Изготвено в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман ^[1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През 2009 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпусна на Volkswagen заем в размер на 400 млн. EUR за финансиране на проект за научноизследователска и развойна дейност, наречен „Volkswagen Antrieb RDI“, чиято цел е да се намалят замърсяващите емисии от автомобили. Заемът е погасен изцяло до 2014 г. Тъй като бяха изразени опасения, че Volkswagen е използвал заема за разработване на „измервателно-коригиращо устройство“, което би довело до подвеждащи резултати при тестовете за емисии, OLAF започна разследване през ноември 2015 г. През лятото на 2017 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) приключи разследването си по заема и изпрати своя „окончателен доклад“ на ЕИБ. Според ЕИБ OLAF е установила, че Volkswagen е подвел ЕИБ „относно използването на измервателно-коригиращо устройство“.^[2] Понастоящем използването на измервателно-коригиращо устройство от Volkswagen е предмет на административни и съдебни производства в различни юрисдикции по света.

2. На 18 януари 2018 г. жалбоподателят, журналист, поиска от ЕИБ да му предостави публичен достъп, в съответствие с Регламент 1049/2001 ^[3], до „доклада на OLAF относно заема от 400 млн. евро за Volkswagen (Volkswagen Antrieb RDI); административната препоръка, получена от OLAF във връзка със заема за Volkswagen“; и „Вътрешни документи на ЕИБ, включително, но не само, бележки, документи, електронни писма и писма, в които се обсъжда горепосоченият доклад и/или препоръка на OLAF относно заема за Volkswagen“.

3. На 2 март 2018 г. ЕИБ отказва да предостави публичен достъп до доклада и препоръката на OLAF, както и до вътрешни електронни писма и обмен на информация.  Що се отнася до други вътрешни документи, като например меморандуми, ЕИБ заявява, че не е представила никакви конкретни вътрешни документи, свързани с доклада и препоръката на OLAF.

4. Недоволен от това решение, на 2 март 2018 г. жалбоподателят поиска преразглеждане, т.нар. „потвърждаващо заявление“.

5. На 17 април 2018 г. ЕИБ потвърждава предходното си решение, с което отказва публичен достъп до исканите документи. Тя се позова на политиката за прозрачност на групата на ЕИБ [4] ^и отбеляза, че отказва достъп, за да защити процеса на вземане на решения на ЕИБ; целта на разследванията; текущо съдебно производство; и неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на лицата, посочени в доклада.

6. На 26 април 2018 г. жалбоподателят се обръща към Европейския омбудсман с искане омбудсманът да преразгледа документите и да издаде решение за публично оповестяване на тези документи.

Проучването

7. Омбудсманът започна проверка във връзка с отказа на ЕИБ да предостави публичен достъп до доклада и препоръката на OLAF, изпратени на ЕИБ, относно заем, предоставен на групата Volkswagen, както и вътрешните документи на ЕИБ относно доклада и препоръката.

8. В хода на проверката омбудсманът разгледа документацията, предоставена от жалбоподателя, и провери доклада и препоръката на OLAF. След искането на омбудсмана за отговор ЕИБ представи допълнителните си становища, включително информация, която е от значение за разследването, но е поверителна, за да обясни причините за отказа си на публичен достъп.

Аргументи, представени на омбудсмана

9. ЕИБ заяви, че въз основа на констатациите на OLAF „знае, че ЕИБ е била подведена от Volkswagen“и че „в доклада на OLAF се препоръчва ЕИБ да прилага всички съответни мерки по отношение на Volkswagen AG, както е предвидено в политиката на банката за борба с измамите“.^[5] Въз основа на това ЕИБ твърди ^[6], че исканите документи съдържат „становища за вътрешно ползване, които са предмет на текущи обсъждания и предварителни консултации в рамките на банката и с други заинтересовани страни“и че ЕИБ „обмисля потенциални действия по този въпрос“. С оглед на това, тъй като текущият процес на вземане на решения на ЕИБ се основава на поисканите документи, ЕИБ стигна до заключението, че тяхното оповестяване би засегнало сериозно този процес на вземане на решения. Съответно ЕИБ се позовава на член 5, параграф 6 от ТР на ЕИБ, който предвижда освобождаване от оповестяване на документи с цел защита на процеса на вземане на решения.

