Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи, свързани със заявления за проекти за добив и преработка на полезни изкопаеми, които да бъдат признати за „стратегически проекти“ съгласно Закона за суровините от критично значение. По-конкретно жалбоподателят е поискал достъп до четири решения на Комисията за предоставяне или не на статут на стратегически проект и до части от заявленията за 12 проекта, които се намират в рамките на ЕС и чиито заявления са били одобрени. Комисията приема, че оповестяването на документите би засегнало търговските интереси на засегнатите дружества, като по отношение на по-голямата част от спорните документи се основава на обща презумпция за неоповестяване. Наред с други елементи жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, като се има предвид, че има вероятност документите да съдържат важна информация за околната среда.

Омбудсманът счита, че поради самото им естество е неразумно Комисията да прилага обща презумпция за неоповестяване на документи, свързани с определянето на проекти за суровини от критично значение като стратегически проекти съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Освен това, въз основа на проверката на документите от нейния разследващ екип, Омбудсманът установи, че те не съдържат чувствителна информация навсякъде, включително защото голяма част от тях вече са били законно оповестени към момента, в който Комисията е издала окончателната си позиция по искането за достъп на жалбоподателя. Омбудсманът също така счита, че документите съдържат обширна информация за околната среда, включително „информация, свързана с емисии в околната среда“, за която се счита, че съществува по-висш обществен интерес от оповестяването. Поради това омбудсманът заключи, че отказът на Комисията да предостави публичен достъп представлява лошо управление. Тя препоръчва на Комисията да преразгледа позицията си, за да предостави широк достъп до спорните документи.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MIK), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за по-добро регулиране. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е оценила съгласуваността на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила въпросните законодателни предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление. За да се преодолеят тези недостатъци, Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от техните изисквания, както и като запише и обясни причините за всички предоставени дерогации. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи и четири предложения за подобрение, които включваха: изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения; гарантиране, че аналитичните документи, заместващи оценките на въздействието и очертаващи доказателствата в подкрепа на нейните предложения, се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството; издаване на насоки за извършване на оценки на съгласуваността в областта на климата; предоставяне и записване на обосновки при съкращаване на периодите на междуведомствени консултации под установените прагове.

В отговора си до омбудсмана Комисията се съгласи да обмисли определянето на „спешни“ ситуации по време на предстоящото преразглеждане на правилата за по-добро регулиране, както и да регистрира и публикува причините за прилагане на дерогации от техните изисквания. Комисията също така се ангажира да осигури целеви консултации по своите „спешни“ предложения, да публикува аналитичните документи с доказателства в подкрепа на своите предложения в срок от три месеца от приемането им, да включи оценки на съгласуваността в областта на климата както в аналитичните документи, така и в обяснителните меморандуми за бъдещи предложения, и да предостави обосновка за съкратените междуведомствени консултации.

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателите считат, че ангажиментите на Комисията не са нито ясни, нито достатъчно конкретни, за да гарантират прозрачен, приобщаващ и основан на доказателства законодателен процес.

Омбудсманът приветства цялостния конструктивен отговор на Комисията на нейните препоръки и предложения за подобрения. Въпреки това отговорът на Комисията все още не дава достатъчно яснота относно конкретните стъпки, които възнамерява да предприеме за изпълнение на препоръките и предложенията на Омбудсмана за подобрения.

Поради това омбудсманът ще наблюдава този въпрос въз основа на бъдещи жалби и след като Комисията приключи преразглеждането на правилата за по-добро регулиране. На този етап не са оправдани допълнителни проверки и омбудсманът е приключил трите случая.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до заявление за признаване на проект за добив и преработка на полезни изкопаеми като „стратегически проект“ съгласно Закона за суровините от критично значение и свързаната с него оценка на Комисията. Комисията счете, че оповестяването би засегнало търговските интереси на засегнатото дружество, включително защото проектът не е бил определен като стратегически проект. Наред с други елементи жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, като твърди, че е вероятно въпросните документи да съдържат важна информация за околната среда.

Въз основа на проверката на спорните документи от нейния разследващ екип Омбудсманът констатира, че е било разумно Комисията да приеме, че оповестяването би засегнало търговските интереси на съответното дружество. Освен това, въпреки че документите съдържат известна информация за очакваните екологични и социални въздействия на проекта, това не е било достатъчно, за да се установи по-висш обществен интерес от оповестяването.

Поради това омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо администриране при отказа на достъп от страна на Комисията.