- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Предложение на Европейския омбудсман за приятелско решение в рамките на проверката по жалба 1756/2013/AN срещу Европейската комисия
Уреждания - Дата Сряда | 16 октомври 2013
Случай 1756/2013/ZA - Открит на Сряда | 16 октомври 2013 - Решение от Понеделник | 07 декември 2015 - Засегната институция Европейска комисия ( Критична забележка ) - Държава Белгия
Изготвено в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман[1]
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. Системата за образование след завършено средно образование на Федерация Валония-Брюксел включва „центрове за обучение след завършено средно образование“ (établissements d'enseignement supérieur de plein exercice) и „центрове за социално насърчаване на образованието“ (établissements d'enseignement de promotion sociale). Първите са „традиционни“, редовни следгимназиални институции, докато вторите са институции, предназначени да предоставят образование през целия живот в средното образование и след средното образование на хора, които не следват традиционно образование, защото например желаят да съчетават работа и обучение. Образованието за социално насърчаване след завършено средно образование може да бъде удостоверено с дипломи, които са равностойни на тези, издавани чрез традиционното образование след завършено средно образование („еквивалентни дипломи“), или с дипломи, които са специфични за него („специфични дипломи“). Специални дипломи се издават в случаите, когато обучението, за което свидетелстват, или не съществува в традиционната система, или е различно от предоставяното в нея.
2. Жалбоподателят притежава специална диплома, издадена от институт за продължаващо обучение и образование за социално насърчаване. Той спечели покана за изразяване на интерес („поканата“), която имаше за цел съставянето на списък с резерви за договорно наети служители в делегациите на ЕС. Впоследствие жалбоподателят е кандидатствал за свободно работно място, съответстващо на неговия профил в Комисията, и е бил избран. В крайна сметка обаче Комисията отказва да го наеме на работа, като твърди, че дипломата му не отговаря на условията, тъй като не представлява диплома за образование след завършено средно образование, както се изисква в поканата и в правните разпоредби, приложими за договорно наетите служители.
3. Жалбоподателят оспорва тази позиция и заявява, че съгласно белгийското право дипломата му е диплома за завършено средно образование.
4. Комисията поддържа становището си и твърди, от една страна, че практиката на Съда изисква националните дипломи да се тълкуват в светлината на националните разпоредби. Указът за образованието за социално насърчаване[2] ("Указът"), приложим във Федерация Валония-Брюксел, предвижда, че само бакалавърски, магистърски и специализирани степени, издадени от институции за образование за социално насърчаване, могат да се считат за равностойни на тези, предоставени от традиционните институции за образование след средното образование. Тъй като дипломата на жалбоподателя не е една от тези три, Комисията стигна до заключението, че тя не е равностойна на диплома след завършено средно образование. Комисията се позова и на удостоверение, издадено от компетентните органи на Федерация Валония-Брюксел, в което се посочва, че традиционните учебни заведения не предлагат равностойна програма на тази, която жалбоподателят е следвал. Така според Комисията дипломата му по необходимост не може да бъде равностойна на традиционна диплома.
5. В жалбата си жалбоподателят подчертава, че институцията за следгимназиално образование, която е предоставила обучението и дипломата му, е била надлежно одобрена и призната от белгийските органи. Освен това дипломата му е диплома за завършено средно образование, което ясно личи от удостоверението, издадено от органите на Федерация Валония—Брюксел. Накрая, цитираният от Комисията член от постановлението не е съществувал към датата на приключване на заявленията по поканата, която е била датата, на която кандидатите е трябвало да изпълнят условията за допустимост.
Проучването
6. Омбудсманът започна разследване на твърдението на жалбоподателя, че Европейската комисия неправилно е счела, че дипломата на жалбоподателя не отговаря на условията за допустимост, както и на искането му Комисията да отмени решението си, да обяви жалбоподателя за допустим и или i) да му предложи равностойна длъжност, или ii) да го обезщети по подходящ начин за претърпените от него вреди, изразяващи се в загуба на доходи, загуба на професионален опит и морални вреди.
7. В хода на проверката омбудсманът получи становището на Комисията по жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателя в отговор на становището на Комисията. Предложението на омбудсмана за приятелско решение взема предвид аргументите и становищата, представени от страните.
