Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящото дело се отнася до разглеждането от страна на Европейската комисия на жалба за нарушение 2004/4404 срещу Финландия във връзка с твърдение за дискриминация срещу мъже в доброволни схеми за допълнително пенсионно осигуряване.

2. При присъединяването на Финландия към Европейското икономическо пространство на 1 януари 1994 г. Финландия трябваше да изравни пенсионните обезщетения за мъже и жени. За тази цел той прие Закон 1038/97 за изравняване на мерките в доброволните допълнителни пенсионни схеми (наричан по-долу "Закон за изравняване"), приложим със задна дата от 1 януари 1994 г. Преди влизането в сила на Закона за изравняване жените можеха да се пенсионират на възраст между 60 и 63 години. Пенсионната възраст за мъжете е 65 години. Законът за изравняване дава възможност както на мъжете, така и на жените да избират по-ниска или по-висока пенсионна възраст.

3. На 28 март 2002 г. финландският омбудсман по въпросите на равенството подава жалба за нарушение до Комисията. В жалбата си тя посочва, че в някои случаи изчисляването на пенсионните обезщетения въз основа на Закона за изравняване е довело до неблагоприятни резултати за служителите мъже в сравнение с техните колеги жени. Ако един мъж реши да се пенсионира по-рано съгласно новите правила, периодът му на заетост преди 1994 г. няма да бъде взет предвид, докато ако една жена направи това, този период ще бъде взет предвид. Така служител от мъжки пол с трудов стаж, започнал преди 1 януари 1994 г., който е избрал по-ниска пенсионна възраст, би получавал по-малка пенсия в сравнение със своята партньорка от женски пол при същите обстоятелства. В жалбата си за нарушение финландският омбудсман по въпросите на равенството повдигна въпроса дали Изравнителният закон е в съответствие с настоящия член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу "ДФЕС") и съответното вторично законодателство (Директива 2006/54/ЕО [1], която замени предишната Директива 86/378/ЕИО [2]).

4. След размяна на кореспонденция с финландското правителство, през 2004 г. Комисията откри процедура за нарушение. Тя изпрати официално уведомително писмо на Финландия през януари 2005 г., което беше последвано от допълнително официално уведомително писмо през октомври 2006 г. През юни 2007 г. Комисията изпрати мотивирано становище, което беше последвано от допълнително мотивирано становище през септември 2008 г.

5. Жалбоподателите по настоящото дело са двама финландци, г‐н K и г‐н S, чиито пенсионни права могат да бъдат засегнати от резултата на жалба за нарушение 2004/4404. Г-н S представлява и г-н P, който е жалбоподател по първоначалното дело, заведено пред финландския омбудсман по въпросите на равенството. През октомври 2010 г. г-н S се свърза с Комисията, за да се оплаче, че дотогава Комисията не е завела дело срещу Финландия пред Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът“) по дело 2004/4404.

6. На 1 декември 2010 г. Комисията отговаря на г‐н S., като посочва, че случаят е сложен. Поради тази причина не е било възможно да се посочи кога ще бъде взето решението относно следващите стъпки или какво ще бъде съдържанието на това решение. Освен това тя обясни, че разполага с три варианта: i) да издаде второ допълнително мотивирано становище, ii) да реши да препрати делото на Съда или iii) да приключи делото.

7. На 14 януари 2011 г. жалбоподателите се обърнаха към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

8. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения:

Твърдение

Комисията не е взела решение в разумен срок дали да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Твърдение

Комисията следва да вземе решение дали да отнесе въпроса до Съда.

Проучването

9. На 16 март 2011 г. омбудсманът поиска от Комисията да представи становище относно твърденията и исканията на жалбоподателите. Комисията изпрати становището си на 27 септември 2011 г. След като получи становището на Комисията, омбудсманът реши да разгледа досието на Комисията по жалба за нарушение 2004/4404, както и досиетата по други жалби за нарушение срещу други държави-членки, на които Комисията се е позовала в становището си и които е решила да приключи известно време преди това. Службите на омбудсмана извършиха проверката на 14 ноември 2011 г. Становището на Комисията и копие от доклада от проверката бяха изпратени на жалбоподателите с покана за представяне на коментари.