10. Жалбоподателят обаче твърди, че ЕИБ не е определила краен срок за приключване на вътрешните си обсъждания и процеса на вземане на решения, нито е посочила кога оповестяването на документите може да престане да накърнява защитените интереси. Той заяви, че аргументът на ЕИБ, че исканите документи трябва да останат поверителни, така че „решението на ЕИБ за бъдещи действия“да не бъде застрашено, „е необоснован аргумент, който винаги може да бъде приложен“.

11. ЕИБ посочва също, че тъй като докладът и препоръката са резултат от разследването на OLAF, тя се е консултирала с OLAF в съответствие с член 5, параграфи 1 и 9 от ТР на ЕИБ. Въз основа на тази консултация ЕИБ стигна до заключението, че оповестяването на документите би засегнало наказателните разследвания и съдебните производства, които са в ход в световен мащаб. Според ЕИБ в член 5, параграф 5, трето и четвърто тире се определя задължението за защита на принципа на „добро правораздаване“при текущи съдебни производства, както и при текущи наказателни разследвания, които са от съществено значение за бъдещото предотвратяване и възпиране на финансови нарушения. ЕИБ също така отбеляза факта, че германските органи, в рамките на съдебни производства, които са в ход в Германия, са признали съдебната значимост на доклада. Това, каза ЕИБ, подкрепя тезата, че документите остават поверителни.

12. По същия начин ЕИБ твърди, че поради същите причини, които се прилагат за доклада и препоръката на OLAF, нейните вътрешни електронни писма и кореспонденция не могат да бъдат оповестени.  ЕИБ счита, че оповестяването на тези документи би засегнало защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, текущите съдебни производства, целта на разследванията и процеса на вземане на решения на банката.

13. Жалбоподателят заяви, че се е свързал с прокурора в Германия по дело относно заема на ЕИБ за групата Volkswagen и предполагаема измама при изпитванията за емисии. Прокурорът посочва, че на защитата е предоставен достъп до доклада на OLAF. Въз основа на това жалбоподателят твърди, че оповестяването на документите не би могло да застраши съдебното производство, тъй като обвинените в закононарушение вече са запознати със съдържанието на доклада.

14. Жалбоподателят твърди, че изключенията, посочени в член 5, параграфи 5 и 6 от ТР на ЕИБ, не се прилагат, ако е установен по-висш обществен интерес от оповестяването на документите съгласно член 5, параграф 7 от ТР на ЕИБ. Жалбоподателят твърди, че съществува по-висш обществен интерес, тъй като документите дават представа „за това как дадено дружество е могло да заблуди ЕИБ и да придобие заем въз основа на невярна информация“и „за това дали ЕИБ се е поучила от опита“. Жалбоподателят подкрепи твърдението си, като се позова на резолюцията на Европейския парламент относно годишния доклад за финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка от 8 февруари 2018 г.^[7], в която се призовава докладът и препоръката да бъдат оповестени публично. Жалбоподателят твърди, че ЕИБ не е взела изцяло под внимание призива на Парламента.