Твърдение за неправилно решение за недопустимост и свързано с него искане
Аргументи, представени на омбудсмана
8. В становището си Комисията посочва, че Федерация Валония-Брюксел прави разграничение между равностойни дипломи, които имат правно действие, и конкретни дипломи, които нямат такова действие. Комисията взе за отправна точка факта, че според удостоверението, издадено от органите на Федерация Валония-Брюксел, дипломата на жалбоподателя е „специфична [диплома] за образование за социално насърчаване“и не е равностойна на дипломата, издавана от традиционното образование след средното образование.
9. Комисията признава грешката си, като преди това се е позовала на член от декрета, който не е бил в сила към момента на настъпване на фактите. Комисията не се извини за грешката си. Комисията обаче твърди, че във всеки случай в действащия към съответния момент член[3] също се прави разграничение между равностойни дипломи и конкретни дипломи. Този член трябва да се чете във връзка със закона, определящ образованието след завършено средно образование във Федерация Валония-Брюксел[4], който се отнася само до традиционното образование и до образованието за социално насърчаване, водещо до равностойни дипломи. Тъй като обучението на жалбоподателя очевидно е удостоверено с конкретна диплома, то не попада в обхвата на правното определение за обучение след завършено средно образование. Комисията стигна до заключението, че не може да вземе предвид конкретна диплома, която националният орган не счита за еквивалентна на традиционна.
10. Жалбоподателят поддържа своята гледна точка. Той отбеляза, че разграничението, на което се позовава Комисията между правните последици на равностойните и специалните дипломи, не се основава на никаква правна разпоредба и не се споменава в удостоверението, издадено от Федерация Валония-Брюксел относно неговата диплома. Напротив, последният удостоверява, че дипломата му е придобита след средното образование, независимо от допълнителната ѝ квалификация като „еквивалентна“ или „специфична“. Освен това цитираният от Комисията закон, определящ образованието след завършено средно образование във Федерация Валония-Брюксел, не се прилага в случая на жалбоподателя, тъй като се отнася само до традиционното образование след завършено средно образование и социалното насърчаване след завършено средно образование, водещо до равностойни дипломи, а обучението на жалбоподателя не попада в нито една от двете категории.
Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложението за приятелско решение
11. В член 82, параграф 2, буква г), подточка i) от Условията за работа на другите служители (УРДС) се предвижда, че за назначаването като договорно нает служител във функционална група IIIсе изисква най-малко "образование след средното образование, удостоверено с диплома"[5]. Общите разпоредби за прилагане на Комисията относно процедурите за наемане на работа на договорно наети служители[6] предвиждат, че служител от функционална група III трябва да притежава най-малко диплома за завършено средно образование. Накрая, в глава А, точка 3 („Критерииза приемане и общи условия“)от поканата са възпроизведени разпоредбите на УРДС.
12. От това следва, че нито един от правните текстове, приложими към процедурата за подбор, в която е участвал жалбоподателят, не изисква конкретен вид обучение след средното образование (традиционно или социално насърчаване) или конкретна категория диплома, която да ги удостоверява (еквивалентна или специфична).
13. Съгласно установената съдебна практика на съдилищата на ЕС относно конкурсите[7] изискването за образователна степен като условие за допускане до конкурса задължително трябва да се тълкува в светлината на начина, по който такава образователна степен е определена в законодателството на държавата членка, в която кандидатът е завършил обучението, на което се позовава. Тази съдебна практика е приложима по аналогия към назначаването след конкурса, както в настоящия случай. Според него оценяването и признаването на стойността на дипломите за образование след завършено средно образование е извън компетентността на Съюза и е от изключителната компетентност на държавите членки. Поради това принципите на субсидиарност и лоялно сътрудничество ще изискват надлежно спазване на националните решения относно признаването и стойността на дипломите.
14. В случая на жалбоподателя компетентните национални органи са издали удостоверение за дипломата на жалбоподателя, в което се посочва следното (превод на омбудсмана от оригиналния френски език):
„...(2) Институтът [в който жалбоподателят е учил] е център за социално насърчаване след завършено средно образование. Този център е признат от Министерството на Валония - Брюксел федерация ...
