни правила. Дерогациите трябва да бъдат напълно обосновани и добре обяснени към момента на приемане на законодателното предложение, за да се даде възможност на обществеността да упражнява контрол върху причините на Комисията за дерогация от нейните правила. В противен случай гражданите на ЕС могат да поставят под въпрос ангажимента на Комисията за прозрачен, приобщаващ и основан на факти законодателен процес.

Въз основа на предоставените до момента материали Комисията не изглежда да е обосновала по подходящ начин дерогацията от своите правила в този случай.

В своя обяснителен меморандум Комисията обоснова „критичната неотложност“на предложението и свързаната с него дерогация от изискването за оценка на въздействието с необходимостта от запазване на конкурентоспособността на предприятията от ЕС. По време на срещата с моя разследващ екип Комисията поясни, че неотложността е резултат от трудната икономическа ситуация в ЕС и фактическите въпроси, свързани с изпълнението, включително необходимостта да се даде възможност на дружествата да планират предварително. Комисията също така се позова на „доклада Драги“^[7] и на предизвикателствата, които той разкри по отношение на конкурентоспособността на икономиката на ЕС, включително с оглед на регулаторната тежест, наложена на дружествата.

Комисията обаче не е посочила никакво внезапно или неочаквано събитие, което би обосновало неотложността. Комисията също така не обясни защо на първо място мерките за „спиране на часовника“[8] не биха били достатъчни за справяне с посочената критична неотложност. Изглежда, че приемането на тези мерки е можело да предостави на Комисията достатъчно време, за да извърши оценка на въздействието на предложените съществени промени в ДОПУ и Директивата относно ЦДЦК (посочени в разглежданото в настоящото разследване законодателно предложение). Отбелязвам също, че Комисията не е предвидила проверка на никакъв документ, отнасящ се до неотложността на ситуацията и произтичащата от това необходимост от дерогация от изискването за оценка на въздействието. Ето защо ще Ви бъда благодарен, ако Комисията може да коментира това.

Ще Ви бъда благодарен също така, ако Комисията обясни по отношение на съответните части от своите оценки на въздействието на съществуващите правни актове (т.е. ДОПУ и Директивата относно ЦДЦК) до каква степен тези предишни оценки на въздействието обхващат измененията във въпросното законодателно предложение.

2. Относно липсата на обществена консултация

Разбирам, че в този случай Комисията е счела, че съгласно Насоките за по-добро регулиране не се изисква обществена консултация (при липсата на оценка на въздействието), нито че тя е осъществима (с оглед на горепосочената неотложност) или необходима (с оглед на различни други контакти със заинтересованите страни).

Остава неясно до каква степен поканата за предоставяне на данни относно рационализирането на изискванията за докладване от октомври до декември 2023 г. и двата големи хибридни форума на заинтересованите страни относно ДОПУ от май и ноември 2024 г. обхващат елементите на разглежданото конкретно законодателно предложение. Ще Ви бъда благодарен да получа допълнителни разяснения от Комисията в това отношение.

Двете срещи, организирани през февруари 2025 г., на които присъстваха главно промишлени и стопански интереси, изглежда бяха единственият обмен на заинтересовани страни, проведен конкретно по въпросното законодателно предложение.

Не е ясно как обменът на заинтересовани страни, посочен в обяснителния меморандум, означава, че обществената консултация не би добавила нова информация, по-специално като се има предвид, че много заинтересовани страни, които иначе биха могли да дадат своя принос, не бяха поканени да участват в заседанията през февруари 2025 г.  

Ще Ви бъда благодарен, ако Комисията може да коментира тези забележки.

3. Относно липсата на оценка на съгласуваността в областта на климата

В съответствие с Европейския законодателен акт за климата от Комисията се изисква да извърши оценка на съгласуваността в областта на климата на всеки проект за мярка или законодателно предложение „и да включи тази оценка във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения, и да направи резултата от тази оценка публично достъпен към момента на приемането [9]“.

