(изготвено в съответствие с член 3, параграф 7 от Устава на Европейския омбудсман [1])

Жалбата

Жалбоподателят, г-жа P., работи в това, което е било Министерството на околната среда, транспорта и регионите (DETR) в Лондон. През ноември 1999 г. тя вижда обявление за свободна длъжност, в което Европейската комисия обявява постове на командировани национални експерти, които ще работят в генерална дирекция VII (Транспорт) на Комисията. Тъй като жалбоподателката е работила в транспортния сектор преди това, тя е подала заявление. DETR се съгласява да подкрепи кандидатурата ѝ и да ѝ изплати заплатата за срока на командироването ѝ.

Член 2, параграф 1 от Правилата на Европейската комисия, приложими за националните експерти, командировани в Комисията [2], предвижда, че националните експерти, командировани в Комисията, работят "на пълно работно време през целия период на командироване". Жалбоподателят има син, който по това време е бил на 11 месеца. Когато жалбоподателката научава за това правило, тя се свързва с началника на отдела, чието име е посочено в обявлението за свободна длъжност, за да я попита дали може да работи на непълно работно време, за да може да прекара известно време със сина си. Жалбоподателят е бил готов да работи четири дни в седмицата. Началникът на отдела й казал, че не вижда причина тя да не работи на този пост на непълно работно време.

Въпреки това, когато при липсата на други новини жалбоподателката се обажда отново на Комисията през януари 2000 г., ѝ е казано, че е имало реорганизация и че съответната длъжност сега е с друг началник-отдел. Последният уведомява жалбоподателя, че няма да разгледа молбата му, освен ако тя не е готова да работи на пълно работно време. При тези обстоятелства жалбоподателката е трябвало да оттегли заявлението си.

Жалбоподателят счита, че правилото срещу работата на непълно работно време е дискриминационно въз основа на пола, тъй като е вероятно да засегне по-голяма част от жените, отколкото от мъжете, тъй като жените като цяло имат повече ангажименти за полагане на грижи за деца, отколкото мъжете.

Проучването

Жалбата беше изпратена на Комисията за коментар.

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Бялата книга, приета от Комисията на 1 март 2000 г., определя програма за реформи за основен преглед на работните практики, планирането на дейностите и управлението на човешките и финансовите ресурси. Комисията се ангажира да бъде примерен работодател. Принципът на систематично разглеждане на въпросите, свързани с равенството между половете, ще бъде основен параметър на реформата. Наред с други действия ще бъдат предприети мерки за улесняване на работата на непълно работно време.

Командированите национални експерти (КНЕ) започнаха работа в Комисията за сравнително кратък период (максимум три години). Броят на длъжностите за КНЕ е относително ограничен и решението за него се взема от бюджетния орган. Целта на командироването беше двойна. От една страна, Комисията би могла да използва ценния експертен опит, който КНЕ би могъл да предостави. От друга страна, престоят на КНЕ в Брюксел трябвало да се разглежда като форма на обучение и професионално развитие, която е ценна за работодателя, който го е командировал. Тъй като това беше краткосрочна мярка, която включваше значителни инвестиции за командироващия работодател и за Комисията (командироващият работодател трябваше да продължи да плаща основното възнаграждение, без да се възползва пряко и незабавно от услугите на лицето; Комисията трябваше да плаща допълнителна надбавка за издръжка в Брюксел), беше необходимо да се гарантира, че и двете страни имат максимална взаимна полза не само по отношение на извършената работа, но и по отношение на обучението и придобития опит. Беше ясно, че лице, което работи на непълно работно време, не може да придобие същия опит за период от три години; също така идеята за удължаване на командироването, например до шест години в случай на работа на непълно работно време, не може лесно да се предвиди, тъй като тогава това вече няма да бъде по същество краткосрочното споразумение, което обикновено се подразбира от понятието "командироване". С оглед на тези специални съображения настоящата политика на Комисията беше, че това трябва да бъдат длъжности на пълно работно време.

Това правило не е дискриминационно въз основа на пола и се прилага еднакво за всички налични длъжности за КНЕ, които се назначават от Комисията. Решението да се потърсят служители на пълно работно време било просто отговор на обективната необходимост дадено лице да работи определен брой часове, независимо от пола на лицето, което ще бъде назначено.

Въпреки това, без да се засягат горепосочените обяснения, Комисията проучва възможността за бъдеща работа на непълно работно време за КНЕ, когато този вариант би бил съвместим с интересите на службата.