(3) Дипломата на [жалбоподателя] ... е специфична за образованието за социално насърчаване. Тя съответства на степен на образование след завършено средно образование. Дипломата се нарича "специфична", тъй като програмата, която води до нея, се организира само от образователните центрове за социално насърчаване. Следователно няма съответна (или еквивалентна) програма, организирана от центровете за редовно обучение след завършено средно образование.“(подчертаването е добавено)
15. Отказът на Комисията да приеме дипломата на жалбоподателя беше съсредоточен върху факта, че дипломата на жалбоподателя не е равностойна на диплома за традиционно образование. Комисията обаче нито се нуждае, нито е оправомощена да изисква такава равностойност, след като белгийските органи ясно и недвусмислено удостоверят, че дипломата на жалбоподателя съответства на образователна степен след завършено средно образование, т.е. на образователната степен, изисквана съгласно поканата и съответните разпоредби на ЕС.
16. Фактът, че традиционните образователни институции в Белгия не предлагат подобна програма за обучение, не прави обучението му „по-малко“ след средното образование в дадения правен контекст. Освен това единственото нещо, което се изисква в поканата и в законодателството на ЕС, е дипломата на жалбоподателя да бъде след средното образование и белгийските органи са удостоверили, че това е така.
17. В това отношение омбудсманът не може да разбере защо Комисията е потърсила нови доводи в белгийското право, за да подкрепи позицията си, като се има предвид, че белгийските компетентни органи вече са изяснили стойността на дипломата на жалбоподателя с оглед на собственото си национално право.
18. С оглед на гореизложеното омбудсманът прави предварителната констатация, че Комисията е отхвърлила дипломата на жалбоподателя въз основа на изискване за допустимост, което не е установено в поканата или в съответното законодателство на ЕС. Това е произволно административно поведение, което представлява лошо администриране. Това се утежнява от факта, че службите на Комисията първоначално са отказали назначаването на жалбоподателя въз основа на правен текст, който не е бил приложим, и не са се извинили за такава грешка.
19. Като се има предвид, че случаят на лошо администриране все още може да бъде коригиран, омбудсманът прави съответно предложение за приятелско решение в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман.
Предложението за приятелско решение
Като взема предвид горепосочените констатации, омбудсманът предлага Комисията да отмени решението си и изрично да обяви жалбоподателя за отговарящ на условията за заемане на длъжности от това ниво и или i) да му предложи равностойна длъжност, която може да му бъде предоставена, или, ако това не е възможно, ii) да го обезщети по подходящ начин за претърпените от него вреди под формата на загуба на доходи, загуба на професионален опит и морални вреди.
Емили О'Райли
Европейски омбудсман
[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.
[2] Decret organisant l'enseignement de promotion sociale, издаден от Френската общност в Белгия на 16 април 1991 г. Комисията цитира член 47.
[3] Член 45, който гласи: „Les sections de l'enseignement supérieur de promotion sociale de type court sont sanctionnées:
1° soit par des diplômes correspondant à ceux délivrés par l'enseignement supérieur de type court et de plein exercice;
2° soit par des diplômes spécifiques à l'enseignement supérieur de promotion sociale de type court.
Les unités de formation de l'enseignement supérieur de promotion sociale de type court sont sanctionnées par des attestations de réussite.“
[4] Член 1 от Decret définissant l'enseignement supérieur, favorisant son intégration dans l'espace européen de l'enseignement supérieur et refinançant les universités, издаден от Френската общност в Белгия на 31 март 2004 г. Текстът на статията гласи: „Ce décret a pour objet l'enseignement supérieur de plein exercice, au sens de la loi du 7 juillet 1970 relative à la structure générale de l'enseignement supérieur, organisé ou subventionné par la Communauté française. Celui-ci comprend l'enseignement universitaire et l'enseignement supérieur hors université dispensé comme enseignement de plein exercice. Les études correspondantes organisées par les établissements de promotion sociale qui délivrent des titres et grades équivalents à ceux délivrés par l'enseignement supérieur de plein exercice sont également visées par ce décret“.
[5] Налице е алтернативно изискване по подточка ii) от същия член, което обаче не е приложимо в настоящия случай.
[6] Решение C(2004)1313 от 7 април 2004 г.
[7] Вж. по аналогия дело C-108/88 Jaenicke Cendoya срещу Комисията [1988] ECR 2739, параграфи 49, 550 и 51, и дело T-2/90Ferreira de Freitas срещу Комисията [1991] ECR II-103.