10. На 7 декември 2011 г. Комисията информира омбудсмана, че на 24 ноември 2011 г. е взела решение да прекрати дело за нарушение 2004/4404 срещу Финландия.

11. Същия ден службите на омбудсмана препратиха копие от горепосоченото писмо на Комисията на жалбоподателите, които го взеха предвид при представянето на своите забележки на 15 декември 2011 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

12. За да се избегне всякакво недоразумение, е важно да се подчертае, че обхватът на настоящото разследване се ограничава до оценка на това дали продължителността от време, която е отнела на Комисията да разгледа жалба за нарушение 2004/4404, е била разумна.

13. Омбудсманът отбелязва, че междувременно Комисията е приела решение за приключване на разглеждането на жалбата за нарушение. В своите становища жалбоподателите изтъкнаха редица аргументи относно основателността на решението на Комисията и заявиха следното. Първо, след като Съдът постанови решения срещу Италия и Гърция по сходни дела, Комисията очевидно промени подхода си по висящите дела срещу други държави членки. В своето правно основание, представено по делото срещу Гърция през 2007 г., Комисията счете, че аргументите на държавите-членки, свързани с възможното отражение на разходите върху националните бюджети, са безпредметни. В крайна сметка обаче въздействието върху разходите очевидно е една от основните причини за решението на Комисията да прекрати дело за нарушение 2004/4404 срещу Финландия. За сметка на това обясненията на Комисията относно този ефект върху разходите били хипотетични и незначителни. Второ, жалбоподателите се позоваха и на друга причина, посочена от Комисията за приключване на дело за нарушение 2004/4404. Това означава, че тя е искала да бъде съгласувана с други подобни случаи на нарушение, в които не е поискала от съответните държави членки да коригират с обратна сила неправилното прилагане и в които дискриминираните страни не са били обезщетени. Жалбоподателите твърдят, че причините, които Комисията е посочила за приключване на делото срещу Финландия, са изкуствени, тъй като в жалба за нарушение 2004/4404 не е поискана финансова компенсация. Трето, жалбоподателите също така поставиха под въпрос причините, поради които Комисията не е отнесла случая до Съда, докато в подобни дела срещу други държави членки тя е направила това успешно. И накрая, те поискаха от омбудсмана да провери дали причините, посочени от Комисията за приключване на дело за нарушение 2004/4404, са достатъчни и правно валидни.

14. Омбудсманът припомня, че съгласно член 2, параграф 4 от неговия статут жалбите до него трябва да бъдат предшествани от подходящи административни действия пред съответната институция. Макар да е вярно, че в отговора си от 26 октомври 2011 г. на писмото на Комисията за предварително приключване от 7 октомври 2011 г. един от жалбоподателите, действащ от името на г-н P, оспори намерението на Комисията да приключи случая, не изглежда жалбоподателите вече да са повдигнали пред Комисията всички или поне повечето от въпросите, посочени в точка 13 по-горе. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателите все още не са предприели всички подходящи административни подходи към Комисията. Следователно омбудсманът не е в състояние да разгледа тези въпроси в настоящото си решение. Разбира се, жалбоподателите остават свободни да подадат нова жалба до омбудсмана, ако след като се обърнат към Комисията, не получат задоволителен отговор в разумен срок.

15. Като втора предварителна забележка омбудсманът отбелязва, че в частта от своите забележки, отнасяща се до доклада от проверката, жалбоподателите са на мнение, че Комисията не е представила всички съответни документи на представителите на омбудсмана при проверката на досиетата. Омбудсманът припомня, че както е посочено в доклада от проверката, в него са изброени само документите, от които неговите представители са решили да направят копия по време на проверката. Това обаче не означава, че по време на проверката те не са имали достъп до всички документи, считани за релевантни, а оттам и до документи, които не са изброени в доклада.

