Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MIK), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за по-добро регулиране. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е оценила съгласуваността на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила въпросните законодателни предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление. За да се преодолеят тези недостатъци, Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от техните изисквания, както и като запише и обясни причините за всички предоставени дерогации. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи и четири предложения за подобрение, които включваха: изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения; гарантиране, че аналитичните документи, заместващи оценките на въздействието и очертаващи доказателствата в подкрепа на нейните предложения, се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството; издаване на насоки за извършване на оценки на съгласуваността в областта на климата; предоставяне и записване на обосновки при съкращаване на периодите на междуведомствени консултации под установените прагове.

В отговора си до омбудсмана Комисията се съгласи да обмисли определянето на „спешни“ ситуации по време на предстоящото преразглеждане на правилата за по-добро регулиране, както и да регистрира и публикува причините за прилагане на дерогации от техните изисквания. Комисията също така се ангажира да осигури целеви консултации по своите „спешни“ предложения, да публикува аналитичните документи с доказателства в подкрепа на своите предложения в срок от три месеца от приемането им, да включи оценки на съгласуваността в областта на климата както в аналитичните документи, така и в обяснителните меморандуми за бъдещи предложения, и да предостави обосновка за съкратените междуведомствени консултации.

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателите считат, че ангажиментите на Комисията не са нито ясни, нито достатъчно конкретни, за да гарантират прозрачен, приобщаващ и основан на доказателства законодателен процес.

Омбудсманът приветства цялостния конструктивен отговор на Комисията на нейните препоръки и предложения за подобрения. Въпреки това отговорът на Комисията все още не дава достатъчно яснота относно конкретните стъпки, които възнамерява да предприеме за изпълнение на препоръките и предложенията на Омбудсмана за подобрения.

Поради това омбудсманът ще наблюдава този въпрос въз основа на бъдещи жалби и след като Комисията приключи преразглеждането на правилата за по-добро регулиране. На този етап не са оправдани допълнителни проверки и омбудсманът е приключил трите случая.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до заявление за признаване на проект за добив и преработка на полезни изкопаеми като „стратегически проект“ съгласно Закона за суровините от критично значение и свързаната с него оценка на Комисията. Комисията счете, че оповестяването би засегнало търговските интереси на засегнатото дружество, включително защото проектът не е бил определен като стратегически проект. Наред с други елементи жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, като твърди, че е вероятно въпросните документи да съдържат важна информация за околната среда.

Въз основа на проверката на спорните документи от нейния разследващ екип Омбудсманът констатира, че е било разумно Комисията да приеме, че оповестяването би засегнало търговските интереси на съответното дружество. Освен това, въпреки че документите съдържат известна информация за очакваните екологични и социални въздействия на проекта, това не е било достатъчно, за да се установи по-висш обществен интерес от оповестяването.

Поради това омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо администриране при отказа на достъп от страна на Комисията.

Делото се отнася до времето, необходимо на Европейската комисия за приключване на производството за установяване на нарушение, което тя започна през 2016 г. срещу Испания във връзка със спазването от нейна страна на правилата на ЕС относно шума в околната среда. Жалбоподателят, група заинтересовани граждани, засегнати от шума от летищата в Испания, се оплака, че времето, необходимо на Комисията за разследване на въпроса, не е разумно.

Омбудсманът установи, че е имало период от три години, през който не е имало следи от действия, предприети от Комисията, което представлява лошо управление.

Впоследствие Комисията възобнови действията си по случая, което означава, че отправянето на препоръка не би било от полза. Като се имат предвид основните последици за общественото здраве от разглежданите въпроси, Омбудсманът очаква Комисията да разгледа приоритетно процедурата за нарушение.

Трите случая се отнасят до начина, по който Европейската комисия е приложила своите правила за по-добро регулиране и други процедурни изисквания при изготвянето на законодателни предложения относно дължимата грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (983/2025/MAS), борбата с контрабандата на мигранти (2031/2024/VB) и общата селскостопанска политика (1379/2024/MIK). Комисията счете тези предложения за спешни и поради това пропусна стъпките, предвидени в нейните правила, като например оценки на въздействието и обществени консултации. Жалбоподателите, които са организации на гражданското общество, считат, че тези пропуски са в нарушение на правилата на Комисията за „по-добро регулиране“. В два случая жалбоподателите също така твърдят, че Комисията не е проверила съответствието на законодателните предложения с целите на ЕС в областта на климата, както се изисква от Европейския закон за климата. В един случай жалбоподателят беше също така загрижен, че Комисията е нарушила своя Процедурен правилник относно междуведомствените консултации.   

Омбудсманът започна проверки по трите случая. Тя е получила писмения отговор на Комисията и по трите случая, проверила е съответните досиета на Комисията и нейните разследващи екипи са се срещнали с представители на Комисията в контекста на две разследвания.

Комисията отговори, че правилата за „по-добро регулиране“ не са обвързващо законодателство, а набор от инструменти за създаване на политики за събиране на съответната информация, които следва да се прилагат по пропорционален начин. Тя също така заяви, че е събрала всички съответни доказателства преди приемането на въпросните законодателни предложения, консултирала се е със заинтересованите страни и е провела оценките на съгласуваността в областта на климата и междуведомствената консултация в съответствие с приложимите правила.

Въз основа на своите проверки омбудсманът установи редица процедурни недостатъци в начина, по който Комисията е изготвила законодателните предложения, които, взети заедно, представляват лошо управление.

По-специално омбудсманът установи, че Комисията е възприела широко тълкуване на понятието „неотложност“ и не е обосновала в достатъчна степен „неотложността“ на законодателните предложения спрямо обществеността и не е документирала своите дерогации от приложимите правила за по-добро регулиране. Омбудсманът също така установи, че Комисията не е въвела процедура, която да гарантира, както се изисква от Договорите и съдебната практика, прозрачна, основана на доказателства и приобщаваща подготовка на „спешни“ законодателни предложения. Освен това Омбудсманът установи, че като не е водила подходяща документация за задължителните проверки за съответствие на своите предложения с целите на ЕС в областта на климата, Комисията не е действала по отговорен начин.

За да се справи с тези недостатъци, Омбудсманът отправи две препоръки. Омбудсманът препоръча на Комисията да гарантира предвидимо, последователно и безпристрастно прилагане на своите правила за по-добро регулиране, като определи „спешни“ ситуации, които оправдават дерогация от изискванията, определени в правилата. Освен това, когато се предоставят дерогации, Комисията следва да установи процедура, за да гарантира, че спешната подготовка на законодателни предложения все още е в съответствие с принципите на прозрачен, основан на доказателства и приобщаващ законодателен процес. За да подпомогне Комисията в тази задача, Омбудсманът направи четири предложения, които включват изясняване на правилата за консултации със заинтересованите страни за спешни предложения и гарантиране, че доказателствата в подкрепа на неговите предложения се публикуват своевременно, за да се даде възможност за обществен дебат преди приемането на законодателството.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала жалба за нарушение във връзка с качеството на въздуха в Болцано, в Трентино-Алто Адидже/Сюдтирол. Първоначално Комисията спря разглеждането на жалбата в очакване на резултата от текущите съдебни производства по същия въпрос. След решението на Съда на ЕС Комисията информира жалбоподателя за намерението си да приключи случая.

Омбудсманът проучи времето, необходимо на Комисията за разглеждане на жалбата. По време на разследването Комисията издаде окончателното си решение за приключване на случая.

Омбудсманът установи, че Комисията е информирала жалбоподателя и че разглеждането на жалбата не е отнело необосновано дълго време.

Омбудсманът приключи проверката със заключението, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.