Забележки на жалбоподателя

В становището си по това становище жалбоподателката счита, че е погрешно Комисията да твърди, че само защото дадено лице може да придобие повече опит, като работи повече часове, изобщо не е възможно да получи обезщетение, ако работи по-малко часове. Аргументът на Комисията във всеки случай се основава на погрешна предпоставка, т.е. че всички КНЕ са работили на пълно работно време в продължение на три години. Всъщност КНЕ могат да работят за периоди от три месеца до три години. Обявлението за свободна длъжност, на което жалбоподателят е отговорил, се отнася до командировки с продължителност от шест месеца до три години. Доколкото е известно на жалбоподателя, никой никога не е предполагал, че някой, който е работил по-малко от три години, не е получил никаква полза от опита.

Работодателят ѝ е повече от щастлив да продължи да ѝ изплаща заплатата по време на командировката. Във всеки случай за работодателя е било по-изгодно да командирова служител на непълно работно време, отколкото служител на пълно работно време, тъй като той е трябвало да плаща по-малко и и в двата случая не е получавал пряко обезщетение. Тъй като вноските на Комисията представляват разходи за издръжка, те ще трябва да се изплащат по един и същ начин за лицата на пълно и непълно работно време, тъй като издръжката на живота е една и съща. Подобни съображения обаче едва ли биха могли да се считат за обективна обосновка в случай на непряка дискриминация.

Допълнителни проучвания

Искане за допълнителна информация

С оглед на гореизложеното омбудсманът заключи, че се нуждае от допълнителна информация, за да разгледа жалбата. Поради това той поиска от Комисията да предостави данни за броя на нейните длъжностни лица, работещи на непълно работно време, и за броя на КНЕ. Омбудсманът също така поиска от Комисията да уточни колко от тях са жени.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията информира омбудсмана, че през септември 2000 г. от общо 5 710 длъжностни лица от категория А 106 работят на непълно работно време, от които 87 са жени. Тя също така обясни, че 713 КНЕ работят за Комисията, от които 213 жени.

Комисията също така посочи, че броят на КНЕ, с които Комисията разполага, е ограничен от наличните бюджетни кредити. Тези кредити бяха разпределени по човекогодини. Следователно КНЕ, които работят на непълно работно време, но получават пълни дневни надбавки, на практика биха намалили общия брой КНЕ, с които разполага Комисията.

Забележки на жалбоподателя

Не бяха получени коментари по този отговор от жалбоподателя.

Усилията на омбудсмана за постигане на приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището и забележките, както и на резултатите от по-нататъшните проверки, омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърденията на жалбоподателя.

Предварителното заключение на омбудсмана беше, че забраната КНЕ да работят на непълно работно време може да представлява случай на лошо управление.

На 31 януари 2001 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение. В писмото си омбудсманът предложи Комисията да отмени своето правило, забраняващо на националните експерти, командировани в Комисията, да работят на непълно работно време.

В отговора си от 22 март 2001 г. Комисията посочи, че в контекста на настоящия процес на реформи се изготвя ново решение относно правилата, приложими за командированите национални експерти. Според Комисията това ново решение, което следва да бъде прието по-късно през 2001 г., предвижда премахването на правилото, забраняващо на националните експерти, командировани в Комисията, да работят на непълно работно време.

В становището си, изпратено на 30 април 2001 г., жалбоподателката информира омбудсмана, че е доволна от неговите констатации и че Комисията възнамерява да премахне съответното правило. Тя обаче изрази загриженост от факта, че промяната ще бъде направена едва по-късно през 2001 г. и че не е посочена конкретна дата. Жалбоподателката счита, че е несправедливо дискриминационното правило да остане в сила още няколко месеца, особено с оглед на факта, че Комисията е била запозната с жалбата ѝ повече от година и следователно е могла да предприеме стъпки за изменение на правилата си много по-рано.

Омбудсманът отбеляза, че Комисията предвижда ново решение, което следва да бъде прието по-късно през 2001 г., с което да се премахне правилото, забраняващо на националните експерти, командировани в Комисията, да работят на непълно работно време. Конкретна дата обаче не беше дадена. Това означава, че Комисията възнамерява да продължи да прилага съответното правило, без да посочва причини, поради които предложената от омбудсмана промяна трябва да бъде забавена. Омбудсманът счита, че това не е задоволително.

Проектопрепоръката на омбудсмана

Поради това на 10 май 2001 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка към Комисията в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман:

„Европейската комисия следва да отмени своето правило, забраняващо на националните експерти, командировани в Комисията, да работят на непълно работно време най-късно до 30 септември 2001 г.“

Европейският омбудсман мотивира проектопрепоръката, както следва:

1 Забрана за работа на непълно работно време

1.1 Жалбоподателят твърди, че член 2, параграф 1 от Правилата на Европейската комисия, приложими за националните експерти, командировани в Комисията [3] ("Правилата"), който предвижда, че националните експерти, командировани в Комисията, работят "на пълно работно време през целия период на командироване", е дискриминационен въз основа на пола.