16. Като трета предварителна забележка омбудсманът отбелязва, че жалбоподателите също така са изразили намерение да предявят иск срещу Комисията за бездействие съгласно член 265 от ДФЕС. Те посочиха, че ще направят това от името на г-н P, първоначалния жалбоподател пред финландския омбудсман по въпросите на равенството. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда „като иска от Комисията да започне производство по член [258 ДФЕС], жалбоподателят всъщност иска приемането на актове, които не го засягат пряко и лично [...], което по никакъв начин не може да бъде оспорено в рамките на производство за отмяна“. "Искът е недопустим, доколкото с него се цели установяване на бездействие от страна на Комисията и на незаконосъобразността на нейното бездействие при започване на процедурата, предвидена в член [258] от [ДФЕС]" [3].

17. Целесъобразно е твърдението и искът на жалбоподателите да бъдат разгледани заедно.

А. По отношение на начина, по който Комисията разглежда жалбата за нарушение

Аргументи, представени на омбудсмана

18. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че Комисията не е взела решение в разумен срок дали да отнесе въпроса до Съда на ЕС съгласно член 258 от ДФЕС. Те заявиха, че Комисията следва да вземе решение незабавно.

19. В становището си Комисията посочва, че според постоянната практика на Съда единствено Комисията е компетентна да реши дали досъдебната процедура следва да бъде последвана от сезиране на Съда. Комисията има „правото, но не и задължението, да започне производство пред Съда за установяване, че съответната държава членка е нарушила задълженията си“съгласно правото на ЕС [4]. Комисията също така подчерта, като се позова на съдебната практика на Съда [5], че „правилата на член 169 [понастоящем член 258 от ДФЕС] от Договора трябва да се прилагат без съпътстващо задължение за Комисията да действа в определен срок, освен когато прекомерната продължителност на досъдебната процедура, предвидена в член 169 [понастоящем член 258 от ДФЕС], може да затрудни съответната държава членка да опровергае доводите на Комисията и по този начин да наруши правото на защита.“ Освен това Комисията подчерта, че разполага с широко право на преценка, което „изключва правото на частноправните субекти да изискват от нея да заеме конкретна позиция“[6], и „дори Съдът не може да реши дали това право на преценка е било упражнено разумно“.

20. В своето становище (което предхождаше решението ѝ за приключване на процедура за нарушение 2004/4404) Комисията също така призна, че в настоящия случай след септември 2008 г. не е взето официално решение. Тя обаче твърди, че оттогава нейните служби непрекъснато работят по преписката. В началото на 2011 г. Комисията поиска от Финландия да предостави допълнителна информация, което финландското правителство направи в края на март 2011 г. Освен това Комисията не след дълго приключи няколко подобни производства за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с неравностойни пенсионни права и пенсионна възраст в професионалните пенсионни схеми. В тези случаи бяха засегнати и въпроси, свързани с обратното действие и мерките за изравняване на пенсионните права. Комисията стигна до заключението, че случаят е сложен и трябва да възприеме подход, който е в съответствие с нейния подход във всички подобни дела срещу другите засегнати държави членки.

21. В своите забележки жалбоподателите накратко посочиха следните въпроси. Първо, те подчертаха, че Комисията разполага с достатъчно информация, за да заключи, че финландският Закон за изравняването нарушава правото на ЕС. Когато започна производството за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията зае становището, че предполагаемата дискриминация на Финландия срещу мъжете може лесно да бъде установена. Въпреки това в някакъв момент след 2009 г. Комисията очевидно е променила позицията си. Второ, Комисията наскоро успешно заведе две подобни дела пред Съда, а именно едно срещу Италия [7] и друго срещу Гърция [8]. По тези две дела Съдът заключи, че като са запазили разпоредби, съгласно които условията за пенсиониране се различават в зависимост от това дали длъжностните лица са мъже или жени, съответните държави-членки не са изпълнили задълженията си по член 141 от Договора за ЕО [9]. Делото срещу Италия по същество е идентично с това срещу Финландия. Няма правно основание случаят с Финландия да се третира по различен начин от този с Италия. Освен това в решението си по делото Niemi [10] Съдът постанови по отношение на диференцираната по пол пенсионна възраст, че „пенсия като изплащаната в съответствие с [финландския Закон за държавните пенсии] попада в обхвата на член 141 от Договора [понастоящем член 157 от ДФЕС]“. Мненията на г-н P относно писмото за предстоящо приключване от 7 октомври 2011 г. не бяха взети предвид.