15. ЕИБ твърди, че потенциалният обществен интерес, на който се позовава жалбоподателят, „не надвишава конкретната и конкретна вреда, която разкриването на такава информация би причинило“на процеса на вземане на решения на ЕИБ и на текущите съдебни производства и разследвания; интереси, които са защитени от ТР на ЕИБ. В него също така се добавя, че „при разследването на OLAF не са установени пропуски в процесите на ЕИБ, свързани с оценката, одобрението и мониторинга на заема от ЕИБ“. Въпреки това ЕИБ призна обществения интерес да бъде информирана за резултатите от разследването на OLAF и направи публично изявление ^[8] след приключването на разследването на OLAF. В допълнителните си становища, предоставени на омбудсмана, ЕИБ също така заяви, че ще разгледа възможността за по-нататъшна комуникация с обществеността, доколкото това е възможно и в съответствие с ТР на ЕИБ. ЕИБ разгледа резолюцията на Европейския парламент, като заяви, че е взела това предвид и е предоставила отговор на заинтересованите членове на Парламента в съответствие с отговора, предоставен на жалбоподателя.

Оценка на омбудсмана

16. Жалбоподателят е поискал достъп до доклада на OLAF и свързаната с него препоръка на OLAF. Той също така е поискал достъп до вътрешни документи на ЕИБ, в които се обсъждат докладът и/или препоръката.

17. Поради изложените по-долу причини Омбудсманът е убеден в доводите на ЕИБ за отказа ѝ да предостави публичен достъп до вътрешните електронни писма и кореспонденцията на ЕИБ. Омбудсманът обаче не е убеден от аргументите на ЕИБ за отказа ѝ да предостави публичен достъп до доклада на OLAF и свързаната с него препоръка на OLAF.

18. Съдилищата на ЕС са постановили, че се прилага обща презумпция по отношение на неоповестяването на доклад на OLAF през периода, когато по този доклад на OLAF се предприемат последващи действия от институция на ЕС или от национален орган, като например национални съдилища. Омбудсманът потвърди, че в ЕИБ действително се извършват такива „последващи действия“.  Следователно съществува обща презумпция, че докладът на OLAF (и свързаната с него препоръка) не могат да бъдат оповестени, докато са в ход тези последващи действия.

19. Въпреки това, след като анализира доклада и препоръката на OLAF, омбудсманът счита, че общата презумпция, че това би подкопало последващите действия на ЕИБ, е оборена в този случай. Тя отбелязва, че значителни части от доклада и препоръката просто отразяват информация, която вече е обществено достояние, включително чрез публичните изявления на ЕИБ относно доклада.^[9] Оповестяването на тази информация от ЕИБ не е подкопало последващите действия на ЕИБ. Същото се отнася и за публикуването на подходящо редактирана версия на доклада и препоръката (вж. по-долу).

20. Освен това омбудсманът е на мнение, че в този случай е налице много силен обществен интерес от оповестяване. Това дело не се отнася само до злоупотребата с публични средства, нито дори до по-сериозния въпрос за погрешното представяне от страна на дружество, водещо до тази злоупотреба с публични средства. В този случай с 400 милиона евро публични средства, придобити с разбирането, че ще бъдат използвани по начин, който не вреди на общественото здраве, е злоупотребено по начин, който пряко вреди на общественото здраве. Общественият интерес да се знаят подробностите за това как публичните средства са били използвани по начин, който оказва отрицателно въздействие върху общественото здраве, е огромен. В обществен интерес е обществеността да бъде възможно най-добре информирана по отношение на разследването на OLAF относно приноса на Volkswagen за тази заплаха за общественото здраве и как средствата на обществеността всъщност са били използвани от Volkswagen в ущърб на общественото здраве. Оповестяването ще подобри основата на обществеността за информирано мнение относно отчетността на Volkswagen и всички последващи действия.

21. След като разгледа внимателно документите, омбудсманът счита, че този обществен интерес ще надделее над всички възможни опасения, свързани с оповестяването на доклада и препоръката.

22. Що се отнася до подходящите редакции, омбудсманът отбелязва, че поисканите документи съдържат имената на лицата, които са работили за Volkswagen.  Тези имена следва да бъдат заличени, като по този начин се премахне всякакъв риск за правата на личните данни на тези лица.

