Случаят се отнася до решението на Комисията да прекрати преписката си по жалба за нарушение срещу Финландия, в която се твърди, че Финландия дискриминира мъжете в доброволните допълнителни пенсионни схеми. Жалбоподателите твърдят, че позицията на Комисията не е последователна, тъй като тя е завела пред Съда две подобни дела за нарушение срещу Италия и Гърция, докато в случая с Финландия тя не е направила това. Според тях Комисията също така не е мотивирала в достатъчна степен позицията си, че не е ясно дали Съдът би стигнал до заключението, че съответното финландско право нарушава правото на ЕС.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че в хода на проверката Комисията е мотивирала в достатъчна степен позицията си, като по този начин е упражнила правото си на преценка при разглеждането на жалби за нарушения. Поради това тя заключи, че няма основания за по-нататъшни разследвания по въпроса, и приключи случая.

Жалбоподателят е италиански гражданин, пребиваващ в Германия. Той твърди, че съпругата му е била жертва в Германия на дискриминация в областта на заетостта, основана на възраст и гражданство, тъй като дружество, в което е кандидатствала за работа, не я е наело. След неуспешния резултат от съдебното производство жалбоподателят е подал жалба за нарушение до Европейската комисия, в която твърди, че германските органи не са транспонирали правилно в националния правен ред директива на ЕС относно равното третиране в областта на заетостта и професиите.

Впоследствие жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман и заяви, че Комисията не е успяла i) да регистрира неговата жалба за нарушение, ii) да я разгледа по съответния начин и iii) да представи убедителни причини, за да обоснове защо не се е намесила в неговия случай.

В становището си Комисията обясни, че е регистрирала жалбата за нарушение на жалбоподателя няколко дни след получаването ѝ. Той изрази съжаление, че не е уведомил предварително жалбоподателя за намерението си да прекрати разглеждането на неговата жалба за нарушение и че не го е информирал за приключването на случая. Освен това Комисията обясни, че Германия е транспонирала горепосочената директива по подходящ и навременен начин и е представила конкретни причини, поради които не е необходимо да се открива производство за установяване на нарушение въз основа на изявленията на жалбоподателя.

Като се има предвид, че Комисията действително е регистрирала жалбата за нарушение, омбудсманът не е установил лошо управление в това отношение. Що се отнася до съществото на делото, по-нататъшни разследвания не са обосновани, тъй като Комисията е посочила конкретни и убедителни причини в подкрепа на позицията си в хода на разследването. Омбудсманът отбеляза, че Комисията е признала, че нито е уведомила предварително жалбоподателя за намерението си да прекрати разглеждането на неговата жалба за нарушение, нито го е информирала за приключването на случая. Освен това тя не се извини за този пропуск. Поради това той направи критична забележка.

Жалбоподателят е италиански гражданин, който през 2009 г. е подал жалба до Европейската комисия относно предполагаемо нарушение от страна на Италия на Директива 83/391/ЕИО относно безопасността на работниците. През септември 2011 г. Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо на Италия. Когато жалбоподателят впоследствие поиска достъп до това писмо въз основа на Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, Комисията отказа достъп. След подаването на потвърдително заявление за достъп Комисията информира жалбоподателя, че заявлението му е в процес на разглеждане, но все още не разполага с всички необходими елементи, за да направи окончателна оценка. Поради това Комисията заяви, че в съответствие с Регламент 1049/2001 е удължила срока за вземане на решение по потвърдителното заявление на жалбоподателя с 15 работни дни.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията неправомерно е удължила срока за вземане на решение по неговото потвърдително заявление за достъп. На 30 януари 2012 г. омбудсманът започна проверка на твърдението на жалбоподателя и поиска от Комисията да представи становище до 31 март 2012 г. Впоследствие Комисията поиска удължаване на крайния срок за представяне на становището ѝ до 30 април 2012 г., което омбудсманът предостави. Същевременно той информира Комисията, че си запазва правото да действа въз основа на вече предоставената му информация, в случай че Комисията не спази новия краен срок. Към момента на приемане на решението на омбудсмана през юни 2012 г. становището на Комисията все още не беше получено.

Омбудсманът счита, че вече предоставената му информация е достатъчна за разглеждането на настоящата жалба, която се отнася само до удължаването на срока за отговор на потвърдителното заявление, а не до евентуалното решение за отказ на достъп. Поради това той стигна до заключението, че не е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за разследване или да се чака повече становището на Комисията.

Що се отнася до съществото на случая, омбудсманът отбеляза, че Регламент 1049/2001 предвижда задължителни срокове и че изключения са възможни само в изключителни случаи и когато на заявителя са дадени подробни мотиви. В настоящия случай Комисията само е посочила, че все още не разполага с всички необходими елементи, за да направи окончателна оценка. Омбудсманът счита, че това твърдение е явно недостатъчно, за да се установи, че Комисията е била изправена пред изключителен случай, който би могъл да обоснове удължаване на срока. Следователно простото позоваване от страна на Комисията на необходимостта от повече време за събиране на информация не отговаря на изискванията, определени в Регламент 1049/2001, и по-специално на изискването за подробно мотивиране. Поради това омбудсманът заключи, че Комисията неправомерно е удължила срока за вземане на решение по потвърдителното заявление на жалбоподателя и че действията ѝ представляват случай на лошо администриране. Съответно той приключи случая с критична забележка.