Разбирам, че тъй като не е извършена оценка на въздействието, Комисията е на мнение, че не е необходимо да публикува оценка на съгласуваността в областта на климата. Въпреки че в обяснителния меморандум се посочва, че предложените изменения не подкопават общите цели на Европейския зелен пакт [10], Комисията не е включила в обяснителния меморандум или в работния документ на службите на Комисията анализ в подкрепа на това заключение. Освен това, въпреки че Комисията представи на моята служба документи, в които се очертава общото приложно поле на новите правила, тези документи изглежда не съдържат конкретна вътрешна оценка на съгласуваността на законодателното предложение с целта за неутралност по отношение на климата.

Следователно изглежда, че Комисията не е извършила оценка на съгласуваността в областта на климата, преди да приеме въпросното законодателно предложение, въпреки че Европейският законодателен акт за климата не предвижда никакви изключения от извършването на такава оценка. Ще Ви бъда благодарен, ако Комисията може да коментира тези опасения.

4. Относно междуведомствената консултация (ISC)

Процедурният правилник на Комисията [11] предвижда официално ISC на „службите със законен интерес поради естеството, предмета или въздействието на проекта на акт“.[12] Обикновено на службите, с които се провеждат консултации в рамките на ISC, се предоставят десет работни дни за преглед на предложението и за отговор.[13] „В изключителни случаи и при надлежно обосновани причини за спешност“процедурният правилник дава възможност за ускорено ISC със съкратен срок от 48 часа [14].  

По отношение на разглежданото предложение МСЗ приключи в рамките на 24 часа. Тя стартира в петък вечер и завърши в събота вечер. Комисията не представи за проверка никакъв документ, в който да се обяснява изключителната спешност на досието, и по-специално защо ускорената времева линия за съответствие в експлоатация от 48 часа не може да бъде спазена. Ще Ви бъда благодарен, ако Комисията предостави разяснения по този въпрос.

5. Следващи стъпки

Ще Ви бъда благодарен да получа отговора на Комисията, като взема предвид посочените по-горе въпроси, до 15 септември 2025 г.

Като се има предвид значението на това проучване и като се има предвид, че Комисията планира допълнителни предложения „Омнибус“, не възнамерявам да предоставям удължаване на този срок.

Искрено ваш,

Тереза Анджиньо
Европейски омбудсман

Страсбург, 11.7.2025 г.

[1] https://www.ombudsman.europa.eu/en/opening-summary/en/205174.

[2] https://commission.europa.eu/law/law-making-process/better-regulation/better-regulation-guidelines-and-toolbox_en.

[3] COM(2025) 81 окончателен.

[4] https://commission.europa.eu/publications/omnibus-i_en.

[5] Член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата.

[6] В Насоките за по-добро регулиране се посочва, че: „Необходима е оценка на въздействието за инициативи на Комисията, които има вероятност да окажат значително икономическо, екологично или социално въздействие или които водят до значителни разходи, и когато Комисията има избор от варианти на политиката“.

[7] Докладът на Драги относно конкурентоспособността на ЕС, https://commission.europa.eu/topics/eu-competitiveness/draghi-report_en.

[8] Както е предвидено в предложение COM(2025)80 final.

[9] Член 6, параграф 4 от Европейския закон за климата.

[10] Вж. обяснителния меморандум относно предложение COM(2025)81 final, в който се посочва, че: „Поради това настоящото предложение съдържа разпоредби за опростяване и рационализиране на регулаторната рамка с оглед намаляване на тежестта за предприятията, произтичаща от ДОПУ и Директивата относно ЦДЦК, без да се подкопават целите на политиката на който и да е от двата законодателни акта, и за гарантиране на по-ефективно от гледна точка на разходите изпълнение на цялостната амбиция на Европейския зелен пакт, свързана с екологичния и справедлив преход.“ (подчертаването е добавено).

[11] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=OВ:L_202403080.

[12] Член 55, параграф 1 от Процедурния правилник на Комисията.

[13] Член 59 от Процедурния правилник на Комисията.

[14] Член 60 от Процедурния правилник на Комисията.