1.2 Комисията счита, че посоченото правило не е дискриминационно, тъй като се прилага за всички налични длъжности за командировани национални експерти (КНЕ), които трябва да работят за Комисията. Според Комисията решението да се търсят служители на пълно работно време е просто отговор на обективна необходимост дадено лице да работи определен брой часове, независимо от пола на лицето, което ще бъде назначено. Комисията също така заяви, че с оглед на значителните инвестиции, свързани с командироването както за командироващия работодател, така и за Комисията, е необходимо да се гарантира, че и двете страни имат максимална взаимна полза не само по отношение на извършената работа, но и по отношение на обучението и опита, придобити от КНЕ. Накрая Комисията посочи, че броят на КНЕ, с които Комисията разполага, е ограничен от наличните бюджетни кредити. Тези кредити бяха разпределени по човекогодини. Комисията твърди, че КНЕ, които работят на непълно работно време, но получават пълни дневни надбавки, на практика ще намалят общия брой КНЕ, с които разполага Комисията.

1.3 Омбудсманът отбеляза, че командированите в Комисията национални експерти продължават да получават заплатата си от своя работодател. Комисията обаче предоставя допълнителна надбавка за издръжка, за да компенсира по-високите разходи за живот в Брюксел.

1.4 Според данните, предоставени от Комисията, 106 от нейните 5710 длъжностни лица от категория А са работили на непълно работно време през септември 2000 г. От тези 106 длъжностни лица 87 (или приблизително 82,1 %) са жени.

1.5 Съответното правило, което забранява на КНЕ да работят на непълно работно време, се прилага за всички кандидати за такива длъжности, независимо от пола на лицето, което ще бъде назначено. От установената съдебна практика на Съда обаче следва, че националните разпоредби или правила относно достъпа до заетост и условията на труд „дискриминират непряко жените, когато, макар и формулирани неутрално, те работят в ущърб на много по-голям процент жени, отколкото мъже, освен ако тази разлика в третирането не е оправдана от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да е дискриминация, основана на пола“[4].

1.6 Омбудсманът счита, че тази съдебна практика е приложима и за разпоредби или правила, приети от самите институции и органи на Европейските общности. Следва да се отбележи, че член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [5] предвижда най-общо, че се забранява „всяка дискриминация, основана на какъвто и да е признак, като например пол“.

1.7 Като се има предвид, че съответното правило забранява на КНЕ да работят на непълно работно време, не е възможно да се установи пряко дали то поставя жените в неравностойно положение спрямо мъжете по смисъла на практиката на Съда, тъй като изглежда няма КНЕ, които да работят на непълно работно време. Омбудсманът обаче счита, че броят на сравнимите служители на Комисията, работещи на непълно работно време, следва да бъде взет предвид в този контекст. Съгласно член 4, параграф 1 от Правилника, за да отговаря на условията за командироване в Комисията, националният експерт трябва да има най-малко тригодишен опит с административни, консултативни или надзорни функции „в степен, равностойна на категориите А и Б, определени в Правилника за длъжностните лица на Европейските общности“. Според данните, предоставени от Комисията, около 82,1 % от нейните длъжностни лица от категория А, които са работили на непълно работно време, са били жени. Нищо не навежда на мисълта, че кандидатите за длъжности за КНЕ трябва да проявяват значително по-малък интерес към възможността за работа на непълно работно време в сравнение със сравними длъжностни лица в самата Комисия. Според омбудсмана от горепосочените данни следва, че забраната за работа на непълно работно време за КНЕ вероятно ще „работи в ущърб на много по-голям процент жени, отколкото мъже“.

1.8 При тези обстоятелства Комисията следва да установи, че забраната за работа на непълно работно време за КНЕ е обоснована от обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола.

1.9 В този контекст Комисията се позовава на интересите на три страни: КНЕ, командироващият работодател и самата Комисия. Омбудсманът счита, че не е установено, че интересите на първите двама следва да налагат да се попречи на КНЕ да работят на непълно работно време. Във всеки случай решението следва да бъде оставено на самите заинтересовани страни, т.е. на заявителя и на работодателя.