23. Докладът на OLAF беше изпратен и на съдилищата в Германия за целите на текущи съдебни производства, свързани със скандала „Дизелгейт“. На омбудсмана не е предоставена информация, която да доказва, че докладът на OLAF ще бъде от основно значение за тези съдебни производства. Във всеки случай омбудсманът е на мнение, че заличаването на имената на лицата, съдържащи се в доклада на OLAF, би премахнало всякакъв риск за спокойствието на текущите съдебни производства, ако те включват такива лица.

24. Както е отбелязано по-горе, жалбоподателят също така е поискал достъп до вътрешните документи на ЕИБ, в които се обсъждат докладът и/или препоръката. ЕИБ поясни, че такива документи не са създадени. Според Омбудсмана е разумно предвидимо, че оповестяването на вътрешна кореспонденция, като например електронни писма или бележки, свързани с последващите действия, би подкопало тези последващи действия, докато те са в ход. Омбудсманът не счита, че съществува по-висш обществен интерес от оповестяването на такава вътрешна кореспонденция на този етап.

25. Както беше отбелязано по-горе, становището на омбудсмана е, че оповестяването на доклада и препоръката ще подобри основата на обществеността за получаване на информирана представа за отчетността на Volkswagen и за всички последващи действия.  Докладът и препоръката на OLAF вече са на повече от една година. Предвид важността на разглежданите въпроси е налице известна неотложност. Поради това омбудсманът счита за целесъобразно да определи кратък срок за публикуването на доклада и препоръката.

Предложението за решение

Въз основа на горепосочената оценка омбудсманът предлага Европейската инвестиционна банка да предостави публичен достъп до доклада и препоръката на Европейската служба за борба с измамите относно заема от ЕИБ за Volkswagen, с подходящи редакции само за лични данни.

ЕИБ се приканва да информира омбудсмана до 18 януари 2019 г. за отговора си на горепосоченото предложение за решение.  В случай че ЕИБ не е предоставила достъп до документите до тази дата, омбудсманът ще оповести публично становището си чрез препоръка за предоставяне на достъп до документите.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 13.12.2018 г.

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] Изявление на ЕИБ след приключването на разследването на OLAF относно възможната злоупотреба със средства на ЕС и заеми от Европейската инвестиционна банка от страна на Volkswagen Group, 1 август 2017 г., достъпно на адрес: http://www.eib.org/infocentre/press/news/all/eib-statement-following-the-finalisation-of-the-olaf-investigation-into-the-possible-misuse-of-eu-funds-and-european-investment-bank-loans-by-the-volkswagen-group.htm?f=search&media+search.

[3] Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, достъпен на адрес http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32001R1049&rid=1.

[4] Политика за прозрачност на Европейската инвестиционна група, 6 март 2015 г., достъпна на адрес: http://www.eib.org/attachments/strategies/eib_group_transparency_policy_en.pdf.

[5] Вж. http://www.eib.org/en/infocentre/press/news/all/eib-statement-following-the-finalisation-of-the-olaf-investigation-into-the-possible-misuse-of-eu-funds-and-european-investment-bank-loans-by-the-volkswagen-group.htm

[6] В решението си от 17 април 2018 г. отказва достъп до документите.

[7] Резолюция на Европейския парламент от 8 февруари 2018 г. относно годишния доклад за финансовите дейности на Европейската инвестиционна банка, достъпна на адрес: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P8-TA-2018-0039+0+DOC+XML+V0//EN.

[8] Изявление на ЕИБ след приключването на разследването на OLAF относно възможната злоупотреба със средства на ЕС и заеми от Европейската инвестиционна банка от страна на Volkswagen Group от 1 август 2017 г., достъпно на адрес: http://www.eib.org/infocentre/press/news/all/eib-statement-following-the-finalisation-of-the-olaf-investigation-into-the-possible-misuse-of-eu-funds-and-european-investment-bank-loans-by-the-volkswagen-group.htm?f=search&media+search.

[9] Вж. по-горе изявлението на ЕИБ.