Случаят се отнася до процедура за подбор на персонал в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Жалбоподателят счита, че е допусната нередност в начина, по който Европол тълкува дипломите за образование на кандидата и по този начин изчислява предишния му професионален опит.

Омбудсманът установи, че Европол е следвал правилната процедура при вземането на решение относно допустимостта на кандидата и че не е имало нередност в начина, по който Европол е тълкувал информацията в дипломите.

Омбудсманът приключи проверката с констатация, че няма лошо управление.

Жалбоподателят е бил член на персонала на гражданска мисия на ЕС, който е докладвал за корупционни практики в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Той е поискал от ЕСВД да го защити като лице, сигнализиращо за нередности, но ЕСВД не е отговорила. Жалбоподателят изразява загриженост, че ЕСВД е обявила неговата длъжност и е провела процедурата за подбор като мярка за отмъщение срещу него. Той е обжалвал резултата от процедурата за подбор, но ЕСВД не е отговорила.

В хода на проверката на омбудсмана ЕСВД отговори на жалбата на жалбоподателя и на искането му за защита на лицата, сигнализиращи за нередности.

Омбудсманът също така проучи загрижеността на жалбоподателя относно ответните действия с цел отмъщение и не откри доказателства за ответни действия с цел отмъщение по отношение на начина, по който ЕСВД е провела процедурата за подбор. По този начин тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Жалбоподателят се е обърнал към омбудсмана, тъй като е бил обезпокоен, че Европол го е включила в черния списък на своите процедури за набиране на персонал, след като е изразил опасения и се е оплакал на OLAF относно предишна процедура за подбор на персонал.

Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е висококвалифицирано лице, което веднъж е било включено в списъка на Европол. Поради това опасенията му са разбираеми. В този случай обаче омбудсманът не откри доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е бил неуспешен в последващите процедури за подбор на персонал по други причини, различни от обективни причини. По този начин тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до начина, по който делегация на ЕС в държава извън ЕС е реагирала на лице, което е направило твърдения за нарушения и неправомерно поведение от страна на член на персонала на делегацията. Жалбоподателят искаше да знае как да докладва официално за тези проблеми и да получи защита за лицата, сигнализиращи за нередности.

В хода на разследването Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която отговаря за делегациите на ЕС, предостави по-добър отговор относно възможностите, с които разполага жалбоподателят. По този начин ЕСВД разреши въпроса. За да се избегнат подобни проблеми в бъдеще, ЕСВД следва да публикува на своя уебсайт правилата, които прилага в тази област, и възможностите, с които разполагат лицата, които биха искали да съобщят за нарушения. ЕСВД би могла също така да обмисли възприемането на подход, подобен на този, който прилага за мисиите на ЕС, който е въвела след проверка по собствена инициатива на Омбудсмана.

Случаят се отнася до липсата на ясен отговор от страна на Европейската комисия на редица въпроси относно оценката на проектно предложение, представено в отговор на покана за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации. Комисията предостави необходимите отговори по време на проверката на Омбудсмана и въпросът беше уреден.

В хода на проверката обаче омбудсманът се натъкна на въпрос, който не е повдигнат в жалбата, а именно как Комисията се справя с конфликтите на интереси на експертите, които оценяват предложенията за проекти. Омбудсманът установи, че начинът, по който Комисията се справя с такива конфликти, може да бъде подобрен. Поради това тя направи предложение за подобрение.

Случаят се отнася до докладването от страна на служител на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на предполагаема дискриминация, основана на пола, в ЕИБ, особено на управленско равнище.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че ЕИБ не е отговорила изчерпателно на доклада, включително като не е представила преглед на предприетите действия за постигане на баланс между половете. Омбудсманът препоръча на ЕИБ да коригира тези пропуски и предложи ЕИБ също така да подобри политиката си за подаване на сигнали за нередности, като включи разпоредба, определяща краен срок, в който ЕИБ да отговаря на докладите, изготвени от служителите.

ЕИБ прие предложението и препоръките на Ombudsman´s. По този начин омбудсманът приключва проверката. Същевременно Омбудсманът насърчава ЕИБ да увеличи усилията си за постигане на балансирано представителство на половете на всички равнища на управление и да се стреми към по-високо равнище от настоящата си цел от 33 % жени на ръководни длъжности до 2021 г. Както беше отбелязано на друго място от Европейската комисия, организациите, които обхващат разнообразна работна сила и са приобщаващи за всички, обикновено постигат по-добри резултати, въвеждат повече иновации и са в състояние да вземат по-добри решения.

Жалбата по това дело е подадена от член на Европейския парламент и се отнася до служител на ЕС, който твърди, че е бил подложен на тормоз в контекста на работата си в Европейската комисия. Жалбоподателката заяви, че служителят е лице, сигнализиращо за нередности, и че Комисията не е успяла да я защити.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията е третирала служителя справедливо и в съответствие с приложимите правила.

Омбудсманът приключи проверката с констатацията, че не е имало лошо управление от страна на Европейската комисия.