1.10 Що се отнася до интереса на Комисията, омбудсманът признава, че Комисията може да се възползва в по-голяма степен от КНЕ, работещ на пълно работно време, отколкото от КНЕ, работещ само на непълно работно време. Командироването обаче варира между три месеца и максимум три години. Следователно не е изключено евентуалните недостатъци по отношение на услугите, предоставяни от КНЕ, да могат просто да бъдат компенсирани чрез удължаване на командироването в посочените по-горе граници. Омбудсманът не изключи възможността да има длъжности, които изискват присъствието на КНЕ на пълно работно време. Комисията обаче не е доказала, че такава необходимост (ако има такава) ще се прилага за всички длъжности за КНЕ.

1.11 Най-конкретният аргумент на Комисията е свързан с разходите. Съгласно установената съдебна практика на Съда обаче бюджетните съображения сами по себе си не могат да обосноват дискриминация срещу един от половете [6]. Освен това, макар финансовите последици от допускането на КНЕ да работят на непълно работно време понастоящем да не могат да бъдат изчислени с точност, предоставените от Комисията данни по отношение на собствените ѝ длъжностни лица изглежда сочат, че те не биха били значителни.

1.12 Поради това омбудсманът заключава, че забраната КНЕ да работят на непълно работно време представлява случай на лошо управление. Поради това омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана.

Подробно становище на Комисията

След като получи проектопрепоръката и в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман, на 12 юли 2001 г. Комисията изпрати подробно становище.

В подробното си становище Комисията направи следните коментари:

„Комисията заяви, че в контекста на процеса на реформи се подготвя ново решение относно правилата, приложими за командированите национални експерти.

Това ново решение предвижда цялостно преразглеждане на правилата, включително премахване на правилото, забраняващо на националните експерти, командировани в Комисията, да работят на непълно работно време. Това решение относно командированите национални експерти обаче е само част от процедурите за административна реформа, и по-специално от елемента, свързан с непостоянните човешки ресурси.

Целият пакет, свързан с човешките ресурси и политиката по отношение на персонала, понастоящем се обсъжда с представителите на персонала на Комисията, както и с другите институции. Като част от преговорния процес беше договорено, че няма да се вземат конкретни решения по отделни елементи, докато процесът на консултации не достигне подходяща точка по всички съответни елементи.

Подробните обсъждания относно непостоянните човешки ресурси все още не са започнали, но се надяваме, че в краткосрочен план ще бъде постигнат достатъчен напредък, за да може в началото на есента да бъде взето ново решение относно командированите национални експерти. При тези обстоятелства обаче и с оглед на чувствителния характер на преговорите като цяло, Комисията не е в състояние да гарантира, че ще бъде възможно да се спази крайният срок 30 септември 2001 г., посочен от Европейския омбудсман.“

Оценка на Омбудсмана на подробното становище на Комисията

В подробното становище на Комисията за пореден път не се посочва конкретна дата, до която дискриминационната мярка следва да бъде окончателно премахната. Следва да се припомни, че Комисията беше уведомена за жалбата в този случай през февруари 2000 г., т.е. преди почти година и половина. По този начин Комисията е разполагала с достатъчно време, за да пристъпи към извършване на необходимата промяна. Вместо това Комисията сега се позовава на необходимостта да се изчакат някои обсъждания в контекста на настоящия процес на реформи. Самата Комисия обаче добавя, че тези обсъждания „все още не са започнали“.

Омбудсманът не вижда основателна причина, поради която препоръчаната мярка следва да бъде разгледана в контекста на процеса на реформи, в който понастоящем участва Комисията. Комисията беше приканена само да премахне правило, установено от самата нея, което дискриминира въз основа на пола. Всяко забавяне на премахването на това правило неизбежно увековечава вредата, която то причинява.

Препоръка на Омбудсмана

Според Омбудсмана подробното становище на Комисията не посочва основателна причина за пълно неспазване на проектопрепоръката на Омбудсмана от 10 май 2001 г. Поради това Омбудсманът представя отново проектопрепоръката като препоръка към Комисията, както следва:

Европейската комисия следва да отмени своето правило, забраняващо на националните експерти, командировани в Комисията, да работят на непълно работно време възможно най-бързо.

Европейският парламент би могъл да обмисли приемането на препоръката като резолюция.

Страсбург, 15.11.2001 г.

Якоб Сьодерман

 

---

 

[1] Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

[2] Решение на Комисията от 7 януари 1998 г. (C(97)3402), изменено с Решение на Комисията от 3 февруари 1999 г. (C(99)220).

[3] Решение на Комисията от 7 януари 1998 г. (C(97)3402), изменено с Решение на Комисията от 3 февруари 1999 г. (C(99)220).

[4] Дело C-226/98 Jørgensen ECR [2000] I-2447, параграф 29.

[5] Текстът е възпроизведен в ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.

[6] Дело C-226/98, цитирано по-горе, точка 39.