22. Накрая жалбоподателите посочиха, че съгласно точка 8 от Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (наричано по-долу "Съобщението на Комисията")[11] Комисията следва да разследва жалбите с цел да се вземе решение за предприемане на по-нататъшни действия или за приключване на случая в срок от една година от датата на регистриране на жалбата. От септември 2008 г. обаче Комисията не е взела решение по разглеждания случай.

Оценка на омбудсмана

23. Омбудсманът посочва, че жалбите на гражданите представляват основно средство за информиране на Комисията за възможни нарушения на правото на ЕС. Те дават възможност на Комисията да изпълнява ефективно ролята си на пазител на Договорите.

24. Освен това омбудсманът отбелязва, че равното заплащане на мъжете и жените е основополагащ принцип на Европейския съюз, залегнал в член 157 от ДФЕС. От съдебната практика на Съда следва, че пенсионната възраст, както и обезщетенията, свързани с пенсионни права и други права, трябва да бъдат еднакви за мъжете и жените [12].

25. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС Комисията разполага с широка свобода на преценка при оценката на жалбите, подадени от граждани, и не е задължена да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения във всички случаи, когато държава членка е нарушила правото на ЕС. Поради това гражданите нямат право да изискват от Комисията да приеме конкретна позиция по отношение на основателността на техните жалби за нарушения [13].

26. Обстоятелството обаче, че Комисията разполага с широко право на преценка, очевидно не означава, че при разглеждането на жалбите за нарушения тя не е засегната от ограничения, произтичащи от основните права и от принципите на добра администрация. В това отношение член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда право на добра администрация, е от особено значение. От текста на член 41, параграф 1 от Хартата следва, че „[...] всяко лице има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани [...] в разумен срок от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза“.

27. Освен това омбудсманът отбелязва, че в съобщението на Комисията Комисията е поела определени ангажименти по отношение на разглеждането на жалби за нарушения. В точка 8 от съобщението се предвижда, че „като общо правило службите на Комисията разследват жалбите с оглед вземане на решение за отправяне на официално уведомително писмо или за приключване на случая в срок от не повече от една година от датата на регистриране на жалбата“. Омбудсманът последователно е изразявал становището, че тази разпоредба означава, че Комисията се е ангажирала да направи всичко възможно, за да приключи разследването и да реши дали да започне производство за установяване на нарушение или да приключи случая в срок от една година. Не е изключено обаче в определени ситуации да е необходимо повече време [14]. Това разбиране се потвърждава от последното изречение на точка 8, според което „в случай на превишаване на този срок отделът на Комисията, отговарящ за случая, уведомява писмено жалбоподателя“.

28. Освен това омбудсманът поясни, че превишаването на едногодишния срок е оправдано само ако Комисията представи конкретни и основателни причини за забавянето [15] и във всеки случай, ако тя все още разследва случая. Освен това Комисията не може да се позовава на правото си на преценка, за да обоснове административната си неспособност да предприеме действия [16].

29. В разглеждания случай финландският омбудсман по въпросите на равенството е подал жалба за нарушение 2004/4404 на 28 март 2002 г. През 2004 г. Комисията откри процедура за нарушение срещу Финландия. На 24 ноември 2011 г., т.е. повече от седем години след образуването на това производство, тя решава да прекрати производството по жалбата за нарушение. Омбудсманът отбелязва, че Комисията се е позовала на два различни аргумента, за да обоснове защо е превишила едногодишния срок за вземане на решение по жалбата за нарушение: първо, че разглежданите въпроси са трудни и сложни и изискват особено задълбочен анализ; и второ, че преди да предприеме по-нататъшни действия, Комисията е трябвало да възприеме подход, който съответства на нейния подход във всички подобни дела срещу други държави членки относно обратното действие на мерките за изравняване на пенсионните права.

30. Що се отнася до първия довод, омбудсманът счита, че Комисията не е обосновала становището си, че случаят е сложен. Въпреки това анализът на провереното досие показа, че много от изтъкнатите аргументи действително са фактически и правно сложни. Поради това омбудсманът не може да постави под въпрос оценката на Комисията, че доводите, изтъкнати в настоящия случай, са сложни. Сложността на даден случай обаче сама по себе си не може да обоснове забавяне при разглеждането на жалба за нарушение, ако се окаже, че Комисията не е предприела подходящи стъпки във времето, с което е разполагала.

31. Омбудсманът отбелязва, че въпреки признатата сложност на разглеждания случай, проверката на досието показа, че действията, предприети от Комисията от ноември 2008 г. до ноември 2011 г., са били доста ограничени. В допълнение към вътрешните бележки и искането за информация, посочено в точка 20 по-горе, Комисията изглежда е изпратила осем вътрешни електронни писма и няколко електронни писма на финландските органи през този период от време. Освен това едва през 2011 г., след като един от жалбоподателите се обърна отново към нея през октомври 2010 г., Комисията отново се свърза с финландските органи.

32. В този контекст омбудсманът не е убеден, че искането на Комисията за допълнителна информация до Финландия през януари 2011 г. е било наистина от съществено значение, за да може тя да заеме позиция по жалба за нарушение 2004/4404. В това отношение следва да се отбележи, че отговорът на Финландия на искането за информация на Комисията само потвърди някои статистически и национални икономически данни. Ако действително е било необходимо допълнително искане до финландските органи, омбудсманът не разбира защо Комисията не е могла да стигне до това заключение по-рано. В дадения контекст следва също така да се припомни, че предполагаемото нарушение е било доведено до знанието на Комисията през 2002 г., докато Комисията е приключила случая едва на 24 ноември 2011 г. Освен това Комисията продължи да работи по случая дори след като Съдът постанови решения срещу Италия и Гърция по делата, посочени в бележки под линия 7 и 8 по-горе. С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че сложността на въпросите не е оправдала забавянето в разглеждания случай.

33. Що се отнася до втория от двата аргумента, посочени в точка 29 по-горе (съгласуваност с други подобни дела за нарушение), страните не са съгласни дали аргументът на Комисията, че тя се стреми да остане последователна по отношение на други подобни дела за нарушение срещу други държави членки, може да обоснове времето, което е отнело на институцията да вземе решение по настоящото дело за нарушение. По същество Комисията заяви, че е счела за необходимо сравнение с другите случаи, тъй като i) дело за нарушение 2004/4404 и другите дела за нарушение се отнасят до неравностойни пенсионни права и пенсионна възраст при професионалните пенсии, както и до мерки със задна дата за пенсионните права, и ii) Комисията е трябвало да възприеме последователен подход във всички разглеждани случаи.

34. Омбудсманът припомня, че е на мнение, че за да реагира последователно на едни и същи видове нарушения и да гарантира равно третиране, Комисията трябва да анализира подобни случаи срещу друга държава членка, преди да заеме позиция. Освен това омбудсманът признава, че сам по себе си този факт би могъл да представлява приемлива обосновка на аргумента, че е необходимо повече време, преди да се стигне до окончателно заключение [17]. Когато обаче се позовава на такъв довод, Комисията трябва надлежно да вземе предвид принципите на добра администрация. Това предполага, наред с другото, че при приемането на „последователен подход“ Комисията трябва надлежно да отчита интересите на гражданите. Освен това следването на "последователен подход" не трябва да води до ненужни забавяния в решението на Комисията [18].

35. В разглеждания случай Комисията не е уточнила, нито е доказала защо необходимостта от съгласуваност ѝ е попречила да вземе решение по-рано. Омбудсманът разбира, че дело за нарушение 2004/4404 срещу Финландия и другите съответни дела за нарушение срещу Италия, Гърция, Франция и Дания повдигат въпроси относно обратното действие и „преходното неравенство“. Комисията също така разследва всички случаи по същество едновременно. Въпреки това, дори ако действително е имало нужда от последователност, изглежда, че такава нужда не би могла евентуално да оправдае забавянето на Комисията при вземането на решение в настоящия случай. В тази връзка следва да се отбележи, че както е посочено в точка 32 по-горе, през 2002 г. Комисията беше уведомена за дело за нарушение 2004/4404, но то беше последното от петте подобни дела за нарушение, които трябваше да бъдат приключени. Освен това, що се отнася до делата срещу Италия и Гърция, Комисията ги заведе пред Съда съответно на 1 февруари 2007 г. и на 17 декември 2007 г., а Съдът постанови решения съответно през 2008 г. и 2009 г. Въпреки това, както беше споменато по-горе, дело за нарушение 2004/4404 остана неприключено и беше приключено едва на 24 ноември 2011 г., т.е. повече от две години след постановяването на последното от тези две решения.

36. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията не е представила основателни причини за приемането на решение по жалба за нарушение 2004/4404 едва в края на 2011 г., т.е. повече от седем години след като Комисията е започнала своето разследване. Това представлява случай на лошо управление.

37. Когато омбудсманът установи случай на лошо администриране, той отправя, когато е целесъобразно, предложение за приятелско решение или проект на препоръка до съответната институция. В настоящия случай обаче следва да се отбележи, че в хода на проверката на омбудсмана Комисията е приела решение за прекратяване на преписката по жалба за нарушение 2004/4404. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не би било полезно да се прави предложение за приятелско решение или проектопрепоръка по отношение на въпроса за забавянето. Това не засяга заключението, направено по-горе, че Комисията е допуснала неоправдано забавяне. Съответно омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следната критична забележка:

Добра административна практика е жалбите за нарушения да се разглеждат в разумен срок. В разглеждания случай Комисията е приключила случая едва повече от седем години след като е започнала производство за установяване на нарушение срещу Финландия, без да представи основателни причини за забавянето му. Това представлява случай на лошо управление.

Жалбоподателите, Комисията и финландският омбудсман по въпросите на равенството ще бъдат информирани за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 12 октомври 2012 година.

---

[1] Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 56).

[2] Директива 86/378/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените в професионалните социалноосигурителни схеми (ОВ L 225, 1986 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 86).

[3] Вж. например дело 247/87 Star Fruit срещу Комисията [1989] ECR 291, параграфи 11 и 13 и дело T-13/94 Century Oils Hellas AE срещу Комисията [1994] ECR II-431, параграфи 14 и 16.

[4] Дело C-207/97 Комисията срещу Белгия [1999] ECR I-275, параграф 24; Дело 247/87 Star Fruit срещу Комисията, цитирано в бележка под линия 3 по-горе, параграф 12; Дело C-191/95 Комисията срещу Германия [1998] ECR I-5449, параграф 46.

[5] Дело C-96/89 Комисия/Нидерландия [1991] ECR I-2461 параграфи 15 и 16 и Дело C-207/97 Комисия/Белгия, цитирано в бележка под линия 4 по-горе, параграф 25.

[6] Дело T-571/93 Lefebvre frères et soeurs и други срещу Комисията [1995] ECR II-2379, параграф 60.

[7] Дело C-46/07 Комисията срещу Италия [2008] ECR I-151.

[8] Дело C-559/07 Комисията срещу Гърция [2009] ECR I-47.

[9] Член 141 ЕО съответства на сегашния член 157 ДФЕС.

[10] Дело C-351/00 Niemi [2002] ECR I-7007, параграф 56.

[11] ОВ C 244, 2002 г., стр. 5. През 2012 г. това съобщение беше заменено с ново. Въведените промени обаче не засягат настоящия случай.

[12] Вж. по-специално дело 262/88 Barber [1990] ECR I-1889, параграфи 32—35.

[13] Вж. бележка под линия 6 по-горе.

[14] Вж. например решението на омбудсмана по жалба 2944/2004/(GK)(OV)ID, точка 1.7 и решението му по жалба 706/2007/(WP)BEH, точка 34.

[15] Вж. препратките в предходната бележка под линия.

[16] Вж. също решението на омбудсмана по жалба 1480/2011/MHZ, точка 28 и заключението на генералния адвокат Alber по дело C-358/97 Комисия/Ирландия [2000] ECR I-6301, точка 83.

[17] Вж. решението на омбудсмана по жалба 1480/2011/MHZ, точки 36 и 37.

[18] Вж. решението на омбудсмана по жалба 706/2007/(WP)BEH, точки 39 и 40.